Нови пътища на терапия

Основи на физическото и душевното здраве

Точно при наркоманията, понеже засяга предимно млади хора, които стоят в началото на жизнения си път, имаме едно събитие, което съдържа както индивидуални, семейни и социални, така и свързани с епохата проблеми, и с това става поне в началото непроницаема плетеница. Така че не съществува причината за наркоманията, както и виновният и съвсем не терапията. Наркоманията също не се появява от днес до утре, а по­скоро ­ вследствие на експериментиране и опитване и според различните предразположения човек се плъзва все по-дълбоко в зависимостта към една или повече субстанции, откъдето започва пътят към мизерията, с всичките й познати последствия, както свързаната с необходимостта да се достави наркотикът криминалност и свързаните с това проституция, дилърство и т.н.. Склонността към пристрастяване лежи в човека, а не в която и да е „начална дрога“ - тя може да бъде кафе, никотин, алкохол, хашиш, нитроразтворител и др.. Тъй като манипулацията с помощта на дадени вещества върху собствената душа и чрез това социалното и физическото саморазрушение са един болестен феномен, (сега да оставим настрана болестната реакция на обществото спрямо тези проблеми, тъй като тази форма на „нормалност“ в един друг смисъл трябва да се третира като болна), то на това място най-напред трябва да разгледаме основните положения на здравето и болестта. Защото от едно задълбочено разбиране и разширено понятие на болестта, могат по-добре да се разберат проблемите на пристрастяването и да се изгради солиден мост към терапията. Като начало поставяме някои въпроси и проблеми на познанието:

1. 
   Какво всъщност - в човешки смисъл - е здраве и болест на физическия, душевния и социалния организъм? Може ли да се дефинира или дори да се схематизира?
   
2. 
   Тъй като човешкият живот е едно цяло, с взаимна връзка между зачатие и смърт, то диспозицията за здраве и болест започва още в майчиния организъм. Днес вече има изследвания, които показват, че причините на по-късни слабости се намират още преди раждането.
   
3. 
   Тъй като наркоманията преди всичко е проблем на ранните и на по­късните младежки години, (макар че според днешните сведения критичното време лежи предимно между 15 и 28 години, след това намалява и много често необходимостта от наркотици дори престава от само себе си, като се говори за „магическата граница“), то трябва да се постави въпросът, кои възпитателни методи и влияния на околната среда от страна на семейството, училището и изобщо това, което заобикаля израстващото дете, са могли да навредят на неговото развитие. Общо взето прави впечатление, че проблемите свързани с наркотиците най-често започват около пубертета. Това ни довежда и до въпросите за закономерността в протичането на човешкия живот. Когато не се познават вече законите на развиващия се човек и на външната природа, и липсва съществуващият по-рано при всички хора „инстинкт“ за това, тази липса закономерно води до пречки в развитието, както и до душевни, съответно телесни увреждания. „Изпада се в грях“ относно едно съкровище, което не е създадено от хората, но е поверено на хората. Все по-разпространяващата се професионална заетост на майката, нейната „еманципация“, можа да се осъществи само за сметка на грижите към детето. Без да се приема като критика, това е един факт. Не лежат ли тук, след като се възпитава срещу законите на развитието, причините за многостранните младежки проблеми?
   
4. 
   Това ни води до цялата проблематика между Аза и обществото, което днес бива наречено консуматорско и наркотизирано общество, в което на първо място не стоят духовно­душевните ценности, а икономическият растеж. Как в този обществен ред израства един млад човек? Къде и как могат при това да бъдат разбити идеали и цели?
   
5. 
   Струва ми се, че една важна, но все още недостатъчно разглеждана страна на нещата е проблемът, че пристрастяването, колкото и да е индивидуално, придобива вече епидемичен характер. Това означава, че би трябвало слабости и увреждания да лежат в самата връзка между физиката и душата, също както при имунната система. Това ни довежда до взаимовръзките между различните поколения. Тъй като хората не са свързани само физически (хромозомно), но също и душевно, духовно и в културно отношение, то и по тези вътрешни пътища от поколение на поколение могат да се предадат тежки душевни и културни разриви и сътресения, които на края да се появят на дневна светлина физически или социално. Това ще разгледаме по­късно.
   

Всичко казано досега трябва да се вземе под внимание, когато човекът се разглежда като индивид и като развиващо се душевно­духовно същество, а не като „производствено произшествие“ на някакви „опиум­рецептори“. Да се върнем още веднъж към началото и да се запитаме за същността на здравето и болестта, като обърнем особено внимание на различните възрасти.

Вече се загатна, че здравето и болестта не могат да се изразят чрез една дефиниция или едно обикновено понятие.

Защо? Защото всеки човек е единствен по рода си, една неповторимост, една неделимост, (индивидуалност), и като такъв здравето и болестта в тялото и в душевността му също винаги са неповторими. Това, което за един е добро, може на друг да навреди. Не съществуват общи дефиниции и още по­малко лабораторни стандарти, които да показват какво да бъде кръвното налягане, или количеството на хормоните, на кръвните телца и т. н.. Така че от химико­физиологична страна и особено от страна на психологичните понятия за определени норми, здраве и болест не могат да се обхванат. И въпреки това съществува една характеристика за всяко здраве, което по принцип не е нещо стабилно и дадено веднъж за винаги, а се променя заедно с нас: Това е нашето лично разположение, или неразположение, когато пристъпим в света. Здраве и болест могат да се обяснят само въз основа на вътрешната взаимовръзка между нас и нашата среда, в която се намираме от раждането до смъртта. Ние се чувстваме здрави, когато имаме приятни усещания, когато съществува хармония или каквато и да е форма на съгласуваност между нас и заобикалящата ни среда. Ние сме родени в определена страна, култура, език, природна среда и епоха. Според нашите склонности, настроения, темперамент, конституция и др. ние си търсим и оформяме нашата околна среда. Стараем се и дори се борим, за да постигнем под някаква форма външното да съответства на нашата вътрешност, или поне приблизително да се доближава до това. Ние обичаме морето или планините, светли или тъмни цветове, предпочитаме по­скоро сладко или кисело, спокойствие или движение, предпочитаме да ставаме рано или сме по­работоспособни вечер. Можем безконечно да изброяваме. Ако под някаква форма живеем в съзвучие с околната ни среда и тя отговаря на нашата вътрешност, то тогава в душата ни се появява чувство на удовлетворение: На нас ни е уютно. Нашата душевна сърцевина е ангажирана. Ние се идентифицираме душевно­физически със съответната пространствена или времева ситуация.

Към тези условия обаче, човек трябва първо да се приспособи, това значи да израсне всред тях. От това е разбираемо, че всеки по­кратък или по­продължителен разрив между Аза и света, логично води до разболяване, с всичките резултиращи от това телесни, душевни или социални последствия, даже и до жаждата за душевно упояване. Нашата най­важна възпитателска задача е, така да изградим това, което заобикаля подрастващото дете, че то да е подходящо за него и да му позволи да се развива свободно и индивидуално, и когато настъпи Азовата зрялост ­ около двадесетата година, да може само да вземе собствения живот в ръцете си и самостоятелно да го изгражда по­нататък. Нима някой може да се чувства добре в един свят, който вече е установен, неразбираем и заплашителен? В който на най­съществените въпроси на душата, които изплуват особено в пубертета, не се отговаря, та дори и се явяват в противоречие с другите хора? Нима всички ние не изживяваме характерния за епохата разрив между нас и нашия свят и раната получена от него? Къде например да се разтовари основателният гняв на младежта? Биват ли още търпени в училището „нормалните“ хлапаци? Нима не се вика веднага полицай, даже и при някоя оригинална лудория?

Нека уточним: В продължение на целия си живот, даже още от майчината утроба, човек е подчинен на определени закономерности, които първо се проявяват физически, а по­късно душевно­духовно, които обаче могат да бъдат спазени понякога само с много активно противопоставяне на огромни външни и вътрешни пречки, дори и когато човек е в една съответстваща му околна среда. В началото на живота като най­важен фактор стои възпитанието, по­късно самовъзпитанието и изграждането на живота си със собствени сили. Опознаването на тази закономерност е неминуема необходимост за правилното развитие на детето. Разгърнат ли се при човека физическата, душевната и социалната „обвивка“ по подходящия начин, то той може да разгърне и собствената си индивидуалност, да се развие съответно за възрастта и да оформи тези „обвивки“ като инструменти, които по­късно може правилно да използва. Нарушаването на тази закономерност има непосредствени или по­късни последствия при срещата със света и изграждането на собствения живот, като това довежда до дълбоки увреждания на волята и често до една конституционна досада от живота. От този разрив между Аза и света водят началото си невротичните заболявания, постоянното неразположение с чувство на болезненост, а накрая антипатия изобщо към живота.

Тъй като днес човек почти нищо не знае за себе си и за своята същност, то в него изплуват враждебни на живота и отчасти разрушителни тенденции, които в голяма степен водят до проблеми на здравето при цялото общество. Тук споменаваме изказването на реномирания социалмедик Ханс Шефер: „Доказано е, че прекалената консумация на калории и на отрови за наслада; пушенето, застоялият живот, погрешното хранене, особено припряността и натиска на времето, които са свързани с модерния обществен живот, са най­разпространените причини за нашите болести. Може така да се формулира финансовата страна на медицината, че средно заможният пациент дава много пари, неговият лекар да открие, в каква степен чрез собствените си действия пациентът сам е руинирал здравето си. Медицинската просвета трябва да внимава, да не създаде впечатлението, че чрез намаляването на консумацията, или чрез проста забрана, например на алкохол и цигари, в кратко време могат да се постигнат значителни успехи. Чрез това биха се появили големи загуби на средства получени от данъците, които години наред няма да имат насреща си съответни, постигнати в кратко време успехи, тъй като успешното подобряване и осигуряване на здравето за дълги периоди не може да се постигне изведнъж.“ 4

Тъй като здраве и болест могат да бъдат разбрани само ако се вземе под внимание динамичното отношение между Аза и света, то при всяко разболяване тези два компонента трябва да се имат предвид. Едностранното фиксиране или само върху индивида, или само върху околната среда, не дава обяснение за разболяването, например при наркотичното пристрастяване. В една лоша среда и лошо възпитание даден човек може да се развие съвсем правилно, понеже неговата индивидуалност е достатъчно силна. От друга страна една околна среда може според нормалните мащаби да е достатъчно здравословна, но да не съответства на една слаба индивидуалност и тогава може да се стигне до значителни проблеми. Този факт е особено важен за терапията на наркомани, както е важно да се осигури на отделния човек съответстващата му околна среда, обкръжението, в което той да може да оздравее. Често от близки или познати на болния се чува: „как можа да се стигне до там. Семейството е напълно в ред. Защо точно с това дете се случи, когато другите братя и сестри са напълно нормални?“

Още веднъж искам да опитам схематично да представя пътя на човешкото развитие, за да изясня, какво е необходимо, за да се разбере едно по­късно увреждане в развитието, което може да доведе до пристрастяване и саморазрушение. Не се ли опознаят законите на развитието, то във възпитанието, поради неграмотност от страна на възрастните, ще се положат болестнотворни тенденции, които биха могли да бъдат избягнати, ако се съблюдават закономерностите. Започнат ли те своевременно да се съблюдават, ще последва истинска профилактика срещу наркоманизма, в полза на бъдещите поколения.
Събитията преди раждането
Както днес вече знаем, детето, дори когато се намира в закрилящата обвивка на матката, пак силно е изложено на въздействията на външния свят. Това, което чрез душата и чрез храненето на майката, т.е. чрез околната среда, бавно се подготвя и става тяло на детето, е основа за целия бъдещ живот. Здравословното или разболяващото отношение на майката в известна степен определя, как по­късно детето ще изживее живота си. От голямо значение например е, дали при зачеването бащата е бил алкохолизиран или не. Днес е известно, че пушенето на майката по време на бременността води до увреждания в растежа и кръвоснабдяването; да не говорим за децата на бременни, които са приемали хероин, чиито деца веднага след раждането трябва да се подложат на лечение. Детето вече е тук, ако и да е невидимо, и това, което по­рано майките правилно са правили по инстинкт, сега трябва съзнателно да се научава чрез грешки и последвалите от тях експерименти. Колкото повече факти и съответните им взаимовръзки познаваме, толкова по­правилно можем да действаме. Идеалът е, още преди раждането да създадем една здрава физическа основа на идващото дете, която да се окаже солидна и подходяща за свободното разгръщане на индивидуалността в по­нататъшния живот. Всъщност бихме могли да кажем, че през първите седем години ние биваме „правени“ отвън.

Какво знаем днес за влиянието на майката и на цялата околна среда върху развитието на детето? От голямо значение тук е едно основно познание: „Човекът не става човек, а е човек още от началото и също се изявява като такъв и то още от самото зачатие.“5 Това не изключва, че през целия си живот той е подложен на развитие и на работа над самия себе си. Тук ще изброим няколко важни положения:

1. 
   Малките деца получават нарушения на развитието, на способността си за контакт и на храносмилането, които по­късно могат да се проявят като тежки душевни проблеми и да доведат до зависимости, ако не са желани през бременността („наранеността на необичаните“).
   
2. 
   Сетивната организация на ембриона се изгражда рано. Детето чува сърцебиенето на майката, това ще рече, усеща чувствата й и реагира със симпатия или антипатия на акустични или оптически дразнения. Телевизорът, рок музиката и шумът имат отрицателни въздействия върху нероденото, а класическата музика и истинските произведения на изобразителното изкуство имат положителни въздействия.
   
3. 
   Според най­новите изследвания силите за всяко овладяване на различните проблеми се полагат още в майчиното тяло: „В майчиното тяло се полагат основите на доверието, творческата сила, жизнената сила, динамичността на личността, интересите за познание. Но само когато между майката и идващото дете съществува една интимна връзка, взаимно положително възприемане, един постоянен поток от изпълнено с обич очакване. Ако идващото дете не чувства такава закрила, а усеща страха и нежеланието на майката, то при него се развиват точно обратните структури: едно пранедоверие, съмнение в собствените сили и в живота, задръжки от различен характер, липса на жизненост, песимизъм и страх.6 Чрез огромното отравяне на околната среда след катастрофата в Чернобил се увеличи също и страхът на майките, че ще предадат отровното облъчване чрез храната на неродените деца и по­късно на новородените чрез майчиното мляко. Прекъсването на бременността в някои страни през този период достигна почти 25%.
   
4. 
   При една обширна анкета от страна на „Центъра за биофизично изследване“ при университета в Падуа на родителите и на около сто деца от двата пола на възраст между единадесет и петнадесет години, които показваха отклонения в поведението си и страдаха от различни функционални и органични болести, се получиха следните резултати: 91% от децата с психични аномалии идваха от една изпълнена със страх бременност. 72% от децата с отклонения в поведението идваха от една бременност, изпълнена с продължителен и постоянен стрес в следствие на конфликти с партньора, професионална натовареност до последните седмици, материални затруднения. От изследването се вижда, как страхове и афектни състояния през бременността се проявяват при децата като отклонения с невротичен и психотичен характер и как своевременното им премахване се явява като истинска профилактика и с това представлява един положителен принос в психичната хигиена на майката и детето.
   

И така, като начало се показва шоковото състояние в майчиното тяло. Това води до органично­психичното заболяване астма ­ и в този случай към предразположението относно морфина. Първичното лекуване трябва да започне с телесното увреждане. Хармонизира ли се тялото, с това душевният живот се освобождава от тялото и пристрастяването към наркотика като следствие, може относително лесно да се овладее. Това е едно важно познание за лечението на зависимите от наркотици: Предимно къде се намират физическите дефекти ­ в мозъка, в черния дроб, белия дроб или в системата на бъбреците? Често те са основа на психически слабости. Днес познаваме връзката между заболяванията на черния дроб и депресиите. Какъв смисъл има, да се провежда психотерапия, когато са болни органите, които са носител на душевния живот? Днес все още се отдава недостатъчно значение на органичното лекуване.

Тук се посочва още една опитност, която става разбираема, когато се познава влиянието на майката върху подрастващото дете. В няколко случая се забеляза, че от няколко деца в семейството, само едно беше станало зависимо от наркотици. Останалите се развиват прекрасно. При обстойно разпитване се установи, че по време на зачеването на детето родителите са били много млади и то всъщност е било нежелано. Направен е бил опит, да се прекъсне бременността. С течение на времето социалните условия и душевната връзка между партньорите са се стабилизирали и те се оженили и искали още деца. Родените след това деца израстват при съвсем други предпоставки, макар и в същото семейство и с това са им били спестени по­късни заболявания. От неприемането на детето от страна на майката по­късно следва неприемане на самия себе си. Това отчасти обяснява, защо деца от същото семейство могат да бъдат увредени или не. Едно внимателно разпитване на родителите и на хората наоколо често внася светлина в някои загадки на човешкото развитие и неговите отклонения. Затова от терапевтите се изисква будност и интерес към човешката съдба, а не каквато и да било психологическа схема.

Развитието на човека и неговите закони

Законите на развитието са здравата основа, върху която се строи къщата на живота. Ако основата е слаба, то и най­солидната къща по­късно, когато остареем, ще се заклати. Полският лекар и педагог Й. Корчак сравнява детството с планина от която потокът на живота започва своето начало, своя наклон и своята посока.

Ще последва описание на различните периоди на развитието до 21­та година, понеже това време е времето, през което могат да се получат главните увреждания, т.е. времето, в което се подготвят различните зависимости. Преди всичко ще се посочат различните телесни и душевни последствия, които следват от правилното или погрешното възпитание. Тази мисъл не е нещо ново, защото в стари времена се е знаело, че възпитанието всъщност е вид лечебен процес, чрез който се регулира едностранчивостта през душевността чак до тялото. Още в древността е било познато, че човешкият живот протича в определени ритми, които траят по седем години и около края на всеки период често се появява телесно­душевна промяна или криза, след което животът продължава на една по­висока степен. Подобно на едно растение, човек расте от степен на степен, от лист на лист, докато неговата истинска същност, неговият Аз разцъфти като цвят. Естествено всяка нова степен зависи вътрешно от предишната и е предпоставка за правилното развитие на следващата. Често в човешкия живот има задръжки в развитието или пречки за узряването, като например, да не може да се надрасне степента на пубертетът. Това оставане в незрялостта днес е широко разпространено явление, което често може да се превъзмогне само чрез страдания. За приятелите на числовата символика се споменава, че всяко число всъщност има конкретно духовно съдържание, което стои зад простото числово означение. Числото седем е планетно число, което се вижда и в седемте дни на седмицата. То обаче има общо и с душевните сили, които от своя страна се отразяват в жизнените сили (сравни стр. 105). С числото седем се завършва нещо в развитието и поради това по­късно не може просто да се повтори. Също и при болестите, ако внимателно наблюдаваме, често срещаме този ритъм. Например често забелязваме, че седмица след едно силно психическо пренапрежение избухва някаква болест, а при грипа след една седмица, с лекарства или без лекарства, настъпва подобрение на симптомите. „С лекар една седмица, без лекар седем дни“, казва народът. Във връзка с проблематиката свързана с наркотиците, ще изложим някои основни положения на детското развитие.

Първото седемлетие

В ранните хранителни привички, когато чрез една жива, а по­късно богата на виталност храна, при която процесът на храносмилането трябва да се активира и чрез това да стане здрава основа за нашата воля и за едно правилно отношение към земята, лежи една от най­ранните стъпки по пътя за една смислена наркотична профилактика.

В този смисъл нека помислим за неритмичните хранителни привички на много от децата и за навика да се консумира захар, като заместител на душевна топлина. Колко често виждаме, че повечето деца не обичат дори основните хранителни продукти, като плодове, салата и зеленчуци!

Практиката показва, че общо взето има по­малко проблеми, когато децата са кърмени, не са получили твърде рано животински белтъчини и в тяхно присъствие възрастните се хранят с желание и радост. В първите седем години детето живее, предимно подражавайки на света около него и се нуждае от картини­образци. Тук се полага основата на отвореност към света и естественото дълбоко доверие към истината. Грешките от ранното детство за съжаление се показват много по­късно и то така маскирани, че често не може да се познае, откъде произлизат. Цялата среда около детето е невероятно значителна и като база за благонадеждност се явява жизненият ритъм. Ясно ми е, колко трудно е това в днешното време при нашето материално задоволено общество, в което майките и бащите работят и вечер идват в къщи уморени от стреса, а жадуваната от децата душевна подкрепа най­често се компенсира с пари и електроника.

Една от най­важните предпоставки за изграждането на тялото лежи в това, че при всички дейности на детето е налице душевен ангажимент, така че душата не е отделена толкова рано от тялото. Конкретно казано, това означава: всичко, което то предприема както и дейностите на тялото, трябва да са придружени с удоволствие и радост. Фантазията трябва да се поощрява чрез игри, приказки и разкази, защото добрите и хубави картини са храна за душата. Ако тези одушевени жизнени картини не му се предоставят и детето твърде рано се сблъска с трезвата проза на живота, то в детската душевност ще остане къс „угарна земя“, която по­късно не може да бъде обработена; късче пустош, една пустиня, както се изразява Ф. Ницше: „Пустинята расне. Тежко на този, който крие в себе си пустини“. Никой да не вярва, че би могъл да преодолее първите впечатления на младостта. Ако те са погрешни, лоши или изобщо липсват хубави изживявания, по­късно се търсят фалшиви авторитети, например определени рокзвезди или водачи на секти, или човек си търси вътрешни възбуждащи картини с помощта на определени наркотици. Човек изкуствено си създава изгубената младост, като „изкуствен рай“.

В старата проникната от духовност медицина, първите седем години на детето се наричат „лунния стадий“. Душевно луната има общо с женствените сили в човека, с подсъзнателното, с фантазията, сънят, мечтите и поезията, а органически ­ с възпроизвеждането, с водното съдържание в организма, с асимилацията, регенерационните сили и с наследствеността. Луната е огледалото на външната слънчева светлина, както тялото на детето и особено мозъчно­нервната система са органическото огледало на това, което го заобикаля.

Ако през това време се изживее голям душевен страх или шокови състояния ­ което често установяваме от болничните истории на зависимите от наркотици или юноши, които отказват храната ­ или изнасилване, което не е рядкост, както и различни изживявания придружени с паника, всички тези впечатления се консумират от детето подобно на един сетивен орган и се отпечатват в неговата физика, те в известна степен стават част от органично­душевните процеси. Ние бихме могли да ги определим като „чужди тела“, които като потомство на дракон, дебнат зад прага на съзнанието, „несмляни“ придружават човека и постоянно го объркват физически или душевно. Нещо, което се консервира и не върви с правилното развитие, е разрушителна душевна отрова.

Често причина са и душевни наранявания, които се появяват, например, поради несправедливост. В течение на времето, те се притъпяват и хората дори ги забравят, но те винаги насочват човешкото поведение. Една такава рана веднага може да се отвори, ако в пубертета се изживее подобна несправедливост. Ученик се самоубива и за всички е една загадка... Затова е много важно, да се повдигнат в сферата на съзнанието притъпени и подтиснати чувства, защото „това, което се намира в съзнанието не е разрушително“ (Ф. Ницше). От извънредна важност за появата на пристрастяването е фактът, че през първото седемлетие детето удовлетворява душата си само чрез тялото. По­късно правилното и здравословното е, да се удовлетворява душата независимо от тялото.

Ако през първото седемлетие поради различни шокови изживявания и липси душевните сили не се еманципират правилно от физиката, човек остава като затворник в областта на органично­душевната връзка от първото седемлетие. Това по­късно се проявява, като той се опитва да задоволи своя объркан душевен живот с външни заместители: с мания за купуване или средства за наслада. Това конкретно казано значи: Неговата душевност не може да се откъсне и стане независима от обмяната на веществата, а познава само физическо­сетивното задоволяване, което е нормално само за първите седем години.

Тази конституция днес се среща все по­често и доказва необходимостта от едно правилно, изпълнено с душевна топлина, възпитание. Терапевтът от своя страна трябва да открие, коя дълбока душевна потребност стои зад употребата на наркотика. Ако той не успее да я открие и да я накара да изплува в светлината на съзнанието, то човек няма и да се отърве от това. Останат ли да съществуват душевните рани, които освен това може и да са във връзка с една хистерична конституция, то особено хероинът е „подходящото лечебно средство“ да може човек да изгради защитна стена около себе си и да се скрие в „стъклен ковчег“, което днес много възрастни правят с помощта на психо­фармацевтичните средства.

Тук трябва да се засегне един важен въпрос: Как стои днес въпросът с „правото на детето да изживее своите детски болести“? Без да разглеждаме тук проблематиката за имунизациите,8 искаме да поставим въпроса: какво се случва, когато децата не преобразуват с помощта на детските болести наследените недъзи, а по­скоро чрез имунизирането се „заключат“ в едно стерилно тяло? Не създава ли борбата с болестта силни волеви сили, подобно на всяка друга конфронтация? Какви са последиците, когато човек не може ­ както дори външно се вижда при детските болести ­ да „си смени кожата“? Не бива ли човек, даже и със сила, да се опита да отхвърли „телесната дреха“, която му е станала чужда? Как иначе да се разбират порязванията, самонараняванията и др.? Ако трябва насила да се остане в „старата кожа“, която е станала твърде тясна, то саморазрушението е една добродетел... Кой от нас не излиза с удоволствие от време навреме „от кожата си“ и не иска да бъде този, който е всъщност вътре в себе си? Особено при хероина, който се инжектира директно в кръвта, може да се види, как тялото изкуствено бива отделяно от душевните сили и обърквания на душевността,които под формата на страхове и депресии напълно се подтискат. Човек е здраво изолиран, също както отшелник, в пещерата ­ на главата!

Педагогични изводи за наркотичната профилактика

Струва ми се, че скуката е най­големият проблем на повечето младежи. В много случаи тя води до опасност от посягане към наркотиците. „За да подтисна желанието си към сладки неща, започнах да пуша, но никотинът не е компенсация на яденето. Всичко ми е ужасно скучно. Ние изобщо не знаем, какво да правим. Висиш някъде, говориш глупости или мълчиш и се тъпчеш като прасе.“10 Оригинален цитат на една шестнадесетгодишна, която страда от затлъстяване и е заклета пушачка.

Негативните картини също могат да бъдат разрушаващи, както причинителите на инфекциозните болести ­ те са „вирусите за душата“. Според най­новите изследвания младежите в Америка, при средно гледане на телевизия, до шестнадесетата си година виждат около 20 000 убийства и други ужаси. При нас вече не е по­различно. Можем ли изобщо да си представим, как това въздейства върху подрастващите душа и тяло? Познаваме ли изобщо всички промъкващи се отрови? Би трябвало веднъж да се помъчим да открием кои вътрешни картини децата донасят със себе си на земята. Това прозира при въпроси за ангелите, за живота след смъртта и други подобни. Често децата виждат неща и същества, който ние не можем вече да виждаме и ги наричат с особени имена. Тези картини и въпроси трябва да се вземат много сериозно. Ако тези картини срещнат истинските външни картини от приказките и митовете, то се създава една нравствена стабилност, която по­късно няма да се нуждае от картини, които възбуждат ужас. Същото важи и за консумирането на картини от майката по време на бременността, когато поради гореспоменатите причини не бива да се гледа много телевизия и особено филми на ужаса. Като се има предвид всичко, което днес се знае за отношението между майката и детето по време на бременността, може с право да се каже: „Внимание, вашето дете гледа заедно с вас!“
5.Болести
Преди всичко децата трябва да се оставят да прекарат детските болести и правилно да оздравеят, за да могат да засилят имунните сили на тялото. Често се наблюдава, че след преодоляна детска болест, децата правят значителна крачка в узряването си. Да се обърне сериозно внимание на физически дефекти и на душевни слабости и да се лекуват от лекар. Днес вече всяко трето или четвърто дете в задължителната училищна възраст има масивни психо­социални проблеми. Физическите дефекти често са причина и за духовни слабости: Те могат да бъдат причинени и при раждане чрез прилагане на форцепс (издърпване с клещи), от мозъчно възпаление, падане от високо, до отказване от храната. Често проявяващите се по­късно неудовлетвореност и склонност към пристрастяване са последица от ранни нарушения на храненето или на съня. Неразположенията при децата се премахват твърде необмислено и припряно с таблетки против болка. Безотговорното даване на сънотворни и успокоителни медикаменти, като валиум, на неспокойни кърмачета днес е един голям проблем. Че с това се прави първата стъпка по пътя към наркотиците, би трябвало да е ясно на всеки нормално чувстващ разумен човек. При това малките деца обикновено реагират на нервната обстановка около тях!

Осигурете на детето наслада и радост от самото му съществуване, за да може да има положително отношение към света, а не по­късно с помощта на определени вещества да „изстисква“ чувства на наслада от тялото си. Трябва да се провери и вероятността за хронично отравяне с тежки метали. Това също би могло да доведе до психични увреждания. Доказано е чувствителното увеличаване на увреждания на интелигентността, на моторната нервна система и на духовното развитие при деца, които живеят в близост до оловнопреработвателни заводи.

Тук искам да споделя една важна опитност от моето детство, която според мен е във връзка с оформянето на характера, с интереса и преодоляването на страха. Имах една книга, която ми даваше сведения за животинския свят. В паметта ми е останал един „концерт“ под една мухоморка, където щурците свиреха на цигулка, мравките на флейта, охлювите на гайда. Винаги, когато днес видя тези насекоми, мисля за тези картини. Разбира се, знаех, че мравките не свирят на флейта, но те ми бяха по­късно винаги интересни. Какво всъщност правеха в мравуняка? Защо щурците свирят така силно? Как паякът си изплита паяжината? Това показва, как по един емоционален път може да се създаде отношение към нещата, което завинаги остава в душата. Днес в детските книги има картини, които показват на децата умиращи гори, строежи на пътища, чрез които се унищожава природата. Как децата да си изградят представи за един добър свят, когато никъде не могат да узнаят, как изглежда един такъв свят?

При лечението на наркотично болни установявах, че младежите са интелигентни, но нямат никакво отношение към нещата в света: Пеперуди се убиват със спрей, мравуняци се разрушават, на слепоци се отрязват главите ­ често от незнание и страх от непознатото... От това се вижда, колко е необходимо, да се работи за изграждането на чувствителността, за засилване на сърцевината на душата и преодоляване на страха при децата. Децата по възможност трябва да взимат участие в света по един чувствен начин, това ще рече, да го вкусят, миришат, гледат и хващат. Това създава доверие към конкретното!

Обобщение

Второто седемлетие

Винаги, когато нещо вече е завършено, може да започне нещо ново. Силите, които преди това са били ангажирани в мъдрото изграждане на органите, сега се поставят на разположение на мисленето, спомнянето и ученето, както и на душевния растеж и вътрешното израстване. Младият човек вече започва душевно да се разпростира в света. Протичащият някога в органите живот сега се преобразява в изливащ се навън душевен живот. Но всеки поток се нуждае от определена насока, проправяне на пътя и ръководство: Така сега и детето има нужда от „обичан авторитет“, уважение и признание към мъдростта и жизнената опитност, твърда вяра в хората. В тази възраст душата търси да се свърже със света и, събуждайки се, все повече и повече ­ също и с душевните сили, които се излъчват от другите хора. Ако това търсене не се задоволи, по­късно се проявяват антисоциални, презиращи хората тенденции, което днес така често срещаме. Човек вече не вярва на хората!

От разговорите с много зависими от наркотиците младежи все по­ясно се вижда, че във второто седемлетие те не са срещнали нито един човек, в когото да могат да вярват, който да им бъде образец на подражание, на когото да могат да имат доверие, без да се налага сами критично да изследват и преценяват. Нима недоверието не е една от характерните страни на характера при наркоманите?

Смислената педагогика, закрилата в семейството и правилното физическо­душевно хранене са трите стълба на наркотичната профилактика! Но за това трябва да се разбира нещо от същността на развиващия се човек. През възрастта между седем и четиринадесет години, при младите хора се сменят интересът към света и интересът към себе си, също както вдишването и издишването. Този присъщ на правилния душевен живот процес на отдаване на света и обръщане към себе си, изливане навън и прибиране навътре, отваряне и затваряне в себе си, в своята ритмична смяна, се наричаше от древните и средновековните лекари „Меркурий“ ­ името на носещия се напред­назад вестоносец на боговете, но също и името на подвижния живак.

В този период душата може да бъде провалена чрез възпитанието и околната среда и с това да бъде затруднено земното узряване, което всъщност сега би трябвало да се извърши. „Не отваряйте пъпката на детството твърде рано“ казва поетът Жан Пол ­ а колко брутално днес тя се отваря, често с вярата, че детето трябва рано да опознае проблемите на този свят, за да може да се защитава