Стечението на обстоятелствата

Нашият коментар

Още по-нормално е това да се случва с първия бюджет на правителство с министри от социалистическата партия. Както знаем, сред приоритетите на всички социалисти по света са „равенство и образование за всички”. Нарастване на финансирането обаче води до запазване на влиянието на министерството в тази сфера, което към момента означава хаос преди началото на всяка учебна година, ниско качество на преподавателите, особено в средното училище, несигурност и липса на своевременна информация за това какво ще са променя, липса на стимул за директорите да провеждат реформи, които ще подобрят качеството на образованието, съществуване на паралелна система за образование (частни уроци) и т.н.

Липсата на възможност ефективно да се влияе на процеса на обучение от страна на родителите допълнително усложнява процеса на реформа в образованието.

Извод

Единственият приоритет на правителството трябва да са гражданите. Това означава, че ако нивото на образованието в България от години не е добро и явно ресорното министерство не може да се справи, то трябва веднага да се създадат предпоставки на частния бизнес, неправителствените организации и гражданите да се опитат да променят системата. С други думи, трябва да се предоставят повече правомощия на заинтересованите групи, да се приватизират всички висши държавни университети и да им се позволи да провеждат политика, която те сметнат за печеливша. Единственият начин такава реформа да се извърши и едновременно с това всички учащи да продължат да имат достъп до образование е чрез въвеждане на ваучерна система колкото е възможно по-скоро. Българското общество е решило, че ще използва част от събираните от държавата данъци за да финансира средното образование на всички деца и на част от тях за висше образование и тази система ще подобри качеството на образованието по най-справедлив начин. Така всеки родител ще има право да избира и контролира образованието на децата си, а не да зависи от определена политика на правителството.

Резултат от подобни реформи, свързани с приватизация на значителна част от „подотчетните единици” на министерството и ограничаване на намеса в сектора ще се наложи съкращаване на поне 20 – 30% от служителите в министерството (техният брой към момента е около 357 (1)).

Нашите препоръки

2) Въвеждане на ваучерна система (финансирането следва ученика) – тя ще позволи на всички родители, независимо от финансовите им възможности да имат право на избор. По този начин ясно се разграничават двете дейности, които в момента се извършват от държавата – формалното финансиране (чрез нашите данъци) на образованието и самото управление на държавните училища. Този проблем може да бъде избегнат като се позволи парите от данъци за образование да следват изборът на родителите. Свободата да избираш мотивира родителите от своя страна да избират внимателно училището и по този начин да се създават училища, които отговарят на техните изисквания. От своя страна конкуренцията между самите училища води до преформулиране, адаптиране и подобряване на програмите, намаляване на бюрокрацията и неефективните разходи.

3) Училищата трябва да се конкурират помежду си – само чрез реална конкуренция помежду им може да се постигне по-високо качество. Когато са поставени в условия да зависят от избора на родителите и от това да се определя финансирането им, училищата ще се реформират и развиват така, както потребителите на услугите им искат. Тези училища, които се провалят естествено ще се закрият, а учителите и останалите ученици ще бъдат пренасочени там където качеството е по-високо (което е по-добре и за самите ученици).

4) Предоставяне на повече власт за ръководителите на училищата – наредбите на министерството на образованието са неясни, закъснели, променят се постоянно и не рядко предизвикват обратен на целения ефект. В много случаи някои наредби противоречат на интересите на учениците, но при липсата на конкуренция между училищата е лесно те да бъдат приложени. Като се даде повече на власт на директорите, те ще могат да създават учебни програми, които да бъдат съобразени с профила на учениците в определен регион и изискванията на родителите. Това от своя страна ще повиши качеството и успеваемостта, ще е стимул за въвеждане на нови системи на обучение.

5) Предоставяне на повече власт на учителите при съставяне на учебната програма – в момента програмата се “спуска” от министерството и не отговаря на съвременните изисквания за минимален набор от знания в бързо променящата се реалност. Постоянните промени в нея правят почти невъзможно да се даде реална оценка на работата на учителите. А знаем, че когато липсват обективни критерии за оценка, е много лесно да се взимат решения без обосновка, които да облагодетелстват определени страни. Като резултат учителската професия губи уважение, много от професионалните учители напускат системата и се губи ценно знание и опит. Част от тези учители, които остават е трудно да се каже, че биха били избрани от родители и ученици ако имаха право на избор. Разбира се не трябва да забравяме и тези, които считат преподаването за призвание, работят с учениците въпреки всички пречки. Но те са малко и не заслужават да работят в такива условия – именно те ще са първите, които ще спечелят от въвеждането на ваучерната система, тъй като те ще бъдат най-желани от училищата.

6) Предоставяне на пълна свобода за учредяване на учебни заведения – в момента за да се регистрира университет в България, е необходимо решение на народното събрание. Това е един от малкото случаи, в които определен сектор е толкова “тежко” обременен при регистрацията. Това ограничава свободата за навлизане на нови участници и налага наличието на огромни първоначални ресурси. Ако процедурата е опростена като време и усилия най-вероятно много хора, които работят в системата (учители, университетски преподаватели, директори) ще опитат да приложат знанията и опита си в създаването на училище например. По този начин ще се насърчи и участието на бизнеса в организацията, финансирането и управлението на образованието в България.

7) Предоставяне на възможност училищата да се провалят и успяват – у нас няма училище, което да е затворено защото успеваемостта на учениците е ниска или защото повечето ученици не са завършили курса на обучение. Също така няма и училище, което да е наградено за постигнатите успехи. По-скоро такива успешни училища се “наказват” като се отнема част от финансирането им, защото са успели да намерят допълнително средства чрез спонсори например. По този начин стимулите за подобряване на качеството просто липсват. Ако се въведе ваучерна система, ще се наложи да се затворят тези училища, които се провалят и да се преструктурират тези, които остават, за да могат да отговорят на търсенето и изискванията на учениците и родителите. В същото време броят на учениците остава същият и затова търсенето на добри учители и успешни администратори - директори ще се запази. Като резултат те ще бъдат заплатени по-високо - за разлика от сегашната система, където заплащането се определя въз основа на годините стаж, а не на база постигнати успехи и притежавана квалификация.
----------------------------

(1) Тази бройка се отнася единствено за служителите в министерството и не включва служителите в регионалните инспекторати по образование, учителите и помощния персонал в училищната мрежа.

7 юни 2006 гл: денят, в който фирмите и гражданите може би ще спрат да работят за правителството (Адриана Младенова, Велико Димитров)
Според изчисленията на института тази година българските граждани са спрели да работят за правителството и са започнали да работят за себе си на 7 юни 2005 г . Образно казано, ако целият доход на гражданите се използва за покриване на всички държавни приходи за годината, до 158-мия ден от годината или до 7 юни 2005г. правителството следва да изземва доходите на всеки гражданин и едва след тази дата гражданите спират да работят за държавата и започват да работят и съответно да изкарват доход за себе си. Символично сме нарекли тази дата Ден на свободата от правителствена намеса по аналогия на Ден на свободата от данъци (Tax Freedom Day),, който се изчислява от канадския институт “Фрейзър” и американския институт “Кейто”. С този мисловен експеримент целим да онагледим ролята на правителството в преразпределението на доходите на гражданите.

Методологията на изчисляване на този своеобразен ден на свободата е следната: на база на прогнозирания БВП за 2005 г. изчисляваме средния съвкупен доход на ден, който изкарва българската икономика. Средният доход на ден се получава 114 млн. лв. Според прогнозата на ИПИ държавните приходи за 2005 г. ще достигнат 18 милиарда лева. Разделяме тези приходи на получения среден доход на ден и получаваме броя на дните, през които трябва да работят гражданите, за да изкарат държавните приходи, които им биват принудително отнети и срещу които получават публични блага – държавно здравеопазване, образование и т.н.

Разбира се, това е само опростен и стандартизиран пример, като за всеки човек този ден варира в зависимост от дохода, който изкарва и който му бива отнет чрез данъци, такси и други фискални механизми. За всеки отделен индивид може да се сметне деня, в който конкретно той спира да работи за правителството и започва да работи за себе си и за семейството си.

За да сравним получения резултат за България с други държави сме използвали същата методология. Сравнението е обобщено в следната таблица:

* Представените данни са за 2004г.