"Някои нетрадиционни субекти на международното право"
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| На 02.04.1947г СС на ООН одобрява единствената \\"стратегическа опека\\"-тази на САЩ над Марианските, Каролинските и Маршаловите острови, които са бивши под мандатни територии на Япония. Тяхното развитие към самостоятелност е продължително и усложнено. Маршаловите острови стават член на ООН на 17.09.1991г. Една част от Каролинските острови създават федерация на държавите от Микронезия заедно с др. малки територии, не попадащи под опека, приета в ООН на 17.09.1991г. Остров Палау /от Каролинската група/ остава самостоятелен и членува в ООН като отделен държава от 15.12.1994г, но въпреки това остава свързан със Щатите чрез т.н. договор за свободно общуване/съюз\\"-Compact of free association. Този договор обаче не е несъвместим с пълния суверенитет, който притежава Палау като субект на МП/ това се отнася за Федералните Щати на Микронезия и Маршалските о-ви, също страни по договора/. Северните Мариани обаче гласуват за \\"общностен статус\\" със САЩ и както и Пуерто Рико не са суверени държави и до днес. Малко вероятно е институцията на опека, с която се ползуват САЩ да бъде ревизирана за в бъдеще, защото вече американската администрация дългогодишно управлява тези територии, а и ще е сложно да оставиш такива малки територии само в ръцете на местната администрация, която определено няма опит в световната политика, поради липса на фактическа изява в международен план
Остров Гуам, който е най-големият от Марианските острови, постепенно е интегриран към САЩ, като населението му получава права на американски граждани/без избирателни/ още през 1950г, а официално е присъединен към САЩ през 1975г. В момента под американска опека са само част от Марианските острови и това е единственият действащ пример на международната система за опека. На 01.11.1947г е утвърдено споразумението споразумението за поставянето на о-в Науро под съвместна опека на Великобритания, Австралия и Нова Зеландия. Друг случай за общо осъществяване на попечителски функции липсва в практиката на ООН. Науру получава независимост в рамките на Британската общност още на 01.1968г. През 1949 се взема решение за постоянна под опека на югоизточната част на Сомалия/бивша италианска колония/. На 02.12.1950г е утвърдено съответното споразумение с Италия за предоставянето и на попечителски права за срок от 10г както в/у тази част на Сомалия, така и върху Еритрея. Това представлява единствения пример, в който победена в ВСВ и не явяваща се в момента член на ООН държава, получава подобни права. Особен интерес предизвиква случаят с Югозападна Африка, която от времето на ОН е под мандатна територия на Южноафриканския съюз/ от 1961-ЮАР/, тъй като държавата мандатор отказва включването на територията в системата за опека на ООН. По този повод Международният съд на ООН излиза с едно доста компромисно съвещателно мнение/11.07.1950г/ В него се приема, че с оглед на целите няма разлика между \\"мандат\\" и \\"опека\\" и затова мандатарят може да продължи да изпълнява функциите си в това качество до изтичане на уговорения с ОН срок на мандата, те до 1966г; Аналогична теза се поддържа по делото, заведено от Либерия и Етиопия срещу ЮАР за незаконната анексия на Югозападна Африка-South- West Africa Cases/m Preliminary objections. Judgement of 21 Dec 1962; Judgement of 18 Jul 1966. В следствие на това становище на съда, едва на ХХ! Сесия на ОС на ООН от 1966г е приета осъдителна резолюция за извършената от ЮАР фактическа анексия на югозападна Африка. Въз основа на този акт е създаден и специален комитет на ООН в състав от 11 държави, на които се \\"възлага управлението на Югозападна Африка до постигане на нейната независимост\\", но не е в състояние да извърши никакви практически действия. Едва в следствие на промените в ЮАР/1989г/ става възможна независимостта на Югозападна Африка/21.03.1990г/, която под името Намибия получава международно признание и членство в ООН от 23.04.1990г. През 1993 В наши дни системата на опека е изчерпана и като цели и като съдържание. Това дава основание все по-често да се предлага премахването на съвета по опеката като главен орган на ООН, тъй като практически той дублира друг такъв орган -Съвета за Сигурност. 9. Колонии. Съществуват още не самоуправляващи се територии по глава Х1 от УООН, детерминирани като територии, \\"чиито народи не са достигнали пълно самоуправление\\" /чл. 73 УООН/. Но такива са и териториите, поставени под опека/гл. Х11 иХ111/. Следователно \\"самоуправляващите се територии\\" са поне два вида - под опека и други.Деликатната формулировка никъде не използва термина \\"колонии\\", но по аргумент от чл. 74 от УООН, където се говори за метрополии е нормално да се предположи, че във втората категория са отнесени именно колониите. След приемането на Декларацията на ОС на ООН за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи от 14.12.1960г е създаден Специален комитет по деколонизацията/1961г/ с първоначален състав от 17, впоследствие 24 държави.С оглед ликвидирането на последните типични проявени форми на колониализъм през 70те и 80те г функциите му са обезсмислени. В тези територии се приема принципът, че интересите на населението са от първостепенна важност, приема се за свещено задължението да се осигури тяхното благоденствие в най-голяма степен. Те се задължават да развият самоуправлението и да съдействат за еволюцията на свободни политически институции. Освен това управляващите тези земи са задължени да дават периодичен отчет на Ген секретар на ООН за състоянието в тези райони. Тази информация се проверява и обсъжда от Комитета на Генералната Асамблея, известен още като Комитет по информацията за Не самоуправляващите се територии /Comettee of Information from Non-Self-Governing Territories/. Първоначално този орган е бил на принципа ad hoc, но след 3 години се превръща в полу-постоянен орган в резултат на Резолюцията на Ген Асамблея от 1961г докато целта-получаване на независимост на колониалните държави и народи не бъде постигната./целта е формулирана още в Декларацията от 04.12.1960/. През Декември 1963 Ген Асамблея прекрати съществуването на този органи и прехвърли функциите му към на Специален Комитет/ комитет на 24те/ със същата цел. Не уточняването на засегнатия \\"персонален субстрат\\" при термина \\"не самоуправляващи се територии\\" е един от основните дефекти на гл11. Още по-показателна за това е невъзможността да се отграничи кога териториите се превръщат от \\"не самоуправляващи се\\" в \\"самоуправляващи се\\" и коя степен на тяхното самоуправление е достатъчна за признаване на международната им правосубектност. Освен това не е ясно дали държавите, помагащи на съответната територия да постигне определена степен на самостоятелност и натрупване на управленски опит ще позволи и ще способства за развитието на този процес на самоуправление или с цел да поддържа контрола си над подопеч1ната територия ще стопиха този естествен държавно образователен процес и в последствие ще я превърне в своя провинция. Въпреки това някои такива територии като Коморските о-ви, подопечни на Франция успяват да получат самостоятелност. От 1912г те са колония; от 1946-самостоятелна административна единица; от 1961-отвъдморска територия; от 1968-територия с вътрешно самоуправление; независима от 1975г, приета в ООН на 12.11.1975г. В последна сметка все пак деколонизационната политика на ООН е достигнала такава ефективност, че до ден днешен са останали по-малко от 20тина територии/най вече островни земи/, които като субекти на правото попадат именно в тази категория. Най усложнени са случаите с Нова Каледониа, Таити, Гиблартар и Фоукландските о-ви/ Малвините/, най вече поради аргумента, че населенията им са силно подтиснати от властите на метро пола и техния вот на референдума по тези причини би трябвало да бъде игнориран; и поради факта че за тях си съперничат по двама претенденти суверенитет в последните два случая/Испания и Аржентина-респ./.Спорът за стратегическите Фолкландски о-ви е в основата на въоръжения конфликт между Великобритания и Аржентина от 1982г; но този конфликт показва по скоро, че де факто тези земи нямат собствена изява като субект на МП, а са обект на международноправен спор, те се превръщат в обект на МП, което е в разрез с вече определения им статус на субекти; Явно е, че двете форми на не самоуправляващи се територии/под опечна и колониална/ са изчерпани в наше време.Зависимите територии, които разгледах не могат да попаднат категорично в сферата на гл. 11 от УООН , тъй като те са или исторически интегрирани към съответните държави, или притежават различна форма на автономно съществуване. Въпреки всичко редки са случаите да се постигне целта на тази глава, а именно да се превърнат съответните територии в пълноправни участници в международните отношения, те в първични субекти на МП. Поради интеграцията или автономията, те са лишени от международна правосубектност и само на хартия се определят като субекти на МП. Това дава основани да се замислим дали при днешните условия тази част от УООН не е лишена от смисъл и не е ли крайно време да бъде редактирана? 10. Мини - държави. Разглеждането на нетрадиционната правосубектност би било непълно без примера на четирите европейски \\"мини държави\\" в чиято история и/или настояще тя е преплетена.Андора /465 кв. км/ е само-управляваща се територия от 805г, после е под васалитет на графовете де Фуа. През 1278г се постига компромис-Урхелският епископ/представител на Испания/ запазва \\"върховни права\\" над нея, де Фуа/основатели на династия Навара/--\\"наследствена юрисдикция. Когато в кр. на XVI в Анри IV чрез лична уния обединява Навара и Франция, съответната юрисдикция се прехвърля на френския крал. Символично васалното положение се запазва до 90те г. на ХХв., но има и сериозна фактическа зависимост в съдебната власт-двамата викарии се назначават съответно от Испания и Франция. Официално регистрираната през 1976г \\"Демократическа асоциация\\" успява да постигне разрешение за референдум, проведен през 1992г и на него се извоюва нейната пълна независимост; приета в ООН на 28.07.1993. Монако/1,9 кв. км/ датира като подвластна на фамилия Грималди от Генуа от 1927г/тя досега е управлявана от фамилията в лицето на принц Рение III. От 1641-1793-протекторат на Франция, до 1815 фактически присъединено; от 1815-17-протекторат на Сардиния, а до 1818 има статус на \\"независимо княжество. Договорът между Монако и Франция от 1918г налага режим близък до протектората. По договор от 1963г съществува парична и данъчна обвързаност между тях. Монако е наблюдател към ООН от 1956г, а пълноправен член от 28.05.1993г, но е трудно неговата международна правосубектност да бъде определена като пълна, защото са запазени правата на Франция-да разполага свои военни подразделения на негова територия да осъществява гранично-митнически контрол; да дава съгласие при сключване на международни договори, а при овакантяване на престола то автоматично преминава под пълен френски суверенитет. Княжество Лихтенщайн/157 кв. км/ е образувано през 1719г владенията на рода Лихтенщайн в Моравия и Австрия и присъединяването на Шеленберг/1699/ и Вадуц/1712г/. Първоначално е ориентирано към Австро-Унгария, но от 1918г/нейното разпадане/ се пренасочва към Швейцария, която от 1919г/специално споразумение/ осъществява дипломатическите му отношения.Това на практика означава, че акредитираните в Швейцария дипломатически представители се акредитират едновременно и в Лихтенщайн. От 1921г действа валутен , от 1924г и митнически съюз. Княжеството е страна по Статута на Международния съд още от 1947г, член на ООН от 18.09.1990г, но това не води до отпадане на тясното му интегриране към Швейцария, поради което може да се заключи, че то има ограничена международна правосубектност Сан Марино-/61кв км/-най старата европейска република, основана през 301г. Като самостоятелна държава е призната от епископа на ремини през 855г. През XIII-XVII е под покровителството на Мантефелтро, а от 1631г--независима. Постепенно се превръща в протекторат на Италия. Поддържа номинално самостоятелни дипломатически отношения, но по принцип държавите/и България/ акредитират там дипломати от представителствата си в Рим; член на ООН от 02.03.1992г. До обединението на Италия през 1870 папата притежава светска власт върху Рим, която се материализира в съществуването на т.н. \\"Папска държава\\". При обявяването на Рим за столица на Италия, започва конфликт с църквата.Кризата е преодоляна с подписването на Латеранските договори/11.02.1929/ между правителството на Мусолини и Папа Пий Х1.Съгласно чл3 на светия престол се предоставя\\"пълна собственост и изключителна суверена власт над Ватикана\\" като този град е\\"неутрална и неприкосновена територия\\" /чл. 24/.Именно този договор превръща Ватикана в субект на МП. Ролята на папата се детерминира от канон 321 от Codex Juris Canonici /редакция от 1983/, с което се утвърждава неговата светска и духовна власт. Ролята на Ватикана в световните отношения е двуизмерна, те той сключва договори и изпраща посланици, без да губи своята безгранична духовна власт в световен мащаб като глава на Католическата църква. Не на последно място трябва да се отчете, че освен традиционна роля, която има Светият престол като субект на МП, сегашният папа Йоан Павел II е един от най-милосърдните лидери, който според Дитър сам е субект на MП, защото с миро творческата си дейност спомага за развитието на интернационалните връзки, независимо от изповеданието на държавите, които посещава/вкл. Б-я/. В доктрината съществуват опити да се разглежда Ватикана като пълноценна държава/Фицморис/, но също така и да се откъсва правосубектността на Светия Престол от конкретната територия, в която е разположено седалището му/ Келзен, Кунц, Гугеннхайм, Опенхайм/. Тези схващания са твърде крайни. В разглеждания случай липсва триадата за държавността-територия, население, върховна власт. Площта на града е едва 0,44 кв. км, а граждани в традиционния смисъл на думата практически липсват. Дори символичните въоръжени сили, използвани само за церемониални случаи, са съставени само от чужденци/швейцарски гвардейци/. В другия случай се хиперболизира институцията и се обезсмисля седалището/териториалният аспект/. Светият престол се възприема като съвкупност на папската курия и съществуващите към нея служби и така той е право субектен, независимо от местонахождението си-постоянно или временно. Никоя друга религия не притежава международна правосубектност и причината за това не е само отсъствието на \\"йерархическа шапка, но и липсата на собствена територия, дори и с размерите на Ватикана. Много ограничена правосубектност притежава Суверенният орден на Йерусалим и Малта/институция без териториален субстрат/, но тя се простира само и единствено до поддържане на дипломатически отношения. При това държавите, които акредитират свои представители при него, използват за целта своите дипломати при Светия Престол. С оглед на горното, според мен е правилно за субект на МП да се приема Светия престол, но в съвкупност с неговото местоположение-градът Ватикана. В този смисъл използването само на понятието \\"Ватикана\\" е не съвсем издържано. Достатъчно е да се разгледат международните договори, където навсякъде субектът се именува \\"Светият престол\\" ( fr- Saint Siege; engl- Holy See); Трябва да се има в предвид, че Суверенният орден също е субект на МП, който функционира удачно без териториална база-той изпраща и посреща посланици и има сериозни заслуги за развитието и усъвършенствуването на хуманитарното право, особено при въоръжените конфликти. Въпреки че нямам съвсем нова информация, трябва да отбележа, че през 1995г 41 държави са поддържали дипломатически контакт с Ордена. В миналото Орденът е имал своя териториална база и дори суверенитет-на Родос, после в Малта. След като отказва предложението да се настани в Готланд-шведски остров в Балтийско море, за свои нужди, той се установява като суверенно sui generis, в територията на чужда държава. Светият престол участва в много международни форуми, вкл. в Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество и членува в редица специализирани международни организации от системата на ООН/UTU; TU; EURATOM) или има наблюдатели в други-UNESKO; ILО). Поддържа дипломатически отношения с около 100 държави в света, тъй като още чл. 12 Основния договор на латеранските споразумения съдържа признание на самостоятелно \\"активно и пасивно право на посолство\\" за Светия престол. Нещо повече Виенската конвенция за дипломатическите отношения -1961 потвърждава в своя чл. 16 т 3 съществуващата до тогава обичайна практика папският нунций да е доайен на дипломатическия корпус в редица държави/предимно католически. Парадоксалното на разглеждания случай се състои в това, че доктрината все още не приема Ватикана за държава, за което изтъкнах някои от съществените основания. От друга страна обаче този специфичен субект на МП има по-широка реализация, при това самостоятелна във всички направления и проявни форми на международната правосубектност, отколкото множество приемани за държави субекти. Достатъчно е съпоставката с Монако, Лихтенщайн и Сан Марино, които са разгледани по-горе. 11. Свободни градове. Не могат да бъдат отминатия и други политически образувания, приближаващи се от правна гледна точка до държавите, доколкото имат съществена роля в практиката на международното право. Според Геновски те са интернационализирани територии, според П Радойнов-свободни градове, според Борисов свободни градове и свободни територии. Макар че мнението ми определено не е много компетентно аз споделям третия възглед, защото ми се струва, че има съществена разлика в дефиницията на свободния град и свободната територия. В едната категория попадат Краков, Данциг, Танжер и Йерусалим, а в др. -Саар и Триест. По принцип режимът в Йерусалим и Танжер е близък , но не се покрива с този при свободния град. Освен това в случаите с Йерусалим и Триест предвидената форма на осъществяване на специфична правосубектност въобще не е приведена в действие, а остава зафиксирана в съответните проекти. Поради кървавите сблъсъци между Палестина и Израел по отношения на свещения град предвидените споразумения се нарушават твърде често. В исторически план свободните градове се появяват през Средновековието/Хамбург, Бремен, Любек, Регенсбург/ с голяма независимост, даже да сключват политико-икономически съюзи/Ханзата/. Типични представители на този тип субекти в контекста на съвременната доктрина на МП се появяват по-късно. Краков е определен за свободен град съобразно решението на Виенския конгрес/Генерален акт от 09.06.1815г/. Статусът на града и областта е \\"свободен, независим и съвършено неутрализиран град\\", под покровителството на Русия, Австрия и Прусия, получава своя конституция/одобрена от тях. Присъединен към Австрия през 1846г. Данзиг /Гданск/ е създаден въз основа на разпоредбите на чл.110-108 от Версайския мирен д-р от 28.06.1919г. Съобразно тях, ОН получава право да назначи комисар и наблюдава за спазване на статуса му, а Полша контролира международните му отношения/правомощията са записани в д-р м/у Полша и Данзиг от 1920-21г/. На 04.06.1922г е приета \\'Конституцията на свободната държава\\". Постоянният съд за международно правосъдие дава 5 съвещателни мнения относно международно правния статус на Гданск, през 1925, 1928, 1930, 1932 и 1935г. в тях сравнително последователно се поддържа мнението за наличието на международна правосубектност, с изключение на ограниченията, произтичащи от особените отношения с ОН и Полша, а от 1945г е окончателно включен в състава на Полша. На 18.12.1923г е подписана първата конвенция за статуса на Танжер, обявяваща го за интернационализиран и с постоянен неутралитет. Той получава законодателна и административна автономия, с изключение поддържането на дипломатически отношения, които се осъществяват чрез посредничеството на френския генерален комисар, но това се отнася не само до града, а и до цялата територия на Мароко/чл. 5 Договора от Фес-1912г/. С провъзгласяването на независимостта на Мароко се поставя въпросът за връщането на Танжер по юрисдикцията му и се подписва на 05.07.1956г в Рабат протокол между Мароко и Международния контролен комитет, с който се предвижда премахването на \\"особения режим\\", а от 08 до 29.10 1956г на конференцията във Федал е взето решение за ре интегриране на зоната към Кралство Мароко. Една от горещите точки в момента и един от основните проблеми във международните отношения е град Йерусалим в Близкия Изток. След ПСВ, заедно с цялата територия на Палестина под мандата на Великобритания. При приемането на резолюцията на ОС на ООН от 29.11.1947г за създаване в региона на две държави-арабска и еврейска е отчетен фактът, че като център на 3 световни религии/християнство, деизъм и мюсюлманство/ е неоправдано присъединяването на Йерусалим към които и да е било от тях. Затова се аргументира становището за обособяването му като самостоятелна административна единица. При разразилия се арабско-израелски конфликт през 1948г това се оказва невъзможно; аналогичен неуспех има и опитът, базиращ се на чл. 81 от УООН -градът да бъде поставен под опека, но не на отделна държава или група държави, а от ООН. С войната от 1967г Палестина попада под окупацията на Израел. Впоследствие е формирана Палестинска автономия, но съпротивата срещу Израел за обособяване на Палестина/водена от създадената през 1964г Организация за освобождение на Палестина, с несменяем лидер от 1969г-Ясер Арафат/ като отделна държава продължава и до днес с твърдото намерение Йерусалим да стане палестинска столица. В групата на интернационализираните територии спадат Саар и Триест. Саарската област има важно икономическо значението и се оспорва между Франция и Германия. На референдума от 13.01. 1935г жителите му се обявяват за присъединяване към Германия. На Лондонското съвещание от 02.1948г Франция получава \\"административно управление над Саар\\", но на проведения на 23.10.1955г референдум се решава връщането му на ФРГ. Триест представлява международно правен проблем до 1954г, когато е окончателно решен чрез поделяне на околностите му между Италия и Югославия, а и неговата международна правосубектност така и не се реализира де факто и остава предвидена само в международните споразумения. Тези територии не са самостоятелни субекти на МП, а само държаво -подобни общности с различна степен на автономия. Осъществяването на реалната власт, включително на международното общуване е възложено на една или група държави (Саар, Краков, Танжер), на международна организация и държава(Данциг) или само на международна организация в лицето на делегиран от нея представител( Триест, Йерусалим). Налице е силно ограничена договорна правоспособност (донякъде с изключение на Данциг), както и пълна невъзможност за членуване в международни организации и поддържане на самостоятелни дипломатически отношения. Така създадените специфични субекти на МП не могат сами да прекратяват международния си режим, тъй като той е резултат на споразумение, в което \\"свободният град\\" или \\"свободната територия\\" не участва самостоятелно, респ. не може да се ползва от признатия инструментариум за дерогиране на международни задължения. Появата на тази категория субекти на МП е резултат на политически и военностратегически компромиси. Краков е \\"обособен\\", за да не попадне в руските или австрийските владения при поредната подялба на Полша, а Данциг, за да не бъде включен нито в Полша нито в Източна Прусия. Танжер се намира непосредствено срещу принадлежащия на Великобритания Гибралтар и включването му в френската или испанска зона на протекторат в Мароко би поставило под съмнение Британския контрол над \\"входа на Средиземно море\\". Триест не е предаден на Югославия, но не би могъл да остане под контрола на победената във ВСВ Италия. Саар е непосредствено до френската граница, но няма историч1ески основания да бъде присъединен към Франция подобно на Елзас и Лотарингия. Попадането на Йерусалим под изключителна арабска или израелска власт би довело до непреодолими религиозни и политически противоречия, които съществуват в момента. Тези компромиси обаче не са в състояние да решат трайно съществуващите проблеми, поради което някои от международно правните режими въобще не се осъществяват, а други-естествено отмират или се трансформират при промяната на геополитическите реалности. Подобен проблем съществува и с мястото и ролята на Берлин непосредствено след ВСВ, като някои немски автори като Т. Гизе, М Драх и фон Кройцер лансират тезата, че Западен Берлин е своебразна \\"трета германска държава\\", но САЩ, Франция и Великобритания отстояват окупационния му статус, потвърден на Парижката конференция от 1954г и на Декларацията на трите сили от 23.10.1954г. Съветската нота от 27.11.1958г предлага Западен Берлин да се трансформира в самостоятелна политическа единица, с характеристики на \\"неутрален свободен град\\", чийто статус да се гарантира от 4те Велики сили и 2те Германски държави. САЩ чрез Меморандума на ДД от 19.12.1958г отказва видоизменяне на дотогавашния режим. На 03.09.1971г се подписва Четиристранното споразумение, в което се регламентират преимуществено функционални проблеми, а не статусът на Западен Берлин. В част II пара \\"В\\" на Основното споразумение и в приложение 2 към него той не е съставна част от ФРГ.Може да се твърди присъстват белези на пасивна легация, но едновременно с това приемането на чужди дипломатически/по-скоро вази-дипломатически/ и консулски представители не е резултат на суверенна воля, а става по силата на международно споразумение, в което Западен Бегли не е участник. Примери на международна договорна правоспособност са подписаните между Сената на Западен Бегли и Правителството на ГДР споразумение за облекчаване и подобряване на пътуванията и посещения и за урегулиране въпроса за пограничните анклави, чрез обмен на територии/ и двете от 20.12.1971г/, но те са изпълнителни международни договори, защото почиват на разпоредбите на самото Четиристранно споразумение. Поради това не може да се обосновава и самостоятелна договорна правоспособност, а само ограничена такава. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|