Както е известно, промяната в един нормативен акт е обвързана с приемането от парламента на закон за неговото изменение и допълнение. Според изискване, залегнало в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (1), всеки един законопроект трябва да се придружава от мотиви, в които вносителят да дава становище по очакваните последици от прилагането на проектозакона. С други думи, за да се превърне законопроектът в закон, е необходимо (поне нормативно), първо, да бъде направен икономически анализ, който да оцени въздействието и резултатите, които ще бъдат предизвикани промяната на нормативния акто. Това е необходимо, но не и достатъчно условие за приемането на един закон или изменения към него. Ако анализът докаже, че промяната създава повече разходи (негативни ефекти от всякакъв род – намаляване на разполагаемия доход на обществото, пречки пред започването и/или развитието на бизнес, ограничаване на конкуренцията...), то следва, че предлаганите закони или изменения в тях не трябва да се приемат.
Каква е реалността и къде е проблемът (в частност за данъчните закони, но и по принцип)?
Реалност -
Мотивите към последните закони за изменение и допълнение на данъчните закони не предоставят икономически обосновани аргументи нито за, нито против.
-
Направени са само крайно колебливи опити за количествен анализ и оценка на въздействието върху обществото, бизнеса, които промените ще предизвикат.
-
Обемът на мотивите (например три печатни страници) във всеки отделен случай е точно толкова голям, колкото и самите закони за изменение и допълнение. Не че количеството определя качеството, но все пак това не е нормално, имайки предвид, че веднъж имаме членове и алинеи, а после става въпрос за анализ, коментари и обяснения. Не може например обосновката на нова данъчна ставка да се събере в изречение, равно по дължина на разпоредбата, с която се въвежда промяната.
-
Когато се разглеждат промени пряко свързани с приходите на държавата (данъци, акцизи) те са поставени в чисто и просто в една “бюджетноцентрична” система, т.е. фискът е поставен над всичко останало. Дотолкова доколкото бюджетът, както и самите закони служат на обществото и икономиката, така и фокусът трябва да е винаги там, от първостепенно значение е не колко ще получи държавата, а какво ще се случи в икономиката, когато се промени размерът и/или структурата на изземванията от населението, фирмите.
Проблемът
В момента “икономическата обосновка” се подготвя от вносителите на законопроекта. Предоставяните мотиви са далеч от представата за добър икономически анализ. Учудващо е, че дори аргументите “за” (когато ги има) са необосновани и приличат по-скоро на телеграма. Доводи „против” (т.е. алтернативи на) предлаганите изменения няма. Не може и да има, защото никой няма да оспори онова, което сам предлага и защото, дори когато алтернативни предложения и критика са направени, на тях не се отговаря.
Следователно тези, които искат да се запознаят, както с позитивното, така и с негативното бъдещо отражение на дадено изменение (за да знаят как да гласуват), не биха могли да направят това.
Възможни решение
1. Възможно е, при зададени параметри от правителството и спечелилите последните избори партии, икономическата обосновка към всеки законопроект да се подготвя от недържавна компания, организация, която има опит в изготвянето на такъв род анализи. Във всеки отделен случай да се знае кой/коя организация е направила икономическия анализ. Така се постигат няколко неща:
-
Осигурява се професионално изработване на анализа;
-
Излиза се извън държавните структури, т.е. проблем от рода “аз правя анализ, предполагам, че могат да се появят тези и тези негативни последици, но тъй като знам, че например министърът, на когото съм подчинен, е “за” ще търся аргументи “за”;
Подобен проблем е по-малко вероятен за частния сектор, тъй като организацията, изготвяща анализа (за която се знае, че го прави) ще трябва да избира пред:
- по-голям доход сега под формата на допълнително възнаграждение за “поръчан” анализ и по-малък в бъдеще, след като се установи, че оценките са грубо грешни (по-малко бъдещи клиенти)
- по-малък доход сега – правилен анализ и по-голям доход в бъдеще (допълнителни клиенти)
-
Количественият анализ и изложените зависимости в него може винаги да бъде проверен след определен период (напр. една година) и така да се знае дали предвидените последици наистина са настъпили.
-
“Доказалите” се анализи могат винаги да се използват в аналогични ситуации
2. Изготвянето на икономическата обосновка от частния сектор има и още едно предимство: цялата система на избор на организация – анализ – повторен избор ще се контролира сама и ще работи при по-висока ефективност.
Доколокото недържавното обосноваване и разработване на данъчни и други закони може да се възприема като ограничаване на политическата отговорност на управляваща политическа партия (партии), необходимото обществено овсъждане на проектозаконите разширява тази отговорност.
Коментарите и предложения към проектозаконите (включително тези по данъчни задължения) следва да се разглеждат като право на онези, които са или биха били задължени според тези закони (на гражданите и фирмите, на „публиката”) и като задължение на онизи, които ще прилагат съответните закони (правителсдтвото и администрацията) да отговорят на направените предложения и коментари. Мястото за осъществяване на това задължение са мотивите към законопроектите. Точно затова те трябва да съдържат и анализ на алтернатвните решения и на ползите и разходите.
--------------------------------------
(1) Чл. 63, може да се прочете на адрес: http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=6
Разходите за отбрана и бъдещето на армията (Димитър Чобанов)
Една от основните функции на държавата е да осигурява защита на живота и собствеността на гражданите от вътрешни и външни посегателства. По тази причина всяка година от консолидирания бюджет се отделят значителни по размер средства за сигурност.
Тук конкретно ще разгледаме разходите за отбрана през 2006 г., т.е. – какъв ще бъде бюджетът на българската армия.
Сподели с приятели: |