СИЛЕН И УМЕН ­ Двете погрешки

8.СИЛЕН И УМЕН ­ Двете погрешки

Човек трябва да работи, но има работа и работа. Има рабо­та, която се отнася чисто до физическия свят и която не е нещо съществено, едно приготовление. Има работа в духов­ния свят. Тя се отнася до вътрешността на човека, да се уреди и организира, да се нареди къщата ­ то е Божественото, туй, без което човек не може.

Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва да има една яс­на представа защо е влязъл, как и накъде върви. Запример мо­жеш да имаш една представа за Слънцето, че е светло, че оза­рява, че топли Земята, но ако се заинтересуваш от естест­вото на Слънцето по-издълбоко, ще имаш друга представа. Спо­ред учените какво е състоянието на Слънцето? В едно отно­шение са прави, те казват: “Слънцето е една разтопена огне­на маса.” Други казват, че Слънцето не е огнено, а то е като Земята. Но ако се вземе огънят сам по себе си, той е но­си­тел на живот. Без огън живот няма! И ако да е разтопено Слън­цето, това нищо не значи. Какво е по-хубаво за човека: да е кораво Слънцето или да е разтопено? Да е разтопено е по-хубаво. Кое е по-хубаво за водата: да е разтопена или да не е разтопена? Има известни понятия, които съществуват, без да се разбират. Малкото дете има желание да расте, да ста­не стар, да възрасне. “Като дядо си трябва да бъда.” Този стре­меж е един лъжлив стремеж. Като дойде до състоянието на дядо си, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но съще­временно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозряло. Ще види, че на дядото краката не държат; и после, дядото има нужда другите да го гледат, той не е напълно самостоятелен.

Така също в човека се раждат някои мисли, че като стане хрис­тиянин или като влезне в новото учение, всичките му рабо­ти ще се оправят. Но ако той не разбира закона, ще се на­мери в положението на малкото дете и на стария дядо. Чо­век все ще придобие нещо, но ще си каже: “Що ми трябва­ше това?” Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за да му турят шаш­ка*, като стане офицер, и да му е приятно. Но тази шашка ще му донесе и беля на главата. Ще му окачат шашката, но ще дойде войната ­ там е лошото. Като дойде войната, шаш­ка­та ще се опита. Питам: Колцина от тези, които са завърши­ли военното училище, след края на войната се връщат здра­ви? За всичките положения на живота, каквото положение и да заемете, има една опасна страна.

Вземете най-добрата служба в този свят ­ тя е службата на майката и на бащата. Няма по-добра служба от тази! Защо­то бащата е цар, а майката е царица. И затова всекиму трепти сър­цето, иска да стане баща, иска да стане майка. Но под “май­ка” се крие царица, поданици има, ще заповядва тази май­ка. Това дете, и то не иска да остане като дете, и то иска да стане като майка си. Даже един цар, да стане човек, пак го очаква голямо изпитание. Царят се намира между хора, на които не може да вярва, той почва и най-близките си да

* шашка (рус.) ­ остар. сабя.

по­до­зира. Едно положение много трудно. Казвате: “Какво му е на един цар? Хем му слугуват толкова хиляди хора, всич­­ко му е уредено!” Ни най-малко не е уредена работата на царя.

Нима майката, която страда, е майка? Кое отличава май­ка­та? Или кое отличава бащата? Баща е онзи, който може да даде живот. Майка е онази, която може да отгледа живота. Ако бащата не може да даде живот, той не е баща. И ако май­­ката не може да отгледа живота, тя не е майка. Другото вие ще си определите.

Силен е онзи, който никога не може да изгуби силата си. И по какво се познава силният човек в света? Аз ще ви опре­деля: Силният човек се познава по това, че той може да на­прави една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, кой­то не може да направи погрешка, той не е силен. Ние го­во­рим за силата. И силен е онзи, който може да изправи сво­ята погрешка. Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-нап­ред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен да направиш една погрешка и не си силен да я изправиш. Вие казвате: “Ис­­кам да стана силен!” Но за да познаеш, че си силен, тряб­ва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният ка­­мък е това! Искаш да бъдеш силен ­ непременно в първата стъп­­ка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я на­­правиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако можеш да я изправиш, ти си слаб чо­­век. Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, ни­­ка­­къв не си. Това са ред изключения, логически изводи са това. Някой път хората могат да мислят каквото си искат.

Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи. А умният се отличава по това, че може да предвиди една по­грешка и да я предотврати. Ако ти не можеш да предвидиш ед­на погрешка и не можеш да я предотвратиш, трябва да зна­еш, че не си умен.

Важното е, че сега, след като ви говоря толкова много, вие, като си отидете вкъщи, ще си мислите пак както си зна­ете. Вие си имате такива здраво изработени калъпи и с чет­ката какви ли не цветя правят. Лесна работа е това, калъп да има. Но ако някой ви вземе калъпа, тогава? Ако сте без ка­­лъп, тогава вие ще се намерите в положението на онзи бъл­­га­рин от Варненско, който имал много големи крака и оти­­шъл да си купува чехли от един турчин. Пробвал всичките чех­ли, но нито едни не му стават и турчинът казал: “Калъп­със”*. Българинът мислил, че тази дума е обидна, докачил се, излязъл бързо от дюкяна и на няколко километра далеч от него извикал: “Сен калъпсъс”, което значи: “Ти си калап­със.” Турчинът нямал търпение да му направи големи чехли и българинът нямал търпение да дочака, да се разберат доб­ре.

За забелязване е, че Христос нахранил в един случай 5000 души, а в другия ­ 4000 души. И от единия случай са ос­­та­на­ли 12 кошници с укрухи**, а в другия случай са оста­на­ли 7 кошни­ци. Някой ще каже: “Ако бяхме във времето на Христа, щеше да бъде една привилегия за нас!” Но при всич­­ките тези чудеса Христос вижда, че учениците ни най-мал­ко нямат разбиране ­ след като бяха свидетели на единия случай, пак се безпоко­яха. След като нахрани онези, 5-те хи­ляди, казват: “Откъде ще се вземе толкова хляб тук, в пустинята, да ги нахраним?”

Туй безпокойство е общо. По някой път човек има право да се безпокои. Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя, и казва, че тя го храни, но преди детето да се е ро­дило, природата го е осигурила вече. И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина. Майката е само вре­менен проводник на онези блага, които природата дава. А тя казва: “Аз трябва да отхраня това дете!” Майката от­глеж­­да детето отвън, а туй дете не го отглежда в себе си. И след­ствие на неотглеждането на детето отвътре, туй дете отвън умира.

Защо умират хората? Липсва им нещо. Като липсва жи­во­­­тът, човек умира. А този живот идва винаги отвътре! Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бре­­менна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя посто­янно се трови и смущава, тя няма ли да умори това дете?

* калъпсъз (тур.) ­ няма калъп, без калъп.

** укрух ­ старин. къшей хляб.

Ще го умо­ри. Туй дете тя ще го осакати в себе си. Сега, ние не виж­даме, че онова, което съществува отвън, ние със своето вът­­решно неразположение осакатяваме нещата отвътре. Всич­­ките добри проекти, които човек има отвънка, даже ко­ито са реализирани, даже те могат да се осакатят. И всичко мо­­жеш да осакатиш около себе си, ако същевременно и всич­ко може да поправиш ­ зависи каква ти е силата и какво е тво­ето разбиране.

Под думите “да разбираш външно”, то е този вътрешен про­цес, някои искат сега известни резултати. Резултат може да имаш и можеш да го изгубиш този резултат. Можеш да ро­диш, можеш да си баща, да създадеш едно дете, но можеш да станеш причина и да го умориш.

Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която тряб­ва да отгледате. Аз вземам душата като едно дете. “Но­вия човек” аз наричам тази душа, която е вътре в тебе. Ако ти тази душа в тебе не можеш да отгледаш, а допущаш всички съм­нения и отрови, и това, което е заченато в тебе, ще си за­мине, ще се помине туй дете и ти останеш като една праз­на каца, една празна стомна, питам: какво си спечелил тогава? Всякога една стомна трябва да бъде пълна с вода. Не само това, но водата трябва да бъде постоянно чиста, пос­тоянно трябва да има едно преливане.

Сега, искам да ме разберете добре. Може да влезне съм­нение във вас: дали нашата душа в нас е жива или умряла? Се­га, като говоря, аз искам да ви поставя на мястото, да ви­дя ум­ни ли сте или не. Защото туй, за което ви говоря, един ден мо­же да ви постигне. Да предвидите злото, да пред­видите една грешка отдалече ­ тогава може да сте умни хора. Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила. За­сега всички сте силни. Мен ме радва, че всички сте сил­ни, зна­чи всички правите погрешки. Няма някой от вас, който да не прави погрешки. В първото отно­шение, всички са тол­ко­ва силни, че няма нито един от вас да е слаб. В пра­венето на погрешките не съм намерил един, който да е слаб. Във вто­рото положение ­ в изправянето на погрешките, там, гле­дам, мнозина се колебаят. Дали една погрешка да я изпра­вят или да я оставят така да мине. А пък, колкото да пред­виж­дате погрешките отдалече и да ги предотвратите, както ви гледам, тази работа не е за вас.

Две качества трябва да има човек: той трябва да бъде си­лен и трябва да бъде умен. Нищо повече! За да може да се при­ложи Божественото учение в света, ние трябва да бъдем и силни, и умни. Това е една необходимост. И щастието в све­та не може да дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен. Щастието не може да дойде, понеже човек няма да мо­же да го задържи. Щастието е нещо конкретно. Може да дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно при­ятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне. Къде отиде? Вие казвате: “Не съм щаст­лив.” Защо не си щастлив? Едно от двете: или че си слаб, или че не си умен. Едно от двете.

Първата погрешка, която човек прави в света, е, че се раж­да. Втората погрешка, която човек прави, е, че умира. Че си се родил, е първата погрешка. Имал си желание да дой­деш на Земята. Втората погрешка е, че умираш. Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: “Не си струва да се жи­вее.” Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това? Казваш: “Втори път като дойда, ще я поправя.” Втори път като се родиш, значи да направиш вто­ра погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел? Аз разглеждам нещата много обективно. Някой утешава чо­ве­ка, като му казва: “Втори път като се преродиш, ще изпра­виш грешката си.” Казвам: Във всяко раждане на Земята една погрешка си направил. Ще изправиш погрешката си.

И се ражда човек. Защо се ражда? За да изправи погреш­ката на смъртта. Затова се ражда. А защо умира човек? За да изправи погрешката на раждането. Защо трябва да се роди чо­век? За да изправи погрешката на умирането. А защо тряб­ва да умираш? За да изправиш погрешката, че си се родил. Туй трябва да го имате предвид, да размишлявате, да схва­нете вътрешния смисъл. Така трябва да разсъждавате. И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до оно­ва, ко­ето Христос нарича: “Ако се не родите изново от дух и вода, не може да влезнете в Царството Божие.” Аз каз­вам: Ако не из­правиш погрешката на раждането си и ако не изправиш по­грешката на умирането си, ти не можеш да влез­неш в Царството Божие.

За мене е безразлично дали туй ще разберете, или дали живота ще го приемете. Животът е едно благо. Ако го прие­ме­те като едно изправление погрешката на раждането, смърт­­та е благо, ако се изправи погрешката на раждането. Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение. Всички, които са се родили, казват: “Що ми трябва да вляза в живота, да тег­ля този кучешки живот!” Тогава казвам: Да се родиш, то­ва е една привилегия. Ти си се родил ­ казвам: ти си силен чо­век. Направил си погрешка ­ ти си силен човек. Само сил­ните хора могат да се раждат, а слабите няма ги никъде. Щом не можеш да се раждаш, слаб си. Сега разбирате ли коя е пър­вата погрешка? Да се роди човек е първата погреш­ка, ко­ято той прави ­ той е силен. Значи, ще се радваш, че си силен. Или, изправил си една погрешка, силен си.

Който се ражда, е веднъж силен, а който умира, е дваж си­лен. Ама кога? Само като се изправи погрешката на смърт­та. Сега по някой път вие се запитвате: “Защо ли се родих?” И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват. А в живота, ако из­пра­вите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не на­пра­вите погрешката на своето раждане, вие ще носите бука­ите* на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10­20 камшика на задницата си и каз­ва: “За какво се родих?” ­ Да теглиш каруцата, да носиш браш­ното, да ореш на нивата по 7­8 часа. Питам: Какъв сми­съл може да има животът на един вол, който оре по 8 ча­са и пра­ви бразди? И като се върне в дама, турят му малко

* букає (от тур.) ­ остар. окови.

слама и като умре, му одират кожата и правят от нея църву­ли, пита во­лът: “Какво постигнах аз?” Нищо не е по­стиг­нал. Но ако чо­век е прекарал живота си тъй, какво е пос­тигнал? Трябва обек­тивно да се разглежда животът. И всич­ки тия млеко­пита­ещи, които служат сега, те са едно пред­метно учение за вас. Ти казваш: “Защо този вол оре?” Тогава ще кажеш на се­бе си: “Чакай да видя аз, да не би и аз да ора така някъде. Ня­кой дявол да ме е впрегнал.” Виждаш, някой кон тегли ка­руцата. Питаш: “Дали не съм и аз като този кон, да тегля ед­на натоварена каруца?” И казваш: “Горкият кон!” Че, ти си още повече за оплакване! По някой път ние искаме да ос­во­бодим млекопитаещите. Ние никога не можем да ги осво­бодим от сегашното им положение, докато не раз­берем себе си отвътре и докато на себе си не помогнем. Сво­бод­ни тряб­ва да бъдем всички! И никога не можем да помог­нем на ближ­ните си отвън, докато отвътре не им помогнем! Никога една майка не може да помогне на сина си или на дъщеря си от­вън, ако отвътре не може да им помогне. И на себе си чо­век не може да помогне отвън, ако не си помогне отвътре.

Опасната страна в тия съждения, аз да ви кажа къде седи. Ти си си порязал пръста и аз ти чета морал: “Защо не си вни­мавал, къде гледаш, защо се поряза?” Приказвам, но по­­вече не правя, не помагам. Има и друго положение: ти си се по­рязал ­ не ти говоря нищо, но изстисквам кръвта, турям мал­­ко сол на порязаното място, превържа ръката и кажа: “Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно! Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва да се лекува човек сега!” По този начин ще разрешавате нещата.

Начало на погрешката е, че си се родил човек. И след като се роди, втората погрешка, която ще направи човек, е, че той ще почне да яде. А след като яде, не може да иде и да не направи пакост на хиляди хора. Всичките правите грешки в яденето и пиенето. Във всяко едно ядене трябва да напра­виш една погрешка. Три пъти на ден ядене ­ 3 погрешки тряб­ва да изправите. Четири пъти ядене на ден ­ 4 погрешки тряб­ва да изправите. А сега седите и не мислите. Тогава кол­ко погрешки сте изправили? Жената, която готви на мъжа си, ако не е изправила погрешките, мъжът є ще умножи ней­ни­те погрешки и те двойни стават у него. Щом ядеш от една тен­джера, на която домакинята не е изправила погреш­ката, ти освен че нищо не придобиваш, но се натоварваш съ­вър­ше­но. Знаеш ли на какво мяза готвенето? Влизате в гос­тил­ницата, посрещне те гостилничарят любезно. Най-първо ти си свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш да изле­зеш, гостилничарят е много взискателен. Казва ти: “Туй яде­не струва 100 лева. Трябва да ги платиш.” Ти казваш: “Ама да­вам. По любов.” Той казва: “Никаква любов! За мене лю­бовта са парите. Трябва да си платиш!” Ето погрешката. Тряб­ва да изправиш погрешката. Е, какво ще направиш, ако се намериш без пари?

Аз ще ви приведа един пример. Във Варненската гимна­зия имаше един ученик, музикант, закъсал, беден, много ду­хо­­вит и малко хитър. В една от стаите имало един долап, ма­лък, но широк, и той е лежал на долапа отгоре. Във Варна беше прочут тогава Шишко ­ македонец с голямо благоутро­бие*, весел и всичките ученици, като кажат “бай Шишко”, от уста­та им мед капеше! “Нашият Шишко” ­ казваха те. Един ден то­зи ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шиш­ко го пита: “Как си, тръгна ли ти работата?” ­ “Е, тръгна ми. Дай ми да ям!” И Шишко му дава от едната тенджера, вто­рата, тре­­тата, четвъртата. И ученикът казва: “Хубаво се наядох!” Поч­ва да излиза, но Шишко иска пари. ­ “Ще по­чакаш, сега ня­мам пари!” ­ “Трябва да си платиш! Като ня­маш, трябваше да ядеш една паница, а толкова паници?” И тегли му Шишко, както си знае, един бой.

Сега, ние можем да се смеем на Шишко, но туй е, което пос­тоянно става в света и с нас. Че, този Шишко е в света. Ние влизаме в неговата гостилница, но речем да излезем? Кой от вас не е имал опитността на Шишко? Това в живота съществува навсякъде. Ние мислим, че нашата работа е мал­ко друга. Но паралелът е много верен. Тъй ако разберем хрис­тиян­ството, както сега се разбира новото учение, то е непри­ложимо в живота. Как ще приложите вие християнския морал в съвременното общество? Вие предполагате, че ще

* благоутробие ­ книж. 1. ирон. добре охранен корем; 2. остар. добросърдечност, милосърдие.

дойде Царството Божие. Но какво нещо е Царството Божие? Царството Божие е да изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането.

Че, всичките неща са все погрешки. Ти си направил едно доб­­ро някому. Ти си направил една погрешка, трябва да я из­­пра­виш. Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого ­ какво добро си направил? Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого ­ какво добро си направил? Пратиш един негодник в училището да ста­не адвокат и да лъже хората. Или пратиш някого да стане бого­слов и той проповядва повече лъжливи работи, или го на­­правиш поет, да пише такива нескопосани работи ­ какво добро е това? Казваш: “Да бъда поет!” Че какво ще пишеш ти? Или да бъдеш философ. Какво ще философствуваш? Че как Господ е направил света? Е, как го е направил. И от своето знание на неизправените погрешки, ти ще извадиш [зак­лючение], че целият свят не е направен тъй хубаво. Както се­гашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: “Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.” Де­фект има! Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното си състояние. А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила та­ка. Но съвсем друго е първоначалното състояние на окото на човека. И казва Христос: “Ако светлината в тебе е тъмни­на, тогава каква ще бъде външната тъмнина?” Казва: Голяма тъмнина!

Вие може да си зададете въпроса защо ви говоря така. Мо­же и да не ви говоря. Ако посадя едно житно зърно на ни­ва­та, аз имам вяра в житото, а щом го оставя в хамбаря, каз­­вам: то не е за сеене. А щом го садя, значи е добро! Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила ­ да направите погрешка и да я изправите. Ще паднете. Де ви е силата тогава? Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди да сте я изправили. Раз­мишлявайте, че имате условия да опитате силата си, като из­правите погрешката си. Да знаете, че можете да направите една погрешка, силни сте, и силни сте да я изправите тази погрешка.

За да познаете дали сте умен, вижте дали може да пред­ви­­ди­те погрешката и дали имате познание да я предот­вра­тите. Пи­тате как ще се преобразува обществото? Когато се въд­во­ри любовта между хората. Казвате: “Да се обичаме!” Че как­во ви препятствува да се обичате? Нищо не ви препят­ствува. Но има нещо друго. Ако ти възлюбиш някого, ти ще на­пра­­виш първата погрешка. Щом го възлю­биш, ще дойде по­греш­ка­та. Кога се раждат всичките спо­рове? Някой, като не си го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, по­­меж­ду ви се явява едно голямо проти­во­речие. Ти си обик­нал един чо­век, който не е изправил по­греш­ката си. И той казва: “По­неже ме обикна, изправи моите погрешки!” И ти си създаваш двой­на работа. Как ще изпра­виш тогава погреш­ките му? Ти сво­ите не си изправил, как ще изправиш тогава неговите? Обик­нал си някого ­ ти ще изправиш неговите по­грешки. Обик­нал те е той ­ да изправи твоите погрешки!

Две мерки трябва да имате. И тия мерки трябва да бъдат абсо­лютни! Първото: Като даваш, ти трябва да бъдеш абсо­лют­но свободен, никой да не те ограничава. И онзи, който взе­ма, да е доволен, колкото и малко да му е дадено. Ако той е недоволен, значи иска да те ограничава, да ти се наложи. Това не е свобода. Той иска от тебе, казва: “Толкова трябва да ми дадеш!” Това не е свобода! Ако дойде някой при мене и иска аз да му помогна, да каже: “Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре. Каквото на­мерите за добре, туй ми дайте. Направете както искате и кол­кото искате.” И да не определи какво да направя. И не само външно, но и вът­решно да не помисли, че малко съм му дал. Всеки един от вас да бъде свободен! Аз разбирам сво­бодата в моите дейст­вия: туй, което аз направя, да е закон. Ме­не никой да не ме ограничава. Второто положение ­ туй, което ми дават хо­рата, да зная как да го приема. И да съм благодарен, кол­кото и малко да ми дадат. Ти казваш: “Аз не го искам това от тебе!” Ти го ограничаваш. “Аз от тебе не искам никаква услу­га!” Че къде е твоето разбиране, как не искаш никаква услу­га? Ти не искаш друг да ти направи ус­лу­га, а ти искаш да направиш услуга някому. Някой иска да ти направи една услуга ­ остави този човек, нека ти направи услугата той как­то иска, остави го свободен! Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода. И ти, като искаш да направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи.

Това са разбирания, които могат да се приложат като един морал. Ти казваш: “Ами той е едно дете.” Оставете това дете да постъпи както иска в дадения случай. Туй дете няма да го оставиш да бъде господар на твоята съдба. Остави го да бъде господар на своята съдба. Остави това дете вкъщи! Май­ката има право да затвори вратата, но оставє го целия ден да ходи, да пъпли, дето иска, но затворє всичките прозор­ци, да не би да излезе от прозорците и да покаже силата си. Зат­варя го да пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото, като плаче, детето показва, че е силно да плаче. Детето, като плаче, то разрешава мъчните въпроси. Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погреш­ките.

Вие сте чудни някой път, като казвате: “Защо трябва да пла­че човек?” Че онзи грънчар, той плаче, но той като плаче, той само се ползува от водата. И тази вода, за да я има, все някои са плакали преди вас. Все са събрани тези сълзи. Те са из­лезли от чуждите очи, не са излезли от собствените сълзи на човека. Той още не е вложил своите сълзи, че да на­прави едно гърне от своите изплакани сълзи. Защо се­гашните гър­нета не са хубави? Защото са направени от чужди сълзи. Гър­не, направено от наши сълзи, ще бъде хубаво, здраво гърне.

Някой път казвате: “Какво мисли нашият Учител?” Аз тъй гледам на живота. Аз, като минавам покрай един грън­чар, гледам аз как бих направил едно гърне. Казва някой: “На­пра­ви ми една услуга.” Казвам: Не ми казвай да ти на­правя една услуга, ти ме ограничаваш. Остави ме свободен, да направя едно добро аз както зная и после да не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не. Напиши ня­кому едно писмо. И после ще седне той да те коригира, че не си турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето тряб­ва. Като ти пишат едно любовно писмо, не коригирай! И ако писмото не е хубаво написано според тебе, погрешките са твои, а не на онзи, който ти е писал. Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки. Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш. И щом той вижда твоите по­грешки, и той не те обича. Защото в любовта всякога се из­правят погрешките. Щом ти обичаш и щом той те обича, погрешките се изправят. Защото любов е само това, дето се изправят погрешките. Любов е само това, което изправя по­грешките. Бог е Любов. Той постоянно изправя нашите погрешки. И Писанието казва: “Бог е в Христа и помиряваше света със Себе Си!” Не вменяваше греховете им, не ги виж­даше.

Това е в Бога! Това е младото, силното. Той само ни казва: “Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате!” И когато ние не можем да изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ да изправи на­шите погрешки. Но трябва да знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен. Но и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да вършим ко­ето Той върши. Че, ако ти се отказваш да вършиш туй, ко­ето Бог върши, не се ли ограничаваш? Казваш: “Аз не мо­га да направя това нещо!” ­ ти се ограничаваш. “Туй е не­постижимо за мене” ­ ти се ограничаваш. Постижимо е. Туй за бъдеще трябва да бъде един идеал, а не само за сега.

Аз намирам сегашния дом за много добър, с единстве­ната по­грешка, че жената е родена, и единствената погрешка, че мъ­жът е роден. Аз къде намирам погрешката? Намирам един­­ствената погрешка, че жената умира и че мъжът умира. На­­мирам погрешка, че децата са родени и че децата умират. Дру­гите неща оставям настрана. И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раж­дането и изправи своята погрешка на умирането? След туй казвам и домакинът да изправи своята погрешка на раж­да­нето и умирането си. Защото раждането подразбира изпра­вя­не погрешката на смъртта.

Че сте верующи или че сте в Новото Учение, все едно. Направили сте една погрешка, трябва да я изправите! Че, ако ти си християнин и не живееш как­то трябва, това не е ли погрешка? Не че не е хубаво, но по­грешката е там, че не жи­веете както трябва. “Ама да не бях станал.” Но станал си вече. “Да не бях се раждал.” Родил си се вече. И сега трябва да изправиш погрешката! Сега ще ум­реш! Там е пак погреш­ката. Ти се намираш в една дилема.

Погрешка е раждането, погрешка е умирането. Остава тога­ва силата, която изправя погрешката. Трябва да изпра­вим погрешката! Божията сила работи в мене. Силен съм. Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата по­греш­ка. Второто положение: Ще изправим живота си, ако мо­­жем да предвидим погрешките, които могат да станат, и да ги предотвратим.

Ще ви давам един магически начин, по който една работа мо­же да се подобри. Аз съм срещал някои да казват: “Аз да имам жена, как ще я възпитавам!” Пък жената казва: “Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя.” С галене работата не става. Ходил един мъж в гората. След като сякъл дърва, той си уда­рил с брадвата крака и се връща вкъщи. Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: “Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак!” Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е ми­наването! Милувки има, когато човек е здрав. В доброто де­ло е милувката. Всяко едно добро дело е една превръзка за някоя рана в света. Да направиш едно добро дело, превръз­ка е това. Да помислиш добро за някого, друга превръзка е. Пре­връзки трябват сега. И ако тия превръзки не ги правим на­време, все страдания ще имаме. И то е хубаво, ще имаме добра опитност. Но раната трябва да се заздрави!

Това е новото, което трябва да остане в ума ви. Не че оно­ва, което досега сте мислили, е криво, не е лошо. Не е ло­­шо човек че се е родил, но не е и добро. Не е лошо, че уми­­ра, но не е и добро, че умира.

Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме. И ако в живота ти не можеш да опиташ любовта, и животът не е на място! Следователно ние се раждаме да опитаме любовта; ние умираме, за да при­добием своята свобода. Умирал е онзи човек, който е придо­бил свободата си. Жив е онзи човек, който е опитал любовта. Той живее.

Сега ви представям тия неща, към тях да се стремите. Туй разбирам да имате. Този, сегашният живот, който имате, ще се оформи само по този начин на мислене. И нищо не мо­же да стане извън тези максими. Извън тези максими жи­вотът все ще върви по старому. С новото разбиране ще вне­сем онова велико вътрешно разбиране. Единство ще се внесе в живота. И ще мислим тъй, както Бог мисли. И ще действу­ваме тъй, както Бог действува. Или, казано другояче, както Христос е мислил. По същия начин ще мислим и ние. Зако­нът е един и същ.