Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж

ОТРЯЗАНИЯТ ПРЪСТ

Учителят Гутеи имал навика да вдига пръста си, когато обяснявал някои положения от Дзен. Един млад послушник започнал да го имитира и всеки път, щом Гутеи Вдигнел пръста си по време на проповед, момчето правело същото. Всички се смеели.

Един ден Гутеи се обърнал и го видял. Той хванал ръката на момчето, измъкнал нож, отрязал пръста и го хвърлил надалеч. Момчето побягнало с рев.

— Спри! — извикал Гутеи.

Момчето спряло и погледнало учителя през сълзи. Гутеи вдигнал пръста си. Момчето вдигнало своя пръст. После внезапно осъзнало, че го няма. За миг се поколебало.

Сетне се поклонило.

ДЗЕН КОАНИ

Прочут войн дошъл при учителя Хакуин и го запитал:

— Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът?

— Кой си ти? — попитал Хакуин.

— Аз съм Воин от личната гвардия на великия император.

— Глупости! — отсякъл Хакуин. — Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк.

При тези думи войнът задрънкал с големия си меч от яд.

— Охо! — рекьл Хакуин. —Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата.

При тези думи войнът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал:

— Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада!

Войнът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил.

—А сега знаеш другата половина — казал учителят. — Ти отвори портите на рая.

***
По времето на Тецуген свещените будистки книги на китайски език още не били издадени на японски. Тецуген решил да ги направи достояние на своите сънародници. Намерението му било да отпечата няколко хиляди копия с помощта на изрязани дървени блокчета на отделните йероглифи. Тръгнал той от град на град да събира дарения за осъществяване на великото си дело. За десет години събрал необходимата сума и поръчал изработването на блокчетата.

Точно тогава река Уджи придошла и в страната настанал глад. Тецуген извадил събраните пари и купил с тях ориз за гладуващите. После пак се отправил на пьт да събира дарения. Бил еднакво благодарен и на дребните суми, и на златните монети. След няколко години парите отново били събрани. По това време в страната избухнала епидемия. Хиляди семейства останали без средства за преживяване, затова Тецуген дал всичко събрано на изпадналите в неволя. Когато бедствието отшумяло, той отново тръгнал да събира пари. Най-сетне неговото велико дело било завършено и той умрял спокоен. И сега може да се видят свещените книги, издадени от Тецуген на японски език. Но знаещи хора твърдят, че първите две негови издания, останали недостижими за човешкото око, далеч надхвърлят по значение третото.

***
Думите „Първият принцип", които красят портата на храма Оаку в Киото, принадлежат на четката на учителя Кодзен. Той ги написал отначало върху лист хартия, а по-късно те били изрязани върху дърво.

Ученикът, който му приготвял туша, стоял наблизо и наблюдавал работата на учителя си. По едно време се обадил:

— Не е много хубаво!

Кодзен опитал отново. Ученикът казал:

— Сега е още по-лошо!

И Кодзен опитал трети път.

След шестдесет и четвъртия опит тушът вече привършвал и ученикът отишъл да приготви нов.

Като останал сам, без чужди погледи, които да го смущават, Кодзен бързо написал още веднъж думите с остатъка от туша. Върнал се ученикът и се вгледал в последния надпис.

— Този път е прекрасно! — заключил той.

***
На ученика Докен заръчали да отиде до един далечен манастир. Той много се разстроил, защото смятал, че това ще забави учението му с няколко месеца. Затова казал на приятеля си, по-напредналия ученик Соген:

— Моля те, поискай позволение да дойдеш с мен. Има толкова неща, които не зная, а ако сме заедно, ще можем да разговаряме за тях и по този начин ще се уча, докато пътувам.

— Добре, — казал Соген. —Но нека те запитам: ако ти си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, утеха ли ще е за теб, че аз крача с пълни сили? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?

***
Кьоген давал на учениците си следната задача:

— Дзен — това е човек, който виси от дърво на ръба на висока скала. Той е стиснал със зъби една малка клонка. Не се е хванал за клоните с ръце, нито краката му са се опрели някъде. От ръба на скалата друг човек му извиква: “Защо Бодхидхарма е отишъл от Индия в Китай?” Не отговори ли, той е загубен. Ако отговори, ще умре. Какво трябва да направи?

***
Учителят Тосоцу построил три порти и карал монасите да минават през тях. Първата порта била учението Дзен. Чрез изучаване на Дзен можеш да прозреш истинската си природа. Но къде е тя?

Преминавайки през втората порта, можеш да се освободиш от раждането и смъртта. Но когато си труп, как можеш да се освободиш?

Минеш ли през третата порта, тялото ти се разпада на четирите елемента. Ала къде си ти тогава?

***
Госо казал:

— Да предположим, че срещнете на пътя един учител по Дзен. Не можете да го заговорите. Не можете да стоите мълчаливо. Какво можете да направите?

(На тази загадка отговорът на Мумон бил: “Да му прасна един!”)

***
Вакуан стоял пред портрет на Бодхидхарма. На картината Бодхидхарма имал брада.

— Защо този приятел няма брада? — попитал Вакуан.

***
Шудзан вдигнал тоягата си и я размахал пред монасите си.

— Ако наречете това тояга — казал той, — вие отричате вечния му живот. Ако не го наречете тояга, вие отричате сегашното му съществувание. Кажете ми, как предлагате тогава да се нарича?

***
Учителят Гецуан казал: „Кеичу, първият майстор на колела, направил две колела. Всяко имало петдесет спици. Да предположим, че отрежете главината? — Ще има ли тогава колело?"

***
Висш сановник се обърнал към учителя Такуан с молба за съвет как да прекарва дните си по-пълноценно. По цял ден, обяснил той, му носели жалби и доклади и това навявало у него скука.

Такуан взел четчица и хартия и написал осем йероглифа. Те означавали:

Всеки ден си отива безвъзвратно.

И най-малкият отрязък време

струва колкото къс нефрит.