О б щ и н а н е с е б ъ р п р о г р а м а за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община несебър настоящата програма

Настоящата програма е разработена в изпълнение на чл.40, ал.1 и §4 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) и във връзка с ПРЕДПИСАНИЕ №32/19.05.2008г. на Ветеринарномедицинска служба, гр.Бургас, както и в изпълнение на Решение №18/10.01.2004г. на Министерски съвет.

Разработването и приемането на тази Програма се налага поради това, че проблемът с безстопанствените кучета е сериозен проблем за обществото, с многостранни измерения (хуманомедицински, социално-битови, икономически и екологични). Досега взетите мерки в изпълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност се оказват недостатъчни и поради това, че все още не може да се намери цялостно и трайно решение дори и в новоприетия закон.

Формирането на конкретни цели и мерки на Програмата е извършено на базата на детайлен анализ на съществуващото състояние и специфични местни условия и нужди. От друга страна те са синхронизирани с изискванията поставени в нормативната уредба на Република България.

Предвижданията са, че реализирайки програмата на територията на общината и при посъвместно прилагане на действени мерки след около пет години популацията на кучетата трябва да бъде овладяна и да се премине към извеждане на кучетата от улиците и трайното им настаняване в приемници, както предвижда и Мярка 1 по долу.

Съгласно чл. 31, ал.1 от Закона за здравето (Обн., ДВ, бр. 70/2004 год, в сила от 01.01.2005год., бр. 46/2005год., изм. и доп., бр.76/2005год., в сила от 01.01.2007год.). „Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори.”

Задълженията на кметовете на общини по отношение на безстопанствените кучета са определени в Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ (Обн., ДВ, бр.87/2005год., в сила от 01.05.2006год.) и Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност /ППЗВМД/ (Приет с ПМС № 118 от 27.06.2000год., обн., ДВ, бр.55 от 07.07.2000год., в сила от 18.07.2000год., изм., бр.4 от 12.01.2001год.).

Съгласно чл.35, т.4 от ЗВМД – „Кметовете но Общини организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средсва за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите”;

Според разпоредбите на чл.70, ал.1 от същия закон – „Безстопанствените животни (родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място) се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата”.

В чл. 138, 139 и 140 от ППЗВМД за задълженията на Кметовете на Общини и Кметства са конкретизирани:

1. 
   организират изграждането на изолаторите по чл.70, ал.1 от закона;
   
2. 
   осигуряват специално оборудване за превозване на безстопанствени животни транспортни средства;
   
3. 
   осигуряват ветеринарномедицинско обслужване и помощен персонал в изолаторите;
   
4. 
   назначават лице, което ръководи изолатора;
   
5. 
   обезпечават залавянето на безстопанствените животни.
   

Контролирането на кучешската популация от Общините е заложено и в работния план на Националната програма за профилактика и борба с кърлежовопреносимите трансмисивни инфекции за периода 2004-2007 година приета с Решение №18 от 16.01.2004год. на Министерски съвет.

В т.3 от Решението за приемане на Националната програма за контрол на ехинококозата при хората и животните за периода 2004-2008година /приета с Протокол №24 от 24.06.2004год., от заседанието на министерски съвет/ на Общинските съвети е препоръчано при ежегодно утвърждаване на бюджетите на Общините ПРИОРИТЕТНО ДА ОСИГУРЯВАТ ФИНАНСИРАНЕТО НА СЛЕДНИТЕ ДЕЙНОСТИ:

а) изграждане и подържане на общински изолатори за безстопанствени кучета;

б) разходи за преглед, храна, обслужване и евтаназия на безстопанствените кучета, настанени в общинските изолатори;

в) закупуване и подръжка на контейнери, предназначени за събиране на кучешки екскременти в определените райони за разходка на кучето;

г) подобряване на системата за събиране и обезвреждане на битовите отпадъци;

д) маркиране на местата за разходка на кучета;

За ловните райони съгласно чл.67, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ (Обн., ДВ, бр.78/2000год., изм., бр.26/2001год., бр.77/2002год., изм. и доп., бр.79/2002год.) отговарят ловните стражи. Проблемът със скитащите и подивели кучета е уреден в цл.40, ал.2 и чл.67, ал.7, т.14 от Закона.

Чл. 40. (1) За запазване на екологичното равновесие и устойчиво развитие на популациите при доказана необходимост се регулира числеността на някои видове дивеч при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

2. 
   Подивелите и скитащи кучета и котки в ловностопанските райони се унищожават.
   

(4) Ловните стражари в поверените им охранителни участъци:

14. (нова-ДВ, бр.79/2002год.) регулират числеността на хищниците, подивелите и скитащите кучета и котки;

ІІІ. АНАЛИЗ НА ПРОБЛЕМА В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР
1.През последните години в населените места на Община Несебър сме свидетели на изключително интензивни строителни дейности. Наред със съществуващите причини от други години, броя на доведените кучета като пазачи в строящте обекти, а в последствие изоставени като бездомни кучета значително нарастна. Независимо от предприетите решителни мерки от Общински съвет Несебър, постигнатите положителни резултати в овладяването на проблема на скитащите кучета не задоволяват, защото техния брой е все още голям и това от своя страна поставя под съмнение Европейския облик на Общината от гледна точка на хуманото отношение към животните.

Големият брой безстопанствени кучета води до:

1. 
   здравни рискове за хората;
   
2. 
   създаване на дискомфорт на населението;
   
3. 
   икономическа неефективност;
   
4. 
   тежко положение на безстопанствените кучета.
   

През 2007г. беше прието Решение за удължаване срока за изпълнение с 2 години на Националната програма за профилактика и борба с кърлежопреносимите трансмитивни инфекции в Република българия, приета с Решение №18/10.01.2004г. на Министерски съвет за периода 2004-2007г. През 2007г. беше регистриран ръстна заболеваемостта от КПТИ на територията на Бургаски регион – от 15,47%00 през 2006г. на 23,57%00 през 2007г. В Бургаска област са регистрирани 69 огнища на ККХТ и 81 заболявания от марсилска треска. Увеличени са случаите на заболели от Лаймска болест –от 8 заболели през 2006г. на 17 през 2007г. През 2007г. е регистриран и 1 случай на лептоспироза, като заболелият е починал.

Анализът на профилактиката и борбата с паразитозите показва, че е налице тенденция към увеличаване броя на скитащите кучета. Основание за това е, като тенденция за увеличаване на през последните години, така и съществуващата многофакторност в реализирането на ефективен епизотологичен и противоепидемичен контрол.

2. Макар тези изводи да не се отнасят в пълна степен за Община Несебър, където по наша преценка през 2006 и 2007 год. е постигнат твърде добър резултат в овладяването броя и популацията на безстопанствените кучета. Проблема е епидемичния процес при паразитозите стои открит, защото се обуславя от комплексното въздействие на биологичния, природния и социален фактори. Последния се явява основна движеща сила. Епизоотично-епидемичният процес при паразитозите е тясно свързан с влиянието на социалните фактори – характер и степен на развитие на животновъдството, брой на кучетата, състояние на ветеринарномедицинският контрол и степен на развитие на екарисажната мрежа, нивото на образование и здравна култура на населението, материалното състояние, миграционните процеси, характер на организация на здравеопазването, диспансеризация, размер на профилактичните и противоепизодичните мерки за оздравяване на жизнената среда на човека.

Характерът на епидемичния процес зависи от поддържането на инвазията в източника – кучето, степента на неговата екстенз- и интензинвазия, възможността за ръзсейване на яйцата на паразитите, степента на контакта на човека с гостоприемника.

От средата на 80-те години много обективни причини (структурната реформа в селското стопанство) и субективни причини (неизпълнение на съществуващото законодателство от страна на компетентните органи) доведоха до нарушаване на цялостното изпълнение на мерките за борба с паразитозите по отношение на основния източник – кучето до влошаване на епизоотичната ситуация.

Както е видно от гореизложеното заболяванията, чийто приносител или гостоприемник е кучето са сериозен проблем с многостранни измерения: хуманно-медицински, ветеринарномедицински, социално-битови, икономически и екологични, което налага разработването на настоящата програма.
ІV. ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ, СВЪРЗАНИ С БЕЗСТОПАНСТВЕНИТЕ КУЧЕТА

Защитата на животните се изразява в опазване на техният живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.

Професионалните гимназии и висшите училища, коио подготвят ветеринарномедицински специалисти, агроном-животновъди, биолози, еколози и други, провеждат и обучение за защита на животните съгласно изискванията на Наредбата по чл.19, ал.5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Съсловната организация на ветеринарните лекари в България, организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите популяризират мерките за защита на животните.

1. 
   БИОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ОСОБИНОСТИ
   

Според зоологическата систематика кучето принадлежи към семейство Кучета (Canidae) на разред Хищници (Carnivora). Още от дълбока древност хората започнали да определят най-послушните, най-възприемчивите, с най-добри качества кучета. Този изкуствен отбор още в най-ранните стадии на одомашняването спомогнал за развитието на нужните за хората качества в кучето. Под влияние на условията на средата и отбора те се изменяли, постепенно се създавали нови породи и техни представители се кръстосвали по между си. От древността хората се стремели към въвеждане на определена специализация на породите, която се стараели да затвардят в поколенията. Днес кинологията класифицира голямото разнообразие от кучешки породи в три основни групи:

• 
  примитивни породи – малак брой кучета, непретенциозни, устойчиви, трудно поддаващи се на дресировка и слабо привързани към човека. Това са някои азиатски породи и африкански ловни кучета.
  
• 
  преходна порода – група примитивни кучета, с които човекът е започнал целенасочена пламенна работа и дресировка. Такива са някои групи лайки, кавказки и средноазиатски овчарки.
  
• 
  културни породи – най-многочислената група породисти кучета, за които човекът е създал благоприянтни условия за отгледдане, хранене, племенно развъждане и практимческо използване. Тук се отнасят всички ловни, служебни и декоративни породи кучета.
  

• 
  ловни кучета – лайки, хрътки, шпаниели и др.
  
• 
  сужебни кучета – овчарки, ерделтиери и др.
  
• 
  сортно-служебни кучета – доберман – пинчер, догове и др.;
  
• 
  декоративни (стайни) кучета – пекинез, чихуахуа, японски хин, болонки и др.
  

2. 
   ЕПИЗООТОЛОГИЯ И БОЛЕСТИ, КОИТО КУЧЕТАТА МОГАТ ДА ПРЕНАСЯТ ПРЯКО.
   

2.1. Инфекциозни болести

• 
  Салмонелоза (паратиф) – това е една от най-често срещащи се инфекциозни болести по бозайниците. Причинител на заболяването са няколлко типа бактерии, които са много устойчиви към външни въздействия.
  
• 
  Туберкулоза – Специфична, хронична инфекциозна болест, която се характерезира с поява на туберкули (възелчета) в различни органи, които казеозират и вследствие калцифицират. Болестта е разпространена повсеместно и от нея заболяват почти всички видове животни и човекът.
  
• 
  Бронхосептоза (борделна инфекция) – заразно заболяване, което протича с признаци на бронхопневмония. Причинител е Bordetella bronchiseptica, която обитава горните дихателни пътища на повечето видове бозайници.
  
• 
  Бяс – остра заразна болест, към която са възприемчиви всички видове животни и човекът. Причинителят е вирус. Разпространява се от скитащи кучета, а в последно време и диви хищници. Заразяването става чрез ухапване или попадане на вируса върху ранички, драскотини по кожата. Инкубационния период е 60 дни.
  
• 
  Тизерова болест – причинител е Bacillus piliformis. Като причини за развитието на заболяването се счетат стресорните въздействия (лошо хранене, третиране с препарати по време на експериминт и други фактори, свързани с околната среда). Инкубационния период е от 5 до 15 дни.
  

• 
  Дерматомикози (трихофития, фавус, микроспория) – микотичните болести се наричат още дерматомикози, тъй като се предизвикват от гъбички и засягат кожата на почти всички видове бозайници. Инкубационният период продължава от 8 до 30 дни.
  

• 
  Токсоплазмоза – паразитно заболяване, с разнообразно протичане. Възприемчиви към болестта са всички диви и домашни животни. Токсоплазмозата е разпространена по цялото земно кълбо, както сред хората, така и сред животните.
  
• 
  Цестодози (представители на сем. Taeniidae) – към разред Cyclophylloidea спадат по-голямата част от всички цестоди. Това са най-съвършенните и най-специализираните панделковидни червеи, които паразитират, предимно в топлокръвните животни – птици и бозайници.
  
• 
  Енхинококоза
  
• 
  Дипилидоза
  
• 
  Нематодози
  
• 
  Токсокароза
  

2.4. Кърлежовопреносими инфекции /КПИ/

Бездомните и скитащи кучета представляват един от основните резервоари на зараза за някои КПИ, най-често срещана от които е Марсилската треска. Това обстоятелство изисква системни мерки за контролиране на кучешката популация.

V. МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПОПУЛАЦИЯТА И

Създаване на приют /кастрационен център/ за временно настаняване на безстопанствените кучета на територията на община Несебър.

Функции на кастрационния център са следните:

• 
  Изграждане на информационна система с наличната база данни за собственика и лекуващия ветеринарен лекар.
  
• 
  Поставяне на трайна маркировка с цел регистрация, идентификация и избягване на повторно залавяне. Обезпаразитяване, ваксиниране против бяс, издаване на надлежно попълнени ветеринарно-медицински паспорти за лицата, които ги обгрижват.
  
• 
  Оказване помощ на пострадали и болни животни.
  
• 
  Задължителна здравна профилактика на кастрираните кучета.
  
• 
  Залавяне и обработване на уличните кучета.
  

1. 
   Ветеринарна амбулатория с две помещения с площ 40кв.м.
   
2. 
   Складово помещение за храна и помощни средства.
   
3. 
   Стая със санитарен възел за гледача на кучетата.
   
4. 
   12броя клетки от по 2кв.м., изработени от винкел и метална мрежа за лятото и 4броя от по 10кв.м. във вътрешно помещение за зимно ползване.
   

За изпълнение функциите по залавяне, отвеждане, настаняване, ветеринаро- медицинско обслужване и всички други дейности по хранене, почистване, дезинфектиране, обезпаразитяване и др. са назначени на трудови договори следния персонал:

1. 
   Управител – с висше образование съгласно Закона за защита на животните.
   
2. 
   Ветеринарен лекар – притежаващ лиценз от Национална Ветеринарномедицинска служба.
   
3. 
   Оператори по залавяне и отвеждане на скитащи и безстопанствени кучета.
   
4. 
   Работник на приюта за хранене и поддържане хигиената в обекта.
   

За да се избегне хаотичността при улавянето на кучета, ще се изготви схема на града и околните селища както и график за работа по нея. При обработка на оплакванията се изяснява на място проблема, като се спазва принципа „Сигурност на хората при същевременен ефект за намаляване популацията на уличните кучета чрез кастрация”. За осигуряване функциите по залавяне на безстопанствените кучета е осигурена следната техника:

1. 
   Два броя автомобили – пикап, от които единия е с висока проходимост.
   
2. 
   Пневматична пушка тип „Варио” за изстрелване на специална стрела с упойващо вещество.
   
3. 
   Примка със стоманено въже и метална дръжка за залавяне на потенциално опасни и агресивни животни.
   
4. 
   Специални спринцовки и игли за тях.
   

За недопускане развитието на зарази и поддържане на добра хигиена ежедневно преди храненето клетките на животните се почистват и измиват с течаща вода. Съгласно график се извършва дезинфекция за недопускане наличието на кърлежи, бълхи и други паразити в района, което се отразява в специален дневник.

• 
  Първичен преглед
  

За по добри условия при престоя на животните във външните клетки е изградена тухлена стена, предпазваща от северни ветрове, а във вътрешните клетки през зимата за отопление се използва газово – отоплителен уред.

• 
  Отчетност и документооборот
  

В случай на причинена смърт на куче по време на залавяне, се съставя констативен протокол с точно описание на обстоятелствата, довели до леталния край. Този протокол също се подписва от двама служители от екипа и от ветеринарния лекар.

През последните години са извършвани проверки от инспектори от ДВСК – Несебър и Бургас, както и посещения от представители на различни природозащитни организации. Проверявани са всички документи – регистър за кучетата настанени в приюта , дневник за хранене на животните, днивник за извършена дезинфекция и дезинсекция, дневник за инструктаж, амбулаторен дневник, документи на ветеринарния лекар и др., като не са констатирани никакви нарушения.

- Кастрация

На кастрация могат да се подлагат само здрави кучета, като задължително се обезпаразитяват, поставя им се трайна маркировка, ваксинират се против бяс, издават им се надлежно попълнени ветеринарномедицински паспорти, в които се отразяват извършваните манипулации. Тези кучета се връщат на местата от където са взети. Кастрацията се прави след прилагането на обща анестезия. Ден преди кастрацията, животните не се хранят. След оперативната намеса се провежда антибиотично лечение.

• 
  Маркировка
  

• 
  Евтаназия
  

• 
  Осигуряване на възможност за осиновяване.
  

Съпътстващи дейности:

• 
  Рекламни кампании с цел намиране на дом за част от уличните кучета и предпазване от насилие на улицата.
  

• 
  Участие в изготвяне и провеждане на общообразователни програми насочени срещу безотговорното и нехуманно отношение към животните.
  

• 
  Съвместни, адекватни и навременни действия срещу прояви на жестокост към животните.
  

• 
  Изграждане на координационен център на програмата. Координацията ще се изразява в създаване и поддържане на база данни за кучетата, решаване на проблеми, връзки с обществеността, масмедиите, контролните органи, изготвяне на графици за кастрации на териториален принцип, както и проверка от природозащитните организации на граждани, поели ангажименти чрез декларация за редовно обезпаразитяване и ваксиниране на уличните кучета.
  

• 
  Настаняване за постоянно обитаване на кучета, за които стопаните не могат повече да се грижат с цел подпомагане и предпазване от изоставяне на улицата.
  

• 
  Поемане постоянна грижа в преходния приют за възрастни, болни или малтретирани, които трудно се адаптират.
  

• 
  Уточняване наличния брой женски кучета, подлежащи на кастрация.
  

• 
  След овладяване на популацията и намаляване числеността на уличните кучета, постепенно на четвъртата година от изпълнението на програмата следва изтегляне в приюти, в каквито ще се трансформират кастрационните центрове.
  

Организиране и обозначаване на места забранени за разходка на домашни кучета. Във взаимодействие с РВМС, органа по Мярка 1 и общинска администрация, в зависимост от нуждите и отдалечеността от границите на населаните места ще се обозначат и оборудват места за разходка. Мярката се финансира от Община Несебър.

Контрол по изпълнение изискванията закона от собствениците на домашни и ловни кучета. Възлага се на органа по Мярка 1, като се съвместява и с други функции. Мярката се финансира от Община Несебър.

Създаване на организация за регистриране на домашните кучета и маркирането им като такива с подходяща маркировка. Възлага се на органа по Мярка 1 и се финансира от собствениците на кучета. Като собствениците на маркираните кучета не заплащат такса през първата година от неговото регистриране.

Усъвършенстване работата на общинския изолатор. Изолатора е обособено помещение за първоначалното приютяване на безстопанствените кучета. Дейността на същия се ограничава в обработване само на немаркирани като домашни или обработени от кастрационния център животни, приоритетно агресивни такива и до реакция по сигнали и оплаквания на граждани, свързани с немаркирани животни. Органа по Мярка1 се натоварва с регистрацията и маркирането на домашните кучета, които се кастрират в приюта. Мярката се финансира от Община Несебър и от собствениците на кучета.

Изготвяне на предложение от общинската администрация за промяна на нормативните документи, регламентиращи местните данъци и такси съгласно ЗВМД за въвеждане на такса за некастрираните кучета.

1.Кметът организира изграждане на приюта по Мярка 1.