"Някои нетрадиционни субекти на международното право"
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| От изложението е видно, че Западен Берлин притежава редица характеристики на \\"свободните градове\\", но той не може да бъде приравнен към тях, основна причина за това е съществуването на следвоенна окупационна администрация, която се намира в него на базата на акта за пълна и безусловна капитулация на Германия във ВСВ. В съвкупност с др. предхождащи или последващи го международни инструменти. Затова терминологически най-приемливо е предложението на П Радойнов, Западен Берлин да се разглежда като \\"обособена политическа единица\\", която има характер на \\"държавно подобна общност между окупиран и свободен град\\"
12. Асоциации на държави. Интересен е фактът, че МП не се занимава с така наречената \\"фактическа зависимост\\", която след ВСВ обвързва СССР и бившите социалистически държави, поради факта, че формално политически те запазват атрибутите държавен суверенитет, респ. на международна правосубектност. Те са субекти на МП като суверенни демократични страни, но всъщност не е било така. Аналогично е положението с \\"\\"традиционно символичната зависимост\\", характерна за \\"общността на нациите, бивша \\"Британска общност\\", която обединява държавите колонии и доминиони на Великобритания/доброволно обединение/. В някои от тези страни формално е запазен статусът на британския владетел, които прерогативи понастоящем Елизабет 11 осъществява по отношение на Канада, Австралия, Нова Зеландия чрез генерал губернатори с представителни функции. Те получават пълна независимост по силата на Закона от Уестминистър от 1931г, но болшинството от колониите са я получили чрез последващи закони за независимостта. Индия например е република, но приема короната като символ на общността. Въпреки това бившите доминиони днес са самостоятелни субекти на международни конфликти, могат да контактуват свободно с държави извън общността.По между си обаче те са сключили определени договори, т.н. Анзакски Пакт между Австралия и Нова Зеландия от 1944г напр. Тази общност се определя от небезизвестния британски професор Старк като \\"мулти -расова асоциация на свободни и равноправни държави, подкрепящи ООН и нейните принципи. Те са против дискриминацията по произход, цвят или раса, и почитат Британския суверен, въпреки републиканския си характер на повечето от тях, като единствен титуляр на обединението поради традициите в управлението.\\" При това интернационално формирование, което също се явява субект на МП липсва конституция, има само kонсенсусни процедури и възприети на практика методи. През 1965г е бил основано в Лондон ръководното тяло-т.н. Секретариат . Тези държави действат дата синхронизирано в редица международни конфликти-при Англо-Френската интервенция през 1956г на Суедския канал, през 1962 и 1972г при обсъждане на условията по влизане на Британия в Европейската икономическа общност, през 1966г по време на Родоския конфликт, през 1971г при вземането на решение за снабдяване с оръжие на Южна Африка от Британия за защита на морските маршрути в Индийски океан. Свързаността между тези държави е твърде нетрадиционна и не може да обяснена чрез правни отношения. Ако техните нестандартни отношения бяха малко по-формализирани в правната доктрина, щеше да е лесно тази общност да се класифицира като МО, но в нашия случай може определянето да се ограничи само до асоциация между държави. Декларацията, приета, на 22.01.1971г на конференция в Сингапур от председателите на държавите в общността, съдържа някои уместни концепции по отношение на характера и целите на тази общност и задачите на този правен субект са формулирани по следния начин: \\"свободна асоциация на суверени държави, всяка от които с независима външна политика, но консултираща се и сътрудничеща на общността с цел световен мир и благоденствие на народите от общността.\\"\\"В днешно време са създадени специални консултативни групи работещи в сферите на енергетиката, индустрията и търговията, те провеждат периодични срещи от 1978г насам и те се наричат срещи на Председателите на държавите от общността в Азиатско-Пасифическия регион, т.н. CHGOGRM. С най-голяма актуалност в контекста на темата в началото на новия век е проблемът за сепаратизма и възможните като негова последица проявени форми на нетрадиционна правосубектност. Такива сепаратистки прояви има в провинция Киншаса/Заир/; провинция Биафра/ Нигерия/; Тибет /КНР/; Еритрея, която да е успява да се отдели от Етиопия...Историческите неразбирателства в Кипър също водят до компромисно за МП решение. Под патронажа на Кофи Анан започнаха преговори през 1997г за мирно решение като същината на сегашния план е признаване на Кипър за единна територия, но съставена 2 равноправни държави, с неделим суверенитет, произтичащ от двете етнически общности. Подобна формула за неделимия суверенитет на територията при съществуването в/у нея на 2 самостоятелни държави е интересна и се сблъсква с някои от традиционните догми на МП. Предвидената политическа равноправност не е символ на равно участие във федералните органи и институции, а на гарантирано участие, съобразено с критерии за численост, които тепърва се уточняват, а също и за невъзможност общата Конституция да бъде приета, ако е одобрена от едната и отхвърлена от другата страна. 13. Мними държави. В света са обявени и няколко държави, които съществуват само имагинерно-Халистан/източните части на Индия/; Кюрдистан/ кюрдските земи в Турция, Иран, Ирак и Сирия/; Чечения/Северен Кваказ в Руската Федецация/; Падания-рожба на желанието на Индустриалния север да се отдели от по-изостаналите централни и южни райони в Италия, Косово/ в Сърбия/ 14. Освободителни движения. Близки до сепаратистите са въстаниците и освободителните движения.Границата между двете форми на съпротива е много фина, като освободителните движения според Дитър имат в съвременното международно право специален статус. До неотдавна те се приемаха само като наблюдатели в световните организации на дипломатически конференции, но вече имат право да участват в международните споразумения при преговорите. Те винаги целят да получат възможност за създаване на собствена държавност, което ги прави временни/ преходни субекти на МП, но имат и права, и задължения. Правосубектността им е ограничена до международни договори, засягащи процеса на самоопределение/В такова качество представителите на Лаос и Камбоджа подписват през 1954г Женевските конвенции за прекратяване на военните действия в Индокитай/. Някои движения се трансформират в държави/Алжир-с Декларацията от 15.11.1988г е признат за държава/, а др. прекратяват съществуването на такива/Биафра/. През 50-70те г социалистическата доктрина е стигала до крайности под влияние на идеологическите схващания и ги е третирала като първичен субект на МП. Необходими са определени предпоставки за основание на международна правосубектност. Нацията трябва реално да се борят за освобождение и самоопределение и таз борба да е възглавявана от представителни органи/движения, фронтове, партии, временни правителства/, защото признанието се извършва в тяхно лице. Но тези субекти не могат да бъдат ищци или ответници в процедурите на Международния съд. Възстаниците като опоненти на легалните правителства имат права на субекти, според Протокол 1/1977г/, като анекс към Виенските конвенции от 1949г, които обосновават защитата на жертвите при въоръжени стълкновения/ст93(3)/. Понякога и терористичните движения са субекти на МП и имат задължения по МП, особено носят отговорност за въоръжени конфликти. След признаването на Палестинското движение за независимост/PLO/ от Израел на 13.09.1993г, вече подобни организации не могат да се третират като не-субекти, както настояват някои американски специалисти. Въпреки всичко PLO не отговаря на един съществен критерий-няма ефективен суверенен контрол над население и територия, които са основата, върху която се гради държавността. PLO е призната за движение за независимост с право на самоопределение, но без национална юрисдикция над териториите си, поради което Тим Хилер го определя като частичен субект на МП, с право да поддържа дипломатически връзки с държави и МО, да сключва международни договори, но не е равноправна на страните/което не нарушава валидността на договорите и не противоречи на Виенската конвенция за договорите от 1969г/. Йехуда Блум смята, че частичните и ограничени субекти имат лимит на възможностите за право субектни действия, но това становище не е достатъчно убедително. Първо, ако Израелско-Палестинските договорености нямаха международно-публичен характер, те щяха да бъдат подвластни на националното право, както т.н. \\"държавни договори\\", каквито са между държава и чуждо национална търговска компания напр., а това е абсурдно. Освен това двете страни потвърждават в предохранителните мерки към д- рите си, че различни действия ще са \\" в съгласие с МП\\" а и методите, с които се търси решение на проблемите са типични за МП. Палестинският проблем е твърде нашумял в днешно време и според мен е необходимо да посоча проявените форми на правосубектност на PLO. Първо тя открива дипломатически бюра, паралелно е приета за член в т.н. Арабска лига и получава статус на наблюдател в ООН. На 15.11.1988г в Алжир е обявена Палестинската независимост и е съставено задгранично правителство. На 04.05.1994г е подписано споразумение между Израел и PLO за Газа -Йерихон, а на 29.08.с.г. и такова за прехвърляне на властта в тези райони. Най-съществено е споразумението от 28.09.1995г, на базата на което се провеждат в нач. на 1996г избори за Палестински съвет/смесен законодателно-изпълнителен орган и за раси на палестинската власт, какъвто е Я. Арафат. Признаването на държавата обаче е невъзможно от страна на Израел, по който тя е образувана през1988г, най-малкото защото тя провъзгласява за своя столица Йерусалим, който се счита за Израелска столица. Това поражда двоен стандарт---някои страни признават PLO и в лицето и държавата Палестина, др. /Израел/ само в качеството и на административна власт в автономната. територия. Някои малцинства са защитени от международни договори /палестинското, косовското/, като индивидуално или групово те имат право на оплакване пред международни и национални трибунали за нарушаване на правата, обусловени от съответния договор. Но дори извън такива договори малцинствата се ползват с определена протекция, напр. държавата да признава в едностранна декларация, че признава определени малцинства. Основните правила за спазването на правата на човека се отнасят и до малцинствата. В Южна Африка например проблемът е обратният-не правата на малцинствата като субект на МП, а на мнозинството. Мнозинствата като компактни големи групи се ползват с права и задължения и разбира се са субекти на международния правово ред, напи имат право на самоопределение, право да не подлежат на расова сегрегация/апaртхейд/ или на унизителна манипулация. Държава, която си позволи това спрямо някакво мнозинство, ще е незабавно подведена под отговорност за сериозно насилие според МП/статия 19 от записките на Комисията по Международно право/. Въпреки всичко бялото малцинство в Южна Африка се ползва от значително по-големи привилегии от черното мнозинство. Правителствата в изгнание също са носители на международна правосубектност. Те се формират в следствие на държавен преврат или гражданска война и при чужда военна окупация. Типичен пример за първото е испанското задгранично републиканско правителство в Париж след кр. на гражданската война през 1939г, просъществувало 15г. (В по-близко време подобно е това на бившия президент Чад Гукини Уедей). Получаването на подобни правителства е трудно, защото във вътрешно държавен план те са заменени от други, макар и по неконституционен начин дошли на власт. Прагматичният подход на международната общност, изразен в доктрината \\"Естрада\\" от 1930г предполага поддържане на контакти с ефективно управляващите, а не със свалените от власт. По друг начин стоят нещата в случай, че по време на война собствената държава е окупирана от друга. Признаването на тяхната международна правосубектност е категорично изискване на съюзническа етика и дълг. Примери за това са сръбското емигрантско правителство на Н. Пашич след окупацията на Сърбия през 1915г;Етиопското в периода на Италианска окупация от 01.06.1936 до 1941г; Чехословашкото на Е. Бенеш в Лондон от 1940 до 1945г; Полското начело с Миколайчик, после Арцишевски в Лондон. Всички примери показват, че задграничните правителства имат временна, ограничена правосубектност и с възстановяване на пълноценния суверенитет се постига първична правосубектност. 15. Временни правителства. Също временен характер имат т.н. марионетни или колаборационистки правителства, каквито се създават през ВСВ. Такива са на Йосеф Тиса в Словакия/1939г/; на Куизлинг в Норвегия/1940/; на А. Павлич в Хърватска/1941г/; кабинетът на Виши /Франция/. Всички тези правителства са дипломатически признавани и поддържат контакти само с Германия, съюзниците и по между си. 16. Международните организации. Има две категории, които са твърде спорни дали са или не са субекти на МП. Единият вида са от типа на International Tin Council и OPEC, наречени от Старк междуправителствени и квази междуправителствени организации и са формирани на база международен договор, с цел да контролират цени на определена категория продукти и защита на интересите на страните производителки. Други са множеството интернационални корпорации, създадени по вътрешното право, но опериращи в международен план--напр. транспортните. Международните организации са особен род субекти на МП. Тяхната правосубектност не е идентична с тази на държавите, защото не произтича от суверенитета. МО за източник на свои права и задължения при реализацията на своята компетентност имат международен договор. Затова те са вторични субекти на правото, производни по отношение на държавите. Функциите, правата и задълженията им са определени т.н. от проф. Старк Международно конституционно право/клон на общото право/ Те се конституират на 3 стадия -приемане на учредителните документи на МО; създаване на материалната и структура; свикване на главните и органи-те начало на функционирането и. Първите MO са Световният Телеграфен/ITU-1865г/ и Световният пощенски/IPU-1874г/ съюз. В момента функционират повече от 4 хил МО с различен правен статус.Терминът МО се употребява както за междуправителствени,така и за неправителствени МО,но юридическата им природа е различна.ММПО/международна междуправителствена организация/ е обединение от повече от 3 страни, на база договор за достигане на съвместни цели/д-рът може да се казва статут- Лигата на нациите; устав-UN, OAS, -конвенция-UPU или с решение на друга MO/, с постоянни органи и щаб квартира, действащи в името на общите интереси без да накърняват суверенитета на учредителките си/1/. ММПО се класифицират по предмет на дейност/политически, икономически, кредитно финансови, търговски/; по обхват-универсални/UN; UNESCO; WHO; IAEA/ и регионални/ОАЕ, ЕU, ОНД/; начина на приемане-открити и закрити; по сфера на дейност-общи/UN/ и специални/WHO/; по цели и принципи на деятелност-правомерни и противоправни; по членство-световни и групови; Международните не правителствени организации/МНПО/ се създават на база международен договор и обединяват физически и/или юридически лица и биват 1) политически, идеологически, социално-икономически, профсъюзни;2)женски организации; за защита на децата, на семейството; 3)в областта на комуникациите-печат, радио, телевизия 4)младежки не правителствени. Като пример за МНПО могат да се посочат Лигата на Червения кръст/IRC/, Асоциацията по MП/ILA/, GreenPeace. Съгласуваното волеизявление на членките на МО може да прекрати съществуването им-на 28.06.1991г в Будапеща-държавите от СИВ подписват протокол за разпускането на МО. Вече е признато, че държавите, учредяващи МО, ги надаряват с определена право- и дееспособност, което ги прави нов тип субект на правото, реализиращ правотворчески, право приложни и правоохранителни функции в сферата на международното сътрудничество. Все пак обаче статусът на МО е различен от този на държавите, които са първични субекти на МП. За разлика от правоспособността на страните, при МО тя е по-ограничена, преимуществено целева, с функционален характер на пълномощията. Договорната им правоспособност е в рамките на определена компетенция, закрепена в общия договор/ за всякакви контракти/ или в специален договор/анекс за определени категории съглашения/.МО могат да участват в дипломатическите отношения, могат да имат представителства в различни държави/информационните центрове на ООН/, или при тях са акредитирани дипломатически представители на различни страни. Длъжностните лица и самите МО се ползват с привилегии и имунитет. Като субекти на МП носят отговорност за правонарушенията и нанесения ущърб за дейността си и могат да изискват търсене на отговорност. МО притежават всички права на юридическо лице по вътрешното право на държавите, в частност, право да сключват договори, да придобиват и разполагат с движимо и недвижимо имущество, да набират персонал на договорна основа.Те се делят по 3 основни критерия: степен на договорна правоспособност; привилегиите, с които се ползва; възможностите и да повдига международни обвинения. Тук трябва да се има в предвид, че само държавите имат тн locus standi в дела пред ICJ. Органите на МО са тяхна съставна част, структурно звено, създадено на основание на учредителния или др правен акт. Органът има определена компетентност, пълномощия, функции, вътрешна структура и ред на вземане на решения. Главен орган е междуправителственият, в който вземат участие представители на учредителките, като не е задължително представителят да е дипломат, а по скоро специалист в дадена област на дейност на МО. Органите по характер биват-междуправителствени, междупарламентарни /характерни за ЕС и се състоят от делегати на парламентите на държавите членки/, административни/ от международни длъжностни лица, на служба в МО/ и лица с определени цели. МО с най-сериозна роля в международните отношения е ООН/UN/.-универсална МО, създадена с цел международна безопасност и развитие на международното сътрудничество. Главни нейни органи са Генералната Асамблея, Съветът за безопасност, Икономически и социален съвет, Секретариат и Международен съд.Международният съд в делото по репарациите от 1949г/ICJ Rep at 174/ изрично посочва, че ООН е субект на МП и може даже да завежда дела. Генералната Асамблея/GA/ е съвещателен представителен орган и в него влизат представители на всички членове. Тя има свои главни комитети-по политическите въпроси и тези за безопасността; по финансовите икономическите въпроси; по специалните и хуманитарните; по опеката на не самоуправляващите се територии; по правните въпроси. По-маловажни са комитетите по административните и бюджетните въпроси; по деколонизацията, по политиката на апартейда, по атомната енергия; по използването на космическото пространство; по разоръжаването. Сесионните органи на ООН са Ген комитет и комитет по проверка на пълномощията. Комисиите са ревизионна, по правата на човека, по международно право. ГА се възглавява от генерален секретар, като от 1997г такъв е Кофи Анан. Съветът за Безопасност/SC/ има компетентност да разглежда въпросите по поддържането на световния мир, мирно решаване на спорове, принудителни мерки, рекомендации по приема в UN, назначаване на ген секретар. SC се състои от 15 члена-5 постоянни/Русия, САЩ, Франция, Китай, Великобритания и 10, разпределени регионално-Африка/3/; Азия/2/ Латинска Америка/2/; Западна Европа, Канада, Австралия и Нова Зеландия/2/ и Източна Европа/1/. SC може да приема юридически актове с двояк вид-рекомендации и юридически задължителни решения, обезпечени с принудата на всички членки на UN. Специализираните учреждения са междуправителствени организации с универсален характер, осъществяващи сътрудничество в специални области и са свързани с ООН. Връзката се установява и оформя чрез съглашение, сключено с Икономическия и социален съвет/ECOSOC(Негови органи са Комитетът по икономическо сътрудничество/ TAC/ и комисариат по бежанските въпроси/HCR/)/ и одобрено от GA. В наше време съществуват 16 организации, създадени по чл. 63 от УООН. Te биват със специален характер/ ILO; WHO/ с културно-хуманитарен характер/ UNESCO; IOIP/, икономически/UNIDO/; с финансови функции-IBRD, EBRD, IMF, IFC; в областта на селското стопанство-/FAO; IFAD/; в областта на транспорта и комуникациите/ICAO, IMO, IPU/, в областта на метереологията/WMO/. 18. Международните съдилища. Международните правозащитни институции също са определени като правни субекти и то с изключително голямо значение за развитието на правото в световен мащаб. Основна правозащитна организация е Международният съд за справедливост, който се явява продължение на Постонния съд за международна справедливост/PCIJ/, създаден през 1920г от Лигата на нациите. МСП /ICJ/ съществува от 1945г и всички членки на ООН са ipso facto участнички по Статута на Съда. Състои се от 15 съдии, избрани от ГА на ООН. Други правозащитни организации са Съдът за справедливост на ЕС/най-авторитетен орган на ЕС/, с 13 съдии, седалище в Люксембург. Създаден е през 1952г и има разширяване на юрисдикцията от 1958г. Занимава се само с интерпретиране на правото на ЕС, може да се сезира от държава-членка, европейска институция, физически или юридически лица. Има правораздавателна и тълкувателна функция, цели да стане фактор за интеграция на членките на ЕС. Освен това има право да осъществява международно правен контрол--контрол над приети актове, които противоречат на договорите и които предполагат отмяна на постановления и директиви. Контролът върху държавите е средство за принуда върху тях, ако не са наложили интересите на ЕС в страните си. това се прави в името на европейското сътрудничество. Има право да издава консултативни становища по незначителни промени в международните договори или при сключване на такива между ЕС и трети страни. Има и задължението да се произнася по валидността на актовете на международните институции. Всичко това показва, че този съд има значителни компетенции и твърде широка международна правосубектност, която до голяма степен контролира свободната изява на държавите-членки на ЕС. Европейският съд по правата на човека в Страсбург/1959г/ има тясната насоченост да тълкува Европейската конвенция по правата на човека.Защитава европейските ценности, осъществява справедливо правосъдие. Обвиненията са от индивидуални субекти на МП срещу държави/ независимо кой държавен орган нарушава правата на индивида--отговаря държавата/. Бенелукският съд за справедливост, учреден от Люксембург, Холандия и Белгия, е със седалище в Брюксел, но не е институция на Бенелукския икономически съюз, а е създаден, за да интерпретира многобройните Бенелукски съглашения, свързани с перспективите на съюза/наподобява Европейски съд за справедливост/. Интер-американският съд за правата на човека е със седалище в Сан Хосе, Коста Рика и датира от 1979г, като се конституира на база американската конвенция по правата на човека от 1978г и наподобява съответната европейска институция Международните трибунали са постоянни международни институции. Пръв е Централно Американският съд за справедливост/1908-18г/. Те имат правоприлагащи функции и тяхната правосубектност се свежда до разглеждане на дела между държави, между индивиди и държави. 18. Регионални организации. Друг субект на МП с изключително значение за развитието на интернационалното сътрудничество са регионалните и субрегионалните организации, създадени на база международни споразумения, които определят техните функции. Те също имат институционална структура, но целта им се свежда до разглеждането на регионални проблеми в определена област/икономическа, военна, политическа/, което предопределя по-ограничената им международна правосубектност. Такива са например-OAU /1963/; OAS/1966/; CE/1949/. Koнцепцията за супра-националните /надхвърлящи националните граници/ организации придоби практическо значение с влизане в сила на Парижкия д-р за създаване на Европейски съюз за сътрудничество в стоманено и въгледобива /ECSC или CECA/ през 1952. През 1958г е създадено ЕЕС и ЕURAТОМ. Всеки съюз обаче има автономен правен статус.Този тип организации имат по-широка правосубектност, поради това че имат по-голяма управленска власт и по-сериозна правотворческа сила по отношение на държавите учредителки в сравнение с др МО. Според Американските автори проф. Т Бюргентал и проф. Х. Майер те стоят в класификацията на нетрадиционните правни субекти някъде между МО и федерациите. В своята лекция по евроинтеграция от 09.05.2002г в СУ \\"Свети Климент Охридски\\" президентът Първанов цитира две мнения по повод бъдещото развитие на ЕС и артикулирането му като субект на МП. Според Жак Де Лор той ще прерасне впоследствие във федерация, а страните учредителки ще бъдат федерати. Докато според Йошка Фишер ще има единен парламент и ще наподобява държавните организации, като субект на правото. Според българския държавен глава в Европа трябва да има свободно движение на човешки, икономически и културен потенциал, но всяка държава да си остане самостоятелен правен субект, те да не губи основните си държаво-образуващи характеристики, а именно да бъде носител на международни права и задължени, да участва в международни правотворчески процес, да взема участие в МО.Проблемът е в това, че в МП не се съдържат норми, които да определят статуса на федератите, образуващи федерацията, въпреки че те имат договорна дееспособност да поддържат международни отношения. Международната практика на най-известните федерации--САЩ, Канада, Австрия, Швейцария, Австралия показва, че техните щати, кантони, провинции и др федерати сключват рядко договори с др първични субекти на МП, те с държави, напр. провинция Квебек в Канада е сключила договор с Франция. Белгия, която е федерация от 1963г позволява на своите региони да сключват самостоятелни международни договори, без утвърждаването на федеративните органи. Вероятно ако ЕС се превърне някога във федерация ще се възприеме подобен либерален модел, но тази децентрализация крие сериозни опасности, особено по отношения на военните договори и тези, свързани с ядрени изпитания и тн. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|