Няколко думи в началото



страница6/21
Дата22.07.2016
Размер2.85 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Може би ще ми се възрази, че това са били промени в надстройката, че те не са засягали главната сфера, в която се бяха загнездили бацилите на болестните процеси. Това не е точно така. Предложих да се започне с атрибутите на властта, с териториалното деление, с апарата на партийните и обществените организации и т.н., защото трябваше бързо, без бавене, да се удари по бюрократичната прослойка. Не е случайно, че броени дни след Юлския пленум се проведе заседание на Народното събрание, което утвърди новото териториално деление. Разтуриха се окръзите, а това означаваше разформироване на десетки звена в апарата с всички последици. По същество бе съкратен цял "етаж" на надстройката.

Допуснаха се и грешки. Така с реорганизацията на правителството се стигна до крайности. Закрито бе например Министерството на финансите. Запазиха се някои привилегии, без да има за това основание. От друга страна, премахнат бе един "етаж" в лицето на окръзите, но на негово място бе създаден друг, който, макар и да бе с далеч по-опростена структура и функции, запази някои от каналите за възпроизводство на бюрократичния слой.

Никак не ми беше лесно. Възприетата линия за "смяна на модела" се осъществяваше в сложни условия, съпътстваше се с редица противоречия. С конвулсии на старата система. Колкото и да бяха неизбежни подобни неща в такова преустройство, проявите на несъгласие, на съпротива, на изчакване не можеха да се подценяват или пренебрегват. Не ги пренебрегвах и аз.

Проблемите не идваха от дисиденти или от техни сдружения, доколкото ги имаше. Нещо повече. Някои от тях изразиха готовност да работят в подкрепа на преустройството и на Юлската концепция. Съпротивата идваше, за беда, преди всичко от бюрократичния слой в партията, държавата и обществените организации. Разграждането на цели структури засегна интересите на немалко дейци в центъра и по места. Създаде се напрежение. Сведенията, с които разполагах, показваха, че някои от засегнатите бивши величия потърсиха спасение с изпращането на доноси в съветското посолство. И тук сработваха рефлексите на миналото, на сталинизма.

Лъжи или деформирана информация

"Ушите" на Горбачов около мен го информирали, че съм защитавал идеята България да се превърне в мини-Германия или мини-Япония на Балканите. Дойде и недвусмисленото обвинение, че съм се заангажирал с капиталистите. Михаил Сергеевич, знаейки отлично чия е идеята и кой я поддържа, си позволи да ми заяви: "Ние искаме в резултат на преустройството България и Съветският съюз още повече да се сближат. До нас достига информация, че в обкръжението на другаря Живков има хора... Подхвърлят се такива разговори... Тези разговори ни безпокоят. Около вас има хора с прозападна ориентация. Хора, които смятат, че трябва да се вземат технологии от ФРГ, от Запада... И ако около вас има хора, които дори само си мислят за мини-ФРГ и мини-Япония, не трябва да ги държите близо до вас. Защото всички отговори на въпросите и всички решения на задачите, които са поставени, трябва да се търсят не другаде, а в социализма... Това не означава, че ще се изолираме занапред от света. Подобна политика би била крайност, но ще търсим преди всичко възможност за развитие и задълбочаване на научно-техническото сътрудничество със социалистическите страни".

Използвах обстоятелството, че той не посмя открито да изтъкне моето име. Реагирах учудено на думите му. Реших да смекча разногласията: "Преди да се ориентираме към която и да е друга страна ние сме убедени, че правим това, защото са изчерпани възможностите за сътрудничество със Съветския съюз в дадено направление. Това е положението. Подобни проблеми не могат да се решават, без да се съгласуват с мен. Аз все още не съм пенсионер". Горбачов: "И слава богу. Оставаше и това да стане, особено в този повратен момент!" Относно вложените през последно време в България милиарди долари посочих цифрата 260 милиона - твърде далечна от реалната. "Успокоих" го, че приказките за отклоняването на България по друг път са фантазия. Горбачов отговори: "Не мисля, че това е измислено". И как няма да е сигурен? Знаех, че той получава сведения не само от съветското разузнаване, но и от автентични наши, вътрешни източници. При това - на високо и най-високо равнище. Следователно осведомен е точно за реалното положение, имал е пълна информация относно въпроси от изключителна важност за страната, дори за поверителни решения. Знаел е и за протокол "Б-6" на Политбюро за обвързване на нашите фирми със западни с оглед ускоряването на технологическото преустройство на икономиката.

Горбачов набързо изпрати при мен проф. В.Медведев, тогава секретар по идеологическите въпроси на ЦК на КПСС, един от най-изявените "перестройчици"! Задачата му беше да ме убеди, че постановките, които развивам, и по-специално тези за партията, за връзките със Запада, са коренно погрешни. Да ми разясни също, че съм имал редица други неправилни позиции и прегрешения към социализма. Тази среща се състоя през септември 1987 г. Само около месец преди това същият секретар бе на почивка у нас, в Евксиноград. Аз го приех и в разговора той изказа безрезервно одобрение на току-що приетата Юлска концепция. Сега, през септември, изразената от него теза бе друга, коренно противоположна. Той бе изменил оценката си. Може би беше прегрял от черноморското слънце?!...

Разбрах. Отношението на съветското ръководство към Юлската концепция бе отрицателно. Съветски ръководни дейци не скриваха ревността си, че България е отишла значително по-напред и по-смело в постановките за преустройството. И в това отношение показателни са някои бръщолевения на бивши високопоставени съветски лидери, които в своите спомени се опитват да се оправдаят пред народа си и пред историята. Какво ли няма в тези техни словоблудства?! Юлската концепция се представя като нескопосан философски трактат, в който имало и еклектика, и доморасли разсъждения и т.н. Не се спират пред явни лъжи. Обвиняват ни например, че сме искали пълна реорганизация на "центъра", сливане на Държавния съвет и Правителството, закриване на Академията на науките, копиране на "поземленото устройство" на ФРГ, силна президентска власт, създаване на осем области вместо 28 окръга с пренасяне на техния център от големи в малки градове, чистка в партията...

Лъжи, лъжи! Или може би - съзнателно изкривена информация? Учудвам се, че ръководители от такъв ранг, макар и бивши, си служат с подобни похвати! Но явно те са използвали тези похвати и по време на преустройството, за да внасят смут и колебания в нашите кадри.

Идва ми наум гигантската сталинска провокация, жертва на която падна видният ръководител на нашата партия Трайчо Костов. Колко години бяха изминали оттогава, а жестокият почерк си оставаше почти същия...

Разговорът с Медведев трая три часа и от него има запис. Аз отстоях основните положения, срещу които беше насочена съветската критика. През октомври имах среща с Горбачов. Той отново, разбира се по-тактично, постави главните въпроси, които стояха в дискусията с Медведев. По-тактично, но не по-малко коварно...

При това положение имах само един вариант. Да се стремя да поддържам впечатление, че именно негова е идеята за промяна. Да лаская суетата му. Използвах, че спазва рамките на добрия, даже угодническия тон. Лавирах, за да протакам разрива между нас.

Няма да възпроизвеждам по памет духа на разговора. Ще цитирам откъси от стенограмата. Те отразяват документално - и затова необоримо - твърденията ми, обсебвани след 10 ноември от кого ли не. Документират, че Тодор Живков е искал решителна смяна, а не перестроечното "да навлезем в нов етап, да постигнем ново качествено състояние на социализма".

Дори само от няколкото посочени пасажа се усеща несъвместимостта в намеренията, която вече трудно удържахме. Опитът на Горбачов прекомерно да изтъква моите заслуги целеше да ме убеди да се откажа от задвижващите се у нас промени:

"Кремъл, 16 октомври 1987 г. (Из стенографския запис).

М.Горбачов: Разговорът, който водим, още веднъж показва колко голямо е доверието, което съществува между нас... Ние имаме с Вас еднакви замисли - и теоретически, и политически. Съвпадението е голямо. Разбира се, отчитаме и спецификата, реалностите в двете страни... Когато чухме от Вас оценките за Януарския пленум на ЦК на КПСС от 1987 г. почувствахме, че отговорността ни е взаимна. Ние внимателно се вслушахме в това, което ни казахте тогава.

Т.Живков: Най-главното е всестранно да отчетем необходимостта от промени и да пристъпим към тяхното осъществяване в живота.

М.Горбачов: Успяхме да създадем нова атмосфера. Накарахме народа да вярва. Това е нашето политическо мислене... Изборът е правилен. Убедени сме в това. И народът е убеден, че сме на правилен път... Поставихме въпроса за социалистическото самоуправление на народа... Естествено сега у нас възникват въпроси към вас.

Т.Живков: ... Тази постановка. Известно е, че пръв я постави Юрий Андропов, а след това и Вие... Главното е...да изведем чрез самоуправление на нови позиции човешкия фактор, за да задълбочим демократизацията... Ето защо едва ли са основателни въпросите на хората от вашето посолство.

М.Горбачов: Те Ви питат, защото ние ги питаме.

Т.Живков: ...У мен обаче възниква съмнение доколко обективна е информацията, която получавате. Може би ще трябва да поискате отново вашето посолство да анализира всичко, което става у нас. Доколкото ми е известно, там има двама-трима умни другари, които могат да направят това. Не просто да ви информират, а да вникнат в смисъла на нещата, които предприемаме у нас. А може би водени от кариеристични стремежи някои или някой от висшия ешелон у нас са заинтересовани да представят положението на нещата по този начин.

М.Горбачов: Може би не всичко долавяме както трябва, но се безпокоим, че ако претърпите неуспех, ще кажат, нас могат да ни упрекнат: накъде тласкате приятелите си. Чуството на отговорност ни кара да си задаваме тези въпроси. Това по братски ни безпокои. Сега в САЩ всички съветоложки институти и центрове извършват по поръчка най-дълбок анализ на преустройството в Съветския съюз.

Т.Живков: Факт е, че се говори за другаря Горбачов като за ленински политик от нов тип.

М.Горбачов: Аз непрекъснато следя какво пише западната преса. Няма да оправдаем надеждите на нашите класови противници. Няма да допуснем... провал. Не трябва обаче да правим грешки... Така стои въпросът с демокрацията. Ние не можем да отлагаме решаването на този въпрос. Но не бива да избързваме. Това ще стане в по-далечна перспектива.

Т.Живков: Ние не форсираме нещата. Ние се ръководим от логиката на проблемите, които следва да бъдат решавани.

М.Горбачов: В това отношение у нас възникнаха някои въпроси. Ние се питаме например как е възможно... в България да се извърши преустройство и в центъра, и по места, да се измени всичко отведнъж. Това по братски предизвиква у нас безпокойство. Тогава реших да изпратя другаря Медведев... В известна степен ние съпреживяваме това, което става в България.

Т.Живков: Бих могъл да кажа: дайте да вземем сега положителното от съветския опит и да го приложим към нашите условия. Но съм убеден, че това не би било правилно.

М.Горбачов: Вашите замисли за целите и задачите на преустройството приемаме с голямо удовлетворение и разбиране.

Т.Живков: Щом е така, би следвало да се отчита нашето мнение, че без... по-нататъшно развитие... съобразно принципите на самоуправлението, ние нищо ново не можем да постигнем.

М.Горбачов: Аз винаги съм казвал, че това е наша обща позиция. Мисля си даже, че другарят Живков може да направи повече от нас.

Т.Живков: За мен би било по-удобно да заявя, че в България всичко върви добре... Това, което става сега у нас, е дяволски трудно, защото засяга цялото общество... Какви трудности имаме? Сериозно ни засегна сушата, която продължава вече три последователни години... Трудности имаме в материално-техническото снабдяване. Нараснаха дълговете ни. Преди две години ръководех валутната комисия. Успяхме да намалим дълговете. След това тази комисия премина към Министерския съвет. Искам да бъда разбран правилно. Не прехвърлям вината върху другите, но... Действаме решително при създалото се положение. Друг изход нямаме.

М.Горбачов: Ние имаме пълно доверие в това, което вършите. Аз вече изтъкнах, че под Ваше ръководство България стана модерна съвременна държава... Но вие правилно не се задоволявате с постигнатото.

Т.Живков: Ние не сме се вманиячили, не смятаме, че това, което правим у нас, е нещо изключително.

М.Горбачов: Истина е, че за тези 30 години България направи много. И ако сега се налага да се прави преустройство, то не е заради слабостите, заради застоя, а заради новите задачи, които трябва да решава социализмът. Такава е диалектиката.

Т.Живков: И още един въпрос. Изключително важен за диалектиката на нашето развитие. От собствен опит се убедихме, че не можем да разкъсваме механично формата от съдържанието. През 60-те години се опитвахме да въведем нов икономически механизъм. Но не успяхме, защото смятахме, че е достатъчно да променим само съдържанието. През 70-те години също се опитахме да направим нещо в тази насока. Но формата отново удуши съдържанието. В началото на 80-те години предприехме нови стъпки... Но в основни линии пак не успяхме. Защо? Защото политическите форми задушиха всичко, смачкаха го.

Обществената форма не е опаковка на общественото съдържание. Тя е преди всичко начин на организация на това съдържание. Всяко ново съдържание не може да просъществува, ако не се промени организацията на неговото функциониране. Тоест, ако не се направят съответни промени и във формата. И аз се питам, къде и в какво грешим ние в България, когато се стремим да променим формата.

М.Горбачов: Относно Вашата мисъл за формата и съдържанието. Смятам, че е необходимо да се осмисли този проблем... Но с един замах не можем да създадем новото. Възникват големи трудности.

Т.Живков: Променяйки формата, ние се натъкваме на много трудности... На етапа, на който се намираме, неизбежно ще съществува новото с елементи на старото. В редица случаи сме принудени да правим и някои тактически отстъпки. Внимателно се отнасяме и с кадрите, които предстои да освободим сега и от партийния, и от държавния апарат. Някои привилегии... занапред няма да осигурим... Недоволни ще има.

М.Горбачов: Аз пак се замислям върху това, което казвате. Вие съкращавате окръжните и партийни ръководства.

Т.Живков: Аз вече отбелязах, че ние не снемаме политическото доверие от тези кадри. Не ги съкращаваме поради провали в тяхната работа. Но не можем да постъпим по друг начин. Даваме си сметка, че това е трудна и болезнена операция... Не можем да запазим предишните привилегии. Известно е, че някои от тези хора пишат анонимки, в т.ч. и до вас.

М.Горбачов: В това отношение у нас възникнаха някои въпроси.

Т.Живков: Както ние, така и вие ще можем да се придвижим решително напред само ако успеем да се преборим с бюрократичния централизъм, с апарата на сегашната бюрокрация. А накъдето и да ес обърнем, ние се натъкваме на този апарат... Както виждате... стремим се да разрушаваме административната централизация и да я заменяме с централизация върху икономическа основа. Сериозни промени ще предприемем в областта на правната надстройка, промени ще има и в духовната сфера.

М.Горбачов: Това по братски предизвиква у нас безпокойство... Другият въпрос е въпросът за партията. Главното в механизма на провеждане на преустройството и на контрола на неговото осъществяване - това е партията... Тя извърши революцията преди седем десетилетия. Тя ръководи и направлява нашето развитие. И сега, в етапа на преустройството, тя е главната решаваща сила в обществото. Социалистическото общество се строи съзнателно. Този процес се ръководи от революционна партия. Затова ни безпокои формулировката ви, че партията няма да бъде повече "главен субект на властта". Възниква въпросът, как ще се ръководи по-нататък развитието на социалистическото общество... Преустройство без партията, демокрация без партията - не може!... Разбира се, никой от нас не смята, че другарят Живков иска да ликвидира БКП. Но до нас достигна информация... У нас предизвиква тревога призивът да се отнеме властта на управляващата партия, да се измени принципната постановка за ръководната роля на партията.

Т.Живков: Да засегна накратко въпроса за ролята на партията като ръководна и направляваща сила на социалистическото развитие, на процеса на преустройството. На Юлския пленум изложихме ясно и недвусмислено нашата позиция. Тя е, че партията не може да бъде повече ешелон от държавното управление... Не може повече да се издига и укрепва нейната роля като политически авангард на народа, като ръководна и направляваща сила на нашето развитие.

М.Горбачов: Ако вие бяхте поставили въпроса да се освободи партията от някои несвойствени й функции - това да. Но вие поставяте проблема за разделението на властта между партията и държавата.

Т.Живков: Да... Въпросът не е за освобождаване на партията от несвойствени за нея функции на държавното управление, а за разграничаване на функциите между партията и държавата. До този извод стигнахме неслучайно. Навремето, още когато се създаваше социалистическата власт у нас, Георги Димитров постави въпроса за освобождаване на партията от някои несвойствени функции. Този въпрос беше поставен и от Вълко Червенков. Многократно го поставяхме и ние след Априлския пленум. И ако не получихме съществени резултати, причина за това беше самата постановка на въпроса, защото реалният проблем не е в постоянното разпределение на функциите между партията и държавата, а в ликвидиране на положението, при което партията да е ешелон на държавното управление".

И така нататък, все в същия дух. Да не повярва човек, че това беше лидерът, който само след няколко години еднолично щеше да разпусне своята партия... Но както се вижда, аз още в този разговор поставих два основни проблема, чието разшифроване изведе на преден план въпроса за съдбата на тогавашната система на социализма. Единият проблем се отнасяше до партията. Тук моята позиция бе безкомпромисна и съветският ръководител си даваше сметка какъв е замисълът ми. Другият проблем бе за формата и съдържанието. Аз неслучайно поставих този проблем, тъй като той засягаше пряко системата на социализма. И тук той си даде сметка какво означава това. Така че всеки от нас имаше вече свои разбирания.

Какво последва в отговор на моите позиции? Знае се! За посланик в България беше изпратен Виктор Шарапов - един от видните генерали на КГБ; доста интелигентен, владеещ няколко езика, всестранно подготвен; със стаж в Китай и в няколко други страни; в миналото близък сътрудник на Юрий Андропов; в последно време работещ в кабинета на Горбачов. Беше ясно...

Оттогава на думи бяхме единни, но на дело - различни. Аз продължих възприетия курс. Нямах друг избор - ставаше дума и за моя идеал, и за смисъла на живота ми, и за моята страна.

Вече виждах, че Горбачов води нещата към пълно предаване на позициите, към ликвидиране на социализма. Затова направих последен опит да организирам за отпор първите ръководители на някои европейски социалистически страни. Знаех, че с тези свои действия отивам на политическо самоубийство, но това не ме спря. Кадар, Хусак, Хонекер бяха съгласни, че е необходимо да се прави нещо. В разговорите бяхме единни, но когато трябваше да действаме всички се огънаха. Вярно е, че и тримата не бяха добре със здравето, но освен това изглежда се изплашиха и се прибраха в собствените си черупки...

Благодарен съм на бившия първи заместник-председател на КГБ на Съветския съюз Филип Бобков за сполучливия начин, по който е очертал етапите и вътрешната логика в развитието на моите отношения с Горбачов. В интервю, публикувано във в. "Дума" на 5 март 1996 г., той казва:

"Както е известно, Тодор Живков бе отстранен от ръководна работа в края на 1989 г. Във връзка с това бих посочил два етапа: първия - от 1985 г. до 1987 г., и втория - от 1988 до 1989 г. За първия не може да се каже, че Живков не е възприемал преустройството. Той го възприе така, както и цялата наша партия. Мисля, че и у вас никой не се съмняваше, че са необходими преобразования. В този смисъл нямаше никакво напрежение в отношенията на Живков с Москва. При това той полагаше усилия да направи нещо у вас. Вярно, имаше и своя позиция по този въпрос, но, боже мой, кой я нямаше?

През втория етап и ние разбрахме, че с преустройството не всичко е благополучно, и бяхме разтревожени. Възникна странното положение, когато тези, които го подкрепяха и влагаха сили за осъществяването му, изведнъж бяха обявени за противници. Защо? Защото разбираха, че Москва няма добре обмислена линия. Тогава възникнаха съмнения. Те се проявиха и у Живков, и у ръководствата на други партии. Но Живков бе по-решителен в това отношение и трябва да се отдаде дължимото на верността му към принципите. Той по-смело от другите постави тези въпроси, по-решително от другите се опита да открие кое трябва да се коригира. И именно тогава във върховните ешелони на нашата партия и държава се появи определено отношение към него."

Тези думи правят чест на Филип Бобков. Вижда се, времето работи за истината.

Прави чест и на някои други трезвомислещи хора у нас, които изразяваха тревогата си от политиката, провеждана от Москва. Мой добър познат, връщайки се от Китай, беше посетил някои съветски републики. Неговото заключение бе категорично. "Другарю Живков - каза той, - обстановката там е объркана. Хората са разтревожени и очакват вътрешни междуособици, ерозия на социализма, разпадане на Съветския съюз". Аз го изслушах и вметнах, че не трябва да се шуми, а да следим протичащите процеси, които не могат да не ни тревожат, ако положението действително е такова. Бях запознат и с мнения на западни журналисти и специалисти съветолози, някои от които не бяха далеч от подобни заключения. Бжежински вече тръбеше за края на комунизма. В Съветския съюз бяха предприети практически стъпки, които нажежаваха обстановката. Ставаше все по-ясно, че ако продължи така, перестройката ще взриви съветската държава.

Съмнение, довело до отказ от системата.

Междувременно продължи започнатата работа по нашето преустройство. Проведе се Ноемврийският пленум на ЦК на БКП, с който се целеше да се задълбочат преустройствените процеси. Тогава се оформи цялостно виждането ми за гражданското общество. Отиде се по-нататък и във вижданията за средствата за масова информация. Възприе се занапред в. "Работническо дело" да бъде орган на партията, а не на Централния комитет, с което се даваше възможност вестникът свободно да разисква, а ако трябва и да критикува дейността на самия Централен комитет, на Политбюро и на Секретариата.

Пиша за това и ясно си спомням, че независимо от предприетите мерки за "разсичането" на редица "възли" в обществено-икономическия и политическия живот на страната, големите и остри проблеми оставаха. Съществуваше и напрежение. Случи се това, което тогава не афиширахме, но за мен започна да се очертава като проблем номер едно. Това беше възникналото съмнение, по-сетне оформило се като убеждение, че още не сме стигнали до най-дълбоката причина.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница