Някои основни свидетелства за сурванизма на българите

( Българският Митраизъм)

Посвещавам тази статия на Бог, майка ми- Г. Германова, моята приятелка –К. Григорова, но и на А. Хофарт, Д. Съсълов, Т. Танев, Г. Велев, П.. Добрев, П. Голийски, И. Иванов, Ж. Войников,

Р. Рашев и на всички Българи!!!

Нека започнем от т.н. „ оренда” която според мен е по-правилно да се каже „хварено’’, това е тайнствената сила на българските и другите сурванистки владетели. Франц Кюмон споменава, че Мар „спуска върху тях тази загадъчна светлина хварено, която според маздейското вярване е залог за успехите на владетелите, чиято власт освещава’’ (1, стр.19). А когато властта е взимана по насилствен начин от узурпатор ,,хварено” изчезвала. Според мен, в българския език думите,,хваля” и „прихващам” произлизат от ,,хварено”. ,,Хваля” означава ,,прославям”, а славата е едно от качествата на ,,хварено’’. На Мар е посветен празник в 7-я месец на древният ирански календар (1, стр. 19). Там 16-я ден на месец юли е известен като „Митракан” (Мардокан) (1, стр. 20). В българския фолклор тези празници са известни като Горещници или Жив огън.

Това потвърждава и друго вярване, че на Еньовден 22 юли Слънцето е във своя зенит, а Ел- Балхи, арабски книжовник, споменава, че волжките българи наричали своя Бог „Едфу”, това според П.Добрев се превежда, като Слънце в зенит, (2, стр.30-31). Според мен това се потвърждава в българския фолклорен израз „Ясно Слънце’’- т.е. Слънце в зенит.

Един от термините за обозначаване на небесния свод в древната иранска религия митраизъм е „Ашман”, това е средство за точене, камък, но и като второстепенно значение - небесен свод (3, с. 108). А самата българска дума „небосвод” говори сама за себе си, че небето в древността се е приемало като небесен таван, което се вижда във вярването на халдеите, че небето е от камък, това вярване преминава по-късно и в марчевизма (митраизма). Изразът ,,сводът небесен” се намира дори в творчеството на гениалния поет Х. Ботьов, в поемата ,,Хаджи Димитър”.

На дравидски „Митра” означава ,,приятел’’. Според мен тази почит е „ породена от чувство на признателност за неговата всекидневна благодат и е нараснала при наблюдението на огромната му роля в религията (1, стр.150). На авестийски означава „договор, съгласие”. А в българският израз ,, Бог ми е свидетел” се намират следи за ,,договор”, понеже се е вярвало, че Мар е най - върховния свидетел на сключена спогодба и той справедливо ще я защитава. Дадената дума, за древните българи се е смятала за толкова ценна, че е останала пословицата „Дадена дума- хвърлен камък.”, а в българския филклор, Слънцето винаги е спазвало своята дадена дума. Защото „нейната сила е била щитана от българите, за най- вишата сила в света” (4, стр. 106) .

Сурванизмът се е отразил дори в именната система на българите - Марчо, Марин, Марина и.т.н, което повече не се нуждае от обяснения. Не случайно третият ден от Горещниците 17- юли е посветен на Света Марина.

Друг остатък от Сурванизма е фолклорния израз „Да хванеш бика за рогата!”, смисълът на този израз е да разрешиш труден проблем. Изразът е наследство от легендата за Мар (Митра), който хваща бика за рогата и го принася в жертва по заповед на Слънцето (1, стр.111). Подобен и е израза „Да хванеш Месецът за рогата!”, използван от Ботьов в неговото фейлетонно творчество. А бикът и Месеца са тясно свързани в дадената религия.

За мен основните характеристики на Сурванизма са звездните науки и култа към Слънцето, Луната и останалите небесни тела. За този култ има много извори - Ал Масуди, Ал-Бекри и двамата арабски автори споменават, че българите „са били от вярата на магите’’, Йоан Екзарх дава титла на Слънцето, като го нарича „княз”, Теофилакт Охридски споменава за ожесточен спор между българския кана Омуртаг и плененият византиец Кинамон, а да не говорим за научната дейност на Г. С. Раковски ( 4, стр. 14, 15, 16, 19, 20, 105)

Свидетелства за астрологичната същност на Сурванизма се откриват в Симеоновия сборник, където са представени календар и зодиак по препис от 1073 г, с посочените особенни дължини на месеците и със специфичното им название „Животи”. Изненадата се крие там, че зодия ,,Лъв’’се покровителства от ,,Ясното Слънце”, това е месец юли, който е посветен на Мар.

БИБЛИОГРАФИЯ:

2.Петър Добрев.,,Балхара край Памир”,София,2004.

3.Шарл Отран.,,Митра и Заратустра”,София,1998,2007.

4.Петър Добрев.,,Древността Проговаря”,София,2007.