Нови пътища на терапия

Да се изучава картината на растението е дотолкова важно, доколкото в отделните вещества ­ в зависимост дали са произведени от листата, цветовете или корените, въз основа на процесите на растежа им, мястото където са пораснали и тяхното разпространение ­ под някаква форма отново се среща същността на цялото растение. Както при средствата за наслада и дрогите, така и при лечебните средства важи: Колкото едно вещество е по­изолирано или синтезирано, толкова то е по­опасно и е по­трудно да бъде прозряно. Така и употребен по­продължително време опиумът е по­малко опасен отколкото изолираните продукти морфин и хероин. Въздействието на дрогите е зависимо също и от съответната околна среда и от душевното състояние ­ понякога упоява, понякога възбужда. Това важи и когато се прекратява приемането на отровата. Налице ли е душевно топло човешко обкръжение, при отказване почти не са необходими болкоуспокояващи средства.

Така че почти не може да се говори за едно „обективно“ въздействие когато се употребяват наркотици. Лични разговори с пациентите на една наркотична клиника, потвърждават, че въздействието на дрогите е много индивидуално и естествено зависимо от дозата. Още по­комплицирано става всичко поради свикването с отровите, поради съответната степен на душевното развитие и паралелното приемане на различни субстанции. И въпреки тези факти, могат да се открият общи основни структури.

Всяко вещество не само е химически определена структурна формула, но същевременно е последствие на някогашен жизнен процес и все още носи в себе си нещо от жизнените условия на растението. Също и морфин, хероин, наркотин и кодеин като изолирани от опиума продукти, колкото и поотделно да са различни, не могат изцяло да отрекат общия си произход от сънотворния мак.

Консумирането на средства за наслада и наркотични средства винаги се придружава от въпросите за закон или свобода, контрол или своеволие. Безспорно е, че човечеството се нуждае от закони, ­ за един съвместен живот, поощряващ развитието на всеки един човек, ­ които да оказват подкрепа и закрила на безпомощните, незнаещите и невръстните. От друга страна трябва да се предостави на собствения разум и възгледи на всеки поотделно, да разполага с известни неща на своя отговорност, опирайки се на вътрешната си свобода без да се поддаде веднага на всякакви влияния.

Винаги да се избягва нещо, понеже това е предписано от някакъв закон, накърнява присъщата на човека способност за собствена преценка, решение и лична отговорност. Веднъж Рудолф Щайнер изрази това под радикална форма: „Да, ако се стигне до там с човечеството, че то да бъде разумно, изобщо да е годно, само когато законът му предписва всяка дреболия, тогава човечеството на земята всъщност няма да има особена стойност.“

Обичаят да се пие кафе се появява през 13 до 15 век в Арабия и идва от Етиопия, и вероятно чрез поклонници от Мека се разпространява в целия ислямски свят. Европейски пътешественици разказват за кафените плантации и за обичая да се пие кафе. Най­напред въведено в кафенетата ­ внесено във Виена по време на обсадата от турците ­ кафето скоро става символ на домашен уют, макар че първоначално дълго време е било достъпно само за богатите.

Какво е въздействието на кафето при човека? Кофеинът в обикновената доза възбужда централната нервна система, особено полукълбата на главния мозък (ясно протичане на мисловния поток, бърза асоциативна реакция, подтискане на умората). Кръвоснабдяването се засилва, кръвното налягане се покачва, отделянето на отпадъчните продукти от бъбреците и червата се ускорява.

Свръхдозиране на кафето води до неспокойствие, бягство на мислите, потоотделяне, безсъние, треперене на мускулите; крайно високи дози водят до спазми. Смъртната доза при възрастен човек е около 11 килограма.

Да се намали отровността и да се направи кафето по­леко поносимо за стомаха, червата и черния дроб, може да се постигне, като по ориенталски му се сложи малко захар и два до три пъти се остави да кипне. Вредните за обмяната вещества, като смоли и сапунени вещества, които се употребяват за запазване на аромата, като зърната на кафето често се глазират с восък или смола, тогава се отделят навън. Поради неколкократното кипване кафето загубва също и своето възбуждащо въздействие. Не се съветва да се филтрира с обикновената хартия поради наличните вредни вещества и поради промяна на вкуса.

Хора, които имат нарушения на сърдечния ритъм не бива да пият много кафе. Общо взето две до три чаши кафе на ден не вредят, понеже тялото привиква с кофеина.

Чаят, който се приготовлява от листата, първоначално идва от изток, от Китай ­ областите където разцъфтява повече фантазията, отколкото интелектуалните способности.Последните, от своя страна, са присъщи на арабите още от ранното средновековие, от чиито страни идва и кафето. Чаят съдържа също толкова кофеин, съответно теин, колкото кафето, само че при приготвянето му кофеинът и ароматните вещества се изтеглят бързо, а дъбилните вещества се извличат постепенно. Така че, ако чаят не се остави да кисне дълго, освежава много повече. Общо взето чаят има по­деликатно въздействие от кафето, което съответства на неговия „източен темперамент“.

Солидността на мисленето, която се появява при употребата на кафето, тук не се появява, мислите могат повече да блуждаят, да се разгръщат и дори да се превърнат в мечтателни фантазии. Някои хора, които и без това са разсеяни, не би трябвало да пият чай.

И днес в далечния изток се извършват чайни церемонии. Рудолф Щайнер определя кафето като „напитка на журналистите“, а чая напротив като „напитка на дипломатите“, понеже прави човека словоохотлив, непринуден, „цветен“. Писателят Ернст Юнгер през 1948 философства по подобен начин относно кафето и чая: „Чаят според мен е фантазьорство, кафето енергетика ­ затова чаят има несравнимо по­висок артистичен ранг. При кафето забелязвам, че то разрушава фината мрежа от светлина и сянка, плодоносното съмнение, което изплува при написването на едно изречение. Човек престъпва своите задръжки. Противно на това при чая мислите се вият нагоре.30

Кафето носи годишно 1,6 милиарда германски марки данък на държавата, чаят около 60 милиона. Световната реколта на чай за сега е над 1,5 милиона тона. Той трябва да се пие в спокойна атмосфера. Чаят не може да отрече своето азиатско потекло.

Алкохол
Един от най­старите и най­познатите, може би най-добре изследван и сигурно най­широко разпространен наркотик е алкохолът. С него сме свикнали от хилядолетия насам. Като „народна дрога номер едно“ той не се взема достатъчно сериозно под внимание с неговото дълбоко въздействие; още повече, че е напълно интегриран и акцептиран в обществото, а алкохолизмът обикновено се подценява и се третира като безобиден порок. Всяка година той носи на държавата около 6­7 милиарда германски марки от данък. Днес все още символът на мъжественост силно се свързва с издръжливостта, когато се пие голямо количество алкохол. Успехът на един обществен празник често се пресмята в изпитите хектолитри. А бирата в много случай е по­евтина от безалкохолните напитки.

От историята на алкохола е интересно да се види, че обичаите да се пие отстъпват назад, когато на хората им става ясно, каква е действителната същност на алкохола и неговите въздействия. Пуритански морални закони, образователна работа и профсъюзна активна разяснителна дейност помагат бързо да намалее консумацията на алкохола ­ „хлябът на бедните“. От стари времена е позната паролата „мислещият работник не пие, пияният работник не мисли.“

Но що за особена субстанция е алкохолът и как се е появил?

Основното вещество необходимо за образуването на алкохола е една субстанция, която се намира и в човешката кръв ­ захарта, съответно въглехидратите. Тези вещества преминават в алкохол чрез ферментация с помощта на мая (едноклетъчни организми): медна вода в медовина, ечемична съответно пшенична каша в бира, гроздов сок във вино. Интересно е, че алкохолна ферментация има и при човека в обмяната на веществата, така че всеки човек носи в себе си следи от самопроизведен алкохол, което на първо време изглежда като неразрешима загадка ­ образуване на захар и алкохол в природата - същото в човека!

Чрез определени едноклетъчни организми, които могат да се развият само там, където силите на живота намаляват, се постига това някогашната жива захарна субстанция да изпадне в процес на консервиране, на неподвижност и с това в запазване на формата дори и след смъртта. Това се вижда и в мумифициращата, запазващата функция на алкохола. Обобщавайки може да се каже: Чрез топлинната сила на слънцето в гроздето се произвежда захар, която още в гроздовото зърно по естествен път започва да се превръща в алкохол и с това някогашните слънчеви топлинни сили придават трайност на субстанцията. Този процес се извършва също и в човека. Тук, чрез топлинните сили на Аза („вътрешното слънце“) се произвежда захар и чрез ферментация тя се превръща в следи от алкохол, което е знак, че Азът се свързва с кръвта и с обмяната на веществата. Азът се приковава с това към тялото, така да се каже бива консервиран в Земните условия. Този нормален здравословен процес протичащ в хомеопатична доза, неимоверно се засилва с чуждия, приет от вън алкохол. Сега именно свързаните с космическото обкръжение азови сили се изместват, човек се чувства „горе (в нервно­сетивната система) извън себе си“, като същевременно става интензивно свързване и заклещване на Аза в обмяната на веществата, съответно в сферата на инстинктите. Това довежда до изолиране от околния свят и същевременно пречи на идването на себе си, като при това се изпада в самотност. Макар че повърхностно взето алкохолът прави човека „социален“ в края на краищата той изолира човека и засипва вътрешната му същност. Затова самотните пияници са най­застрашени от увреждания. Нека да разгледаме по­точно действието на алкохола върху тялото, душевността и духовността:

Най­напред се активира образуването на топлината в тялото, засилва се циркулацията на кръвта, самочувствието се покачва (човек се чувства като „свиня в локва“). Тялото се възприема с вътрешно усещане на наслада, човек изцяло се чувства възбуден и душевно освободен, без задръжки. Алкохолът непосредствено навлиза в кръвта, която чрез това започва да се „вълнува“.

Чувството за сигурност се покачва, същевременно намалява способността за преценка и самооценка, което особено ясно се вижда при каране на кола. Контролирането от страна на Аза намалява, активират се страстите, замъгляват се сетивните възприятия и усещането на болка, ясното самосъзнание се забулва. Пияният се наслаждава на своята собствена банална духовитост и не забелязва тягостната обстановка, която създава. Тук алкохолът е подобен на хашиша. Азът, закотвен в кръвта, се наслаждава на органично­душевното самовъзприемане, но с това се откъсва от всяко идващо от горе духовно влияние и с това естествено също от нрави и морал.

С това можем да разберем, защо относно пиенето на алкохол Рудолф Щайнер казва, че се създава един вид „противоположен Аз“. Интелектуалното, душевното и моралното пропадане на пияницата, загубването на паметта, афектната лабилност, които могат да се проявят във внезапен плач или смях, неблагонадежността, маскировката, химерите, делириума, разрушаването на мозъка, в края на краищата свидетелстват по един впечатляващ начин за постепенното разпадане на висшите Азови сили, които са отговорни за самокритиката, моралното поведение, постоянството, но също и за поддръжката на тялото.

Взаимовръзката между собствените продуктивни сили и „духовните“ напитки, а също и другите възможности за активиране на резервните сили, намираме описана по съвсем подходящ начин в един разговор между Гьоте и неговия секретар Екерман. В него се засяга основния проблем за активното и пасивното стимулиране.

Гьоте: „Моят съвет е, нищо да не се форсира и всички непродуктивни дни и часове по­скоро да се пропилеят и да се спи, отколкото в такива дни човек да се насилва да направи нещо, за което по­късно ще съжалява.“

Екерманн: „Вие говорите за нещо, което аз отдавна често сам съм изпитвал и разбрал, и което наистина изцяло е вярно и заслужава да се уважава. Но въпреки това ми се струва, че човек понякога би могъл да стимулира продуктивното си настроение с естествени средства, без да прекалява. В моя живот често ми се е случвало при известни сложни ситуации да не мога да взема правилното решение. В такива случаи след изпиването на няколко чаши вино, веднага ми ставаше ясно, какво трябва да се направи и ставах способен да взема решение. Взимането на едно решение обаче също е вид продуктивност и когато няколко чаши вино поощряват тази добродетел, не би трябвало напълно да се пренебрегва едно такова средство.“

Гьоте: „Не искам да противореча на вашата забележка; това което аз казах преди това също е правилно, от което може да се види, че истината може да се сравни с диамант, чиито лъчи не следват една посока, а се разпръскват на различни страни. Понеже впрочем добре познавате моя „Диван“, знаете, че аз сам казвам: „когато човек е пил, знае правилното“ и с това изцяло ви поддържам. Във виното без съмнение лежат сили от голямо значение, които въздействат продуктивно; но всичко зависи от дадено състояние, време и час и това, че което ползва един, вреди на друг. От друга страна в спокойствието и в сънят лежат също продуктивно въздействащи сили; те лежат обаче също и в движението. Такива сили се намират и във водата и особено в атмосферата. Чистият въздух на открито е истинското място, където трябва да се намираме, там като че ли духът божи непосредствено обвява човека и една божествена сила оказва влияние върху него ...“31

В тези няколко забележки лежи цяла една концепция за преодоляване на наркоманията, която е една пасивна стимулация и може да бъде преодоляна само чрез навика, да се изпитва радост от активна вътрешна и външна дейност. Който не намира нищо в света, което да задоволи душевния му живот, се опитва да извлече някакво удовлетворение от своята собствена физика. Алкохолът е най­популярното при нас средство за пасивна възбуда, но не и за укрепване на Азовите­сили. С негова помощ Азът компенсира своя копнеж за изживявания чрез по­силно свързване със собственото тяло, съответно с топлината на собствената обмяна на веществата. Човек може да се наслаждава на душата си през собственото тяло, което обаче, както виждаме в края на римската култура, води до постепенна телесна и душевна дегенерация, съответно мекушавост. Човек физически и с това волево става все по­лабилен. Би трябвало да сме наясно, че телесните и душевните болести, които се явяват като последица от това ще бъдат наследени от следващите генерации. Алкохолът се явява като най­масивният вредител на наследствеността.

Понесе алкохолът преминава и в майчиното мляко, кърмачетата получават сериозни увреждания. Ако бременната жена например през първите три месеца изпива дневна доза от 60 до 80 грама чист алкохол, което представлява 6 шишета бира или половин литър вино, при ембриото това води до тежки увреждания на мозъка, сърцето, очите и ставите. Годишно поради тази причина само в Западна Германия се раждат около 3000 ненормални деца. Това е половината от всички Contergan - увредени деца. Броят на жени­пияници ­ без да се взимат под внимание неофициалните цифри ­ се оценява на над 300 000. В Германия има повече от 3 милиона тежки алкохолици, за които обществото трябва да харчи 30 милиона немски марки на година. Шестнадесет пъти повече хора умират в следствие на употреба на алкохол, отколкото на наркотици. Годишно на глава на населението се падат средно по 12 литра чист алкохол.

60% от младежите в Западна Германия (броят им се оценява на около един милион редовно консумиращи алкохол) правят първите си стъпки в пиенето на алкохол в дома на родителите, така да се каже копират навиците на пиене от баща си и майка си. Консумира ли се алкохолът още преди пубертета, преди индивидуалните душевни сили на детето да станат свободни от органичната им обвързаност, то човек твърде рано бива прикован към собственото си тяло ­ както и при ранната сексуалност ­ и по­късно получава душевни нарушения на развитието. Във Франция например годишно умират 20­30000 човека от алкохолна цироза на черния дроб, делириум тременс (пиянска лудост) и дегенерация на бъбреците. Концентрираният алкохол особено уврежда цялата нервна система.

Общо взето терапевтичните възможности за лечение на алкохолиците са по­добри от колкото при наркотичната злоупотреба. Причината е, че пиенето общо взето не започва в млада възраст, а по­късно. При алкохолизма проблемите, които водят до пиянство, най­често са породени от обкръжението (семейство, работно място, лични задръжки, сексуални проблеми). Те могат да бъдат лекувани в специални клиники. От страна на училищната медицина, антропософската и хомеопатичната медицина има медикаменти за тяхното лекуване.

Освен това има и групи за самопомощ от някогашни алкохолици („анонимни алкохолици“), които могат извънредно много да подкрепят отделния алкохолик, понеже те говорят въз основа на собствен опит и познават проблемите от собствена гледна точка. Те знаят също, че някогашният алкохолик, дори да е престанал да пие, ако отново се допре до алкохола, пак може да изпадне в старите навици. Терапевтичният лайтмотив тук, както и при всяка друга опасност от пристрастяване, е: интерес към света, вместо интерес само към собствената личност!

Като „питие заместител“ се препоръчва сок от касис, който чрез своята виталност и богатство на минерали засилва съпротивителните сили на тялото и душата: Той е „виното на бъдещето“.

Какво голямо здравословно влияние може да окаже стабилността на Азовите сили на самия терапевт върху зависимите се вижда от следващия епизод. Той показва, че за да се помогне на един наркоман, са необходими не само разум и психология, но също и една непоколебима морална сила, която отвън може да окаже подкрепа на отслабналия Аз на пациента. От болницата на психиатъра Август Форел, основателят на едно лечебно заведение за алкохолици се разказва следната история:

Един прост обущар от околността имал голямо влияние върху алкохолиците, които били на лечение в Бургхолцли край Цюрих и Форел се измъчвал, че скромният занаятчия успява да постигне по­успешни излекувания от самия него. Обушарят бил председател на тамошното дружество на въздържателите. Всички усилия на Форел, да накара своите алкохолици да пият вода вместо алкохол, оставали без успех, до като един ден му хрумва, да ги изпрати при този лаик на събранията на дружеството. И за първи път в своята практика, той успял тогава да види истинско излекуване на пияници, като чрез едно чудо ­ истински, постоянни излекувания.

Един ден лекарят не издържал и посетил обущаря. „Мили приятелю, от почти две години безкористно се посвещавате на моите алкохолици и много от тях успяхте да излекувате. Подобно нещо до сега не съм виждал. Кажете ми, как постигате това. Аз съм заплащан от държавата за да лекувам тези хора, но не успявам. Вие сте човекът, който ги излекува, а не аз. Защо аз не успявам? Поради това дълбоко се срамувам.“

„Това е много просто, господин докторе“, отговорил обущарят. „Аз съм въздържател, а вие не сте. Там лежи тайната. Вие не можете да убедите в нещо другите, което сам не спазвате!

„От този ден нататък“, разказва Форел, „станах въздържател, а същевременно с мен и жена ми... Тогава неуспехът ме напусна. Аз можех да се доверя на моето собствено вътрешно ръководство и нямах нужда от чужда помощ за да лекувам пациентите си. Би трябвало човек сам да изживее такъв преврат, за да се научи да цени силата на личния пример и собственото постоянство и непоколебимост. От тогава насам можах да излекувам стотици пияници и семейства от пияници и да ги изведа от най­дълбока мизерия към щастливо съществуване.“32

При употребата на никотин се засилва стесняването на кръвоносните съдове на долните крайници. Не рядко недостатъчното артериалното кръвоснабдяване в крайния си стадий довежда до ампутация на засегнатия крайник. Смъртността, като последица от сърдечен инфаркт, показателно е по­висока при пушачите, отколкото при непушачите. При ежедневното инхалиране на 20 цигари в продължение на 20 години в дробовете и бронхите се наслояват около 6 килограма вещества, които могат само частично да бъдат разградени.

Човек може да си представи, как вдъхнатият цигарен пушек се наслагва от устата, през носните кухини, гърлото и бронхите с техните фини разклонения, чак до дробовете. При това съдържащите се в пушека изгарящи продукти се кондензират и като катран се полепват по лигавиците на дихателните пътища. Пушещите заболяват единадесет пъти по­често от рак на белите дробове отколкото непушачите. Тумори в областта на устната кухина и гърлото се срещат четири­пет пъти по­често при пушачите отколкото при непушачите.

Белите дробове са също и прибежището на душата, която при издишване се отдава на света, при вдишване се връща отново към себе си. Всички душевни изживявания се изразяват като промени на дихателния ритъм (страх, ужас, подтиснати чувства и др. подобни). Всички увреждания на дишането затрудняват душевния живот. Намиращият се в тютюна азот (в така наречените алкалоиди ­ същинската отрова на тютюна), с неговото особено отношение към дихателната организация, още повече засилва въздействието върху душата.

Вредното въздействие на пушенето само частично почива върху действието на никотина; много повече при процеса на горене на тютюна се освобождава голяма част от други токсични вещества, например въглероден оксид, амоняк, азотен окис, цианова киселина, както и следи от хром и арсен. Физическото въздействие на тютюна, подобно на хашиша и други дроги е силно зависимо от моментното настроение, и веднъж действа успокояващо, друг път възбуждащо. След първата цигара, когато дълго време не се е пушело, настъпва главозамайване. Същевременно се усеща тежест и вдървяване на краката. Характерно за картината на отравяне с никотин е много силното въздействие върху сърцето и кръвообръщението, особено върху артериалната система ­ настъпва чувство на страх, сърцебиене, студена пот, контракции на кръвоносните съдове и накрая колапс. С това вече описахме главните въздействия на тютюнопушенето: Известно разхлабване в горната нервна област и поради това отпускане, но същевременно втвърдяване в кръвната област, до стеснение на кръвоносните съдове, съответно калциране и с това душевно консолидиране във физическия организъм. Може да се изпита известно емоционално заглушаване и уравновесяване на променливостта в настроението. Чрез пушека човек се прави „плътен“, изолира се от обкръжението. В тази взаимовръзка е интересна констатацията, която веднъж една пушачка ми разказа: „Винаги, когато се намирам всред природата и се отдам на красотата й, желанието ми да пуша отслабва. Върна ли се обаче отново в града, с многото изпълващи ме впечатления, отново трябва да се загърна с цигарения дим.“