Нови пътища на терапия

Как започна всичко

Икономика и наркотици
Една от най­съществените първоначални причини за появата на наркотичната проблематика, с нейната обвързаност с парите и опиянението, откриваме още при започването на 19 век. В началото му бива открит морфинът (1805), в средата възможността за подкожните инжекции (1860) и в края „прочутият“ хероин (1898). Последният най­напред се е препоръчвал като средство против кашлица и като непристрастяваща субстанция, която помага да се преодолее зависимостта от морфина. Преминават десет години, докато се забележи, че той е още по­опасен от морфина и още десет, докато това знание повлияе законите. През 1930 година хероинът се забранява почти навсякъде в западните страни.

От 1878 започва масовото производство на наркотични (упойващи) средства. В продължение на половин век употребата на наркотиците се поощрява от аптекари, лекари и концерни, след което през двадесетте години, след тяхното илегализиране, гешефтът се поема от криминалните синдикати, които се създават в САЩ, Австралия, Франция и Китай. Какъв е обаче главният мотив на този процес? Пагубната връзка между търсенето на душата и възможността от това да се спечелят невероятни суми пари. Тази връзка впрочем е била открита много по­рано. Когато заплахата със смъртно наказание за пушенето не донесла никаква полза, един халиф през 17 век обложил с данък тютюна и с това финансирал голяма част от своя държавен бюджет.

Така през 19 век се появява един от най­значителните проблеми за цялото човечество, който е известен в историята като „опиумната война“. Европейските търговци, със своята жажда за власт и пари, атакуват все още вътрешно-духовно устроените традиционни „крепости на Азия“, особено Индия и Китай. Каква е предисторията?

Чрез „Английското източно­индийско общество“ от дълго време съществувала оживена търговия с Индия, докато търговията с Китай протичала изцяло едностранно. Англия получавала коприна и чай от Китай и е трябвало да заплаща всичко със сребро. Скромните китайци от своя страна не се нуждаели от английски стоки. Така за Англия се появява негативен търговски баланс. Той е трябвало да се изравни ­ с всякакви възможни средства!

Вероятно внесен от Арабия, през 17 век в Китай започва да се разпространява обичаят да се пуши опиум, като опит, с помощта на материални средства, още веднъж да бъдат достигнати остатъци от духовното преживяване и същевременно като „лечебно средство“ срещу глада, бедността и болестите. Поощрената от опиума фантазия за по­добър живот, утешава в някои от случаите при тежката борба с ежедневието. В тази, макар и още тясна пролука, се вмъква „Източно­индийската английска компания“, засилва произвеждането на опиум в съседна Бенгалия и за кратко време успява да увеличи предлагането, а също и търсенето на опиум в Китай. От 1773 вече всяка година, с помощта на китайски търговци, се внасят тонове опиум в Китай, който, разбира се, е трябвало да бъде заплащан със сребро. Скоро ситуацията се обръща в нейната противоположност. Един наркоман винаги е сигурен клиент за истинския „търговец“. Той заплаща почти всяка цена за стоката. Още 21 години по­късно, през 1794 година, се виждат първите катастрофални последици върху духовния и физическия живот на хората и упадането на собствената високоразвита култура. В Китай се забранява вносът на опиум. Въпреки това търговията продължава и през 1837 достига над 43 хиляди сандъка за година, като единият от тях струва около 700 сребърни долара. Зависимостта от опиума се разпространява в цялата страна и обхваща до 90% от населението. Китайското правителство не може нищо да постигне, въпреки всичките забрани, арести и наказания чак до смъртна присъда. Най­после, представителят на китайския двор, губернаторът Лин Цексу, се осмелява да се противопостави на чуждестранните търговци. Той изисква от тях, да предадат наличните 21 603 сандъка с опиум - 200 тона, които да бъдат закарани в Пекинг, където да бъдат унищожени. Разгневени от загубата, англичаните започват през 1839 първата опиумна война, която официално наричат „търговска война“, след която по­късно следва и втората. Опиумната война и нейните последици въвежда едно цяло столетие от унижения за Китай.

Но като ирония на световната история се явява, че от някогашните консуматори произлизат по­късните доставчици. Китай днес се смята за най­големия производител на опиум в света, с предполагаем размер от 6000 до 8000 тона на година. Днес анализът на „обратната опиумна война“ изглежда така: „Когато през 1773 английските търговци внасят своите първи товари индийски опиум в Китай, започва една нелегална търговия, която обогатява някои от най­големите английски търговски дружества, а Китай до 1949 получава десет до двадесет милиона (счита се, че числото дори е два пъти по­голямо) зависими от опиума. Точно две столетия по­късно синдикатите от живеещите в чужбина китайци са тези, които започват нелегално да внасят в Европа безмерни количества южно­азиатски хероин и с това създават един наркотичен проблем от непознат до сега размер за западния свят. Зад тази историческа ирония се крие едно значително развитие ­ опиумът става световна търговска стока.“25

Култура и противокултура
Особено деструктивна роля при развитието на наркотичната проблематика изиграха между другото и медиите. Днес в още по­голям мащаб констатираме, как голяма част от пресата изобщо не се ограничава с фактическата информация, а често за сметка на истината се стреми към сензации и създаване на определени настроения. С това открито се установява заблудата. Сигурно не е безразлично за общото душевно състояние, когато милионна армия от жадни за сензация хора, за да изпълни вътрешния си вакуум, ежедневно поглъща тези извръщания и лъжи. Така и наркотичната епидемия започна истински да се разпространява, когато медиите се възползваха от тази тема и започнаха да я украсяват със съответните снимки и детайлни съобщения, докато повечето от хората ­ както това днес често се случва ­ станаха напълно безразлични пред тази мизерия. В края на шестдесетте години пресата представи „хаш­вълната“, омаловажавайки я като „мека вълна“ и здравословна опозиция срещу обществото, няколко години по­късно „твърдата вълна“ донесе отрезвяване и уплаха. Култови филми като „Easy Rider“ и „Ние децата от гарата зоологическа градина“ вместо да изплашат голяма част от младежта, по­скоро усилиха стремежа към свобода и приключения с помощта на дрогите. Според мои собствени наблюдения, дори много млади хора изпитваха симпатия към живота на Кристиане Ф. в последния от споменатите филми! „Там поне се случваше нещо...“ Когато някои от познатите бит­музиканти се отвърнаха от дрогите и тяхното възхваляване, това вече не представляваше никаква сензация за медиите. Армията на умрелите наркомани непрестанно се увеличава...

Почти едновременно с наркотичната вълна от пресата беше подбуждана секс­ и рок вълната. Една от най­известните рок певици, J.Joplin, прославяше гореспоменатите три „роднини“ с песента си „Sex, Drugs, Rock`n`roll“. Тези три сили днес преобладаващо действат в младежката култура, подкрепяни от отделни младежки списания. Според лични разузнавания при един „инсайдер“- журналист на известно младежко илюстровано списание, по­голямата част от читателските писма, в които става въпрос изключително за секс, свободно са съчинени от самите журналисти.

Ако сексуалността преди всичко засяга тялото, то дрогите са насочени повече към душевното, а влиянието върху масите чрез електронната музика, телевизионните картини и филми преобладаващо засяга живота на човешкото съзнание, съдържанието на мислите и възгледите. Но и чрез трите фактора повече или по­малко се повлиява предимно инстинктивният живот ­ екстаз и опиянение. Но за здравето на хората и заздравяването на културата е необходима същевременно грижа за висшите противоположности на тези инстинкти.

Преди 72 години (през 1918 година) Рудолф Щайнер обрисува тези три висши душевни способности, които могат да се постигнат чрез съзнателна работа за разширяване на съзнанието и ги разграничи, от техните три „карикатури“, произлизащи от инстинктивния живот.

Тъй като тези неща днес стават все по­актуални, тук скицирано се излагат.

Изградените само въз основа на сексуалността човешки взаимоотношения и медицинско­психологичните възгледи, започнали от Фройд, че човек може да бъде обяснен само като се вземе под внимание сферата на инстинктите, е карикатура на това, което всъщност би трябвало да протича от човек към човека в качеството си на истински братски чувства. Колко окрилящо обаче може да бъде, човек да може да общува на душевно­духовно ниво или в едни хармонични взаимоотношения да може да изживее както сексуално, така и духовно общуване.

Как стои обаче въпросът с „Drugs“, дрогите и медикамментите, които насилствено натикват душевния живот в едно „предписано нагаждане“ и манипулират свободното развитие на душата? Тук особено модерната медицина и фармакология взимат решително участие. Днес има една диференцирана палитра от субстанции, които съвсем целенасочено могат да повлияват душевния живот на хората ­

да успокояват, без да нарушават способността за концентриране, да премахнат страха, без да се появят признаци на отпадналост, и много други. Милионна армия от „пригодени невротици“ се управляват фармацевтично в техния дневен и нощен ритъм. Тази душевна мизерия, също и при депресиите, произлиза главно от това, че тези души не са имали или нямат никаква възможност да се развиват свободно в отношенията си спрямо света и с това да изградят своите възгледи, мироглед, религия и цели. Защото същността на душата има тенденция към свободното изграждане на личността. В този вакуум настъпват официалните и неофициалните дроги. Медицината вече е в състояние своеволно да насочва болестите и здравето. „Грозното ще се счита за хубаво, а хубавото ­ в известно отношение за грозно и това не ще се забележи, понеже всичко ще се взима за природна необходимост. Но това ще бъде заблуждение и отклонение от този път, който в човечеството и дори в самата дълбока същност на човека, е предопределен.“

Факт е, че съзнанието на хората днес все повече се държи „в движение“ и чрез това духовният им живот може едновременно да бъде включван ­ не чрез държавни идеологии, а чрез технизирането на идейното съдържание. Така стотици хиляди се задвижват в същия такт при един голям рок концерт; при футболни игри излъчени по телевизията милиони гледат по едно и също време същата картина и при гол в тях се предизвикват същите чувства. Един здравословен противовес, и с това едно лечебно средство срещу този световен механизъм и проникване на разрушителни природни сили в духовния живот на човечеството, биха били индивидуалното усилие за постигане на духовно познание, развитието на жизнено значими идеали и себеотдаване на световно значимо съдържание. Човешкият Аз получава увреждания, когато е само консуматор. Та нали Азовата същност е „оригиналното“ в нас, неповторимото, неделимото, което живее не от инстинктивната природа, а от една духовна култура.

Социалните и културни предпоставки за

зависимостта и дрогите
Спекулацията с нелегалните дроги като хашиш, кокаин, хероин и легалните пристрастяващи субстанции като психофармака, алкохол и тютюн, които чрез данъчното облагане носят милиони на държавата, междувременно достигна обезпокояващо разпространение. Гешефтът с дрогите, при покачваща се тенденция, достигна годишно до около 500 милиарда долара. Предприетите мерки срещу дрогите в западните индустриални страни, с програми субсидирани само с няколко милиарда, са само капка върху горещия камък. Впечатляващо е, както се вижда от дадената по-долу скица на положението в света, че днес има един омагьосан кръг на смъртта: от една страна производството на оръжие (като извращение на една, по своята същност, можеща да носи благо техника) и от друга страна производството на дроги (като извращение на носещите благословение лечебни средства). Оръжията се проявяват като носещата смърт на всичко живо страна на техниката, дрогите ­ като носещата смърт на всичко душевно страна на растенията и минералите; като при това северната хемисфера продава своите оръжия на страните от южното полукълбо, които могат да си позволят този „лукс“, заплащайки с парите, спечелени от наркотично зависимите граждани от богатите индустриални нации на севера. Докато индустриалните нации на севера експортират своите физически разрушителни потенциали в южните развиващи се страни, то третият свят вкарва душевно разрушаващите си потенциали ­ дрогите - в индустриалните нации с техния ненаситен глад за опиянение и удоволствия, за да може от своя страна да закупи оръжия, които да подържат корумпираните му правителства. Например в Колумбия годишният експорт на кокаин и марихуана десетократно надвишава целия колумбийски държавен бюджет. Създават се собствени, служещи на търговията с дроги „правителства в правителствата“ с разпространени по целия свят мрежи и частни армии. Парите от наркотиците вече не се броят, а вързани в торбички се теглят. Западноевропейски химически фирми доставят на „кухните за отрова“ субстанциите, които там се употребяват за производството на хероин и кокаин (например анхидрид на оцетната киселина за производство на хероин). Тъй като „химията е свободна от морала“, доставя се на този, който заплаща.

Така оръжия и дроги се свързват в една от най­гибелните сватби в човешката история ­ накрая се намира отделният зависим от дрогите, като жертва на междувременно разпространилата се по целия свят „наркотична война“. Той е „непознатият войник“, който изнася на гърба си заблудите на света. Очевидно ­ като се погледне към все повече увеличаващите се навсякъде по света отравяния ­ вече става истина това, което Рудолф Щайнер предсказва около края на първата световна война, 1917, за идващите десетилетия: ако в западащата култура не се влеят основните импулси от духовния живот, именно, ако човекът бъде изместен от управляваните до сега от него исторически събития, ще настъпи процес на обособяване на разрушителните сили, който процес не е възможно да бъде спрян. Настъпва почти автоматизиран кръговрат от епидемии, наркомания (нем.Sucht-да се подразбира широкия смисъл на думата - наркомания, зависимост, пристрастяване - например пристрастяване към повърхностни, чувствени наслади ­ бел. пр.).и упадък, който може да се спре само с една обща терапия на хората и на цивилизацията.

Чрез напредващото с големи скокове развитие на новите, така наречени „дизайнер дроги“ и същевременното изместването на наркотичната стратегия от големите градове към селата, не е възможно да се овладее злото със забрани и полицейски методи. Междувременно вече и гражданите ­ както в Холандия ­ прибягват до самоинициатива и насила изгонват дилърите от квартирите им. Редом с легалните възможности за борба с дрогите трябва главно да се развият профилактичните мерки и стратегии в училищата, семейството и културата, които да засилят хората отвътре и да им отнемат желанието за употреба на отровите. Това е възможно само с разпространяването на познанието за дълбоко действащите взаимоотношения между процеси, сили, същества, явления и др.. Най­големия шанс срещу тези проблеми за в бъдеще виждам във възпитанието.

Какво е пристрастеност (Sucht)?

В нашето изложение трябва да се вземат под внимание два аспекта:

1. 
   взаимната връзка между личностната структура и предизвикващото зависимост средство, понеже дадена субстанция не може да направи някой зависим, ако не са налице душевните предпоставки и
   
2. 
   постепенното пропадане в зависимостта с всички нейни придружаващи я ужасни явления и душевни, физически и социални последици. Няколко основни черти се срещат при всяка зависимост от наркотици.
   

­ непреодолимото желание, натискът, да се консумират едно или повече определени наркотични средства и да се приложат всички възможни, даже и криминални средства за да се засити това непреодолимо желание;

­ тенденция да се приемат все по­силни дози;

­ тотална душевна и физическа зависимост от действието на веществото ­ можем да говорим за един вид поробване ­ и следващите по необходимост проблеми на липсата на субстанцията, след като намалее действието й;

­ най­често трайни душевни и физически увреждания според времетраенето, количеството и състава на веществото, които могат да бъдат най­разнообразни. Свързаните с това негативни въздействия върху работата, семейството и накрая върху цялото общество.
В тази взаимовръзка естествено изплува винаги един въпрос: Има ли строго определена дефиниция, какво представлява пристрастеността? Кои вещества например, чрез самото им субстанциално действие, правят някого изцяло зависим, кои само малко и кои съвсем не?

Един човек, който от време на време приема някакво вещество, било кафе, алкохол или дори халюциногени, за да се почувства добре или изобщо да се почувства малко по­различно, не може да се нарече пристрастен. Той (още) е свободен от веществото, може да го приема само когато иска. Един пристрастен се нуждае от веществото като душевна „протеза“, за да може да се освободи от дадено непоносимо състояние на напрежение - като страх, депресия или отчаяние. Свободните от отровата периоди за него са ужасни, понеже неговото „нормално състояние“ е под въздействието на дрогата. Нормалното, свободно от отровата състояние, което ние чувстваме като здравe, за него е мъчение. Неговият Аз, неговото съзнание в известна степен е обсебено от веществото, самото то управлява целия му душевен живот, поражда се поробване от материята.

След спирането на наркотика организмът реагира със симптоми на въздържанието, които според вида на веществото могат да бъдат тежки, средни или леки. Най­тежките реакции настъпват при опиатите (морфин, хероин) под формата на болки, душевна обърканост, сърцебиене, нарушение на кръвообращението и др. По-леко е при алкохола, възбуждащите средства и кокаина, като това не значи, че те не предизвикват трайни катастрофални увреждания. При халюциногените и при конопните дроги симптомите липсват, но това не значи, че тези вещества са били безвредни.

При всяко пристрастяване обаче констатираме склонност към повторение. Избраното от наркомана наркотично средство пасва като ключ в ключалката на душевните проблеми. Конфликтите и проблемите се решават тогава не чрез вътрешно търсене и страдане, а една „духовно­подобна“ субстанция ­ отровата - поема тази задача. Когато е налице латентна склонност към пристрастяване, човек може при всяка душевна слабост да попадне под влиянието на някое вещество. Огромната слабост на душевния живот днес се познава по това, че повечето наркомани вече не подбират определени вещества, а вземат всеки вид субстанция, която може да повлияе душата по какъвто и да е начин (така наречената политоксикомания).

При пристрастяването е така, че естествените закономерности, присъщи на тялото, ­ които са във връзка с веществата, тяхното преработване и преди всичко от непрекъснатото повторение, ­ прекалено силно се натрапват на висшия душевен и Азов живот. Тогава и този по­висш човек започва да се нуждае от веществото, за да може да изпълни своите вътрешни функции, нещо напълно нормално за тялото по отношение на храненето. Обмяната на веществата започва да завладява свободния душевен живот, естественият веществен егоизъм, който на друго равнище е напълно в правата си, попада в една сфера, за която не е предназначен. Това е знак, че горният човек е твърде слаб. На мястото на самосъзнанието се появява самолюбието! Това може да се демонстрира въз основа на храненето:

Нормалният глад е произлизащо от тялото душевно усещане, храната развива своята собствена дейност в нас, а чрез нашата собствена активност тя бива преработвана. Тогава от страна на тялото изпитваме удоволствие и радост, настъпва задоволеност, която се проявява като ситост. Физическата нужда от веществата на природния свят е удовлетворена, ние сме свободни да проявим душевно­духовна дейност, а нашето самочувствие се покачва, колкото по­малко чувстваме тялото си. След известно време организмът отново се обажда...

Това чувство на независимост от тялото при пристрастените липсва, те изпитват постоянен „глад“ и започват да живеят подобно на животно, предимно за да го удовлетворят. Това, което по­рано, с приемането на веществото се е усещало като приятност, престава. Намирането на веществото диктува протичането на денонощието. Веществото се превръща в самоцел, в една „безсмислена сетивност“. Това че при наркоманията „трябва да се консумира“, може да се определи също и като телесно­веществено индуцирана натраплива невроза.

Премине ли се след известно време от качествено­душевното действие на отровата все повече към количественото, т.е. чисто вещественото въздействие, то при отказването й, първоначално на чисто вещественото равнище, трябва да се намери заместител, за да може зависимият да се освободи от властта на веществото. Защото тялото реагира със силни болки, когато просто му се отнеме неговото вещество. Днес при отказването на наркотика се говори за „отмъщението на вегетативността“ (това е несъзнателно протичащата нервна дейност в органите на обмяната на веществата). Един наркоман мисли само за наркотика, от който той се нуждае във все по­голямо количество, за да получи все по­силно въздействие. Така да се каже, наркотикът поема Азовите функции и с това унищожава волята. От там идват всичките последици чак до престъпността. “Търговецът на опиати не продава своята стока на клиента, а клиента на своята стока“ (В. Буругс „Юнки“, Висбаден 1963). За съжаление някои от големите поп­идоли на младежта, въздействаха като негативни образци по отношение на наркотиците. Много от тези музиканти изцяло трагично са пропаднали поради употребата на наркотици, но това нямаше сплашващ ефект. Когато един от битълсите, Пол Маккартни беше арестуван в Япония с 200 грама марихуана в джоба, една ученичка , която по този случай беше интервюирана каза: „Това, което Пол намира за добро (марихуаната), не може да бъде толкова лошо.“

Чрез начина на употребата на наркотиците, върху човешкия организъм се упражнява различно диференцирано въздействие. При това трябва да се научим да различаваме: слабата употреба ­ от време на време, прекалено голямата и привичната употреба, която предизвиква трайно състояние. При спорадичната и слабата употреба, можем да установим, че повечето отрови предизвикват душевно­физическа възбуда. Също и когато дневното съзнание бавно угасва, както е например при опиума, в обмяната на веществата преобладават виталните процеси, които предизвикват сън и свързани с органите сънища и фантазии. За сметка на съзнателния живот, жизнените процеси първоначално се засилват, изпада се във възбудно състояние. В последствие, когато силите се изчерпат, се отива в противоположната посока. При тази форма на употреба консумиращият се намира преди всичко в жизнената, веществообменна сфера на организма.

Вземат ли се прекалено силни дози, които веднага предизвикват сън и с това безсъзнание, душата насила се изтръгва от тялото. Това чисто душевно действие се изживява много ясно например при опиума, но и при други субстанции: появяват се спазми, започва хъркане, (както малко преди смъртта) и цялата дихателна система веднага се разстройва. Противоположно на зачервеното лице, устните, които представляват издута навън лигавица и отразяват цялото вътрешно състояние на организма, посиняват (виж сърдечна недостатъчност), което сочи за нарушение на вътрешното дишане: тялото е претоварено с отровния въглероден двуокис. В най­тежките случаи душевността трайно напуска тялото; дишането, чрез което душата се свързва с тялото, засича. Настъпва смърт.

При привичната употреба се достига стадий, при който човек нито истински живее, нито умира. Душата се поставя в едно трайно състояние между живот и смърт, будност и сън, сънуване и реалност. Това е едно състояние, когато човек се намира на прага на смъртта и то трайно променя стабилния елемент във всеки човек ­ неговия Аз, и с това неговия характер. Духовното изживяване на Аза се ограничава в изживяване на веществото. Азът живее сега само още от „милостта“ на отровата. Щом се разпадне Азът, т.е. личността на човека, разпада се също и тялото: настъпва имунна слабост, органите започват да деградират, мозъкът се разрушава. Типичен е подобният на смъртник блед цвят на кожата. Индивидуалният Аз е поразен и не може да изпълнява ръководещата си и обединяваща функция, а чрез това падане на ограниченията, падат и последните охранителни бариери, веществото започва да диктува моралните действия...

Така виждаме, как според вида на употребата, ­ а не само според химията на веществото, ­ се постига различно действие върху хората. Въздействието веднъж пада предимно върху жизнените сили, друг път върху душата и накрая, при редовната употреба, върху Аза ­ личността. В последния стадий, при пълното свикване, действието на веществото така се идентифицира с личността, че би трябвало да се зададе въпросът: „Кой сега, в този момент говори и действа в този човек? Дали това е самият човек или фантомът на дрогата?”

За същността на отровите
Наркотиците са отрови. Но какво представлява отровата в нейната същност? Доколко „природата“ на душата има нещо общо с „природата“ на отровните растения или с техните екстракти? Как въздействат те върху хората, какви вълшебни картини могат да изпишат в живота на съзнанието и в крайна сметка какво въздействие (дори извън границите на смъртта) могат да окажат те върху тялото и душата? Придружавали ли са отчасти човечеството като „приятели“ при мъка и болка, били ли са „свещени“ при някои култури или са били запазени само за избрани свещеници (например храстът кока при инките в Южна Америка). Трябва ли това, което някога се е възхвалявало като „пътешествие към боговете”, сега да бъде очернено и наказвано със затвор?

Нека най-напред да се опитаме да отнемем аурата на ужаса от „отровата“, преди тя да се е превърнала в разрушителен „наркотик“, който може да прави хората „зависими, пристрастени“, което означава да ги разболее. Забележително е, че в индогерманските езици, т.е. в английския и стария немски език думата „отрова - Gift“ означава „подарък“ „дар“. Тя се съдържа и в „Mitgift - зестра“. Този „дар“ има две лица: той носи облекчение при телесни или психични болки, това означава, че той ни отделя повече или по-малко от нашето тяло, може да премахне задръжките и също напълно да ни упои. Може да ни направи „безчувствени“ за нормалния сетивен свят.

От друга страна може да ни направи зависими от него и също както при „договора с дявола“ в Гьотевия „Фауст“, който предлага всичко на земята, трябва да подпишем договора с нашата „кръв“, с нашия Аз. „Освобождаването“ на нашия дух заплащаме накрая със социално падение, с телесна и психична разруха.

Въпросът естествено е, какво става при приемане на минимални и редки дози от отровите и наркотиците, защото слава богу не всички, които ги приемат са изцяло зависими. Този въпрос се поставя винаги. Кога започва зависимостта? При четири чаши, при пет чаши или при десет чаши бира?

Доколкото става въпрос за „разширяване на съзнанието“, което всъщност най-напред представлява само изменение на усещанията и вътрешно разширено възприятие, та дори и най-фанатичните привърженици на психоделните (създаващи картини) наркотици са на същото мнение, че тези вещества не „правят“ мисли и картини, а отстраняват само вътрешните „филтри и задръжки“ и с това освобождават затрупания до сега достъп до други „душевни измерения“. Кои са тези други душевни области и от къде произлизат те? Дали могат и с други методи да бъдат разкрити - по един съзнателен начин също и без наркотици? Притежава ли всеки човек тези „затрупани“ състояния?

Ние искаме да поставим една теза, която в началото на нашето изложение вече загатнахме: има взаимодействие между атавистичните - това означава старите, вече превъзмогнати душевни сили, които между другото могат да се проявяват като пророчески сън, хипноза-ясновидство, визионерство, телепатия и инстинктивни чувства, които нарекохме „старата лунна субстанция“ в нашата душа - и „мумифицираните“ духовни сили в някои минерали, растения и животни, дори и в човешкото тяло, т.е. отровите, които могат да увлекат нашия дух в други области на съществуването. Дали тази стара, несъзнателна за нас душевна субстанция също така не е отрова за нашето днешно будно съзнание, също както външните отрови, които се проявяват като разрушители на тялото ни? Всяка материя съдържа нейния „дух“, който може да бъде освободен, когато материалният му носител по някакъв начин бива разрушен (на тази база се произвеждат хомеопатичните лекарства). Всяко приемане на отрова, също и наркотици следва този закон: „Дух“ бива самоосвобождаван, ­ дали при халюцинативните наркотици или при тези „изолиращи“ от външната среда, дали при консумацията на кафе или цигари, да, дори при всеки мисловен процес, - когато по някакъв начин се разгражда материя, което означава, че в края на краищата тя бива разрушена. Трябва да обърнем внимание на този физиологичен процес, защото той протича най-интензивно там, където ние сме най-съзнателни - в мозъчно-нервната система, която като „мъртво“ огледало възприема процесите на външния свят и вътрешните процеси на нашата душа, които тогава чрез вземането на наркотици се откъсват от нея.

Какво се разгражда и унищожава вътре в цялото тяло, в органите ни и в нервната система ­ като несъзнаван до сега от нас дух, свързан до този момент с органите ни, ­ и сега се освобождава и се осъзнава от нас? Това изглежда да е най-същественият въпрос, като се има предвид фактът, че наркотиците не носят в себе си тези картини и изживявания, а очевидно само отварят вратата, разкриват възможността за тяхното появяване. Ние веднага се чувстваме заплашени по отношение нашето съществуване, когато в природата или в домакинството срещнем отрова, макар че същевременно знаем, че и лекарствата са дадени в минимални количества отрови (сърдечни гликозиди от бесниче - Digitalis, отстраняващи спазмите вещества от лудо биле - Belladonna, противоотрови срещу други тежки отравяния, субстанции от белия имел и от есенния минзухар, които пречат на раковите клетки да се размножават и др.). Ние употребяваме израза „отровен“ и за дадено държание на хората около нас: „отрови ми живота“, „отровно същество“, „само отрова излиза от устата му“, „жлъчен“. Жлъчката с нейната горчивина и агресивност също е отрова в човека, от която обаче се нуждаем за разграждането на хранителните вещества. Ако тя навлезе в прекалено голямо количество в кръвта и оттам в нашия Аз (кръвта е физическият носител на нашия Аз - бел. пр.), ставаме „жлъчни“, лоши и агресивни, в по-слаби случаи холерични (холе - жлъчка на гръцки език). По-късно ще видим, че в нашия организъм съвсем не сме лишени от отрови, както може би мислим, само че важно е веществото и количеството. Ясно е, че ние можем да станем „отровни“ както душевно, така и физически.

Цялата история на наркотиците ни учи, че никъде не са така тясно свързани благословение и проклятие, лечение и разруха, свобода и поробване, както е при отровите. Понякога ни се струва, като че ли отровите са създадени при сътворението, като пробен камък за свободата и съзнанието за отговорност на хората. Защото никъде пътят не се раздвоява така категорично нагоре или надолу: свобода или зависимост, лечение или унищожение, отговорност или незаинтересуваност за тялото и живота. Единствено тук човек решава сам за себе си, дали отровите ще се превърнат в проклятие или като бъдат преодолени, превъзмогнати и преобразени ще се превърнат в благословение. Наркотиците сами по себе си не могат да се нарекат „лоши“. Всяко същество само по себе си, като част от творението и завършено физическо цяло, не е чуждо само на себе си и поради това не е разрушително и отровно. „Отровно“ става само когато навлезе в други области на живота, където е „чуждо“. Колкото повече там то развива собствената си същност, и налага на другото своята закономерност, толкова повече става „надмогващо“, отровно. Отровното може да се причисли към чуждото, което не се приобщава в даден организъм, а „егоистично“ налага своята природа. Това ясно се вижда още в ежедневието при храненето. Ние приемаме в нас минерална, растителна и животинска храна, като нещо чуждо, за да го направим чрез храносмилането наша собственост. С това всеки хранителен процес става начало на отравяне, а храносмилателният процес е лечебен процес, който унищожава чуждите влияния и елиминира отровните остатъци през червата, бъбреците и кожата. Кой обаче е този, който разделя в нас изграждащото от разрушаващото?

Това е жизнената сила, която ни изграждаща и подържа и която тясно е свързана с обмяната на веществата и като един алхимичен „творец“ отделя необходимото от вредното: тя е „вътрешният лекар“, както я наричаше още Парацелз. Тази сила обработва приетото така, че то загубва своя чужд за нас живот и се поставя на разположение на действащите в нас Азови сили. За тези Азови сили днес се знае, че те лежат в основата на имунните процеси и индивидуализират хората чак до белтъчната структура на клетката. Дори до най-малката молекула ние сме проникнати от Аза. Ако този принцип отслабне - дали при храненето, дишането, топлината и т.н., ­ така че да не можем да направим от чуждото наша собственост и да бъде отделено това, което е ненужно на организма, то в организма се получават огнища с паразитен характер и започва отравянето и самоотравянето с всички органични и психични последици. Същото важи, разбира се, за всичко, което ние приемаме отвън. Също и впечатления, мисли, възгледи и мнения трябва душевно да се „смелят“ и да се свържат със собствената същност, с Аза, иначе стават психическа отрова за човека и неговата околна среда. В руския език думата за Аз е „я“, а думата за отрова е „яд“.

Нека да уточним: Всичко това, което в тялото, в душевността и в духовната култура не се „смели“ от хората и не се преобрази от Аза, се проявява като отрова и възпрепятства здравословното и възходящо развитие. В ролята на разгръщаща само своята собствена същност воля, отровата като „духовен екскремент“ винаги встъпва в опозиция срещу напредничавите сили. Това, което наблюдаваме при храносмилането, важи също и за духовното: Живото, което идва отвън, ако в организма не се обхване от Аза и не се преобразува, действа разрушаващо, започва да води един паразитен живот. Но ако предаде своя чужд живот, своя „дух“ - както е при храносмилането ­ то се превръща, както всичко мъртво, което е освободило своята свръхсетивна духовност, в „отровен труп“, на който духовната същност на човека (неговият Аз) вдъхва нов индивидуален живот. Тук се сблъскваме с най-централната тайна на отровата: Без старата, изостанала духовна субстанция, т.е. отровата в нас, не бихме могли да разгърнем никакъв висш живот. Висшето трябва да преобрази низшето, за да може само да се развие и придвижи напред, иначе старото с неговите собствени намерения, интенции остава в застой и започва да действа разрушаващо също и за новото.

Когато мислим, в организма се появяват „минимални количества отрова“, без които не можем да развием съзнателен дневен живот, който както вече видяхме, има общо с разграждащите сили. Всяко връщане назад в старото, преодоляното - това важи също за политическия, културния и религиозния живот - затруднява бъдещия живот. Духът, който се стреми нагоре - отровата, която дърпа надолу и задържа: те са неразривно свързани. Това, което можем да разберем от изложеното горе, ще ни дойде на помощ за разбиране на наркотиците. Също и наркотиците представляват идваща отдолу „органическа духовност“, която се е изплъзнала от властта на преобразяващите азови сили. Като разгръщат своя собствен живот, те връщат човека на едно старо стъпало от развитието на съзнанието и като стара непреобразена духовност действат, като разрушават органите.

И така всичко, което се изплъзва от действието на висшите преобразуващи сили на организма, на душата и на духа и не предаде своя собствен живот в служба на по-висшето, става труп, отрова, чиито сили, ако бяха преобразени в нещо по-висше, биха довели до благословение и духовно развитие. Ние назовахме този вътрешен принцип „вътрешният алхимист“ или „смилане“, вътрешно неутрализиране на отровите, лечение. Ако този принцип не успее, то стават натрупвания, основа за развитие на бактерии и гъбички, това са също отлаганията при ревматизъм, подагра и при други болести на обмяната на веществата, чак до рака. Също и в душевността има отлагания, които изпадат от собствения живот и стават баласт, че дори и започват да водят собствен живот, когато някой не може да „смели“, това ще рече, да осъзнае и забрави нещо. Такава мъка може и материално да се отложи в тялото и става нещо ненужно, натоварващо и пречещо. Също и подтиснати, неразрешени проблеми и чувства като ревност и завист принадлежат към такива несмлени отрови. В духовния живот познаваме разрушителните идеологии, „вчерашния сняг“, консервативното, склерозиралите стари идеи, форми на стари магически практики и други подобни. Тази присъща на всяка отрова същност, която носи в себе си нещо мумифициращо, трупообразно, по която дори може да се изследва това, което някога е било основателно и днес латентно, се намира във всеки жизнен и душевен процес, беше наречено от Парацелзиус с една дума, която характеризира не само химията на веществото, но преди всичко неговата дейност в природата и в хората: арсеник. С това арсеникът е „духовният праотец“ на всички отрови, на всички изсушаващи, мумифициращи, разрушаващи живота сили. Употребен в хомеопатията като лечебно средство, той е средство срещу упадък, страх, отпуснатост, сухота и вроговяване, недостиг на въздух и нарушена обмяна на веществата – чак до рака. Защото всяка болест и дори смъртта носят в себе си този навсякъде действащ „арсеников процес“: борбата на старото срещу новопостигнатото, обмяна на веществата срещу съзнание, егоизъм срещу обич. Разрушителното обаче трябва да действа в човека и в природата, защото без отровите няма освобождаване на духовното, без разрушение на старото няма по нататъшно развитие.

Тази полярна картина на хранене и отравяне, хранително растение и отровно растение, намираме както в собствената физиология, така също и в митологията и в обществените разногласия на настоящето. Във физиологията на веществата няма по-голямо противоречие от това между белтъка, който е носител на живота, и циановъглерода, който е носител на смъртта. Много от растителните отрови са само разградени белтъчини и могат да се намерят в различни междинни състояния между белтъка (живота) и циана (смъртта), като „дегенерирали продукти“ изпаднали от някогашни жизнени процеси, които сега разрушават. Отровообразуването от някогашен растителен белтък, който постепенно става смъртен процес, също както разграждащият се животински и човешки белтък става отрова, мърша, отровен труп. Отровите от наркотиците като „растителна мърша“ стават пречещи на живота и развитието.

За нагледност тук показваме съкратените формули на постепенното разграждане на строежа на белтъка през растителните отрови, до циана.

Въглерод водород кислород азот

Белтък C7 H11 O2,5 N2

Кофеин C7 H9 O2 N3,5

Атропин C7 H9 O N0,5

Морфин C7 H8 O N

Стрихнин C7 H7 О N

Никотин C7 H10 - N1,5

Циан C7 - - N7

Следователно ние можем да си представим, как тази сила, идваща от образуването на циана се дава на разположение на организма - ние намираме в тялото следи от циан като израз на тези сили. Едно отравяне с циан, или с известния, предизвикващ ужас цианкалий, би привел организма в едно старо душевно състояние, (не само би го разрушил физически), като най-напред елиминира носителя на живота - кислорода и носителя на топлината, т.е. носителя на духа - водорода. Това можем да видим при отравяния с цианова киселина: Паралелно със силното чувство на скованост, в средата на душевността, в дишането настъпват главните компликации, с това целият „двигателен“ човек се парализира. За прогнозата на отравянето е решаващо: Колкото по­дълго се запази функцията на дишането, толкова по­добри са изгледите за успех. Циановата киселина, която се съдържа и в горчивите бадеми е една от най-силните и бързи отрови - само някои змийски отрови могат да се сравнят с нея. Тук трябва да се предположи, че има въздействие върху душевно-духовните сили. Точно чрез цианкалий най-дълбоко се повлиява върху праволинейното развитие на индивидуалността след смъртта. Поради тази причина „помощта да напусне човек живота“ чрез цианкалий е една тежка постъпка с много важни последици. Ние виждаме колко далеч и същевременно колко близо един до друг лежат животът и смъртта и че ние не можем да развием силите на съзнанието от изграждащия органите белтък, а само от неговото разграждане, а с това и неговото разрушение. Тези служещи на съзнанието отровни вещества употребяваме като средство за наслада, за да повдигнем в известна степен нашия душевен живот: никотин, кафе и чай.

В митологията намираме същата полярност между хранително растение и отрова (лечебно растение), между развитие и упадък, между бъдеще и живот за дадения момент.

Така в гръцката митология Деметер, богинята-майка на земята е тази, която както ще видим по-късно, е тясно свързана с мака и в стари рисунки е изобразена с житния клас и капсулата от отровния мак - полярността между хранителност и отрова.

Тази взаимовръзка се вижда и до днес. Така в Турция, където се сади много мак за медицински цели, а също и за лична консумация, имаше разисквания дали вместо мак, който наистина носи много повече пари, да се засеят нивите със зърнени култури и да се поставят на разположение за прехраната на собственото население. В тези събития и в тези познания, като помощ за още по­интимното опознаване на действието на дрогите, отново виждаме една от съществените полярности: от една страна хранителните растения и от друга страна отровните растения, които материално са консервирали отминали земни форми и състояния и с това някогашна духовност. Тяхната дейност е наречена „ариманическа“- от срана на старата и новата езотерика. Тези изостанали сили намираме като стари остатъци в подсъзнанието на нашата душа, това е „лунното”, което живее като инстинктивно ясновидство, визионерство, магии и др. Всеки вид „магьосничество“ при приготвянето на външни смески се занимава с отровни растения (попадийка, мухоморка, беладона). Тази подарена от Космоса стара лунна природа в нас, непроникната от Аза, трябва да бъде овладяна от нашия съзнателен Аз, да бъде просветлена, преобразена и развита по-нататък. С това отново идваме до празакона, който важи също и за следващите поколения: Новото трябва да се опре на старото и да го преобрази, иначе старото се превръща в разрушителен фактор.

Какво всъщност се случва, когато това не се постига? Как действат наркотиците? Чрез тях от дълбочината на органите изплува нещо, което може да се означи като картинно-инстинктивни „органични халюцинации“, също и „коремно ясновидство“. Това се вижда и от психоделните произведения на изкуството (създадени под действието на наркотиците бел. пр.) Тук често се изобразяват човешки образи, от чиито глава или крайници, или други части на тялото изникват клони, клонки, листа или цветове.

В предишни земни епохи хората са имали едно повече съноподобно съзнание, което се е проявявало в картини, подобно като при така наречените халюциногени : опиум, мухоморка, попадийка, мескалин, LSD. Как е възможно такива стари картини да изплуват отново при сегашните хора? Къде в човека се намира тази стара сънна област, този атавистичен мозък, който очевидно все още може да бъде активиран и да доведе до картинни и цветови впечатления, които ние не познаваме от ежедневния живот? В процеса на развитието върху стария „сънен мозък“ се е наслоил един млад „дневен мозък“, който е в зависимост с нашите ясни представи и мислене. За да разберем какво представляват наркотиците, трябва да разгледаме душевните и органичните области на съзнанието, сънуването и дълбокия сън.

„Двойният“ мозък

За нас разбира се е от особен интерес дълбоката връзка между веществото и душата, веществообмяната и мозъка. От лична опитност знаем, че и без дроги можем да имаме известни изживявания, придружени с халюцинации ­ например при висока температура, когато топлината от обмяната на веществата се качва в главата, понякога имаме сънища изпълнени с необикновени цветове и картини. Това е първият знак, че нещо, което преди това неосъзнато е почивало в сферата на обмяната на веществата, се промъква в съзнанието. Тези „свързани с органите халюцинации“ ни се натрапват в известна степен без нашето участие.

В органната система на обмяната на веществата лежи сферата на дълбокия сън без сънища, на пълното безсъзнание, която може да изплува при употребата на някои дроги, например опиум, изпълнена с грандиозни картини и упойващи сензации, също както при температурен делириум.

В дихателната система, в средния човек³, в полусъзнателното, където е сферата на чувствата, а също и силите на фантазията, които ­ също като и съня ­ наполовина са действителни, наполовина са недействителни, цари светът на сънищата, който се възбужда например чрез средно силни халюциногени, особено хашиша.

В нашата съзнателна сфера, в мозъка можем да се освободим от свързаността ни с органите: тогава това довежда или до един свободен от тялото съзнателен духовен картинен живот, така нареченият „имагинитивен живот (имагинация)“ или с помощта на определени нервни дроги като кокаина или хероина, до възбуждане на мисловните процеси, в дадени случай до достигне на душевна изолация, „затваряне навътре“, срещу вътрешните и външните възприятия, така нареченото състояние на „не ми пука“.

Чрез естествените, индуцирани от засилената обмяна на веществата при висока температура, сънища (халюцинации) в мозъка се активира една сфера, която нормално е подтисната от съзнателната дневна дейност на главния мозък и която се задейства само през нощта ­ сферата на продълговатия мозък. Тя е отговорна за всички сънищни инстинктивни способности, създаващи картини и припомня една предишна епоха от развитието на хората, в която те са притежавали смътно, инстинктивно ясновидство, което все още може да се срещне като остатък при някои първични племена в Южна Америка или Азия. Ние трябва да си представим, как халюциногенните дроги развързват тези „два мозъка“, изместват „зацепването и модифицират границите“.27 При това мислещият, изграждащ представи главен мозък, който притежава активното будно съзнание се изключва в полза на стария, „атавистичен“, чувстващ, по­скоро пасивен продълговат мозък. Както при интензивното чувстване и сънуване изчезват време и пространство, волята заспива, събуждат се вътрешните картини. Модерната духовна наука напълно се потвърждава от резултатите на днешните изследвания на мозъка.

Така да се каже, ние притежаваме два мозъка: един млад, големият мозък с който мислим активно и волево, и току що описаният по­стар продълговат мозък, който е седалището и изворът на нашите инстинкти, пориви, чувства и вътрешни картини. Между тези два мозъка лежи още като един пръстен така наречената „лимбична система“, която е физическата основа на настроенията и афектите. Ако е наред субстанциалната и функционалната обмяна между мозъците, то през деня ние притежаваме нашето ясно представно съзнание, а през нощта изпълненото със сънища спящо съзнание ­ в случай, че това съотношение не е нарушено от дрогите.28

За същността на халюциногените

Това, което се изживява и в двата случая, не са действителни картинни образи на света, който ни заобикаля или се намира вътре в нас, а са отзвук от вътрешни или външни процеси. Да погледнем сънищата: Тиктакането на часовника се превръща в пътуващ влак, болките в главата стават ужасни животинки, несмлените пържени картофи ­ горящи къщи.

Изградените чрез дрогите „представи“ съответно не са истински действителни картинни образи, а само символични картини на процеси и поради това са мимолетни и неопределени. От тази стара форма на съзнанието не може да изплува ясна или дори бледа представа, а само разкривена, понякога сюрреалистична цветна картина, която напълно може да се променя от вътрешните настроения. Тук е налице чисто душевно въздействие с всичко това, което се намира в душата като скрити чувства на любов, омраза, гняв или ужас. Предметното съзнание отстъпва на заден план пред чувственото съзнание. Картините могат да бъдат проникнати от афекти, които някои от хората не могат да издържат и полудяват, а и години по­късно те отново могат да се проявят без да се употребяват наркотици.

Това изцяло отприщване на душевни неконтролируеми сили без ръководството на мисленето, съответно Азовото ръководство, можем да наречем „човека­животно“ в нас. Аз съм на мнение, че точно той проправя пътя към престъплението и разрушителните стихии, които се проявяват под влиянието на наркотиците. Задачата на човека в процеса на неговото развитие е опитомяването и овладяването на вътрешния животински характер, както ни разказват многото приказки и легенди. Всички тези изкуствено предизвикани, по­скоро магични, което ще рече заобикалящи ясното съзнание процеси и състояния, чрез тяхното моментно отприщване стават съпротивителни бунтовни сили срещу прогресивния, проникнат от азовите сили напредък в световното, съответно земното развитие. Чрез това въпросният човек се изолира от общността на света, но така също и от взаимната си съдба с другите хора. Съзнанието му се „обсебва“, той започва да води живота на аутист, единствено отдаден на самия себе си, на своето вътрешно чувство на наслада, в постоянно противоречие със света, почти носещ се извън тялото както в транс, като във вакуум...

Гореказаното основно се отнася за дрогите „на които не може да се разчита“, дрогите опиум, LSD и мескалин. На тях не може да се разчита, понеже въздействията, които зависят също от собственото душевно състояние, никога не могат да се предвидят.

Но „развитието“ е напреднало по­нататък. Отделните вещества все повече се изолират от цялото, концентрират се, анализират и копират. Определени вещества могат изкуствено така да бъдат преобразени, че все по­точно да могат да бъдат насочвани към определени душевни състояния и органи. Днес човекът е станал творец на веществата. В известни кръгове от фармакологията затова се говори за „второто грехопадение“, има се предвид падането в собственоръчно създадения свят на веществата. От отчуждаващият от земята сън и транс, все повече се преминава към „Kick“ (възбуда, подтик, усещане на сила), към „Speed“ (психическа стимулация): Стремежът е да се изтръгнат от сферата на нервите и последните сили, не да се постигне опиянение, а да се постигне възбуда: с кокаин, хероин, „Crack“ и особено напоследък с „Ice“, една субстанция, получена от старото стимулиращо средство амфетамин, която предизвиква 24часова еуфория с невероятна интензивност, и днес се определя като „наркотичната напаст на бъдещето“ (сравни стр. 243). Мозъкът, най-висшето и най­способното за развитието във бъдеще, е окупиран и покорен.