Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж



страница4/18
Дата09.05.2017
Размер0.81 Mb.
#20959
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

ПЪТЯТ

Един любопитен монах запитал учителя си:

- Кой е пътят?

- Той е пред очите ви - отговорил учителят.

- А защо не го виждам?

- Защото мислиш за себе си.

- А вие? Виждате ли го?

- Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки 'аз не виждам' и 'ти виждаш', погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.

- Значи пътят може да се види, когато няма нито 'аз', нито 'ти'?

- Е, когато няма нито 'аз', нито 'ти'' кой е този, който ще иска да го види?




ПЪТЯТ 2

Джошу се обърнал към учителя Нансен:

- Кой е верният Път?

Нансен отговорил:

- Всекидневният път е верният Път.

Джошу запитал:

- Мога ли да го науча?

Нансен отвърнал:

- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.

Джошу полюбопитствал:

- Но ако не го изучавам как ще го узная?

Отговорът на Нансен бил:

- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. той на спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.


ПРЪСТЕНЪТ

Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.

Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".


ЗА ПОМОЩТА

Един човек отишъл до Буда и го питал няколко пъти-

"УЧИТЕЛЮ,чух че си много мъдър, научи ме, КАК ДА ПОМАГАМ НА ХОРАТА?"

Буда му отговорил...

" ЗА ДА ПОМАГАШ, трябва да те има.Не можеш да помогнеш, ако не съществуваш"- и потънал отново в медитация.


ПУСТОТАТА

Субухти, ученик на Буда, бил осенен от Просветлението за голямата пустота, където вечното и действителното се сливат с преходното и недейсвителното. докато седял под едно дърво в своето просветление, той забелязал, че отгоре му се сипе цвят. И чул гласове:

- Колко красноречиво говориш за пустотата! -възхваля ли го те, подобно на божии гласове.

- Но аз не съм говорил за Пустотата! - промълвил Субухти.

- Не си говорил. Ние не сме чули. Това е тя истинската Пустота - шепнели гласовете, а цветовете завалели като дъжд.


КОТКАТА

Учителят Нансен заварил две групи монаси, от Източната зала и от Западната зала, да се карат за една котка. той вдигнал котката, размахал я над главата си и извикал на спорещите:

- Кажете по една добра дума, ако искате да спасите котката!

И една дума не паднала в отговор. Нансен отишъл в кухнята, върнал се с голям сатър и разсякъл котката на две. Пoсле дал по една половина на всяка група. Същата вечер, когато Джошу се завърнал в манастира, Нансен му разказал случката. Джошу нищо не казал, обаче събул своите сандали, сложил ги жърху главата си и си тръгнал.

Нансен замислено произнесъл:

- Джошу щеше да спаси котката.




ПАНИЦАТА

При учителя Джошу дошъл нов монах с думите:

- Току-що влязох в братството и бързам да науча Първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете.

Джошу запитал:

- Изяде ли си вечерята?

Той отговорил:

- Изядох я.

Джошу казал:

- Е, тогава измий паницата си.


ПИЛЕТО

Едно пиле било роден експериментатор. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца!

Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето.

На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон.

Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повтаряемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда.

На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата...




ВЪЗЛИТЕ

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.


След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:

— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?

Сарипута казал:

— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.

— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?

Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:

— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.

— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.

Някой възкликнал:

— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.

Буда им казал:

— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?

Един ученик предложил:

— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.

Буда казал:

—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!





Каталог: izmami
izmami -> Стрес и последици от стреса
izmami -> Списък на данъчни субекти без данъчна регистрация,от чието име са издавани данъчни фактури
izmami -> Кодекс част първа общи правила I. Основни положения
izmami -> Изкуството на войната сун дзъ биография
izmami -> Езикът на тялото
izmami -> Как да четем между редовете на финансовите страници
izmami -> Кодекс (Обн., Дв, бр. 105 от 29. 12. 2005 г в сила от 1 януари 2006 г.)
izmami -> Ii разширено издание
izmami -> Юридическа психология
izmami -> Съдържание: 2 демонология 2


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница