Няколко думи в началото



страница8/21
Дата22.07.2016
Размер2.85 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   21

Към практически действия. Ех, Тома Неверни...

Доволен бях, че след утвърждаването на записката и на другите документи пристъпихме към радикализиране на реформата в икономиката. На проведения през декември 1988 г. пленум на ЦК на БКП бе "разсечен" един от най-важните "възли" - премахването на грамадата от стопански организации и организацийки, от асоциации и асоциацийки, от обединения. Възприе се принципно нова система на организация и функциониране на социално-икономическия живот в лицето на фирмите. Създадохме специална комисия, която оглавих аз. Тя за кратко време решаваше възникващи проблеми.

Започнахме с Указ 56, публикуван в началото на 1989 г. В него беше изложена държавната икономическа програма. Беше даден старт за регистриране в съда на фирми като стопански субекти. Получи се, потръгна. Бяха регистрирани стотици частни фирми. Създадоха се предпоставки чрез свободна инициатива, конкуренция и пр. да се утвърдят принципите на пазарната икономика. Без излишна скромност ще припомня - Указ 56 носи моя подпис. Той функционираше и след 10 ноември 1989 г., макар последвалите го изменения постепенно да изпразниха от съдържание негови основни положения. Премахна се главното: собствеността, и то минимум 51% от нея, да се предаде на работниците и служителите, включително и на бившите, които вече са пенсионери. По мое време започна предаването на собствеността на работниците. А после, после всичко "отиде на кино". Всичко се върна назад. Не било приватизация, казват, защото не се извършвало по законите на капитализма.

Ще припомня още, че на един от следващите пленуми се отиде по-нататък. В доклада беше очертана конкретна политическа програма за нормализиране и обновяване на икономическата ситуация в страната. При това върху основата на единството между структурно преустройство, технологично обновяване и промишлено коопериране с водещи страни и фирми. Приоритетно бяха доразвити проблемите на фирмената организация, за да се даде простор за изява на фирмите вътре и вън от страната. Очертаха се насоките на всеобхватна реформа в новите условия, за въвеждане на конвертируемия лев, за изменение във валутния курс, за практическо осъществяване на акционерния принцип. С други думи, за разгръщането на пазарните елементи по целия фронт на икономиката. С оглед на това се постави задачата да се ускори разработването на пакет от проектозакони. Подобни мерки бяха набелязани във връзка с формирането и провеждането на социалната политика, както и за издигане ролята на териториалните общности.

Вижда се, курсът за преход към пазарна икономика бе в ход. Ускорено се решаваха възлови проблеми на този преход. Реално се изграждаха нови структури. И това беше не имитация, а конкретна практическа работа. Времето не стигна, за да се внесе в парламента подготвеният пакет от закони. Да, и с тях бяхме успели. Но, както се казва, черна котка пътя ни пресече. С ръка на сърцето ще призная. Да. Ние вече изграждахме социално пазарно стопанство. Но не забравяхме главното - грижата за благосъстоянието на народа.

Рискувам отново да привлека нечия завист и злоба, но в "Живково време" не само се даде постановка, но се и пристъпи практически към принципно нови решения в областта на сътрудничеството с развитите западни страни. От търговия, базираща се предимно на покупко-продажбата, се пристъпи към промишлено коопериране и създаване на консорциуми. В новите условия на преден план в сътрудничеството беше изведен нашият бизнесмен, нашият стокопроизводител, а не както дотогава - бюрократът, функционерът.

Пристъпихме към разбиването на монопола на редица организации във външната търговия. Наченахме и качествена промяна в структурата и функциите на нашите посолства и търговски представителства. Извършихме редица изменения в правно-нормативната уредба, за да се създадат условия всеки кадърен стопански деец и всяка ефективно работеща стопанска организация сами да се справят с валутните си проблеми. Не постоянно да гледат нагоре и да търсят нови кредити. Опростихме и условията за привличане на чужди капитали и технологии, без "бирнически настроения".

Предстоеше прилагането на стимулираща данъчна система за гарантиране интересите на чуждестранните инвеститори, за внасяне на устойчивост на отношенията между нашите фирми и чуждестранните партньори. Бяха уточнени отраслите, които са приоритетни в развитието на тези процеси. Започна създаването и на специални икономически и свободни стопански зони. Извърши се реформа на банковата система. Създадоха се над десет нови търговски банки на пазарен принцип.

Питам - бяха ли тези мерки стъпки по пътя на смяната на системата? Да, бяха. Никога дотогава не бяха предприемани такива радикални решения. Тук държавата не допускаше никакви компромиси.

Предстоеше да се извърши пробив при създаването с участието на трудещите се на огромни пенсионни фондове, на здравни фондове, на фондове на организации с идеална цел и т.н. И всичко това - на базата на собствени средства. Ние вече разполагахме със значителен "капитал", който дотогава бе фактически мъртъв, защото не се "движеше". Разкриха се възможности да се осигуряват пенсии равни, а в някои случаи и по-големи от заплатите при определени условия, както и фондове, с които да се премине изцяло към безплатни лекарства, почивка и т.н., и т.н.

Пак ще попитам - беше ли това смяна на системата? Да, вижда се, че не на думи, а на практика вече се осъществяваха императивите на т.нар. ново историческо съдържание чрез промяна на системата.

Междувременно успяхме да обсъдим и отхвърлим дотогавашните тези за разпределителните отношения, които дълго време бяха спирачка на мотивацията за труд. Защото те се израждаха или в уравниловка, или в социално разслояване, което не се основаваше на реални трудови резултати. Това, разбирахме го, доведе до създаването на паразитни прослойки. Заехме се и с този "възел", за да гарантираме действително социално равенство и социална справедливост, почиващи на разпределението според количеството и качеството на труда. Без да се допусне нито класово разслоение, нито социален паразитизъм, ние искахме да поставим нещата на такава основа, като осигуряваме заплащане в зависимост от това как се работи.

Естествено, това създаваше условия за подоходно разслояване, за разширяване на многообразието на интереси на хората. Но ние бяхме за разгръщането на такива процеси. Целта ни беше подоходното разслояване да се основава единствено на разпределението според труда. Това означаваше да се ликвидират деформациите и незаконното обогатяване, да се изменят пропорциите по отношение на интересите.

И това беше реална стъпка към разграждането на системата.

Не без чувството за мярка ще добавя още, че широко място в практическата ни дейност зае и въпросът за гражданското общество. Формулата бе изработена - държавата трябва да се "вгради" в това общество и да бъде негов подчинен елемент. Предприехме и първите стъпки за извеждането на партията от монополното й положение, както и от структурата на властта. Местните партийни органи и организации не бяха вече предишните феодални и всемогъщи структури. В самия Централен комитет също настъпиха изменения. Преди 10 ноември някои от т.нар. дисидентски организации фактически бяха узаконени. Предстоеше преоценка на редица събития след 9 септември 1944 г. Включително за политическа и съдебна реабилитация на Никола Петков и други репресирани дейци. Реабилитирани бяха репресираните от сталинизма кадри-емигранти в СССР.

Непосредствено преди 10 ноември 1989 г. остро поставихме въпроса за смяна на системата в организацията на духовните ценности и общности. Искахме да дадем на интелигенцията, на нейните звена и съюзи огромна власт, като изградим самоуправляващи се общности с широки права. Така интелигенцията и със своето творчество, и със своята будна съвест, и със своя непосредствен влог в решаването на въпросите трябваше да присъства навсякъде и във всичко.

Спомням си, че по този повод през 1989 г. се обърнах към интелигенцията с призив да стане инициатор и да създаде мрежа от творчески клубове, движения, съюзи, дружества. Дори нещо повече. Призовах тя да даде тон и пример за инакомислие. Да, да! Да изразява несъгласие с официалните тези, за да се внасят корективи. Призовах също правилно да осветлява противоречията, които можеха да възникнат в процеса на формирането на новите икономически и политически структури.

Надявам се, че бях убедителен, привеждайки примери, размишлявайки. Така ние заложихме и предпоставки за смяна на системата в целия ни обществен живот чрез създаване на саморегулиращо се общество в условията на самоуправлението. В миналото това бе провъзгласявано само в теоретичен аспект. Признавам, дълго време робувахме на представи, че социалното управление при социализма е въпрос преди всичко за ролята на комунистическата партия. Но и в това отношение внесохме коренна промяна във вижданията и практическата ни дейност. Провъзгласихме и започнахме да провеждаме тезата: новият тип обществени структури в лицето на самоуправляващите се общности да имат подобаващи права, отговорности и задължения.

Кое беше новото ли? Трябваше да прехвърлим основната част от властта и нейните функции върху самоуправляващите се общности. По такъв начин те щяха да станат субект на голяма власт, субект, който се разпорежда с властта, субект, който упражнява власт. Новото бе в това, че тези именно социални общности щяха да бъдат онези звена в нашата обществена система, където хората щяха да решават основните си икономически, социални, политически и културни въпроси.

Дълбоко в себе си вярвах, че да се демократизира обществото, това означаваше, наред с другото, да се разгръща дейността на самоуправляващите се социални общности. Няма и не биваше да има в тази обстановка други "центрове" или "звена", където да се поставят и решават парещите въпроси.

От такива позиции ние изведохме постановката, че нито държавата, нито партията, никой, абсолютно никой не може да бъде сила, която стои над обществото, над самоуправляващите се общности.

И накрая. За да бъде създадена нормативна база за промяна на съществуващата система, бяха наложителни генерални изменения в конституцията. Като председател на образуваната парламентарна комисия за изработване на новата конституция аз предложих да се формира работна група от добре подготвени юристи, социолози, философи, историци. На определен етап бяха проведени консултации и с чуждестранни специалисти. Този колектив вече работеше върху проекта на тезиси за нова конституция.

Бих бил не само удовлетворен, но и щастлив, ако някой се наеме и публикува днес проекта за тезисите, за да види народът как по "Живково" време с "Живково" съдействие се предвиждаше не промяна в "Живковата", а създаване на качествено нова конституция. Сигурен съм, ще се намери и Тома Неверни. Готов съм да му съдействам, за да се запознае със самия проект...

От ерозия към провал

Шокиращо е, да. Но това бе само едната страна на въпроса, свързана с истината за положението у нас през последните години. Вижда се, ние изминахме нелек път за търсене на изход от създалото се неблагоприятно положение в страната. Но в края на краищата стигнахме до идеята за трансформация на съществуващата система. Това бе, повтарям, само едната страна.

Другата? Защо въпреки правилните постановки, които възприехме и изстрадахме, в страната се развиваха и неблагоприятни процеси, които засегнаха и икономиката, и социалната сфера, и духовния живот.

Някои правят нечистоплътен опит да прехвърлят вината на Живков и "живковистите". Това е абсолютна фалшификация. То е в противоречие с истината, с реалните факти на живота. Вече писах, рухването на старата система беше историческа потребност. Заедно с това, нито една социалистическа страна не можеше сама да извърши промяната. Всички ние бяхме тясно свързани със СССР. Преустройството можеше да напредва, ако този процес се разгръща в Съветския съюз. Ние приветствахме това, което бе подето в СССР.

А що се отнася до нашите отношения със Съветския съюз, знае се, те винаги са били добри. И това бе естествено както от историческа и културна, така и от икономическа и политическа гледна точка. В условията на многогодишна конфронтация на международната арена нашият съюз с Москва бе гарант за съществуване и оцеляване. Същевременно СССР бе за нас неизчерпаем източник на суровини и безкраен пазар за реализиране на нашата продукция. Не е случайно, че много години ние се развивахме стабилно и динамично.

Какво се получи на практика? С горчилка го изписвам - ние не можахме да постигнем единомислие и единодействие в преустройството на нашите обществени системи. Така, за съжаление, всяка страна беше оставена сама да провежда преустройството. Бяха загубени няколко години. Вместо да се предприемат радикални и гъвкави ходове, преустройството в СССР прие вид на книжен "бум". Не се осъществиха ефективни мерки за промени в икономиката и в другите сфери на обществения живот. Това започна да поражда центробежни и разрушителни сили, които доведоха не само до изостряне на националните отношения, но преди всичко до застой, разкапване и накрая до анархия, до разпадане на Съветския съюз, до отказ от социализма.

Естествено, това не можеше да не се отрази върху другите социалистически страни. Първи почустваха удара от разстройството на икономическите връзки в СИВ Унгария, Полша и Чехословакия. Нашата страна последна започна да изпитва тези удари благодарение на натрупания икономически, политически и социален потенциал от миналото. От 1985 г. насам стокообменът ни със СССР се съкрати с 30 на сто. С около 40 на сто спаднаха икономическите и стопанските връзки с другите страни от СИВ. Това се отрази тежко на икономиката и пазара в България. От 1985 г. той започна прогресивно да обеднява, а цели отрасли и производства загубиха както своя суровинен тил, така и своя дългогодишен пазар.

Ние, разбира се, не стояхме пасивни през това време. Многократно поставяхме въпроса, че ежедневно ерозираме. Нашите предупреждения за катастрофалните последици от политиката на самоцелно преустройство, необвързано в единна стратегия и тактика на всички социалистически страни, за това, че то неизбежно ще доведе до икономическа и политическа разруха, останаха глас в пустиня. Запазени са много документи от срещи на равнище секретари на централните комитети, а също и на Политическия консултативен комитет на страните от Варшавския договор, в които се даваше израз на тази тревога. Глас в пустинята останаха и моите тези за необходимостта от провеждането на новото историческо съдържание в страните от социалистическата общност.

Днес ние не можем да не признаем, че кризата, настъпила в СССР след 1984 г., се отрази и у нас. Ние имахме мощности и кадри, но нямахме суровини и това доведе до намаляване на търговията. Особено като се има предвид, че само 5 на сто от стокообмена и производствените ни връзки бяха с развитите капиталистически страни.

Печален е и фактът, че социалистическите страни не оцениха навреме промените, които започнаха да се извършват в капиталистическите държави в резултат на научно-техническата революция. Смяната на приоритетите в съветската външна политика имаше тежки последици за съдбата на икономиките и на народите в Източна Еврапа. Дотогавашната политика на опекунство и натиск се смени с обратното - политически, икономически, финансов, технологичен и организационен вакуум, който нито една от социалистическите страни не можеше да запълни сама.

Ето такива бяха обективните причини. Влияеха, естествено, и някои субективни фактори, но те не бяха определящите. Трагична е истината, която след 10 ноември се прикриваше с безброй произволни измислици и фалшификации. Лъжеха народа ни, безсрамно го лъжеха. Само че не можеш да заблуждаваш дълго време един народ, и то народ като нашия - препатил, стъпил здраво на земята, мъдър...

Тръбяха в три гласа, че не съм имал куража, не съм намерил сили в себе си да увелича цените, въпреки че съм съзирал икономическите затруднения. Но това не е вярно! Просто съзнателно не исках да предприемам подобен ход, преди да са изчерпани всички налични възможности. А възможности имаше. Твърдя го съвсем отговорно.

Защо трябваше да бъде наказан българинът? И то наказан жестоко. Заради авантюристичния, недомислен, разсипващ икономиката курс на перестройката. Посредством безпрецедентно неспазване на подписаните договори и предварителни договорености на държавно ниво! Каква е, питам, моята вина за всичко това? Може би бях нарушил някакви клаузи в ущърб на народа си? Или бях поддаквал на една авантюра далеч извън границите ни?

И през тези години българинът бе работил не лошо. Творил бе, създавал бе блага. Защо трябваше да бъде изложен на съсипващи трусове, когато те спокойно можеха да бъдат избегнати? Налагаше се да се направи завой. Остър, но и пределно гъвкав. Нали минавах за "хитрец", трябваше да успея и този път...

Ако до 1986 г. в определена степен компенсирхме недъзите на системата с осигурените суровини и пазари, след това единственият разумен ход бе да се измъкваме постепенно. Да се спасяваме с всички възможни средства. Срещах невероятна съпротива. И у нас, и в Москва. Толкова ми се искаше да я преодолея, както е бивало в други времена, но...

Хаосът и анархията бяха една от отличителните черти на кризата на социализма в страните от Източна Европа. Ние видяхме опасността и с цел да ускорим обновителните процеси предприехме, както вече писах, редица мерки. Но съм длъжен да кажа, че нашата юлска програма беше посрещната, най-меко казано, с недоверие от редица партньори. Нещо повече. Натъкнахме се на ревност и на съпротива.

Спирам се на този кръг от въпроси, защото и от теоретична, и от практическа гледна точка ще бъде коренно погрешно да се мисли, че крахът на социалистическата общност, включително разпадането на Съветския съюз, е бил, образно казано, генетично заложен в самата същност на социализма. По-горе аз се опитах да покажа, че системата бе изживяна и рано или късно тя трябваше да бъде сменена от самите нас, от нейните автори и актьори. Но това съвсем не означаваше отказ от социалистическия обществен строй, от идеала, за който се борихме десетилетия. Опитах се също да разкрия извращенията, присъщи на системата, извращения, засягащи всички страни на обществения живот.

Узряхме, както се казва. Историческа потребност бе да се формира нова система, която да разкрива широки простори и перспективи за осъществяването на принципите на социализма. Друг е въпросът, как конкретно и в какъв отрязък от време щеше да се реализира този процес. Друг е също въпросът, че по-изостаналите страни трябваше да изминат трънлив път, предопределен от логиката на историческото развитие.

Оказа се, че още от самото начало, когато Горбачов бе избран за генерален секретар, той е заигравал с нас, с всички страни от СИВ, с техните ръководства. Това се отнасяше за какво ли не. Отнасяше се пряко или косвено до проблемите и на политическите, и на икономическите взаимоотношения. Редица неща, свързани с отношенията между социалистическите страни, той обърна буквално с главата надолу, без да ги обсъди и съгласува с нас. Разбира се, това не му пречеше да бъде винаги йезуитски усмихнат. Всичко се провеждаше зад гърба ни, вече го посочих. Проблемите на отделните страни бяха известни на съветското ръководство, но шумно рекламираният "интернационалист" ни остави да се оправяме сами.

Нещо повече. Същият този генерален секретар ни продаде тотално - като общност от държави, като сравнително млад обществен строй, като военен договор, като СИВ... Продаде всичко и сгромолясването на социалистическата общност дойде "естествено". Историята ще помни този трагичен развой!...

Късно разбрахме, че с нас се демагогства. Демагогстваше се с всички. Така по време на последната фаза на кризата в ГДР намиращият се също в последната фаза на своята кариера лидер не се посвени да отиде в Берлин, за да участва в тържествата по случай годишнината от създаването на републиката. Зад този флирт той се опита да прикрие своето предателство.

Зад неговата демагогия се прикриваше и една рядко срещана безскрупулност. Спомням си такъв случай. През май 1987 г. на връщане от Китай се отбих в Москва. Така се бяхме уговорили. В предварително съгласувания час аз бях в Кремъл за уречената среща. Повече от тридесет минути чаках в коридорите.

Целта бе ясна - накараха ме да чакам, за да ме унижат. Или за да ме "накажат", че съм се осмелил да отида до "съперника" Китай преди тях. Пък аз бях тръгнал с отворено сърце за всичко ново, разумно, полезно, осъществявано в тази велика и мъдра социалистическа страна.

По-същественото в случая бе моята оценка за Китай и реакцията на съветския лидер. Започнах разказа си с пазарния механизъм, който в съчетание със социалистическите принципи осигуряваше икономически разцвет на страната. Разказвах му, въпреки че предчувствах неговия гняв. Той слушаше мълчаливо, с видимо напрежение. Изслуша информацията ми и отсече: "Нашето посолство има сведения, че китайското ръководство си е поставило задачата през следващия век Китай да бъде най-великата държава! Другарю Живков, от тук трябваше да започнете!" Не му останах длъжен: "Слушайте, другарю Горбачов, над един милиард човешки същества са задоволени. Има пазар. Този факт трябва да ни накара да се вгледаме, да се вслушаме в новото, което се създава в Китай. А то е резултат на пазарния механизъм. Разбирате ли ме?! Милиарден Китай има реален пазар!..."

Върхът на айсберга обаче се показа по-късно. На нашата среща през октомври 1987 г. в Кремъл, когато Горбачов напълно се убеди, че аз оставам верен на себе си. Че умея и мога да защищавам своите позиции. Тогава той излезе от привидното си равновесие!...

Случи се и още нещо! Макар и очаквано, но невероятно скандално! Най-грубото "обработване" на наши ръководни кадри, посещаващи по различни поводи съветската страна. Сещате се, надявам се, че става дума за настройването им срещу мен!... Внушавано им е било още, че не може и не трябва да се допуска партията да бъде превърната в обикновен съюз от съмишленици. Че не трябвало да й се отнема доминиращата ръководна роля в обществото. Така, както бил искал Живков. Че не можело да се "върви" с капиталистите и т.н.

В партийните архиви се намира записка на Петър Дюлгеров. Споменавам за нея, защото е документирана. Посещението му в Съветския съюз по синдикална линия било използвано, за да бъде "обработван" и той в този дух...

Вижда се, че от Москва срещу мен се провеждаше насочена ударна кампания. Някои от "обектите" на обработка било в СССР, било в България идваха при мен и сами споделяха. Други - не. Бях осведомен, че и вътре в страната систематично се правеха опити за въздействие. Ех, братя, братя!...

Нещо повече. Знаех кои главно са тези, които извършват или по чието указание се върши обработката. При това обработката се осъществяваше "многовариантно" - чрез създаване на погрешни, илюзорни представи. Чрез заплахи и изнудване...

Около мен, в моето "обкръжение" имаше хора, за които знаех, че заиграват. Заиграването, оказа се, не било никак, ама никак "безобидно". Или на дребно! В ход беше пусната арогантна кампания. Тези, които не се решаваха да излязат открито срещу мен и... да спорят, да се противопоставят, възприеха друг курс. Започнаха да инспирират действия, с които целяха да създадат и във вътрешен, и в международен план невярна представа за протичащите в България процеси. Тъжна и недостойна история. И същевременно - твърде "човешка", ако не забравяме амбициите, самолюбието, кариеризма, които пораждаше твърде често "реалният социализъм".

Назряваха ли в последните години дисидентски прояви? Да, назряваха. В началото бе трудно дори да го допусна, но събитията и логиката на техния развой ме убедиха, че това не е случайно.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница