Фармацевтичният съюз е държава в държавата

Обществото страда, когато унижава лекаря

"Хората винаги са лоши, докато необходимостта не ги принуди към добро". Тези думи принадлежат на великия Николо Макиавели. Същите несъмнено са се доказали във времето като неоспорима истина. Отдавна неподлежащ на съмнение факт е, че лошотията "ходи по хората", но когато правещите зло са застигнати от собственото си отношение, много бързо променят поведението си. Вярно, че в повечето случаи тази промяна е само привидна, но все пак се случва. Та къде изчезнаха цивилизованите човешки взаимоотношения? "Дефицитна стока" ли са вече или не? Как така се случи, че заболяхме от най-тежката диагноза, наречена завист? Винаги ли сме си били такива, или просто отново обстоятелствата са ни виновни? Вероятно мнозина, които четат тези редове, ще се хванат за второто. Но истината е, че людете са такива, каквито са. Някои се радват с повод и без повод, без да таят задни помисли, други пък не понасят чуждата усмивка и щастие. Но може би пък това се дължи на робската ни психика и респективно мислене, от която няма как да се избавим. А, за да обясним въпросното явление ще цитираме отново Макиавели, който казва, че: "Народ, привикнал да живее под властта на владетел и благодарение на случая станал свободен, трудно може да съхрани свободата си". Е, и това се оказа така. Времето го доказа. Години наред робство, освобождение, радост и фанфари и накрая резил. Ние не само не успяхме да оценим и приемем свободата си, но и направихме всичко възможно да я изгубим, при това без перспектива да си я върнем. Направихме така, че да сме зависими от всички и всичко, като същевременно бягаме в стил "дявол от тамян" от отговорностите.

Колкото си

по-нагъл и безпардонен, толкова повече успехи ще пожънеш

А онези, скромните, залягали над учебниците, които все още си мислят, че "скромността краси човека", да му мислят как да оцеляват. Точно тези хора, които са и движещата сила, са натикани в "миша дупка". Просто защото техният интелект не е необходимо да се котира. Но странно е, че хем се оплакваме от недостиг на мозъци, хем правим всичко по силите си той или да изтече навън, или да се чувства излишен. Нагледен пример е родната ни медицина. Системно полагане на усилия, години наред лекарите да бъдат поставени в едни от най-тежките и неприемливи условия на съществуване в обществото, за да стигнем до положение самите ние да търсим специалисти отвън. И интересно защо всеки дръзнал да се изправи срещу статуквото, позволил си да каже, че нещата не може да продължават вечно така, бива жестоко наказан. За това Макиавели с право е казал: "С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши". В такъв случай, на нас остава изборът да преценим на какви дела да се посветим. От тази гледна точка тръгва по професионалния си път и един млад лекар, чийто ентусиазъм и желание за работа бива постоянно подлаган на терор. Сега, след толкова много изтърколили се години, напук на всичко и всички този човек продължава да бъде отдаден на призванието си, но далеч от глъчката. Системата го превърна във вълк единак. И тук следва да си зададем въпроса, защо не можем да понасяме хората, чиито успехи всъщност се измерват в безброй спасени човешки животи, и помощ за създадени такива? Да направиш така, че някой да създаде поколение не е никак лесна и повърхностна задача. На първо място лекарят съпреживява болката и страданието на пациентите и те някак неусетно се превръщат и в негова кауза. От него зависи в огромна степен реализирането на успешна бременност. И не дай си Боже тя да не протече по очакван начин, отново на него се пада трудната задача да каже думата си.

От известно време насам все по-често се случва да се наблюдават патологии при бременни. За тях, както сме говорили и преди има реална причина, наречена инфекция. И докато в предходния материал обсъждахме феномена "кухото яйце", то днес ще се спрем на така наречената "гроздовидна бременност". Тя е aнормалнa форма на бременност, при която се наблюдава развитие на плацентата, причинено от нарушения във фертилизацията. Състоянието се определя, като гестационна трофобластна болест. При него се наблюдава поява на кистозни образувания и разрастване на трофобластния епител. По принцип се счита, че засяга жени предимно в началото или края на бременността, на възраст след 40 години, както и такива, преживели предишни аборти. При моларната бременност, както още се нарича, в началото присъстват симптоми на отсъствие на менструация, промяна на вкусовите възприятия и други. Но на по-късен етап се появява безболезнено маточно кървене. Матката (или яйчниците) пък са с по-големи размери от приемливите. Също така се наблюдават и по-чести позиви на гадене и повръщане. Налице е и повишаване на кръвното налягане, дори и наличие на белтък в урината. Тук винаги кръвните тестове показват много високи нива на човешки хорионгонадотропин (ЧХГ). Различават се няколко вида и форми на патологията. Молата може да бъде частична или комплетна. Първият вид се наблюдава, когато една яйцеклетка е оплодена от два сперматозоида. Вторият, който е по-често срещан, се характеризира с отсъствие на майчиния хормозомен набор в яйцеклетката. Въпросната липса

води до удвояване

Казано разбираемо, ако по принцип генетичният материал от родителите е разделен поравно, то тук превес взема единия. Въпросният дисбаланс, предизвиква развитието на трофобластната тъкан, което прераства в плацента и околоплоден мехур, при липса на ембрион. Що се отнася до формите, различаваме две - неинвазивна и инвазивна. И едната и другата са изключително рискови. При неинвазивната характерното кистозно образувание е позиционирано в един участък от матката и се отстранява чрез вакуумна аспирация. Когато става дума за инвазивна моларна бременност, то тя представлява злокачествената форма на заболяването. Тук всичко зависи много и от степента на същото. Приличащите на власинки образувания прорастват в маточната стена и е напълно възможно да засегнат и други органи. Рискът при тази ситуация е, че след отстраняването на молата съществува голяма вероятност жената да развие хорионкарцином (злокачествен тумор с бързи темпове на развитие, метастазиращ в белите дробове). Доказано е, че това се случва едва при около 5% от случаите. Тъй като при всички такива се налага външна намеса, изразяваща се в прекъсване на бременността посредством аспирационен кюретаж, преди и след манипулацията приемането на антибиотик е абсолютно задължително! Това предпазва от усложнения - развиване на вътрематочна инфекция. За жалост, когато е налична инвазивна форма може да се пристъпи и към пълно отстраняване на матката. За това и тук освен неотменната антибиотична терапия често присъства и химиотерапия. Случаи на гестационна трофобластна болест могат да бъдат диагностицирани чрез рутинни тестове, направени по време на бременност, като например ултразвуково изследване и такова на кръв. Също така се правят и определени тестове, задължителни след спонтанен аборт. Тъй като бременността е най-честата причина за повишения серумен ЧХГ, клиницистите обикновено първо подозират за бременност с усложнение. Въпреки това, при ГТБ, бета ЧХГ също е винаги завишен. Ето защо, ако има клинично съмнение за заболяването, измерването на серумния бета ЧХГ е абсолютно задължителен. Тези тестове са крайно необходими и за жените с персистиращо необичайно вагинално кървене и такива, развиващи остри респираторни или неврологични симптоми след всяка бременност, тъй като състоянията могат да бъдат признаци на досега недиагностицирана гестационна трофобластна болест. Прието е първоначалната клинична диагноза да бъде потвърдена хистологично, което може да се случи едва след прекъсване на бременността при жени с инвазивна мола. Но злокачествената ГТБ е силно съдово изразена и биопсията в този случай може да предизвика животозастрашаващи кръвоизливи. В много редки ситуации, гестационната трофобластна болест може да просъществува паралелно с нормален ембрион.Това се нарича "близнак на бременността". Тук

вероятността

за раждане на здраво бебе е приблизително 40%

но съществува риск от усложнения, като например белодробна емболия и прееклампсия. Все пак има и положителна прогноза, тъй като жени, преминали през подобно изпитание спокойно могат да имат отново деца. За тази цел, специалистите препоръчват да изминат минимум 6 месеца, през които нивата на ЧХГ да добият нормални стойности и паралелно с това да се проведе и съответно лечение, за да се избегне повторение при следваща бременност. За това нека всеки, който стои пред каквото и да е заболяване помни следното: "Когато си изправен пред битка, всеки детайл е от изключителна важност" - Николо Макиавели.