Новото разбиране на връзката в живота

14.ТРИТЕ ИЗПИТАНИЯ

Ще прочета 14-а глава от Евангелието на Марка.

Три неща има, които изпъкват в прочетената глава. Сил­ният повидимому не може да си помогне. Верните Му не издър­жат своите обещания. И става едно нарушение на зада­чата. Казват, че Христос беше Син Божи и не можеше да си по­могне. В дадения случай не можеше да си помогне. Случи Му се това, което Той не искаше. Защото, ако искаше това, Той не би ходил да се моли да се отмени тази работа. Той се по­моли така: “Да не стане тази работа.” Някои казват, че от Бога така е отредено. Въпрос е това. Когато някой човек взе­ме пари назаем и дойде кредиторът и си иска парите, това от Бога ли е? Кой го е нагласил така? Онзи, който е взел парите. Ако не беше взел парите, не щеше да дойде онзи.

Изваждайте правилно изводите. В света има много рев­ност­ни хора. Апостол Петър беше един от тях. Но когато дой­дат изпитанията, не издържа. После пак се съвземат. Онзи, младият момък, на когото хванаха дрехата, и той, като се видя в трудно положение, остави дрехата и избяга гол. Тази дреха беше от една тога.

Сега, коя е тази дреха, която човек оставя? Това са него­ви­те убеждения, неговото верую. Този момък оставил дреха­та си и избягал. Кое е онова, което човек оставя? Някой път чо­век оставя своите убеждения. Той има убеждение, но като дой­де на тясно, казва: “Всичко това е празна работа.” И из­бягва, като първоначално е бил гол. И казват, че човек изгу­бил убежденията си. В реда на нещата ли е да се откажеш? Не че Бог го иска това. В реда на нещата ли е да оставиш дре­хата?

Кое е същественото, за което трябва да се устои? По как­во се отличават съществените работи от несъществените? Ще си послужа само с един пример, много прост. Вземете вие каквото и да е желязо, нагорещено в огъня. След като го извадите от огнището, няма да се минат 15 минути или по­ло­вин час, и това желязо ще изстине. Защо? Защото тези ка­чества, които са дошли в желязото, са дошли отвън. Тези ка­чества не са негова същина. Това, което губиш, то е дошло отвън.

Сега, последните неща може да ги уподобим на друг един при­мер: Една стомна, в която сте налели вода, съдържа едно важ­но качество. Излейте водата, стомната остава празна. Но така не е с извора. Той не престава да дава вода. Това, ко­ето постоянно тече и което никога не престава, това е ре­алност. В живота трябва да отделяте съществените неща ­ вашите съществени чувства. Има някои чувства, които са пре­ходни. Има и мисли преходни. Има и някои постъпки пре­ходни. Аз бих ви навел на много работи, но няма защо да се разправят. Същественото се отличава с едно качество ­ то носи живот. Реалното в света носи подмладяване или обно­вяване, или зараждане. Това, [чрез] което човек постоянно се възражда, то е реално. Това, което премахва неговите пос­то­янни недъзи, неговите противоречия, противоречиви мис­ли, това, което носи живот, здрава мисъл, то е реално. А реал­ното ние наричаме Божественото.

Трябва да знаете кога човек се е отклонил от Божестве­ното. Има две състояния. Това, което наричаме “апетит”, това е човешкото. То е един неорганизиран апетит. Онзи, кой­то има апетит, той постоянно мляска. Цял ден яде. Постоянно яде. Яде, за да стане по-тежък, по-тлъст, по-маз­ни­чък. Това е едно неестествено положение. Пък реалното е гладът. Гладът иде периодически в човека. Всякога не се явя­ва гладът. Гладът се отличава с едно качество: че ти, като ядеш само хляб, пак си доволен. А пък другият, с апе­тита, иска месо, аперитив, различни яденета, печено и пак е недо­волен. Казва: “Покривката не е хубава, лъжицата не е на мястото си” и пр. Той не търси храната, а търси едно удо­вол­ствие в яденето. А пък заплатата на всички удовол­ствия са болестите. Човек, който се удоволствува, ще му се пла­ти с всичките болести ­ ще го намерят всички смущения.

Сега запитвате защо светът е така направен. Знаете ли на какво прилича съвременният свят? Една жена, като се оже­нила, нито работила, нито прала, нито тъкала и почнала да пита: “Защо оголяхме?” От майка є каквото останало, съб­рала го, износили го и тя се питала защо дрехи не идват от­вън. Сега ще ви кажа едно нещо. Вие казвате, че блудният син, който напуснал дома си, отишъл в далечна страна. Кой е този блуден син? Аз всеки ден го виждам. Из София ходи. Онзи, който яде и пие, седнал в една кръчма и се разполага ­ не е ли той блудният син? А пък на другата страна го виж­дам, че няма нито пет пари в джоба си, оттук-оттам проси. Вие по някой път го виждате и казвате: “Блазе му.” Но казвам: Няма да се минат и 10 години, и той ще бъде като онези американски милионери, които фалираха и направиха бан­кет със своите скъсани дрехи. И после казваха: “Какви бях­ме едно време и какви сме сега?” Обедняване по всичките об­ласти на живота. Вие ще го намерите, блудния син, на фи­зи­­чес­кото поле, в астралния свят, в умствения свят. Когато човек стане самостоятелен и мисли, че е намерил истината, и казва на баща си: “Остави ме свободно да си поживея!” Този стремеж не е лош, но пътят е погрешен. Погрешката не е в мисълта, в желанието и постъпката на човека да придо­бие, но в какво седи погрешката?

Всяка мисъл, която се ражда без любов, е престъпна ми­съл; всяко желание, което се ражда без любов, е престъпно жела­ние и всяка постъпка, която се ражда без любов, е пре­стъп­на постъпка. Така седи истината. Това е необходимо в жи­вота. Всяка мисъл, която се е родила без любов, тази ми­съл ще ви създаде на всички такива големи страдания, какви­то не сте и сънували. А това желание, което е родено без лю­бов, ще ви причини на всички такива страдания, как­ви­то не сте и мислили.

Вие искате да знаете защо идват тези страдания във вас. Вие решете въпроса защо са дошли тези страдания на Хрис­та. Вие изплащате страданията на Христа. Защо Христос тряб­ваше да пострада? Вие нямате обществено положение. Хри­стос имаше ли обществено положение? Вие нямате дом. Хрис­тос имаше ли дом? Христос имаше 12 ученици, 12 прия­тели, но те бяха видни приятели. Всичките му апостоли бяха все пророци от хиляди години. Те в миналото пророкуваха, че Христос ще дойде, те бяха всички еврейски пророци, съб­рани около Него ­ Неговите приятели.

Това е моето тълкуване. Това е само за обяснение на рабо­тата. Те са онези близки души. Всяка една душа, всеки един от вас, като слиза от Невидимия свят, с него слизат близ­ки души, които се въплотяват заедно с него ­ за да бъдеш щаст­лив, иначе ще бъдеш самотен. Ближният ви с вас е до­шъл, това не е една случайност. И кога човек иска да замине за Невидимия свят? Когато вашите приятели започнат да заминават за Невидимия свят. Защо ще бягат приятелите ви? От щастие ли? Не. От големи нещастия, които идват в све­та.

Вие ще кажете: “Какъв е изходният път на това? По кой начин трябва да се разрешат нещата?” Вие казвате: “Как­во ще стане с нас най-после?” С вас ще стане това, което ста­­на с Христа. Това е едната страна. После? Ще стане друго­то, което стана с Христа ­ ще излезе от гроба, ще възкръсне! После какво ще стане? Ще се възрасти там, отдето е дошъл. Най-първо ще стане това, което стана на физическото поле. Пос­ле ще стане другото. Ако първото не стане, второто и тре­тото няма да станат. Някои от вас не гледат същността на страданията. Има някои страдания, които са на мястото си. Аз говоря за съществените страдания, които придружават жи­вота. Житното зърно, ако не падне и ако не загине в зе­мята, то няма да даде плод. И няма да опита после такава голя­ма радост. Аз искам вие да мислите, да не вървите по огра­ничения път на мислите. Казвате: “Защо ни са тия стра­дания?” Вие, като съшивате една дреха, защо не направите само един бод и да сметнете, че това е достатъчно? Защо пра­вите хиляди бодове? Законът е еднакъв, и в радостите, и в страданията има една последователност. На всяко едно стра­дание съответствува и радост и на всяка радост съот­ветствува едно страдание. Вие сте тук, слушате ме, но знаете ли колко страдания са принесли вашите глави? Вие ни най-мал­ко не помните това. Само майка ви знае ­ за да дойдете на Земята, знаете ли колко е струвало това на Бога? Вие не сте помислювали върху това? Вие, за да дойдете на това поло­жение, какво е струвало това на Бога или на природата ­ на нашата Майка? Вие сте забравили. Вие на Земята сте като малките деца, които се занимават с външните предмети. И всички желания, които имате, искате да ги изпълнят.

Но трябва да знаете, че всичките ви желания, които имате, не са ваши желания, те са чужди желания. Могат да дой­дат през живота ви хиляди желания. Когато дойде в тебе някое желание, ти трябва да знаеш за тебе ли е или за друг. Няма желания лоши. Лоши желания са само онези, които не са твои, не са за тебе. Или една мисъл, която не е твоя, не че е лоша мисъл, но тя е за друг. Или една постъпка, която ис­каш да направиш, тя не е за тебе, тя е за друг. Друг трябва да я направи. Коя мисъл е права? Кое чувство е право? И коя постъпка е права?

Аз ще си послужа само с едно много просто изяснение. Вие сте на един кладенец и искате с кофа да изкарате вода. Като вдигнете кофата, въжето се скъса. И може наполовина да докарате кофата, и въжето се скъса. Някой път сте близо до края, до горе, и се скъса въжето. Някой в началото на сво­ята работа не успява, а някой ­ в края. Значи това въже, с което си служите, не е годно. А пък здравото въже е това, с което изкарвате водата.

Една мисъл, едно желание, една постъпка, която може да послужи като това въже, това е правата мисъл, правото желание, правата постъпка. Всяка мисъл, която се къса или в началото, или в средата, или горе, вече не разчитайте на нея.

Вие сте разочаровани. В какво? Всякога съм срещал разо­чаровани хора. Скъсало се е въжето там, на кофата. Каз­вам: Дайте нова кофа. Но и при новата кофа, с това въже, ще се скъса въжето. Казва: “Какво да правя?” Казвам: Про­ме­ни въжето. С това въже кофата все ще остане в кладенеца. Каз­ваш: “Нямам толкова пари.” Щом нямаш толкова пари, не изваждай вода от този кладенец. Като няма средства, да не се вади вода от този кладенец. Че, животът, който живеете, не е ли един кладенец, от който трябва да изкарвате вода? Онези условия, онези сред­ства, чрез които искате да добиете вашето щастие, не са ли вода? Трябва здраво въже. Всички имате въжета, трябва да са здрави. Някои от вас ще ми ка­жете: “Как мислите, моето въже здраво ли е?” Че, вие знаете това по-добре от мене. Каз­вам: Твоята кофа къде е? ­ “В дъното на кладенеца.” Ти пи­таш да ти кажа здраво ли е въже­то ти? Щом твоята кофа е останала в дъното на кладенеца, и твоето въже се разбира как­во е. Ти ми казваш: “Дай ми тво­ята кофа.” Аз моята кофа не свързвам на такова въже ка­то твоето. Ти казваш: “Нямаш ли малко човещина?” Казвам ти: Щом искаш моята кофа, ще махнеш своето въже. Аз изваждам моето въже и турям мо­ята кофа и мога да ти услужа. Но моята кофа и моето въже не ги давам никому. Спускам, изваждам водата и каз­вам: Вземи си толкова вода, колкото искаш. И пак си отвърз­вам въжето и кофата. Благо­де­яния не правя никому. В живо­та всеки трябва да си носи своето въже и своята кофа. На Земята обикновено е наредено да има на кладенеца въже и кофа. На Земята е така. Онзи, който е турил на кладенеца въ­же­то, той ще си вземе вече пар­сата. Той ще вземе повече, от­колкото струва въжето. Спо­ред мен, аз никога не бих оти­шъл при един кладенец, дето има кофа и въже. Чудни сте. Кога­то отида при един из­вор, аз ли трябва да изтегля водата навън? Онези, които жи­веят на физическото поле, трябва да изваждат водата си от дъл­боко. Онези, които живеят в духов­ния свят, водата им сама из­ти­ча, няма защо да я вадят.

Ние някой път си казваме: какво е направил Христос, как е пострадал Христос, как апостолите са пострадали, как мъ­чениците са пострадали. Всички привеждат примери. Аз съм привеждал примери, но аз правя всякога един опит. Когато искам да говоря, всякога опитвам. Някой силен човек могъл да вдига 100 килограма. И ако аз мога да вдигна 100 ки­лограма, казвам, че е възможно това. Щом не мога да постигна това, мълча си за това. Не правя и въпрос. За нещо, което не мога да го направя, аз и въпрос не правя.

Мога да ви препоръчам едно правило. Вие и въпрос не повди­гайте за неща, които не можете да направите. Напри­мер сега се проповядва, че ще отидем на онзи свят. Ти каз­ваш: “Дълго време се изисква да отидеш на онзи свят.” Че, това е една съвсем физическа представа за онзи свят. Вие така говорите и така мислите, като че онзи свят е по-малък. А пък този свят е същественият. Вие го мислите като че оти­вате от един град в друг. Не е такова положението за ду­хов­­ния живот. Сега ще си послужа с един пример за изясне­ние. Представете си, че вие сте един ученик в Университета, но всякога отивате с неподготвени уроци. Изважда ви профе­со­рът и вие нищо не казвате. Най-ниските бележки имате вие. В кой свят сте? Но ще кажете: “Аз искам да отида в онзи свят, на способните ученици.” Че, тези способни ученици са с тебе заедно! Чин след чин са наредени там. Онзи свят е до тебе. Вие казвате: “Ние искаме да видим Христа.” Че, Хрис­тос седи на същия чин с вас. Той може да е един от профе­сорите, който ви говори. Вие мислите, че като видите Хрис­та, всичките ви работи ще се изгладят. Прави сте. Иде­ята ви е права, но има нещо непълно. Защото мнозина видяха в Израел Христа, но нищо не стана. Не казвам, че желанието ви е лошо, то е едно от хубавите ви желания. Но в това виж­дане трябва да влезе един много съществен елемент. Да ви­диш Слънцето с обич и когато го видиш, да се зарадваш и то да внесе в душата ти нещо. А пък да видиш Слънцето, ти едва го видиш и се отдалечиш, без да изпиташ обич, то никак­ва полза няма да ти принесе. Това не е никакво виждане. Под “виждане” ние разбираме постоянна връзка, която съ­щест­вува в живота вътре. Вие искате да видите Христа. Кой е уреждал живота ви? Онези щастливи минути в живота ви на кого се дължат? Онези, хубавите ваши мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки, на кого се дължат? На вас ли се дължат? Ако аз се кача на един трен, за 14 часа ще бъда във Варна, нали така? Ако аз се кача на един аероплан, за 3­4 деня ще бъда в Индия, Калкута, в Лондон, но това не се пра­ви с крака. Ти си отишъл с чужди превозни, други сред­ства. Тези средства се дължат не на тебе. Един човек се качва на аероплан и лети. Ти казваш: “И аз мога да направя това нещо.” Можеш, но средството, с което ще летиш, нито ти си го измислил, нито е твое.

Искам да ви насоча на една съществена мисъл: Ние най-пър­во трябва да оценим това, което Бог е направил. Дадено­то да оценим. Да оценим сегашния живот. Ние не оценяваме се­гаш­ния живот. Погрешката е там. Ако ти не оценяваш се­гашното, ти не можеш да оцениш и бъдещето. Ако ти не можеш да оцениш най-малката любов, ти не можеш да оце­ниш и голямата любов. Ако ти не направиш най-малката по­стъпка, ти не можеш да направиш и голямата. Един ден ние искаме да влезем в съвършения свят. Но там ще се наме­рим в друго едно противоречие. Ние ще се намерим в такова про­тиворечие, в каквото се е намерил един българин, когато оти­шъл в странство, но не знаел никакъв език. Англичаните се разправят на английски, немците си говорят на немски. А пък този българин не знае нито английски, нито немски и зато­ва не му обръщат никакво внимание там. Той казва нещо на англичанина и последният не го разбира. Той иска сега този англичанин да знае български език, но не знае. Говори на един французин на български, но французинът иска ти да зна­еш неговия език. И той си повдига рамената на зададения въпрос и отминава.

Един брат седи при мене и казва: “Искам да се запозная с напредналите братя от Бялото Братство.” И той мисли, че тези Бели братя са българи. По никой начин не мога да те пред­ставя на тези братя. Да те препоръчам на тях ­ ти не им знаеш езика и аз не искам да се излагам. Трябва да знаеш езика им. Христос знае всички езици, а вие кой език знаете? Вие казвате: “Духът ще проговори чрез мене.” Знаете ли ка­къв е езикът на Духа? Аз съм слушал евангелисти говорят ези­ци и казват: “Духът говори.” Духът говори, но ти не раз­бираш нищо от този език. Духът говори, но ти не разбираш. Тряб­ва да се говори на един разбран език. Това не е българ­ски език, нито английски, нито френски. Това е новият език на мисълта, която трябва да се разбира. Новият език се раз­ли­чава по следното, законът е този. Когато ученикът влиза в училището, с какво се отличава един ученик? По какво се отли­чава живото дете? С живота. Детето, като дойде на Земя­та, трябва да има живот. На какво се дължи животът? На Любовта. Животът носи със себе си една интензивна мисъл ­ да реализираш нещо в света.

В живота има един вътрешен стремеж. Онова дете, което е родено, веднага влиза в училището и майка му ще бъде с него. Но в деня, в който детето напусне живота, майка му го оста­вя и казва: “Бог да го прости, умря.” Сега, същият закон ­ и за друга област. Докато ние сме живи, докато сме в Лю­бовта, нашата майка е с нас. Тя е на наше разположение. В деня, в който се откажем да носим живота, да служим на Лю­бовта, ние се погребваме. Трябва да знаете, че всеки ден човек 10 пъти могат да го погребат и да го изваждат от гроба. Ня­кой път се молите, молите, молите и нито глас, нито сли­шание. Колцина съм слушал да ми разправят за молитвата.

Вървят двама християни и единият разправя на другия: “Аз за каквото се помоля, все ми е отговорил Бог. Нямам из­клю­чение в живота си!” А пък другият казва: “Не зная, за мо­ята молитва не съм уверен, още не ме слуша Господ.” А онзи му казва: “Аз ще те науча как да се молиш”, но още не изре­къл думата си, ето че идва една мечка със своите мечета. Он­зи, на когото се чува молитвата, почва да се моли, а пък дру­гият се качва на крушата. Но и първият, който се моли, и той се качил после на крушата. Тогава онзи схванал, че и онзи има толкова верую, колкото и той. Първият за свое оправ­дание казал: “[Когато] човек се моли, трябва да е нави­соко място, така Бог го слуша по-добре.” Качили се на круша­та, помолили се и мечката си отишла. Другият казал: “Мно­го ти благодаря. Научих една тайна ­ че щом съм горе, нависоко, молитвата ми ще бъде послушана.” В душата на първия има една вътрешна неискреност. Той вижда, че молитвата му не е хванала дикиш* и измисля една нова фило­со­фия, за да излъже и себе си, и другите. Това е самоизмама.

В дадения случай умният човек няма какво да среща меч­ки. Какво изяснение ще дадете на мечката? Аз я създа­вам. Разберете ме сега. Вие създавате вашите мечки. И голе­ми мечки може да създадете, и малки мечки може да създа­де­те. Може да направите едно престъпление и мечката да ви гони ­ и то не една, но две, три и много мечки. Тогава ще се качите на дървото и ще кажете: “Защо, Господи, създаде меч­ките?” Божиите мечки са много добри, а нашите мечки са много лоши.

Христос казва: “Има да Ми се случи нещо много важно и сериозно, но както ви гледам, вие ще Ме напуснете. Ще се раз­бягате всички.” Това Той го е казал, защото е познавал човешкото естество. Петър казва: “Всички могат да се раз-

пръснат, аз обаче не.” Исус му отговоря: “Истина ти каз­вам, че тази нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.” В Гетсиманската градина Христос по­молва учениците Си да не заспиват, докато Той се моли на Господа. Обръща се и вижда, че са заспали. Казва на Пет­ра: “И един час ли не можеш буден да бъдеш?” Пак се моли и пак вижда, че Петър и Яков спят. Три пъти ги моли да не заспиват, и трите пъти ги намира заспали.

* хващам дикиш (от тур. дикєш ­ шев) ­ имам резултат.

Следващата случка е в двора на първосвещеника, когато Исус е вътре на разпит при старейшините и книжниците. Пе­тър се грее на огъня отвън на двора, заедно със слугите на първосвещеника и когато една от слугините на първосве­ще­ника му казва: “И ти беше от учениците на Исуса Назаря­нина”, Петър отрече. Това е третият път, когато Петър от­рече, че познава Христа. Пак, когато петелът пропя, той раз­бра какво е искал да каже Учителят му с думите: “Преди петелът два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен.”

Хубавата страна беше в това, че като излезна вън и пропя пе­телът, той съзна, че по стария начин не могат да се разре­шат работите. Трябва да се вземе ново въже. С това въже, с което се късат кофите, нищо не става. Мъчнотията седи в това, че вие не можете да свързвате духовния живот с физи­чес­кия живот.

Ако схванете Христа като представител на Любовта, то Любовта е необходима за целия ваш живот. Любовта трябва да бъде подкрепа на всяка ваша мисъл, чувство, желание, по­стъпка. Любовта трябва да бъде непреривна сила, която да работи във вас. В деня, в който не работи във вас Любовта, ни­що не може да постигнете. Някой път спите. Защо? За­щото няма токът на Любовта. Някой път зная защо спите тук. Защото не сте си починали. Работа трябва, а вие сте умо­ре­ни. И някой казва: “Да свърши беседата, че съм гла­ден.” Някой има да дава 20­30 000 лева и аз му проповядвам, а той казва: “Какво ще ми разправяш сега? Аз имам да давам тол­кова пари!” Или някой е уволнен от служба и казва: “Как­во ще ми разправяш сега? Аз съм без работа.” Един амери­кан­ски проповедник казва: “Аз проповядвам и на онези, които спят.”

Сега, аз гледам психологически на въпроса. Има две изяс­нения. Учениците на Христа заспаха тогава, понеже не мо­жаха да изтраят на онази тежка атмосфера и на мисълта, че ще защитят Учителя си. Те казваха: “Тежка работа е тази, не е за нас!” Това показва слабата страна на човека. Има една мисъл, която е обременителна. Спиш. Не е лошо. Има мо­менти, когато човек, като спи, той слуша по-хубаво. Някой казва: “Аз спах, но чух.” А пък тези, които не са спали, те не помнят. Аз тогава бих казал да спите и да помните.

Съзнанието на човека трябва да бъде будно, ангажирано с известна любов. Някой може да каже: “Това, което говори Учи­телят, не разрешава моите въпроси.” Вярно е, но казвам ви: Има известни неща, които всякога ни засягат в нашия жи­вот. Когато вятърът ни духа, интересува ни, понеже този вя­тър е една реч, той пречиства въздуха. Този вятър е за моя полза. Защо духа вятърът? Заради мен, заради вас. Изгря Слънцето. Аз мога да кажа: “Това Слънце изгрява за мен.” По­неже аз се ползувам от него. Аз трябва да съзнавам в душата си следното: Слънцето изгря и неговата работа е за мен. Слънцето има отношение към мен. И като изгрее Слън­цето, аз в този ден мога да свърша на физическото поле сво­ята работа. Ако ние съзнаваме, че всичко, което е създадено в света, подтиква нашата мисъл, чувства и постъпки, ние имаме отношение, една връзка. Ако ти се радваш на вятъра, който духа, ако ти се радваш на дъжда, който вали, ти имаш връзка с вятъра и с дъжда. Дъждът ще донесе своето благо. Ако не обръщаш внимание на тези неща, тогава ще се обез­смис­ли животът ти. Но някой път е много мъчно да се напра­ви едно заключение, но трябва да се направи едно заключе­ние. Ние живеем в един свят, дето Бог ни се изявява. Ние сме в едно училище, дето професорите ще проявяват своето зна­ние. В клас ще ходим, за да слушаме онова знание, което се проповядва в университета. Ако ти ходиш в училището и ни­що не придобиваш, ходенето е безполезно. Ако ти вярваш и тази вяра не ти допринася нищо, тази вяра е безсмислена. Всички си образувайте едно верую, което да не се къса.

Преди няколко време дойде при мене една сестра и ми раз­правя: от дълго време иска тя да има едно съобщение от Невидимия свят; и става една сутрин и чувствува, като че ня­кое същество иска да влезе вътре в нея. И тя го чувствува. То влиза в нея и веднага се изменя нейното състояние. Аз зная как стои работата. То є казва, че тя е на погрешен път, че всичко, каквото е правила досега, не е право, че всичко е по­грешно. Но кое е постоянно в живота? Тази светлина, ко­ято влиза в очите, може да ти причини дразнение, но може да ти стане и много приятно. Тази сестра се е намерила под влия­ние. Това не е влияние на духове, но това е приемане на по­сторонни* мисли, които завладяват човека. Както един отровен газ може да парализира, както въглената киселина мо­же да парализира, така и някой духовен човек може да се па­рализира и той да си мисли, че духове са дошли в него. Ко­гато вие имате посещение на един Божествен дух, няма да се смущавате ­ той ще внесе едно светло чувство, една свет­­ла мисъл у вас и този ден ще бъде епохален, какъвто бе­ше денят на Петдесятницата за апостолите. Те имаха връз­ката с Невидимия свят и чуха да се говори на духовния език, и всички ученици знаеха духовния език. Духовния език и вие тряб­ва да научите. Да допуснем, че един човек ви казва: “Ще ви запаля”, но не може да ви запали и нищо не става, а пък друг нищо не казва и ви подпалва. Тогава питам: В кого е си­ла­та? В мълчаливата мисъл, мълчаливото желание и мъл­чаливата постъпка, които запалват, които внасят любовта, в това е силата. Не трябва да я търсите отвън. Колко любовта се е проявила отвън, у другите хора, вие не може да знаете, но във вас колко е, това може да знаете. Вашето щастие седи в това да проявявате любовта.

От Невидимия свят казаха на Христос: “Твоето въже ще оставиш, ние ще турим нашата кофа и нашето въже.” Хрис­тос си сне въжето. Голямо разочарование претърпя Хрис­тос, няма друг човек, който да е претърпял по-голямо разо­­чарование, отколкото Той! Всичко рухна. Разбягаха се уче­ниците Му и всичко, каквото е казал, рухна повидимому. И Христос каза: “Тогава да бъде Твоята Воля!” И тогава дойде Божественото! Докато нашето човечество не отстъпи на Божественото, не може да имаме успех, иначе ти ще имаш вре­менни успехи и не може да придобиеш онова правилното,

което търсиш. Само когато Божественото дойде, ти ще имаш един приятел, когото обичаш. Само тогава ще живееш в едно общество, което ще те разбира и ти ще го разбираш. В Бо­жест­веното има това разбиране.

“Бдете и молете се, да не би в прегрешение да влезете.” По някой път ние уповаваме на нашето знание, не виждаме, че знанието не ни помага. Някой път и вярата, която имаме, не ни помага. Някой път и силата, която имаме, не ни помага.

* посторонен ­ книж. остар. страничен, външен.

Вя­рата ни някой път е много малка в сравнение с мъчно­тиите, които срещаме; някой път и силата, която имаме, е много малка в сравнение с онези мъчнотии, с които трябва да се справим в живота си. Всяка мисъл, която носи в себе си скръб, има нещо нечисто в нея. Всяко желание, което носи скръб, има нещо нечисто в него. И всяка постъпка, ко­ято носи скръб, има нещо нечисто в нея. Трябва да се очистят. Трябва да разпознавате чистите мисли от нечистите. Всяка мисъл, която носи само радост, е чиста. Всяка мисъл, ко­ято носи скръб, не може да градите с нея, трябва да се мо­лите тогава. Старини ще дойдат ­ ще остареете и тогава ще ви оставят всички. Когато преминавате на онзи свят, нито един от вашите приятели, които са тук, няма да ви придру­жават. Ще дойде това положение и тогава на кого ще разчи­тате? Всичките ви приятели ще дойдат само до последната станция и ще ви кажат само: “Господ да бъде с теб!”

В живота ви дойде болестта, баща ви, майка ви не могат да ви помогнат. Вие имате страдания ­ какво ще кажете тога­ва? Там трябва да се прояви вярата! А не да се обезсър­чавате. Някой казва: “Ще се мре.” Умирането е да ни се пока­же само кой може да ни помогне. Кой може да ни помог­не? Ще намерим Онзи, Който може да ни помогне! Който може да ни избави от смъртта, Той е истинският. При смърт­та на Христа всички се разбягаха. Но Христос издържа на всички страдания! Това е първо­то положение. Има един, на Ко­гото ние можем да разчитаме! Той е Онзи, на Когото Христос разчиташе! Разчитайте на Този, на Когото Христос раз­читаше, вярвайте в Този, в Ко­гото Христос вярваше! И пос­тъпвайте така, както Христос постъпваше. От това пра­вило се водете и всички противоре­чия ще се разрешат.
“Отче наш”


14-о утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 24.XII.1933 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.