Новите книги и техните букви (Как традиционни и модерни урочни похвати водят учениците към новото знание)

СОУ „Георги Брегов” - Пазарджик

„Не на чужди основи положиха своето дело,

но отново изобретиха писмената и ги

положиха на нов език.”

Климент Охридски
Няма нищо по-демотивиращо за системна работа по БЕЛ от еднообразните урочни модели, от липсата на достатъчно сериозна, провокираща ученическото мислене проблематика. Особено отегчителна за мислещите деца е лекционната форма на обучение. За превръщането на училището в желана за ученика територия решаващо значение придобиват новите конструктивистки тип урочни модели. Те изключват скуката, предизвикват активността на учениците (практическа и интелектуална), превръщат урока в поле за изява на учениковата личност, в духовно пространство за доказване на възможностите на работните групи в класа.

Урокът „Новите книги и техните букви” е част от поредица урочни единици, свързани с делото на светите братя Кирил и Методий. Обособен е като отделен урок поради изключителната важност на двете старобългарски азбуки за духовното оцеляване и осъществяване на българската общност и поради тревожната необходимост от връщане към корените на българското – ние ще бъдем пълноценна част от европейската общност само ако непрестанно утвърждаваме собствената си идентичност.

Планирането на обучението е ключова функция на преподавателя и реализацията й е определяща за успеха на учебния процес. ДОИ за УС (държавни образователни изисквания за учебно съдържание) са най-важният ориентир за планиране на урочната дейност, защото указват и какъв трябва да бъде резултатът от обучението – описан във вид на знания, умения и отношения. Пристъпвайки към подготовката на всеки урок, учителят определя реализирането на конкретен стандарт и начина, по който това ще стане. Урокът „Новите книги и техните букви” е част от реализирането на:

Ядро 1. Социокултурни компетентности, Стандарт 2. Ученикът осъзнава ролята на християнството в създаването на европейския културен модел. Очаквани резултати: разбира същността на християнството като надетническа, стремяща се към общовалидност религия, слагаща по този начин началото на идеята за общност на всички хора и общочовешки морал.

Ядро 2. Литературни компетентности . Стандарт 2. Познава особеностите на средновековната култура. Стандарт 4. Познава развитието на българската литература като част от европейски литературен процес и националната обществена и културна история. Очаквани резултати: познава особеностите на средновековната българска литература като част от културата на европейското православно християнство; познава живота и делото на Кирил и Методий.

На учениците трябва да се даде възможност да анализират особеностите на средновековната книжнина. В съпоставка с изученото по история и цивилизация да затвърдят знанията си за историята на българската средновековна култура.

Ядро 4. Социокултурна и литературна компетентност. Създаване на изказвания и писмени текстове. Стандарт 1. Умее да се ориентира в комуникативната ситуация – осъзнава ролята си на автор на изказването или текста; кой е предполагаемият възприемател; какво има да каже; каква е връзката между съдържанието на изказването и очакваната съответна реакция; какво отношение заема спрямо други изказвания по същата тема – тези умения и отношения са особено важни за формиране на критерии за самооценяване, което е и една от целите на подхода на формиращото оценяване. Очаквани резултати: владее описаните в стандарта комуникативни характеристики.

Стандарт 3. Умее да подреди основните части на изказването си така, че да постигне максимално въздействие върху своя възприемател, подбира най-подходящите езикови изразни средства. Очаквани резултати: владее постройката на аргументативната верига; композира изказването си по различни начини с оглед максимално въздействие; ориентира се в ситуацията на задължителност и изборност на изразните средства.

Стандарт 4. Събира литературна информация от различни източници и я организира във вид, подходящ за конкретната задача. Очаквани резултати: знае къде да потърси необходимата му информация; може да я събере и организира по различни принципи.

Второ равнище. Ядро 4. Социокултурна и езикова компетентност в писменото общуване. Стандарт 1. Събира, анализира и съпоставя литературна информация от различни източници.

Ключов момент за успеха на планирането и осъществяването на обучението е точното поставяне на целите на обучение. Новата концепция за целите изисква те да отразяват и описват очакваното поведение (действия, дейности) на ученика. Това реализира съществена особеност на съвременното обучение – то е насочено изцяло към учениковата личност, към нейния опит и придобиване на нови знания и умения чрез дейности за „добиване на смисъл”.

