Някои аспекти на проектобюджета на правителството за 2006 г



страница5/8
Дата09.11.2017
Размер0.59 Mb.
#34240
1   2   3   4   5   6   7   8

Изисквания


Както е известно, промяната в един нормативен акт е обвързана с приемането от парламента на закон за неговото изменение и допълнение. Според изискване, залегнало в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (1), всеки един законопроект трябва да се придружава от мотиви, в които вносителят да дава становище по очакваните последици от прилагането на проектозакона. С други думи, за да се превърне законопроектът в закон, е необходимо (поне нормативно), първо, да бъде направен икономически анализ, който да оцени въздействието и резултатите, които ще бъдат предизвикани промяната на нормативния акто. Това е необходимо, но не и достатъчно условие за приемането на един закон или изменения към него. Ако анализът докаже, че промяната създава повече разходи (негативни ефекти от всякакъв род – намаляване на разполагаемия доход на обществото, пречки пред започването и/или развитието на бизнес, ограничаване на конкуренцията...), то следва, че предлаганите закони или изменения в тях не трябва да се приемат.

Каква е реалността и къде е проблемът (в частност за данъчните закони, но и по принцип)?


Реалност


  1. Мотивите към последните закони за изменение и допълнение на данъчните закони не предоставят икономически обосновани аргументи нито за, нито против.

  2. Направени са само крайно колебливи опити за количествен анализ и оценка на въздействието върху обществото, бизнеса, които промените ще предизвикат.

  3. Обемът на мотивите (например три печатни страници) във всеки отделен случай е точно толкова голям, колкото и самите закони за изменение и допълнение. Не че количеството определя качеството, но все пак това не е нормално, имайки предвид, че веднъж имаме членове и алинеи, а после става въпрос за анализ, коментари и обяснения. Не може например обосновката на нова данъчна ставка да се събере в изречение, равно по дължина на разпоредбата, с която се въвежда промяната.

  4. Когато се разглеждат промени пряко свързани с приходите на държавата (данъци, акцизи) те са поставени в чисто и просто в една “бюджетноцентрична” система, т.е. фискът е поставен над всичко останало. Дотолкова доколкото бюджетът, както и самите закони служат на обществото и икономиката, така и фокусът трябва да е винаги там, от първостепенно значение е не колко ще получи държавата, а какво ще се случи в икономиката, когато се промени размерът и/или структурата на изземванията от населението, фирмите.

Проблемът


В момента “икономическата обосновка” се подготвя от вносителите на законопроекта. Предоставяните мотиви са далеч от представата за добър икономически анализ. Учудващо е, че дори аргументите “за” (когато ги има) са необосновани и приличат по-скоро на телеграма. Доводи „против” (т.е. алтернативи на) предлаганите изменения няма. Не може и да има, защото никой няма да оспори онова, което сам предлага и защото, дори когато алтернативни предложения и критика са направени, на тях не се отговаря.

Следователно тези, които искат да се запознаят, както с позитивното, така и с негативното бъдещо отражение на дадено изменение (за да знаят как да гласуват), не биха могли да направят това.


Възможни решение


1. Възможно е, при зададени параметри от правителството и спечелилите последните избори партии, икономическата обосновка към всеки законопроект да се подготвя от недържавна компания, организация, която има опит в изготвянето на такъв род анализи. Във всеки отделен случай да се знае кой/коя организация е направила икономическия анализ. Така се постигат няколко неща:

  • Осигурява се професионално изработване на анализа;

  • Излиза се извън държавните структури, т.е. проблем от рода “аз правя анализ, предполагам, че могат да се появят тези и тези негативни последици, но тъй като знам, че например министърът, на когото съм подчинен, е “за” ще търся аргументи “за”;

Подобен проблем е по-малко вероятен за частния сектор, тъй като организацията, изготвяща анализа (за която се знае, че го прави) ще трябва да избира пред:

- по-голям доход сега под формата на допълнително възнаграждение за “поръчан” анализ и по-малък в бъдеще, след като се установи, че оценките са грубо грешни (по-малко бъдещи клиенти)

- по-малък доход сега – правилен анализ и по-голям доход в бъдеще (допълнителни клиенти)


  • Количественият анализ и изложените зависимости в него може винаги да бъде проверен след определен период (напр. една година) и така да се знае дали предвидените последици наистина са настъпили.

  • “Доказалите” се анализи могат винаги да се използват в аналогични ситуации

2. Изготвянето на икономическата обосновка от частния сектор има и още едно предимство: цялата система на избор на организация – анализ – повторен избор ще се контролира сама и ще работи при по-висока ефективност.

Доколокото недържавното обосноваване и разработване на данъчни и други закони може да се възприема като ограничаване на политическата отговорност на управляваща политическа партия (партии), необходимото обществено овсъждане на проектозаконите разширява тази отговорност.

Коментарите и предложения към проектозаконите (включително тези по данъчни задължения) следва да се разглеждат като право на онези, които са или биха били задължени според тези закони (на гражданите и фирмите, на „публиката”) и като задължение на онизи, които ще прилагат съответните закони (правителсдтвото и администрацията) да отговорят на направените предложения и коментари. Мястото за осъществяване на това задължение са мотивите към законопроектите. Точно затова те трябва да съдържат и анализ на алтернатвните решения и на ползите и разходите.
--------------------------------------

(1) Чл. 63, може да се прочете на адрес: http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=6

Разходите за отбрана и бъдещето на армията (Димитър Чобанов)
Една от основните функции на държавата е да осигурява защита на живота и собствеността на гражданите от вътрешни и външни посегателства. По тази причина всяка година от консолидирания бюджет се отделят значителни по размер средства за сигурност.

Тук конкретно ще разгледаме разходите за отбрана през 2006 г., т.е. – какъв ще бъде бюджетът на българската армия.



Каталог: pdf docs -> papers
pdf docs -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор
pdf docs -> Реглед на стопанската политика
pdf docs -> Седмичник ипи
pdf docs -> Седмичник ипи
pdf docs -> Реглед на стопанската политика
pdf docs -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме
papers -> Патриарх Евтимий
papers -> Данъци и данъчна политика
papers -> Още няколко въпроса и отговора по повод Русия Георги Ганев, Център за либерални стратегии


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница