Новото лице на съботното училище “ материал за инструктори I. Когато нещо трябва да се случи

За повечето адвентисти, това е един много познат текст от Писанията. Той ни провокира. Предизвиква ни да се замислим. Представя ни ралични идеи и въпроси.

Един такъв въпрос е предизвикателство към нас днес. Мислили ли сте някога: Кога Бог задава въпроси?Защо? Нали е Всемогъщ? Нали знае всичко?

Свикнали сме някак си с идеята, че Бог трябва да ни слуша, да отговаря на желанията и молитвите ни. Нещо естествено за нас е да Му задаваме въпроси и да искаме отговори на търсенията и душевните ни терзания. И някак си, като, че ли не ни идва на ум, че и Той има Своите питания към нас днес. Замисляли ли сте се: КОГА БОГ ЗАДАВА ВЪПРОСИ?

• 
  Бог питал Адам : “Къде си?”
  
• 
  Бог питал Илия : “Какво правиш тук в пещерата?”
  
• 
  Бог питал Исаия: “Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас?”
  

човешката воля трябва да биде задвижена. Когато Божиятр народ-общо или като отделни личности-трябва да преживее нещо ново, някаква промяна.

Така е било в миналото. А днес? Има ли нужда от промяна сред Божия народ? Преди Христос да промени света, в който живеем, не трябва ли да промени църквата, за която ще дойде? Ако е така, време е да чуем Неговия глас, Неговото питане към нас: “Кого да изпраятя? И кой ще отиде за Нас?”
II. Промяната
Една от точките в моя план за семинар в Съботното училище носеше заглавие:”Мястото на Съботното училище в живота на църквата”. Когато един мой приятел го прочете попита:”А има ли място Съботното училище в живота на църквата ни?” Това е един много важен и съществен въпрос за всички ни...

Според боговдъхновеното свидетелство “ Съботното училище е сърцето на Адвентното дело”. Това е институцията, която повече от век оформя облика на Адвентизма в цял свят. Чрез него всеки член на църквата ни достига до познанието на Библейските истини и укрепва вярата си в Бога. На Съботното училище ние дължим излючително много. То е онзи елемент, който ни отличава от много евангелски общества, изгражда убежденията ни и подготвя служителите ни за по-големи отговорности.

Когато размишляваме по този въпрос трябва да си дадем смееетка за парадокса, пред който Църквата на Адвентистите от Седмия ден е изправена: От една страна говорим за истината, за значението и важността на Съботното училище. От другата е “горчивата” реалност, с която се сблъскваме. Свидетели сме на невероятен отлив от Съботното училище. Много църковни членове днес споделят, че то е в криза. Това е едно от най-слабо посетените ни богослужения. Голяма част от членовете не изучават своите уроци. Учителите ни са слабо мотивирани и не добре поодготвени. Младите хора не са ангажирани в него.... Има ли бъдеще в тази не много обещаваща картина?!

Ако не си дадем сметка, че не можем да продължаваме по този начин, то скоро ще трябва да жънем резултатите от нашето безраличие.

Време е да се вслушаме в гласа на Господа! Време е да вникнем в Неговата воля и намерение за Съботрното училище! Ще продължим ли както до сега или ще се борим за една позитивна и истинска промяна? Дали реформирането на Съботното училище няма да доведе до реформирането на нашите църкви?!

Сега е момента, в който да преосмислим методите и начина си на работа и, ако наистина обичаме Христос да се съобразим с Негиовия план за Съботното училище, а той е:

• 
  “Съботното училище е важен клон на мисионската работа не само защото дава на млади и стари познание за Божието слово, но и защото събужда в тях любов към неговите свещени истини и желание да ги изучават за себе си. Над всичко друго то ги учи да регулират живота си според неговите святи поучения” (Свидетелства за Съботното училище, стр.10,11).
  
• 
  “Ако се провежда правилно, Съботното училище е едно от Божиите средства за довеждане души до познание на истината” (Свидетелства за Съботното училище, стр.115).
  
• 
  “Нашите съботни училища не са това, което Господ иска да бъдат, защото твърде много се поставя зависимостта от формата и механизма. Не се разкрива животодаващата сила на Бога за душите, за които умря Христос. Този ред на нещата трябва да се промени, ако нашите съботни училища следват целта, за която съществуват” (Свидетелства за Съботното училище, стр.257).
  
• 
  “Колко е тъжно да се помисли за многото механична ра бота, която се извършва в Съботното училище! Едва ли обаче има морална промяна в душите на онези, които поучават и, които са поучавани” (Свидетелства за Съботното училище, стр.66).
  
• 
  “В Съботното училище трябва да се направи още много, за да могат хората да осъзнаят задължението си и да извършат полагащата им се част. Бог ги призовава да работят за Него и проповедниците трябва да напътстват усилията им” (Свидетелства, т.5 стр.256).
  

Имаме нужда да погледнем Съботното училище с “очите” на Бога! От споделеното до тук можем да кажем, че:

1. 
   Съботното училище е място, където заедно изучаваме и прилагаме Божието слово. То не е поле за битки, спорове и себедоказване!
   
2. 
   Съботното училище е място за общуване, споделяне и развиване на приятелство между членовете на съботно-училищната група, която може да се среща и през седмицата. То не е просто едно богослужение в рамките на 45 минути, в което сме отишли да гледаме и слушаме!
   
3. 
   Съботното училище е място, където трябва да водим приятели. То не е просто едно вътрешно-църковно богослужение!