Няма нищо ново в тези лекции, нищо освен древни истини, повтаряни не един път

религиозни Учители на Индия са познати като специални тълкуватели на Мистериите, а също и на Пътя, който води през тях към целта. Един от тези велики Учители е Буда и неговите ученици все още пазят подробностите, които той е дал относно Пътя. Другият е Шри Шанкарачария, великият Учител на Индуизма, който също е учил Пътя и е обозначавал етапите по идентичен начин.
После, като оставим настрана, за момент, тези велики религии, които са предшествали християнството, ние намираме, че Мистериите са съществували и в примитивната Християнска църква. Ориген и Климент Александрийски говорят за тях в Писанията си. Св. Климент казва, чене може да изложи публично това, което е научил в Мистериите, но че някои от читателите му ще разберат неговите загатвания. Вие също може да прочетете тази знаменита декларация, която сее произнасяла в Християнската църква, когато тези, които са били сметнати за достойни, са били повиквани, за да бъдат допуснати в мистериите Нека този, който е уверен, че дълго време не е извършил никакво престъпление, се приближи и се запознае стайните учения, които Иисус е оставил на учениците си. И вие може да научите от писанията на Църковните Отци, че понякога Ангели са се явявали в тези Мистерии като Учители и са откривали съществуването на един невидим свят на тези, които били смятани за достойни да бъдат посветени в тези светове.
Макар Теософското общество днес да прокламира отново съществуването на Посветените Учители и на Мистериите, които никога не са изчезвали (и това е една отработите, за които то е изпратено в света, то съвсем не претендира, че с това прокламиране прибавя нещо ново към световните религии. То само припомняна всяка една нейните собствени предишни знания и възможности. Ако ние казваме, че Мистериите все още съществуват, ако ние твърдим, че Вратата на Посвещението е още отворена, ако ние прогласяваме, според старата дума, че които дирят ще намерят, и които чукат, ще им се отвори -ние не казваме нещо ново, но само повтаряме едно забравено послание - даваме на един потънал в материализъм свят знанието, което той е забравили към което е обърнал своя гръб.
Ето защо аз ви говорих за живота на Посветения под Християнска форма, за Христос-
Живота, задави припомня, че това не е специално учение на източните религии, но едно всемирно учение. Името Христос (Помазаний) е било известно много по-рано преди идването на великия Основателна Християнството, защото то е било давано на тези, които са били посветени, помазани" от Светото Миро на Духа, и са започвали да вървят по Пътя, който ги е правил Свещеници и Царена Бога.
Това е древният Път, наречен от незапомнени времена Пътят на Кръста, защото Кръстът е символна живота, на тържествуващия над смъртта живот, на Духа, тържествуващ над материята. Ина Изток, и на Запад този Път е един и същ. Има само едно окултно учение, само една Бяла Ложа, чиито членове са Пазителите на духовните съкровища на нашата раса. И те не правят никаква разлика между черни и белите признават само качествата, които приготвят човека за Посвещение и отварят, според древния обичай, Вратата на човека, който иска да върви по стария и тесен Път.
Сега, какво значи това Посвещение в Мистериите Казано кратко и ясното значи разширение на знанието. Самото Посвещение е една редица отявления, през които човек трябва да мине. Това са действителни явления и опитности, заемащи известен период време, а не една смътна и неопределена редица от изпитания. Това са действителни общения, мисли идела, през които човек преминава докато е вън от физическото си тяло, пред едно голямо събрание от Учители. В резултат човек започва да живее напълно съзнателно в един нов свят, като чели едно ново чувство се пробужда в него, като отваря за него един нов свят наоколо. Както сляпороденият познава света само по слух, вкуси пипане, но когато му се отворят очите, ще види един нов свят, съвсем различен от този, който си е представял, същото се случва и с човека, който преминава през великата церемония на Посвещението и се възвръща в тялото си, във физическия свят на хората. Той вижда един съвсем друг свят

около себе си, неговото съзнание влиза в съвсем нова фаза, той сега вижда това, за което е бил сляп, сега той знае това, което по-рано само е предчувствал.
По този Път има пет големи церемонии за Посвещение. Петата е тази, която довежда труженика до състоянието Учител. За нея аз няма дави говоря днес. Четири са Портите, които водят към крайното Божествено Съвършенство и за тях аз ще ви говоря днес. Да вземем четирите велики събития, описани в Евангелието и имащи връзка с живота на Христос, които според християнската символика представляват, под друго име, реалностите, които намираме у индусите и будистите, когато вписват Пътя. Първото от тия събития е, както казах, Рождението на Христос, второто - Кръщаването, третото - Преображението и четвъртото - Страданието. Ние ще ги изучим последователно, посочвайки символа, който се крие зад всяко едно от тях и имената, с които теса означени от нашите братя на Изток. Този човек, в когото Христос се раждате. новият Посветен, сее наричал винаги малкото дете. Спомнете си Евангелските думи Докато не станете като малко Деца, виене ще влезете в Царството Небесно. Небесното царство или царството Божие, е старото имена Пътя и само малкото дете" може да влезе там - детето-Христос Новият Посветен е този, който току що сее родил за този нов живот на Духа. Това разширение на знанието, което той е могъл да достигна, му е отворило за първи път този голям духовен свят, в който всички истини достигат до човека чрез интуицията, а не чрез разсъждение, в който очите на Духа са отворени и той вижда духовните истини направо, тъй като сега ги познава чрез интуицията, а не чрез разума.
Когато великата церемония се свърши, тогава, било с помощта на самия Учител, или с тази на някой напреднал ученик, който е бил делегиран за тази работа, в новия Посветен се открива онова съзнание, което постепенно трябва да процъфти, докато той завладее онова познание, което отначало се представя като ослепителна панорама. Защото посветеният влиза в един нов свят, затова първото от великите Посвещения се нарича второ раждане, раждане на Духа. Сега той е второроден, защото макар да сее раждал на земята много пъти, той сее раждал за живота на материята. Сега той е роден за живота на Духа, който отсега нататък завинаги ще бъде негов. Това е ключът на познанието, който, образно казано, се давана новия Посветен. Това е една нова мощ, една нова способност, ново чувство, което постепенно сее развило в него, по времена приготовлението и което избликва сега като полезна сила, и влиза под неговия контрол. Тогава именно Посветеният произнася обетите за вътрешно себеотрицание, които намираме символизирани в трите обета на Римо- католическата и Англиканската църкви, където тези обети допускат кандидата до това, което те наричат свръхестествен живот. Това са обетите за бедност, целомъдрие и послушание. Те символизират една велика духовна истина вътрешно отказване отстрана на новопосветения, от всички физически, астрални и умствени притежания, които досега той е смятал засвоя принадлежност. Не чрез думи, а чрез едно вътрешно отказване, той се отрича от всяко чувство на притежание от всичко, което се предполага, че владее. Той може да притежава богатства, но те не са вече неговите принадлежат на великата Бяла Ложа, в която току що е влязъл. Той може да има умствени способности, но те вече нему принадлежат, защото той трябва да си служи с тях само за каузата, на която сее посветил. М тъй, от неговото сърце изчезва всяко чувство на притежание, всяко чувство на собственост. И по един странен парадокс, когато сее отказал от всичко, тогава именно Царете на земята, Мъдреците (Влъхвите) му поднасят съкровищата си и ги слагат пред нозете на безпомощното дете. Защото когато човек не желае нищо, тогава той притежава всичко. И ръцете, които безспирно се изпразват в служба на света, биват постоянно изпълвани, макар че никога нищо не задържат. Така той не само се отказва от всякакви притежания и с това става управителна работата, която намира пред себе си, но той също се отказва от чувствените удоволствия, което е вътрешния смисъл на обета за целомъдрие. Също така той се отказва от собствената си воля. от своята лична, отделна воля и се подчинява изцяло на единствената Воля, която е Божия и отсега занапред той няма да изпълнява друга Воля, освен тази и тя ще

определя всичко, което той мисли, всичко, на което се надява, всичко, което прави. Такъв е вътрешният смисъл на трите велики обета отказване от притежаване на каквото ида било, отказване от чувствените удоволствия и отказване отличната воля.
Така възроден, той се връща отново между хората. Индусите го наричат Скитник, защото той не притежава нищо свое. Той странства непрестанно, свободен като въздуха, според думите на Буда, посветен само на служене и винаги готов да отиде навсякъде, където има нужда от него. Будистите го наричат Този, който е влязъл в струята. Той е влязъл в струята, в края на която ще стане Учител. Никога вече не ще може да излезе от нея ида я напусне, защото тази струя тече от нашия свят в другия и този, който веднъж е влязъл в нея, трябва непременно да премине на другия бряг.
Преди да стигне до втората Врата, Посветеният трябва да се освободи от три слабости, да се освободи напълно и изцяло от тях, защото никога вече той не ще върви повторно по този Път. Неговият път върви все напреди напред. Тези слабости са наречени три вериги, защото те ще го задържат винаги, докато не ги строши. Първата е чувството на Отделност. Посветеният трябва да гледана всичко наоколо си като на част от себе си. Той трябва да изпитва както радостите, така и мъките на другите, да гледана всичко от тяхно гледище, да разбира чувствата им ида бъде способен да им съчувства. Той не бива нито да осъжда, нито да критикува когото ида било. Всички сакато чели него самия, част от собствения му живот. Всяко чувство на отделност трябва да изчезне напълно, защото един Спасителна света трябва да се чувства едно с всички. Той не трябва да изпитва никакво презрение към тези, които са по-малко развити от него, да не произнася никаква присъда над по-малко достойните. Той вижда всички хора като части от Едничкия Животи се идентифицира с всекиго, за да стане помощник и спасителна всички.
Той трябва да се освободи от всяко чувство на Съмнение - но не от онази правдива склонност на ума да се съмнява в това, което е съмнително, защото още не е доказано. Впрочем, това настроение винаги е необходимо, ако човек иска да избегне опасността на доверчивостта и суеверието. Той трябва да се освободи от съмнението в известни велики факти на природата. Във факта на прераждането той не може вече да се съмнява - понеже сега той знае миналите си животи. Във факта на Карма, великият законна акция и реакция, той не може да се съмнява - защото сега той може да гледа назад ида вижда работата на този закон в миналото ида проследи работата й в настоящето. Във факта на съществуването на Учителите той не може да се съмнява -защото е бил вече воня дивен кръг Люде, където е бил посветен. Във факта на Пътя не може да се съмнява - защото сега върви по него. Такива са съмненията, които той трябва да остави след себе си, защото тези вериги може да забавят прогреса му.
Третата тежка верига е Суеверието -предубеждението, че известни обреди и церемонии са абсолютно необходими, за да се достигне поставената цел. Посветеният вече няма нужда от моста, какъвто представляват церемониите за тези, които още не могат да постигнат висшите светове със собствените си сили, със собственото си знание. Той разбира, че церемониите на всички религии са еднакво полезни за последователите им, но че за него те не са необходими. Той знае, чене трябва вече да се облягана каквито ида били церемонии, а само на Бога вътре в себе си. Колкото ида са полезни, хубави и утешителни тези церемонии за хората, които не са преминали Портата, те нямат вече стойност за него, защото той вижда без покривало фактите на висшите светове, на които церемониите са само символи и служат като път към тях.
Освободен напълно от тези три вериги, без да може нещо да го забавя, Посветеният вече е достигнал юношеството и е готов да премине във второто от великите Посвещения, което в Християнската драма е наречено Кръщение. Писано е, че Дух Божи слезе върху Иисус и остана в Него. Тази е християнската форма, тя иска да каже, че Духът на интуиция слиза върху ученика и преди той да може да отиде по-далеч, преди да достигне третото Посве­

щение, той трябва да се научи да свежда този Дух долу, през своите разширени причинно и умствено тела, до физическото си съзнание, за да може той да заживее в него" ида го направлява. (Този процес обикновено се нарича развитие на психични способности" и това е така, нов истинския смисъл на термина психични. Обаче това не подразбира развитието на ясновидство и яснослушане, които зависят от съвсем друг процес) Ето защо индусите го наричат тогава Строител, строителна телата, които са му необходими, а будистите Този, който ще бъде повикан да се роди още веднъж, те. който направлява стъпките си към целта, към която се стреми с толкова жар.
Щом бъде преминато и това Посвещение, човек няма вече да се освобождава от никакви слабости. Сега той трябва да добие нови сили, тези свръхфизични сили, които принадлежат на усъвършенстването на свръхфизичните тела, които сега човек трябва да създаде в себе си, за да може да служи по-съвършено. Защото той трябва да върви стъпка постъпка към завладяването на този голям духовен свят, светът на интуицията, в който той трябва да е готова служи също така, както и в умствения и чувствения свят. През времето, което той употребява за преминаването на този стадийна прогреса си, той е зает с усъвършенстването на всичките си тела, за да бъде готов за голямата работа, която го очаква.
Най-често този стадий е кратък. Ученикът стига после при третата велика Порта, която в Християнската история е наречена Преображение и която индусите означават с името Лебед, небесната птица, символът на единството наличното Аз с Бога. При това Посвещение Божеството се разкривана Труженика и осветява за някой момент Пътя, който лежи напреди който ще го заведе в дълбините на страданието и който ще го води през долината на сянката на смъртта. Защото вие ще си спомните, че в Евангелската драма веднага след Преображението върху Маслиновата планина, Иисус обръща погледа си към Йерусалим, към
Гетсиманската градина и по-нататък към Голгота, но през цялото време божествената светлина осветява мрака, за да има човешкото сърце силата и куража да продължи пътя си без отклонение.
В интервала между третото и четвъртото Посвещение трябва да се преодолеят други две несъвършенства привличането и отвращението към всички външни неща. В алегорията на Евангелието се вижда, как Христос захвърля настрана всичко, което би Го задържало по пътя Му към страданията. Също така се вижда, как Той е победил в Себе си и всяко чувство на отвращение, като оставя да се приближи до Него грешницата, която иска да облее нозете му със сълзите си ида ги избърше скосите си. Защото привързаности отвращение към всички външни неща трябва да изчезнат преди да настъпи великото изпитание. Без това не би могло да се премине Пътя и изпитанието би било свръхсилите му. Така ученикът, на този етап, се научава да се издига над привързаността и отвращението, да ги захвърли завинаги - отсега нататък те не ще имат вече никаква власт над него.
Той се приготвя да влезе в Йерусалим, да бъде предаден от един апостол, да бъде изоставен от всички, да понесе самотата, в която Той ще се срещне лицев лице със страшните и върховни страдания.
Защото между третото и четвъртото Посвещение се изпречва онази бездна на мълчание, над която ученикът увисва сам в пустинята, с нищо на земята, на което да се уповае, с нищо на небето, в което да се надява, без приятел, с който да се утеши. Уви, даже образът на Всевишния е затулен за Него. Този етап е символизирай с Агонията в Гетсиманската градина, където човешкото сърце се провиква Ако е възможно, нека тази чаша ме отмине" и все пак, човешката воля се изправя, мощна в своето отречение и прибавяно нека бъде Твоята Воля, а не моята".
Минава той по-нататък през всички етапи на Страданието вижда как близките му се разбягват, вижда как го предават, как се отказват от него, как най-после бива издигнат върху кръста на агонията, за да изтърпи подигравките и презрението на всички хора. Той се вижда изоставен от всички приятели и наоколо му остават само тържестващи неприятели, които го

подиграват Той спасяваше другите, а себе си не може да спаси" думи, които, впрочем, съдържат най-дълбоката от истините. И най-после, той изпуска гласа на отчаянието Боже мой Боже мой Защо си ме оставил" Но именно в тази крайна усамотеност той най-после намира себе си и се намира завинаги. Тук той загубва Бога вън от себе си, но Го намира вътре в себе си. Защото, когато припадне пълната тъмнина и човек не може вече нищо да види, тогава се повдига в човешкото сърце светлината на Духа и от утробата на мрака прозвучават крайните думи на тържестващата сполука Всичко е свършено. Тезиса думите, които се провъзгласяват във величественото събрание на Мъжете, достигнали до съвършенство и на Ангелите, когато великото изпитание е свършено и агонията на кръста е премината. Така се достига великото четвърто Посвещение, това на Архата, на Парамахамса Този, който е над Аз-съм-Той". Сега вече няма разлика между Аз и Той, а има само Едно. Зад съединението стои единството. Това е Той, който е станал разпънатият Христос и следователно, Спасителят на света, който съвсем сам е преминал трудния пъти е намерил в себе си Божествената сила да го мине. И който сега се събужда за сладостната истина, че няма вече да има усамотеност за него, защото той е намерил Едничкия Животи няма вече никога да се раздели от него. Той вече е победили остатъкът от Пътя е вече относително гладък и лесен.
След това четвърто Посвещение - Страсти Господни, остава само Възкресението, Възнесение, което е Посвещението в Учител. Във вътрешния живот, който идва след това, в интервала между Разпятието и Възкресението, последните човешки слабости трябва да бъдат победени. Сега той вече е равнодушен към живота, в който ида било от световете, тъй като сам той е Живота. От него изчезва също така всяко чувство за лично съществуване, на отделно Аз, той е всичко и всички форми му принадлежат еднакво. Вече нищо не може да го поклати, защото какво би могло да поклати живота, който познава себе си?
Всичко може да пропадне, но това не може да накърни спокойствието му, защото всичко това той го е губил преди и той сам пак е останал. Той знае, че нищо не може да го досегне, защото той е станал неуязвим за всяко смъртоносно оръжие, той е станал като диаманта, който от нищо не може да бъде надраскан, нито строшен.
По такъв начин от очите му отпадат последните останки от завесата на неведението. Той се освобождава от последните останки на човешки слабости и преживява останалите дни от тоя живот, когато е станал Архат, свободен като птиците небесни -мотивите му непонятни, пътят му без следи. Но какво значи това за него, върху когото вечната светлина блести непрестанно Той живее като част от един могъщ Орден, част от една мощна сила, той знае своята работа и я изпълнява, уверен в нейния сигурен край.
И така той работи в този и в другите светове - защото сега всички светове са му отворени след като е умрял за земята, той е минал във Вечността, светлината стои винаги над Него и пътят е открит. Отсега нататък той работи само за да могат другите да използват неговите придобивки, след като е завладял най-великолепното от всички права - правото на помагаме, независимо дали тази помощ се вижда, признава или не. Какво значи това за него Той сее издигнал до едно равнище, където всички хора са открити за него, и той може да излива върху тях сила, помощи познание от тази висша точка, която е постигнал.
Това ето- да стане човек Христос да владее оная сила на отъждествяване, където слабостта на всичко е негова слабости силата на всичко - негова сила. Където да чувства като свои греховете на най-големите престъпници, както и чистотата на най-чистите, да споделя както мизерността нападналия, така и непорочността на светията. Това е истинската слава на тази висока позиция - да обичаш най-ниското тъй както и най-високото, да чувстваш като част от себе си всичко, което съществува. Защото само този познава Единия Живот, който може да се чувства еднакво, както в най-лошото, така и в най-доброто, за когото всичко съществуващо е като чели той самият, за когото всичко, което притежава, като чели принадлежи на всички хора.

Изтегляне 414.67 Kb.

Сподели с приятели: