"Някои нетрадиционни субекти на международното право"
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| 19. Европейския съюз.
ЕС има 4 основни институции, натоварени с политиката на ЕС. Съветът на министрите на Европа, Комисията, Европейският Парламент и Съдът за справедливост. Всяка страна членка има представители в съвета; комисията има 17 члена, а парламентът 518 члена, избрани с преки избори в съответните държави-членки. Съветът е принципен носител на законодателна власт в съюза, част от законодателната власт се споделя от комисията, а парламентът е с най-ограничена роля в законодателни процес/съвещателни функции/. Правните решени на съюза имат примат над националните права в съответните страни. Даже решенията на ICJ имат по-голям авторитет от съдебните инстанции вътре в държавата. 20. Международните финансови корпорации. Особено важни като субекти на МП са финансовите организации-IBRD; EBRD; IMF, , които притежават сериозна икономическа мощ, превърнала ги в глобални финансови сили.Те имат както вътрешна регулация, чрез подпомагане на отделни проекти в развиващите се държави, така и за външна регулация, чрез насърчаване на цели региони и направлявайки и подпомагайки ги в определени икономически проекти.Те се занимават Официално финансиране на развитието и Официална помощ по развитието.Основната цел на IBDR е кредитиране на конкретни обекти, най вече инфраструктура, които преминават през сериозна експертиза, преди да бъдат одобрени. При това IBDR поема само разходите в конвертируема валута, а разходите в местна се поемат от съответната държава. От 1980г насам IBDR започва да предоставя кредити за структурна адаптация по програми за икономически реформи, с цел стимулиране на развитието на пазарните отношения, частната инициатива, но тези промени в развиващите се страни протичат твърде болезнен. IAD e един от филиалите на Световната банка/от 1960г/, който кредитира само страни с твърде низки доходи/под 650 $ на глава от населението/. Неговата правосубектност е още по-ограничена от тази на Световната банка, която има право да подпомага всички развиващи се страни. IFC също има ограничена правосубектност-тя предоставя кредите само на междуправителствена основа и то инвестиции само в частния сектор и то в най прогресивната група от развиващите се страни. IIGA е третият филиал на Световната банка, който има още по-ограничена правосубектност, защото се явява само в качеството си на гарант на риска при инвестиране в дадена развиваща се държава. Тя е своеобразен инициатор на диалога по въпросите за чуждестранните инвестиции. IMF дава кредити /3-5г/ за покриване на дефицитите на платежния баланс, като в началото Фондът кредитира преимуществено Западните държави, в последствие правомощията му се разширяват и от 70те гг кредитира и развиващите се страни, а от 80те-преимуществено тях. Фондът оказва силно въздействие на социално-икономическите процеси в много региони, особено в условия на дълго кредитиране. Като страна, подвластна на решенията на Фонда България също страда косвено от неговите вмешателства, макар че официално той има твърде ограничена и по никакъв начин политическа правосубектност. Неведнъж преди политически избори сме наблюдавали, как кредитните организации демонстративно изказват мнения по отношение на политическите програми на партиите и се намеква на населението, че една или друга кандидатура няма да получи последващо кредитиране. Ако не го получи обикновено настъпва дефицит на платежния баланс, следователно криза, довела обикновено до падане на правителството/ напр. на Жан Виденов през 1997г/, което според мен е намеса във вътрешния живот на страната. Така в крайна сметка тези субекти на МП, макар че не нарушават суверенитета на държавите имат много сериозна власт в международен план. Подобна на Световната е Европейската Банка/EBRD/, създадена след колапса на комунизма в Източна Европа /1990г/ със седалище в Лондон. Целта и като субект на МП е да съдейства за вливането на Източна Европа в пазарната икономика, за опазване на околната среда в Европа/финансира проекти/ и за развитие на приватизационните процеси. Нейната договорна правоспособност е ограничена до кредитиране на източноевропейски страни само в съответните област. Съществуват още интернационални банки като-IAED, ADB, ADB, EIB, IADB. 21. Национални обществени институции. По-особен вид субекти на МП са тн Национални Обществени Институции не са представители на съответните държави, а автономни учреждения със свои международни права и задължения, напр. Централните и Националните банки. Не винаги е лесно да се разбере дали банката действа от името на съответната държава, но винаги тя сключва съглашения от значителна важност. Министерствата, ведомствата и отделите също понякога сключват споразумение със същите в други държави, като в едни случаи те са получили предварително или получават в последствие одобрението на държавата, а в други действат самостоятелно. Общинското управление особено в Европа, където трансграничите сделки са общоприети, също понякога действа като субект на МП. Така например Швеция, която официално признава само правителството като свой международен представител, на 31.03.1990г между кметовете на Гданск и Общинското управление на Карлскрона се подписва споразумение за фериботна линия между Полша и Швеция. Националните Частни Институции са обратната форма на субекти на МП. Такива са напр. Британската, Холандската и френската Източно-Индийски компании; Британската Северно-Брунейска компания, Британската Южно-Африканска компания. Те не само представят своите родни държави, но и подписват договори от тяхно име/Източно-Индийската с Русия/ с др държави или изпращат свои пратеници. Те притежават тн \\"делегиран суверенитет\\", или междинен суверенитет\\". В днешно време такива национални частни тела притежават права да сключват споразумения, далеч надвишаващи тези на нормалните частни юридически лица. Така националните авиокорпорации са сключили международни договори като Генералното споразумение от 25.09.1956г с Метеорологичните служби и Телекомуникации или като Споразумението за придвижването. 22. Мултинационални търговски компании. Интернационалните компании са другият твърде нестандартен субект на МП, като някои са производни на договори между държави и поначало имат международно положение на субект. Такива са предприятията, заложени в договора EURATOM, Банката, която е в следствие на International Settlements Convention 20.01.1930; компаниите-European Сentral Inland Transport; Ble-Mulhouse Airport; Internacional Mousel Company; Eurochemie; EUROFIRMA, Societe pour lе finamcement de matеriel ferrovieеre. Предприятие, създадено в следствие на международен договор, или инкорпорирано в националното право може да измени статуса си и да се превърне в интернационална организация-Европейската Космическа Агенция. Мултинационалните /транснационалните/ компании имат често огромна икономическа мощ, поради сериозните си продажби в редица държави и успешната дистрибуторска мрежа. В повечето случаи те са изцяло частни компании, независими, дори суверенни почти винаги се регулират от частното право, но има и такива, в които има процент държавно участие/ Бритиш Петролиум/. Тъй като договорите, които те сключват, често наподобяват договори между държави, нерядко е трудно да се каже кое право трябва да регулира сделките-международното или националното на държавата приемник. Съвместните предприятия са най-популярни в третия свят като форма на дейност, в която индустриалните държави биха могли да инвестират. Отговорността се поделя между правителството и държавата инвеститор и така се намалява рискът от пълното национализиране на предприятието, което все още се практикува в третия свят. Тази форма на инвестиране се набира скорост и в бившите соц държави от Източна Европа, включително България, където такива са Мобиком, Видима Стандарт, Булгартабак, Балкан. Някои смесени предприятия са производни от големите транснационални компании и при правни конфликти, засягащи ги се решава извънредно към кое право да се обърне. Според Марксистко-Ленинистката теория класите са въвлечени в международните конфликти. Интересно е, че все пак марксистите смятат, че МП е система между суверенни държави, но суверенитет по западните концепции се различава от суверенитета в марксистките виждания, които го обвързват тясно със социалистическите перспективи и класовата борба като основна перспектива. Събитията обаче променят ценностните системи и в днешно време и специалистите от бившия СССР признават,ч е класите не са субекти на МП, но все пак в държави като Китай, където моралът, а не законът са водещи, подобни концепции продължават да се подкрепят. 23. Терористичните организации. Съществуват някои конвенции Международното Криминално право като Женевската за възпирането на фалшификацията на валута/1929г/, Токийската за насилие и други неправомерни актове на борда на самолети/1963/; Монреалската за възпиране на неправомерните действия срещу безопасността на въздушната авиация/1971г/; Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъпления срещу международно защитени личности, включително дипломати/1973г/ и десетки други, които целят обезпечаване на сигурността в международен план. те поставят като субекти на МП индивидите--наркотрафиканти; въздушни пирати, терористи. В днешно време най- сериозен проблем на МП е тероризмът в глобален мащаб, а борбата с него е твърде сложна поради тромавия характер на системата за борба с него. Един бегъл поглед на печата в интернет показва 4е терористичните актове се извършват ежедневно. От началото на месец май--на 01.05-- ЕТА организира два взрива в Мадрид, на 04.05. в Истамбул бе завзет хотел; САЩ страдат от тн пощенски тероризъм--осем бомби са намерени в колети/07.05/; в Карачи на 08.05 бе взривен автобус с френски туристи; в Москва на Савеловската гара имаше опит за атентат; на 09.05. в Каспийск имаше взрив на централния площад, с пострадали 137 души; на 12.05.имаше опит за отвличане на самолет по линията Керман-Техеран/авиокомпания--Махан Еър/; на 11.05. в Милано в метрото Duomo бе взривен балон с газ; на 11.05 имаше заплаха за бомба на 12.05.в Махачкала/столицата на Дегестан/ по обяд имаше взрив в центъра на града. Според Lenta.ru и Le Journal du Dimanche терористичната организация Ал-Кайда смята да насочи терористичните си атаки към Европа/най-вече Средиземноморието/. Първото в света юридическо определение на понятието тероризъм вече е факт. На 30.12.2001г Съветът на министрите на ЕС дефинира терористичния акт като \\"преднамерено действие, което по своята същност или в някакъв контекст може сериозно да навреди на държава или международна организация в смисъла, определен от съответното вътрешно право\\". Според министрите на ЕС терористично е \\"всяко действие, целящо да уплаши населението, да възпрепятства действия на правителството, да нанесе сериозни вреди или да унищожи основни политически, конституционни, икономически или социални структури в една държава или международна организация, да посегне на човешки живот и евентуално да причини смърт. Прякото или косвено преднамерено доставяне или събиране на средства, за които е известно, че ще бъдат използвани за извършване на терористичен акт на територията на която и да е от държавите -членки на ЕС, също е престъпление\\", се казва в документа. Тероризъм е накърняването на целостта на човешкото тяло, застрашаването на живота на невинни хора, отвличането или вземането на заложници, разрушаването на правителствена или обществена сграда или друг инфраструктурен обект, включително информационна система или частна собственост, което би довело до големи икономически щети. Отвличането на самолети, кораби и други транспортни средства също се криминализира като терористичен акт. В декларацията на ЕС за такъв се приема и \\"незаконното произвеждане, притежаване, предоставяне и използване на оръжия и научна информация, както и предумишленото прекъсване на доставките на жизненоважни за населението блага като вода и електричество\\", се казва в декларацията. Съветът на министрите прие също и обща позиция за борбата с тероризма. Тя влезе в сила веднага след публикуването й на 28 декември м.г. в официалния вестник на Европейския съюз. Приемането на обща за държавите от ЕС дефиниция за тероризъм беше предмет на обсъждане в Брюксел след атентата в Ню Йорк на 11 септември и произтича от ангажимента на съюза за борба с явлението. През изтеклите три месеца беше приет пакет от мерки за затягане на контрола и сигурността в рамките на ЕС, но държавите не бяха единни нито по въпроса кои точно деяния да квалифицират като терористични, нито по начините за тяхното наказване. Макар и очевидно тромава, дефиницията от Брюксел е първата в света. Вашингтон, въпреки че е в основата на антитерористичната коалиция, все още не е дал определение на опасния феномен. Към позицията на министрите на ЕС има приложен списък с имената на 29 терористи и 13 организации. Той се отнася само за лица и групировки, за които е известно, че действат на територията на ЕС, поради което в него не фигурират най-търсеният в света терорист Осама бин Ладен и неговата организация \\"Ал Кайда\\". Сред групите, обявени от ЕС за терористични, изпъкват имената на баската сепаратистка организация ЕТА, ирландската ИРА-истински, военното крило на \\"Хамас\\", палестинският \\"Ислямски джихад\\", гръцките организации \\"17 ноември\\", ЕЛА и \\"Революционни ядра\\" и Армията за освобождение на Ълстър. Списъкът ще бъде актуализиран на всеки шест месеца, решиха министрите. Много сериозни мерки срещу тероризма и този тип субекти на МП вземат САЩ и Русия. Дж Буш нарече арабските страни, подпомагащи тероризма \\"ос на злото\\" и увеличи бюджета на страната до 383 млрд $; летищата в Калифорния се охраняват от полицията, а нови 30 млрд $ ще се отпуснат най близко бъдеще за борба в международен план. На срещата на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Загреб с надслов \\"Демократичните страни пред лицето на тероризма--национални стратегии\\" миналата събота\\" главите на Европейския парламент определиха тероризма като престъпления п/в човечеството\\"; В Бон в началото на май тази година бе проведена конференция \\"Средства за масова информация, конфликти и тероризъм\\", но тези международния изяви сякаш не са достатъчно за възпиране на терористите. Като субекти на МП те веднъж се осъждат от международните трибунали, веднъж от вътрешно-държавните съдилища. Г-7 разшири с решение от 07.10.2001г правомощията на създадената през 1989г международна работна група за финансови разследвания--FATF. Няма все още категорично конституирана система за наказание на терористите и детерминирането им ясно като субект на МП-- като че ли това е основният проблем от правна гледна точка. Държавите се борят сами или обединени както могат, но няма правно регламентирани рамки на тази борба в международен план и сякаш именно натам са насочени в момента усилията на световната дипломация 24. Заключение. В заключение бих искала да изтъкна, че въпреки разнообразните си проявни форми, \\"нетрадиционната правосубектност\\" може да бъде сведена към 2 основни категории-ограничена и специфична. От своя страна ограничената се подразделя според различни критерии-напр според вида на субекта-държави, зависими територии, нации, борещи се за национално освобождение, правителства в изгнание и тн. Макар държавите да са първични субекти на МП, при случаите на васалитет, протекторат, квази-протекторат, те могат да изгубят в една или друга степен международната си дееспособност. От друга страна ограничената правосубектност не бива да се бърка с възможни фактически ограничения на международната дейност и отношения на държавата. Тези ограничения, както напоследък случаите с Ирак и Югославия, нямат санкционен характер и се извършват съобразно процедурата по смисъла на УООН. Според проф. Старк в съвременната практика броят на нетрадиционните субекти на МП, включително индивидуални, е нараснал значително, а техните жалби започват да придобиват все по-голямо значение за МП. Не всички зависими територии могат засега да претендират за определена, макар и минимална форма на международна правосубектност. Посочените примери позволяват само да се постави въпросът дали има начална тенденция за отделяне от съществуващата държава, или за процес на паралелна правосубектност под единен суверенитет. Правосубектността на нациите, борещи се за национално освобождение от гледна точка на МП, е не само ограничена, но и временна. При създаването на независима държава, тя автоматически се трансформира в държавна правосубектност. Аналогична е темпоралната ситуация и със задграничното правителства и сродните му форми. То представлява една низходяща еманация на по-предишна държавна правосубектност, която в повечето случаи подлежи на възстановяване. Ако тази хипотеза не се осъществи, то и самият субект е обречен на отмиране. Ограничената правосубектност се разделя и според необходимостта от международноправния инструментариум: основаваща се на договорно закрепване или едностранен акт; в следствие на фактическо положение( Всички случаи на протекторат, квази-протекторат и повечето на васална зависимост се оформят по договорен път, при това с участието на засегнати субект. Международната правосубектност на някои от зависимите територии може да е резултат или на договор с \\"държавата-майка\\" или на неин едностранен акт). Що се отнася до другата голяма категория нетрадиционна международна правосубектност-специфичната, тя има три основни проявни форми-свободните градове/територии; Западен Берлин; Светият престол, Свещенният орден на Йерусалим и Малта/в известна степен/. По принцип статусът на специфичните субекти се оформя винаги с международен договор, или заместващ го международен акт, но те с изключение на Ватикана по Латеранските споразумения не участват в него. За разлика от ограничената правосубектност, която тепърва ще получи ново проявни форми и ще постави нови проблеми, приложното поле на специфичната е стеснено в наши дни до единсвения пример на Ватикана. Международната правосубектност на индивидуалните правни субекти е най-сложна и наистина трудно се побира в определени рамки. Правното приравняване на индивид към държава като субекти на МП определено е сложно и не винаги справедливо, но именно в тази посока са насочени усилията на международното сътрудничество.Международните организации и другите подобни формации също като субекти на МП вероятно ще търпят развитие. Всичко изложено до тук е подчинено на разбирането, че \\"нетрадиционната правосубектност\\" няма йерархическо поставяне между или след установените такива типове/първична и вторична/. Под това название се обобщават и систематизират някои характерни проявни форми от всички известни типове, за които задълбоченият анализ доказва, че не се вписват в една или друга степен в традицията. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|