Някои аспекти на проектобюджета на правителството за 2006 г



страница6/8
Дата09.11.2017
Размер0.59 Mb.
#34240
1   2   3   4   5   6   7   8

Макрорамка


Като описание на общата рамка, трябва да отбележим, че приходите и разходите в консолидирания бюджет за 2006 г. се предвижда да са в размер на 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това преразпределение обаче е твърде възможно да бъде надхвърлено, ако се продължи тенденцията от последните няколко години, тъй като приходите в бюджета се оценяват твърде консервативно, което позволява голямото им преизпълнение. Като следствие от по-големите приходи държавата разполага с повече пари за увеличаване на разходите. Следователно заложените разходи от над 18,25 млрд. лв. в бюджета може да нараснат през следващата година.

Това на практика означава, че предвидените разходи за отбрана в размер на 1,086 млрд. лв. (2,4% от прогнозирания БВП за 2006 г.) всъщност могат да бъдат надхвърлени. Освен това в приложенията към закона за бюджета са предвидени заеми за модернизацията на армията в общ размер от 1,273 млрд. лв., част от които ще бъдат изразходени още през 2006 г. Тази част обаче, за момента не е известна, но това означава, че разходите за отбрана вероятно ще са около 3% от БВП за 2006 г.


Необходимост


Тук възниква въпросът – необходими ли са толкова големи военни разходи за страна, която не е поставена под реална заплаха да води война и която участва в най-големия отбранителен съюз – НАТО. Тези очаквания се потвърждават и от стратегическия преглед на отбраната (1), където е записано: “ Анализът на средата на сигурност показва, че през следващото десетилетие не се очаква Република България да бъде изправена пред заплаха от конвенционален военен конфликт, застрашаващ териториалната й цялост. ”

Модерната, боеспособна армия трябва най-общо да има два компонента – добре подготвени войници и съвременна техника, с която да си служат. В случая обаче това не означава самоцелно купуване на ново и скъпо оборудване и поддържане на многоброен състав на въоръжените сили. На практика на българската армия в момента и липсват и двете съставки.

От една страна броят на военните е прекалено голям, като това се отнася в много по-голяма степен за командния персонал, който е предвиден за други условия и за значително по-многобройна численост на армията. Освен това в Министерството на отбраната и в Генералния щаб има дублиране на функциите, което означава, че разходите за управление на армията са много по-високи отколкото е необходимо, тъй като заплатите в тези ведомства са по-високи от средната за армията.

Отлагане на промените


Друг съществен проблем е, че преминаването към професионална армия се отлага с всяка изминала година. Тъй като все още не е представена управленската програма на правителството не е известно какво се предвижда в нея по този въпрос. Според документите на министерството най-ранната възможна година за преустановяване на наборната служба е 2008, но тя все още не е твърдо установена. Това се случва при положение, че в други страни, които са се присъединили наскоро към НАТО вече активно текат процеси на професионализация. През 2003 г. беше премахната наборната служба в Словения, а през 2004 г. в Чешката република и в Унгария. Освен това в повечето страни-членки на НАТО службата в армията е изцяло доброволна и тенденцията е това да се случва във все по-голям процент от тях. В останалите страни се намалява срокът на задължителната казарма и се планира преминаването към професионална армия (2).

Неясноти и международни сравнения


Предимствата на професионалната армия са ясни: по-подготвени и по-мотивирани военни, с по-добри възможности за използване на модерна техника, по-ефективно използване на ресурсите. От друга страна се премахват негативните ефекти от задължителната повинност – загуба на доходи на част от производителното население, деквалификация, принудителна емиграция. Като цяло ползите за обществото от професионална армия ще са много по-големи и ще има възможност за намаляване на разходите, тъй като тя ще позволи да се гарантира поне същото ниво на сигурност при значително по-малък брой военни. Такива примери са страни като Ирландия и Нова Зеландия с армии (заедно с цивилния персонал в министерствата) от около 12-13 хил. души, които участват в множество международни операции по света.

Остава открит въпросът колко точно да останат военнослужещите и администрацията в министерството на отбраната след приключването на реформата. Един от възможните показатели е съотношението между числеността на армията и населението на страната, където България се намира на едно от последните места и следователно има нужда от значително намаление на броя на военнослужещите. Като най-добри практики по света се очертават Канада, Люксембург, Литва, Латвия, Нова Зеландия, Естония и Ирландия. Въпреки че почти всички от посочените страни са малки, Канада е пример за относително голяма страна с ефективна армия. Процентът на армията спрямо населението, който ще бъде достатъчен за България, може да се определи като средноаритметичен от коефициентите на посочените страни.

Тогава, при запазване на същия брой на населението както през 2003 г., въпреки че то всяка година намалява, се получава, че общият размер на военния и цивилния персонал трябва да бъде между 17 200 и 19 800 души (в зависимост дали средната е претеглена или не). Спрямо плановете за 39 хил. персонал през 2010 г. това би било едно значително намаление. Това естествено ще се случи при напълно професионална армия, така че сигурността на страната няма да бъде застрашена.

Международните сравнения показват, че разходите за отбрана спрямо БВП в България са доста високи както спрямо старите (които са богати), така и спрямо новите членове на НАТО (които са относително по-бедни от старите), а освен това и спрямо средното равнище за света, което според данни на Централното разузнавателно управление на САЩ е около 2% от световния БВП. Тоест, въпреки че е бедна страна, България си позволява да харчи относително повече за отбрана, отколкото повечето членки на НАТО. Можем да отбележим освен това, че дори скандинавските страни с традиционно висок дял на публичните разходи отделят за отбрана не повече от 2% от БВП, като за Дания това съотношение е 1,5%.



Каталог: pdf docs -> papers
pdf docs -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор
pdf docs -> Реглед на стопанската политика
pdf docs -> Седмичник ипи
pdf docs -> Седмичник ипи
pdf docs -> Реглед на стопанската политика
pdf docs -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме
papers -> Патриарх Евтимий
papers -> Данъци и данъчна политика
papers -> Още няколко въпроса и отговора по повод Русия Георги Ганев, Център за либерални стратегии


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница