СЛУШАЙТЕ ГО! ДАЙ СВОБОДА!

5.СЛУШАЙТЕ ГО! ДАЙ СВОБОДА!

Ние сме в една епоха на изправяне. Сега, вие, с вашите вяр­вания, вярвате, че сте напълно изправени. Аз бих се рад­вал да е така. Значи, ако сте изправени, да ви говоря за из­прав­ле­ние, то е безпредметно. Как да говоря на чистата вода да стане чиста? То е безсмислено. Да ви говоря, че тази вода тряб­ва да се пречисти, няма никакъв смисъл, щом водата е чис­та. Но когато водата е нечиста, и да ви казвам, че водата е чиста, то е пак безсмислено. Защото и в единия, и в другия слу­чай в опитността вие ще имате различни резултати. Та, оно­ва, което ви говоря, трябва да съответствува на самата ис­тина. Под думата “истина” в този случай разбирам онази един­ствена връзка, която Бог е поставил между Себе Си и нас, да не се наруши.

Сега ще дам едно правило, не само да го забележите и да го цитирате, но ще дам едно правило, което ще пазите све­ще­но само за себе си. Няма какво да го разправяте на дру­гите. Ако ще го разправяте, да не ви го казвам. Ще си по­мисля дали да ви го кажа или не. Ще ви дам едно обясне­ние. Дали ти сам наливаш водата от едно шише в една чаша и я даваш на някого или някой човек си взема водата сам на­право от извора, това са две състояния различни. Аз винаги бих предпочел да си изчерпя вода от извора, отколкото от ня­кое шише, колкото и да е чисто то.

Сега, да ви дам правилото: Бог е вътре в нас и Бог е вън от нас. Когато ние живеем в Бога, Бог е вън. Когато Бог жи­­вее в нас, Бог е вътре, а ние сме вън. Тъй щото, когато Бог живее вътре, ти си отвънка, когато ти живееш в Бога, Той е отвънка. Защото в света и всичкото нещастие във ва­шия живот, доколкото аз съм изследвал живота, произлиза от две противоречия, които съществуват. Щом Бог живее вът­ре в мене, аз мога да Го огранича. Аз мога да Му заповя­дам, в мене е Той. Щом Бог е в мене, свободата е в туй, че мога да Му заповядвам, мога да Го ограничавам и щом Го ограничавам, Той ще се смири и Той нищо не може да каже. Той ми казва нещо и аз казвам, че не е така. “Ти ще ме слушаш, аз каквото кажа, така ще бъде.” Ти Му заповядваш и Той казва: “Да бъде твоята воля.” Но щом ти Го огранича­ваш отвътре, а понеже Той е отвънка, Той там е свободен и то­гава ти си в зависимост и Той те стегне оттам, отвън. Ти Го стягаш отвътре, Той толкова повече те стяга отвън. То­гава не ти вървят работите, нещастие след нещастие. Но дой­деш ли отвътре до съзнанието и кажеш: “Не правя доб­ре!” и почваш да се отпущаш отвътре, тогава и отвън се по­опра­вя положението. Туй правило трябва да го знаете, ако ис­кате да ви вървят работите.

Най-първо ще дадеш абсолютна свобода на себе си и на Гос­пода. Ще кажеш: “Господи, прави това, което Ти е угод­но!” И той ще направи тъй. Тогава и отвънка ще се промени по­ложението за тебе. Съответствие има. Туй трябва да го па­зите. Не го ли пазите това, никакъв морал, никаква фило­со­фия, никакви ангели не могат да ви помогнат. Защото анге­лите и светиите все са отвънка. Щом дадеш свобода отвънка, све­тиите всички ще дойдат вътре. Ти като дадеш в себе си сво­бода на Бога, и Той в Себе Си ще ти даде свобода. За да да­деш свобода на Бога, трябва да Го обичаш. Значи да имаш пъл­но доверие в Него! А вие мислите, че като Му дадете пъл­на власт, ще ви дойде някоя беля на главата.

Това е първото правило. Като дойде Бог, не трябва да се тревожиш. Преди няколко дни ме пита един, според това пра­вило, като дадеш свобода отвътре, може да дойде дяволът и да почне да те притеснява, какво ще правиш с дявола? Каз­вам: Щом дадеш свобода на Бога, Той ще те управлява, а Той е всесилен, тогава кой дявол може да те притеснява? Кой е дяволът? Дяволът е същество, което ограничава, при­тес­нява Бога отвътре и затова Бог притеснява дявола отвън­ка. Ще кажеш: “Господи, Ти създаде този дявол, кажи му да излезе.” И тогава, когато дойде дяволът да те притеснява, Господ ще го стисне отвънка. Знаете ли Бог как стиска? Като стискаше дяволът апостол Павел, онзи трън в петата как­во беше? Три пъти се моли Павел на Господа и пак му каза Господ: “Достатъчна ти е Моята благост.” Бог искаше да каже: “Ти няма какво да се безпокоиш с твоите трънчета.” Ти дай свобода на Господа и ти като Му дадеш свобода, Той каз­ва: “Аз ще се разправя с твоите търнаци.” Апостол Павел беше много голям патриот, ходеше да гони християните. Каз­ва Господ тогава: “Когато ти си слаб, Аз съм силен и когато ти си силен, Аз съм слаб.”

Сега, туй е правилото. Вътре Бог да бъде силен, отвънка ти да бъдеш силен. Защото, ако отвънка си силен, отвътре ще бъдеш слаб. Или казано другояче, Христос казва: “Отец пре­бъдва в Мене и Аз пребъдвам в Отца.” Ако Бог пребъдва в мене, Бог ще бъде силен в мене. И ако аз пребъдвам в Бога, аз ще бъда силен в Бога.

Сега може вие, като прилагате това правило, да дойдете в противоречие с хората. Тогава, ако Бог е силен в нас, Бог със Себе Си няма да спори. Спорът, който е в нас, е спор наш, личен. Аз мисля, че аз зная повече, ти мислиш, че ти зна­еш повече, онзи мисли, че е по-богат, и прочие. И от това про­излиза спор. Във вътрешния живот произтича спор. Ние тряб­ва да станем силни отвънка. По някой път аз се чудя на го­лямото невежество, което имаме. Ние мислим, че сме много силни и много знаем. За някого казват някои: “Той е мно­го силен човек!” Колко му е силата? Със своята сила той може да вдига едва 400­500 килограма, повече не може да вдига. Питам тогава: каква е тази сила, с която може да вди­га толкова кила? Че една машина вдига 10 000 до 100 000 ки­лограма тежест. Тогава с какво можем да се сравним? Ма­шината е по-силна от човека. Разбирам да туриш цялата Земя на гърба си. Аз казвам някой път, че мога да нося ця­лата Земя на гърба си. Това значи, че можеш да заповядваш на всички хора на Земята. Един човек, ако носи на гърба си Земята и я поразтърси малко, какво би станало с нашите зда­ния?

Каже ви някой една малка обида и вие не можете да я но­­сите. Много силни хора сте, но само ако ви се казват хубави думи. Кои са най-хубавите думи? Например кажат ви: “Мно­го си грозен!” Ами че всички силни хора в света са грозни хора. А всички слаби хора в света са чрезмерно красиви. Кра­си­вите хора са слаби хора. Силният човек красив не може да бъде. Красотата винаги върви със слабостта, а грозотата ви­наги върви със силното. На едно място в Писанието се казва: “Страшен Си, Господи!” Силният човек е страшен. Ти като дойдеш до него и като го погледнеш в лицето, ще на­стръхнат косите ти. Аз говоря за външното отношение на не­щата, което трябва да разбирате. Сега вашето схващане аз го уподобявам на онзи човек, който седи и гледа една бъл­гар­ска баница: със сирене, полята с мляко, каймак, зачер­вена отгоре, като я погледне, потреперва. Мисли кога ще му дой­де времето да си хапне от нея. Мисли, че тази баница е него­ва и ако хапне, всичките въпроси ще се разрешат за него. То е едно лъжливо треперене. Ти, като ядеш тази баница, ако си хилав, пак ще си останеш хилав, пак ще остане въпро­сът неразрешен, само ще имаш едно малко удоволствие, докато ядеш баницата.

Вторият пример, който е подобен на първия: ти искаш да декламираш едно стихотворение, което си заучил. Може да е от Пушкин, може да е от Хюго или от друг някой виден поет. Така хубаво си го заучил и трепериш, вълнуваш се, мис­лиш, ако го издекламираш хубаво, ще има букети и це­лият свят ще се обърне да те гледа. Така си мислиш ти. Из­дек­ламираш стихотворението, ръкопляскане има, дадат ти един букет със скъсани цветя и ти си пак сиромах. И на дру­гия ден ти казват: “Много хубаво си декламирал стихотворе­нието.” Но ти останеш само с декламираното стихотворение и нищо друго. Ти като си декламирал стихотворение, тия хо­ра ни най-малко не си отвориха кесията, само скъсани цве­тя ти дадоха. А пък те те натовариха знаеш ли с какъв дълг? Ти знаеш ли с това стихотворение какво направи в приро­дата? Освен че нищо не ти направиха, но тия хора ти наложи­ха един дълг. Че за всички тия изпокъсани цветя ти трябва да платиш за жертвата. Защото те ще кажат: “Ти стана при­чина да ни изпокъсат.” Тогава природата ти налага една гло­ба. Нищо повече. Природата те глобява. Наместо с твоето сти­хо­творение да живеят цветята, те ги изпокъсаха, да се озна­менува твоето стихотворение! В Америка като идете, всич­ки проповедници, които проповядват на амвона, имат по две чаши с изпокъсани цветя, гледал съм ги. Аз, като му по­гледна цветята, казвам: малко глоба имаш да плащаш ти. И американците сега плащат глоба на своите проповеди. Не само там, навсякъде. Общ закон е това! Не трябва да бъдат изпокъсани цветята!

Аз сега засягам външната страна, за да изнеса вашите не­дъзи. Пък и да изнеса недъзите и погрешките на хората, то­ва не ме ползува. Радват ме добродетелите. Защото, според мене, да ви изнасям вашите погрешки, това е все едно да из­насям цветята от вашата градина. Не, аз бих желал, като вля­за във вашата градина, да видя всичките ви цветя на мяс­тото си. Това значи добродетел. А сега, като вляза в градина­та, какво виждам: това цвете изпокъсано, онова изпокъсано. Не е приятно да гледам изпокъсани цветя.

Някой знае, че е грозен, че не го харесват. А може да ста­не красив, но за това се изисква дълго време, да работи вът­ре в себе си, а това не става лесно, изисква се дълго време. За­това взема, че си намазва устата с червило, ретушира лице­то си, за да стане красив. Той е малко черничък, а сега слага бели­ло, да стане бял. Или бял е, няма никаква червенина на ли­цето си и тогава боядисва бузите си с червена боя, да пока­же, че кръвообращението му е много добро. А кръвообра­щението не е добро. Всичко това е фалш. Ти си турил червило на лицето, искаш да кажеш, че кръвообращението ти е добро. Зна­чи искаш да кажеш: “Аз дишам добре.” На такъв човек ще му препоръчам да диша, да пие топла вода, да се поизпоти мал­ко. Да бъде естествен. И като стане Господ в него сво­боден, ще стане червен като ябълка. Ама, почернял си. Да, по­чернял си, защото в тебе няма място за Господа. Но като Му дадеш свобода в тебе, веднага ще избелееш. Е, остарял си. Защо? Не даваш свобода на Господа. Пак същият закон е. Изгубиш силата си. Защо? Не даваш свобода на Господа. Дай свобода на Господа! Ще дам свобода на Господа и ще се подмладя! Нищо повече! Тайната на живота е там. Ама, как? Най-първо, научи се да дадеш свобода на Господа! По­раз­­сърдил си се, някой път си недоволен от нещо, искаш да по­ка­жеш, че си силен. Ако онзи човек, който те е онеправ­дал, е 10 пъти по-силен от тебе, какво ще правиш? Ама, ти мо­же да говориш за него, че той това, онова. Питам: Какво се ползуваш, ако говориш лошо за другите хора? Нищо няма да говориш за другите, но ще кажеш: “Господи, тази работа е Твоя, оправи я както Ти искаш.” А пък ти си бъди спокоен отвътре. Това е философията на живота. Не да бъдеш инди­фе­рен­тен за погрешките на другите, но няма какво да се без­по­коиш, ще погледнеш своите погрешки и ще обмис­ляш как да ги поправиш. И аз зная всяка една погрешка не само да я поправя, но да туря доброто на място. Само като туриш доб­рото на място, само тогава погрешката може да се попра­ви.

Животът седи в Любовта, която трябва да се изрази от­вън­ка. Болният, запример, всякога тича да намери някой ле­кар, който да му помогне. Добре, но това е частично пома­гане. Защо човек да не потърси помощ при живата природа, при Бога, Който може да му помогне по-съществено? От­вънка ти ще платиш на някой лекар да ти помогне и отчасти мо­же да ти помогне той, може да ти бъде полезен, но само то­гава, когато той е в съгласие с природата и когато този ле­кар дойде да те лекува с обич. Сега колко лекари има, ко­­ито лекуват с обич? Или правиш добро някому, където се заинтересован.

Една млада сестра ми разправя: “Учителю, аз съм много добра. Добра съм и всякога искам да се покажа пред хората. Добро правя на хората, но искам, като им направя добро, и на мен да направят добро.” Казвам: Там ти е погрешката. Ти не прави доброто, за да ти направят добро! Казано е: С как­вато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Но това е нега­тивната страна и правилото не е разбрано. Каквото пра­виш на хората, това ще направят и на тебе. Но законът не е така. Ти като направиш добро, добро няма да ти направят. Ка­то направиш добро, хората трябва да те обичат. Добро за доб­ро, това е плащане. Ти трябва да правиш доброто, да про­явяваш Любовта, без да очакваш добро от другите хора. За­що­то ти като правиш доброто, Божията Любов в тебе дейст­вува и ще получиш хиляди пъти повече. Аз направя едно мик­ро­скопическо добро, една добра дума кажа на някой бе­ден човек, никой не вижда, но аз съм радостен и целия ден съм доволен. Дори съм забравил какво точно съм казал на този човек. Какво ще чакам да дойде да ми благодари? Аз съм получил вече много повече отколкото съм дал, хиляди пъ­ти повече съм получил от радостта, която съм изживял.

Забравете себе си или поставете себе си на заден план. Във вашия дом поставете най-първо Господа. Кажете: “Гос­поди, каквото кажеш Ти, това ще направим ние.” Като идеш на гости при Господа, и Той ти каже: “Каквото искаш ти, туй ще бъде.” Като идеш ти при Бога, ти ще видиш същото пра­вило. Каквото правиш в себе си, ти ще го видиш отвънка. И може туй правило да го проверите. Ако мислиш другояче да оправиш живота си, ще го оправиш така, както всички дру­ги хора. Всички хора все така го оправят. И Христос каз­ва: “Ако Ме любите, отвътре да Ме любите! Тогава Аз и От­ца Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас. И Аз ще ви се изявя.”

Много пъти ние цитираме този стих: “Ако Ме любите”. Кой може да люби Господа? Ще дадеш в себе си свобода на Гос­пода и няма да се тревожиш, че си беден, гол, бос, че гла­ден ще умреш, че хората говорят лошо за тебе. Ще оста­виш всички тия неща, те са празни работи. Нека си духа вя­тъ­рът колкото си иска, нека си седи сиромашията, нека го­во­рят хората. Че някой говорил лошо за тебе ­ нека говори. Ама ходя бос, ама вятър духа ­ какво лошо има в това? Нека дой­де вятърът. Че някой казва: “Ти си лош.” Аз съм лош, но ти, който ми казваш, че съм лош, си два пъти по-лош от мене. Бил съм несправедлив. Ти си два пъти по-несправедлив от мене, който казваш това. Не бъди индиферентен, но ще го погледнеш, ще го потупаш по гърба този брат и ще кажеш: “Слу­шай, брат, виждам, че в тебе Господ не е свободен и в мене не е свободен, нека се хванем за ръка, да освободим Гос­пода, защото Той ще почне да ни стяга отвънка. Мене ще ме стегне веднъж, а тебе ще стегне два пъти. Мене ще стег­не с един ревматизъм по краката, а на тебе и ръцете, и краката ще стегне. Тогава какво ще правим?”

В този свят, на Земята, не стягай Господа! Работи, оби­чай Го, люби, че като идеш в онзи свят, ангелите ще те по­срещ­нат и на свети Илия ще бъде каляската там, с венци. Тъй ще бъде, но ако ти си Го стягал Господа в този свят, аз от­сега зная всичко, какво ще бъде на онзи свят. Аз гледам в този свят какво правят хората. Като погледна на някой дом, виж­дам как живеят и казвам: Вие стягате Господа в себе си, но и вас ще ви стегнат. Много вярно е това правило и в него няма изключения.

Да оправим този свят не значи да оправим нашите рабо­ти. Не. Но да дадем свобода на Господа да управлява във всич­ки работи ­ да работи вътре в нас! Каквото Господ на­пра­ви в нас, всичко ще бъде добро. И талантливи ще бъдем, и каквото поискаме, всичко ще стане. Това, което Господ на­прави, никой друг няма да го направи.

Това е Словото за днес: Дайте свобода на Господа в сво­ята душа! И когато почва да ви говори Той отвътре, слушайте Го! А отвънка вие приемайте и прилагайте. Отвътре Господ да действува. Това е правилният израз на живота. Това е но­вото учение. То е учението на Духа. Това е елементарната стъп­ка. То е първата стъпка, която трябва да вземете и да рабо­тите. Едно правило, в което трябва да се вслушате. Всеки трябва да има едно ново знание, едно ново приложение. Това не може да се обясни с правила. Тогава пред вас ще се открие един нов свят и работата ви ще стане радостна и весела. И ще знаете вашите близки, които са умрели, къде са тогава, ще знаете даже какво е положението им, какво има в онзи свят. Този закон е верен. В него няма промяна!

Проявената Любов на Духа, Проявената Мъдрост на Духа и проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечен Бог на Живота!
5-о утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 22.X.1933 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.