Трябват 5 млрд. лв. за смяна на стари водопроводи

03.04.2014 16:26 | Мишел Гутсузян

Около 12 млрд. лв. инвестиции са необходими в следващите 10 години, за да може водоснабдяването и пречистването на води в България да отговаря на европейските стандарти. Огромната сума е записана в стратегията за ВиК сектора за периода 2014-2023 г., която правителството прие вчера. Приемането и изпълнението на стратегията е едно от условията на Европейската комисия, за да бъдат отпуснати средства от еврофондовете за сектора.

Подмяната на остарелите водопроводи ще струва близо 5 млрд. лв. Общата дължина на мрежата у нас е над 75 000 км. Около 30 000 км от тръбите са от преди 1970 г. Почти половинвековната възраст на инфраструктурата е причината за чести аварии и огромно пилеене на вода. В момента се губи над 60% от ресурса. По загуба на вода България е на първо място в ЕС. Целта на инвестициите е през 2024 г. щетите да намалеят до 49%, каза министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева.

Около 7 млрд. лв. инвестиции ще са необходими за модернизиране на канализационната система и за изграждане и ремонт на пречиствателни станции за отпадни води.

По линия на еврофондовете ще могат да се осигурят не повече от 30% от всички необходими инвестиции или около 3,6 млрд. лв. Парите обаче не са 100% гарантирани, защото

Европейската комисия може да не ги отпусне в пълния им размер, в случай че не напредваме с реформата на ВиК сектора. Затова една от основните ни цели ще е да не допускаме предишните грешки и да усвоим цялата безвъзмездна помощ, каза Терзиева. Според министъра останалите около 8 млрд. лв. инвестиции може да се осигурят чрез заеми или от ВиК дружествата. В документа се предвижда над 4,1 млрд. лв. от средствата да са от приходите на водните оператори, а те идват основно от сметките на потребителите. Това означава, че нужните пари до голяма степен ще се осигурят през поскъпването на водата. Терзиева не отговори каква ще е цената в следващите години, но гарантира, че ще е социално поносима.

Тя добави, че от националния бюджет за стратегията ще се отпуснат 400 млн. лв. Сумата ще се похарчи за капиталови разходи и помощи на бедните домакинства, които не могат да плащат сметките си за вода. Добавките ще се въведат от 2017 г., критериите за получаването им не са разработени.

03.04.2014 14:59; 24 Часа; 788; 0;

Община Пазарджик започва изграждането на система за видеонаблюдение на територията на града, съобщи кметът Тодор Попов. Местата, където ще бъдат поставени камерите ще се определят от експерти на областната полицейска дирекция с оглед на индентификационните потребностти, обясни градоначалникът.

От сега е ясно обаче, че под видеонаблюдение ще бъдат поставени входно-изходните пътни артерии на града, натоварени кръстовища, пешеходната зона. Центърът за мониторинг на системата ще бъде изграден в сградата на полицейската дирекция и ще се обслужва от служители на МВР.

Камерите и софтуерът, които ще бъдат закупени ще позволяват денонощно наблюдение. Разделителната способност ще дава възможност за разчитане на автомобилни номера. Освен това към системата ще бъдат включени и съществуващи вече камери за наблюдение, монтирани на публични и частни терени.

Общата стойност на проекта ще е над 200 хиляди лв., обясни Тодор Попов. Поради това той ще се изгражда поетапно. До края на настоящата година ще бъдат осигурени 80 хиляди лв., като ще се започне с изграждането на центъра за мониторинг.

03.04.2014 16:26; 24 часа онлайн

Утрамодерно отделение по образна диагностика бе открито в свиленградската болница днес.

Мултидетекторния компютърен томограф и дигиталния рентген струват 4 милиона лева, а средствата са осигурени по Оперативна програма „Регионално развитие“ на Европейския съюз.

В МБАЛ - Свиленград по проект на тази програма са доставени общо 39 апарата.

Днес водосвет отслужи архиерейският наместник отец Константин. Лентата на обновения обект прерязаха управителят на МБАЛ Свиленград д-р Димитър Ермов и кметът на общината Георги Манолов.

3. Април 2014, брой 78, Светла Василева

От тази година всичките 264 общини в страната имат страници в интернет, съобщиха вчера от Програма Достъп до информация (ПДИ). От години неправителствената организация прави преглед на интернет страниците на институциите в системата на изпълнителната власт и наблюдава спазването на задълженията за публикуване на определени категории информация.

Фокус на проучването за 2014 г. е финансовата и бюджетната прозрачност, тъй като от тази година възникват задължения за активно публикуване на информация, приети със Закона за публичните финанси. Докато през 2013 г. само 3% от задължените лица оповестяват бюджетите си, тази година те са вече 23%.

Декларациите за конфликт на интереси са особено чувствителна информация за органите на местната и централната власт. От ПДИ отчитат пик в публикуването им през 2012 г., веднага след влизането в сила на закона. През 2014 г. обаче едва 1/3 от задължените субекти имат на страниците си самите декларации, а под 50% са се ограничили с оповестяване списък на лицата, попълнили документите.

В началото на годината в рамките на месец сътрудници на ПДИ са подали електронни заявления до 535 институции - 17 министерства, 28 областни управи, 151 териториални звена на централната изпълнителна власт, 66 държавни комисии и агенции, 7 независими органа, НОИ, НЗОК и 264 общини с искане за предоставяне на копие от последния договор за обществена поръчка. Малко над 60% от тях са отговорили на искането в срок и са предоставили пълен или частичен достъп до исканата информация.

3. Април 2014, брой 78, Светла Василева

Когато дойдат избори, заваляват обещания. И клетви. И вричания. За вярност. За отговорност. За различност от предишните управляващи (които и да са те). За просперитет и благоденствие. Но най-вече за откритост и прозрачност. "И ви обещавам, че ще има честно и открито управление. За всичко, което се случва в общината, ще бъдете информирани"; "Нашият град заслужава ново управление, което да бъде отговорно, открито" (из предизборните речи на кандидати за кметове). "Кандидат-кметовете подписват меморандум за открито управление" (прессъобщение).

След изборите знамето на откритостта, прозрачността и публичността свенливо се свива, сваля се от пиедестала на обещанията и се заключва в склада да чака следващия вот, когато ще бъде извадено, поизтупано и развято отново. През това време управленци и администратори пишат програми и стратегии за прозрачност, България се присъединява към международни инициативи за открито управление (2011 г.), усвояват се пари от европейските фондове.

За седем години членство в ЕС държавната администрация е похарчила почти 50 млн. лв. (разплатени до момента) от Оперативна програма "Административен капацитет", за да стане добра и почтена. От тях близо 14,5 млн. лв. са, за да ни гарантира прозрачно управление. Остават още около 26 млн. лв. за усвояване - договорени, но неразплатени. Това са само европейските пари. Като добавим към тях националното финансиране и донорството от международни фондации и инициативи, сумата ще надхвърли 100 млн. лв. Всичкото старание и средства заради едната откритост, прозрачност и ефективност, струващи има-няма по 1 млн. лв. на месец.

Какъв е резултатът в крайна сметка и кои са тайните, с които представители на местната и централната власти не искат да се разделят, охранявайки ги ревностно от погледа на гражданите. Отговори на тези въпроси има в проучването на Програма "Достъп до информация", което се прави в началото на всяка календарна година. Според последното, проведено в началото на 2014 г., институциите с охота публикуват на интернет страниците си структурата на администрацията (93,4%), функциите си (78,3%) и услугите, които предоставят (82,8%). Тази информация е безопасна, не ги застрашава и е удобна за демонстрация на прозрачност и откритост. Тук, разбира се, има странни изключения. Това, че Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) не дава гласност за структурата си, е разбираемо, но Националната здравноосигурителна каса, заедно със 17 общини, 2 регионални инспектората по образованието и 11 регионални дирекции по горите защо я крият, никак не е ясно. По същия начин, ако приемем, че липсата на оповестяване на функциите на Министерството на вътрешните работи (МВР) и на Академията на МВР е обяснимо заради бавната раздяла с етикети като "секретно" и "за служебно ползване", то буди недоумение отсъствието на тази информация за Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, а също и в сайтовете на 85 общини, 9 регионални инспектората по образованието, 4 регионални дирекции по горите, 2 регионални здравни инспекции.

Сред институциите, които

са спестили на гражданите информация за услугите

които предоставят (17,2%), учудващо се нареждат Агенцията за хората с увреждания, Държавната агенция за бежанците, Комисията за защита от дискриминация - все едно съществуват сами за себе си, макар да се очаква точно те да са максимално открити, понеже работят с уязвими групи. Но не.

Общата нормативна база, определяща работата на местните и централните власти, програмите и стратегиите за развитие, както и списъците с правилници, наредби и постановления, масово присъстват в страниците. Едва 46,3% от институциите обаче публикуват собствените си индивидуални актове - заповеди и решения (например само 45,9% от общините публикуват решенията на общинските съвети). Близко е равнището на прозрачност и по отношение на публичните регистри. В страната съществуват 3945 такива, поддържани от централни, териториални и местни органи на власт, като 516 от тях трябва да са в интернет по закон. 49,1% от институциите оповестяват информация за поддържаните от тях регистри, а 61% са ги качили в интернет. Едва 12,4% са се постарали да опишат какво представляват те в действителност, а само 5,6% са информирали за реда за достъп до базите с данни. Сред онези, които са "забравили" да направят поддържаните от тях публични регистри достъпни за гражданите, са агенциите за социално подпомагане и по заетостта, държавните агенции за бежанците и за българите в чужбина, изпълнителните агенции "Главна инспекция по труда" и "Медицински одит", Министерството на финансите, Националният осигурителен институт, Националният център за информация и документация и др.

Макар България да не е Швеция, която се счита за родина на първия закон за свободата на информацията, създаден през 1766 г., ние също можем да се похвалим със

Нашият Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) действа от 2000 г., друг е въпросът, че не е сред любимите нормативни актове на институциите, тъй като ги задължава да се придържат към равнища на откритост и прозрачност, които им създават дискомфорт. Този факт се потвърждава и от последното проучване на Програма "Достъп до информация", което показва, че на 14-ата година от приемането на ЗДОИ едва 43,3% от централните и местни власти публикуват на страниците си в интернет информация за звеното, което отговаря за приемане на заявления по закона. Детайлите от работата на тези отдели от администрацията са почти секретни. Едва 24% оповестяват данни за постъпилите при тях искания за достъп до информация. Само 8% посочват числото на отказания достъп, а 24,2% имат годишен отчет за изпълнението на закона, сред които 8 министерства (на вътрешните работи, на спорта, на образованието, на икономиката и енергетиката, на отбраната, на транспорта, на труда и социалната политика, на финансите), Националната агенция за приходите, 11 областни администрации, 45 общини, 10 регионални инспектората по образованието, 11 регионални здравни инспекции, 13 регионални инспекции по околната среда и водите, Столичната дирекция на вътрешните работи и др.

Онова, което

чиновниците охраняват строго

и държат далеч от погледа на гражданите, са списъците с информация, класифицирана като служебна тайна. Само 15% от институциите правят тези списъци публично достояние, а едва 0,4% (общините в Аврен и Челопеч) публикуват списъци на документите, разсекретени по Закона за защита на класифицираната информация. Бюджетът на институциите и отчетите за изпълнението му са другата особено чувствителна тема за администраторите. За 2013 г. и 2014 г. структурите, престрашили се да го оповестят, са съответно 121 и 122, което е около 25% от задължените лица, но само 25 (4,7%) са публикували и отчет към него - това са всички министерства, ДАНС, Министерският съвет и 11 общини. Около 25% от местните власти правят публично достояние датата на обществено обсъждане на бюджета с общността и толкова качват проекта за бюджет на интернет страницата си. Годишни отчети за изпълнението му за предходната година обаче имат едва 16,5%. По отношение на отчетността се забелязва низходяща тенденция. Намаляват структурите, които публикуват информация какво са свършили през годината. За 2012 г. те са 193, а за 2013 г. - 90 от общо 354.

са другата голяма тайна на чиновниците. Списъци с имената на подалите такива декларации оповестяват 47,4% от институциите, а самите документи са на интерент страниците на 32,8% от тях. Данни за последна актуализация на информацията поддържат 28,5%. В действителност без достъп до съдържанието на самия документ трудно може да се прецени до каква степен конкретно едно лице е или пък не е в конфликт. Сред институциите, неспазили изискването на закона и непубликували декларациите, са множество агенции, чиято дейност и последствията от нея пряко засягат големи групи хора в обществото. Сред тях са Агенция "Митници", "Пътна инфраструктура", за приватизация и следприватизационен контрол, за социално подпомагане, за държавна финансова инспекция, по заетостта, за хората с увреждания, по обществени поръчки, по безопасност на храните, а също и държавните агенции за бежанците, за закрила на детето, за българите в чужбина. Държавните комисии по енергийно и водно регулиране и по хазарта, както и 9 министерства, също са си спестили усилието да направят тези документи публично достъпни, заедно с Националната агенция за приходите, Здравноосигурителната каса, националния статистически и националния осигурителен институти. Отсъствието на подобна информация в публичното пространство хвърля сянка на съмнение върху институциите, компрометира както дейността им, така и декларациите и обещанията им за откритост и прозрачност.

Нещото, което се научиха да правят администраторите, и то присъства вече масово в публичното пространство, са обявите за обществени поръчки. Има ги на 79,4% от интернет страниците им. Но само толкова. Информацията за възлаганията е по-скоро изключение. Среща се при 9,7% от задължените лица. Като най-ревностно пазени обаче си остават сключените договори. Само 2,8% публикуват такива. Сред тях са Министерството на околната среда и водите, Комисията за защита на личните данни, Агенцията по обществени поръчки, 10 общини и един регионален инспекторат по образованието.

И тази година, както и в предходните, администрацията с охота публикува

и към която не е чувствителна - структура, функции, услуги, общи планове, стратегии, дори обяви за обществени поръчки. Тайните, които продължава ревностно да пази обаче, никак не са малко. Те засягат пряко дейността й - собствени индивидуални актове, бюджети, отчети за изпълнението им, декларации за конфликт на интереси, сключени договори, което значи, че обещанията за прозрачност все още са повече виртуални, отколкото реални, както и че битката за откритост и публичност още не е спечелена. От гражданите.

Матей Бонев, 03 април 2014, четвъртък, 13:39 ч.

И тази година курортът Павел баня ще подпомогне финансово студенти от населените места в общината. Стипенди на обща стойност 18 хил. лв, ще получат първокурсниците и отличниците, съобщи зам.-кметът на общината Йордана Енева. Всички първокурсници, които запишат успешно втория семестър, ще получат еднократна помощ в размер на 400 лв.

Студентите с отлични резултати ще бъдат подпомогани с по 100 лв. месечно докато поддържат такъв успеха си.

От общинската администрация възнамеряват да привлекат завършилите висшисти за свои служители.

На внимание и грижа от страна на Общината се радват и децата, защото въпреки скромния си бюджет тя продължава до поддържа една от най-ниските такси за детска градина в страната – едва 25 лв. месечно.

Цвета Иванова, 03 април 2014, четвъртък, 18:30 ч.

Започна подмяната на осветлението във Видин, съобщиха от Общината. От дни вече е осветен крайният участък от улица "Широка", по който никога не е имало лампи досега. Първите 12 двойки вече светят. Монтирането им е продължило близо месец.

Участъкът е важен за Видин, сподели кметът Герго Гергов. В него са разположени складова база, работещи фирми, а и движението е натоварено. Затова той е настоял изграждането на новото осветление да започне именно оттам.

До края на годината трябва да бъдат монтирани нови 300 енергоспестяващи осветителни тела с модерен дизайн и на други важни участъци в града и селата, принадлежащи към Общината. Средствата за тях са осигурени от бюджета на местната администрация.
Смолян започва работа по пътни проекти за над 30 млн. лева

До края на годината в региона ще бъдат открити инфраструктурни обекти на обща стойност 100 млн. лв.

Владимир Христовски, 03 април 2014, четвъртък, 19:00 ч.

Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева даде старт на пътни проекти за над 30 милиона лева в Смолянски регион.

В Чепеларе, където ще се строи обходно трасе, министър Терзиева заяви, че ще се изгради над 4 км. нов път, като инвестицията е на стойност 10 и половина милиона евро, осигурени по програма “Транзитни пътища V”.

"Амбицията е строителството да приключи за една година. Проектът е започнат преди повече от 10 години, но резултатът го виждате – път няма, а хиляди хора са принудени да търпят неудобства", заяви министър Терзиева.

Министър Терзиева съобщи още, че с 1 млн. лв., осигурени от Публичната инвестиционна програма на правителството, започва благоустройството на главната пешеходна улица "Васил Дечев" и ремонт на ул. "Беломорска".

Министерството на регионалното развитие (МРР) ще отпусне и още 700 хил. лв. за реконструкция на водопроводната мрежа в село Павелско.

"Целта ни е да отремонтираме старата, заради която трите най-големи села в община Чепеларе – Павелско, Хвойна и Орехово, както и смолянското село Белев дол всяка година през лятото и есента са на воден режим", заяви министър Терзиева.

По-късно, на връх Рожен, беше направена първа копка за рехабилитация на 14 км. от пътя Чепеларе-Соколовци. Трасето е част от главния път Пловдив-Смолян-Мадан и от години е в много лошо състояние. Средствата в размер на близо 10 млн. лв. се осигуряват от Програмата за трансгранично сътрудничество България-Гърция.

Ремонтите дейности по главния път Чепеларе-Соколовци трябва да приключат до края на лятото.

Регионалният министър информира, че до края на годината в Смолянски регион със средства от държавния бюджет ще бъдат стартирани инфраструктурни обекти на обща стойност около 100 млн. лв. Инвестициите от ОП "Регионално развитие" в областта са за над 43 млн. лв.
Ганджа иска да си сътрудничи с морската ни столица

Азербайджанският град има инетерес в областите селско стопанство, туризъм, лека промишленост, образование и спорт

Кръстина Маринова, 03 април 2014, четвъртък, 19:30 ч.

Азербайджанският град Ганджа и Варна ще си сътрудничат активно в областта на образованието и туризма, ще се търсят и възможности за обмен на студенти и преподаватели от университетите на двата града, а в края на април се очаква в морската столица да пристигне делегация от Ганджа –градът, който миналата година грабна приза за Европейска младежка столица 2016.

Очакваната визита съвпада с провеждането на най-известната регата в света - Тол шипс. Това стана ясно на среща между кмета на Варна Иван Портних и извънредния и пълномощен посланик на Азербайджан у нас - Емил Каримов.

Азербайджан има инетерес за сътрудничество в областите селско стопанство, туризъм, лека промишленост, образование и спорт. Миналата година броят на туристите от държавата предпочели България като дестинация се е увеличил, след като туроператори са посетили наши морски и зимни курорти и са ги включили в програмите си.
TOPNOVINI.com


CROSS.bg
Държавата ще строи по 7,5 кв. м на ром

cross.bg | 03 Април 2014 | 08:43

/КРОСС/ В момента се мисли върху стандарт за строителството на социални жилища за ромите, съобщи вчера министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов.

Стандартът трябва да предвижда каква ще е жилищната площ на човек. Според министъра тя трябва да е поне 7,5 кв. м на член от домакинството - колкото са били строителните норми по времето на социализма.

„Възможно е в новия стандарт тази норма да е малко по-голяма, но няма да има жилища по 150 квадрата", обясни арх. Данов.

Държавата да създаде фонд, който да финансира строежа на социални жилища, предложи през март министърът. В тях, срещу символичен наем, ще бъдат настанявани социално слаби хора.

Идеята за ромските жилища е да бъдат построени в близост до сегашните гета, а терените да имат пълна инфраструктура. Територията на гетата също трябвало да бъде облагородена, вероятно с пари на общините, пише „24 часа".
Терзиева: Готови са плановете за възстановяване и развитие на 36 града

cross.bg | 03 Април 2014 | 15:53

/КРОСС/ "Пред комисаря по регионална политика Йоханес Хан отстоявах позицията ни 67 града да бъдат включени за финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж"." Това заяви пред журналисти в Смолян министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева.

Министър Терзиева припомни, че в понеделник е провела техническа среща с еврокомисаря, като една от темите на разговор е била оперативните програми.

„Информирах еврокомисар Хан за хода на сегашната Оперативна програма „Регионално развитие", както и мерките, които предприемаме за следващата - „Региони в растеж". С Европейската комисия продължават разговорите, че трябва да се финансират проекти в 67 града, посочи още министър Терзиева.

Тя припомни, че експерти от ЕК са препоръчвали в неформални разговори градовете да се намалят на 6-7 вместо 67 или поне да отпаднат тези от 4-то ниво.

„Това, което ние говорихме с комисар Хан в понеделник, бе как да се намери начин да защитим интегрирания подход за регионално развитие и да запазим 67-те града в списъка за финансиране. Продължаваме технически да разговаряме с Комисията и не отстъпваме от това, броят на градовете да бъде 67, така, както са били внесени от правителството на ГЕРБ", подчерта министърът.

Десислава Терзиева изрази учудване от внушенията на президента Росен Плевнелиев по отношение на проведената среща между нея и еврокомисаря Хан и опроверга неговото изказване, определяйки го като несъстоятелно.

„Напротив, ЕК е наясно и ние с нейните представители имаме едни и същи цели - намаляване на различията между регионите чрез растеж и създаване на работни места", заяви Терзиева.

Регионалният министър съобщи, че вече са готови интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на 36 града, като са проведени обществени обсъждания. Тези планове са предпоставка за осигуряване на финансиране на градовете от приоритетна ос 1 на ОП „Региони в растеж" 2014-2020 г.

Терзиева отбеляза, че е осигурено финансиране за изработването на интегрираните планове и на останалите 31 града, които са от 4-то ниво. „В момента се възлагат и общините ги изработват. Всичко правим планово, в съответствие с изискванията на ЕК."