Цели на урока „Новите книги и техните букви”:

1. Като си припомним обществено-политическата обстановка в Европа и България през ІХ век, да осмислим необходимостта от първите преводи на славянски език.

2. Чрез наблюдение, анализ и съпоставка на глаголицата, кирилицата и гръцката азбука да открием особеностите на двете славянски азбуки и назовем обосновано причините за преминаване от глаголица към графиката на кирилицата.

3. Чрез проучване на различни литературни източници да се запознаем с техниката на създаване (и писане) на старобългарските ръкописи, да влезем в ролята на изследователи палеографи, картографи и калиграфи в нашето импровизирано ученическо ателие за работа със старобългарски ръкописи.

За осъществяване на поставените цели се използва модел на урок, който реализира учене чрез сътрудничество и взаимодействие, създава условия за формиращо оценяване – изграждат се критерии за оценка и самооценка на знанията и уменията и поставяйки учениците в нова за тях ситуация (ателие за работа със старобългарски паметници), им дава възможност да се превъплътят (усвоят) в различни роли – изследователски и творчески.

Урокът започва с фронтална беседа(4 мин.), чиято цел е да се извлече от учениците знанието, необходима основа на новия урок. Една от най-важните задачи на учителя е да познава количеството и качеството на знанията, които ученикът има преди началото на новата урочна единица. Така всички участници в учебния процес (учител и ученици) ще могат да оценят количествената и качествената характеристика на новите знания, учениците ще могат да извършат самооценка на постигнатото през двата учебни часа. Формиращото оценяване изисква ясна представа за количествената съизмеримост на знанията преди и след урока, преди и след извършените учебни дейности в урочната единица.

Голямата тема на поредицата от уроци, започнала с проследяване на жизнения път на светите братя Кирил и Методий, на мисионерската им дейност за Византия, е огромното значение и трайното присъствие на делото им в живота на славяните от ІХ век до днес. Учениците назовават Великоморавската мисия като най-важна за живота на славяните, най-тясно обвързана с българската духовност, с възхода на един нов народ, поел пътя към Христовите истини. Без затруднение отговарят кога е проведена и какви са последиците от нея - най-същественият резултат е създаването на един нов книжовен език, старобългарския, който се употребява първоначално от моравците, а по-късно (поради малките различия между славянските езици през ІХ век) и от българи, хървати, сърби, източни славяни през цялото средновековие и оказва влияние върху формирането на съвременните им книжовни езици. Обобщението на учителя, че с първите преведени на славянски език библейски книги Кирил и Методий слагат началото на първата славянска книжнина и тези книги и техните букви са обект на работа през тези два учебни часа, поставя темата на урока, която се записва на дъската. Ясно и точно се назовават целите на урока, за да могат учениците лесно да осмислят предстоящите конкретни задачи.

С три въпроса в евристична беседа (3 мин.) се достига до същността на първите преводи и причините за тях. През втората половина на ІХ век литературата е тясно обвързана с историческата действителност, в която се заражда и развива. Първите преводи на Кирил и Методий се определят от задачите на мисията във Великоморавия – преводите са обвързани с теорията на християнството и са необходими за практиката на християнската религия. Първите текстове на славянски език са най-важните църковни книги – Изборно евангелие, Изборен апостол, Паримийника и Псалтирът. Те съдържат новозаветни и старозаветни текстове, необходими за боголужение и проповеди по календарен ред.

Новите книги са написани с нова азбука – глаголицата. Езикът на преводите е славянски – старобългарски в неговото солунско наречие, принадлежащо към югоизточните български говори. Отговорно и свято дело поставя началото на нова книжнина, която ще определи духовния път на славяните през вековете. В сърцевината на това дело стои първата славянска азбука – глаголицата. Няколко десетилетия по-късно започва употребата на втората графична система на славяните – кирилицата, която и до днес използваме. Евристичната беседа е традиционен, но надежден метод учениците да достигнат ново знание чрез анализ на връзките между литературата и историческата действителност. Актуализират се усвоени в VІІІ клас знания по история на Българското средновековие. Осъществяват се интерактивни връзки, благодарение на които учениците правят заключения и изводи, обобщават стари и придобити знания и по този начин осъществяват конкретните цели на урока, свързани с анализ и синтез на явленията на културата. Учениците формулират смисъла на първия проблем – „Първите преводи”, записан като първа точка в работния план на урока. Оттук насетне децата ще формулират смисъла на всяка дейност в урока чрез ключовите думи на решавания проблем и това ще бъде записвано като поредна точка в плана на урока. Изграждането на структурната конструкция на урока от самите ученици им носи удовлетворението на добиващи смисъла на знанието.

Най-съществен принос за реализацията на първа и втора цел на урока има работата по групи (конструктивистки подход). Класът е разделен на шест групи ( по 4-5 ученици в група), които поради постоянната, вече неколкомесечна съвместна работа са се превърнали в малки екипи, обединени от обща цел и ясно изразен състезателен дух, което е особено значимо за формиращото оценяване и прави интересна за учениците урочната работа. Всяка от групите изгражда текст по зададени параметри. Целта е структуриране на текст по поставения проблем със стройна и ясна композиция, пълнота на изложението, точен изказ. Конкурирането между групите има забележителен ефект върху знанията на учениците и интелектуалната наситеност на урока, мотивира всички членове на групите за ползотворна работа. Особено важен за учителя е напредъкът, който постигат ученици, задоволяващи се преди това със Среден.

Ролята на учителя е да формулира адекватни на учебното съдържание въпроси, да ръководи умело процеса на достигане до знанието (решаването на проблема), като напътства, препоръчва един или друг подход, но не дава готови отговори на поставените и възникващи в процеса на работа въпроси. Обикновено (особено в ІХ клас) младите хора винаги имат нужда от насочване и се обръщат към учителя за помощ, за съвет и подкрепа.

В този урок по всеки от трите основни проблема, свързани с новите букви, работят две групи, като целта е постигнатите от всяка група резултати да бъдат съпоставени и да се откроят постижения и слабости в работата на екипите. Това е особено важно за формиране на критерии за самооценка у всеки обучаван и открояването на мястото на групата като интелектуално присъствие в класа. Въпросите са формулирани така, че да се открои и количествена характеристика на проблема, за да се постигне съизмеримост на намерените решения от всяка група.

Задачи на групите (поставяне – 3 минути):

Първа и втора група: Характеризирайте глаголицата като графична система. Помощни въпроси – Кои са трите основни елемента, от които е изградена глаголицата?, Какво символизират?, Случайно ли е използването им? Дайте примери.

Трета и четвърта група: Сравнете глаголицата, кирилицата и гръцката азбука. Открийте поне три доказателства, че въпреки явната близост като графика до гръцкото писмо глаголицата е образецът, който като славянска азбука кирилицата следва. Дайте примери.

Пета и шеста група: Открийте поне три причини, които мотивират постепенната замяна на глаголицата с кирилицата. Помощ – Анализирайте обществено-политическата обстановка в Европа и България; отношенията между Византия и България.

Източници на информация: Учебник по литература за ІХ клас, издателство „Просвета”; „Старобългарски азбуки”(откъс от „В началото бе книгата” на проф. Кл. Иванова), „Новите букви и книги”(откъс от „Константин-Кирил - денница на славянския род” на проф. Д. Петканова) - и двете статии са поместени в христоматия по български език в Учебник по български език за девети клас на издателство „Ив. Богоров”; текстове на старобългарски творби.

Време за работа – 10 минути.

Учениците обсъждат поставената задача и записват отговорите, като изграждат текст по утвърдени критерии. След изтичане на минутите за работа по екипи говорителят на всяка група презентира (в рамките на 2 минути) изработения текст (текстът може да бъде записан и на постер). Под ръководството на учителя групите обсъждат постиженията и слабостите на представените изложения (10 минути).

По първата задача и двете групи са посочили като основни градивни елементи на глаголицата кръста, кръга и триъгълника. И двете групи назовават символиката на фигурите, като значенията им взаимно се допълват:

Кръстът символизира християнската вяра, израз е на принадлежност към нея; той е началото и краят на всяко земно начинание; той е единението на земното и небесното, на човешкото и божественото.

Кръгът изразява вечността, красотата и безкрайността на божественото и вселената, на безкрайността; кръгът е съвършената фигура – правилна, без ръбове, без начало и край; тя придава и естетическа стойност на буквите.

Триъгълникът е символ на Светата Троица.

Откроява се текстът на първа група: освен че са тълкували трите елемента, от които е изградена глаголицата, учениците са изразили наблюденията си за естетическата стойност на графичната система – нейната окръгленост и сложността на изписване на буквите я правят изящна, красива, придават й съвършенство, изразяват боговдъхновеността й. При тълкуването на качествата на глаголицата учениците се позовават на Иван Добрев, цитат от „Елементи на бързопис в старобългарската писменост”, поместен в учебниковата рубрика „Не само за отличници”: „... не е важно колко дълго се изписва буквата, а колко красива е тя; буквите са подчинени на божествената пропорция – divina proporcio, – писането е боговдъхновено дело, а тази божественост може да се осъществи само като калиграфия, като сакрално писмо, като сакрална рисунка, която радва окото. Чрез нея човекът ще прозре божествените тайни.”

Естествено се налага обобщението, че глаголицата е своеобразна оригинална възхвала на Бога и е израз на убежденията на Константин Философ.

Съпоставянето на текстовете на двете групи откроява пълнотата на първия текст и проличават недостатъците на втория – нестройна композиция, липса на обобщаващ извод. Учителят окуражава учениците да участват в оценяването на презентациите на групите, както и на собственото си представяне. Те са въвлечени в оценяването на проблема като цяло. По този начин учениците от обект се превръщат в субект на оценяване.

Ученето е „създаване на смисъл” и е винаги диалогично, независимо дали се осъществява директно (субект-обект) или индиректно - чрез продукт, създаден от друг субект. Диалогът изпълнява множество функции, подпомага обучаваният да формулира свои идеи или да достига до същността на информацията на научно изследване. Парадигмата за „самостоятелно, независимо учене” е цялостен подход за осъществяване на процеса на обучение, в центъра на който е поставен ученикът. Самостоятелното учене е свързано със създаване на климат, при който на обучаемите се дава пространство, подкрепа и кураж да станат мислещи, уверени в себе си млади хора, които усвояват знания, реализирайки своя интелектуален потенциал. Във връзка с осъществяването на този модел на учене учителят формулира въпроси за информационно търсене като индивидуални задачи за работа с първични (неструктурирани с педагогическа цел) информационни източници. За този урок първата индивидуална задача е: Кои белези на глаголицата доказват, че тя е оригинално писмо, възникнало в сферата на европейското графично мислене?, а информационният източник – статията на Петър Илчев „Константин-Кириловата азбука и византийското писмо”; втората задача е свързана с названията на буквите и работа със „Старобългарска литература ІХ-ХVІІІ век” на проф. Донка Петканова.

Първата индивидуална задача презентират двама ученици, доказвайки, че глаголицата е оригинално писмо, което няма готов образец; буквите като знаци са дело на могъщ творчески дух. От гръцката азбука Константин заимства няколко основни принципа: започва своята азбука с буква „а”(традиционно за тогавашните графични системи) и следва реда на гръцките букви. В реда на буквените знаци Константин вмъква онези, които трябва да означат типични славянски звукове. Философът заема и принципа на обозначаване на числата чрез букви, но численото значение на глаголическите букви не съвпада с численото значение на гръцките букви. Приоритет на Константин е новото писмо да изрази фонетичните особености на славянската реч. Всяка буква е изящна и красива, с „елегантна” конструкция, без да е схематизирана рисунка (за разлика от йероглифите); всеки славянски звук е означен с отделна буква (в еврейското например се означават само съгласните); в традициите на европейското графично мислене е и изписването на буквите отгоре надолу и отляво надясно.

Сътворението на азбуката е „победа над хаоса, над празнотата” – славяните имат свое писмо, което ги води към светлината на Божието слово, азбуката е сакрално писмо, път към духовно познание, невидимо за безпросветните хора, за всяка безкнижна душа.

Презентирането на всеки отговор е в рамките на 2 минути и е свързано тематично с отделните части на урока. Така индивидуалната задача за названията на буквите ще бъде представена след решаването на проблема за появата на кирилицата и едновременната употреба на двете старобългарски графики, а проучванията за техниката на създаване на старобългарската книга ще обогатят знанията на учениците, когато във втората част на урока превърнем кабинета по БЕЛ в ателие, в което ще работят групи от калиграфи, палеографи и картографи.

Трета и четвърта група работят по проблема за приемствеността между двете славянски азбуки. От първата половина на Х век са запазени кирилски надписи, които свидетелстват, че в българските земи (Северна България) започва употребата на още една (освен глаголицата) графична система за записване на славянска реч. В други славянски страни кирилски паметници до края на Х век не са известни. Учениците от трета и четвърта група имат пред себе си таблици с глаголицата, кирилицата и гръцката азбука. Проблемът, който трябва да решат, е обвързан със сравнение на трите азбуки и привеждане на поне три доказателства, че въпреки явната прилика с гръцкото уставно писмо глаголицата е образецът, който кирилицата като славянско писмо следва.

Стремежът и на двете групи е да открият и принципни, и фактически доказателства.

„Глаголицата няма готов образец, не изхожда конкретно от никоя позната тогава азбука, но могъщият филологически талант на създателя на кирилицата е имал пред себе си блестящото дело на Константин-Кирил Философ и го е използвал като модел в няколко посоки. Названията на буквите преминават от глаголица в кирилица, като не се променят. За кирилицата явно глаголицата е образецът за буквите Ч, Ш, Щ, които имат общи черти в двете славянски азбуки. Кирилицата е немислима без глаголицата: новата азбука следва основния принцип на първото славянско писмо – съответствието звук-буква. За специфичните славянски звукове има специални кирилски букви. Това са причините за транслитерирането, вероятно извършено в края на ІХ и началото на Х век.” Това са доводите на екип №3.

Още щом чуват отговора на четвърта група, учениците от трета разбират слабостите на своя текст и оценяват пълнотата на чуждия. Поставени в условия на конкурентност, младите хора бързо преценяват своите знания и формират ясни критерии за оценка и самооценка. Важен е и количественият показател – количествената съизмеримост на знанията, а изградените вече умения да откриват дълбочината на доводите активират интелектуалния потенциал на учениците.

Текстът на четвърта група е следният: „Основният принцип, по който е създадена кирилицата, е съответствието звук-буква. Явна е приликата с гръцкото уставно писмо, но са създадени отделни, нови букви за специфичните славянски звукове, които отсъстват в гръцкия език. Не се използват различни неумели съчетания от гръцки букви. Това е най-важното доказателство, че образецът за графична система е глаголицата.

От глаголицата е взета буква Ш, а не се употребява, да речем, съчетанието на гръцките С и З; глаголически букви са променени, за да се получат кирилските Ч и Щ, стилизирани са глаголическите означения за Б и Ж , за да се получат букви за славянските звукове Б и Ж..

Кирилицата е графична система, умело конструирана от начетен старобългарски книжовник, който използва всички постижения на първата славянска азбука. Това е израз на признание и почит към първостроителите на старобългарския книжовен език.”

Задълбоченото вглеждане в трите азбуки и проявеното отношение към отговорите на представилите се вече групи, умелото използване на литературните източници са довели до „създаване на смисъл”, удовлетворяващ учителя и учениците.

Естествено се налага необходимостта да се изясни смисълът на названията на старобългарските букви чрез поставена индивидуална задача. Като първичен източник на информация е използван научният труд на проф. Д. Петканова „Старобългарската литература ІХ – ХVІІІ век”.

Така сме свикнали да си служим с буквите, че рядко се замисляме колко неразгадани тайни крие всяка от тях. Една от големите загадки на българските букви е в техните имена. Като всяко нещо на света и буквите си имат свои наименования. Преминали през изпитанията на времето, за нас те остават и днес тайнствени и непонятни.

Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро и т.н.. Названията на буквите са изградени по акрофоническия принцип, зает от гръцката азбука. Много вероятно е учениците на Солунските братя да са знаели произхода и значението на наименованията, но днес няма свидетелство за това, няма сведения в творбите на старобългарските книжовници. Буквените „имена” преминават от глаголица в кирилица и векове наред са смятани за святи, механично са се заучавали от поколения българи. Въпроси за произхода на буквените названия за първи път си задават през периода на Зрялото възраждане „начинателите на българската филологическа наука” и търсят скрит смисъл в тях. Според Раковски всички буквени имена заедно образуват старинен текст.

От множеството хипотези в славистиката най-логично звучи обяснението, че Константин-Кирил Философ е дал названията на буквите. Днес не откриваме връзка между тях и впечатлява пъстротата им в езиково отношение – глаголи, съществителни, местоимения... Убедително защитено в науката е мнението на Е. Георгиев, че имената на буквите произхождат от първите думи на азбучен акростих. Благодарност към Св. Троица или обръщение към славянския народ би могла да изразява азбучната творба на Константин. Първите думи на всеки стих са се превърнали в значения на буквените названия и са се изговаряли отделно за по-лесно запаметяване. Според Е. Георгиев тази практика е въведена от първия български „педагог” Климент Охридски. Според проф. Д. Петканова тя принадлежи на Кирил и Методий – „първите учители по славянско четене и писане са те”.

Глаголицата и кирилицата съществуват паралелно един доста дълъг период от време (Х – ХІ век). С годините кирилицата добива по-голяма популярност и измества глаголицата. През ХІІ век глаголическото писмо като цяло е изживяно, употребява се от отделни книжовници.

Сериозен проблем, поставен на вниманието на деветокласници и конкретно на пета и шеста група, са причините за появата на кирилицата. Последните две групи работят по: Като имате предвид обществено-политическата обстановка и културните тенденции в България и Европа през втората половина на ІХ и началото на Х век, посочете поне три причини, които мотивират въвеждането на кирилицата.

И двете групи откриват важни доводи за появата и употребата на кирилицата:

„Глаголицата е замислена и създадена като писменост за високата църковна книжнина. Не е практична като писмо. Елегантната конструкция на буквите изисква бавно и съсредоточено писане, а кирилицата е по-лесна за усвояване и достига до по-широк кръг от хора. В науката замяната на глаголицата с кирилица се обяснява и със създалата се вече дълга практика да се приспособяват гръцки букви към славянската реч. Кирилицата се оказва позната на славяните и улеснение за грамотното население.

Друга причина за въвеждането на крилицата може да бъде волята на Симеон да сближи славянското писмо с гръцкото, като по този начин осъществи брилянтен дипломатически ход – опазва славянската писменост, но задоволява и претенциите на Византия” (V група).

Шеста група:”Комплексни причини определят замяната на глаголицата с кирилицата.

Най-вероятна е създалата се вече дълга практика да се приспособяват гръцките букви към славянската реч. По-удобно за книжовниците се оказва новото писмо.

Решаваща причина за появата на кирилицата е свързана с това, че глаголицата е сакрално писмо, органически обвързано с високите послания на църковната книжнина. Сложната конструкция на глаголическите букви, изградени от кръгове, полукръгове и линии, изисква не просто писане, а рисуване , калиграфия. Затова и глаголицата не е била подходяща за използване във всички възможни случаи, особено за ежедневни нужди. Предимствата на кирилицата в това отношение изпъкват ясно.

Трета вероятна причина е хитър дипломатически ход на цар Симеон. Мъдрият български държавник предпочита сближаване на славянското с гръцкото писмо вместо непрекъснато напрежение и сблъсъци с Византия, още повече, че тя е упражнявала непрекъснат натиск върху владетеля на младата християнска държава. Оригиналността на глаголицата е предизвиквала непрекъснат отпор и от византийското духовенство, и от официалните кръгове на империята, и от консервативно настроени българи, свикнали вече с гръцкото писмо. Така дипломатически съображения налагат кирилицата като „компромисен вариант”(Кл. Иванова).

И двата отговора са пълни и конкретни; вторият текст обаче се налага с по-сериозната си обоснованост и по-добър изказ.

Формиращото оценяване се постига чрез съпоставка на конкурентни отговори. Състезателният дух формира не само критерии за оценка и самооценка, но възпитава и амбиция да бъдеш по-добър, да доказваш себе си и екипа си всеки път в напрегната, но и интересна интелектуална надпревара, въвежда ги в модерен тип обучение, което им дава самочувствие на съзидатели.

Втората част на урока отново е свързана с конструктивистки тип обучение – работа по групи, които осъществяват различни дейности, а учениците влизат в различни роли.

Науката, която изучава средновековната ръкописна книга и разкрива закономерностите за датиране на писмените паметници, се нарича палеография. Описанието на старата българска книга е дял от науката за старината – археологията. Предмет на палеографията е писмото на старите книги, но едновременно с това тази наука се занимава с външното оформление на книгата, с материала, от който е направен ръкописът. Палеографията използва „съвкупност от графични, правописни, езикови, формални закономерности”, за да установи века на недатираните ръкописи.

Особено силно активира учениците осъществяването им в различни роли. Една група от класа е пожелала да участва в ролевата игра, като учениците ще бъдат палеографи – ще датират паметници на старобългарската литература. Друга група ще реализира интереса си към старината, като членовете й станат калиграфи – ще изписват и украсяват с използваните през Средновековието цветове букви от кирилицата. В трета група учениците ще са картографи – ще означат мисионерската дейност на Кирил и Методий и пътя на глаголицата върху карта на България от втората половина на ІХ век.

Кабинетът по БЕЛ се превръща в своеобразен скрипторий (така са се наричали помещенията, в които се е раждала средновековната книга на европейската култура), в който започва научноизследователска и творческа дейност.

За четири минути се представят проучванията по третата индивидуална задача – за старобългарските ръкописни книги и техните създатели. В ученическия материал са поставени акценти върху личността и неимоверно трудната работа на старобългарския книжовник, върху начина на изработване на първите тетради от животинска кожа, върху начина, по който се пише върху пергаментните листове. Особено внимание е обърнато на украсата на старобългарската книга - книжовникът е убеден, че това е важно за въздействената сила на текста. Първоначално се разчита само на красивия почерк (създават се калиграфски школи), постепенно украсата се усложнява – контури на главни букви в началото на абзац, плетеници и рисунки на растения , животни и митологични същества около началната буква; появата на заставките – специално оформяне на заглавието; най-богата декорация са имали ръкописите, които са съдържали и миниатюри (създавани от художници, а не от книжовниците). Изложението информира и за подвързията на средновековната книга – изработвана често от облечени в кожа дъски, върху които има изображения (търси се естетическо въздействие), а царските ръкописи са особено богато орнаментирани, подвързията е със сребърен или златен обков. Впечатляваща е грижата за книгата не само защото е скъпа, а и защото писането е свещенодействие, достигане до Божиите истини, словото е светлина.

Старобългарският език – ІХ-ХІ век – е притежавал две носови гласни, изговаряни приблизително като „ОH” и „ЕН”; ятова гласна ; гласната ЬІ; две ерови гласни Ъ, Ь; падежни форми за именната система; инфинитивна форма за глаголи с окончание –ТИ.

За датирането учениците се позовават на знанията си за периодите в развитието на старобългарската литература, за двете старобългарски азбуки и времето, през което се използват. Не бива да забравят, че най-старите ръкописи предлагат слято писане на всички думи. С точки се отделят главно новите мисли, отбелязва се краят на стиха.

Време за работа – 10 минути. Учителят насочва, съветва, провокира мисленето и различни естетически решения на младите хора. Тихо звучи музика на Йоан Кукузел.

Време за презентация – 15 минути.

Говорителите на групите представят работата на цялата група (говорител може да бъде всеки член на групата). Учениците от първа група са датирали и разпознали два каменни надписа – Надпис под Мадарския конник и Търновски надпис на хан Омуртаг; глаголически ръкопис; кирилски паметник от Х век; разчетено е и името на „За буквите” от Черноризец Храбър. Втора група е изписала и украсила кирилски букви с характерните за средновековните български ръкописи цветове – черно, червено,синьо, зелено, жълто; има и”царски” букви – изографисани са със златна и сребърна „боя”. С изработените букви учениците изписват В НАЧАЛОТО БЕ КНИГАТА . Трета група е изработила две карти: на първата е обозначен пътят на глаголическото писмо до България, на втората – с различни цветове са означени мисиите на Константин-Кирил Философ и съвместните му пратеничества с Методий.

Урокът завършва с оценка на работата по различните дейности на всеки екип.

Динамична творческа и интелектуална работа, разнообразни дейности, различни идентификации – това са все „пътеки” към добиване на знанието, които съвременният млад човек цени, които му дават усещане за можене и значимост. Удовлетворението е пълно и за учителя, който не се повтаря, а с всеки урок не спира своето добиване на знание – за своята нова-стара мисия.