ГЛАВА ШЕСТА НОВАТА СВЕТОВНА РЕЛИГИЯ

Днес светът е ориентиран към духовното както никога преди. Казвам това, макар че ми е известно общоприетото мнение, че светът на хората е „изхвърлен върху скалите" и че никога досега духовният живот на расата не е бил в такъв упадък. Това мнение се дължи главно на факта, че човечеството не проявява особен инте­рес към ортодоксалното представяне на истината и че нашите църкви са относително пусти и пораждат всеобщо осъждане, тъй като се оказаха неспособни да научат хората на правилен живот. Тези твърдения за съжаление са верни, но е налице и фактът, че човешките същества навсякъде по света търсят духовно освобож­дение и истина, също както е вярно и това, че истинският религи­озен дух е по-жив и по-силен от всякога. Това най-вече се отнася за страните, които пострадаха през последната световна воина(1914 - 1945 г.). Такива държави обаче като САЩ и неутралните страни все още не показват признаци на реално духовно възраждане. Останалите нации са духовно живи, но не според ортодоксалните представи, а поради истинското си търсене и жизнения си копнеж за светлина.

Религиозният дух на човечеството днес е по-определен и фокусиран върху Реалността от всякога досега. Ортодоксалните световни религии бързо отстъпват на заден план в умовете на хората, които несъмнено се приближават към централната духовна Реалност. Преподаваните днес (като на Изток, така и на Запад) официални теологии са кристализирали и демонстрират относи­телна безполезност. Свещениците и църковниците, ортодоксални­те наставници и фундаменталистите (искрени, но фанатични) се опитват да увековечат това, което вече е остаряло; макар в минало­то да е удовлетворявало интереса на питащите, днес то вече не е в състояние да го направи. Искрените, но непросветени религиозни хора роптаят срещу бунта на младежта против различните религи­озни доктрини. В същото време и заедно с всички търсещи, те очакват някакво ново откровение. Те търсят онова свежо и завладяващо учение, което ще им помогне да привлекат масите обратно към Бога; заедно с това, те се боят да отхвърлят старото или да му дадат ново тълкувание, като не разбират, че новият поглед върху истината (каквато е во Христа) неизбежно ще се утвърди; те чувстват близостта на предстоящите духовни откровения, но са склонни да се дистанцират от техните революционни въздействия. Тези хора си задават много въпроси и се измъчват от дълбоки и тревожни съмнения. А отговорите на техните въпроси са идвали и все по-често ще идват от два източника: от мислещите маси, чието растящо интелектуално възприятие е причина за бунта срещу ортодоксалната религия, както и от онзи осенящ източник на истина и светлина, който в продължение на векове неизменно е давал откровения. Така че, отговорите няма да дойдат от някоя религиозна организация, било то азиатска или западна.

Някои от тези закономерни въпроси могат да бъдат формули­рани по следния начин:

Защо църквите се оказаха неспособни да предотвратят нашес­твието на злото, намерило израз в последната война?

Защо религията не успя да отговори на нуждите и очакванията на човечеството?

Защо „духовните лидери" и религиозният елит се оказаха некомпетентни при решаването на световните проблеми?

Защо като представители на Бога на Любовта, християнските наставници се оказаха неспособни да предотвратят безпрецедент­ния ръст на омразата в днешния свят?

Защо за повечето от тях е присъщо толкова сектантско, обо­собяващо отношение към истината, а духовните хора с открит ум оставате малцинство?

Защо младите хора избягват да посещават църквите и без интерес възприемат предлаганите им там доктрини?

Защо смъртта, а не животът шества днес по света?

Защо възникват толкова много нови култове, които отнемат хората от ортодоксалните религиозни организации?

Защо концепциите на т. нар. Ментална Наука, Движение Единство и Нова Мисъл отнемат привърженици от по-солидни организации? Отбележете си думата „организация", тъй като в нея се крие ключът към проблема.

Защо расте интересът към източните теологии, различните йоги, будистките учения и ориенталските вероизповедания?

Защо такива учения като астрологията, номерологията и раз­личните магични ритуали печелят многобройни привърженици, докато в същото време църквите остават пусти или се посещават само от старци, консерватори, реакционери и от хора, които ходят там по силата на навика или от отчаяние?

Кое е това, в крайна сметка, което е погрешно в нашето представяне на духовните реалности и вековните истини?

Могат да се дадат много отговори, но най-важният сред тях е, че представянето на божествените истини по начина, практи­куван от църквите на Запад и от наставниците на Изток, вече не отговаря на разкриващия се интелект на човешкия дух. На питащия се предлагат все едни и същи стари клишета, без обръща­не към неговия ум и без отклик към практическите му нужди в този сложен и объркан свят. На него му се препоръчва безпрекословно да вярва, а не да разбира; внушава му се, че е неспособен да постигне истината, като в същото време му натрапват тълкуванията и твърденията на други (обладани от самомнението за непогреши­мост) човешки умове. Той обаче не вярва, че чуждите интерпрета­ции са по-добри от неговите. Същите стари формули, същите стари теологии, същите стари тълкувания продължават да бъдат смятани за подходящи при посрещането на съвременните човешки нужди и въпроси. Но това отдавна вече не е така.

Църквата, това днес е гробът на Христос, и камъкът на теологията е затиснал входа на гробницата.

Няма обаче основания за упрек към самото християнство. Християнската вяра не бива да се напада, защото ако все още не фактически, то поне по своята същност тя е израз па любовта на Бога, иманентен в цялата сътворена от Него Вселена. Отдавна обаче е време да се заклейми църковщината и повечето от мислещите хора са наясно по този въпрос; за съжаление те все още са незначителна част от човечеството, но когато станат мнозинство (а днес броят им бързо расте), именно те ще произнесат присъдата над църквите и ще утвърдят истинското учение на Хрис­тос. Той със сигурност не се възхищава на грамадните каменни храмове, построени от църковниците в същото време, когато Неговият народ е оставен без водещо начало и без мъдри съвети по въпросите на световните дела; несъмнено Той разбира с болка на сърцето, че простотата на която е учил, и обикновеният път към Бога, който е сочил, са се стопили в гъстата мъгла на теологията (чието начало поставя Св. Павел) и в многовековните дискусии на църковниците. Съвременният човек много се е отдалечил от простотата на мислите и от обикновения духовен живот, характерен за първите християни. Нима е възможно Христос спокойно да наблюдава обо­собеността на църковния живот и надменността на теолозите, които упорито делят света на вярващи и невярващи, на християни и езич­ници, на просветлени и тънещи в невежество - това противоречи на всичко, в което е вярвал, когато е казал: „Имам и други овце, които не са от това паство" (Йоан, Х.16).

Злото, което днес вилнее в света, спъва откровението и забавя разкритието на духовния живот. То е резултат от неправилните представи и погрешната ориентация на човешкия ум, от акцента върху материалните неща, формиран през векове на конкурентна борба; то произтича също така от неспособността на религиозните организации да съхраняват истината в нейния чист вид и да избягват фанатичното представяне на нечие лично тълкуване на истината с претенцията за уникалност и непогрешимост. Водени от най-искре­ни намерения, теолозите са отстоявали словесните шаблони, които според тях са единствената правилна формулировка на божестве­ната идея, но зад купищата от думи са забравяли за Христос; църковниците са полагали завидни усилия и организаторски спо­собности в търсенето на средства за построяване на каменни здания, но в същото време са допускали Божиите деца да ходят гладни, голи и боси, и така да губят вярата си в божествената любов.

Как може да се отговори на човешката жажда за духовно водачество, когато църковните лидери са заети с преходното, и когато римо-католическите, гръко-ортодоксалните и протестантс­ките църкви наблягат на пищните церемонии, на огромните здания и каменни катедрали, на златните и сребърни съдини за причастие, на пурпурните четириъгълни шапчици, на облеклото със скъпоцен­ни камъни и на целия инвентар, така скъп за всеки църковно мислещ ум? Как е възможно да се спасят гладуващите деца в света (и в частност в Европа), когато папите в епископите просят пари за строеж на нови катедрали и храмове, макар че вече построените са постоянно празни? Как може светлината отново да засияе в умове­те на хората, когато църковниците държат хората в страх и принуж­дават вярващите да приемат изтърканите от употреба теологични тълкувания и старите пътища към Бога? Как може да се удовлетворят духовните и интелектуални търсения на масите, когато в семи­нариите не се преподава нищо ново и съобразено с днешния ден и век, а умовете на подготвяните млади хора, които би трябвало да напътстват човечеството, са натъпкани единствено с остарели интерпретации? Много младежи пристъпват към религиозното обучение и подготовката за духовна служба, водени от големи надежди и светли представи, но завършват семинариите без особе­на вяра и стремежи, ако се изключи решимостта им „да правят добро" и да се издигат по църковната стълбица.

Възниква въпросът дали Христос ще се чувства в църквата като у дома си, когато отново дойде сред хората. Ритуалите и церемониите, пищните одежди, свещите, златото и среброто, йе­рархията на папите, кардиналите, архиепископите, канониците и обикновените приходящи свещеници, пастори и духовенство -всичко това несъмнено ще събуди слаб интерес у стремящия се към простота Божи Син, Който (идвайки преди на Земята) не е имал дори къде да подслони глава.

Представянето на религиозната истина в миналото е задържа­ло ръста на религиозния дух; теологията е тласкала човечеството към ада на отчаянието; нежното цвете на Христовия живот е вехнело в мрачните пещери на човешкото мислене; фанатичната привързаност към нечии интерпретации е изместила истинския християнски живот; милионите книги са затрупали живите думи на Христос; аргументите и дискусиите на свещениците са загасили донесената от Буда светлина, а Божията любов, открита чрез живота на Христос, е била изтикана настрана и забравена в безкрай­ните препирни за смисъла на фразите и думите. А в същото време хората са плачели от болка, умирали са от глад, страдали са, молели са за помощ и съвет, и оставайки нечути - са губели вярата си.

Днес хората навсякъде по света са готови за светлината и очакват ново откровение и нов божи промисъл. Човечеството толкова е напреднало по пътя на еволюцията, че неговите търсения и очаквания са насочени не само към материалните придобивки, но и към духовните видения, истинските ценности и правилните чо­вешки отношения. Освен необходимата храна, облекло и възмож­ност да работят и живеят в условията на свобода, хората очакват да бъдат напътствани и да получат верни духовни ориентири и помощ; сблъсквайки се с реалността на глада върху големи територии от нашата планета, те все пак чувстват също толкова мъчителния глад надутата.

Ние сигурно няма да сгрешим, ако кажем, че мисълта за този духовен глад и очакване е заемала първостепенно място в съзнани­ето на Христос. Когато Той се появи отново и незримата досега Христова Църква се екстернализира заедно с Него, тогава какво ще могат да направят Те, за да удовлетворят тази настойчива молба, това интензивно духовно очакване и възприятие, с които масите ще Ги посрещнат? Те виждат картината в нейната цялост- молбата на християнина за духовна помощ, молбата на будиста за духовно озарение, молбата на индуса за духовно разбиране (заедно с молби­те на всички вярващи и невярващи) трябва да бъдат удовлетворени. Молбите на човечеството достигат до Техния слух и ние можем да бъдем сигурни, че сектантското тесногръдие е чуждо на Христос и Неговите ученици. Невъзможно е да се повярва, че Те се интересу­ват от гледните точки на фундаменталистите или от теориите на теолозите за непорочното зачатие, за изкуплението на чужда вина или за непогрешимостта на Папата. Човечеството е в отчаяна нуждали тя трябва да бъде удовлетворена; само великите фундамен­тални принципи на битието, които обясняват миналото и настояще­то и създават мост към бъдещето, могат истински да отговорят на този човешки призив. Христос и духовната Йерархия ще дойдат не за да разрушат всичко, което до този момент човечеството е приемало като „необходимо за спасението" и което е отговаряло на неговите духовни потребности. Когато Христос се появи отново, всичко несъществено неизбежно ще изчезне, но ще останат осно­вите на вярата, върху които Той ще може да построи очакваната от всички нова световна религия. Тя трябва да бъде основана върху истините, които са издържали изпитанието на времето и са носили на хората утеха и ободрение, а те са следните:

На първо място трябва да се признае фактът за съществуване­то на Бог. Тази централна Реалност може да бъде наречена с различни имена в съответствие с менталните и емоционални пред­почитания, расовите традиции и културното наследство на хората, но Тя не може да бъде дефинирана или ограничена чрез имена. Човешките същества по необходимост използват някакви назва­ния, за да изразят това, което чувстват, разбират и знаят както по отношение на феноменалния, така и спрямо неосезаемия свят. Съзнателно или не, всички хора признават и Трансцендентния, и Иманентния Бог. Те си представят Бога като Творец и Вдъхновител на всичко съществуващо.

В източните вероизповедания акцентът винаги е бил поставян върху Иманентния Бог, скрит дълбоко в човешкото сърце, „по-близо, отколкото ръцете и краката", т. е. върху „АЗ-а", Единния, Атмата - най-малкото от малките, но и най-всеобхватното. Запад­ните вероизповедания представят Трансцендентния Бог, същес­твуващ вън от Своята Вселена; те говорят за Наблюдателя. Отна­чало трансцендентният Бог е определял човешките представи за Божеството, защото Неговите действия са намирали проява във видимите природни явления; по-късно, в еврейската религиозна концепция, Бог е представен като племенния Йехова, като душа (наистина доста неприятна) на една нация. По-късно Богът започва да се разглежда като съвършен човек и така божественият Богочовек е тръгнал по земята чрез Личността на Христос. В последно време бързо започна да расте вниманието към иманентния Бог във всяко човешко същество и във всяка сътворена форма. Днес е необходимо да съществуват църкви, които да синтезират в себе си и двете идеи, обединени за нас в изявлението на Шри Кришна в „Бхагавад Гита": Прониквайки в цялата тази вселена с частица от себе си, аз оставам". Бог е по-велик от сътвореното цяло, но присъства във всяка негова част; Трансцендентният Бог гарантира съществуването на план за нашия свят и олицетворява Целта, която обуславя всички животи - от най-малкия атом, през всички царства на природата, та чак до човека.

2. Връзката на човека с Бога

Втората истина, към която се придържат повечето хора, независимо от вероизповеданието си, е идеята за същностната връзка на човека с Бога. Чувството за божественост (често в зародиш и неясно определено) е присъщо на човешкото съзнание. „Всички ние сме синове Божии" (Гал. III.26); „Един Отец имаме - Бог" - казва Христос, подобно на всички Световни Учители и Аватари през вековете. „Какъвто е Той, такива сме и ние в този свят" (1 Йоан, IV. 17) –е друго библейско твърдение. „Той е по-близо отколкото дъхът ни, ръцете ни и краката ни" - пее индусът. „Христос е в нас, като упование на славата" - триумфално заявява Св. Павел.

3. Фактът за безсмъртието и вечния живот Третото, това е разбирането за вечния живот или безсмърти­ето. От осъзнаването на тази истина очевидно е трудно да се избяга; това е толкова човешка реакция, колкото е и инстинктът за само­съхранение. С това вътрешно убеждение ние посрещаме смъртта, вярвайки че ще живеем отново, знаейки че идваме и си отиваме, но продължаваме да съществуваме, защото сме божествени по приро­да и сме творци на своите съдбини. Ние знаем, че сме си поставили крайна цел и че тя е „изобилен живот": някъде, тук, там, и в крайна сметка - навсякъде.

Духът в човека не умира; той е вечен и прогресира от точка към точка, от степен към степен по Пътя на Еволюцията, като упорито следва и последователно разкрива в себе си божествените атрибути и аспекти. Тази истина включва по необходимости осъзнаването на двата велики закона на природата: Закона за Прераждането и Закона за Причината и Следствието. Западните църкви официално отказват да признаят Закона за Прераждането, с което попадат в теологична безизходица, в задънена улица, от която не могат да се измъкнат. Църквите на Изтока, от своя страна, прекалено акценти­рат върху тези закони, като внушават на хората негативно и пасивно отношение към живота и неговите процеси, оправдавано с надеж­дата за постоянно възобновяващата се благоприятна възможност. Християнството също подчертава безсмъртието, но поставя веч­ното щастие в зависимост от съгласието с теологичната догма: ако бъдеш истински християнин ще живееш на небесата, но ако отка­жеш да бъдеш послушен и безкритичен мирянин, ще се отправиш към невъзможния ад - ад, който произтича от теологията на Стария Завет с неговата представа за изпълнения с омраза и ревност Бог. Днес и двете концепции се отхвърлят от нормалните, искрени и мислещи хора. Никой, който притежава макар и най-малка оценъчна способност или някаква искрена вяра в Бога на Любовта, не би признал небесата на църковниците и не би имал и най-малкото желание да попада там. Още по-малко той би признал „огненото езеро с врящ катран" (Откр. ХIХ.20) или вечните мъки, на които (според внушенията) Богът на Любовта уж подлагал всички онези, които не вярват в теологичните интерпретации на Средновековието, на съвременните фундаменталисти или на дог­матичните църковници, опитващи се с помощта на доктрини, страх и заплахи да удържат хората в оковите на остарялото, изживяло времето си учение. Същинската истина се намира другаде. „Какво­то посееш, това ще пожънеш" (Гал. VI.8) - това е истината, която трябва непрекъснато да си повтаряме и осмисляме. В тези думи Св. Павел излага пред нас истинското древно учение на Закона за Причината и Следствието, наричано на Изток Закон на Кармата.

Безсмъртието на човешката душа и вродената способност на вътрешния духовен човек да постига собственото си спасение по силата на Закона за Прераждането (като откликва на Закона за Причината и Следствието), са основополагащите фактори, които обуславят всяко човешко поведение и устрем. От тези два закона никой не може да избяга. Те постоянно обуславят човека докато той не достигне желаното и предначертано съвършенство и не се изяви на Земята като правилно действащ Божи син.

4. Непрекъснатост на откровенията и божествените появи

Четвъртата основна истина, която изяснява цялата планирана работа на Христос, е свързана с духовното откровение и с взаимна­та необходимост на човека от Бога и на Бога от човека. Никога Бо­жеството не е пропускало да остави свидетелства за Себе си. Никога не се е случвало човекът да се е нуждаел от светлина, а тя да не се е появявала. Никога не е имало време, цикъл или световен период, през който да не е било давано учението или духовната помoщ, от която човекът се е нуждаел. Никога не се е случвало сърцата и умовете на хората да са се устремявали към Бога, а божествеността да не се е приближавала към тях. Историята на човешкия род всъщност е история на човешката жажда за светлина и за контакт с Бога, след което се е появявала светлината и Бог се е приближавал към човека. Спасителят, Аватарът или Световният Учител винаги е идвал от тайната обител на Всевишния и е донасял на човечеството ново откровение, нова надежда и нов стимул към по-пълноценно духовно съществуване.

Някои Появи са били основополагащи и са въздействали върху човечеството като цяло, а други, по-малко важни, са повли­явали някоя относително малка част от човешкия род - нация или група. Тези, Които се появяват като Откриватели на Божията любов, идват от духовния център, наречен от Христос „Царство Божие" (Матея, VI.33). В него обитават „духовете на праведните, достигнали съвършенство" (Евр. ХII.23); там се намират духовните Водачи на расата и духовните Изпълнители на Божествения план -там те живеят и работят и оттам наблюдават човешките и планетарните дела. Това „селение" има много имена, дадени му от различ­ните народи. Наричат го Духовна Йерархия, Обител на Светлина­та, Център, в който се намират Учителите на Мъдростта, Велика Бяла Ложа. Оттам идват Вестителите на Божията Мъдрост, или Пазителите на истината (каквато е во Христа), както и Онези, чиято задача е да спасят света, да донесат новото откровение и да станат изразители на божествеността. Всички световни Писания свиде­телстват за съществуването на този център на духовната енергия. Тази духовна Йерархия неотклонно се приближава към човечество­то в степента, в която то самото осъзнава божествеността и развива способността си за контакт с нея.

Сега става възможно ново духовно откровение и друга велика Поява. Това откровение витае над човечеството и Онзи, Който ще го донесе и осъществи, неотклонно се приближава-към нас. Ние още не знаем какво точно ще донесе на човечеството тази нова велика Поява, но няма съмнение, че тя ще породи също толкова мащабни резултати, колкото и всички предишни откровения и мисии на Тези, Които са идвали в отговор на тогавашните човешки надежди и очаквания. Световната война пречисти човешкия род. Очакват ни ново небе и нова земя. Какво обаче разбира ортодоксал­ният теолог под думите „ново небе"? Не могат ли те да означават нещо съвсем ново, някаква нова концепция за света на духовните Реалности? Не може ли Вестителят на Бъдещето, Месията, да ни донесе ново откровение за природата на самия Бог? Знаем ли всичко, което може да се узнае за Него? Ако да, тогава Бог би бил едно много ограничено понятие. Не е ли възможно нашите сегашни представи за Него като за Универсален Ум, Любов и Воля, да се дообогатят с някаква нова идея или качество, за които все още не знаем абсолютно нищо. Да не забравяме, че всяка от трите сегашни концепции за божествеността - или за Троицата - е изглеждала абсолютно нова, когато за първи път е била представяна пред човешкия ум.

Вече от няколко години духовната Йерархия на планетата се приближава към човечеството и това сближаване обяснява възраж­дането на великите идеи за свободата, толкова близки на всички хора по света. В нашите умове се проясняват мечтите за братство, приятелство, световно сътрудничество и мир, основани на правил­ните човешки отношения. По същия начин ни предстои да прозрем новата и жива световна религия - универсалната вяра, чиито корени са в миналото, но която ще въплъти новата раждаща се красота и идващото живо откровение.

В едно можем да бъдем сигурни: тази нова поява по някакъв начин - дълбоко духовен и същевременно изцяло фактически - ще докаже истината за иманентността на Бога. Църквите винаги са експлоатирали идеята за „екстериториалността" на Божеството, като са постулирали присъствието на Бога, Който създава, подкре­пя и е творчески активен, но в същото време е вън от Своето Творение, оставайки неразгадаем и непостижим Наблюдател. Пред­ставата за такъв тип трансцендентен Творец трябва да се смята за погрешна и да й се противопостави учението за проявлението на Бога в човека като упование на славата. Без съмнение, именно това ще демонстрира новата очаквана Поява; тя ще докаже тясната връзка между Трансцендентния Бог и Този „в Който живеем, движим се и съществуваме", защото „прониквайки в цялата тази вселена с частица от Себе си, Той остава". Бог е иманентен във формите на всичко сътворено; славата, която ще бъде открита, е израз именно на тази вродена божественост с всичките й атрибути, аспекти, качества и способности, проявени чрез човечеството.

Новата световна религия ще се гради върху факта за същест­вуването на Бога и човешката връзка с божественото, както и върху знанието за безсмъртието, приемствеността на откровенията и закономерната поява на Вестители от божествения център. Към това трябва да се добави и безусловното или инстинктивно знание на човека за съществуването на Път към Бога и за възможността той да бъде преправен, когато в хода на еволюционния процес човек придобие ясна ориентация към божествеността и приеме факта за съществуването на Трансцендентния и Иманентния Бог във всяка форма на живот.

Това са фундаменталните истини, върху които ще се основава световната религия на бъдещето. Нейната основна идея ще бъде Божественото Приближаване. „Приближете се към Него и Той ще се приближи към вас" (Яков IV. 8) - това е велик съвет, който в ново и чисто звучене идва сега от Христос и духовната Йерархия.

Една от великите теми на новата световна религия ще бъде посочването на многобройните божествени Появи и приемстве­ността на донасяните от тях откровения; задачата на духовно мислещите хора днес е да подготвят човечеството за предстоящо­то вероятно най-велико от всички Явявания. Методът се корени в научното и разумно използване на Призива и Отклика, с признаване на гигантската им мощ.

Човекът призовава божественото Идване по различен начин: чрез безмълвна молитва или с призивния вик на масите, но също така и чрез планирания и конкретен зов на духовно ориентираните стремящи се и разумно убедените работници, ученици и посветени - т. е. чрез всички онези, които формират Новата Група Световни Служители.

Науката за зова и отклика постепенно ще заеме мястото на т. нар. „молитва" или „поклонение". Нека думата „наука" не вя смущава. Това не е студеното и безсърдечно интелектуално знание, за каквото често я представят. Науката всъщност представлява разумна организация на духовните енергии и на силите на любовта, които (при достатъчна ефективност) предизвикват отклик у духов­ните Същества и така Им дават възможност отново да ходят открито сред хората и да създават тесен и постоянен контакт между човечеството н духовната Йерархия.

За яснота трябва да напомним, че Призивът бива три вида: първият вид (както вече споменахме) е свързан с масовото и най-често несъзнателно излъчвано очакване, с настойчивата молба, която извира от сърцата на хората по време на големи кризи, подобни на днешните. Този призивен зов се отправя постоянно от всички, които живеят в беда; той е адресиран към онова външно за тях могъщество, което (според тяхното убеждение) може и трябва да им се притече на помощ в момент на крайна нужда. Днес този велик безсловесен призив се надига отвсякъде. Съществува също така и призивен дух, който е изразяван от искрените хора чрез участие в ритуалите на тяхната религия - те използват предимно груповите обреди и молитви, за да изложат пред Бога своите искания за помощ. Тази група, заедно с общата маса от хората, формира огромната армия от зовящи души; днес тяхното масово (общо) намерение е ярко изразено и призивът им се издига към Всевишния. И накрая, съществуват обучени ученици и световни кандидати, които използват определени словесни формули и вни­мателно съставени призиви, чрез които фокусират призивния вик на другите две групи, като му придават правилна насоченост и го насищат с мощ. Всичките тези три групи съзнателно или несъзна­телно са въвлечени сега в състояние на активност и тяхното обеди­нено усилие гарантира закономерния последващ отклик.

Тази нова призивна работа ще стане ключова нота на бъдеща­та световна религия и ще се провежда в две форми. Едната ще изразява широката призивна дейност на човешките маси, обучава­ни от духовно мислещите хора в света (които работят по възмож­ност в църквите или под ръководството на просветено духовенст­во); на хората трябва да им бъде помогнато да осъзнаят факта на приближаващите се духовни енергии, фокусирани чрез Христос и Неговата духовна Йерархия, и да изразяват в словесна форма своето искане за светлина, освобождение и разбиране. Другата форма ще бъде свързана с по-квалифицирана работа по призовава­не, провеждана от тези, които са тренирали своя ум чрез правилна медитация, знаят мощта на формулите, мантрите и призивите и работят съзнателно. Те ще започнат все по-широко да използват определени велики словесни формули, които по-късно ще бъдат дадени на човешкия род, както Молитвата Господня е била дадена от Христос, и както Новият Призив беше даден от Йерархията за използване в нашето съвремие.

Тази нова религиозна наука, към която молитвата, медитаци­ята и ритуалите са подготвили човечеството, ще учи своите при­върженици как словесно да изразяват (в определени периоди на годината) жаждата на човешките маси за постигане на връзка с Бога, както и за утвърждаване на по-тесни духовни отношения между тях самите. При правилно провеждане, тази дейност ще предизвиква съответния отклик от очакващата Йерархия и от страна на нейния Глава - Христос. Благодарение на този отклик, вярата на масите постепенно ще прерасне в убедеността на знаещите. Така хората ще се преобразяват и одухотворяват, като двата големи божествени центъра на енергии или групи - Йерархията и самото Човечеството, ще започнат да работят сплотено и в пълно единение. Тогава Царството Божие ще започне истински и дейст­вително да функционира на земята.

Очевидно е, че сега ние можем само в най-общи линии да покажем контурите на новата световна религия. Разширяването на човешкото съзнание в резултат от предстоящото велико Пришест­вие ще позволи на човечеството не само да почувства своята връзка с духовния живот на планетата, т. е. с Този „в Който живеем, движим се и съществуваме", но и да получи известна представа за връзката на нашата Земя със заобикалящите я планетарни животи, гравитира­щи в орбитата на Слънцето, както и с още по-големите сфери на духовни влияния, с които нашата система влиза в контакт при своето орбитално движение по Небесната сфера (с 12-те съзвездия на Зодиака). Астрономичните и астрологични изследвания показаха тези връзки и влияния, макар че в тази област на знанието все още съществуват много спекулации, глупави претенции и интерпрета­ции. Между другото, църквите винаги са признавали тези факти и свидетелства за това можем да намерим в Библията. „Звездите в своя ход се сражаваха със Сисера" (Судей, V.20). „Кой може да устои на сладкото влияние на Плеядите?" (Йов, ХХХVШ.З1). Това твърде­ние на Знаещите може да бъде открито и в много други текстове. Началото на много от църковните празници се определя в зависи­мост от положението на Луната или зодиакалното съзвездие. Изс­ледванията ще докажат, че това е именно така и когато ритуалът на новата световна религия се утвърди навсякъде, тези фактори и съображения ще играят важна роля.

Установяването на някои главни празници, свързани в по-голяма степен с Луната и в по-малка степен със Зодиака, ще съдейства за усилване духа на призива и последващия го приток на ответни влияния. Обемът от истина, скрит във всеки призив, зависи от" могъществото на мисълта и особено от нейната телепатична природа, съответствие и аспект. Обединената призивна мисъл на масите и фокусираното мислене на Новата Група Световни Служи­тели формират мощен възходящ енергиен поток. Той телепатич­но достига до тези духовни Същества, Които са чувствителни и отзивчиви към такъв род влияния, и Техният отклик, изпратен във вид на духовна енергия, на свой ред ще достигне човечеството след като се спусне в мисловната енергия; именно в тази си форма той ще окаже желаното въздействие върху умовете на хората, като ги убеждава, вдъхновява и им носи откровение. Така е било винаги в историята на духовното разкритие на света и това е отбелязано в световните Писания. ,

Второ, въвеждането на определена еднаквост в ритуалите на световните религии ще помогне на хората навсякъде по света взаимно да подкрепят дейността си и многократно да усилват мисловните си потоци, насочвани към отзивчивите духовни Съ­щества. Днес християните имат едни велики празници, будистите отбелязват други духовни събития, а индусите следват трети спи­сък от празнични дни. В бъдещия свят (когато той се утвърди) всички хора със силна духовна ориентация заедно ще отбелязват светите духовни събития. Това ще доведе до обединяване на духов­ните източници, до съвместни духовни усилия и едновременен духовен призив. Ефективността на тази дейност ще бъде очевидна.

Тук ще се опитам да посоча възможните духовни събития, които ще се отбелязват в Новата Епоха, и да предскажа природата на бъдещите световни Празници. Всяка година ще се честват три главни Празника, при това в три поредни месеци, което ще създаде условия за продължително духовно усилие, оказващо влияние през цялото останало време от годината.

2. Празникът Весак слави деня на Буда, на духовния посред­ник между най-висшия духовен център - Шамбала, и Йерархията. Буда е проявление на Божията мъдрост, Въплъщение на Светлина­та, Сочещ божествената цел. Празникът ще се провежда всяка година по време на майското пълнолуние, както това става и досега. Това е велик източен празник.

3. Празникът на Добрата Воля ще величае човешкия дух, устремен към Бога, търсещ съгласие с Божията воля и жадуващ за правилни човешки отношения. Той ще се провежда всяка година по време на юнското пълнолуние. В този ден ще се славят духовната и божествената природа на човешкия род. В продължение на две хилядолетия Христос е представял човечеството (на този празник), стоейки пред Йерархията и Шамбала като Богочовек, като Водач на Своите съратници и като „Първородния сред многото братя" (Рим. VШ.29). Всяка година по това време Той е произнасял последната проповед на Буда пред събралата се Йерархия. Това ще бъде празник на могъщия призивен повик, на растящата жажда за брат­ство и на човешкото духовно единство, които ще отразяват въз­действието, оказано върху човешкото съзнание от делата на Буда и Христос.

Тези три празника вече се отбелязват по света (макар и все още не в синхрон) като част от общото духовно Сближаване на човечес­твото. Не е далеч времето, когато тези три празника ще се честват по цялата земя; така ще бъде достигнато велико духовно единство и следствията от предстоящата Велика Поява ще бъдат обусловени от общия зов на цялото човечество.

Останалите пълнолуния ще се отбелязват като по-малки праз­ници, но също ще се смятат за жизнено важни. Те ще утвърждават божествените атрибути в съзнанието на човека, така както главните празници бележат трите божествени аспекта. Тези аспекти или качества ще бъдат прояснени за човешкия ум в резултат на внима­телното изучаване на природата на конкретното съзвездие (или съзвездия), чието влияние доминира в съответния месец. Козирог, например, ще привлича вниманието към първото посвещение - раждането на Христос в пещерата на сърцето, и ще сочи обучени­ето, необходимо за появата на това велико духовно събитие в живота на индивидуалния човек. Дадох този пример, за да покажа възможностите на духовното разкритие, което може да бъде пос­тигнато чрез осмисляне на дадените влияния, както и за да съживя старите вероизповедания, като посоча дълбините на техните безс­мъртни основи.

По този начин 12-те ежегодни празници ще символизират Божественото откровение. Те ще бъдат средство за установяване на връзка (през споменатите три месеца) преди всичко с трите големи духовни Центрове, или с трите изражения на божествената Троица. Малките празници ще подчертават вътрешната връзка с Цялото, като издигат божественото от индивидуалното и личното до универ­салната божествена Цел; по този начин връзката на Цялото с него­вите части, както и на частите с Цялото, ще се прояви напълно.

Така човечеството ще призовава духовното могъщество на Царството Божие, или Йерархията; Тя ще откликва и Божият план ще се реализира на земята. Йерархията в най-високата си спирала ще призовава „центъра, където Божията воля знаят", с което ще зове и самата Цел на Бога. Така Божията воля ще бъде разпоз­ната и ще се осъществява чрез Любовта; човешкият род е готов за това и самата Земя го очаква.

Нека обобщим: въз основа на вече признатата фундаментална истина ще бъде създадена нова световна религия.

Бъдещето ще докаже, че истинската дефиниция за религия (по-точна от всяко друго теологично определение), може да звучи по следния начин:

РЕЛИГИЯ - това е названието, давано на човешкия зов и на предизвикания от него отклик у по-големия Живот.

Това е осъзнаването от частта на връзката й с Цялото и постоянно растящото желание за придобиване на по-пълна инфор­мация за тази връзка, което принуждава Цялото да признае, че такъв зов съществува. Това е влиянието на вибрацията на човечес­твото (специфично ориентирано към Великия Живот, част от Кой­то то се чувства) върху същия този Живот, както и ответните влияния, чрез които „Всеобхватната Любов" въздейства върху по-малката вибрация. Едва сега импулсите на човешката вибрация могат да бъдат смътно доловени в Шамбала; досега най-силното нейно въздействие можеше да достигне единствено до Йерархията. Религията, като наука за призива и отклика, ще бъде в новата епоха главният подход към ментално поляризираното човечество. В миналото религията се е характеризирала с изключително емоционалния си зов. Тя е засягала връзката на индивида със света на реалностите, контакта на устремения търсач на истината с блену­ваната божественост. Техниката й се е състояла в процес на само-подготовка за откровението на божествеността и за достигането на онова съвършенство, което би породило това откровение, както и в развиването на чувствителност и любящ отклик към идеалния Човек, олицетворяван за съвременното човечество от Христос. Той демонстрира чрез Себе си бленуваното съвършенство, след което показа на човечеството пример за пълна изява на скритите досега човешки възможности; сега Христос идва, за да сложи край на цикъла на емоционалния подход, господстващ от времената на Атлантида. Достигането на съвършенството, характерно за Хрис­товото съзнание, става първостепенна цел на човечеството.

Днес постепенно се разработват концепциите на новата све­товна религия и нейната поява се очаква навсякъде по света. Сливането на вероизповеданията сега е тема на сериозни дискусии. Религиозните дейци ще формулират универсалната платформа на тази нова световна религия. Това е работа, изразяваща любящ синтез, която ще постави акцента върху единството и братството по дух. Тази група ще представлява (в буквален смисъл) най-чист канал за дейността на Световния Учител Христос. Платформата на новата световна религия ще се изгражда от многобройни, вдъхно­вявани от Него групи.

Църковниците трябва да помнят, че човешкият дух е по-велик от всички църкви и канонични учения. В далечна перспектива човешкият дух ще се откъсне от тях и триумфално ще влезе в Царството Божие, като ще ги остави далеч зад себе си, освен ако те не се слеят смирено с масите. Нищо под небето не може да спре прогреса на човешката душа в дългото й странстване от мрака към светлината, от илюзията към реалността, от смъртта към безсмър­тието, от невежеството към мъдростта. Ако големите църковни организации от всички вероизповедания не предложат духовно водачество и помощ, човечеството ще намери друг път. Нищо не може да отвърне човешкия дух от Бога.

Църквите на Запада трябва да разберат, чело принцип същес­твува само една Църква и това не е ортодоксалната християнска институция. Бог действа по много начини, чрез много вероизпове­дания и религиозни посредници, и това е една от причините за отстраняването на изопачените учения. Поставянето на акцента върху същностните доктрини и тяхното обединяване ще разкрие истината в целия й блясък и пълнота. Това ще бъде дело на новата световна религия, която бързо ще се утвърди след новата поява на Христос.