ГЛАВА СЕДМА ПОДГОТОВКА ЗА НОВАТА ПОЯВА НА ХРИСТОС

Ако се признае встъпителната част и всичко изложено дотук, неизбежно възникват два въпроса:

а) Какво по принцип трябва да се направи, за да се ускори новата поява на Христос ?

б) Има ли нещо, което индивидът може да извърши на мястото, където се намира, и с наличните си способности, възмож­ности, качества и дадености?

Благоприятната възможност е толкова голяма, а необходи­мостта от конкретна духовна помощ е толкова неотложна, че независимо дали това ни харесва или не, ние сме изправени пред сериозно предизвикателство - трябва да направим избора дали да приемем казаното дотук и да поемем върху себе си отговорността, или да го отхвърлим с убеждението, че това не ни засяга. Нашето днешно решение ще определя цялата ни бъдеща активност, тъй като ние или ще правим всичко, за да съдействаме на Христовия призив и на подготовката за Неговото завръщане, или ще попълним редовете на тези, които разглеждат изложеното като примамка за лековерни и доверчиви хора и ще извършваме определена атеис­тична работа за тяхното предпазване от възможната заблуда и измама. Ето в това се състои предизвикателството. Ще е необходи­мо цялото ни чувство за ценностна ориентация, цялата ни интуи­ция, за да си отговорим на него. Тогава можем да констатираме, че обещаната нова поява се съгласува с общите религиозни вярвания; тя е основна надежда в умовете на хората и е единственото, което може да донесе истинско облекчение на страдащото човечество.

Всеки, който признава възможността за новата поява на Христос и е съгласен, че историята може да се повтори, се изправя пред следните три въпроса, на които трябва честно да си отговори:

1. Как аз лично мога да посрещна това предизвикателство?

2. Какво конкретно мога да направя?

3. Какви стъпки трябва да предприема и къде са тези, с които ще вървим заедно?

Изложеното тук и на следващите страници е предназначено главно за тези, които приемат факта за съществуването на Христос, съзнават приемствеността на откровенията и са готови да признаят възможността за Неговото завръщане.

Трудностите и сложността на днешното следвоенна време са много големи. Колкото по-близо е човек до източника на духовната светлина и мощ, толкова по-труден е неговият проблем, защото човешките дела сега изглеждат твърде отдалечени от тази божес­твена възможност. Ще са му нужни големи запаси от търпение, разбиране и добра воля. Затова пък толкова по-ясно той ще разпоз­нава фактите. Съществуват вътрешни и външни проблеми, които трябва да бъдат решени; съществуват вътрешни и външни възмож­ности, които могат да станат факти. Когато духовно мислещият човек се сблъска с тези вътрешни и външни възможности и събития, той лесно изпада в пълно объркване; стремейки се да помогне, той не знае как да го направи. Осъзнаването на бъдещите трудности, анализът на своите възможности и на качествата на хората, с които ще работи, както и ясната представа за силите, които се изправят срещу него (и в много по-голям мащаб - срещу Христос) го принуждават да се запита: „Какъв е смисълът от всичките ми усилия? Защо да не оставим силите на доброто и злото да решат спора помежду си? Защо да не позволим натискът на еволюцион­ния поток да доведе (бавно, но трайно) световната борба до логич­ния й край и да осигури триумфа на доброто ? Защо да се захващаме с каквото и да било сега"?

Това са естествени и закономерни реакции. Бедността и гла­дът на милиони хора в Европа и на други места, страхът пред Русия (основателен или не), алчността на капиталистическите сили по света, егоизмът на труда, агресивността на ционистите, които смятат за своя една земя, която не им принадлежи повече от 15 столетия, тежкото положение на евреите в Европа, отчаянието на малкия човек, който никъде не вижда сигурност и надежда, дей­ността на църквите, насочена към възстановяване на стария ред и управление, които малко са допринесли (през вековете) за спасява­нето на света, както и липсата на чист глас или честен лидер в която и да е страна по света - всичко това принуждава средния човек да чувства безполезността на всяко свое усилие. Проблемът се очер­тава като прекалено голям и непосилен, а отделният човек изглеж­да толкова малък и безпомощен.

Въпреки това, величината на неподправеното добро в света е огромна. Обемът на ясното и хуманно мислене е необозрим; имен­но в ръцете на масите от добри малки хора и на милионите правилно мислещи личности във всяка страна се намира спасени­ето на света и подготвителната работа за пришествието на Христос ще бъде извършена именно от тях. Тези хора са достатъчно многоб­ройни, за да изпълнят посочената задача и се нуждаят единствено от ободрение и мъдро ръководство, за да бъдат подготвени към необходимото служене преди новата поява на Христос да стане възможна. Стоящите пред нас проблеми трябва да бъдат посреща­ни мъжествено, непредвзето и с разбиране, с готовност да се говори обективно, с простота и любов да се разкрива истината и да се разясняват проблемите, които трябва да бъдат решени. Силите на окопалото се зло трябва да бъдат разгромени преди Този, Когото всички очакват - Христос, да може да дойде.

Съзнанието, че Той е готов и жадува да се яви открито пред Своето любимо Човечество само усилва общото чувство за обър­каност и поражда един изключително наболял въпрос: колко още трябва да търпим, да се борим ида се бием? Отговорът е ясен: Той неизбежно ще дойде, когато бъде възстановен мирът, когато прин­ципът на споделянето на благата започне да контролира икономи­ческите дела, и когато църквите и политическите групи се заемат да почистят дома. Тогава Той ще може да дойде и ще дойде; тогава Царството Божие ще бъде публично признато и ще престане да бъде обект на мечтания, пожелателно мислене и ортодоксално упование.

Хората са склонни да задават въпроса: защо все пак Христос не дойде - с пищни церемонии, както си го представят църквите -и със Своето пришествие не докаже убедително божественото Си могъщество и властта на Бога, с което да сложи край на цикъла на агония и страдания? Отговорите са много. Трябва да се помни, че главната задача на Христос няма да бъде да демонстрира могъщество, а публично да представи вече съществувалото Царство Божие. Когато Той е идвал преди, Него не са Го познали и има ли гаранция, че този път ще бъде по-различно? Може да попитате защо Той би могъл да остане неразпознат? Защото очите на хората са ослепени от сълзи на самосъжаление,-а не на разкая­ние; защото сърцата на хората се разяждат от егоизъм, когото дори агонията на войната не успя да излекува; защото-ценностните системи са останали същите, каквито са били в покварената Римска империя, видяла Неговата първа поява, с тази разлика, че тогава тези стандарти са били локални, а не всеобщи, както в наши дни; защото тези, които биха могли да Го разпознаят, който се уповават и чакат Христовото пришествие, не са готови да-принесат необхо­димите жертви и така да осигурят успеха на Неговото идване.

Прогресивното мислене, ръстът на езотеричните движения и над всичко друго - чудесата на науката и на многото хуманни инициативи говорят не за божествен неуспех, а за възраждане на духовното разбиране; силите на духа не са победени^Тези аспекти на човешкото поведение показват чудото на скри гага в човека божественост и успеха на божествения план за човечеството. Бо­жествеността обаче очаква израза на свободната, човешка воля; ръстът на познанието и на добрата воля у човешкия род вече е ясна тенденция.

Другият отговор на поставения въпрос се крие в това, че Христос и духовната Йерархия никога - независимост мащаба на нуждата или мотива на очакването - няма да нарушат божествено­то право на хората да взимат собствени решения, да провеждат собствената си воля и да постигат; .свобода чрез борбата си за свобода - в индивидуален, национален и международен мащаб. Когато истинската свобода дойде на Земята, ние ще видим края на тиранията - политическа, религиозна и икономическа. Казвайки това, аз нямам предвид съвременната демокрация като условие, което удовлетворява тази необходимост, защото демокрацията днес е философия на пожелателното (или в угода на) мислене и е непостигнат идеал. Аз говоря за този неотклонно приближаващ се период, когато ще управляват просветлени хора, нетърпящи авторитаризма в която и да е църква или тоталитаризма в която и да е политическа система; те няма да допуснат управле­нието на никоя група от хора, които си присвояват правото да поучават останалите в какво трябва да вярват, за да бъдат спасени, или какво правителство трябва да приемат. Когато на хората започнат да им казват истината и когато те могат свободно да съдят и да решават, тогава светът ще стане много по-добър.

Не е абсолютно необходимо всички тези желани промени да станат свършен факт на Земята преди Христос отново да дойде сред нас. Нужно е обаче това отношение към религията и полити­ката да се утвърди в широк мащаб и да се предприемат успешни крачки за установяване на правилни човешки отношения. Именно над това работят Новата Група Световни Служители и всички хора с добра воля и тяхната първа задача трябва да бъде преодоляването на широко разпространеното чувство на обърканост и индивидуал­но безсилие.

За преодоляване на тези негативни нагласи и за укрепване на стремежа към изграждане на новия свят могат да съдействат някол­ко фактора, най-важни сред които са вярата в същностната божес­твеност на човечеството, очевидното еволюционно доказателство, че човешкият род необратимо се е приближил към мъдростта и знанието, както и развитието на онова умствено състояние, което ще се базира върху признаване достоверността на историческите хроники, пазещи свидетелства за многото пришествия в критични моменти за човешките дела и за многото световни Спасители, сред Които Христос е най-великият. Правилната и конструктивна пози­ция трябва също така да се опира на вроденото съзнание за същес­твуването на Христос и на Неговото Присъствие с нас във всички времена; тя трябва да се основава на признанието, че войната с всичките й неизразими ужаси, жестокости и катаклизми, е била само метла в ръката на Отца ни, измитаща всички препятствия от пътя на завръщащия се Син. Почти невъзможно е било да се подготви Неговото пришествие в довоенните условия. От тези факти трябва да изхожда днес и Новата Група Световни Служите­ли. Те трябва да разпознават спиращите фактори (често финансови, породени от материалната алчност, старите традиции и национал­ните предразсъдъци), без да се поддават на униние и объркване, както и да прилагат такива умения и делова организираност, че тези пречки да бъдат преодолявани. Тези хора трябва да преминават с открити очи през световните трудности, като невредимо и успешно преодоляват всички препятствия.

Два основни фактора спъват днешната благоприятна възмож­ност; те са толкова сериозна преграда, че докато не бъдат отстранени, Христос няма да може да се върне. Това са:

1. Инертността на средния християнин или духовно ориенти­ран човек от всяка страна - източна или западна.

2. Недостигът на пари за подготвителна работа.

Към тези теми ние ще подходим простичко и разбираемо, на равнището, на което повечето хора днес работят и мислят. Ще бъдем много практични и ще се опитаме да вникнем в реалното положение на нещата и по-добре да опознаем себе си и своите мотиви.

Инертността на средния духовно ориентиран човек Средният духовно мислещ индивид, човекът на добрата воля или ученикът, осъзнава това предизвикателство на времето и бла­гоприятната възможност, предоставяна от духовните събития. Той непрекъснато е движен от желание да прави добро и да постига духовните си цели. Няма нито един сред тези, които обичат своите братя, мечтаят да видят Царството Божие материализирано на Земята и съзнават пробуждането (колкото и бавно да ето) на масите към висшите духовни ценности, който да не изпитва чувство на остра неудовлетвореност. Той разбира, че неговият принос за постигането на желаните цели е малък и знае, че личният му духовен живот често остава на втори план; това е нещо, което той таи дълбоко в себе си и за което често се бои да спомене дори на най-близките си и скъпи хора; той се опитва да втъче своите духовни усилия в ритъма на обикновения си външен живот, като меко, кротко и внимателно търси за тях време и възможности. Откривайки своето безсилие в работата по реорганизацията на битието си така, че да доминира духовният път на живота, той започва да си търси алиби и в крайна сметка се рационализира дотолкова, че стига до извода, че прави най-доброто, на което е способен в дадените условия. В действителност обаче той прави толкова малко, че ще е добре ако е отделил час или два (от 24-те часа на денонощието) за работата на Учителите; той се крие зад алибито си, че домашните му задължения не му позволяват да направи повече, без да си дава сметка, че при такт и любящо разбиране неговите близки могат и трябва да бъдат поле на неговия триумф; той забравя, че няма обстоятелства, които могат да победят човешкия дух или при които стремящият се да не може да медитира, мисли, говори и подготвя пътя за пришествието на Христос, ако положи достатъчно усилия и разбира смисъла на саможертвата, скромността и мълчанието. Обстоятелствата и обкръжението не могат да създадат истински препятствия за духовния живот.

Възможно е той да се крие зад алибито на лошото си здраве, а често и зад оправданието на въображаемите си болести. Той отделя толкова много време на грижите за себе си, че часовете, които му остават за работата на Учителите, биват сведени до минимум; освен това, той често е обезпокоен от чувството за умора или простуда, или от въображаемото си сърдечно неразположение дотолкова, че неговото „телесно съзнание" упорито набира сила докато не започне да доминира в живота му, след което е твърде късно нещо да бъде променено. Казаното се отнася особено за хората, преминали петдесетте. Това е такова алиби, от което човек трудно може да не се възползва, тъй като много хора се чувстват уморени и болнави и с годините това чувство се усилва.

Единственият лек срещу тази пълзяща инертност е игнорира­нето на тялото и подхранването на радостта от живота, посветен на служене. Тук нямам предвид онези истински болести или сериозни физически неразположения, на които безспорно трябва да се отде­ля необходимата грижа и внимание, а говоря за хилядите поддава­щи се на неразположението мъже и жени, излишно погълнати от грижата за себе си и пилеещи времето си, което би могло да се посвети на служене на човечеството. Тези, които се стремят да проправят Пътя на Ученичеството, трябва да освободят тези мно­гобройни часове, прекарани в излишни грижи за себе си, и да ги отдадат за служене на Йерархията.

Друго алиби, което води към инертност, е страхът на хората да споделят мислите си за Царството Божие; те се боят, че ще бъдат отхвърлени или ще ги сметнат за странни и досадни. Затова те мълчат и пропускат удобната възможност, без да подозират до каква степен хората са готови за обсъждането на тази реалност и за утешението и надеждата, които може да им донесе мисълта за завръщането на Христос и споделянето на духовната светлина. Това по своята същност "е вид духовен страх, който е толкова разпространен, че е отговорен за загубата на милиони часове световно служене.

Има и други алибита, но тези, които изброихме, са най-често срещаните; освобождаването на повечето хора от тези сковаващи състояния ще допринесе за служенето на Христос толкова много допълнителни часове и усилия, че задачата на онези, които не признават никакви алибита, ще бъде в значителна степен облекчена и пришествието на Христос ще стане много по-близко, отколкото е днес. Ние не сме задължени да се включим в ритъма на живот, свойствен за Христос и духовната Йерархия, които вибрират в хармония с човешката нужда и духовния отклик. Нас обаче ни призовават да издигнем качеството на духовната си активност и да се откажем от криенето зад алибита. Важно е всички духовни хора да осъзнаят, че могат и трябва да работят именно там, където се намират, чрез тези, с които са свързани, и с психичните и физически дадености, с които сега са надарени. В служенето на Йерархията няма принуда или непозволен натиск. Ситуацията е ясна и проста.

Сега са налице три вида могъща активност:

Първо, дейността на „центъра, където Божията воля знаят", чиято воля към добро увлича всички творения към по-голяма слава и постоянно растяща разумна отзивчивост. Той сега творчески се стреми да утвърди новия световен ред - ред на Царството Божие под физическото наблюдение и ръководство на Христос. Това може да се разглежда като екстернализация на духовната Йерархия на нашата планета. Завръщането на Христос към видима активност ще бъде знамение и символ за този процес.

Второ, критичната активност, която обуславя решенията на духовната Йерархия, като се започне от самия Христос и се стигне до последния кандидат, намиращ се в периферията на този „цен­тър, където божията Любов" намира пълното си проявление. Там ясно се разбира, че (по думите на Св. Павел) „всички твари стенат и се трудят в мъки до ден днешен, очаквайки появлението на Синовете Божии" (Рим. VШ.22), Именно за тази поява Те, „Синовете Божии, които са и синове човешки", сега се готвят. За да се включат в активно външно служене, Те вече един след друг прис­тъпват към видима активност на физически план. Макар че остават непризнати и неразпознати, Те вършат делото на Отца, показват добра воля, стремят се да разширят човешкия хоризонт и така да подготвят пътя за Този, на Когото служат - на Христос, Учителя на всички Учители, ангели и човеци.

Трето, това е активността на самото човечество, т. е. на „цен­търа, наречен Род човешки", в който днес цари пълен хаос, суматоха и бъркотия; хората са обхванати от болка, тревога и смут, но все пак са ментално осведомени за безграничните възможности и емоционално ратуват за осъществяване на плана, който им се струва най-добър, без обаче да осъзнават своята взаимосвързаност и без да разбират, че трябва да изградят единен свят за единното човечес­тво. Те просто жадуват за емоционален покой, за сигурност, в която да живеят и работят, и за концепция, която би удовлетворила съкро­веното им усещане за божественото присъствие. Бидейки физически слаби и лишени до голяма степен от това, което е необходимо за нормалното и здраво съществуване, потиснати от липсата на финан­сова и социална сигурност, те съзнателно яли несъзнателно зоват Отеца на помощ - за себе си и за останалия свят.

Решението ще дойде в резултат на новата поява на Христос. Такава е волята Божия и за това свидетелстват световните Писания; това е желанието на самия Христос и на Неговите учени­ци. Учителите на Мъдростта; такава е и неосъзнатата надежда на хората по целия свят. Ако е налице единство на целите, на духовни­те намерения и на осъзнатите искания, тогава ще остане само един фактор, който може да спъва Неговата поява, а именно неуспехът на човешкия род в подготовката на световната сцена за това грандиозно събитие, или иначе казано - неспособността му „да приготви пътя на Господа, като изправи пътеката Му" (Матея, III.2), както и пропуските в запознаването на широките маси с идеята за Неговото пришествие и в утвърждаването на жадувания мир на Земята - мир, основан на правилните човешки отношения.

Излишно е тук да обсъждаме подготовката, която всеки, който се приготвя за необходимата работа, трябва да проведе вътре в себе си. Принципите на правилното духовно поведение са представяни на хората от векове, макар и мотивирани от съображението, че доброто поведение ще ги отведе на райското небе, което всъщност е правело тяхната цел дълбоко егоистична. В кратката молитва: „Господи Боже Всемогъщи! Нека има мир на Земята, и нека той да започне от мен!", са обобщени всички изисквания на тези, които копнеят да вземат участие в подготовката на Христовото пришес­твие, опирайки се на развития си здрав ум и деловата си организи­раност. Днес обаче мотивът се отдалечава от концепцията за личното спасение (което се приема или се смята за подразбиращо се) и изискваната подготовка се състои в упорита и съзнателна работа за утвърждаване на правилните човешки отношения, т. е. формулираната задача е значително по-широка. Този мотив не поставя в центъра личността, а насочва всеки индивидуален работ­ник и хуманист към сътрудничество с духовната Йерархия и го свързва с всички хора на добрата воля. Сега се приближаваме до второто главно препятствие, произтичащо от липсата на финансо­ва подкрепа за работниците на Христос.

Този въпрос е изключително труден, тъй като на духовните работници по света им се налага не само да учат хората да дават (според възможностите си), но твърде често те трябва и да форму­лират пред общественото съзнание онзи мотив, който може да окаже толкова магнетично въздействие, че хората по вътрешна необходимост да станат спонсори. На тях им се налага също така да учредяват тръстове, фондове или организации, с помощта на които събраните пари да бъдат разпределяни. Това поставя пред тях изключително трудна задача. Явната в наше време безизход­ност се обяснява не само с недостатъчния опит в създаването на фондове за подготовка на Христовото пришествие, но и с негати­визма на закоравялото от егоизъм мнозинство, което владее световните богатства и което, дори когато дава, го прави главно защото това повишава престижа и показва финансов успех. Разбира се, има и изключения, но те са относително малко.

Затова, като обобщаваме и донякъде опростяваме темата, можем да констатираме, че парите се разпределят по четири главни канала:

1. Към милиардите домове в света във вид на работна заплата, хонорари и наследство. Днес в тази сфера съществува огромен дисбаланс, водещ до несметни богатства и крайна нищета.

2. Към големите капиталистически структури и монополи, които се издигат като кули в повечето страни. Дали държавата владее техните капитали, или те са собственост на общинските власти, на шепа богаташи или на трудовите колективи - е без значение. Големите корпорации дават твърде малко за подобрява­не на човешкото съществуване и за възпитание на ценности, които съдействат за установяван ето на правилни човешки отношения.

3. Към църквите и религиозните групи в целия свят. В тази сфера (пак погледнато като цяло, но и с признаване наличието на духовномислещо малцинство) парите се насочват към материални­те аспекти на работата, за умножаване и съхраняване на църковните структури, за заплати и допълнителни разходи, и само малък процент от тях отива за реално обучение на хората, за жизнено демонстриране на простотата, „каквато е во Христа" и за популя­ризиране на идеята за Неговото завръщане, която е основна докт­рина на църквите в течение на столетия. Това пришествие се е очаквало от векове и би могло да се случи още днес, ако църквите и религиозните организации изпълняваха своя дълг.

4. За филантропна, образователна и медицинска работа. Всички подобни начинания са изключително полезни и нужни и светът е в голям дълг пред хората с обществено съзнание, които са направили тези институции възможни. Всичко това е крачка в правилната посока и израз на божествената воля към добро. Често обаче с парите в тази сфера се злоупотребява, като те биват използвани и насочвани неправилно, а възпитаваните ценности често са тясно институционални и конюнктурни. Ценностният избор нерядко се определя от изхода на борбата между различните интереси на спонсорите или от религиозните предразсъдъци на тези, които отговарят за изразходването на парите. В сблъсъка на идеите, религиозните теории и идеологиите, истинската помощ за Единното Човечество се губи от полезрението.

Фактът е в това, че ако насочващите посредници (през чиито ръце преминават световните пари) притежаваха истинско виждане за духовните реалности, за единното човечество и за единния свят, и ако тяхна задача беше стимулирането на правилните човешки отношения, тогава широките маси навсякъде по света биха се отзовали на бъдещата възможност по начин, много различен от досегашния; ние не бихме се сблъсквали, както е днес, с много милиардни разходи, необходими за физическо възстановяване не само на телата на безбройните милиони хора, но и на цели градове, транспортни системи и центрове, отговорни за организацията на човешкото съществуване.

В същата степен може да се каже, че ако духовните ценности и духовната отговорност, свързана с парите (големи или малки) се разбираха по правилния начин, с обсъждане по домовете и учили­щата, ние не бихме имали толкова ужасяваща статистика за парич­ните разходи, според която парите в предвоенния период са харчени в целия свят (а на Запад това продължава и досега) за сладкиши, спиртни напитки, цигари, развлечения, ненужно облекло и луксоз­ни предмети. Съгласно статистиката, за това годишно се харчат милиони долари. Една много малка част от тях, изискваща мини­мална жертва, би позволила на учениците на Христос и на Новата Група Световни Служители да подготвят пътя за Неговото пришес­твие и да обучат умовете и сърцата на хората по света на правилни човешки отношения.

Парите, както и всичко друго в човешкия живот, са заразени с егоизъм и се заграбват с егоистични, индивидуални или национал­ни цели. Световната война (1914-1945 г.) е доказателство за това, защото колкото и да се говори за необходимостта от „спасяване на света за демокрацията" и „водене на война, за да се унищожи войната", главният мотив си остава самозащитата, допълнена от надеждата за печалба, удовлетворяването на древна ненавист и възвръщане на територии. Изминалите след войната години пот­върдиха това. За съжаление, ООН се оказа притисната от сипещите се от всички страни хищни изисквания, от интригите на нациите в борбата им за положение, власт и заграбване на природните ресур­си на Земята: въглища, нефт, и т. н., както и от постоянните задкулисни машинации на капиталистите и Великите Сили.

И все пак през цялото това време единното човечество, неза­висимо от местожителството, цвета на кожата или вероизповеда­нието си, на висок глас иска мир, справедливост и чувство за сигурност. Правилното използване на парите и разбирането от страна на мнозинството хора на финансовите им отговорности (произтичащи от духовните ценности) биха могли бързо да осигу­рят тези мечтани резултати. Освен обаче малкото велики и дално­видни филантропи и шепата просветени държавни дейци, църковници и педагози, това чувство за финансова отговорност практи­чески отсъства.

Вече е крайно време парите да получат друга оценка и полез­ността им да се разпределя по нови канали. Трябва да преобладава гласът на народа, но народ, възпитан в истинските ценности, в духа на културата и с разбиране за правилните човешки отношения. Това е по същество процес на правилно възпитание и обучение за това как да станем граждани на света, които обаче още витае в сферата на добрите пожелания. А и кой може да предостави такова обуче­ние ? Русия с готовност би дала на света идеалите на комунизма и би събрала всички пари по земята в хазната на пролетариата, с което в крайна сметка ще създаде най-великата капиталистическа система, каквато светът някога е познавал. Великобритания с ра­дост би обучила човечеството на британската концепция за спра­ведливост, честност и световна търговия и (благодарение на голе­мия си опит) би направила това по-ефективно от всяка друга нация, като при това никога няма да пропусне да спечели облаги за себе си. САЩ също с ентусиазъм биха наложили на света американския модел за демокрация, използвайки за целта гигантските си капита­ли и ресурси и събирайки в своите банки финансовите резултати на всеобхватните си финансови операции, като надеждно ги защита­ват чрез заплахата с атомна бомба и размахвайки брониран юмрук над останалия свят. Франция ще държи Европа в напрежение, опитвайки се да възстанови загубения си престиж и да получи облаги във всичко, което стана възможно в резултат от победата на Съюзените нации. Така се върти кълбото на историята: всяка нация се бори за себе си и всеки съди за другия според ресурсите и финансите му. А в същото време човечеството умира от глад, остава необразовано, възпитава се в лъжливи ценности и неправил­но използване на парите. Докато това положение не започне да се променя към по-добро, завръщането на Христос ще е невъзможно.

Пред лицето на тази тревожна финансова ситуация - какво е решението на проблема? Във всяка страна, във всяко правителство, във всяка църква или учебно заведение има мъже и жени, които знаят решението на проблема. Как те се надяват да изпълнят поверената им задача? Как могат хората по света, хората с добра воля и духовно виждане, да помогнат? Могат ли те да направят нещо, за да бъде променено отношението на света към парите и те да бъдат насочени по нови канали, които да осигурят по-правилно­то им използване? Решението трябва да бъде намерено.

Съществуват две групи от хора, които могат да направят много в това отношение: това са първо тези, които вече използват финансовите ресурси на света при условие, че доловят новото виждане и разчетат написаното на стената, което обрича стария ред на разрушение; и второ, това е масата от добри или добронамерени хора от всички класи и сфери на влияние.

Хората с добра воля и духовна ориентация трябва да отхвър­лят мисълта за своята относителна безполезност, незначителност и безсилие, като си дадат сметка, че сега (в този критичен и решаващ момент) те могат да работят ефективно. Силите на злото са разгромени, макар че все още не е „запечатана" вратата, зад която човечеството може да ги затвори, но и това ще стане съгласно предсказаното в Новия Завет. Злото търси всякаква възможност за нова изява, но ние можем да твърдим с увереност и настойчивост, че малките хора на света, просветлените и безкористните, са достатъчно на брой, за да направят своето влияние осезаемо, ако разбира се поискат това. Съществуват милиони духовно мисле­щи мъже и жени във всяка страна, способни да се обединят в масов; формация, да решат въпроса за парите и постоянно да ги прена­сочват. Съществуват писатели и мислители по цялата земя, готови да окажат своята могъща подкрепа, ако към тях бъде подходено правилно. Съществуват езотерични ученици и предани църковни дейци, които могат да бъдат призвани да помагат в подготовката на пътя за завръщането на Христос, особено ако трябва да се харчат пари и време за установяване на правилни човешки отношения и за утвърждаване на добрата воля.

Шумна кампания за събиране на пари не се изисква, но безкорис­тната работа на хилядите на пръв поглед незначителни хора е необходима. Аз бих казал, че най-необходимото качество днес е смелостта: нужно е безстрашие, за да отхвърлим плахостта, свенливостта и притеснението, с които излагаме своята гледна точка, особено по въпроса за парите. Именно в това отношение повечето хора търпят неуспех. Днес е сравнително лесно да се набавят пари за Червения Кръст, за болници и учебни заведения, но е изключително трудно да се намерят средства за утвърждаване на добрата воля или за правилното използване на парите за напредничави идеи, като тази за завръщането на Христос. Затова отново твърдя, че първата предпоставка в това отношение е Смелостта.

Второто изискване към работниците на Христос е да принасят такива жертви и така да организират своята дейност, че да отдават максимума, на който са способни; те трябва да притежават не само умение да излагат правилно тази тема, но и да дават личен пример на другите. Ако милионите хора по света, които обичат Христос и жадуват да служат на Неговото дело, започнат да отделят макар и най-малка сума всяка година, тогава би имало достатъчно пари за Неговата работа; след това автоматично ще се появят и необходи­мите тръстове и духовно мислещи спонсори. Трудността не е в организацията на парите и на работата, а в привидната неспособ­ност на хората да дават. По една или друга причина те дават малко или нищо, дори и когато симпатизират на работата по завръщането на Христос; страхът от бъдещето, страстта към покупки, желание­то да се правят подаръци и неспособността да разберат, че многоб­ройните малки суми постепенно се превръщат в много големи суми - всичко това спъва финансовата щедрост, като причината винаги изглежда много основателна и уважителна. Затова втората обща предпоставка е, че всеки трябва да дава според реалните си възможности.

Трето, метафизичните школи и езотерични групи представят много съображения във връзка с пренасочването на парите към канали, които отговарят на интересите им. Често се задава въпросът: защо школата Единство, Църквата на Християнската наука и многобройните движения на Новата Мисъл винаги успяват да съберат необходимите средства, докато на другите групи, особено езотеричните, това не се удава? Защо истинските духовни работни­ци изглеждат неспособни да материализират това, което им е необходимо? Отговорът е прост. Тези групи работници, които са най-близо до духовния идеал, приличат на кула, лишена от здрави земни основи. Техният основен интерес е съсредоточен върху абстрактни духовни равнища и те явно не разбират факта, че физическият план, когато е мотивиран от духовните равнища, е също толкова важен. Големите метафизични школи от своя страна са фокусирани върху материалната реализация, техният натиск в тази посока е толкова мощен и еднопосочен, че в крайна сметка те постигат онова, което искат; на тях обаче ще им се наложи да разберат, че искането и отговорът трябва да бъдат продиктувани от духовна цел и че изискваното не трябва да бъде предназначено за отделното „аз" или за конкретна организация и църква. Във време­ната, предшестващи завръщането на Христос, исканията за финан­сова подкрепа трябва да бъдат насочени към утвърждаване на правилните човешки отношения и добрата воля, а не към ръста на някаква конкретна организация. Имащите такива изисквания орга­низации трябва да работят с минимални разходи и централен апарат, а служителите им - за минимална, но разумна заплата. Днес съществуват малко такива организации, но и тези, които вече функционират, могат да послужат за пример, който бързо да бъде последван в условията на растящото желание да се види завръща­нето на Христос. Така, третата предпоставка е служенето на единното човечества.

Предстои голяма работа и хората с добра воля, духовен инстинкт и истинско християнско възпитание трябвала я извършат. Те са призвани да открият ерата на използването на парите за духовната Йерархия и да направят необходимостта от това изпол­зване обект за призив. Призивът - това е най-висшият тип молитва и нова форма на божествен зов, който познанията за медитацията направиха възможен,

Към призива да се събират парични средства, мъжество и разбиране, няма какво повече да се добави. Ако мъжеството на Христос, Комуто предстои завръщане в нашия външен физически свят, и ако жертвената работа на Неговите ученици и нуждата на човечеството за правилни човешки отношения са недостатъчни, за да запалят и енергизират всички вас и вашите ближни, то повече няма какво полезно да се добави.

Ние разгледахме необходимостта от внимателна подготовка за пришествието на Христос и някои основни предпоставки, които ще станат факт, когато хората се заемат с необходимата дейност, вкл. и с привличането на съответните финансови средства за тази подготвителна работа. Индивидуалните работници трябва да ре­шат преди всичко дали тяхната подбуда и духовно очакване са адекватни на предстоящата задача. Важно е само това, което създава необходимата движеща сила за действие, и само този деец съответства на задачата, който достатъчно ясно вижда, за да работи с нужното разбиране и искреност. Той трябва да открие и да разбере, че може да играе собствена роля в придвижването на божествения План. Фактът за съществуването на Христос и реал­ната възможност за Неговата нова поява трябва да станат важни мотивиращи фактори в неговото съзнание. Той търси тези, с които ще може да работи, и които имат същите духовни цели като него. По този начин той бързо разбира, че на Земята действа добре организирана и интегрирана група, която може да се нарече Нова Група Световни Служители. Той открива, че тя е навсякъде, че действа във всяка страна, във всички организирани религии и чрез всички други групи, работещи за благосъстоянието на човечество­то и за подготовката на Христовото завръщане.

Това по принцип е група, която (работейки върху външния план на всекидневното физическо битие) запазва тясна вътрешна духовна интеграция с онзи енергиен център, от който може да извлича всичко, което й е необходимо за активна духовна работа. Тя осигурява поле за служене на всички, които се стремят да служат; тя дава шанс на желаещите да изпитат своите сили и е онова място, където техните мотиви и упоритост могат да бъдат проверени преди още да се е открила благоприятната духовна възможност. Така деецът се подготвя за усвояване на все по-широки сфери на служене.

Новата Група Световни Служители предоставя тренировъчна площадка и поле за събиране на опит за тези, които се надяват да се придвижат напред в своя духовен статут и се подготвят да бъдат активни и предани ученици на Христос. Появяването в наше време на тази група на Земята е един от показателите за успеха на еволюционния процес, приложен към човечеството. Този метод на работа (с използване на човешките същества като посредници на работата за спасяване на света и за всеобщ духовен подем) е инициатива на самия Христос; Той много често е работел с хората чрез техните събратя, като е общувал с човечеството чрез Своите 12 Апостоли (плюс Павел като заместник на Юда Искариотски). Буда е практикувал същата система, но групата Му е била свързана на първо място с Него и относително по-слабо със света на хората. Христос е изпратил Своите Апостоли в света, за да„пасат стадото човешко", да търсят, да възвестяват и да стават „ловци на човеци".

Учениците на Христос са били свързани не толкова със своя Учител, колкото със зовящия свят; такова отношение е свойствено и на Йерархията, доколкото не влиза в противоречие с предаността към Христос. Това, което Буда е създал символично и в зародиш, е намерило фактическа реализация по силата на императивите на епохата на Рибите.

В ерата на Водолея, в която сега навлизаме, този метод за групова работа ще достигне изключително високо развитие и светът ще се спасява и преустройва много повече чрез групите, отколкото чрез индивидите. В миналото са идвали Световни Спа­сители - Синове Божии, които са носили вест, усилваща потока от. светлина към хората. Сега, в най-наситеното време и благодарение на еволюционните процеси, се появява група, която ще донесе спасение на света, и която (въплъщавайки груповите идеи и подчер­тавайки истинския смисъл на Христовата църква) така ще стимули­ра и енергизира умовете и душите на хората, че ще възвести Новата епоха чрез обилен приток на Любов, Знание и Хармония от самия Бог, както и чрез новата поява на Христос, в Който тези три атрибута на божествеността ще намерят съвършено въплъщение.

В миналото религиите са били основавани от велики души, Аватари, изтъкнати духовни личности. Техният живот, думи и учение са слагали своя отпечатък върху човешката раса и са съхранявали влиянието си в продължение на много столетия. Какво действие в такъв случай ще окаже вестта на груповия Аватар или световен Спасител? Каква ще бъде ефективността на работата на групата от хора, знаещи Бога, които провъзгласяват истината и са субективно взаимосвързани във великата работа по спасението на света? Какъв ще бъде резултатът от мисията на групата на светов­ните Спасители в една или друга степен знаещи Бога, които взаим­но подкрепят своите усилия, взаимно потвърждават носените от тях вести и образуват организъм, чрез който духовната енергия и принципът на духовния живот могат да се проявят в света под ръководството на Христос във Видимо Присъствие?

Такава структура сега съществува и нейни членове има във всяка страна. Те са относително малко и са далече един от друг, но броят им постоянно расте и тяхното присъствие и вест ще се чувстват все по-релефно. В тях е въплътен духът на строителството; те са съзидателите на Новата Епоха; на тях е поверено делото за съхраняване на духа на истината и за реорганизиране на човеш­кото мислене по такъв начин, че умът на расата да влезе под контрол и да бъде приведен в такова медитативно състояние, което ще му позволи да разпознава следващите разкрития на божестве­ността, които Христос ще донесе.

За последните 10 години Новата Група Световни Служители беше реорганизирана и обновена; фактът за нейното съществуване се разпространява по целия свят. Днес тази група е съставена от мъже и жени, представящи всяка нация и раса, всички религиозни организации и хуманитарни движения, които са фундаментално ориентирани към Божието Царство или се намират в процес на такова ориентиране. Те са ученици на Христос, работещи съзнател­но, а често и несъзнателно, в името на Неговата нова поява; това са духовни стремящи се, жадуващи да служат и да направят реално Царството Божие на Земята; те са хора със силно изразена добра воля и развит интелект, които се опитват да утвърдят разбирател­ството и правилните човешки отношения. Тази група се дели надве основни звена:

1. Група, съставена от ученици на Христос, които съзнателно провеждат Неговите планове; плюс тези, които (получавайки нас­тавления от тях) съзнателно и доброволно дават своя принос. Към втората категория можем да причислим и себе си, ако желаем това и сме готови да принесем необходимите жертви.

2. Група, която се състои от стремящи се мъже и жени със световно виждане, които несъзнателно работят под ръководството на духовната Йерархия. Има много такива хора, особено на високи постове, които изпълняват ролята на разрушители на старите форми и строители на нови. Те нямат никаква представа за вътреш­ния, синтезен план, но се трудят безкористно, за да може максимал­но пълно да удовлетворят нуждата на света, играят важна роля в националните драми или упорито работят в областта на образова­нието.

Първата група поддържа известна връзка с духовната Йерар­хия, която в случаите на истински ученик е доста здрава; нейните членове работят под импулса на духовното вдъхновение. Втората група има по-тесен контакт с човешките маси; тя работи повече под вдъхновението на идеите. Първата група е заета с осъществяването Плана на Христос до степента в която членовете й са способни да вникнат в неговата същност, докато втората група се старае да въплъти новите концепции и надежди, които възникват в съзнани­ето на човешкия род, доколкото хората започват субективно и често несъзнателно да откликват на подготовката за Христовото пришествие. В резултат от дейността на Новата Група Световни Служители човечеството неотклонно се пробужда за бъдещите ВЪЗМОЖНОСТИ.

Пробуждането на интелигенцията във всички страни към осъз­наване на човечеството е прелюдия към установяване на братст­вото. Единството на човешкото семейство вече започва да се признава, но преди то да може да се въплъти в конструктивни измерения, е важно колкото е възможно повече мислещи мъже и жени по света да разбиват менталните бариери, съществуващи между расите, нациите и типовете; важно е самата Нова Група Световни Служители да възпроизвежда във външния свят този тип активност, който е осъществявала Йерархията, когато е формирала самата Група. Чрез предаването на впечатления и изразяването на някои велики идеи, хората навсякъде по света трябва да бъдат подтиквани към разбиране на фундаменталните идеали, които ще бъдат водещи в Новата Епоха. Такава е сега главната задача на Новата Група Световни Служители.

Като се учим и се опитваме да разпознаем Новата Група Световни Служители във всичките й подразделения и сфери на активност, разпръснати по целия свят и включващи много истински и сериозни дейци, хуманисти, представители на всяка нация, всяка религия и всяка организация с хуманна насоченост, ние се пробуж­даме към разбирането на факта, че на Земята днес съществува корпус от мъже и жени, чиито брои и диапазон на активност са съвсем достатъчни, за да се реализират онези изменения, които ще позволят на Христос отново да ходи сред нас. Това ще се случи, ако те проявят необходимото усърдие и готовност да принесат съот­ветните жертви и да отхвърлят своите национални, религиозни и организационни различия в името на осъществяването на тези форми на служене, които ще преобразят света. Те трябва да научат човешката раса на няколко прости и основни принципа и да насочат човечеството към мисълта за новата поява на Христос и екстернализацията на Царството Божие. Тяхната работа като цяло ще систематизира и ще направи по-ефективна дейността на двата Синове Божии - Буда и Христос.

Успехът на работата, възложена на Новата Група Световни Служители, е неизбежен; те са достигнали голям прогрес през последните 10 години; вътрешната интеграция на тази част от групата, която работи в тесен контакт с Христос и духовната Йерархия, е такава, че външният успех е гарантиран. Тя осигурява канал, чрез който светлината, любовта и могъществото на Царст­вото Божие могат да достигнат до по-екзотеричните сподвижници.

Затова нека да разберем, че всички духовно ориентирани мъже и жени, всички, които работят за установяването на правилни човешки отношения, всички, конто практикуват добрата воля и истински се стараят да обичат своите събратя, са съставна част от Новата Група Световни Служители и сега тяхната главна задача е да подготвят новата поява на Христос.

Аз настойчиво заявявам, че основният метод, на който можем да разчитаме, и най-мощният инструмент в ръцете на духовната Йерархия - това е разпространяването на добрата воля и нейното сливане в единна и действена мощ. В тази връзка, аз предпочитам израза „организация на добра воля". Добрата воля днес е мечта, теория, негативна сила, която трябва да бъде претворена във факт, функционален идеал и позитивна енергия. Това е наша работа и ние отново сме призовани към сътрудничество.

Задачата, стояща пред Новата Група Световни Служители, е голяма, но не и неизпълнима. Тя е завладяваща, тъй като предлага нов начин на живот, който може да се осъществи във всеки аспект на нормалното всекидневно битие. И в същото време нас ни призовават към необикновено съществуване и към поемане на конкретна отговорност.

Призивът за подготвяне на новата поява на Христос е издаден. Викът за спасяването на света е прозвучал и днес духовно мислещите хора и учениците на Христос се обединяват по целия свят. Това не е обикновена консолидация на физически план, а дълбоко, субективно и духовно събитие. Дори тези. които имат най-слаб проблясък на разбиране за истинския смисъл на този призив, откликват, търсят възможност да помагат и чакат указания какво точно да направят.

И така, днес ние очакваме новото Пришествие. Целият свят очаква Христос и този дух на надежда е противоотрова срещу призрака на страха и ужаса, който е сграбчил нашата нещастна планета. Човечеството днес гледа в две посоки: към опустошената земя и агонизиращите сърца на хората, но и към Мястото, откъдето ще дойде Христос и което символично наричат „небе". И ако има подобно очакване, ако свидетелствата потвърждават предсказания­та и ако всичко показва че „краят на времената" настъпва, тогава не ели по-добре да вярваме, че великото събитие наближава? Ако сред смъртта и разрушенията се прокрадва живата вяра(а такава вяра се среща навсякъде) и горещият устрем, раздирайки мрака, извежда към центъра на светлината, нима това не гарантира, че и вярата, и устремът се основават на дълбоко интуитивно знание? Нима не може да съществува божественият факт, че „ вярата е субстанция на очакваното и очевидност на невидимото" (Евр. XI, I).

Хората от целия свят очакват Вестителя на бъдещето, незави­симо от конкретното име, което Му дават. Чувства се, че Христос е на прага. Второто пришествие е близо и от устата на учениците, мистиците, стремящите се, духовно мислещите и просветлени мъ­же и жени излиза зов: „Нека светлина, любов, сила и смърт да изпълнят замисъла на Месията". Тези думи изразяват очакване, преданост, жертвоготовност, вяра и призив към Аватара Христос, Който ще чака в Своята Висока обител, докато искането на чове­чеството не стане достатъчно настоятелно, а зовът му - пределно ясен, за да гарантира Неговата поява.

Едно нещо трябва особено да се подчертае - не ние сме тези, които ще установим датата за Христовата поява, нито пък можем да очакваме някаква зрелищна помощ или поразителни феномени.

Ако нашата работа бъде изпълнена правилно, Той ще дойде в планираното време. Къде, кога и как ще стане това нас не ни засяга. Нашата задача е пределно да разширим диапазона на своята дейност и да направим всичко възможно за утвърждаване на пра­вилните човешки отношения, тъй като Неговото пришествие зави­си именно от това.

Всички ние сме способни да дадем свой личен принос, за да сложим край на днешната ужасна ситуация в света и да подобрим положението на нещата; и най-скромните сред нас могат да изигра­ят важна роля за установяване на новата ера, характеризираща се с добра воля и разбирателство. Трябва обаче да помним, че не разполагаме с хилядолетия за тази работа и че сега пред нас стоят две основни задачи:

1. Да разкъсаме древните и зли ритми и да установим нови, по­добри вибрации. Именно в това отношение времето се превръща в първостепенен фактор. Ако успеем да забавим и спрем кристализи­рането на древното зло, породило световната война, и да блокираме реакционните сили във всяка нация, ние ще разчистим пътя на но­вото и ще отворим вратата за активността на Новата Група Световни Служители във всяка стана - група, която е посредник на Христос.

2. Да съединим и слеем ведно искрения устрем на широките маси, за да може искането на човечеството да зазвучи достатъчно силно и да достигне до духовната Йерархия.

Това ще изисква жертвоготовност, разбиране и дълбока любов към своите събратя, но също така и интелигентност, мъдрост и практи­чен подход към световните дела. В зависимост от успеха на работата по установяването на правилни човешки отношения (което сега е главната световна необходимост) и развиването на нейния метод-добрата воля, Христос и неговите ученици все по-плътно ще се приближават към човешкия род. Ако се признае началното послание за това, че Той се приближава, тогава всички духовно ориентирани хора, ученици и стре­мящи се в света беззаветно ще се трудят, но това признание трябва да се осъзнава, за да може импулсът за работа да бъде адекватен. Именно с тази надежда гледаме в бъдещето. Божието съгласие е дадено; Христос разбира зова на човечеството. Това искане расте и крепне с всеки изминал ден и „в който час не мислите, ще дойде Той".