Новото разбиране на връзката в живота



страница3/46
Дата11.01.2018
Размер5.58 Mb.
#44452
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   46

3.ВЕЧНИЯТ ПОРЯДЪК


И БЕЗПОРЯДЪКЪТ В ЖИВОТА

Нарядът.

15 минути размишление.

Добрата молитва”



91-ви псалом

Пътят на живота”

Отче наш”

Молитвата на Царството”



3-та глава от Евангелието на Марка.
Има два начина, които са подготвителни за знанието. Зна­нието върви по един процес непреривен. Човек да не мис­ли, че в един ден той ще може да знае всичко, че няма да има нужда вече да учи. Всякога, когато човек изгуби желани­ето да учи, остава недоволен от себе си и обезсмисля се живо­тът му. Защото туй, което ние наричаме живот, не е нищо дру­го, а минаване от едно състояние в друго. Пътуваш по една местност или разглеждаш времето, или четеш една кни­га ­ те са все възможни състояния, които изпитваш едно след друго, които се сменят и образуват вътрешния живот.

Да слушаме значи да умеем да се концентрираме. Човек не може да слуша, ако не може да се концентрира. То е един про­цес вътрешен. Често сегашната мисъл на хората е разсе­яна, понеже много работи занимават умовете им. Когато ис­каш да свършиш една работа, ти трябва да слушаш, да се кон­центрираш добре. Защото, ако не се концентрираш, въз­приятията няма да бъдат правилно поставени. След слуша­нето иде възприятието. Дотолкова, доколкото ти слушаш, до­тол­кова ти можеш да възприемаш. И след това ти, каквото си възприел, можеш да го приложиш. След процеса на слуша­не и възприемане иде един процес на приложение. Понеже в живота има цел, към която човек се стреми. Да кажем, че ти работиш на нивата, но искаш да се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш да свър­шиш работата си, да се върнеш вкъщи. Целта е да се вър­неш, защото си гладен, искаш да се нахраниш. В дадения слу­чай хлябът е цел за човека! Ще кажеш: “След като въз­приема хляба, какво ще стане?” Ще се премахне онова мъчи­тел­но чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие.

Сега, тия са обикновените процеси, които вие ги знаете, ня­ма какво да ги обяснявам. Човек от обикновените прояви на живота трябва да има разбиране и да пази онова, необик­но­веното, което се крие в [тях]. Може би думите “богатство”, “сила”, “слава”, “чистота” и т.н. се пишат все със същите бук­ви. Но силата се крие не в буквите, а в тяхното съчетание.

При обикновените случаи в живота онзи разбира, който знае да чете. А онзи, който не може добре да си обясни жи­вота, не знае да чете, не е запознат с буквите. Много пъти сме слушали старите хора да казват: “Синко, сляп съм, не мо­га да чета.” Не е сляп човекът, но не разбира онова отно­шение, съчетанието на буквите. Трябва да му чете някой. Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата. И ако не го научим, щастието на Земята не може да дойде. Още не разбираме нейния език. Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може да си обясните защо плаче. Друг ви разправя, че е гладен. Но вие не може да влезете в по­ло­жението му. Не трябва да схващате глада като един про­цес на мъчение. Не трябва да схващате и скръбта като процес на мъчение. Няма нищо, че скърби човек. Ще поплаче, ще ми­лее. Не че няма нищо, но скръбта не може да я носи никой заради* него. В даден случай имаш известна скръб и никой не може да я носи заради тебе! Или трябва да намериш някой по-силен от тебе, който да ти вземе малко от товара. Ти си ту­рил на гърба си по-голям товар отколкото трябва. Намали то­вара си. “Как да го намаля?” Чудна работа! Че кой ти тури товара на гърба? Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба си; може и други да го турят, но по-чес­то ние сме си виновни. Запример пътуваш по планината, мо­же някой камък да падне и да ти счупи крака. Скръб имаш.

* заради ­ диал. вместо.

Може да минеш между неразбрани хора и там може да ти се слу­чи някое страдание, което да увеличи товара ти. Но ум­ният човек може да надвие, може да избегне това. Има неща, които могат да се избегнат, а има неща, които не могат да се избегнат. Не може сухото дърво да избегне от огъня. Не мо­же водата, като я туриш на огъня отгоре, да не се изпари. Не може ти да ходиш по слънцето и да не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе. Казваш: “Почернял съм, от­къде иде чернотата?” Сега наблюденията установяват, че ония, които почерняват от слънчевите лъчи, са здрави хора. Ония, които не почерняват, се оказва, че са болни. Има из­вест­ни болести, които могат да се лекуват от слънцето. Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш да се лекуваш. Щом почерняваш, можеш да се лекуваш. Ето един факт, кой­то може да ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това да ви бъде една диагноза. Вие сте здрави. Това са сравне­ния, вие не сте ги проверили, на вяра трябва да ги вземете. Може да ги проверите сега. Ще кажете: учените хора ги изна­сят тия факти. Трябва да се проверят до каква степен са вер­ни. Не така да почернееш, че после да не можеш да побелееш, както черните. В тях се образува този пигмент, който е много тра­ен. Говоря за чернотата, която временно се образува и пос­ле пак се губи.

Има в света ред събития, ред неща, които ни безпокоят. Ис­каш да бъдеш спокоен и не можеш да бъдеш спокоен, ис­каш да бъдеш тих и не можеш да бъдеш тих. Искаш да мис­лиш добре и не можеш да бъдеш добре. Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ? Някои казват: “Ти добре трябва да мислиш!” Представете си, че ви вземат два­ма души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите? Мо­же ли да мислите добре? След като ви ударят тоягите, ще кажете: “Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви ударя един бой, да знаете как се бие!” Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: “Само да се освободя!” Може да каже някой: “Ти трябва да им простиш.” Не се прощава така лесно. “Ти, каз­ва, трябва да бъдеш благороден.” Благородството не раз­бира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъ­щи. Не съм обичал някого. Той носи всичката нечистота в себе си. Нека седи вън, да се очисти най-първо! Любовта е едно, а нечистотата ­ друго. Да се очисти! Да иде да се очисти най-първо и тогава да дойде!

Сега, тия състояния са външни, те не произтичат от тво­ята душа. Душата е нещо, от което ние можем да се освобо­дим. Тогава ще дойдем до един вътрешен процес. До една вът­решна връзка, с която всички хора сме свързани. И там е всичката тайна. Ти като спиш, човешката мисъл може да про­никне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл мо­же да проникне в тебе. Ти ако си между добри хора, вед­нага ще се измени състоянието ти на добро, но ако си между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо. То е естествено, както доброто време оказва влияние върху чо­века, така и студеното време оказва влияние. Както сухото вре­ме оказва влияние, така и влажното време, и то оказва вли­яние.

Хора, в които чувствата преобладават, не му мислят много. Религиозният човек не му мисли много. Той казва: “Та­ка го е направил Господ. Криво-ляво, това е.” Това озна­чава религиозният човек, а духовният човек е започнал мал­ко да мисли. Но под “духовен човек” ние още не може да има­ме представа за пълния човек. Той е духовен, но има не­що, което още му липсва. Тогава, каква е разликата между ду­хов­ния и просветения човек? Кой от двамата седи по-ви­соко? Просветеният човек или духовният човек? Духовният чо­век се е родил духовен, а просветеният отпосле е станал та­къв. Просвещението после е дошло.

Задачата ни, която имаме сега на Земята, е да се поддър­жа онзи ред, който съществува у нас. Съществува един вечен ред на нещата, в който ние се движим. И които от вас изслед­вате нещата, ще го намерите. Той съществува и ние трябва да поддържаме този вечен ред на нещата. Защото има друг един ред, който е разбъркан отвънка. Там не знаеш кой яде, кой пие, кой плаща. Безпорядък навсякъде! Ти можеш да се спра­виш с този безпорядък само като поддържаш вечния по­ря­дък в себе си. Сега този, вечния порядък, ние го нари­чаме “порядъка на Любовта”. А безпорядъка ние го нари­чаме “безпорядъка на омразата”. В Любовта ти учиш човека. При­ятно ти е да го посрещнеш, да му направиш добро, да му услужиш. В омразата ти всякога имаш предвид този, кого­то не обичаш, да се махне оттам, да го не видиш. Ако е едно дър­во, което не обичаш, ти ще искаш да го махнеш, да го от­сечеш. А онова дърво, което ти обичаш, ти го тачиш, ти го поливаш. Ти обичаш някого, след това се смени в тебе със­тоянието. Обичта се смени в омраза. Старали ли сте се да си обясните как се сменя любовта в омраза? Вие излез­нахте из вечния порядък и влезнахте в безпорядъка. Омраза­та е друг един вечен безпорядък.

Вие се спъвате от нещата и казвате: “Защо Господ на­прави света така?” Така религиозният може да се пита и да мис­ли. На него му се позволява, на учения се иска обективно да изясни кои са причините. Той, запример, ще обясни, че при­чините са съвсем материални. Донякъде е вярно, но не само материални са причините. Че материалният свят оказва из­вестно влияние, това да, но как ще обясните следното по­ложение: гладът заставя един беден човек да открадне хляб. Раз­бирам, материални са причините бедният да краде. Но ко­гато богатият краде? Има милиони, но краде, обира. Това да обясните? Какво го заставя да краде? Някаква далечна при­чина. Не е някаква нужда. Аз го наричам това безпо­рядък. Безпорядъкът не е в сиромаха. Безпорядъкът в даде­ния случай е в богатия, който краде. Той е вътре в безпоря­дъка. Той се занимава с една фиктивна идея, че няма да му стиг­нат тия пари, които има. Голямо количество пари му тряб­ват, за да бъде щастлив. Какво количество богатство се изис­ква, за да бъде човек щастлив? Богатите не знаят това. Един има един милион, иска да има два милиона; който има два милиона, иска да има три, иска да има десет милиона. В исто­рията не се помни каква е нормата да бъде човек щаст­лив. Не само това, но колкото богатите стават по-богати, пове­че изгубват своето щастие. Те изгубват условията за щас­тието. Дори богатството носи своето нещастие в себе си. То е един закон вътре[шен]. Нито един човек в света няма право да каже, че богатството, което съществува в природата, е не­гово. Той може да използува известно богатство, но той тряб­ва да носи в съзнанието си мисълта, че туй богатство не е негово. Мисли ли онзи богаташ, който има милиони кило­гра­ми жито, че това богатство е негово? Милиони хора са рабо­тили за него, природата, растенията и животните са ра­ботили за житото и той събрал това жито и казва, че туй бо­гатство е негово. В туй няма никаква философия и никакво раз­съждение. В туй има едно насилие. Вашето тяло е едно бо­гатство, което имате. Вие сте един богат човек. Питам: Туй тяло откъде го взехте вие? Че то е едно богатство! Ако сте един поддръжник на месната храна, аз мога да ви кажа кол­ко овце, колко агънца, колко кокошки, колко пиленца, кол­ко яйца и сирене сте употребили, за да съградите туй тяло. Туй е богатство. И вие сте здрав, силен, снажен и каз­вате: “Това богатство е мое.” Е, хубаво, защо ви е дадено туй богатство, да правите зло ли с него? Не, вашето тяло ви е дадено да се покажете като човек! Всеки един има едно огром­но богатство ­ организма на човека. Някои са милио­нери, някои са милиардери, но колкото и да е хилаво тялото, аз слагам най-малката цена: ако едно тяло струва най-малко един милион и то звонкови франка, французки златни пари! Аз така съм преценил горе-долу. Някои го преценяват по-ев­тино, но аз го оценявам един милион. И то е най-малкото, за да си обясним един факт.

В този ред, в този, вечния ред на нещата, живеят много разум­ни същества, които разбират нашето естество. Това са същества, които са най-богатите, но и най-щедрите. Сега, туй твърдение вие трябва да го проверите, понеже всяко твър­дение, като се провери, то носи истината в себе си. Исти­ната е, която носи свобода. Защото ни интересуват тия, съ­вър­ше­ните същества; не толкова тяхното съвършенство, кол­кото пътя, по който те вървят. Онзи път, по който човек до­бива свобода. И тези същества са минали по пътя на нашия жи­вот. От тях човек може да се осведоми как може да достиг­не до онзи живот, който той търси. И те са, които могат да му помогнат във всичките му препятствия. Не считайте това за нещо случайно. Някой път ние се възмущаваме. Ние за све­тиите имаме особено понятие, за талантливите хора има­ме особено понятие.

Вие всички сте били ученици на училището, нали? Идва едно вътрешно съприкосновение между учениците, едни с дру­ги си споделят онова, което те изучават. Виждали ли сте как един на друг си помагат и как някой път учениците са раз­по­ло­жени към учителите си, а някой път не са разположе­ни? Разположени са, когато те виждат в учителите си благо­род­ство, справедливост, щедрост, да им предават знанието как­то те искат. Някой път не са разположени към учителите, като мислят, че учителите искат да злоупотребяват с тяхната сво­бода. И тогава не са доволни. Всякога човек е недоволен, не­раз­положен, когато чувствува, че ще се злоупотреби с не­говата свобода. Свобода съществува в този, вечния, порядък на нещата. И всеки човек, който иска да те извади от вечния по­рядък на нещата и иска да те тури в безпорядъка, той не ти мисли доброто. Всеки човек, който мисли да ни постави в света на порядъка ­ да ни извади от света на безпорядъка, той е наш приятел, той е наш доброжелател. Той казва: “Ти мо­жеш да живееш както искаш, но тук ще намериш своето нещастие, а тук ­ своето щастие.”

За мен думите “небе” и “земя”, това са най-старите поня­тия, които имаме, неустановените понятия. И Моисей казва: “В началото Бог създаде небето и земята.” Това са двата поря­дъка. Небето е този, вечният порядък, земята е безпоря­дъкът, който сега се туря в ред. Земята е вечният порядък, онова, хубавото, красивото в мене, вечното, неизменното вът­ре в мен. А за земята Моисей казва: “А земята беше неустро­ена.” Или, на научен език казано, и двата порядъка съществу­ват. Така едновременно ние живеем на земята, значи, в безпо­ря­дъка на нещата ­ външната страна на живота. Когато чув­ствуваш, че си силен, когато говориш за Любовта, за Исти­ната, за Братството, то е Небето. Слезнеш ли на Земята, ко­ято сега се строи, там ще видиш всички слабости.

Ти казваш: “Защо ми е Небето? Защо ми са ония светии там?” Хубаво. Аз питам: Защо ти са хората? Ти търсиш хо­рата, защо ги търсиш? Във всеки един човек ти търсиш веч­ния порядък. Ти търсиш човека, възвишеното, благородното в него. Търсиш един приятел на Любовта; търсиш един чо­век, който да влезе в твоето положение. То е вечният поря­дък. Ти търсиш един, който да те обича, който да ти услужва. То е вечният порядък на нещата.

Изявявайте вечния порядък. Развивайте в себе си вечния по­ря­дък! Отворете си по-широко прозорците, порядъкът ще дой­де сам по себе си. И новото в света иде само. Бъдете готови само да го възприемате. Религиозните хора искат да въз­приемат, че е дошъл Христос едно време на Земята, но пак питат има ли Господ или не. Не са прави, защото те под­разбират: ако Слънцето съществува, щом изгрее, то ще донесе светлина. Но каква нужда има аз да доказвам същест­ву­ването на Слънцето, ако го няма? Може да доказвам кол­кото искам, но като изгрее Слънцето на хоризонта, то само ни доказва своето съществуване. Трябва да престанем да до­казваме има ли Господ или не! Този Господ трябва да изгрее на хоризонта. Ние трябва да Го чакаме да изгрее. И като из­грее Слънцето, от самата топлина, от самата светлина все­ки един от нас ще си състави едно понятие за него, съобразно с онова, което той е възприел.

Доколкото ние можем да възприемем този вътрешен по­рядък, дотолкова ние можем да го разберем, дотолкова и ние ще можем да го приложим. Защото има една аналогия, ко­ято съществува между естествения свят и този на вечния по­рядък на нещата. Ако ти това, което виждаш на Земята, ако него не разбираш, тогава как ще разбереш онзи свят на веч­ния порядък на нещата? Ако ти влезеш във вечния по­рядък, ти трябва да имаш един много схватлив ум, трябва да имаш едно сърце съвършено чисто. Не вземайте чисто­тата като едно препятствие за вас. То е едно от условията. Чис­тотата не е един процес външен. Но стъклото трябва да бъде чисто, прозрачно отвътре, за да може външната свет­лина да проникне стъклото. Чистата вода ни е потребна. За­що? Понеже тя влиза като един елемент в живота. Ако тя е не­чиста, тия нечисти елементи, които влизат в нея, могат да причинят много болести. А чистата вода носи живот. Чис­тите мисли, чистите желания извършват онова, мощното, в нашия живот. Постоянно трябва да се чистим, за да се по­вдиг­нем.

Когато дойдат най-лошите условия, най-лошите страда­ния, едва тогава идва възможността да влезем в този порядък на нещата. Зад всеки затвор, зад всяка тъмнина седи светли­на­та. Лошите условия, това е затворът, лошите разбирания, това е затворът, спънки за човека, но зад всичко туй седи свет­лината, седи въздухът, седи свободата! Тези спънки са като тънка стена, не по-дебела от един метър. Дори и 10 мет­ра да беше дебела стената, в 3 месеца с един чук ти ще я про­биеш и ще излезеш навън. Лошите условия на живота не са непреодолими, а са само едно малко препятствие, необ­ходимо за вашето развитие. Те не са произволно създадени, но в дадения случай може да ви служат като средство за усил­ване на вашата воля. Защото в друг случай къде може да употребите волята си?

Къде е този порядък? То е проекцията на външния жи­вот. Ние ще го разберем дотолкова, доколкото можем да раз­бе­рем този, вътрешния, порядък и безпорядък. Нашите вът­решни състояния се отразяват върху външния живот. И сле­до­вателно, за да изучим външната природа, ние непре­менно трябва да имаме туй вътрешно предразположение. Та­зи наука трябва да проучваме сега. Докато всички вие не ста­нете господари на себе си, да владеете себе си, да може да се справите със своя ум, да може да се справите със своето сър­це, тази наука не може да се усвои. Аз мога да ви убедя, че умът е един много добър слуга и сърцето също, те са два­мата слуги, които имате. По-добър слуга от вашия ум и от вашето сърце нямате. Но щом не се обхождате с тях добре, по-лоши слуги от ума и от сърцето няма. Ще се отнасяш много добре с тях. Ще вярваш на ума и ще разчиташ на чест­ността на сърцето и на ума. Ако си несправедлив спрямо сър­це­то си, то ще почне да те лъже, а ако ти станеш неспра­ведлив спрямо своя ум, и той няма да разсъждава тъй както трябва.

Та, първото нещо: Ще вярвате в онова, което вашият ум но­си, и в онова, което вашето сърце носи. Нищо повече! Тряб­ва да вярвате в тях! Това ще го приемете като една зададена за­дача в математиката, като една аксиома: Ще приемате не­щата и после ще ги доказвате. Ако не ги приемате, нищо не можете да доказвате. Ако ти не можеш да разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава? И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сър­це. Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката во­ля. И най-после, нашата воля е обусловена от светлината, която нашият ум има, и от благородството на нашето сърце. Те са трите неща, които влизат в пътеводителя. След туй вие ще влезете в онзи, Божествения свят, да разбирате какво нещо е душата, т.е. да разбирате себе си, какво сте вие и какво е човешкият дух.

Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всич­ки трябва да бъдат почти еднакви. Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички. Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Ако вие под думата “бяло” разби­рате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега бе­лият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физи­ческия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчез­ват страданията на Земята, да знаете, че животът се съ­кра­щава. Щом като видите, че животът се съкращава вече, бя­лата риза ще ви я турят. Може да проверите тия работи. Аз мога да ви приведа един пример. Един български гражда­нин в сегашната война спечелил 50 000 лева и казва: “Отсега щастлив ще бъда.” Още същата вечер той умрял.

За кураж сега ще ви кажа: Щом имате страдания, по-дъл­го ще живеете. А както виждам, нито един от вас не иска да умре. Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от стра­да­нията, аз казвам: Няма ти нищо. ­ “Как няма ми нищо! Те­бе ти е широко около врата!” Аз му казвам: Радвам се на мо­ите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза. Не че искам да ви насърча, не че аз одобрявам страда­нията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вър­шат една много хубава работа. Страданията са едно бла­го. Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата. Страданията са благо за онзи свят на безпорядъка, едно благо са те.

Следователно малкото добро е за предпочитане пред голя­мото зло. Аз не казвам: Ела зло, че без тебе по-зло, но каз­вам: Малкото добро е за предпочитане пред голямото зло. Защо ще ми е голямото зло? Малкото добро, колкото и да е малко, то е за предпочитане.

Сега, вие сте граждани на две царства. Някои от вас имат граж­данство в света на безпорядъка, носите и легитима­ционни карти, че сте граждани на това царство. Но не зная кол­цина от вас имате легитимация за другия свят. Имате име­на, че сте християни, че сте ученици на окултната школа. Аз се радвам на имената ви, но за мене едно име само е, как­то когато имате една книга хубаво подвързана, а няма ни­какво съдържание, в тази книга няма нищо вътре. Казвам: На хубавата книга аз се радвам, когато има и хубаво съдър­жа­ние вътре. Аз вярвам, че вие сте толкова богати, че богат­ството на всеки едного от вас се равнява на един милион фран­цуз­ки франка. Това е, което имате. Тъй щото, не ви счи­там за бедни хора. Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без да го платите, това не го считам за голямо престъпление. И право имате. За един хляб и въп­рос не правя. Но ако дойде хлебарят да се оплаква, ще кажа, че има право този човек. Аз ще платя 5 лева за вас. Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека си плати! Богатите хора нямат извинение. Богати ли сме, нямаме извинение за своите пре­стъпления. Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения да ста­нете по-щастливи. Не. С кражба щастлив не можеш да ста­неш.

Вечният порядък трябва да преодолее, да премахне този без­порядък, който съществува, на който сме изложени. Мно­зина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата, без да искате. Казвате: “Ама този е такъв, онзи ­ онакъв.” Така не се разсъждава. Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли да се размърдат? Какво ще кажете то­гава? Ако кажете на листата: “Защо сте се размърдали вие?”, те ще кажат: “Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се раз­мърдате!” И ти на моето място, и ти ще се размърдаш. Ня­ма какво да правиш. Като бият едно дете, то плаче. Казват му: “Мълчи!” То отговаря: “Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш! И ти ще плачеш тогава! Не мога да мълча!” Най-първо ще плаче човек.

Че се оплаквате, не е погрешка, че сте недоволни, не е по­грешка. Каквото и да правите, погрешка не ви намирам. В реда на нещата е. Но че не работите, това е погрешка. Са­мо една погрешка намирам на хората: че не работят за въз­становяване на вечния порядък. Всички други работи са в реда на нещата. И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи. Но когато чо­век не работи, казвам: Това вече е сериозна работа! Рабо­тата е, която ще оправи нещата в света! Всякога, когато чо­век стане сутринта, да каже в най-чистата форма: “Трябва да работя!” И работата е най-хубавото нещо, което човек има. Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, чо­вешката воля, човешката душа могат да вземат участие, туй е, което може да създаде онова приятно настроение на ду­ха, на човека, на хората! То е, когато човек може да мисли за далечните бъднини ­ работата, за възстановяване вечния по­рядък на Земята! И на нас ни предстои един вечен, богат живот за бъдеще!


Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят вечния Живот на Бо­га, на Единния, Вечния Бог на Живота! (Три пъти.)


3-то утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 8.X.1933 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.

Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> Utrinni%20slova
Utrinni%20slova -> Първият момент на любовта
Utrinni%20slova -> Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Красотата на Душата
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Последното Добро
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Обичайте и радвайте се
Utrinni%20slova -> Изпитът на любовта
Utrinni%20slova -> Абсолютната Истина
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Плодовете на Любовта
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Трите Родословия
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Той Създава Утринни Слова


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   46




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница