Някои основания за необходимостта от изучаването на Свещеното Писание в неделните училища



Дата31.07.2017
Размер134.55 Kb.


Някои основания за необходимостта

от изучаването на Свещеното Писание в неделните училища

„Светилник за нозете ми е Твоето слово”1 (Пс. 119/118:105а)

]rbd ylgr rn

Отностно характера на Свещеното Писание и необходимостта от неговото постоянно изучаване с цел оделотворяването му, бих казала, позволявайки си да заимствам израза в Послание до евреите (1:1), че това много пъти и по много начини, е разяснявано както от светите отци, така и от повечето библеисти. Затова и аз тук няма да привеждам такива мнения защото ако го бих сторила, струва ми се че и цял свят не би побрал написаните книги (по израза на св. ев. Йоан – Йн. 21:25). Аз ще се постарая да укажа на някои основания за актуалността на Свещеното Писание, от тук за неговото познаване като текст днес и за необходимостта от неговото преподаване в неделните училища (катехизически и просветни).

Всички знаем, че за християните Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, наречено Библия (от библ. гр.  ), представлява сборник от слова на Бога, Който Сам открива Себе Си. Писателите на библейските книги и пророците са имали ясно съзнание за това, че словото, което е отправено първо до Израил, а и до останалите народи, не е родено по техен собствен почин, а е плод на вдъхновението на Божия Дух и затова, това слово е Божествено откровение.2 Класическо място в това отношение са думите на св. ап. Петър „...по човешка воля никога не е изричано пророчество, но водени от Светия Дух говориха светите Божии човеци” (2 Петр. 1:21).3 Божието слово е изпълнено със сила и могъщество и изречено, то така сигурно ще се сбъдне, че сякаш събитието вече се е състояло затова и пророците използват формулата: „,каза Бог”4 (hwhy \an).5 Затова и според Свещеното Писание между слово и дело има тясна генетична връзка не само по отношение на Божиите слова, но и по отношение на словата, изричани от хора. Това, което е изречено като обет пред Яхве например, дори и да е казано прибързано (Съд. 11:30-39; 1 Сам./1 Цар. 14:24-35), трябва да се изпълни. Поради фактът, че Божиите слова се отнасят не само до сегашното положение в Израил,6 но те известяват и бъдещи събития, както и идването на Месия (напр. Ис. 7:14, 9:1-6, 52:13-53:12; Зах. 9:9 и др.), те винаги са актуални и касаещи целия народ. Тъй като Божиите слова са израз на Божията воля, познаването им и тяхното оделотворяване води до живот затова и Бог призовава всеки: „слушайте и ще живеете” (Ис. 55:3; Втор. 8:3).

Според Свещеното Писание на Стария Завет Бог твори чрез Своето слово (Бит. 1:3; Пс. 33/32:6)7.8 Той казва: „да бъде” (yhy) и веднага изреченото от Него става реалност – „и стана така” (}k yhyw). Но словото на Господ (hwhy rbd) не е описано само като посредник на Божието творчество.9 Самото то изпраща сняг и лед, но донася и топлина (Пс. 147/146: 16), изцерява (Пс. 107/106:20) и оживотворява. Така на Словото в Свещеното Писание на Стария Завет се приписват Божествени качества.

В пролога на Евангелието според Йоан (1:1-18) евангелистът нарича Иисус Христос Слово ( ) не изхождайки от гностическите или платонистичните представи за словото, а въз основа на старозаветното разбиране за Божието животворящо и дейно Слово (Бит. 1:3; Изх. 20:1; Втор. 8:3; Ис. 1:4; Йер. 10:12; Пс. 33/32:6; Авак. 3:5-6 и др.).10

Светите отци изясняват донякъде защо Второто Лице на Света Троица е наречено Слово със сравнението, че както словото се ражда безстрастно от ума, така и Бог Слово се ражда от Отец. Както за ума не може да се каже че някога е без слово, така и за Отец не може да се каже, че някога е бил без Своето Слово – Бог Син.11

Така Словото Божие, като изречено от Бога и записано в Свещеното Писание, от една страна свидетелства за истинското Божие Слово, а от друга, Самото Второ Лице на Света Троица – Бог Слово изяснява Стария Завет като възвестяващ Него (Лук. 24:44; Йн. 5:39, 46) и постановява новозаветните заповеди (Вж. Мат. 5-7 гл.; Йн. 13:34). Бог Слово се явява смисъл, цел и изпълнение на старозаветното откровение (словата на Свещеното Писание на Стария Завет). Иисус Христос е Възвестяваният, Очакваният, Този за Когото се пророкува (в Свещеното Писание на Стария Завет) и е Този за Когото се благовести и свидетелства (в Свещеното Писание на Новия Завет). От друга страна Той е Този, Който възвестява, Този Който разкрива истинския смисъл на Свещеното Писание на Стария Завет и го изяснява като изпълнил се в Него (Лук. 24:44).12 Така Иисус Христос свидетелства за боговдъхновеността и непреходната стойност на Стария Завет, който по думите на ап. Павел се явява възпитател () към Новия Завет (Гал. 3:25). Бог Слово не само изпълнява и осмисля Стария Завет, не само постановява Новия Завет, но Той е Този, Който ни обяснява, изяснява, явява Бог Отец ( от гл. 13 - Вж. Йн 1:18) защото е истински Образ на невидимия Отец (Кол. 1:15).

Христос, Който е истинското и нетленно Божие Слово в беседата си със самарянката (Йн. 4:5-26) сравнява Божиите слова, Божиите откровения, а и Самия Себе Си с жива вода (Йн. 4:14).14 Това сравнение на Божието слово (в значение както на слова на Господ, така и в значение на Второто Лице на Св. Троица) с жива вода е особено ясно и понятно за жителите на сухата и безводна Палестина които под „жива вода” разбират изворна вода, която може да се намери постоянно в някой кладенец.15

Иисус Христос сравнява Божието слово и с истински духовен хляб, който е несравнимо по-ценен от материалните блага. Едно от изкушенията на Христос в пустинята е именно това, на което Ева и Адам не са устояли - да се предпочете удовлетворяването на телесните нужди пред насищането с Бога.16 Но Христос казва на изкусителя: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста” (Мат. 4:4).

Този епизод на пръв поглед като че ли контрастира с четвъртото прошение на т. нар. Господня молитва (Мат. 6:9-13; Лук. 11: 2-4)17 – с думите „насъщният ни хляб, дай ни днес” (Мат. 6:11; Лук. 11:3), но подобно разбиране е възможно само при неосмисляне на тези два библейски текста.



Думите „насъщния ни хляб” (    ), което е четвърто прошение на Господнята молитва, освен че са синекдоха на всички потребни материални блага имат значение и на духовен хляб – Словото Божие. В това значение тези думи са молитва Бог да ни дари с жажда по изучаване, изследване на Свещеното Писание и с благодатта си за да изпълняваме Христовите слова.18 Но с думите „насъщния ни хляб” ние се молим Господ да ни дари с причастяването с Христовата плът и кръв.19 Словата „насъщен хляб” се отнасят към ежедневната мъзможност и необходимост (изказана в Евангелието според Лука с думите „насъщния ни хляб дай ни всеки ден” (Лук. 11:3) ние да бъдем причастни на Христос в Светата Евхаристия. 20 Така Свещеното Писание ни свидетелства за Христос, то ни прави причастни на словата и делата на Бога, но то ни свидетелства и ни разкрива и възможността за пълнотата на богообщението, която може да имаме в Светата Евхаристия, която постоянно се извършва в Христовата Църква до Второто Христово пришествие (Лук. 22:19; 1 Кор. 11:26).

Връзката между това, което ни дава Свещеното Писание и светата Евхаристия е особено ясна от случая, описан в Лук. 24:13-35 когато Клеопа и другият ученик са по пътя към Емаус. Докато те вървят и разговарят помежду си за станалите Христови страдания и кръстна смърт, и все още не разбират случилото се (Лук. 24:14). Те не разбират станалото поради представите на съвременниците на Христос, които очакват, че Месия ще е освободител от чуждата власт и възстановител на династията на Давид. Христос се присъединява към двамата ученици, но те не Го познават (Лук. 24:16). Господ започва да им изяснява смисъла на старозаветното откровение и да им разяснява истинския смисъл на месианските пророчества, които указват на необходимостта от страданията на Месия (Лук. 24:25-27; срв. Ис. 52713-53:12). Спасителят започнал Своето изяснение „от Моисей”, т. е. от записаното в Закона Моисеев (hrwt) „и от пророците”, т. е. пророчествата в книгите на пророците, „като им изтълкуваше във всички писания, това, което написано21 относно Него” (Лук. 24:27). Тук особено важен е глаголът, който е употребен за да предаде Христовото разяснение – това е глаголът  ( - Aor.), който означава тълкувам, превеждам.22 Това означава, че Христос е направил достъпен смисъла на Старозаветните Писания за Своите ученици. Той е Този чрез Когото може да се разбере смисъла и съдържанието на цялото Писание. Христос, разяснявайки Писанията, ги разкрива като неотменимо пророчество и свидетелство за Него. Докато Господ обяснява смисъла на старозавеното откровение сърцата на Христовите спътници сякаш горели (Лук. 24:32). Но учениците познават Христос когато Той „взе хляба, благослови и разчупи” (     ).23 Тези думи, поради факта, че са същите, с които се описва извършената от Христос на тайната вечеря Евхаристия (т. е. те са т. нар. формула), недвусмислено свидетелстват за това, че учениците подготвени от разясняването на Писанията виждат Христос и Го познават в общението с Него, 24 в Евхаристията. Затова и в Църквата четенето на Свещеното Писание предшества приемането на светите тайни, та сърцата съгряти и подготвени от Божието слово, приемайки духовно и мислено Бог Слово, да се подготвят да Го вкусят в пълнота в светото Причастие.25 Свещеното Писание се чете по време на т. нар. Литургия на Оглашените именно защото то може да просвети ума на некръстените, да съгрее и просвети сърцата им и така да ги причастни на Христос, Който да ги утвърди във истините на вярата и да ги доведе до Себе Си чрез тайнствата на Кръщението и Миропомазването и да ги направи причастни на Себе Си в Евхаристията. И понеже оглашените не могат да се причастяват, то акцентът в катехизическите училища трябва да бъде именно върху постоянното четене и изясняване на Свещеното Писание, практика, която за съжаление у нас е изключение. Това обаче съвсем не означава, че кръстените или т. нар. верни не се нуждаят от постоянно четене на Свещеното Писание, от изяснение и наставление в неговия дух.

Свещеното Писание е вечно Божие Слово, отправено не само до тези на които е възвестявано устно, но до всички хора от всички времена. Затова и Спасителят казва: „Небе и земя ще преминат, но словата ми няма да преминат” (Мк. 13:31). Свещеното Писание, като Божие слово, не е само историята на Израил (макар че е и това). То дори не е само историята за идването на Спасителя и спасението, което Той извършва. То е откровение и светлина за всеки един човек, идващ на света (срв. Йн. 1:9) защото всеки един от нас е всъщност неверният Израил, който с греховете си постоянно отстъпва от Бога и Го разпва.26 Словото Божие е откровение, обещание, свидетеслство и уверение, че във всеки човек, както във Витлеем, може да се роди Христос, че Христос може чрез словото Си да ни изцери от греховната ни мъртвост, може да ни съвъзкреси, да ни дари Себе Си в Светото Причастие и да направи в сърцата ни Свое постоянно жилище (Йн. 14:21).



Ние не можем да познаем, че Господ е благ ако не Го вкусим (Пс. 34/33:9). Глаголът познавам (udy) означава не само интелектуално познание, но познание от опит, практическо познание, разбиране.27 Изследването, изучаването и най-вече следването на Божието Слово, изпълняването на Божиите заповеди, записани в това слово, ни прави причастни на Бога. Свещеното Писание ни свидетелства за и води към истинското вкусване на Бога в молитвата и в пълнота в Евхаристията. Господ Иисус Христос, довеждайки ни до Себе Си чрез Свещеното Писание, пребъдвайки в сърцата ни, може да ни направи не само слушатели ,последователи и проповедници на Своето Слово, но свидетели на Своето възкресение, свидетели които с добрия си в Христос живот ще могат да свидетелстват дори докрай земя (Лук. 24:47-48) както за неизменността, актуалността, оживотворяващото действие на Божието слово, така и за истинността на Христовото възкресение.

1 Старозаветните текстове са преведени от т. нар. Масоретски текст на Biblia hebraica, Kittel, R. (Hrg.) Stuttgart 1990.

2 Вж. Марковски, Ив. Частно въведение в Светото Писание на Стария Завет, С. 1957, ч. 2, с. 186.

3 Новозаветните текстове са преведени от Nestle, A. (Hrg.) Das Neue Testament Griechisch und Deutsch, Stuttgart 1986.

4 Вж. Gesenius, W. Hebraeisches und aramaeisches Handwoerterbuch ueber das Alte Testament, Heidelberg 1962.

5 Срв. Preuss, H. Theologie des Alten Testaments, Stuttgart 1991, B. I, S. 222-223.

6 Пророческите слова са свързани със състоянието на обществото. Така пророците остро критикуват социалните неправди, идолопоклонството и отстъплението от Яхве. От друга страна пророците призовават към обръщане към Бога, към следване на Неговите заповеди не в бъдеще, а днес и сега.

7 Номерацията на псалмите се предлага както по Масоретския текст на Biblia hebraica (op. zit.), така и според традицията на Septuaginta, която е следвана и от Библия, Синодално издание.

8 В древен Египет в т. нар. мемфиско богословие, засвидетелствано от камъка Schabaka на словото (Hu) се преписва творческа сила. Така творческият бог измисля имена на нещата, изрича ги и те започват своето съществуване. На словото в Египет, за разлика от старозаветната представа за Божието слово, освен творческа способост се приписва и магична природа. Вж. Bergman, H. в Theologisches Woerterbuch zum Alten Testament, Botterweck, J. (Hrg.), Stuttgart 1977, S. 93-96. В Месопотамия съществува представата, че словата, изречени от боговете могат да създадат позитивна или негативна реалност. Много изказвания подчертават вярата, че словото ила сила, могъщество защото при изричането на дадено нещо това изричане го извиква в битие. Ibid., S. 99.

9 За отбелязване е, че има връзка между Божието слово и Духът на Господ (hwhy jwr). Както Божието слово, така и Божият Дух вдъхновава, открива Божията воля, подвовява и оживотворява (срв. Съд. 3:10, 6:34, Йез. 3:14; Зах. 7:12; Дан. 7:15; Бит. 1:2с, Пс. 104/103:30, Ис. 42:5, Пс. 33/32:6, Йов 15:13). Вж. Eichrodt, W. Theologie des Alten Testament, Goettingen 1974, T. II/III, S. 45.

10 Произходът на понятието ”слово” ( ) с което евангелист Йоан нарича Второто Лице на Света Троица – Бог Син не може да бъде изаснен едностранно. От значение е фактът, че във философското учение на Хераклит от Ефес, учението за логоса заема централно място. Между логоса на Хераклит и описвания в Евангелието според Йоан Логос има някои общи черти. 1. Логосът е посредник при творението. 2. Логосът е вечен и е предсъществуващ (преди времето). 3. Наистина Хераклит никъде директно не нарича Логоса божествен, но от някои фрагменти може да се заключи, че философът приписва на логоса подобни черти.

В учението на стоиците логосът е проникваща цялото творение сила. Според учението на стоиците в светът е било, е и ще бъде всичко, но посредством логоса - без него не би съществувало нищо. При стоиците обаче е немислимо логосът да се въплъти или да има изкупително действие. При юдейския учен Филон Александрийски логсът е синоним на премъдростта. Както премъдростта е първородна и е начало, така и логосът е първороден и е начало. Логосът е по-стар от всичко сътворено, той се явява като светлина, той е син и икона на Бога, той е божествен, но не е Бог. Логосът слеза при човеците и живее между тях като спасява тези, които са добродетелни, а пък богопротивниците са осъдени от него. Той е приятел, съветник и учител. Вж. Schnelle, U. Das Evangelium nach Johannes (Theologischer Handkommentar zum Neuen Testament, B. 4), Leipzig 2000, S. 32.



11 Изразител на светоотеческите мнения по този въпрос се явява св. Теофилакт Български. Вж. Тълкувание на Евангелието, Света Гора 2003, Ч. 2, с. 360-361.

12 Вж. Флоровски, Г. Библия, Църква, Предание, С. 2003, с. 27.

13 Глаголът  в преносен смисъл означава излагам, тълкувам, изяснявам, съобщавам, представям, описвам. Вж. Войнов, М. (съст.) Старогръцко-български речник, С. 1996.

14 Срв. Йоан Златоуст, Беседы на Евангелие святаго апостола Йоана Богослова, СПб 1914, т. 8, с. 207-208.

15 Вж. Шиваров, Н. Библейска археология, С. 1992, с. 73.

16 Вж. Св. Йоан Златоуст, Толкование на святаго Матея евангелиста, СПб. 1911, т. 7, кн. 1, с. 132-133.

17 За отбелязване е, че между текста на това прошение в евангелието според Матей и в Евангелието според Марк има различие. В Евангелието според Матей прошението е „насъщният ни хляб дай ни днес” (Мат. 6:11), а в Евангелието според Лука текстът е: „насъщният ни хляб дай ни всеки ден” (Лук. 11:3). Разликата между двете Евангелия обаче не засяга смисловата страна на текста, а формата на изричането на молитвата. Разликата се състои в това, че в Евангелието според Лука с думите „всеки ден” е поставен акцент върху ежедневната необходимост от този хляб. Разликата между двете Евангелия, които предават текста на молитвата „Отче наш” се дължи на това, че двамата евангелисти се основават на един общ извор – т. нар. . Вж. Bovon, F. Das Evangelium nach Lukas, Neukirchen 1996, S. 120.

18 Вж. Лопухин, А. Толковая Библия, Стокхолм 1987, т. 3, с. 125.

19 Вж. Св. Теофилакт Български, Тълкувание на Евангелието, Света Гора 2003, Ч. 1, с. 98.

20 За отбелязване е, че във Vulgata думите „насъщния ни хляб” (    ) са преведени с думите panem nostrum supersubstantialem (букв. надсъщният ни хляб) което указва на разбирането, че хлябът за когото се молим не трябва да се разбира само и единствено като синекдоха. Такъв превод е своеобразно тълкувание, което насочва читателите към разбирането че с това прошение ние се молим Бог да ни сподоби със Себе Си в светото Причастие защото при Евхаристията има претворяване на хляба и виното в тяло и кръв Христови. Вж. Vulgata, Weber, R. (Hrg.) Stuttgart 1994.

21 Думите, които са предадени с наклонен шрифт (Italic) не се съдържат непосредствено в текстовете, а са добавени при превода за яснота.

22 Вж. Gemoll, W. (Hrg.) Griechisch-deutsches Schul- und Handwoerterbuch, Muenchen 2006.

23 Глаголът , с който се описва познаването на Христос означава не само „познавам”, но съдържа в себе си идеята за разпознаване на нещо, което до този момент е било непознато. Вж. Klein, H. Das Lukasevangelium (Kritisch-exegetischer Kommentar ueber das Neue Testament, B. I/3), Goettingen 2006, S. 733.

24 Това се отбелязва и от съвременни западни учени като W. Wiefel. Вж. Wiefel, W. Das Evangelium nach Lukas (Theologischer Handkommentar zum Neuen Testament, B. III), Berlin 1988, S. 411.

25 Освен това на светия престол стои Евангелието, което изобразява Иисус Христос. Вж. архиеп. Вениамин, Новая Скрижаль, М. 1992, т. 1, с. 10.

26 Шмеман, Ал. Великият пост, С. 1998, с. 75-80.

27 Вж. Botterweck, J. Botterweck, J. (Hrg.) Theologisches Woerterbuch zum Alten Testament, Stuttgart 1982, B. III, S. 492 и сл.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница