ДВАТА ПРОЦЕСА В ЖИВОТА ­ ДВАТА ГЛАСА

2.ДВАТА ПРОЦЕСА В ЖИВОТА ­ ДВАТА ГЛАСА

“Пътят на живота”

“Отче наш”

“Молитвата на Царството”

За да се добие едно истинско знание, човек трябва да знае да слуша със сърцето си, не с ума си; и второто положе­ние: да възприема с душата си и с духа си и каквото е въз­приел, да приложи.

Ще ви прочета 2-ра глава от Евангелието на Марка.

Има два процеса в живота, които едновременно вървят. Еди­ният процес е, когато всички неща се реализират, а дру­гият процес е, когато нищо не се реализира. От тия два про­цеса ние имаме един малък пример в райската градина, кога­то жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото. За единия процес Господ казва тъй: “В който ден ядеш от това дърво, ще умреш! Да знаеш.” Дойде изкуси­телят и каза: “В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.” Кое стана? Стана туй, което Господ каза. А не оно­ва, което изкусителят каза. Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има. Еди­ният казва: “Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш!” А другият глас казва: “Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога!” Вие казвате, че и сега туй дърво е там. Не е вдигнато дървото.

Ще се научите да различавате тия два гласа! В това седи зна­нието. Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане. Ще стане, но като престъпиш границата, казва: “В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш. И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.” Сега имате две заповеди еднак­ви. Единият казва: “В който ден ядеш.” Изкусителят не казва “няма да ядеш”, а казва “в който ден ядеш”. Щом има две поло­жения с две противоположни значения, ще стане първо­то. Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, не­пременно ще умре. Не може дете да се роди по плът, което да не умре! Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре. Вие искате детето, което си родил по плът, да не умре. Не. Желанието да не умре, то не е по Бога. Може да не умре де­тето, но по плът да се не ражда.

Сега да преведем думите “по плът”. Всеки ден човек се раж­да или по дух, или по плът. Ако само веднъж се родиш, то е човешко разбиране. А непрестанното раждане има и друг смисъл. Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, ка­то залезе Слънцето, ще умреш. Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш. Вие ще питате сега: “Как е тази работа? Не я разбираме.” Туй, което не разбираш, туй е по човешки. Ос­тави го настрана! Туй, което разбираш, то е по Бога, при­ложи го! Туй, което не го разбираш, не го прилагай, но туй, което разбираш, приложи го!

Сега, когато Бог казва на Адама: “Няма да ядеш!”, Адам зна­еше какво значи неяденето. Но знаеше и какво е яденето. И казва се, че му е казано: “Ще си почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш!” Ни­що повече! Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, ко­ето някога може да добиеш в света. Изкушението е там сега. И сега, запример, вие някой път се спирате. Дойде изкуше­ние­то. Искате да направите едно добро. Така ви е казано. Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Цар­ството Божие. То е едно изкушение, то е подкуп. Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат. Да под­купиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Бо­жие не се влиза. Доброто е плод на онзи, Божествения жи­вот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само из­разяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения слу­чай, че животът ни е Божествен! Нищо повече! А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава ­ злото. Следователно, ко­гато правиш зло, животът у тебе се намалява и следствие на това животът се прекратява. А щом животът престане, смърт­та иде като един резултат.

Това са нови положения, върху които вие не сте мислили. Казва­те: “Господи, изпрати ни Духа Си!” Значи, вие заповяд­вате на Бога: “Изпрати ни Духа Си!” Е, хубаво, казваш: “Из­пра­ти Духа Си”, но Господ не Го изпраща. Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще из­пра­ти Духа Си. Духът се привлича от Любовта. Единстве­ното нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Бо­жи­ята Любов! Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение. Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога. Но понеже каз­­ваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява.

Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна. По­ло­жителна мисъл е тази, че каквото кажеш, стане точно на­време. Кажеш нещо, и стане. Запример, дойде мисълта у те­бе. Болен си. В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздра­вееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: “Няма да оздравея.” И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега: Ако ти не беше казал “ще оздравея”, щеше ли да оздравееш? По­неже каза първото по Бога ­ ще оздравееш, и оздравя, по­неже каза и второ, което не е по Бога ­ няма да оздравееш, по­вярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса ста­ват. В човека дойде една мисъл, кажеш: “Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога!” И така стане. Някой път кажеш: “Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане.” И става точно така, както си казал.

Божественият живот у човека, това е най-красивото, ко­ето човек може да придобие. Всяка човешка мисъл, всяко чо­веш­ко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, непременно трябва да има Божественото вътре у себе си. Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката пос­тъпка, то ще се реализира. Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира. И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоре­чия. Вие се раждате и казвате: “За в бъдеще аз ще стана нещо.” Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъ­щест­вяват. Или, другояче казано: В своето съзнание не тряб­ва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съм­нявай в нея. Страданията, които може да претърпиш по­ви­димому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешест­веник тръгне на път и се уплаши от планинските препят­ствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодо­лее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви на­учили на неща, които не са верни или си ги носите от мина­лото. Казвате: “Господ е добър.” Добър е Господ. Кога? Ко­га­то вършиш Волята Му. А щом не вършиш Волята Му, Не­говата добрина няма да се прояви.

Сега друго едно положение: Ние разделяме сегашния жи­вот на религиозен, духовен живот и светски. Това е заб­луж­дение. Никаква истина няма в това разграничение. Каз­вате: “Аз съм религиозен човек.” Това е упражнение, това е за­лъгване. Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер. Ти може да чертаеш планове на книга колкото ис­каш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инже­нер. Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство. Онзи, ве­щият инженер, има закони, по които построява мостове или други неща. Но щом направи най-малкото опущение, незави­симо от това, че има диплома, той не е инженер. Щом прави греш­ки, той не е инженер.

Сега ние все сме от тия инженери, дето много работят, все хубави планове правят и все в живота куцат. Поправяме все и все не достига нещо. Гледаш, мярката е турена, нещо два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза два и 40 см. Десет сантиметра са изядени някъде. Някоя гре­да не отива от едната платформа до другата платформа. За­пример някой от вас казва тъй: “Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.” Тър­пиш, търпиш, до вечерта. Накрая вече проговаряш. Де­сет­те сантиметра е това. Гредата падне долу. Не си инженер. Ня­ма какво. Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него. Той ще каже: “Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш бо­жество.” Аз ще му кажа тъй: “Я хапни ти, аз искам най-пър­во ти да станеш божество, че после аз подир тебе. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля!” Аз ще го накарам той да яде. Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъ­ня. Дяволът го е научил така. Понеже се е парил много пъ­ти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа. Та, всяко изкушение ти го считай като едно огнище. Вземи ди­лафа, нека дилафът опита огъня, а не ти.

Ще ви кажа нещо, за което не сте мислили. В младия има условията да остарее. То е слабата страна, че у младия има условията да остарее, има условията да престъпи Божия За­кон, а щом го престъпи, ще остарее. В стария има усло­вията да се подмлади. То е Божествената страна на стария. Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш. И щом остарееш, ще умреш. То е човешката страна. След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божест­ве­ната страна. Ще се подмладиш. Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш. Защо сте остарели? За­щото не знаете, че във вашата младост се крие старостта. И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта. Две неща не знаете: Първо, че в младост­та се е скрила старостта. И когато остареете, казвате: “Оста­рях­ме. Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме!” И то­гава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта. Зна­чи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта. И трябва да го намериш този дявол. Да го изгониш, да не му поз­волиш да се проявява.

Младите ще остареят ли или няма да остареят? Този е въп­росът, който трябва да реши младият. Младият да знае ще остарее или млад ще остане, а старият трябва да мисли: “Аз, който остарях, ще остарея ли още или ще се подмладя?” И Писанието казва тъй: “Онези, които чакат Господа, тях­ната сила ще се възобнови.” Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят! Белите кос­ми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дър­ветата ще почнат да растат. Сега знаете, когато космите поч­ват да окапват от главата, това показва, че дърветата поч­ват да съхнат. Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси. Кои са причините, за да има човек черни косми? Черното значи, че човек само поема, взе­ма, а бялото дава, то само дава. Хубаво е бялото. Всичко е раздадено. Няма какво да раздаде повече. Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата. Черните косми говорят, че чо­век е един търговец, който сега е почнал с търговията. Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си. А с белите косми са тези, които хар­чат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират. Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на чо­век, тогава той поумнява. Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват. И двете твърдения са верни. И с черните коси, и те поумняват, и те оглупяват. Този с чер­ните коси си въобразява: “С големи капитали ще отида да работя това, онова, ще взема едно предприятие по-голямо, ще развия голяма дейност...”

Сега аз ви говоря за неща съществени, които можете да при­ло­жите в ежедневния си живот. Мога да ви говоря и за го­леми работи, за отвлечени работи ­ и те са полезни. Мно­зина искат да им кажа нещо. Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи, толкова зная, че може да ви дам кол­кото искате, но няма да се ползувате нищо. Даже в моето зна­ние вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да оста­не. Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам. В знанието може да се удави човек ­ каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина кило­метра разбойници те хванат на моста и те оберат. Значи, оно­ва, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да мо­жеш да го пазиш! Ние много работи знаем и ги губим в све­та. Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: “Не си струва човек да обича. Човек тряб­ва да уреди първо своите си работи.” Аз слушах веднъж един евангелски проповедник ­ много красноречиво говори, про­по­вяд­ва от доста години. После се разочаровал от своето про­по­вядване по известни причини. И така се изразяваше, съ­жа­ля­вайки за изгубеното време: “Когато хората си урежда­ха работите, аз пасях магаретата на патриката*.” Значи, кога­то си уреждали хората работите, като се женели, раждали де­ца и т.н., пък той е ходил да проповядва на хората, да ги обръ­­ща към Господа. Това означава, че пасял магаретата на патриката. И този човек свършва с проповедничеството, за да си уреди работите и става търговец на материали, там за­гази и се самоуби. Пасането на магаретата на патриката бе­ше лошо за него, но като престана да ги пасе, стана два пъти по-лошо.

В ежедневния си живот, каквато и работа да вършите, пи­тайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено. Пи­шеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувствуваш нещо радостно. Няма работа, каквато и ни­щожна да е, в която да няма нещо Божествено. Ние искаме да бъдем богати. Богатството има Божествената страна. Ти си сиромах ­ и в сиромашията има една Божествена страна. Здрав си ­ има Божествена страна в здравето. Болен си ­ няма Божествена страна в болестта. Имаш знания ­ Божест­ве­но има в знанието. Невежа си ­ има Божествена страна и в невежеството. Не считай, че като си невежа, че е лошо не­що. Някой казва: “Аз съм невежа.” Че, то е едно бла­го за даде­ния случай! Че кой не е невежа? Аз пътувам на 10 кило­метра. Не зная какво има на пътя пред мене. Някой ов­чар, който е пред мене, знае повече от мене. Какво от това? Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си. Аз пък в туй отношение не съм невежа. Нося хляб и му давам. Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам. Разменяме моето знание за неговото знание. Да. Зна­ние със знание може да се разменя.

Един от руските императори задал на свой придворен три въпроса, на които трябвало да отговори. Но на тези въп­роси той не знаел да отговори, та вместо него един негов

* патрєка (от гр.) ­ нар. патриарх.

при­ятел отишъл да отговори и да го извади от това трудно по­ложение. Дегизирал се като него, отишъл при императора и на двата въпроса отговорил. И дошло до третия въпрос. Им­ператорът казал: “Аз какво мисля в момента?” Онзи му казал: “Вие мислите, че аз съм Вашият слуга, но аз не съм слу­гата Ви.”

Та, и вие, след като отговорите на зададените въпроси, ще дойде и последният въпрос в живота ви, той ще бъде отри­цателен. Тогава питам: Какво е разрешил този придво­рен, щом друг разрешава неговите въпроси? Императорът е поз­нал, че неговият придворен не е от много умните, а е един от по-нискостоящите. Та, ако вие оставяте вашата работа да я вър­шат или вашите деца, или вашият слуга, от умните хора ли сте тогава? От кои сте вие? Синовете и дъще­рите, като дой­дат, ще разрешат по своему въпросите. Те ще уредят рабо­тите и ще кажат: “Баща ми и майка ми не са те, ние сме дру­ги.” И в ума на императора е останало, че този, който е до­шъл, е бил много умен, но той не е бил слугата му.

Сега, в живота си ние трябва да разрешим въпроса. Ние каз­ваме: “Когато дойде Христос, ще разреши всичките въп­ро­си.” Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресе­нието е въпрос наш. Въпросът за живота е въпрос наш. Въп­ро­сът за нашето повдигане е въпрос наш. Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение. Но ние трябва да Го слу­шаме! Ти искаш да станеш учен в света, за да изпълниш Во­лята Бо­жия, нали? И мислиш ли, че учението в този свят ще ти по­могне да изпълниш Волята Божия?

Сега могат да се извадят две заключения. Аз поставям въп­роса малко по-другояче. Малка ли да бъде вадичката или голе­мичка да бъде вадата, която тече? Много ли да знае чо­век или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да за­диг­не всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всич­ко може да изкорени. Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне, като е малко. И не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне. Туй трябва да бъде мярка. Зна­ние, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене.

Всеки човек може да е учен. Да не казва човек: “Аз няма да уча.” Всякога да искате да учите! Да не казвате, че е побе­ля­ла главата ви от учение, от четене. Човешката глава побе­ля­ва от неразбиране, а не побелява от учене! От неразбиране гла­вата побелява, а от разбиране почернява. И тогава всички оне­зи от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във ва­шето разбиране се крие неразбирането. Онези, които имат бе­ли косми, имат възможност да ги почернят. А в черните ко­си се крие възможността да побелеят. За мене нищо не зна­чи, че е побеляла главата ви. Казвам: Тази коса трябва да я почерниш! “Как?” С разбиране! Сега вие, които има­те черни коси, ще кажете: “Ние разбираме, а косата побеля­ва, защото не разбираме.” Много добре. Вие трябва да знаете, че в тази, черната коса, се крие неразбирането вътре. Затова ва­шите глави побеляват. И онези, които имат бели коси, да зна­ят възможността как да ги почернят, и онези, които имат черни коси, да знаят начина, по който да не побеляват косите им.

Или, другояче казано: Използувайте във всеки един мо­мент онова, което знаете, и онова, което не знаете. И знание­то, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божест­ве­ното, и в незнанието се крие Божественото. И в двата мо­мента трябва да схванеш Божественото. И [в] туй, което зна­еш, там е Божественото, и в това, което не знаеш и не разби­раш, и в него се крие една възможност да разбереш Божест­ве­но­то. И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото.

Дръжте сега тия две мисли. Добри са те, могат да ви обновят.