ЗАЩО ВЯРВАМЕ В ИДВАНЕТО НА ЕДИН МИРОВ УЧИТЕЛ

ЗАЩО ВЯРВАМЕ В ИДВАНЕТО НА ЕДИН МИРОВ УЧИТЕЛ
Тези измежду вас, които обръщат внимание на фактите и докладите, помествани в пресата, идваща от различни страни, както и на проповедите, произнасяни в английските църкви, са могли да забележат, колко често се срещат загатвания относно известните идеи, че един Миров Учител скоро ще се яви в света. Идеи, които човек може да чуе в теософски лекции ида прочете в теософски списания. Когато преди няколко години тази идея бе изказана за първи път, отначало върху нея бе обърнато малко внимание. Обаче, малко по малко тя бе разпространена дотолкова, че днес вече не може да се каже, че е ограничена само в теософските среди. Днес ние виждаме разпространено навред очакването на идването на един велик Учител на Света. Няколко първи хора на Църквата декларираха вярата сив това идване. Отстрана в страна тази идея се подема последователно, и затова ни се струва, че е

дълг на тия, които са отговорни в известно отношение за лансирането на тази идея сред публиката, да изложим доводите, върху които сме се облягали, за да вярваме в идването на един Учител на Света. Затова аз искам тази вечер, доколкото мога, да изкажа някои мисли, които доказват, че подобно вярване е разумно. Искам дави дам доводите, които са ни подбудили, мени много други, да мислим, че такова идване е вероятно и като сторя това, дави оставя после да съдите сами за цената на нашите аргументи и за логичността на всички наши положения. Аз искам поне дави изложа основите, върху които ние сме построили тези разбирания, а вие съдете далите са здрави или не. Преди всичко нека ви припомня, че по времена миналия век, в средата на някои малки отдели на християнската община, твърде много бе казано затова, което тогава наричаха второ идване на Христос. Тази идея бе доста разпространена към средата наминалия век, макар че беше посрещната с присмех. Тогава тя беше поставена върху известни традиционни положения, така че беше в голямо противоречие с нормалния прогрес на света.
Предполагаше сече това идване ще доведе края на света. Вярваше сече Христос, който първия път бил дошъл, за да откупи света, втори път щял да дойде, за да го съдии голям брой хора повярваха, че е дошло време да се изпълнят пророчествата. Цялата секта на
Ирвингите, например, поддържаше ясно и точно идеята затова второ идване на Христос. Разни разпространени из църквата течения обявяваха вярването сив едно подобно връщане и все още се срещат в известни християнски среди хора, които поддържат идеята завръщането на Христос, връщане, което според тях, ще доведе края на нашия свят.
Още навремето беше изтъкнато, че ако се вземат цитираните стихове от Новия Завети ако се прочетат те в оригиналния им гръцки текст, ние ще намерим не мисъл за свършек на света, а по-скоро за завършване на един цикъл или период. Идеята, че световната история минава през разни цикли, е отдавна позната на изток, между индусите и будистите. Тя е проникнала и на запад и се намираше у гърците и римляните, и както често е било изтъквано отучените, тази идея за завършването на един цикъл, се вмъква в Новия Завети там бива свързана с идеята за второто идване на Христос.
С широкото разпространение на превода на Евангелието, сравнително малко хора се интересуваха от оригиналния гръцки текст и затова тази идея за разрушението на света се разпростира широко в Християнството. Нов наши дни тя изгуби доста от кредита си, тъй като, както казах, тази идея се намира в такова голямо противоречие с обикновения начин на мислене, че болшинството хора, колкото и разсъдливи да са, не могат да възприемат такава една мисъл за внезапен крайна всички дейности в света, в който те живеят. И работата остана дотам, докато между мислещите хора -започна да се разпространява едно ново становище завръзката между великия Учители света.
Теософското схващане, такова, каквото то се представяна мислещите хора, гледана идването на Мировия Учител като на нещо нормално, а не ненормално. Като на явление, подчинено на известен определен закона не като наедно прекъсване на историята. Като на част от Божествения план за човешката еволюция, според който тия Учители образуват една дълга редица, явяват сена ясно определени интервали и биват придружени от известни определени знаци или условия в цивилизацията на света, в който Те идват.
Теософите, като гледат назад в историята на великите религии по света, посочват факта, че всяка една от тях има за основател един от тези велики Учители, че където ида търсите в миналото, вие намирате една величествена фигура в началото на една нова ера, както на религия, така и на цивилизация. Че по тази материя може да се проследи един строго определен ред, че можем да проследим една съвсем смислена последователност в световните религии, които се явяват една след друга в света, когато предишната цивилизация или религия започва да дава признаци на упадък и не може вече да задоволява условията навремето. Впрочем, като изучите дългата световна история, вие ще видите, как цикъл следва подир цикъл, всеки от които започва с идването на един Миров Учител, което идване се

последва от една крачка напред в човешката еволюция и от изгряването на една нова цивилизация, която носи на човеците един определен принцип, който тя помага да се развива в определена насока. Не само всяка нова религия е една стъпка напред за човешката еволюция, но тя донася също една специална черта, ценна за човечеството, на която предишната религия не е отдавала такова голямо значение. Така че от това изучаване наминалото човек успява да си състави следната представа за религия и цивилизация че човечеството е трябвало да изучи много уроци ида развие много и различни качества. Че тези уроци и качества са идвали посредством специални религии, които са били наредени да предадат на човека едно отделно учение и че по този начин ученията биват предавани на цивилизациите. Итака човечеството, изучавайки уроците, давани му от цивилизацията, последователно напредва, все по-богато на качества, усвоявайки необходимите уроци, давани от Мировите Учители посредством религиите. И колкото повече вие изучавате световната история, толкова поясно виждате тази идея.
Нека изброим набързо важните черти на новите цивилизации и религии, за да илюстрираме идеята, която току-що изказахме.
За тази цел не е нужно да ходим по-далеч от началото на великата Арийска раса, на която всички ние сме издънки. И в нейния първи клон, този, който разви великата Индийска вяра, ние намираме, покрай нейния велик Учители Цар, известни черти, които са приносите на
Индуизма към великата всемирна религия. Намираме идеята за вездесъщието на Бога и произхождащата от нея идея за дълга, и от тази идея за дълги задължение - признаването на братството между хората. Тези учения се очертават с такава ясност и доминират така в
Индуизма, че един велик мисионер като доктор Милър, ирландец, е могъл да каже, в резултатна многогодишни проучвания идейност в Индия, че Индуизмът е дал на света две доктрини с капитална важност вездесъщието на Бога и солидарността между хората. След
Индуизма, нека вземем следващия Учители неговото дело. Това дело принадлежи на така наречената втора велика миграция от общото Арианско отечество, което е оказало твърде голямо влияние на египетската цивилизация. Името Тот - което в Гърция се изменя в Хермес
- е името на Мировия Учител, който е дошъл в тази частна света. Неговото учение е било под формата на наука, която въздига египетската религия върху дълбоките изследвания на природата и завладяването на природните сили. Така че приносът на Египет в мировата еволюция е стойността на науката и познаването на физическия свят. Преминем ли към третата велика миграция, тази която съгради Персия, ние намираме като Учител в света Пророка Зороастър, който въздига една цивилизация, чийто ключ-тон е чистотата.
„Чистота в мисли, чистота в слова, чистота в дела" - това е изречението, което всеки зороастриянец повтаря всяка сутрин приставане и това търсене на чистотата е главната характеристика на религията на Зороастър. Когато отидем още по-на запад в Гърция, ние намираме великия Учител под името Орфей. Красотата е ключът на гръцката религия и цивилизация. И този култ към Красотата, това търсене на хубавото беше, което направи Гърция така могъща, сред всички антични цивилизации на нашия свят. Ако от Гърция отидем в Рим, виждаме, че тук доминира съвсем друга идея, идеята за закона - за дълга на гражданина към обществото. Вземем ли религията на Буда, така широкоразпространена на Изток, ние ще намерим в нея като главна идея - точното знание, мъдростта, как да живее човек и как да се старае всичко да разбира.
Като дойдем до Християнството, до религията, върху която е съградена християнската цивилизация, били са ударени два главни тона - единият естествено следствие на другия. Първият е стойността на индивида. Ще отбележа, че Християнството придава твърде голяма стойностна индивида - нещо, което не срещаме в никоя по-ранна религия - и че то търси да изгради здраво идеята за индивидуалността. И след това, като допълнение на тази идея, не толкова чрез проповед, колкото с нагледен пример, Християнството добавя, че когато бъдат добити силите трябва да бъдат употребени за служене, че когато бъде постигнато величието, най-великият трябва да бъде този, който служи на всички. И по такъв начин

изпъква идеята за себепожертването, което е великият принос на християнството към историята на религиите - че щом човек намери себе си за един индивид, трябва да се посвети на служене и неговите сили трябва да бъдат мерени с мярката на неговия дълг.
Така, като хвърлим поглед върху тези велики Учители и върху религиите, които Теса основали, ние виждаме от целия този сбор да произлиза един много ясен акорд, в който всяка нота има своето място и стойност. И този възглед за последователен ред от Мирови Учители
- вместо християнската мисъл само за един Учител, дошъл само веднъж в историята, за да се върне втори път само като съдия, тази широка идея за величествена редица от Учители, религии и цивилизации, напоследък твърде много измени мислите на хората и те започнаха да разбират, че това, което е било, пак може да бъде. Щом като в миналото е имало много Учители, всеки един със своя собствена работа и с цивилизация, въздигната върху нея, то няма нищо неразумно в идеята, че още един може да се присъедини към дългата върволица Мирови Учители. Нитов това, че още един велик Учител може да се яви, който да направи днес за света това, което тези други Учители са направили за света от тяхното време - да удари един нов тон във великия акордна човечеството, да донесе едно ново вдъхновение, за да може човечеството да направи една нова стъпка напред, да даде мисълта, върху която да израсте една друга цивилизация. Понеже днес хората са научили уроците на борбата и от това са станали силни, Той ще дойде за да научи хората на братско сътрудничество и на урока, че общото благоденствие на всички същества трябва да бъде на всеки човек в живота. Той ще облече в някаква форма идеята, която започва да се проявява тук и там между нас - че обществото ще се постарае да осигури минимум поддръжка на всяко от своите деца и че всяко общество, което не стори това, не ще сполучи в правия обектна своето съществуване. Една нова насока, която ще бъде гарантирана първо от новото обществено съзнание, което започва да се развива в наши дни и от идването на един велик Учител, който ще въплъти, с поука и с пример, това ново схващане за човека и ще ни даде възможност, следвайки неговите напътствия, да основем една цивилизация, по-велика, по-благородна и по-братска от всички, които досега е видял светът.
Наистина, тук няма нищо, което да е противно на здравия разумна хората. Тази идея само следва историческия ред тя само говори за преповтарянето на това, което е ставало толкова много пъти в миналото на нашата земя. И когато ние схванем, че това нещо наистина не е невероятно, че от времена време един велик Син на всеобщия Баща се явява, за да дадена младите деца един урок, който да им помогне във възпитанието, тогава нашите мисли естествено се обръщат към следващия въпрос Да допуснем, че велики Учители идват от времена време, да допуснем, че тази последователност в явяването Им може да се проследи в историята, но какво има в сегашното състояние на нещата, което ни кара да мислим, че днес ние наближаваме края на един цикъл и подемаме началото на друг Какво има в световните условия, което по някакъв начин да оправдава вярването, че ние сме достигнали в точката, когато вероятно един друг Учител ще дойде в света Това е следващият въпросна който трябва сега да се отговори.
Нека ви изложа многото доводи, които правят вероятна идеята, че светът е достигнал един от онези периоди на преходност, които набелязват преминаването от една цивилизация в друга, за която е нужна една нова изходна точка - защото старата изглежда, че е дошла до границата на своята полезност, защото като разгледаме различните области на човешката дейност, ние ще наблюдаваме, че сее достигнало до едно състояние на нещата, което прави невъзможно отиването по-нататък по същата линия, вследствие на което наложително се изисква изкачването на един нов път.
Във връзка с тия големи промени е констатирано, че всеки път в миналото лицето на нашата земя е претърпявало известни изменения в разпределението на сушата и водата, и че тези промени съвпадат с прерастването на нов човешки тип, от който ще произлязат впоследствие разни типове. Нека тук изкажа теософското схващане за човешката еволюция, което гласи големи раси една подир друга се сменят и еволюират в нашия свят. Всяка

голяма раса се подразделяна няколко деления, които наричаме подраси, всяка подраса носи своя последователен номер и следващата раса произхожда от под-расата със същия номер. Те. например, четвъртата голяма раса произхожда от четвъртата подраса на третата голяма раса. Нашата пета коренна раса сее развила от петата подраса на четвъртата коренна раса. Тогава по аналогия нашата следваща шеста раса ще израсне от шестата подраса на нашата настояща пета Арианска раса.
Нека помним това за един момент, защото само тогава ще можем да схванем силата на това, което искам дави изложа относно известни физически факти. Всички тези големи коренни раси имат по един свой континент. Ако сте изучавали съчиненията на великия немски естественик Хекел, ще сте видели, че в тях е казано, как човешката раса сее родила върху един континент, наречен Лемурия, който днес е потънал под Тихия океан, така че сега има вода там, където по-рано е имало земя. Изчезването на този континент е било придружено от издигането отводите на друг един, Атлантида, върху който сее родила и живяла четвъртата голяма раса, и откъдето тя сее разпростряла върху целия тогавашен свят. Нашата раса обитава континентите, които съществуват сега по земното кълбо, като Тихия океан покрива мястото, където някога е била Лемурия, а Атлантическия океан - където е процъфтявала някога Атлантида.
В индийските книги, наречени Пурани, ние намираме седемте континента, върху които, се казва там, седемте големи човешки раси или са живели, или ще живеят занапред. Те дават тези, върху които ние вече сме живели, които са изчезнали и тези, които днес съществуват. Но извън тях те говорят още за два други, от които единият ще се издигне и ще послужи за местожителство на шестата коренна раса, а последният ще бъде за местожителство на седмата раса.
В днешно време има признаци, от които може да се види, как един нов континент се издига в Тихия океан. И това не е изявление на теософите, а на геолозите. Наистина, ако следите вестниците и списанията, ще видите, как през последните няколко години бяха хроникирани повдиганията на множество острови в Тихия океан. Островите, които се издигнаха през последните две-три години произхождат от това, което наричат огнен пръстен в Тихия океан. Това е една голяма повърхностна земетресения и вулканична дейности тези острови са чисти вулканични изхвърляния. Засега теса безплодни, покрити със скали и пусти, изхвърлени всред океана острови. Впрочем, това е един факт, който става в наши дни и геолозите ни казват, че ако работата продължава все така, ще се издигне нов континент там, където днес Тихия океан разлива водите си. Попитани дали тези изхвърляния представляват някаква опасност за нашата земя, някои мислят, че ако те стават бързо, биха били гибелни за живота наземното кълбо. Но от теософско гледище няма никаква опасност. Тези работи са ставали преди и пак ще стават, те стават тъй бавно и последователно, че макари да станат някои катастрофи и местни катаклизми, няма опасност от повсеземни разрушения.
Прочее, фактът, че един континент, чието създаване ще трае стотици хиляди години, започва да се появява, е първият признак, че една голяма промяна ще се яви в човешката раса - една друга коренна раса ще бъде родена, за да насели този континент, когато той бъде готов. Но, щом като видим признаци, показващи, че се образува нов континент, следващият въпрос се изпречва естествено пред нашия ум Но тогава какво ще стане с нашата пета раса - Досега нашата раса е дала само пет подраси и трябва да се появи още една, която да даде необходимите материали, от които новата коренна раса постепенно ще се развие. Ето защо, естествено, нашият поглед се обръща да намери по земята днес някой признак за появата на нов клон от великата пета коренна раса.
Отговорът на този въпрос иде от Америка. Американското етнологическо бюро напоследък е получило множество рапорти от американски етнолози, които заявяват по много точени ясен начин, че един нов човешки тип, различаващ се от всички съществуващи досега, започва да се очертава бавно в Съединените Щати. Те дават размерите на главата и на лицето

на този тип, описват чертите му - една нова подраса, както ние я наричаме, едно подразделение тъй различно от тевтонеца, както последният се различава от келта. Човек може веднага да посочи разликата между човека от чист латински произход италианецът и испанецът, например, и този на германската раса - разлика в телосложение, в цвят, както и в умствени способности. Човек схваща разликата между определения тип на тевтонеца и определения келтски тип и той знае, че тази разлика е толкова във вътрешните мирове, колкото и във физическите форми. Такъв един тип днес се развива в нашите американски братовчеди, един тип тъй ясно различен, че ако някой отиде в Америка след един интервал от няколко години, бива поразен от бързото израстване на този нов тип. Този тип е тъй различен, че човек го познава веднага, понеже се различава от тези, които той вече знае - твърде жив уми силна воля, ако съдим по формата на челюстта, един тип безспорно различен от всички, които човек познава. И ние, които изучаваме миналото и които, вследствие на тия изучавания, можем в известна степени аналогия, да предвиждаме бъдещето, казваме, че наистина един нов тип хора се явява в наши дни - от другата страна на Атлантическия океан. Че материалите, от които ще произлезе бъдещата голяма раса се формират вече в тази страна, че тази подраса ще се разрасне и увеличи, че типът ще се очертае още повече, когато ще се достигне, след вековна еволюция, образуването на една съвсем нова цивилизация.
Като разглеждаме тези чисто физически факти и като се опитваме да ги разберем като признаци на реда, по който човечеството трябва да еволюира, ние си спомняме, че когато една нова подраса се появи, един нов велик Учител идва, за да я упъти по нейния път. Ето, това е един от най-важните доводи, защо очакваме идването на великия Учител - след едно относително късо време - именно формирането на един нов тип, което в миналото винаги сее придружавало от появата на Миров Учител. Възможно ли е, питаме се ние, като знаем миналата история, когато едно ново бъдеще се очертава пред нас с развитието на този нов тип, възможно ли е редицата от Учители да бъде прекъсната и един тип да бъде оставен за първи път без ръководител, без упътване на неговите духовни стремежи, без някой да положи основите на цивилизацията, която ще трябва да съгради И ние поставяме това настрана, като едно от доказателствата -едно много важно доказателство, което третира физическите факти, които всеки може да провери лично.
Нека сега потърсим дали има и други причини, поради които трябва да очакваме един Миров Учител. И ние веднага попадаме наедно явление, което днес заема такова видно място в живота на народите, че една цивилизация силна, богата и властна, върви редом и в неразривна връзка с ужасяваща мизерия. Една цивилизация, която, колкото от една страна е безспорно великолепна, толкова от друга е безспорно мизерна и изпаднала. Как би могла нашата цивилизация да продължи да се развива в сегашното състояние на нещата Погледнете социалните условия такива, каквито са сега. Вижте страшните вълнения във всички страни на цивилизования свят. Виене можете да отворите нито един вестник, без да прочетете в колона след колона сведения за работнически смутове, стачки и вълнения във всички страни. Да не говорим за ужасните условия, които царуват тук (Англия, където индустрията е парализирана и където милиони хора почти умират от глад. Спомнете си какво се случи миналата година на стачката на железопътния персонал. Повтарянето на тези смутове, на тези страшни войни не може да продължава без да разруши политическото тяло. Невъзможно е тези конвулсии да не накарат сериозните хора да се замислят ида погледнат на въпроса от нова гледна точка, да не ги доведат до реорганизация, да не доведат нещата до промяна на системата, която най-очевидно все повече и повече се компрометира в нашите очи. В Америка, където започва да се ражда нашата нова подраса, ние виждаме да се засилва едно интересно посочване на възможността да се организира индустрията, което макари основано за момент върху напълно антисоциални теории, все пак крие в себе си възможността да стане по-късно една организация, която да облагодетелства цялото човечество. Говоря за преминаването на конкуренцията в тръстови организации, в които голяма част от конкуренцията намира своя край и в които се организират широки области на

производството. Съгласна съм, че тези нови крупни организации облагодетелстват само малцината, които притежават контрола, но все пак те посочват метода, по който трябва да бъде организирано производството за доброто на всички, а не само на малцина. И когато видим тази система, когато видим индустрията стигнала до една точка, откъдето по- нататъшният прогрес по същия път е невъзможен, тогава ние виждаме, че е назряло времето за една нова обществена наредба, за един нов тип цивилизация, а тъкмо това показва явяването на една нова подраса, а в същото време изисква, по свидетелството наминалото, и явяването на един Миров Учител.
Тази безизходица ние наблюдаваме не само впределите на работническия въпрос. Същото чувство - че сме изхарчили нашите стари методи и се нуждаем отново начало, за да може прогресът да продължава - ние изпитваме и по много други линии на човешката мисъл идейност. Тази безизходица се вижда също и в областта на изкуствата, където старите идеали угасват и където се правят опити да се създадат нови форми на изкуството, нови схващания за хубавото, които да могат да удовлетворяват постоянно растящите стремежи на човека. Тази безизходица съществуване само в областта на индустрията и изкуствата, но също и в науката. Там също се чувства, че е необходима нова изходна точка, защото старите методи са изхабени, та не е възможен никакъв по-нататъшен прогрес. Прочее, настъпил е краят по всички посоки. Но там, където има край, има също и начало. Защото човешката раса не е достигнала своя апогей. Човечеството не е свършило обширната си еволюция. Ако някои неща увяхват, то е защото други са готови да се разцъфтят. Ако някои неща изчезват, то е, защото на тяхно място идват други. Ония знаменити думи в Евангелието Ето Аз създавам ново Небе и нова Земя" - ето думите, които днес се чуват от всички умиращи неща, защото животът е вечен, макар формите да западат и изчезват. Защото сме виждали това толкова пъти в миналото, защото констатираме същите признаци в настоящето, затова виждаме, че нашата велика цивилизация - а тя наистина е велика - дава признаци, че вече е извършила своята работа, определена йот историята. И това е пак един от доводите, който ни кара да вярваме в идването на един Учител. Понеже в миналото такива признаци са предсказвали Неговото идване тогава, затова, в сегашно време ние гледаме на тях също като на предизвестници на такова идване и днес.
Има още един довод, даже по-силен, отколкото бихте си помислили на пръв поглед. Това е все позасилващото се очакване и чувство в хората, чете се нуждаят от Учител. Това сее случило и преди идването на Христа. Вие намирате следи от негов пророчествата на много народи, не само в тия на еврейския народ. Това очакване ние откриваме навсякъде в Римската Империя - и естествено, в еврейския народ, който очакваше един Месия, който да победи ида царства над тях. А има причини защо едно широкоразпространено очакване трябва да предшества едно велико движение - защото мисълта винаги предшества делото, а мислите във висшите светове се отразяват тук долу като очаквания. Мислите на Духовните същества, които ръководят нашия свят, които оформят съдбините на народите, които изработват Божествения план на еволюцията и направляват великите сили на земята по канали, които нарочно са приготвени, за да могат те да текат в тях и така да докарат нови условия на земята - тези мисли на споменатите велики Същества носят силното внушение, че един велик Учител ще дойде. Защото Теса натоварени да подготвят почвата затова идване - във свръхфизичните светове, и това приготовление се отразява тук долу на земята като очакване. Всички тия мисъл форми - както ние ги наричаме - са хвърлени в атмосферата на земята и създават в умовете на хората широкоразпространеното очакване, което е обещание заедно събитие, което трябва да се изпълни. Поговорката Бъдещи събития хвърлят сенки напред" наистина крие в себе си една велика истина. Защото събитията съществуват в умствения свят преди да се реализират в материалния. Мислите предшестват делата и една мисъл, сянката на събитието, е пророчество за настъпващата случка. Така че, когато констатирате едно широкоразпространено очакване навсякъде, вие можете да бъдете сигурни, че една действителност вече съществува в по-висшите светове, на която очакването

е сянката. Това широкоразпространено очакване, което прониква все повече във всички велики религии по света, е наистина едно пророчество за събитието, което трябва да изпълни пророчеството, мисъл, която идва да възвести идването на Учителя.
Но това не е само световно очакване. То е и световна нужда. Това схващане, обаче, ще бъде възприето само от тези, които вярват, че светът е ръководен, подпомаган, покровителстван от сили по-висши от човечеството, от Същества помощни от нас, които гледат на света като на обширно поле на еволюция, където Духовете-хора трябва да завършат своето развитие и който свят съществува само за тяхното развитие. Които са убедени, че светът се управлява от един мощен Архитект, който съставя планове за прогреса на човечеството, които планове се слагат в изпълнение, стадий след стадий, от Негови агенти, негови подчинени, които строят прогреса бавно, според данните на неговия план.
Тези агенти, като констатират тъй големите нужди на сегашния свят, чувстват, че трябва да дойде един Учител, за да прокламира и донесе помощта, чиято належаща необходимост светът чувства тъй дълбоко. Тези социални проблеми, за които ви говорих, очертават ясно нуждата на човечеството. Ние имаме нужда от един ръководител, по-силен от всички ни, който да ни покаже пътя, който да следваме, за да разрешим сложните за нас проблеми. Който да ни запази от Хаоса, който царува в земния животи да приложи тези основни истини на морала, неизменни и вечни истини, които никога още не са били изцяло приложени към обществото и човешките организации. Всички велики Учители са говорили еднакво Обичайте се един други. Всички са ни казвали, че омразата не изчезва чрез омраза, но чрез любов. Но макар това да е било дадено преди двадесети пет века от Буда, макар Христос в своята чудна проповед на планината да е настоял върху същото вечно учение, с думи, които са ви известни - къде намираме поне един народ, който да прилага тези принципи на практика Къде срещаме поне една организация, която да е издигната върху този морален закон Това е най-голямата нуждана нашето време. Ние знаем принципите, но не знаем как да ги приложим. Ние много добре разбираме, че любовта трябва да бъде основата на всяка обществена единица, но тъкмо обратното - върху съперничество и борба е издигнато нашето днешно общество. Ето защо, ние се нуждаем от такъв човек, който да ни говори с авторитет, който да апелира както към нашите сърца, така и към нашите умове, и който да ни води по оня най-хубав пътна Братство, който е бил проповядван от векове, но никога не е бил прилаган. Който е бил реализиран като дълг в семейството, но нееднакво и в държавата. Ние имаме нужда от едно ново вдъхновение, което да ни накара доброволно да работим в този смисъл, което да ни втълпи тази вяра, която ще ни помогне да преодолеем всички мъчнотии по пътя и ще ни насърчи да приложим тези принципи към народите, както и към отделните индивиди.
Допускам, че има много индивиди във всяка нация, които се мъчат да нагодят живота си според тези вечни предписания. Но няма нито един народ, който да ги прилагана практика, който, признавайки ги за справедливи, да не ги отричана дело във всички институции, които той е организирал, за да се защитава и за да напада народите братя и всичките класи на когото да не пренебрегват прилагането на принципите, които признават на думи. Ние имаме нужда от един велик Учител, не толкова за да ни донесе нови истини, но да ни даде вдъхновението да приложим на практика старите истини, да ги приложим в живота си и когато Той дойде, за да ни учи и вдъхновява, ние не трябва да очакваме Той да свърши цялата работа, което би ни отнело възможността сами да се упражняваме ида се учим. Той ще ни покаже добрия пъти ще ни доведе до него, така че сами да можем да решаваме, под светлината на Неговите поучения, проблемите, които ни занимават. Човечеството е еволюирало след последното му идване, умовете на хората са се развили в тия последни векове. Средната висота на човешкия ум е по-висока, отколкото някога е била. Едно социално съзнание се пробужда, започва да се развива и ние очакваме великия Мъж да дойде не като победител, за да ни издигне до мощта, но като Учител, който да ни посочи пътя към истината ида ни научи как да издигнем делата си до височината на нашите стремежи.

Нашето общество е осенено от една мечта за обществен живот, която освети очите на мнозина и стопли сърцата на всички. Можем да видим, как в нашата страна, всред богатата и културна класа се разпространява едно ново чувство на отговорност, ново желание да се служи, едно недоволство от лукса, който притежавано който другите не могат да споделят. Един стремеж да пожертват себе си, за да могат другите да бъдат по-добре. Този дух се открива най-вече в нашите млади момчета и момичета, колкото повече те порастват. Не старите между нас, които днес са се вкоченясали от равнодушие, ще съградят царството на
Грядущия Христос и ще основат нова цивилизация, почиваща върху любови братство. Неговият призив ще бъде към младите, чиито сърца са пълни с ентусиазъм, чиито умове са бистри, които жадуват за работа, които искат да обичат, да се пожертват. Към тези хиляди млади мъже и жени, които растат в този моменти които се стремят да се посветят в служба на човечеството, и които запитват Какво да направим, за да стане светът по-добър от нашето живеене в него" И в това чувство, така широкоразпространено, в този горещ ентусиазъм, който движи сегашната млада генерация - в това аз виждам все по- многочисления бройна учениците, които ще заобиколят Христа, когато Той дойде да учи и които ще бъдат водени от Него, за да съградят един по-благороден социален строй. Това е истинското приготвяне за неговото идване, това е истинският признак, че Той скоро ще бъде между нас. Които искат да работят, които искат да се трудят, да се жертват, те ще съставят мирната армия, която Той ще поведе към завладяване на голямото идеално общество, което те ще изградят под Неговото ръководство и което ще направят практично под Неговото вдъхновение. Тази, именно, фаланга от млади, е признакът на новата изходна точка. Тя е, която ще предизвести и посрещне грядущия Учител.
И ако, приятели мои, като пребродите редицата мисли, които ви нахвърлих кратко тази вечер, като хвърлите поглед към историята наминалото, вие успеете да видите нещо от бъдещето, ако схванете нещо от промените, които стават около вас в света, понеже всички признаци показват физически преобразувания. Ако можете да си дадете сметка сами, че един нов човешки тип започва да се развива, за да образува новата подраса, ако разберете нещо от големите проблеми, които ни занимават и си дадете сметка, че няма никаква надежда да бъдат разрешените с методите, употребявани досега. Ако схващате растящото очакване на света, очакването на един велик Мъж, който да ни ръководи и че, докато Той се готви да дойде, Неговите деца се готвят да Го посрещнат, да се наредят под Неговото знаме ида изпълнят волята Му. Аз вярвам тогава, че във вас, както и в някои между нас, ще се вдигне надеждата, даже увереността, че ние сме в навечерието на големи промени, които ще се извършат под ръководството на един велик Миров Учител, който ще ни дойде на помощи ще бъде наш-Ръководител. И колкото повече тази идея закрепва във вашите сърца, животът ще се изпълва все повече с надежда и с весело очакване. Вие ще схванете, че светът не е изоставен, че сегашните смутове, които разкъсват света, са само родилни мъки, от които ще се роди една нова цивилизация. И както мъките бързо се забравят при радостта от раждането надълго желан син, така смутовете на нашето време, колкото и заплашителни и ужасни да са те, ще ни се видят само като тъмния час, който предшества зората, като страданията, които предшестват раждането. И ние също, преди да се измине много време, ще констатираме, че е настъпила промяна, че Учителят е с нас, че нашата надежда сее превърнала в действителности че очакването за идване сее превърнало в радост от посрещането.