в-к Капитал, 09-15 септември 2006г.
НОВИТЕ ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАГОВЕ
Работодателите приеха съществен скок на минималните осигурителни прагове за 2007г. след като държавата понижи задължителните вноски за пенсия от началото на тази година. Така се доказа, че в крайна сметка намаляването на осигурителната тежест има положителен ефект. 12.6 е средният процент на увеличение за следващата година, договорен със синдикатите, и това изненада министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова, която не разчиташе на повече от 8% вдигане на най-ниските възнаграждения. За 2006 г. увеличението бе 8%, а за 2005 г. - само 7%.
Нарастването за първи път е с двуцифрено число
Физичният принцип за скачените съдове вече има потвърждение в социалната пpaктuкa - след кaтo държавата понижи задължителните вноски за пенсия от началото на тази година, работодателите приеха незапомнен cкoк на минималните осигурителни прагове за 2007 г.
За първи път, откакто синдикати и работодатели договарят най-ниските нива на възнаграждения, върху които се плащат осигуровките, процентът на увеличението ще бъде двуцифрено число. Осигурителните минимуми за страната се повишават средно с 12.6%. За 2006 г. средният ръст беше 8 %, а за 2005 г. - 7 %. В бюджетната сфера няма изненади - съгласно проектобюджета за 2007 г. праговете в петте икономически дейности там ще се вдигнат с 8% от 1 юли 2007г. Частният сектор отбелязва абсолютен рекорд с нарастване от 14%, при това от 1 януари 2007 г. Работодателите и синдикатите постигнаха съгласие за 49 от всичките 73 икономически дейности. Сред тях са и пет, в които миналата година праговете бяха увеличени служебно. За други две бяха подписани споразумения с най-големите дружества в бранша - „Булгаргаз" и „Български пощи".
Не е пълно съгласието в два сектора - за производство на облекло и за „Детективска и охранителна дейност", която тази година за пръв път е отделена като самостоятелна дейност. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) оспори постигнатите там договорености, въпреки това те бяха окончателно приети. В шивашката индустрия осигурителните минимуми са повишени между 10 и 30 лв., което според Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (член на КРИБ) е трудно поносимо за фирмите. Тъкмо обратното е положението в охранителния сектор. „Там са договорени увеличения от 4-5%, което е нереалистично. За този сектор праговете трябва да се вдигнат поне с 10 %, за да се елиминира сивата заетост", заяви изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов.
Договорените минимуми засягат 1.234 млн. работещи на трудов договор. Синдикатите отчитат като положителен факта, че повечето браншови споразумения обявяват договорените прагове и за минимални заплати по категории персонал, за което няма изрична законова норма. Резултатът от тазгодишните преговори надскочи сериозно дори очакванията на социалния министър Емилия Масларова, която не разчиташе на увеличение над 8%.
За останалите без споразумения 17 икономически дейности от реалния сектор тя вдигна осигурителните минимуми служебно със средния процент на договорените повишения - 12.6%.
„Същественото нарастване на праговете потвърждава положителния ефект от намаляването на осигуровките - заплатите се увеличават и тази тенденция ще продължи и през следващата година. Става ясно също така, че пазарните механизми и икономическите лостове работят по-ефективно от административната намеса на държавата в заплащането на труда", коментира заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Дикран Тебеян. На същото мнение е и Евгений Иванов от КРИВ: „Икономиката живна. За пръв път Министерството на финансите е автор на фискалната и данъчната политика на държавата. За първи път се мисли в интерес на бизнеса, за да се направи българската икономика наистина конкурентоспособна. Ето, вече се връща това, което държавата отстъпи на работодателите."
Сериозният скок на осигурителните минимуми показва още една важна тенденция - на постепенно изсветляване на икономиката. В много икономически дейности увеличението на праговете означава излизане на светло на част от заплатите, които досега са били плащани „под масата". Според експертите на КНСБ най-драстични примери в това отношение са селското стопанство, строителството, мебелната промишленост, производството на хляб, туризмът, здравеопазването. „За големите фирми повишаването на минимумите обаче означава и реално вдигане на заплатите, не само легализиране на скрити доходи", убеден е Евгений Иванов.
Бизнесът вече цени квалифицирания труд доказват новите стойности на осигурителните прагове. Почти във всички браншове най-висок е процентът на увеличение при приложните специалисти и квалифицираните работници (14%). Експертите тълкуват този факт като сериозен опит на работодателите да се преборят с все по-задълбочаващия се дефицит на подготвен персонал на изпълнителски позиции.
Екатерина Попова
Сподели с приятели: |