Новото разбиране на връзката в живота

9.ИСТИНСКАТА ДОБРОДЕТЕЛ

Та казвам: Хората вървят по един път на завършените резул­тати. Те очакват, като кажат една молитва, и да бъдат по­слушани. Като прочетат “Отче наш” и кажат: “Да бъде Во­­лята Твоя, да бъде Царството Твое”, така ли става в дейст­ви­телност? Хиляди християни се молят. От 2000 години тази мо­литва е произнасяна, но Царството Божие още не е дошло на Земята. На Земята е дошло, но в сърцата на хората още не е дошло. Ние искаме Царството Божие да дойде отвън, а то трябва да дойде в сърцата на хората. Аз съм срещал много хрис­тияни, които критикуват другите, че не постъпвали доб­ре, но не се минават 15­20 минути и те ще извършат същата по­греш­ка, както другите. Те казват, че другите не са милос­тиви, че нямат обхода, но виждаш, че те самите нямат никак­ва обхода. Те виждат, че другите са груби, а същевременно и те са груби. Сегашните християни вече 2000 години не могат да се разделят от останалите, нехристияните. Знаете ли какво нещо е да бъде човек християнин? Аз често слушам някой да казва: “Нека се изправи той.” Защо? Че и той има прегре­ше­ния. Аз съм учител, не правя това нещо. Няма да ме питате за злото, но казвам: Не прави това. Ще питаш как да напра­виш добро. За злото казвам: Не го прави. А той ме пита как да направи злото. Като дойде до доброто, за ни­ка­къв съвет не ме пита. Той мисли, че знае как да направи доб­рото. Ти тряб­ва да се научиш най-първо да не правиш зло­то по отрица­телния път. Само тогава може да правиш доб­рото, защото зако­нът е: В изкуството не може да туриш сен­ките преди кон­турите. Доброто си има свои главни линии, които трябва да начертаеш. След това ще туриш сенките. Злото е сянка на живота. И ако ти туриш тези сенки без ни­какви контури, ти ще образуваш тъмнина, на която ти сам ще опиташ ло­шите последствия. Защото, ако ти загасиш све­тилника си, да не дадеш светлина никому, да се не спъне, ти ще се изло­жиш на една опасност и ще причиниш вреда на себе си, сам ще се спънеш. Ако държиш своята светлинка да свети на дру­гите, ти ще причиниш полза и добро на себе си.

Сега, заражда се друг въпрос. Мнозина мислите като ня­кои, които започват да пеят. Те са научили седемте тона и каз­ват: “Ние знаем да пеем вече.” И той пее: “До, ре, ми.” Ако това е пеене, то е най-лесна работа. Всички са майстори на гамата. Но когато дойде да се изпее една песен, тя не се пее по правилата на гамата. Тоновете не излизат така един по­дир друг, там има съвсем друг закон, разнообразие има, из­вестно пречупване на тоновете ­ вдигане, слизане, качване. И когато някой пътник тръгне на екскурзия по планините, ще има същото нещо. Той няма да върви по равни места, той ще слиза, ще се качва. Това качване нагоре ние наричаме ек­скурзия. Ако той никога не се е качвал, може ли да кажем, че той е ходил на екскурзия? Някой погледне към планината и казва: “Ходих, всеки ден се качвах по върховете, мислено се качвах и се връщах надолу.”

Разсъжденията на съвременните християни мязат на оне­зи от една американска секта. В Америка съществува една сек­та, която отрича съществуването на болестите, казват: ни­що не съществува. Счупил си някой крака, казват му: “Ни­що няма. Ти само предполагаш, че си болен.” Боли те глава ­ “няма нищо.” Тръгнал един американец да направи една ек­скур­зия със своята възлюблена, става по пътя една катас­тро­фа, счупва му се кракът на няколко места и най-после ви­кат един от тези лекари, които казват, че болести няма. И той почнал да го лекува, казвал му: “Сега ще предполагаш, че кракът ти не е счупен, той ще се намести.” Цял месец го ле­ку­вал по този начин и кракът на този болен оздравял. “Се­га, казва лекарят, ще платиш, дето те лекувах!” ­ “Сега пък ти ще си въобразяваш, че ти давам 10 000 долара: първият ден 10 000 долара, на втория ден още толкова и т.н.” Казвам: Как­вото се провикнало, такова се отговорило. ­ “Ама ти тряб­ва да плащаш!” ­ “Ти мене ме караш да мисля и аз оздра­вях, сега и ти ще мислиш като мене ­ че имаш парите, и ще ги имаш.” Но това не е реално.

Тази теория е права. Краката, и без разтривки могат да се наместят в тях счупените кости. Мо­гат да се наместят, но кракът на този човек е счупен. То­ва не значи, че материя не съ­ществува. Този счупен крак мо­же да се поправи. Има начи­ни за това. То е едно просто не­що за този, който разбира за­ко­ни­те на материята. Като дой­де при счупения крак, той може да го намести. Той ще внесе в него онази магическа сила и както железните стърго­тини се привличат от магнита, така и тези частици могат да се привлекат и кракът ще се преустрои.

Как стават костите в утробата на майката? Тя само е мис­ли­ла. Мислила само да има едно дете и си е казвала: “Ис­кам да имам едно дете, което да има и кости, и ребра, и мус­кули, и глава, и мозък.” Но отвън никак не го бута, тя само иска да има детето с тия неща и каквото е мислила, това става. Има дете вътре в утробата є и то почва да расте, да се развиват кости, мускули, глава и след 9 месеца майката каз­ва: “Да излезе навън” ­ и детето излиза. Не е ли така? Коя майка не прави така? Коя майка може като грънчаря да го направи? Ще каже някой, че то расте от само себе си. Не, не расте от само себе си, но има нещо отвън. Майката работи със своята мисъл. Това е един велик закон, на който детето се подчинява. Но щом детето излезе вън от утробата на майка си, тя не е вече толкова господарка. Отвън тя не знае как да го направи. Изкълчи се кракът на детето, тя не знае как да го поправи; повреди се малко главата, тя не знае как да го поправи.

Законът е такъв: Това е възможно само тогава, когато жи­веем в Бога и Бог живее в нас. Там е тайната на живота. Вън от Бога, ти ще се молиш и духът няма да излезе. Както Христовите ученици не можеха да го изпъдят. Те го пъдеха, но духът не излезе.

Първото нещо е да чувствувате, че живеете в Бога. Жи­вееш ти при един богат човек, но трябва да плащаш наем. Ка­то дойде краят на месеца, той казва: “Ти трябва да пла­тиш.” Ти живееш там, но този човек не те обича, ти живееш като един наемник. Ако живееш на друго място, пак при един богат човек, но който те обича, той ще ти каже: “Нищо ня­ма да плащаш.” Той ти услужва, не те безпокои. Питам то­гава аз: Каква е разликата между първото живеене и меж­ду вто­рото? Ти можеш да живееш при Бога, но ще си плащаш да­нъка. А може да живееш в Божия дом и нищо да не пла­щаш. Нали всички в Бога живеете? Тогава защо едни сте щаст­ливи, а други сте нещастни? И най-нещастните са най-непокорните. Има нещо криво в тях.

Сега, за умни хора считам ония, които живеят при всички не­щас­тия и несгоди, които могат да ги споходят на Земята, и да са благодарни. Те са благодарни, разбират Божиите пъ­ти­ща. Като влезе при Бога, той най-напред започва с процеса на чистенето. Страданията са процес на чистене. Човек, като страда, се намира в първата фаза на чистене. Много страдаш, зна­чи чистиш се. Христос носеше греховете на хората и тряб­ваше да пострада, защото в тях имаше голяма нечистотия, ко­ято трябваше да се изчисти, да се изпере. Той трябваше да ги изпере. Като общо правило ще имате: Страданията на Земя­та са признак на нещо, което трябва да се изправи. Дали тия страдания са ваши или на другите хора, това е безраз­лично. Някой път ние чувствуваме само своите страдания. Взе­мете майката например, тя се нарича майка, защото тя влиза в страданията на децата. Тя има 4­5 деца, но едно от тях се разболее и тя веднага чувствува болката на детето. Ако майката не чувствува болката на децата си, тя не е майка. А един ден тя може да обича цялото човечество, но тогава ще влезеш в страданията на страдащите и в радостите ще участ­вуваш, както и в страданията. В това отношение страда­нията на хората и Бог ги носи. Той, Който е свързан с хората, Който ги изпитва, едновременно носи и техните стра­дания и по този начин отчасти изпитва страданията им. Опит­ва ги по този начин. И прави един опит да изправи по­грешката. Бог учи хората. Той знае причините защо хората стра­дат. И им казва: “По тия и тия причини вие страдате.” И така ги учи как могат да се избавят от всекидневните си стра­дания.

Питам: Ако човек е пълен с Божествената Любов в света, мо­же ли той да бъде сиромах? Може ли силният човек да бъде изнасилван от слабите? Не може. Той ще бъде господар на положението. Често някои ви говорят за любовта. Казват: “Аз обичам всички, но мене никой не ме обича.” Щом тебе ни­кой не те обича, [ти] си слаб човек. Как няма да ме обича онзи човек, когото аз съм извадил от водата и го избавям? Или как няма да ме обича онзи човек, когото аз излекувам или на когото аз правя добро? Това е невъзможно! Такова състояние в природата не съществува. Щом хората не те оби­чат, ти добро никому не правиш. Може да има някой, който да не те обича, това е допустимо, но всички да не те обичат? Тази мисъл в ума ви вече ви спира да разбирате Волята Бо­жия. Силния човек никой не може да го изнасилва. И любе­щия човек никой не може да го оскърби. Не че няма да го ос­кър­бя­ват. Или, другояче казано: Океанът не може да се раз­мъти, необятната светлина никой не може да препречи. Тво­ето око може да се затули, на това малко око може да се тури едно малко капаче, но да се затули? Онзи голям Божест­вен прозорец, който изпраща светлина, може ли да се затули? Невъзможно.

Има една близка страна до живота ви, не сте работили и не работите над себе си. Аз ви наблюдавам и забелязвам ка­­къв метод за работа използувате. Вие сте взели един лота­риен билет и само гледате кога ще се тегли лотарията. На работа не ходите, целия ден четете, следите вестниците, лота­ри­ята и казвате: “Кой ще ходи на работа?” Но тегли ли се една ло­тария, не печелите нищо и казвате: “Отидоха парите!” Вземате втори билет. Аз зная хора, които от 10 години наред взе­мат билети. И при мене са идвали такива малджии* на лотарийните билети. И какви ли не примамки са правили. Преди 10­15 години идва един от тях при мене и казва: “Ис­кам да взема един лотариен билет. Досега съм вземал много, но нищо не съм спечелил. Ти си учен човек, искам да ми ка­жеш какъв номер да взема, че да спечеля. Ако спечеля 100 000 лева, на Братството ще дам 50 000 лева.” Казвам му: За­що ще ти кажа кой билет да вземеш, че ти да спечелиш? Ако е въпрос да печеля, аз ще взема билета. А ти искаш с чуж­­да помощ да правиш добро и после да кажеш, че си пома­гал на Братството. Аз мога да ти кажа как можеш да напра­виш едно добро. Ще ти кажа да вземеш мотиката и ще ти по­­кажа как да копаеш. Така ще спечелиш повече пари, от­кол­­кото с лотариен билет.

Тука преди 20 години беше дохождал при мене един чо­век, който цели 20 години се е занимавал с малджилък, тър­сил все скрито съкровище. Мисля, че този човек беше някъде от Новозагорско. Той казваше: “Изкопал съм един хендек**, един километър дълъг, цял баир, все пари да търся. Казвам: Не си ли намерил? ­ “Намерил съм много малко, не зная, но го­лямо съкровище има там. Искам да ми покажеш где е.” ­ Ти го знаеш, пък искаш аз да ти го кажа. Е, как седи тази ра­бота? И той започна да ми разправя цели 20 години вече как се моли на Господа, толкова години копае, не е малко. “Ед­на вечер се явява при мене един турски ходжа и ми казва: “Мо­литвата ти се чу. Ела с мене, аз ще ти кажа де има зарове­но голямо съкровище.” И тръгваме с него. “Слава Богу, казах си ­ освободих се от всичката сиромашия.” Ето тук наближа­ваме до мястото, но в това време иде наш съсед и ме хваща за дрехата и ми казва: “Ще си платиш сега дълга.” ­ “Бе, оста­ви ме, този човек ще ми покаже где има богатство, ще [го] изкопаем сега.” ­ “Не, върви да си платиш, че после ще отидеш да копаеш.” ­ “Остави ме, с този човек ще копаем.” Сборич­кахме се, че той дръж, аз дръж, събудих се, но ходжата си отиде. Наблизо тука беше мястото, показа ми го.”

* малджєя (от ар.-тур.) ­ остар. иманяр.

** хендик (ар.-тур.) ­ ров, изкоп.

Казах му аз тогава: “Сега ще се молиш още 20 години, да ти се покаже това място.”

Както виждате, този човек се е молил 20 години заради мене, да ми даде един пример и този пример струва, аз ще му платя за него. Това е губене на времето в празни работи. Каз­вам му тогава: Ти си копал цели 20 години. Сега ще ти разкажа как можеш да бъдеш богат. Цели 20 години си копал за имането, но ако беше насадил 10 декара с десертно грозде, в 20 години отгоре ти щеше да имаш 60 000 златни в банката. Ако всеки декар даваше по 100 килограма, а и всеки кило­грам струваше по 10 лева, щяха да станат 100 000 лева. Значи всяка го­дина щеше да имаш по 100 000 лева. ­ “Кой да знае, че е би­ло така по-добре, но сега вече остарях, друг ще посади това лозе.”

Онези, богатите милионери, отгде изкопаха парите, я ми ка­жете? Американските милионери Хоп и Келниш, пък и всич­ки други богати хора, откъде изкопаха богатството? Бо­гатството в този смисъл е един стимул в живота.

В света има нещо по-хубаво от богатството, към което човек се стре­ми. Ами че ако ти знаеш изкуството да подмла­дя­ваш хората, ще ходиш ли да копаеш земята? Остарял си. Как­во по-голямо изкуство искаш от това? Или някой милио­нер е станал хилав. И ще му кажеш: “Аз ще те подмладя, но ще дадеш два милиона долари.” Това е много малко, днеска са 2000 лева златни. Един милион долари за един богаташ, който има 500 милиона долари, това е нищо. Аз ще му кажа: “Аз ще те подмладя, но с контракт. Два милиона долара ще да­деш.” Вие не знаете колко тежат два милиона долари.

Казвате: “Ние да имаме това изкуство!” Вие не можете да имате това изкуство, докато не се научите да обичате Бога, Който ви е създал. Всичкото изкуство седи в Любовта към Бога и това е най-голямото изкуство. Ти можеш да мислиш, че като обичаш Бога, Той все ще ти повери [...?] неща. Докато не Го обичаш както трябва, ти ще имаш само обикновеното, ко­ето Той дава на всички хора, общото благословение. И тогава ти трябва да се задоволиш с него. Ако го нямаш, няма да роптаеш, а ще работиш над себе си. Когато се научиш да го обичаш, тогава ще разбереш какво значи да бъдеш едно с Него и Той едно с тебе. Ти трябва да обичаш Бога! Въпросът на Земята ще вземе тогава друг характер. И когато викнеш Бо­га по този начин, тия противоречия, които сега съществу­ват на Земята, бурите в света няма да бъдат бури за тебе. Сиро­машията няма да бъде сиромашия за тебе, болестите няма да са болести за тебе. Те са привидни само. Сирома­шията, за онзи, който обича Бога, е едно благо. И богатството е благо и всичко е добро. Но онзи, който не обича Бога, за него сиромашията е едно страдание. Страданието за едного е благо, за другиго ­ не.

Питам сега: Като четете праведния Иов, щеше ли той да бъде праведен, ако не беше минал през такива големи стра­дания? Щеше ли да бъде написано неговото име и да бъде той образец да се ползуват всички хора от него като от обра­зец? Ако той не беше минал през тези страдания, той щеше да си умре и никой нямаше да го знае, но в големите стра­дания той придоби едно богатство и се написа името му. И когато вие се намерите в едно голямо противоречие, четете Иов, там е разрешението. Най-първо Иов изгуби всичкото си имане и капитал, и волове, и говеда, и деца, и всичко ­ първото положение; второто ­ къщата му се събори, след това синовете, дъщерите му, всички измряха, но и там не спряха страданията му. Дойде една болест, една проказа на тялото му и след като изгуби всичко, оставили го вън на едно гноище и никой не се е приближавал при него. Когато са дошли неговите приятели да го видят, три дена са седели при него в мълчание. Казват: “Горкият човек! Какъв беше, с какво име, с положение, а сега на какво мяза! Дойде до то­ва жалко положение!”

Мнозина се запитвали защо са дош­ли тия страдания отгоре му. Вие не можете да си представите историята на този човек, който от височината на положението, което е зае­мал, да падне толкова ниско. Той е бил като цар, а е слязъл до най-ниското положение, дето всеки го презирал. Има едно пре­дание за него, че никой не се е приближавал при Иова. Кучетата са ходили да ближат раните му. Никой човек не е смеел да се приближи при него, да не се зарази.

Не се влиза лесно в Царството Божие. Вие искате да имате една дарба. За да се придобие дарба, вие още не знаете за­кона, по който се придобиват дарбите или по който се придобиват силите. Вие още не знаете това и тепърва трябва да учите. Вие казвате: “Аз се моля, защо Господ да не ми даде това, което искам?” В житното зърно Бог е вложил всич­ко онова, от което то има нужда. И това житно зърно, като се тури в земята, знае как да работи, как да ражда. Вие знаете онази притча за талантите: за единия, за двата и за петте таланти. Работа трябва, за да има резултат.

Някои от вас искате да имате само едно приятно настрое­ние. Приятността е хубава, но това са само външни условия. Тази приятност вие трябва да я използувате. Соковете на прият­ните чувства трябва да внесете във вашата мисъл и пос­ле цялата си мисъл трябва да турите на работа.

Ако вие отидете в Невидимия свят, нито един от вас с такова лице, каквото сега имате, няма да може да влезе в Цар­ството Божие. Като ви видят с такива лица, най-първо ще кажат: “Стойте там, ние грозните не искаме. Не пускаме в Царството Божие куцащ човек или с едно око, или с едно ухо, такива не приемаме.” Или пък тъй да кашляте, като тук сега, и това не ще приемат. Те ще кажат: “Ние като се молим тук, вие кашляте.” С такова подсмърчане ще ви изпъ­дят навън. Или пък ако си ровите косата и се почесвате, ще ви изпъдят навън. И още такива хиляди работи има, за които биха ви изпъдили от Царството Божие. Ако един ангел ви ви­ди как си свивате очите, как вие се мръщите, той ще из­ско­чи от Царството Божие навън. Понякога и свиването на веж­дите става с цел да се приеме по-малко светлина, да мис­ли човек, но някога значи, че човек е недоволен от себе си.

Трябва да се учите на Земята да контролирате всички ва­ши движения и постъпки, всички ваши чувства, мисли. Вся­ко свиване на един ваш мускул, всяко движение на крака или на ръката ви, това трябва да става под ръководството на ва­шия ум. Вие трябва да бъдете господари на тялото си, но по­неже не сте, нещата стават произволно и следствие на това боле­дувате. Боледува кракът ти, защото ти не си господар на крака си; боли те ръката ти, главата ти ­ не си господар нито на главата си, нито на ръката си. Боли те стомахът, бо­лят те очите, защото не си им господар. И питам тогава: На какво си господар? Ако в тебе ще влязат тия лоши духове и почнат да те мъчат и ако ти не можеш да ги изпъдиш навън, ти не си никакъв господар. И ако ти не си господар на езика си, значи нямаш почит нито към себе си, нито към другите. Почит трябва да има човек, да бъде господар на себе си. Ти не си господар още на това, което имаш, а само минаваш за господар на своето тяло. Ти ходиш там, дето ти заповядат, мис­лиш за това, за което не трябва да мислиш. Някой от вас мис­ли кой го обича и кой не го обича. Някой от вас мисли [кой мисли] доброто ви и кой не мисли. Може да е хубаво това, но по-добре е да знаеш кого ти обичаш и кого ти не оби­чаш. В това има повече наука, отколкото да зна­еш кой те обича и кой не те обича, защото аз лесно отгада­вам това: ко­гото вие обичате, и той ви обича, и когото вие не обичате, и той не ви обича. Много искат да ме убедят, ка­то казват за някого: “Аз го обичах, но той не ме обичаше.” Не, той не говори истината. Щом има някой човек, който не те обича, този човек ще подозира, че ти не го обичаш. Какво добро си му направил ти? Ти не си готов да се пожертвуваш за него, ти не си готов тъй да направиш, както Христос се пожертвува за грешните. Някога срещнеш някой грешник, поздравил си го, снел си шапката си и мислиш, че много си направил за него. Казваш: “Че аз му снех шапка!”

Вие седите с вашите билети и тъй, както ви виждам, как­то сте скръстили ръцете си, всички имате по един билет от ло­тария, но виждам, че нищо не сте спечелили от тези билети. И всеки си казва: “Не сме това, което трябва да бъдем.” Ти седиш в училището и очакваш учителят да ти тури 6. Не, тази шесторка трябва да я заслужиш. Ти трябва да учиш. Днес приложение на тази наука се изисква. Ти трябва да разбереш науката на училището и тогава голямото благо, което Бог ти е дал, този живот, който имаш, трябва да го изпол­зуваш.

Питам: Какво сте придобили и какво сте раз­брали от живота? От това очакване? Вие очаквате да умрете и да дойде Второто пришествие, да дойде Христос, да ви изпрати авто­­мобил или някой файтон да се качите и ангели да ви посрещ­нат като светии. И като влезете в другия свят, да ви турят венци на главата и да казват: “Осанна, осанна, благо­сло­вен, който иде.” Тържествено, хубаво. Отлично е това. Ако стане така, аз ви облажавам, но ако не можете да припа­ри­те в Цар­ството Божие, тогава? Тогава вие казвате така: “В такъв слу­чай да не живеем.” Или в царството на светлина­та, или в цар­ството на тъмнината ще бъдете. Щом не можете да вле­зете в Царството Божие, дяволът ще ви приеме и той ще ви из­прати каруца. Чудни сте вие! Кого в света не са за­ве­ли с ка­руца? Че, всеки умрял най-после го изпращат с по­чит: чети­рима души го носят на тарга и го изпровождат, но сега има коли, които ги напълнят с венци и вървят подир умрелия. Свеще­ниците хубаво, тържествено пеят. Кой от вас може да каже, че не е изпращането с почит?

И Христос дава пример за един богат, който бил погре­бан с голяма почест, обаче наместо в Царството Божие, отве­ли го в царството на тъмни­ната. И там бил на угощение. Като ви­дял бедния Лазар, когото не погребвали с толкова почести, учу­дили се, че той е в Царството Божие. Тогава ка­къв ще бъде вашият живот? Понеже това е едно противо­ре­чие. Това противоречие ­ Лазар и богатия, съществува и на Земята. Навсякъде ти виждаш един беден Лазар и един богат, ама богатият е сиромах в Царството Божие. Там богатият няма и колиба даже, а бедният Лазар има хубава къща. Богатият на Земята е пълен с дългове и полици на Небето и пъшка там. Той казва тогава на Лазаря: “Лазаре, ела малко, с пръс­тите си да ми наквасиш устните.”

Сега аз искам да ви наведа на мисълта да се освободите от тия противоречия. Вие ще кажете: “Учителят засяга нас, на­шия живот.” Засягам всички ваши лъжливи мисли, лъж­ливи чувства и лъжливи постъпки. Аз крайно се отвращавам от лъжата. Всичко съм постигнал, само с лъжата не съм се при­ми­рил. Като я срещна, аз настръхвам към нея и казвам: Така ще си остана към нея. Тя иска да є се усмихна, да я по­гледна. Казвам: “Махни се, не искам да те гледам.” ­ “Мно­го си жесток, защото и аз правя добро. Мъча се да направя добро. Някой направи една голяма пакост, аз отида, оттук-оттам замажа ­ че, и аз правя добро. Другите слабости ни най-малко не отблъскваш като мене. Много си несправедлив към мен. Другите правят по-големи престъпления, но спрямо тях си снизходителен, а пък аз правя толкова добрини на света и благодарение на мене мнозина хора не страдат.” То­гава казвам на лъжата: Иди да станеш слугиня. Ако можеш да станеш слугиня на Истината, ще те обикна. ­ “А, не, аз съм господарка, никому не ставам слугиня. Пък и на Истина­та, а не, не. Аз си имам особени понятия за тази господарка. При когото и да е бих отишла, но при Истината не мога да оти­да.” Казвам: Затова и аз не мога да те обичам. Така с лъ­жата понякога се разговарям, но се държа сериозен: “Бих те обикнал, ако обичаш Истината.” ­ “О, не мога!” ­ “Тогава и аз не мога.” Има нещо в света, което не мога да обичам. То­ва е лъжата. Невъзможно е да обичаш лъжата, по никакъв на­чин не можеш да я обичаш. Невъзможно е да обичаш греха. Човек може да се заблуждава, но то е невъзможно човек да обича злото. Това е невъзможно, това е противо­естествено.

Започнете с положителните неща, да правите разлика, да различавате положенията на истината от положенията на лъжата. Понеже лъжата става вече условие за бъдещи стра­­да­­ния. То е цял един свят. Та, първото нещо: Онова, което може да направи човека красив, това е неговата разум­на ми­съл, да схваща нещата тъй, както са, да мисли право. Един ангел е красив, защото неговите мисли са верни и ис­тин­ни. Няма нито една мисъл, в която да има лъжа. В негови­те постъпки няма нищо криво.

Та казвам: Като се стремите към по-добър живот, вие чес­то се сравнявате с хората. Добре е някога да следваме хо­­ра­та, но те не могат да бъдат образец за един правилен жи­­вот. Запример вие имате Христа като образец. Той може да ви послужи да бъдете смели, решителни, да носите страда­нията с търпение. Едно от хубавите неща, които виждам в Хрис­та, това е отличното търпение. Аз виждам голямото ге­рой­ство на търпението. Един човек, който в отрицателния сми­съл на живота може да изнесе всички противоречия! А, дру­гояче, ние сме заети само с дребнавите работи на живота. Така не може да бъдем щастливи. Ние искаме да бъдем щаст­ливи на Земята, но щастието другояче не може да дойде. Все­ки може да бъде щастлив, но щастието не зависи от външ­ната обстановка на нещата. Защото [в] момента, в който ти дадеш място на Божията Любов в душата си, веднага ще се разсъмне и за тебе ще изгрее едно ново слънце! Не можеш ли да обикнеш Бога, на сърцето ти [все] ще е тежко. Страда­ния­та ще останат в живота ти. Обикнеш ли Го, всичко ще се раз­топи и ти ще се освободиш от затвора, в който си бил по­­ставен. Той ще се разруши, за тебе ще изгрее един нов свят и ще погледнеш в лицата на хората и на небето и всичко на­о­ко­ло ще заговори.

Вие казвате: “Как може да бъде това?” Ти се смущаваш, ис­каш само твоите деца да бъдат щастливи. Това е много огра­ничено. Ти искаш само ти да бъдеш щастлив. Има един щаст­лив свят, в който трябва да влезеш, ако доброто дойде в тебе, то ще очисти твоя свят. И твоят свят трябва да се изме­ни. Всичката кал, която се намира в света ти, трябва да изчез­не. Докато ние не се освободим от онази психическа кал, ко­ято е в нас, нашият живот не може да бъде щастлив. При та­зи кал седят всички възможности за противоречията, които съ­ществуват в света. Аз “кал” наричам това, което други нари­чат “грях”. Психическа кал, на която се дължат всич­ки неуспехи. Ако я впрегнете на работа, тя може да ви принесе нещо за живота. Ако не я впрегнете, тя ще ви причи­ни най-го­лемите страдания.

Учениците запитаха Христа защо не могли да изпъдят ло­­шия дух. Христос им казал: “Този род не излиза, освен с пост и молитва.” Аз добавям: Този род не може да излезе, ос­вен със сила, със знание. Сила, знание трябва да има човек, или Духът на Бога трябва да е с него, човек трябва да е свър­зан с Бога, за да изчезне лошият дух. Христос казва на едно мяс­то: “Отец всякога Ме слуша. Не е било никога време, ко­гато да съм просил нещо от Него и Той да не ме е послу­шал.” И Христос всякога поддържа единството ­ “Аз и Отец Ми едно Сме. Аз живея в Отца и Отец живее в Мен. Аз ви­наги върша онова, което е Нему угодно.” Там е тайната на живота! Ти всякога да вършиш Волята Божия, тъй, както ти я разбираш дълбоко в себе си. И тази воля на Бога вътре в тебе ти принася своето щастие. И щом живееш заедно с Бога, и в гората няма да се луташ. Ти ще бъдеш свободен човек, букає* няма да имаш, ще бъдеш готов да правиш ус­луги и да жи­вееш не за себе си, но за доброто на другите хо­ра и за Сла­вата Божия. Невежа няма да бъдеш. Ти ще

* букає (от тур.) ­ остар. окови.

В Любовта на Бога ти ще имаш всичко. Сегашните хрис­ти­яни вярват, че ако човек залюби Бога, ще стане невежа, няма да учи повече. Не, ти като залюбиш Бога, тогава именно ще почнеш да учиш и това знание, което имаме сега, е детин­ска работа. Ако дойде някой напреднал дух и види как живе­ете вие и как в София живеят хората, ще избяга веднага. То­ва е върхът на безобразието, което сега същест­вува. Даже и даровитите хора не живеят правилно. Гледам, някой музи­кант свири на някой концерт, а друг го слуша и се пържи. Той не може да понася, че не може да свири като него. Дру­гите ръкопляскат, а той не може да ръкопляска, завижда, че не може да свири като първия. Та музиката не е частна соб­стве­ност само на едного! Тя е благо, което всеки може да при­тежава. Всеки може да бъде музикант. Ако отидете на Небето, между публиката там, и някой млад, още но­вак, излезе да свири, колкото и да е невежа, там и най-ве­щите, и най-гениалните, всички го обичат и се възхищават от него. А тук е обратното. Този новак, като погледне към публиката, от­чайва се. А на Небето, като види, че е заобико­лен от хора, които знаят повече да свирят и да пеят от него, но те го оку­ражават, те го вдъхновяват и го карат да свири и да пее тъй, както никога не е свирил и пял.

Ако и вие влезете в Небето, ще се измените, т.е. като вле­зете, там всички ще ви приемат, но най-първо ще ви из­плашат. Ето как ще ви изплашат: като отидете на Небето, за да не ви върнат изведнъж, ще ви турят в една пещ, дето съ­вършено ще изгорите, на пепел ще станете. От тази пепел те ще направят нещо, но ще изтърпите този страх и после ще излезете, ще видите Царството Божие, ще видите всички бла­­гости там. Но като ви извадят от Небето, пак ще ви вър­нат вашия стар образ и ще бъдете пак такива, каквито сте би­ли. Казано е: “Всички няма да умрем, но всички ще се из­меним.”

Има една промяна, която става в света, но тя не е по­стоянна. Трябва да стане една промяна. Ние трябва да отидем в другия свят красиви и трябва да разбираме от това изкуство. Когато един човек отиде в музикалната академия, той трябва да разбира от музика; когато един човек отиде в академията на изкуството, той трябва да разбира от изкуство. Трябва да раз­бираш изкуството, което искаш да учиш. Казвате: “Жи­вотът, към който ние се стремим, това е най-висшата наука.” Вие трябва да имате понятие от тази наука! И онова криво раз­биране, което имате, и то ще се промени. Най-добрия жи­вот и ти сам няма да го създадеш, но само ще го възприе­меш и след като го възприемеш, ти ще го опиташ тъй, както един музи­кант опитва парчето, което ще свири. Той ще го сви­ри един път, два пъти, десет пъти, докато усвои всички ноти в него. Той ще го свири много пъти и всички ще слушат после този живот.

Какво ли би било, ако от любов дадете един музикален кон­церт на Любовта? Сега за едно любовно парче биха те нату­пали, като се върнеш вкъщи. Ако дъщерята е седнала да изсвири едно любовно парче, дърво ще получи от бащата; ако майката е свирила някъде едно любовно парче, бащата вед­нага ще се разправя с нея. Други порядки са това. Но каз­вам: Като свириш едно любовно парче, не само един тряб­ва да е доволен, а всички. Ти сега искаш да свириш едно лю­бов­но парче, но само един да го одобрява. Не, трябва да го одоб­ря­вате всички. Сега, да ви представя каква е моята идея: Има­те 200­300 души, които са прокажени, а пред мене седи една красива мома. Тя е аптеката, от която аз мога да взема цяр. Аз се приближавам към нея и я целувам. От тази целувка всич­ки тия болни оздравяват. Болестта веднага изчезва от тях. Питам: Тази целувка на място ли е? “Ама защо я целу­на?” Ако не бях я целунал, тази проказа щеше да си остане в болните хора. Сега вие целувате едного, но кол­­ко души са се обла­го­детелствували от тази любов? От тази целувка? Вие пра­вите добро, но колко души са облагоде­тел­ствувани от това добро? Така седи въпросът. Всяка добро­детел, която се проявява, е добродетел само ако има плод. Тези, излеку­ваните хора, това е плодът на целувката. Любов­та е плод на Божествената целувка.

Любовта трябва да засяга всички хора еднакво. И когато оби­чаш, ти раздавай щедро и не оставяй никого в лишение. И като обикнеш, кажи: “Господи, тази любов да се всели в сър­­цата на всички и така да я почувствуват, както аз я чув­ствувам. Нека всички бъдат така радостни, както аз съм радос­тен. Нека всички станат така щастливи, както аз съм щаст­лив.” И като се молите, изпращайте тези мисли. Вие каз­вате: “Да има някой да ме обича.” Да обичаш само едного ­ че това сте го правили. Има ли някой, който да не обича? Все­ки има да обича поне по един, но това не може да ви на­­пра­ви щастливи. Този закон вие го знаете, но любовта към ця­лото ­ сега това трябва да учите. Любовта към цялото е лю­бов към едного. Защото, ако вие не обичате нито едного в света, вие не можете да дойдете на Земята да живеете. Вие оби­­чате, най-малко, баща си, майка си или един приятел, или друг някого и това, което обичате, с него трябва да живе­ете. Щом престанете и този едного да обичате или един само пре­стане да ви обича, вашата работа е свършена, вие напу­щате Земята. Тогава от горе ако ви обикнат повече, те ще ви привлекат и вие ще трябва да си отидете от този свят. А пък ако ви обичат повече на Земята, те ще ви задържат тук.

Та, някои от вас, които живеете по-добре на Земята, при­чи­­ната за това е, че тук ви обичат повече, отколкото горе. Ще дойде ден, когато ще ви обичат повече от горе и ще зами­нете за другия свят. Аз гледам, тук умрял някой ­ казвам: Обик­­нали го повече в другия свят. Блажен е той. Ама не уми­ра този човек ­ обичат го тука, на Земята, повече. Дали на Земята ви обичат или горе, на Небето, за мене е все едно. И тук го обичат, и там го обичат. Ще кажете: “Няма кой да ме обича.” Аз тогава си свивам веждите. Като кажете, че няма кой да ви обича, казвам: Лъжа е това. Невъзможно е в света никой да не ви обича. Най-първо, дяволът ви обича.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога ­ на Единния, Вечния Бог на Живота.

9-о утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 19.XI.1933 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.