Някои аспекти на проектобюджета на правителството за 2006 г



страница2/8
Дата09.11.2017
Размер0.59 Mb.
#34240
1   2   3   4   5   6   7   8

Бюджетен излишък


Според повечето икономисти, включително министъра на финансите, през 2006 година отново ще има преизпълнение на приходите и бюджетен излишък. Вероятно преизпълнението на приходите ще е над един милиард лева, като е възможно да достигне нива между 1.2 и 1.5 милиарда лева. Отново се пропуска възможността този излишък да се насочи към по-ниски данъци.

Прозрачност, отчетност и мотивираност


По-голямата част от бюджетните разходи, осъществявани на равнище под министър, не са прозрачни, т.е. не е ясно за какво точно се изразходват. Оттам се появява и проблем с отчитане на ефективността им – когато не са поети ангажименти за резултати е трудно да се контролира доколко резултатите са постигнати. Във връзка с това идва и по-големият проблем – пълна липса на икономическа мотивираност на разходите за различни програми. Анализ разходи-ползи в бюджета въобще липсва. По тази причина възникват и проблеми с разпределението на средства – защото, ако не се знае каква полза ще донесат 5 милиона лева допълнително финансиране за една или друга сфера, няма как да се реши къде точно да се насочат тези средства.

Общ ефект


Намалението на осигурителната тежест ще повлияе положително на икономиката. В същото време, липсата на промяна в общото данъчно бреме и отлагането на реформите в разходната сфера ще действат в обратна посока. Въпреки че разходите се планира да бъдат 40% от БВП, има вероятност те да са значително повече ако бюджетният излишък се похарчи. Това може да увеличи рисковете пред икономиката точно преди влизането в ЕС. Като цяло, бюджетът запазва статуквото в държавните финанси.

Обосноваването на бюджет 2006 г. (Красен Станчев)


Въпреки промените в политическата атмосфера на 2005 г., в която една от основните теми на изборите бе намаляването на данъчно-осигурителната тежест, въпреки обещанията на предишното и сегашното правителства за прозрачност и въвеждане на оценка на ползи и разходи от политики и законодателство и въпреки четирите ръководства и наръчници, издадени от министерския съвет как трябва да се извършва такъв анализ (1), проектобюджетът на следващата година не прилага дори елементарните техники на обосноваване и преценка на ефектите от конкретната фискална политика.

Техника на съставянето


При внимателен прочит на Доклада за държавния бюджет за 2006 година може да се установи следното.

  1. Предвижданията се правят на макро ниво. В основата им са регресионни модели, които се задействат при определени параметри. Тази работа е свършена преди около месец от Агенцията на икономически анали и прогнози. Възможно е да има спор по конкретните стойности на заложените показатели, но в общи линии техните стойности са логични.

  2. Предвиждания на ефекти на микро ниво не са правени изобщо. Т.е. в проектобюджета и неговите мотиви (т.е. доклада) няма да намерите описание на ефектите от определени данъчни и процедурни нововъведения върху разходите и приходите на различни части от обществото, ако за такива разчети не се смятат изказванията за еди колко си освободени средства за бизнеса или за определени суми за домакинствата.

  3. Бюджетът е съставен според добре известния “исторически подход”, т.е. не е ориентиран спрямо определени цели, за чието постигане той би бил средство. Очевидно свидетелство за това е Графика 2 от доклада, която онагледява основните разходни показатели на консолидирания бюджет.

Този подход има своите обяснения и оправдания. В някакъв смисъл изобщо е странно, че проектът бе внесен в срок – предвид на очевидно трудните преговори между партньорите в коалицията и между министерствата и министерството на финансите, необходимостта за утвърждаване на общия замисъл от съвета на коалицията, а и предвид на проточилите се преговори с мисията на МВФ.

Освен това следва да се има предвид и възможността да бе състави по-вреден за благосъстоянието на гражданите проект за държавен бюджет от този, който е налице в момента.



Особеното на ситуацията е в абстрактните допускания и вяра в определени идеи, на които се опира проекта. Доколкото те не са обяснени и обосновани, за тях следва да се гадае. След като се разгадаят идеи, ще бъде възможно да се състави алтернатива на подхода, приложен от правителството.

Водещи идеи и съществени пропуски


  1. На стр. 12 от доклада е приведена графика и са дадени обясненията към нея. Тези пасажи, както и главата за разходите през 2006 не дават никаква съществена информация за замисъла на държамния бюджет. Какво тогава може да се разгадае? Ръстът на държавните разходи в едни области е от 6%, но при заплатите и другите възнаграждения до около 15% при социалните разходи. Но най-високо е нарастването при капиталовите разходи - с 1/3. Защо 1/3, а не ¼? Защо в капиталови разходи са заложени толкова много средства за жилищно строителство след като частното строителство върши все по-добре работата си при по-изгодни условия на финансиране? Как заложените в това перо 981,5 милиона лева ще се отразят на частния сектор? Защо общото увеличение на държавните разходите е над 10%, а и защо – напротив – няма спиране и намаление на тези разходи, щом правителството е обявило, че ще търси възможности за стопански растеж? Кой ще бъде облагодетелстван и защо? Колкото и да са разумни тези въпроси, отговор на тях няма да намерите.

  2. На стр. 28 се казва, че значителният ръст на капиталовите разходи се правел “с оглед стимулиране на общия икономически растеж”. Тази идея, макар и изглеждаща основна за цялата концепция на бюджета за 2006 г., е повече от съмнителна, дори от гледна точка на здравия разум. Ако този почти един милиард за жилищно строителство ще се инвестира от правителството, то той първо трябва да бъде събран от него. Процедурата по събиране данък и възлагане на строителен проект има своите разходи, които най-вероятно ще намалят общия ресурс за инвестиция и съответно въпросния разход ще бъде отнет от “общия икономически растеж”.

  3. Късогледството е основен признак на проекта за държавен бюджет за 2006 г. То се проявява най-ярко в две от фундаменталните идеи, залегнали в неговата основа. Първата от тези идеи е т.нар. намаляване на осигурителните вноски с 6%. Тази промяна е положителна в смисъл на намаляване на задължения по линия на един закон. Не тя се извършва без реформа на НОИ и на цялата т.нар. разходо-покривна философия. (Аналогично е и увеличението на разходите за образование и здравеопазване, без реформи в тяхното управление и финансиране.) Съответно неефективността на системата ще се финансира от задължения на фирмите и гражданите, наложени с други закони, с приходи от друг вид данъци. Т.е. става дума за косвено субсидиране от други данъчни приходи на същата продупчена крина. Квази фискални са и идеите за покриване на част от приходите на НОИ с такива от приватизацията (1/4) и със спестявания на административни разходи (1/2 от тях). Защо тогава тези спестявания не са направени още в проекта за бюджет? (Така се биха улеснили и преговорите с МВФ.) Крие ли се нещо зад прехвърлянето на средства от единия джоб в другия и ако “да”, какво е то? Независимо от отговорите на тези въпроси, очевидно е, че идеята за такова “намаляване” на осигурителните вноски е по-скоро замисъл за покачване на други данъци. Догодина вероятно ще сме свидетели как сега щастливите представители на работодателите, политиците и експертите, одобряващи “промяната”, ще се борят срещу поредното увеличаване на данъците, този път с аргумента, че е отворена нова дупка в коритото на НОИ. Разбира се и от тази мярка днес едни печелят повече от други, но и за това няма да намерите анализ.

  4. Второто основно късогледо “решение” е премахването на старата скала на облагането на доходите на физическите лица и въвеждането на нова. Има няколко очевидни ефекта и дефекта: а) облагат се най-тежко хората със средни доходи; б) тези средни доходи се фиксирани доста ниско; в) на лице е “оплоскостяване” на облагането към най-високия праг; г) няма споделени основания на този избор; д) но е доказано, че този ход сам по себе си, ще затрудни или поне няма да подобри събирането на този вид данък. Най-странното във възприемането на това късогледо “решение”, че самото министерство разбира не особено голямата смисленост на своите действия. В Медиапул може да се прочете следното: “Бюджетната комисия прие въвеждането на нулева ставка за доходи до 180 лева на месец и стъпала от 20-22-24%. В коментар на депутатски въпрос за постепенно въвеждане на плосък данък, Кадиев обясни, че ако се въведе единна ставка от 21% за доходи между 250 и 600 лева с премахване на средното стъпало от 22%, загубите за бюджета ще са незначителни – около 130 хил. лева. (2)



Каталог: pdf docs -> papers
pdf docs -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор
pdf docs -> Реглед на стопанската политика
pdf docs -> Седмичник ипи
pdf docs -> Седмичник ипи
pdf docs -> Реглед на стопанската политика
pdf docs -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме
papers -> Патриарх Евтимий
papers -> Данъци и данъчна политика
papers -> Още няколко въпроса и отговора по повод Русия Георги Ганев, Център за либерални стратегии


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница