ГЕОРГИ ГЬОКОВ: в здравната стратегия липсва грижата за общественото здраве

ГЕОРГИ ГЬОКОВ: в здравната стратегия липсва грижата за общественото здраве

Тази стратегия не помага за решаване на проблемите в почти никоя от областите в здравеопазването, особено посочваните като проблемни. Това заяви депутатът от БСП Георги Гьоков по време на обсъждането на Националната здравна стратегия в парламента. По думите му в целия документ липсват пътища и план за изпълнение на стратегията, както и начин за постигане на целите, които си поставя. Гьоков подчерта за пореден път, че най-големият проблем на българското здравеопазване е достъпът на огромна част от българите до здравни услуги поради организационни или предимно финансови въпроси. "В тази стратегия няма и намек за решаването на този проблем. Ако сега излезем пред НС и попитаме 10 човека за мнението им за здравеопазването - 9 ще кажат, че е катастрофално", аргументира отрицателния си вот Гьоков.

Създава се впечатлението, че решенията, които се взимат, са повече в полза на строителните фирми, отколкото на пациента, каза народният представител от левицата Таско Ерменков. По думите му стратегията включва несъществуващи в правния мир термини. "Ние гласувахме с ясното съзнание, че не трябва да се допускат такива документи, с такъв подход - в лабораторни условия, под ръководството на министъра и плод само на неговите капризи. Това е недопустимо и е обида за цялото НС", категоричен бе той.

Парите наистина са проблем на нашето здравеопазване и стратегията трябва да бъде одобрена, защото ще гарантира финансиране, заяви депутатът от ГЕРБ д-р Семир Абумелих, чиито изказвания често звучат опозиционно. Абумелих призна, че ако не бил от мнозинството, нямало да подкрепи стратегията. Причината е, че тя била повече празни приказки и не предлагала решение.

Все пак мнозинството в парламента прие Националната здравна стратегия на здравния министър Петър Москов със 103 гласа "за", 27 - "против", а 15 се въздържаха.

70% от бизнеса смятат, че корупцията се е увеличила сериозно през 2015 г.

Според оценките на бизнеса през 2015 г. сериозно са се увеличили корупцията - 70%, престъпността - 63%, сивата икономика - 57%, и регулаторната тежест -53%. Това показва анкетното проучване на БСК за състоянието на бизнес климата през 2015 г., проведено сред 734 предприятия и оповестено вчера.

Данните за сивата икономика са сравнително същите като тези за 2014 г., но не така обаче стоят нещата при останалите показатели. През 2014 г. ръст на престъпността са посочили 44% от анкетираните - при 67% за настоящата година. 60% са отчели ръст на корупцията през 2014 г. - при 70% през настоящата година. И през тази, и през миналата година нито един от участвалите в анкетата не е посочил намаление на корупцията, докато за престъпността през 2014 г. отчелите намаление са 5%, а през настоящата година този процент е нула.

Начело в списъка със сферите с най-много случаи на корупция и през тази година са поставени обществените поръчки и съдебната система, а третата позиция си поделят МВР/КАТ и здравеопазването. Митническото обслужване и контрол се премества с една позиция надолу в списъка, като по степен на корумпираност пред него се нареждат регулаторните режими.

На следващите места са контролните органи в сферата на екологията, данъчно-осигурителното и трудовото законодателство, като и в трите сфери се отчита ръст на оценката за корумпираност. И през тази година най-високо е оценена работата на данъчната администрация и на местната власт - средно около 39%.

И през тази година се запазва изключително ниската степен на доверие към Народното събрание, президента и Министерския съвет, но шампион по неодобрение и тази година е съдебната власт, от чиято работа са доволни едва 2% от анкетираните, а цели 95% дават негативна оценка. Неодобрението към Народното събрание е 83%, а одобрението - 10%. 67% от бизнеса не одобряват работата на правителството, а одобрението е 13%, останалите 20 на сто са отговорили, че не могат да преценят. Има сериозен спад в доверието към президента - от 27% през миналата година до 17% през настоящата. Процентът на недоверие от 67 се повишава на 73 на сто, показва още анкетата.

През тази година сериозно се е влошила оценката на българските фирми за бизнес климата. Според 50% от участниците в тазгодишната анкета има отрицателни тенденции в бизнес средата, докато през миналата година така са смятали 34 на сто. Сумарно отговорите "влоши се" и "без промяна" са на почти едно и също ниво и през тази, и през миналата година - общо над 80%. Едва една десета от анкетираните виждат подобрение в бизнес климата през двете последователни години.

Влошава се и състоянието на фирмите спрямо миналата година. Докато през 2014 година процентът на деклариралите подобрение на фирменото състояние е малко над този на отговорилите отрицателно, то през 2015 г. негативните оценки са четири пъти повече от позитивните. Без промяна остава делът на посочилите липса на промяна в състоянието на тяхната фирма - по 47% и през 2014 г., и през 2015 г.

Най-силно негативни са оценките -76% от участниците, за идеите за въвеждане на нови данъци - "вредни храни" и "уикенд", и за увеличение на платения годишен отпуск.

Проучването показва положителни тенденции по отношение на кредитната задлъжнялост на фирмите. Спрямо 2014 г. през настоящата година има намаление на преструктурираните кредити - от 28 на 23%, и на просрочените плащания към банките - от 14 на 10%, както и ръст на безпроблемно обслужваните кредити - от 42 на 50%.

През следващата година бизнесът очаква сериозна неяснота по отношение на цените на суровините и достъпа до кредитиране и тежък регулаторен, фискален и енергиен натиск върху производството.

Парите като главен герой

Европейският шампион по стратегии България добави към колекцията си още една - Националната здравна стратегия до 2020 г. Честито! Тя събира на едно място голяма част от странните идеи на здравния министър, които той артикулира през последните 13 месеца. Венеца на едногодишната си дейност министърът дори украси със своя снимка.

Депутат откри в стратегията интересна статистика: думите "финанси" и "пари" се срещат 230 пъти, а "пациент" - 123 (колко лицемерно!), "живот" - 117, "лекари" - 32, "сестри" -3 пъти. Така ключовото понятие в здравната стратегия не е здравето на хората, а парите. Те са главният герой в произведението. Това едва ли е новост, защото всички реформи на двата кабинета "Борисов" се свеждат единствено и само до пестене на пари, предлагане на постни бюджетни пици и правене на всичко възможно да не бъдат изпуснати едни евросредства.

За самата здравна стратегия не може да се каже кой знае какво. Особено след като не само опозицията, но и депутат от ГЕРБ публично я нарече "празни приказки". Защото документът не дава отговор на никой от болните въпроси на здравеопазването. Иначе големите и сладки приказки за наложителната реформа имат идентичен край: осъществяване на поредица от хрумвания със стари средства и най-вече със стари бюджети. Очевидно е, че няма начин държавата да гарантира "здравно благополучие" на своите граждани, след като гражданите й имат все по-малък и все по-труден достъп до здравеопазване, а лекари и сестри с месеци не получават заплати, канят се да протестират или просто хващат пътя за чужбина.