Няма нищо ново в тези лекции, нищо освен древни истини, повтаряни не един път

Това е Пътят, след преминаването на който, етап по етап, човекът сполучва да реализира заповедта Христова Бъдете съвършени, както вашият Баща е съвършен. Това е Пътят, за който същият велик Учител казва Тясна е вратата и тесен е пътят, които водят към живота, малцина са, които го намират Зная, че по-късно, когато забравиха за съществуването на Пътя, хората заместиха тези тъй верни думи с други, които са съвсем неверни и които водят означават тесни са вратата и пътят, които водят към небесния животно широк е пътят, който води към вечното проклятие. Но това е невярно тълкуване на окултното учение. Този, когото неговите ученици нарекоха Спасителна света, не е могъл никога да каже, че само някои ще бъдат спасени, а мнозина ще бъдат изгубени. Като говорим за Пътя, ние не се намираме в тези граници на екзотеричната вяра, в които се говори за небето и ада. Животът, към който този Път води поклонника, не е живота на недълготрайното блаженство на небето, но живота, за който се говори в четвъртото евангелие Познаването на Бога е вечен живот. Този живот не се брои с безкрайни векове, но той подразбира една промяна в поведението на човека. 1ои не е ограничен от времето, защото е безкраен. 1ои не се мери с изгреви залез слънце, дори И ако тези изгрявания и залязвания бяха неразделна част от един вечен живот. Но този живот, който значи тази пълна увереност, това съединение с Бога, в което времето е само едно преходно събитие в съществуването и за което единствената винаги съществуваща реалност, е животът на Духа.
И тъй, този Път, който ще изучаваме в нашите неделни лекции, давайки един кратък и непълен прегледна значението муза човека, е краткият, но труден път, по който човек може по-бързо да се развива, отколкото по пътя на нормалната и естествена човешка еволюция. Нека си послужим с едно често употребявано сравнение това е Пътят, по който човекът, вместо да върви по твърде дългия път, виещ се около планината, докато секачи на върха, се катери направо по стръмните й склонове, без да се страхува от скали и пропасти, бездни и въртопи. По който човек върви, изпълнен с вяра, че нищо не може да спре вечния дух, че никаква пречкане може да се възпротиви на всемогъщата сила, която извира от самото
Всемогъщество.
Този е пътят, който вие и аз ще се опитаме да изучим, не само по причина на интереса, който се пробужда от този тъй очарователен и тъй интересен сюжетно по-скоро - поне за мене и надявам се, за някои от моите слушатели - като изучаване, което е предназначено да преобрази живота. Изучаване, което ще подтикне хората да се решат да следват този Пъти което ще ги запознае с него не само теоретически, но и на практика. Дано това изучаване ни помогне също да разберем нещо от онези тайни мистерии, чрез които човек успява да се запознае с Божеството, което от веки е скрито в него самия и което се стреми към усъвършенстване, та така да издигне човека над обикновената човешка маса.
Този ще бъде, прочее, планът на нашето изучаване и, за да може то да даде практични резултати, трябва да допуснем, поне за момент, съществуването на някои важни факти в природата. Не искам да кажа, че човекът, който прави първите си стъпки по Пътя, трябва да познава или да приема тези факти. Природните закони не се изменят, в зависимост от това, дали човек ги допуска или не. Тези закони си остават неизменни, независимо от това, дали хората ги признават или не. Щом е така, понеже ние сме в царството на Природата и понеже сме подчинени на нейните закони, познаването на фактите и законите не е важно, за да направим първите стъпки, които водят човека към Пътя. Достатъчно е, че фактите съществуват и че човек несъзнателно се влияе от тяхното действие във вътрешния и външния си живот. Достатъчно е, че фактите съществуват, все едно, дали човек ги знае или не!
Макар чене знаем нищо за неговото устройство, слънцето не престава да ни осветява. Огънят все пак ни изгаря, макари да не знаем опасността, като поставяме ръцете сив пламъка. Това, което дава сигурност на човешкия животи прогрес, е фактът, че природните закони не престават да функционират ида ни носят със себе си, независимо от това, дали ги познаваме или не. Все пак, ако ги познаваме, пред нас се открива едно голямо преимущество,

защото можем да действаме ведно с тях, което не бихме могли да сторим, ако тънем в мрак и невежество. Ако познаваме фактите, ние можем да ги използваме, което би било невъзможно, ако не подозирахме за тяхното съществуване. Да знаеш, ще рече да вървиш в светлина, вместо да ходиш пипнешком в тъмнината. Да разбираш природните закони, ще рече да постигнеш способността да ускориш еволюцията си, използвайки всички закони, които могат да усилят твоя прогрес и избягвайки тези, които могат да те спрат, или да те накарат да закъснееш.
Един от важните факти, които лежат в основата на възможността за каквото ида било усъвършенстване по Пътя, е Превъплътяването. То е основен природен закони ние трябва да го приемем за признат в развитието на тия лекции - защото ако започнем да го разглеждаме и разискваме, ще се отдалечим твърде много от нашия предмет. Този закон обяснява последователния прогрес на човека през дългата редица от животи, чрез много опитности в астралния и физическия свята също и в света, който се нарича Небе. Еволюцията само в един живот би била твърде кратка, за да може човек да се издигне от несъвършенство в съвършенство, затова нему е потребен много, много дълъг път. И човекът, който иска да направи първите си стъпки по Пътя, който е напълно готов да ги направи, трябва да има зад себе си твърде дълга еволюция, през която той сее научил да избира доброто ида отхвърля злото. През която неговата интелигентност е еволюирала и е била култивирана и неговият характер е бил укрепен така, чеда може да го издигне над ниското морално състояние на дивака, ида го доведе до висотата, достигната от цивилизования човек, какъвто е той сега. фактът, че има превъплътяване, прочее, трябва да бъде признат, защото никой от нас не би могъл да премине дългата еволюция ида достигне до божествено съвършенство, в разстояние само на един живот. Но не е необходимо нашият човек да признава Превъплътяването. Впрочем той го признава в своята духовна памет, макар физическият му мозък да него признава. Също неговото минало, което е един факт, ще го подтиква напред, докато духът и умът стигнат до абсолютна връзка, и тогава това, което е познато на вътрешния истински човек, става конкретен факт за будното му съзнание.
Вторият важен факт, който също трябва да бъде приет, поне по принцип, е този, който може да бъде изказан с тази едничка фраза, взета от Писанието Каквото посее човек, това и ще пожъне. Това е законът за причинността, законът за действие и противодействие (Карма, чрез който природата дава неизбежно на човека резултатите от неговите мисли, желания и действия.
Най-после идва и фактът, че съществува един Път, по който хората са вървели преди нас, че еволюцията може да бъде ускорена, че ние можем да знаем нейните закони, можем да усвоим нейните условия, можем да преминем нейните етапи. И че накрая на Пътя стоят Тези, които по-рано са били хора като нас, а днес са станали Пазители на света, по-стари братя на нашата раса, Учители и Пророци наминалото, и че Те се издигат в една все по-бляскава светлина в края на Пътя, там, където стои Този, който е върховният Законодателна света. Напразни щяха да бъдат нашите надежди, ако никой човек измежду нас не беше вървял по Пътя и ако никой него бе преминавал. Но Тези, които в миналото са идвали между нас като Учители, са извършили, ведно много далечно минало, това грандиозно пилигримство. И Те, които днес почитаме като Учители, са в една постоянна връзка със света, за да могат да приемат ученици, които да ръководят по този труден Път.
Това са главните природни факти, които съществуват независимо от това, дали ги признаваме или не, и които правят възможно вървенето по Пътя. Законът за Превъплътяването, законът за Карма, Пътят, съществуването на Учителите - това са четирите истини, които аз трябва да смятам за приети. Те могат да бъдат оспорвани или поддържани - това е друг въпросно за целта на тия лекции ние трябва да ги приемем за признати, защото, без коя да е от тях, тези лекции биха били невъзможни.

* * Прочее, както трябва да прави човек, или какво той прави, ако наистина наближава влизането в Пътя Казах, чене е необходимо той да познава, разбира или признава четирите велики истини, които току-що споменах. Най-утешителното нещо в света е, че има голям брой хора, които, макар да не познават истината за тези неща, все пак се приближават по пътя на своето развитие към входа на Пътя. Макар че в бъдеще ще съзнавате по-добре вашата еволюция, макар че днес виене я съзнавате, обаче тя си е един факт. Впрочем тази сутрин желая дави покажа, кои са етапите, които трябва да преминете, кои стъпки трябва да направите, за да можете, като разгледате вашия начин на живот, да отбележите сами, докъде сте стигнали, за да може всеки от вас да се научи сам да си дава сметка, дали сее ориентирал или не в посоката на Пътя. Защото мнозина са тези, които несъзнателно тръгват в тази посока, докато други са тръгнали в нея само след като са изучили и разбрали всичко, което се препоръчва. Да бъде следвана вашата еволюция съзнателно, а не несъзнателно, да станете способни да се познавате сами, да знаете докъде сте стигнали - ето каква е целта на тази първа лекция. За да могат тези от вас, които вярват в съществуването на Пътя да изучат истинския начин на живота тези, които се приближават несъзнателно към него, да могат, чрез едно щастливо съдействие на обстоятелствата, да преценят щастието на съдбата си.
Първата стъпка, която трябва да се направи, която е абсолютно необходима, без която е невъзможно да се приближите до Пътя, но благодарение на която посочената цел може да се достигне - може накратко да бъде резюмирана със следните думи да се отдадете в Служба на
Човечеството.
Това е първото условие, условието sine qua non. За егоиста е невъзможно да напредне. Само безкористният човек може да бъде уверен в напредъка си. И каквото ида е съществуването, в което човекът започва да мисли повече за общото добро, отколкото за личния си интерес, все едно дали в служба награда, общината, нацията, или за реализирането на братството между народите, всяко едно от тези действия е една стъпка напред към Пътя и приготвя човека застъпване в него. Не може да се прави никаква разлика между различните служби, стига само да се изпълняват с безкористна цели с постоянство. И стигате да се подтикват само от идеята да се помага и служи. Службата може да бъде чисто интелектуална, като творчеството на писателя, който се опитва да разпространи знанията, които е придобил, за да направи света по-добър и по-способен да разбира. Тя може да бъде извършена посредством изкуството, чрез което музикантът, художникът, скулпторът, архитектът си поставят за идеал да направят света по-хубав, по-приятен и животът по-правилен, да дадат на човечеството повече изящество и култура. Тя може да вземе формата на обществена дейност, когато човекът, подтикнат от съчувствието, което изпитва към бедни и страдащи, посвещава целия си живот да помагана другите, да подобри обществото там, където са необходими реформи. Да измени условията там, където те, полезни в миналото, днес са само един анахронизъм и пречат на човечеството да прогресира така, както би прогресирало, ако се намираше в по- добра обстановка, заобиколено от почисти и по-благородни условия. Тя може да бъде извършена в полето на политиката, която е животът на народите, както вътре, така и вън от държавата. Тя може да бъде принесена в областта на медицината, където лекарят се мъчи да постави здравето на мястото на болестта ида подобри условията за физическото тяло, за да може то да стане по-здраво и така да живее по-дълго, отколкото би живяло в друг случай. Но аз не мога дави дам тук разнородните подразделения на Пътя на служенето. Всичко, което придава ценностна човешкия живот, е част от този Път. Избирайте каквото желаете, според способностите си и случаите. Няма значение пътят, който ще изберете, за да направите първите си стъпки към Пътя търговия, индустрия, всичко, което може да бъде полезно на човека, производство, разпределение - всичко това влиза в броя на службите, които трябва да се вършат за човека и които отговарят на неговите нужди.
Но, ще ми кажете вие, че всички хора вършат една или друга отработите, които току-Що изброих, или други подобни занятия. Да, това е вярно, защото стъпките, които водят към

Пътя. са начертани в човешкия животи защото всичко, което е необходимо за прогреса и еволюцията на този живот, може да бъде използвано като стъпка, насочена към Пътя. Но разликата се крие в условията на работата. Наистина, хората следват всички тези пътища и много други още. Те произвеждат, разпределят, помагат в търговията и индустрията, теса писатели, артисти, политици, социолози, обществени реформатори, лекари и какво ли още не Но кой е техният обект, кой е двигателят, който ги подтиква към действие Тук е разликата между човека, който следва обикновеното течение на еволюцията, прогресирайки благодарение на работата и изучаването си, и човекът, който прогресира, имайки за обект само службата, а неличния успех, също като има за обект само желанието да издигне света малко по-високо, а не само да изкарва прехраната си.
Нямам намерение да пренебрегвам или презирам тези, които се задоволяват само да следват пътя на живота със своите обикновени и текущи знания. Това също е части то много необходима, от общата еволюция. Как би еволюирал умът на човека, как би възпитал човек чувствата си, дори как би постигнал физическо развитие, ако не вземаше пол внимание средствата, които му предлага светът, ако не правеше усилия, за да успее Хубаво е хората да работят за плодовете на усилията си, хубаво е да се борят, за да успеят, хубаво е да бъдат амбициозни, да гонят власт, реноме, чести успехи. Но всичко това са играчки - да, играчки, но играчки, посредством които децата се научават да вървят и награди, благодарение на които младежите се стремят към наука, успехи в световните борби, за постигането на които силата, енергията и бъдещите възможности се развиват. Не презирайте обикновения свят, в който хората се борят и работят, в който те извършват сума грешки, не презирайте дори и престъплението, защото всичко това са уроци, които дава училището на живота, етапи, през които всеки трябва да мине. Както в света на животните дивите борби, на които те се отдават непрестанно, развиват силата, хитростта и инстинкта за самосъхранение, така и при хората горещата борба развива мощта на волята, на ума, на чувствата, а дори и мощта на мускулите и нервите. В един произхождащ от мъдрости безкрайна любов свят, нямани един урок на живота, който да няма свой смисъли във всички тия награди, които дава светът - от по- възвишена гледна точка, може ДУ ги наречете играчки, ако искате - във всички тия плодове от действията, от които трябва да се откажем, когато влезем във висшия живот - във всичко това е скрит Бог. Във всичко това Той е, който привлича хората и ги движи, и макар всичко да се счупва, щом се домогнете до него, макар амбицията да се превръща в пепел, щом бъде задоволена, макар богатствата да се превръщат в тежък товар, щом бъдат натрупани, макар удоволствието да се обръща в пресита, щом чашата на насладите се препълни - въпреки всичко тези развалини все пак са уроци, които, както навярно си спомняте, са прекрасно описани от християнския поет Жорж Хърбърт:
Когато Бог създал човека,
Той взел съсъд, изпълнен с всяка благодат.
„Да го излея, рекъл Бог, върху човека,
че всичките съкровища световни да се сберат ведно И първо Бог излял върху човека сила,
а после - красота, чест, мъдрости наслада...
Ала преди да се излее всичко, спрял Бог,
видял - на дъното почивката е само.
И рекъл Бог Ако даря човека и с тоз елмаз, той ще почита само даровете ми, но не и Мене.

В природата ще си почива само,
но не и в Бога на природата. Така и двама ще изгубим. Той нека задържи останалите дарове, да ги владее със растящо съжаление и без покой,
и нека бъде той богат, но уморен,
че ако чрез доброто с Мене не се слее,
умора да го доведе във Моите обятия".
Тези стихове ни показват едновременно и ценността и неценността на човешкия живот - неговата ценност в това, че давана човека средствата да развие способностите, без които никакъв прогрес не е възможен, и неговата неценност в това, че както всичко, което възбужда амбицията на хората, той се разпадана пепели всеки път оставя празни ръцете, докато най-после те се прострат пред нозете на Бога.
В това се състои цената на обикновения животи кандидатът за Пътя започва да разбира, чене в търсенето на удоволствията, почестите и богатството за себе си ще намери той трайна радостно в служене на другите, в старанието си да помагана нещастните, в поучаване на незнаещите, в освобождаване на потиснатите, в облекчаване мъките настрадащите. Мнозина са днес ония между вас, които, живеейки охолно, не могат да се наслаждават на благосъстоянието си, защото тяхното сърце се измъчва пред страданията на света. Мнозина са, които се чувстват угнетени сред комфорта и лукса, който ги окръжава, от мисълта, че докато теса задоволени, други умират от глади са смазани от тежестта на живота. О, пробуждането на обществената съвест, което започва да се чувства между нас, от чувството на дълг към обществото, на социалните отговорности, които ни предстоят, всичко това не ели извънредно благороден знак, че еволюцията на човека прогресира и явно доказателство, че е близо идването на една нова Раса Една нова раса, характерният белег на която ще бъде съчувствието към другите, а не безразличието, взаимопомощта, а не съперничеството. И наистина, това ще бъде правилото, което ще се наложи на външния живот на човека в близкото бъдеще. Колкото повече тези чувства се разпространяват и закрепват, толкова повече и все повече ще стават хората, които ще насочват първите си стъпки към входа на Пътя. Но полаганите усилия трябва да бъдат постоянни. Не от преходно чувство на състрадание трябва да давате от това, което вие излишно, за някоя добра кауза или за нещастно семейство. Не просто едно подхвърляне на нещо от вашия лукс, колкото хората в нужда да могат да преживяват. Много повече се иска от вас, вие, които искате да приближите входа на Пътя. То е да пожертвате самите вас, а не само притежанията си - а тук разликата е огромна Трябва да преживявате страданията на другите, както чувствате вашите, да изпитвате техните мъки, сякаш вашето сърце е разкъсано. Това трябва да чувствате вие като непоносимо жило, което безспирно ви подтиква към Пътя на Службата и което вие нито можете да отхвърлите, нито пък да си починете. Не липсват между вас хора, които не могат да стоят празни, това за тях не е жертва, за тях този въпрос стои на заден план. Това, което хората смятат за жертва, за тях то е радост, те с удоволствие я дават. Ако има жертва, тя съществува само там, където Духът на Живота не престава да се излива върху другите и това пак е радост за тях, а не страдание, удоволствие, а не мъка, неволно чувство, почти необходимост в живота им. И там, където вие срещнете една подобна страст за Служене, подобна воля задаване на всичко, за да се направят другите по-щастливи, там, където срещнете индивиди, които постоянно мислят, какво биха могли да направят, за да помогнат, за да услужат, които търсят около себе си тези, на които биха могли да бъдат полезни - билото в семейния кръг или в по-широкия кръг на обществения живот. Където

срещнете настойчиво усилие да се даде всичко, за да се възползват другите от него - там вие имате проявен вътрешния Дух, който живее само за да се раздава и който намира удовлетворение само в служба на човечеството.
Ето в какво се състои първата важна стъпка. И ако ви се случи да срещнете някой, който се намира в такова състояние, вие може да кажете, че той се приближава до Пътя, макар никога да не е чувал да му говорят за него. Това лице се приближава към Учителите, макар да не знае за тяхното съществуване. Има хора, които още не вярват в духовния животно теса по- близо до входа на Пътя, отколкото много мнимо религиозни хора, които познават теоретически религията, но нея прилагат. Има нещо ценно в школуването под дисциплината на материализма - то е, че в него изобщо не се говори за награди, нито за небесни радости, че в него няма нищо, което да приличана така често повтаряната максима Който давана бедните, дава взаем Богу, а това, което той заема, ще му бъде върнато. В живота безверникът се жертва задругите и не очаква награда, той не се надява, че добрите дела, които е извършил, ще му бъдат възвърнати един ден. И чрез тази жертвана низшето си аз, човек достига до такова усъвършенстване, за което много вярващи християни, будисти или индуси биха му завидели - толкова много печели животът в дълбочина и в действителност. Имах един стар приятел, умрял преди двадесети една години, когото по-възрастните от вас навярно помнят. Той се наричаше Чарлз Брадлаф. Беше човек, който не вярва в отвъдния животи който умираше, мислейки, че всичко се свършва с него, освен работите, които бе извършил за хората. И при все това, аз не познавам по-духовно изявление. Колкото и борчески безверник да беше той - от това което каза в една реч, когато говореше за човешката свобода и щастие, които човечеството щяло да достигне в бъдеще - поне той се надяваше на това -макар да беше уверен, че той не ще види никога този ден. Бих бил доволен, казваше той, ако тялото ми, паднало в трапа, който задържа човечеството в прогреса му, би могло да послужи за мост, по който хората да минати да завладеят щастието, което аз никога не ще видя. Човекът, който се изразяваше така, и то с характерната за него искреност във всичко, което предприемаше, правеше първите си стъпки към Пътя, който сигурно ще намери в някой следващ живот.
Знайте, че службата, която се изисква от нас, е онази безкористна служба, която дава всичко, а не иска нищо в замяна. И ако вие откриете, че за вас тази служба е една необходимост на вашата природа, не ваш избора един непобедим импулс, тогава можете да бъдете уверени, че сте измежду хората, които правят първите си стъпки към Пътя.
Това е първата и най-важна стъпка. Има още една друга, която без съмнение, ще ви се види доста странна, но която все пак е истинска. Човекът, който може да бъде обзет от една идея дотолкова, че никакъв аргумент, никаква лична изгода, не могат да го отвратят от тази идея, такъв човек е близо до Пътя. Великият индуски психолог Патанджали, автор нане един трактат по Йога, е описал в своите аксиоми жизнените стадии, през които трябва да мине ума на човека. Първият от тия стадии, казва той, е този на пеперудата, на детето, когато умът скача от един предметна друг подобно на пеперудата, която хвърка от едно цвете на друго, като се спира тук и там за минута, за да смукне малко мед, променяйки непрестанно целта, към която се насочва нейното внимание, търсейки навсякъде развлечение и веселие. Тази умствена пеперуда е много далеч от Йога. После следва ума на младенеца, както той го разбира. Това е периода, когато умът е импулсивен, оставя се да бъде влачен от емоциите, тичана всички страни, пленен ту от една, ту от друга цел. По-постоянен от ума-пеперуда, но все пак променящ посоката и привързващ се за известно време към някаква идея, този ум, прибавя Патанджали, също е далече от Йога. После идва стадият, когато умът бива обзет от една идея, бива завладян от нея и то така, че нищо не може да възпре човека да нея последва. Ако тази идея е права идея, ако е идея за служене на човечеството, в хармония с естествения закон, такъв един завладян човек е близо до влизането в Пътя. Аз не забравям, че и маниаците имат фиксидея, нов този случай идеята е лъжлива и не е права, тя нарушава законите и не е в съгласие и хармония със закона на еволюцията, който е и законът на

прогреса. При все това, ако наблюдаваме маниака с неговата фиксидея, можем да разберем, какво се има предвид, когато се казва, че един човек е обзет от една идея това е, което съществува в ентусиастите, героите и мъчениците. Когато един човек като Арнолд фон
Винкелрид се хвърля върху пиките на неприятеля, за да обърне върховете им към своите гърди, и така да направи прорив в неприятелския строй, през който да минат другарите му ида спечелят победата, макар той да падне убит - този човек е обладан от една идея да услужи на отечеството си. А понеже работата е била да защити свободата на отечеството сито всичко, което естествено влияе на обикновения човек - любов към живота, страх от страдание - нищо не може да го накара да отстъпи. Същото е и с мъченика, който по-скоро предпочита да умре, отколкото да каже нещо, което смята противно на истината. Все едно, дали греши или има право. Много са онези, които са претърпели мъченичество затова, което са смятали за истина, но което е било грешка. Когато човек се привързва така дълбоко към една идея, която смята за истинска и която го кара да предпочете смъртта, отколкото да отхвърли истината, един такъв човек заслужава името мъченик и като награда за мъченичеството му, впоследствие той ще познае истината. Настроението на човека - това е важното. Ще взема сега друга една страна, задави покажа, че ви давам само такива идеи за обмисляне, в които съм напълно убедена.
Един от горещите въпроси на деня е политиката, която днес следва крайната партия по женското избирателно право (Англия, през 1912 г. - Прев). Не е моя работа да давам мнение по този въпрос когато не участвам ведно движение, никога не искам да съдя тези, които рискуват пред една опасност, която аз не споделям. Но трябва да кажа, чене е важно, дали хората, замесени в него, имат право или не. Не е важно, дали ще успеят или ще пропаднат в опитите си, дали тяхната гледна точка е права или погрешна. Не тези въпроси касаят характера, живота, който тези жени си създават чрез героичната си жертва и величествената си преданост към каузата, преданост, която изпраща деликатни, добре образовани и възпитани жени вада на полицейския участък и затвора.
Избрах този случай, защото на всички събрания вие ще чуете различни мнения за лудостта или мъдростта в действията на тези жени, а аз желая дави дам да разберете, че от окултно гледище, външното гледище може да бъде сравнено седна черупка, която като бъде счупена и хвърлена, позволява да се види плода, който тя съдържа благородство на характера, героизъм и мъжество, преданост, издигната до най-висша степен. Когато виждате, че някои хора са обзети до такава степен от една идея, че никакъв аргумент не може да ги разколебае, тогава, казвам ви, вимето на този велик окултен закон, който мнозина от вас признават заверен, че тези хора се приближават много близо до вратата на Пътя. Грешките на ума могат да бъдат бързо, почти веднага поправени, но да се изгради един характер, съзидан от героизъм, преданости духна пожертвование, е една дълга работа, която изисква много животи и продължителни усилия. Така окултизмът гледана всичко в света. Външното действие винаги е изразна някаква вътрешна мисъл, наедно чувство, но двигателят, който е предизвикал това действие, е най-важното нещо. Така, като гледаме какво става по света, ние не съдим хората по действията им, но по техните мисли, воля и чувства, защото мисълта, волята и чувствата остават, докато действието се изличава бързо. Със страх, че ще изглеждана твърде лична почва, аз бих могла да разкажа едно събитие от собствения ми живот, което, както ми каза впоследствие г-жа Блаватска, ме доведе в настоящето ми съществуване до прага на Посвещаването. А този факт беше една голяма грешка, голяма измама, и затова го отбелязвам по-присърце, отколкото ако ставаше въпрос за мъдро обмислено и мъдро извършено действие. Става въпрос за защитата, която направих на Ноултъновия памфлет, чийто автор бе умрял преди раждането ми, един памфлет, с който никой не би могъл да се гордее, който никой не би могъл да одобри, но със защитата на който аз поисках да се заема. Вярвах, че мизерията на бедните хора ще съществува, докато не бъде разрешен въпроса за размножаването на населението. Зная, че днес хиляди хора поддържат това мнение, но по него време те бяха против него. Да се заемеше тогава човек със защитата му означаваше да

си спечели неблагосклонността на обществото, да изгуби неговото уважение, още повече, когато това върши една жена. Това бе една наистина безумна постъпка от светска гледна точка и затова и говоря за нея. В този случай всичко беше лошо, освен желанието, което изпитвах, да облекча страданията на бедните. Моят мотив беше такъв, че от любов към другите, аз потъпках всичко, което има цена за една жена. Затова тази ми постъпка ме доведе в сегашния живот до вратата на Посвещението. Не е възможно да се намери по-краен случай от този.
Сега можете да разберете, защо казвам, че окултният закон съди по мотива, а не по външното действие, в което мотивът се материализира за външния свят. Затова нищо не значеше, че първата ми работа, като влязох в Теософското Общество, беше да отхвърля напълно тезата, която бях поддържала, теза логична от материалистично гледище, но напълно погрешна от спиритуалистична гледна точка. Това беше моето изпитание.
Сега разбирате, приятели мои, че вие трябва да следите повече мотивите си, отколкото действията си. Нека вашите действия бъдат мъдри, доколкото е възможно. Употребявайте най-добрите си мисли, мъчете се да отсъдите кое е добро, преди да извършите някое действие. Но знайте, за ваше утешение, че окото, което изучава изпитателно човешкото сърце, а не външните факти, съди с по-голямо разбиране, отколкото светът. Отдайте сена служене, без да задържате нещо за себе си, помагайте навред, където можете да помагате, работете навсякъде, където ви се отдава случай да работите. Посветете живота сина някой висок идеал - вървете след негов тъмнина и в светлина, и нека той бъде ваш другар в буря и спокойствие. И когато миналите ви животи разцъфнат в цветя на служене, на героизъм, на преданост, тогава, какъвто и човек да сте, без да знаете нещо от нещата, за които говорим, без да знаете за съществуването на Учителите и за великолепието на окултния свят, вие започвате да правите първите стъпки, които ще ви доведат до прага на Пътя и които стъпки ще ви подтикнат да търсите Учителя. Но Той ще вие намерил много преди да сте помислили да Го търсите. Макар търсенето да е необходимо в нисшия свят, макар тук долу да е необходимо съгласуването на сърцето сума, и упътването и на двете към търсенето на Този, на когото искаме да бъдем ученици, знайте, обаче, че Учителят е там, преди дори да сте го потърсили, че Той бди, докато очите виса още затворени. И тогава, когато вие мислите, че служите само на хората, когато мислите, че помагате само на потиснатите, клетниците, незнаещите, страдащите, тогава във висшата област, където Великите Мъже произнасят своята присъда, вашата съдба е определена, макар че виене я знаете, и тя ви говори Като сте направили това нещо на един от моите малки братя, вие сте го направили на мен самия".

Изтегляне 414.67 Kb.

Сподели с приятели: