Няма нищо ново в тези лекции, нищо освен древни истини, повтаряни не един път



Pdf просмотр
страница3/7
Дата03.01.2022
Размер414.67 Kb.
#112307
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6   7
Ani Besant - Posveshtenie bg
Свързани:
Alis-Beili-Poslaniata-na-tibetetsa-02
ТЪРСЕНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Суфите, които са мистиците на Исляма, притежават едно много хубаво изречение относно Търсенето на Учителя, което днес ще бъде предметна нашата сказка. Това изречение е следното Пътищата, които водят към Бога са тъй многобройни, колкото и диханията на децата човешки. Това е вярно. Много са разнообразните темпераменти на хората, много са различните им нужди, и стремежите на човешките сърца са тъй разнообразни, както и удовлетворенията, които те търсят. Като разглеждаме тези многобройни пътища, тези многобройни издирвания на истинския живот, на живота на Духа и на Учителя, който въплътява този живот, ние констатираме, че всички пътища се разделят практически натри големи дяла, и че по един или друг от тези пътища се намират всички стремящи се, когато те започват да чувстват, че наистина са такива.
Едни хора са движими от силното желание да притежават знания, от стремеж към разбиране, от умствената невъзможност да постигнат щастие, докато този свят си остава за тях една неразгадана загадка, докато те не си разрешат проблемите на живота и докато те им се виждат неразрешими.

Друга група стремящи се са водени от голяма любов към някое Същество, което олицетворява някакъв идеал, от чувство на лоялности преданост към един водач, в който те виждат всичко, което желаят да реализират в този живот. Един трети голям клас стремящи се се състои от тези, чиято воля е възбудена от непоносимите страдания, които сломяват толкова същества от нашата раса, и те взимат твърдото решение да изменят всичко, което може да бъде изменено и отказват да вярват, че всичко от което човечеството страдане може да се поправи смисъл, любови дело. Тези, които са се заели да търсят от световете страдания, представляват, така да се каже, бунтовническия елемент измежду тези, които са се заловили да търсят възвишеното. Този път, може би мие най-близък, защото, следвайки го, аз.намерих това, което търсеха това, което човек сам е опитал, пътят, по който е вървял, си остава винаги най-добре познат нему, и него той може да посочи на другите.
В миналото аз съм ходила във вертепите на този голям град (Лондон) в часа, когато всичко се затваря, когато кръчмарите изпъждат на улицата пияната и мизерна човешка тълпа, която сами са опили. Разярени мъже фучат и псуват, треперещи и нещастни жени притискат до гърдите си деца, засегнати вече от отровата на алкохола. Слизала съм вада на експлоататорите, където клети мъже и още по-клети жени се мъчат да спечелят правото си да не умрат от глад - защото това не може да се нарече право да живеят. От устата на мъже съм чула израза, който е печално обяснение, защо на жените се плаща по-малка заплата, отколкото на мъжете, защото когато първите заявят на господарите, чене могат да живеят с такава заплата, нерядко им се загатва за оня последен печален източник, от който никой не може да лиши жената - да продава себе си за хляб. Аз съм вървяла посред нощ, през кали сняг, за да присъствам на събранията на омнибусните и трамвайните служещи. Това беше единственият час, когато те можеха да се съберат, за да се посъветват, как да намалят своите страдания. И от всичко това аз си съставих такава една картина на човешките страдания, че в мен се повдигна едно страстно желание да се намери лек затова страдание. И накрая изпитах такова отчаяние пред човешкото усилие, защото схващах, че едва ли е възможно от тази мизерия да се създаде по-добра социална наредба. Име обзе безкрайно желание да намеря как да е пътя за социалното изкупление...
При поетите, особено тези от края на XIX век, ние срещаме различни настроения за излекуване на световните страдания. В своя жизнерадостен оптимизъм Робърт Браунинг се изразява със следните думи Бог е на небето си прочее, всичко е хубаво на света" забравяйки, както се струвана повечето от нас, че ние имаме нужда не толкова от Бога на небето, колкото от Бога вада на човешката мизерия. Думите на стария еврейски псалмист изразяват по въпроса една поточна мисъл, когато той заявява Ако секача на небето, Ти си там, ако направя леглото сив ада, ето и там Те намирам. Но тази мисъл, че цялата отговорност пада върху Бога, може да подтикне хората към ленивост, а това е зло. От друга страна, не бива да се забравя, че има хиляди добри, искрени и предани хора, като мъжете и жените на Church Army и Salvation Army, и на много други организации за подпомагане на бедните и отчаяните - благородници, които намират в това изворна насърчение и вдъхновение. Понякога човек наистина може да се учуди на величествената сила на вярата, която избликва сякаш мимо всякакъв разсъдък, от дълбините надуха в човешкото сърце, което може да вярва и работи въпреки всички мъчнотии ида вярва в един Бог на любовта, дори когато светът е препълнен с толкова много противни доказателства.
После, ние срещаме един друг клас поети, които не споделят този жизнени весел оптимизъм, но които налагат едно по-нежно гледище, изложено от Тенисън в знаменитата му поема „In memoriam". Гледище, което въпреки цялата очевидност, храни надежда и търси убежище в незнанието относно неизбежната съдба на човека. Вие си спомняте как той изказва това, което изглежда е неговият възгледи което едва ли може да подбуди към търсенето на
Учител:
И все пак ние се надяваме - ще дойде

крайна световните злини ще дойде крайна болестните язви в природата, на грешките фатални на волята, на тежките съмнения и на позора тъмен на кръвта.
Ний вярваме, че нищо във света не е без цел, че ни един живот не ще пропадне - във световната пустиня захвърлен като непотребна вещ, че всичко ще се обнови и светне, когато Бог завърши всесветовний Храм.
Ний вярваме, че нито мравка, нито червей не биват смазани напразно, че ни едничка пеперуда пъстрокрила напразно не изгаря в живия пламък
- че някому все в полза е това. И ето, ний не знаем още нищо, но се надяваме, че рано или късно в света за всички ще настъпи добро - че всяка зима разцъфтява в пролет.
Но не всички могат да се задоволят седна подобна надежда, не всички могат да кажат с доволство Не можем да знаем" За една буйна натура, каквато беше моята, пред гледката на страшната мизерия в ония дни, за които споменах, страстните думи на Муег8 изглежда, по- добре изразяваха настроението ми към живота.
Ако не беше така, Царю на моето спасение,
мнозина щяха да те прокълнати аз най-първи бих ти хвърлил своите проклятия- те щяха да отхвърлят Твоето блаженство ида Те призоват насъди да се подиграят и отвърнат от изгрева на Твоето светило дивно.
Измъчени и озлобени - с неудържим кощунствен смяхте биха Те посрещнали и с грешна хула те биха Те запитали - дали

отвъдгробната награда може да изкупи туй зло неумолимо, що си Ти търпял тъй дълго - в безконечната си благост.
Това е един от пътищата, по които човек бива подбуден да търси, защото има натури, които, отчаяни, чене намират вън помощта, се обръщат към себе си, за да открият кое лекарство може да се намери и които казват, пак в отчаяние, но не крайно Няма Бог, о, Сине, ако ти не си такъв. Те схващат красотата на думите на Уилям Кингдън Клифърд: Не ели казано Да ядем ида пием, защото утре ще умрем Но нека кажем по-скоро: Да съединим ръце ида си помагаме, защото днес сме живи заедно" Това ще ни окуражи да търсим и ще ни подтикне към усилие, което ще напрегне, така да се каже мускулите" на нашия разум, ще ги засили за борба и ще ги приготви за битката, за победата.
Що се отнася до хората, които, по някой от тия пътища, са достигнали състоянието, когато чувстват, че или трябва да знаят или да загинат, когато чувстват, че или трябва да намерят един съвършен идеал, или да изгубят целия си кураж да живеят, когато те разбират, че трябва да намерят едно енергично лекарство, а не само някой палиатив за човешкото страдание - тези хора са достигнали състоянието, когато нещо трябва да дойде напътя им, за да подтикне тяхното съзнателно търсене на Учителя. Може би някоя случайност, без видимо значение, която ще ги насочи в правилната посока. Някога това е една книга, взета от масата на приятел, докато го чакаш, може би книга като, например, Окултният свят" от Синет или някоя от теософските книги, които са така разпространени днес. И тези, които, като вземат някоя книга и я прелистят небрежно, биват поразени от някой пасаж, ще я прочетат внимателно, и после, пленени от нея, ще продължат да изучават и ще започнат да знаят. Или пък това може да бъде свършено от някоя лекция, чута през деня, когато човек е търсил начин да прекара час, в който не е имал какво да прави. Понякога това ще свърши някоя картина, като например, внушителните платна на великия Уотс. В други случаи, ако не се отдадена човека да прочете някоя книга, да чуе лекция или да се срещне сприятели, с които да поговори за тези големи проблеми, това може да дойде така, както се случи на самата мене, не чрез книга, картина или сказка, а чрез глас, който сякаш говореше едновременно вътре и вън от мене. Един глас, за който знаех така добре, чене е моя, че инстинктивно отговорих, като чели говорех на другиго.
Тогава се намирах в една канцелария в Сити, в късен час, когато настъпва това странно мълчание, в момента, когато човешкият поток се разпръсва към предградията и вие попадате в онова абсолютно уединение, което само този многолюден град познава през спокойните часове. В гласа имаше нещо, което в този момент ми се стори някак грубо, но ясно, твърдо и изискващо Готова ли сте да се откажете от всичко, за да узнаете истината?"
И тъй просто, без колебание, аз отговорих Разбира се, защото това е всичко, от което се нуждая. Но гласът продължи настойчиво За нищо ли няма да съжалявате Разположена ли сте да захвърлите всичко" Аз отново отговорих Няма нищо, от което не бих се отказала, ако само бих могла да зная. Тогава гласът стана музикален и пълен с нежности благосклонно съчувствие Известно време след днес, каза ми той, светлината ще ви осени. След това настъпи пак мълчание и аз останах неподвижна, питайки се с учудване, какво бе това, което се случи.
Петнадесет дни след това тъй странно събитие, г-н Стед, който бе тогава главен редактор на
Pall Mall Gazette ми връчи Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска, с молба да дам отзив за нея, понеже това съчинение не било за младите хора от неговия редакторски щаб. Отнесох вкъщи двата големи тома и седнах да ги чета, четох и четох, час след час, ден след ден, докато наистина светлината се яви. Най-после намерих това, което бях търсила напразно в продължение на толкова години Оттогава има двадесети три години, и от този час досега

същата светлина мие светила по Пътя на търсенето, докато най-поел е намерих. Защото днес, в двадесетия век, е също тъй вярно, както и в първия век на най-далечното минало, че Който търси ще намери и който тропа, ще му се отвори".
Така за мнозина, по един или по друг път, идва познанието на онези велики факти, за които ви говорих миналата седмица, те. преди Превъплътяването и Кармата, които обясняват причините на сегашните неща и с които, като ги приложим за утре, можем да премахнем социалните злини. Защото те дават необходимото време и средства за промяната, те дават не само разрешение на належащите проблеми, но и помагат за създаването наедно по- благородно бъдеще. Защото вие може да ги приложите също към проблемите на възпитанието на най-нещастните и най-покварените, към проблемите на криминалността и политиката. Освен това, те помагат да се разберат методите, които трябва да се употребят, за да се извършат тези изменения и за да достигне до целта, към която се стремим. Впрочем, пред търсещия на първо място се явява теорията, която го запознава с основните истини, върху които е построен света, после го запознава със закона, благодарение на който той ще намери средствата и възможността да направи някои изменения.
Освен тези две основни истини, Превъплътяването и Кармата, другите две, които споменаха именно - факта за съществуването на Пътя и факта за съществуването на тези, които са го преминалите. Учителите - говорят на сърцето и ума на търсещия, който желае не само да разбере, но ида бъде инструмент, за да помагана Божествения план за човешката еволюция. На този ревностен търсещ, те показват, как може да влезе в Пътя, как може да намери Учителя. И наистина, тогава светлината светва в мрачините, защото вие виждате стъпалата, които трябва да се преминат, съзирате целта, макар тя да е извън досега ви и дори извън погледа ви. Когато прозвучат думите на старите Индуски писания Събуди се, стани, намери великите Учители и внимавай, тогава ще последва из устата на търсещия радостния отклик Пробудих се, станах, търся Учителите и не ще престана, докато не ги намеря. Тогава в познанието, което ще се разкрие пред него, ще му бъде изложена цялата теория на това търсене как човек трябва да търси, какво трябва да прави той, условията, които трябва да възприеме, за да може да намери и сигурността на закона - че като търси непременно ще бъде възнаграден с намиране. Той ще открие също, по времена изучаването, че има една наука, наречена Науката на Съединението или Науката на Мога, както я наричат в Индия, защото терминът йога" означава съединяване. Тази наука води човека към великата истина на Съединението. Тогава човек вижда, как пред него се разкрива началото на Пътя, и научава кои са качествата, които се изискват, за да може човек да върви по него.
Какво нещо е тази Йога Тя не е нищо повече нито по-малко освен прилагане на законите на еволюцията на човешкия ум от индивида пътят, по който човешкият ум се развива и става ясен, определени подчинен на закона. Йога показва също, как да се прилагат тези закони в индивидуалните случаи, за да се ускори еволюцията на ума ида се помогне на човека да изпревари расата си, за да може по такъв начин да помогне на последната също да ускори своята еволюция. Йога значи прилагане на тези закони и тя прилага при това и една Дисциплина на Живота.
Тази Дисциплина на Живота е необходима за тези, които биха желали да приложат законите на ускорената еволюция върху себе си, защото обикновените закони на природата, които ни заобикалят, ни водят само по обикновения пътна еволюцията, обаче, ако искаме да ускорим развитието си, ние трябва да напрегнем всички части на нашата природа. Това е смисълът на Дисциплината на Живота. Тя не е произволна, тя не е, както мнозина си мислят, един опит, направен от Учителите, за да поставят пречки по пътя, който води към тях, пречки, които много хора не биха могли да преминат. Тази дисциплина е едно необходимо предпазване за този, който иска да стане ученик - тя го предпазва от опасностите, които крие бързият прогрес, поради необикновените усилия на тялото и духа, които придружават този по-бърз прогрес. И ако виене можете да схванете смисъла на това, ако не можете да допуснете, както всеки, търсещ Учителите, трябва да допусне, че от вас ще се иска, ведно късо време, да

направите това, което расата ще постигне в стотици и хиляди години, и че за да изпълните това голямо предназначение, трябва да си приготвите тела и духове, които не са готови. Ако впрочем, виене можете да схванете това, по-добре е да не отивате по-далеч от точката, до която сте стигнали, от простото теоретическо знание за основните истини и факти, отнасящи се до Пътя и Учителите. Когато от теорията се обърнете към практиката, когато от изучаването, както бихте изучили коя да е наука по нейните ръководства, вие се обърнете към, така да се каже, нейните лабораторни опити и започнете за манипулирате с химически продукти, да получавате съединения, да правите сами дори нови проучвания. Тогава, както добре знаете, човек се нуждае от ръководител, от учител, от помагач, понеже трябва да си служи с това, което по-голяма част от хората оставят настрана. М понеже не знае условията, сред които работи, той би рискувал да се нарани, да се осакати, дори да се убие, като се среща с опасности, пред които отстъпва по-голяма част от расата.
Науката за Йога има своите похвати и опитност, а следователно и своите опасности. Ако вие вярвате, че е възможно да съществува подобна наука, ако чрез изучаване сте могли да се убедите в това съществуването би било детинско да възставате против ограниченията, които всяка наука налагана своите ученици, докато те започнат да знаят и разбират. Тогава те ще могат сами да вървят както си искат, защото добитото познание ще оправдае тяхната независимост.
Откровено допускам, че Дисциплината на Живота прегражда пътя на голям брой от тези, които казват, че имат желание да търсят, а след това ида вървят по Пътя. Хората чувстват много повече стесненията, наложени в ежедневния живот, отколкото тези, които са по- неосезаеми, и следователно, по-мъчно осъществими. Да вземем например един твърде разпространен, особено на Запад навик, който за нещастие прониква и на Изток, навикът да се употребяват спиртни напитки. Допускам, че за по-голяма част от мъжете и жените в света, които водят обикновен животи които съвсем нямат склонността да стигат до крайностите, които срещаме в по-малко културната класа, пиенето на вино и алкохол не причинява голяма вреда, дори когато те запазят този навик през целия си живот. Що се отнася до тези, които се въздържат, без да имат намерение да следват йога, твърде вероятно е да правят това, защото виждат лошите последици от пиенето и защото разбират, че примерът е нещо по-добро от наставлението. Очевидно е, че тези, които пият спиртни напитки в малки дози все пак си причиняват вреда, но понеже те си вредят всеки ден с противохигиенични навици, един повече или по-малко от тези навици не е кой знае каква голяма работа. Може би от това техният живот Ще бъде съкратен, те ще отворят една врата за повече болести и всичко ще се ограничи дотук. Но работата е съвсем друга, когато човек започне да прилагана практика предписанията, които ще го заведат при Учителя, защото тези предписания налагат това, което се нарича Медитация - съсредоточено, определено и усилено мислене в една дадена насока, предназначено да събуди и развие във вас органите, които засега още са зачатъчни и които ще се развият в обикновените хора само в течение на дългата нормална еволюция. Аз все пак вярвам, че известен брой хора започват да еволюират в тази насока. Тези органи се намират във физическия мозък и според неотдавнашни изследвания на някои лекарите са особено чувствителни към спиртните изпарения, които им действат като отрова и им пречат да функционират нормално. Когато вие започвате да ускорявате съзнателно тяхната еволюция, стремейки се да ги измъкнете от зачатъчното или полузачатъчното състояние, в което се намират сега, за да ги доведете до едно състояние на активност, те стават мост между физическия и астралния свят. Мост, посредством който вие предизвиквате известни трептения, на които останалата част от мозъка не може да отговори нормално - с усилването на притока кръв в малките клетки, който ги храни, вие увеличавате опасността от възпаление, така че е безумие човек да се отдавана медитация, ако тези органи са вече отровени, дори и леко, от спирт. Едно отравяне, което не причинява болки, докато човек не е започнал да развива органите, но което може да стане сериозна и ефективна опасност в деня, когато човек ги приведе в активности когато обърне цялото си внимание към тях, за да

ускори развитието им. Ето защо Дисциплината на Живота категорично забранявана тези, които искат да практикуват Йога, да употребяват всякакви спиртни питиета.
Едно друго нещо, което се изисква при практикуването на Йога, и което, съгласна съм, носи още повече затруднения на този, който се движи в обществото, е въздържането от всякаква животинска храна. Месото не отравя както алкохола, но то има склонността да прави тялото по-грубо, докато целта при изучаването на Йога е да придобием едно много силно тяло, което да противостои, а в същото време твърде чувствително и способно да отговаряна трептенията, идващи от светове, съставени от полека материя. Тук вие имате работа с вашата нервна система и с мозъка си, органи, които трябва да моделирате и чийто състав зависи от храната, която употребявате. Дори като оставим настрана всеки въпрос за състраданието - макар че това не може да бъде пренебрегнато от този, който търси Учителите на Състраданието - като имате предвид само физическите резултати, вие ще констатирате, че ако нервната ви система и мозъкът ви не са пригодени, трептенията на по- нежната умствена и астрална материя, които ще ги достигнат - нещо, което вие предизвиквате, като се опитвате да медитирате - ще предизвикат сериозни нервни сътресения и различни форми на истерия.
Това е едно предупреждение, което съм длъжна да дам. Ако искате да бъдете убедени в неговата правота, отнесете се до мистиците и светиите, принадлежащи към религии, които не дават строга Дисциплина на Живота на своите последователи. Вие ще видите, че ако от една страна, тия светии са развили силно ясновидство по отношение на невидимите светове и чудната способност да отговарят насилите, произлизащи от съществата, принадлежащи на тия по-висши светове, от друга страна, голяма част от тях са предизвикали в себе си едно неравновесие в ума и истерични емоции. Това е един необорим факт, който толкова малко е бил оборван, че някои физиолози са си послужили с него, за да докажат, че всяко религиозно видение от висша степен е само една форма на истерия и че всички велики Светии, Пророци и Учители са били малко или много неуравновесени, когато са постигали способността да виждат невидимите светове. Вие много добре знаете, колко далеч стигат в това отношение
Ломброзо и другите от неговата школа. Ако, впрочем, със сигурност искате да търсите Учителите, ако искате да запазите равновесието на вашия ум, да имате здрава нервна система, вие трябва да се съгласите да платите данъка, който всички са плащали в миналото, който плащат и днес -теза да можете да устоите на тия силни трептения, оставяйки гида играят върху вашите тела, и особено върху мозъка и нервната ви система, вие трябва да заживеете един живот, различен от този на светските мъже и жени, и трябва доброволно да настроите звучно инструмента, върху който мелодиите на Духа скоро ще започнат да играят.
И така, може да считате Йога за един начин на използване на законите на ума за побърза индивидуална еволюция и като една дисциплина на живота - последната, естествено, полезна само за тези, които практикуват Йога, а не само изучават.
След това, този, който търси Учителите научава, че има известни качества, които той трябва да притежава, за да може да следва първите стъпки на Пътя, който католическата църква нарича Пътна Очистване, а индусите и будистите наричат Подготвителен Път или Пътна Изпитване. Тези качества са очертани много ясно и определено, така че всеки човек да може да започне да ги прилагана практика. Обаче тяхното практикуване, с някои малки ограничения за които скоро ще ви говоря, не подразбират онази Дисциплина на Живота, за която говорих преди, понеже това практикуване, с едно изключение, не води към точното практикуване на медитация.
Тези качества са четири първото е Различаването. Следващата седмица ще се спра подробно на този въпросно сега искам дави дам някои насоки, отнасящи се до средствата, които ще ви помогнат да се приготвите затова. Трябва да се научите да различавате във всички неща и в хората, които ви окръжават, постоянното от непостоянното, съдържащото от съдържимото, вечното от преходното. Това е първото от исканите качества и то води непременно към

второто, защото веднъж щом човек успее да различи мимолетното от трайното, той става без да иска равнодушен към променливите неща и сочите му са приковани вече към това, което той смята за трайно.
Второто качество е това, което наричат Безстрастие или Непривързаност, те. отсъствие на желание по отношение на всичко, що е преходно и променливо, концентриране на желанието върху Вечното, върху това, което Е. Третото качество включва Шестте скъпоценни камъни, шестте умствени качества, които трябва да придобиете. Първо, Контролна Ума, за да можете да го спирате само върху един даден предмет, така чеда можете да извличате всичко, което този предмет крие, а също така, за да си послужите с него като с инструмент при изграждането на вашия характер. Защото вашият ум, помнете това, е единственият ваш инструмент, с който вие можете да създавате и пресъздавате себе си. Контролът на ума, подобно на чуки длето в ръцете на скулптора, е инструмент в ръцете на човека, който, под ръководството на волята може да издяла от мраморния блок на своята природа съвършения образна Божеството, който той търси вътре в този мрамор.
После следват Контролна Делата, който произлиза от ума и другата голяма добродетел, наречена Толерантност. Никога фанатик, тесногръд, ограничен човек, не може да влезе в Пътя, който ние търсим. Широката толерантност, простираща се върху всичко, е едно от качествата, което подразбира много повече, отколкото можете да си представите. Тя не е онзи Дух, който казва Ода, вие сте заблудени, но сте свободни да вървите по вашия път" Това не е истинска толерантност, по-скоро това е равнодушие към съдбата на ближния. Истинска толерантност притежава този, който признава, че Духът обитава в сърцето на всеки, който познава своя собствен пъти го следва съгласно със Словото. Който признава у всеки Духа, който знае, който вижда във всеки волята на Духа, който избира, без никога да желае, било да подтиква или да спъва. Който е готов да предложи всичко ценно, което има в себе си, но не ида го натрапи със сила на тези, които него искат. Който е готов да изложи пред другите това, което мисли за истинско, но без да изпитва безпокойство, гняв или да се сърди, когато хората не искат да признаят истинността му. Който винаги помни, че една истина е такава за един човек само когато той я види и прегърне, и че ние така сме устроени, нашата вътрешна природа е така правдива, че щом видим една истина, не можем да нея прегърнем тутакси. Духът в човека приема разбулената истина не чрез аргументи, а просто я познава. И докато нашите очи са вързани, и ние не можем да виждаме, истината ни се струва лъжа, защото нашата природа още нея е видяла. Това е истинският смисъл на толерантността да поддържаш своя начин навиждане, да бъдеш готов напълно да го споделиш с другите, но никога да не се натрапваш, нито да оборваш истината на другите.
Четвъртото качество е Издръжливостта, тази всемогъща сила, която понася всичко, без да отпада, която преодолява всички пречки по пътя към истината, и която не отстъпва пред никаква мъчнотия или опасност, която не губи никога куражи не познава отчаяние. Която е уверена, че истината е постижима и е решена да я намери. Всяка пречка я прави по-силна, всяка борба укрепва нейните мускули, всеки неуспех я подтиква да стане ида направи нови усилия, докато победи. И необходимо е за човека, който иска да върви по възвишения Път, да е изпълнен с Издръжливост.
Тогава идва Вярата, вярата в Бога, който е в нас, вярата в проявения Бог, в Учителя, вяра в Едничкия Живот, от който всички ние сме произлезли, тази абсолютна и непоколебима вяра, която не допуска никакво съмнение.
След това следва Равновесието. В Бхагават-гита е казано Равновесието е Йога" - това значи, отсъствие на възбуждане, отсъствие на страсти, превръщане на възбудата и страстта във воля, което води направо към целта. Това значи силата да останеш спокойно уверен тогава, когато всичко наоколо е разтревожено, силата да останеш сам, когато всички останали са избягали и дезертирали. Това пълно равновесие е последният от шестте скъпоценни камъни на ума.

И най-накрая, последното качество, което трябва да се добие, е Желанието да бъдеш свободен, волята да бъдеш свободен, за да служиш на другите.
Не е необходимо тези качества да бъдат напълно развити, преди човек да намери Учителя, защото той никога не би постигнал това, което търси. Това, което е необходимо е да се стреми да придобие тези качества ида се опита да ги вложи в своя характер. Човек гради толкова по-добре, колкото поясно схваща това, което иска. Ученикът изучава толкова по- лесно своите предмети, когато има пред себе си конспекта на материала, върху който ще държи изпит. Така Учителите на Мъдростта дават споменатите качества за усвояване от тия, които искат да Ги намерят ида станат Техни ученици. От момента, в който ние научим тези качества, ние можем да започнем да работим над тях, да се мъчим да ги развием, и е нужно само частично развитие на всяко едно от тях, за да можем да постигнем целта на нашето търсене.
Но, ще ми кажете вие Как да започнем, как да работим, за да добием тези качества" - Разбира се, не чрез онова смътно желание да стане човек по-добър, отколкото е сега, което е всичко, което някои мислят за безсмъртната и непобедима воля, която победоносно завладява пристъпите към Пътя. Средството е преди всичко Медитацията и след това практикуването в живота. Няма наистина други средства, защото да медитираш значи да концентрираш мисълта си, а концентрацията на мисълта, както ви казах вече, е единственият ваш инструмент, който може дави послужи, за да преработите характера си. А за да може да бъде практикувана тази медитация безопасно, необходимо е да приемете Дисциплината, за която говорих по-рано. Да медитираш, значи да се отдръпнеш за малко от външния свят, отначало не задълго - пет или десет минути сутрин са достатъчни, понеже това усилие се придружава от напрежение на мозъка. Ако медитирате добре, вие ще почувствате умора, преди да са изминали десет минути. През това време вие се оттегляте от външния свят, вие го прогонвате далеч от вас, вие издигате, така да се каже, една стена около вас, която мислите, надеждите и тревогите на външния свят не могат да преминат. Вие влизате в самите вас, в Светая Светих, която се намира в най-дълбокото ви място и там заставате в мълчанието на тази ограда, за да слушате Вътрешния глас, идването на Висшия човек в своето царство. И когато е издигната вашата стена и вие сте отделени от външния свят, вие завладявате мисълта си - винаги готова да броди ида ви разсейва - и я приковавате само върху една идея. Вземете, ако искате, първото от качествата, което може бие най-мъчно постижимото Различаването. Мислете най-напред за всичко, което тази дума крие в себе си, мислете за вас самите и за всичко, което се променя във вас и не е постоянно тялото ви, емоциите и вашите мисли. Понеже всички тия неща принадлежат на недействителното, помъчете се да ги отделите мислено едно след друго, отделете се от тялото си, отдръпнете се от едно от вашите сетива, например от виждането, и се помъчете да си представите, как би изглеждал света, ако то не съществуваше. Итака от кое да е друго чувство, което бихте си избрали, за да си дадете сметка, че вашите чувства, това не сте вие. Ако изпитате вълнение, отстранете го, като се откажете да вибрирате с него и ще се уверите, че тези променливи вълнения не сте вие. Изгонете също бродещите мисли, които се променят с всяко ваше дихание и ще видите, че цялата тази какафония от мисли не сте вие. След като отблъснете така една след друга всички тия части, докато наглед не остане нищо, вие най-после ще се уверите, че всичко се променя и тогава ще потърсите онова, което е реално и неизменно. Нов тази празнота, откъдето е изчезнало всичко, което е нереално, всичко, което се променя и за момент ви причинява чувство на разочарование, вие най-после ще видите първия проблясък на висшето, безсмъртно, вечно съзнание. Ще намерите Волята, на която вашите променливи желания са само отражения в нисшия свят, Мъдростта, на която вашите променливи образи са образи в нисшия свят, Дейността, на която вашите променливи действия са отражение в нисшия свят. Вие чувствате, че извън тези променливи образи, вие сте Волята, Мъдростта и Дейността. Също както Слънцето на небето не се променяно се отразява като хиляди слънца в реките, езерата, басейните, моретата, така вие виждате

Слънцето на Духа вътре във вас, посредством откъслечните отблясъци, които намирате във Вътрешния си Аз. Благодарение на медитацията, вие придобивате знанието, че сте вечни и че всички преходни неща са само откъслечни образи на вашето действително Аз. Излезли от тази спокойна медитация, от това велико себенамиране, вие излизате отново във вашия външен свят, съставен от откъслечни образи и се опитвате да живеете във Вечното, изпълнявайки в същото време вашите задължения в живота. Вие знаете, че в живота имате работа само с отражения, но отражения от жизнена важност, при изграждане на характера си, и при помагане на вашите близки. Вие знаете, че има нещо зад тия отражения, но доброволно излизате между хората, за да им донесете това, което сте намерили в мълчанието на вашата стая на живот. Вие прилагате на практика това, което сте намерили в тази стая, вие вървите в светената, която сте получили, любите с любовта, която произхожда от любовта към реалното и така вие ставате един истински работник в света на хората. Казано е още, че Йога е способност в действие, защото само човекът, който познава висшето, може да владее висшето, само човекът, който е без желания, може да види как да работи, за да помагана братята си, само човекът, който притежава една неизменна воля, остава нечувствителен към мимолетните желания, които предизвиква неговата нисша природа.
Така кандидатът минава всеки ден от медитация към работа, от добиване на светлина към разнасяне на светлината в света, от усвояване на мъдростта към разпространението й между хората, от намирането на истинската дейност към правилно ръководство на своите дела. И като търси по този начин своя Учител, като Му предлага службата, която е способен да извърши и работи със стремеж да Го намери, така чеда може още по-добре да Му служи - след такова дълго и решително търсене, той най-после вижда отчасти да проблясва истинската Светлина. Така той достига до точката, в която Учителят ще го намери, където наистина неговите нозе ще стъпят за първи път върху Пътя на Изпитването, за който той сее приготвил през това дълго търсене.
И така, свършвайки лекцията, ние оставяме нашия ревностен търсач да чукана вратата, търсейки Учителя си, като знае, че вратата скоро ще се завърти на своите панти и на нейния праг той ще намери своя Учител.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница