О к т о м в р и 2006 Г. I. Кризисни точки в евразия и африка през месеца

* * *

Анклавът Кабинда, който произвежда около 60% от анголския нефт, има население 400 000 души и е разположен между Република Конго и ДР Конго, чиято ивица територия го отделя от Ангола. Международно той е признат за част от анголската територия, но против това от получаването на независимост на Ангола се обявяват FLEC и различните негови фракции. Те претендират, че Кабинда е била протекторат, а не колония като Ангола и в продължение на десетилетия водят въоръжена съпротива за получаване на независимост. Много от международните наблюдатели квалифицираха конфликта като “забравената анголска война”. Бунтовниците действаха от бази не само на територията на Кабинда, но и от Република Конго и ДР Конго.

* * *

На 29 октомври като следваща стъпка в умиротворителния процес ще се проведат и местните избори за членовете на 11-те провинциални събрания, които съгласно приетата през декември 2005 г. конституция ще изберат сената. Новата конституция дава определена автономия на провинциите и предвижда през следващите три години те да станат от 11 на 25.

Междувременно от умиротворителната мисия на ООН MONUC информират, че в столицата се провежда акция под девиза “Киншаса - град без оръжие”. Акцията се осъществява от патрули в които участват представители на Конгоанската национална полиция (PNC), на Военната полиция на Въоръжените сили на ДР Конго (FARDC), на полицията на MONUC, на армейските военни от MONUC, на полицията на Европейския съюз (EUPOL), а при нужда в тях ще се включват и представители на EUFOR. Целта е да не се допускат военни стълкновения в столицата.

Междувременно от Службата на ООН за кординация на хумантарните въпроси информират, че с цел умиротворяване на размирния регион Итури двама лидери на въоръжени формирования са назначени като полковници в конгоанската армия. Това са Питер Карим, лидер на Front des nationalists et integrationnistes (EFPRI) и Мартин Нгуджоло, шеф на Mouvement des revolutionnaires. Двамата командват около 3 000 бойци.

Прекратената преди три години последна война в ДР Конго (1998 г. – 2003 г.) спечели прозвището си Първа световна африканска война, която според наблюдателите е причина за смъртта близо 4 млн. души. За окончателното умиротворяване на страната според анализаторите се иска време. Например по тяхна оценка все още около 11 000 деца-войници се намират в ръцете на различните въоръжени групировки. Според Амнести Интърнейшънъл започналата преди две години програма на правителството за освобождаване на децата-войници и тяхната реинтеграция в обществото се е провалила.

* * *

* * *

Кот д’ Ивоар на практика бе разделен на две през 2002 г. след неуспешен опит Гбогбо да бъде свален от президентския пост и избухналата фактически гражданска война. С цел закрила на живеещите в страната французи там бе изпратен 4-хиляден френски военен корпус, който по-късно се включи в състава на международната умиротворителна мисия. В момента над 10 000 умиротворители контролират ивица земя, разделяща завладяната от бунтовниците северна част на страната и владеещите юга правителствени сили. Около 750 000 души са напуснали домовете си. Според световните анализатори това разделение може да хвърли държавата в подобен на Сомалия колапс.

* * *

Етиопия – Няколко десетки етнически сомалийци са убити в сблъсък на сомалийски кланове в югоизточна Егиопия. Причина за сблъсъците според местни сведения са спорове за земя в региона Огаден по границата със Сомалия. Групировката Ислямистки съдилища, която контролира сомалийската столица Могадишу и част от Сомалия, цитирана от агенция Франс прес, обвинява за конфликта етиопските власти, че не се намесват.

От идването на власт на етиопския премиер Мелес Занауи през 1991 г.

етническите сомалийци в Етиопия, групирани в Огаденския освободителен фронт, водят бунтовническа офанзива с умерена активност за получаване на автономност За продължаващи сблъсъци между християни и мюсюлмани в гр. Джима, при които са загинали няколко души, съобщава агенция Ройтерс. Първите конфликти в града са от средата на септември, когато противопоставянето е причина за убийства и разрушаването на около 800 къщи и религиозни сгради.

* * *

НАТО пое командването на всички коалиционни въоръжени сили, след като САЩ се съгласи да прехвърли своя контингент от 12 000 войници към атлантическите сили. Според официални сведения на Пентагона прехвърлянето под чуждо командване на американските подразделения, повечето в източните райони на Афганистан, е най-голямото от Втората световна война насам.

В същото време информационната агенция Ройтерс информира, че съвместно с афганистанската армия и полиция, НАТО планира през следващите шест месеца да извърши първите общонационални операции за подобряване на сигурността и осъществяване с международна помощ на възстановяването на страната. По думите на британския генерал Дейвид Ричардс с поемането на ръководството на американските сили в източните части на страната НАТО поема отговорността за сигурността над цялата територия на Афганистан. Предвижда се извършването на редица операции през зимния период за осигуряване сигурността по пътищата и особено на главния път, свързващ столицата Кабул със западния град Херат. Коментирайки неотдавнашните операции срещу талибаните в южната част на страната ген. Ричардс отчита, че те са били успешни. Наред с това обаче той признава, че западът твърде рано е помислил, че талибаните са разбити и че страната е стабилизирана.

Междувременно ВКБООН изрази своята загриженост от нарастването на броя на вътрешноразселените в южните части на страната след извършените там операции на британските войски срещу талибанските групировки. Според агенцията на ООН в южните провинции Кандахар, Урузган и Хелманд нови 15 000 семейства са напуснали домовете си и са се прибавили към около 120-те хиляди вътрешноразселени, които са под грижата на ВКБООН. По местни сведения в Кандахар афганистанските власти са изградили Комитет за преодоляване на бедствието, който има за цел да координира хуманитарните помощи.

В средата на октомври първите 1 000 афганистанци, намиращи се в Пакистан, се регистрираха с цел установяване на самоличността им, съобщават от местната служба на ВКБООН. Това се извършва в съответствие с широка програма на пакистанските власти за идентификацията на афганистанските бежанци. Регистрацията обхваща цялата страна и ще се проведе до края на годината.

По оценка на пакистанските власти след инвазията на съветските войски през 1979 г. в Афганистан 3,04 милиона афганистанци са дошли в Пакистан. По-късно са репатрирани 580 000, но около 2,5 млн. все още живеят в сраната. От тях право за сегашна регистрация имат тези, които са се регистрирали за преброяване през 2005 г. Тя ще им даде възможност да получат удостоверение за Регистрационна карта, валидна три години и признаваща ги за афганистански граждани, живеещи в Пакистан.

Регистрацията ще се извърши в продължение на 10 седмици в 100 регистрационни центъра. За нейното извършване ВКБООН е подпомогнал пакистанските власти с 6 милиона щатски долара.

Междувременно от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси в Исламабад информират, че са приключили операциите по петгодишната програма за подпомагане на завръщането на афганистанските бежанци от Пакистан. Официално тристранното споразумение между Афганистан, Пакистан и ВКБООН изтича в края на декември 2006 г., но репатрирането се прекратява вследствие малкия брой на желаещите доброволно да бъдат репатрирани, както и поради началото на регистрацията за идентификация на афганистанците в страната.
ЗАТВОРЕНИ СА НАД 300 УЧИЛИЩА

Огромен брой училища и учебни заведения са затворени в южните части на страната, информират от Службата за координация на хуманитарните въпроси на ООН, позовавайки се на официални местни източници. Това става поради насочените въоръжени действия на талибанските бунтовници, които по оценка на местните наблюдатели целят създаването на образователна криза. Според Министерство на образованието само в провинция Кандахар са затворени 150 учебни заведения и около 70 000 момчета и момичета са лишени от образование. Много от учениците се страхуват да ходят на училище поради нападенията на талибаните. Само през последните шест месеца са извършени над 100 въоръжени нападение над училища, учители и ученици.

Азербайджан следва да използва агресивни методи срещу съседна Армения, за да си възвърне териториите на анклава Нагорни Карабах и околните райони, заявява азербайджанският президент Илхам Алиев, цитиран от агенция Франс Прес. Това изявление Алиев прави на откриването на редовната сесия на парламента, въпреки че преди пет години, когато двете страни станаха членове на Съвета на Европа, те заявиха, че ще решават конфликта единствено по мирен път. Алиев казва следното: “Нашата политика трябва да бъде агресивна. Ние трябва да нападаме…Ние трябва да направим информационна и икономическа атака, като в същото време засилваме нашия военен потенциал.” Наблюдателите отбелязват, че през последните години Азербайджан използва бума на цените на нефта и води стабилна политика на увеличаване на своите въоръжени сили. Според Алиев това е приоритет на неговата политика. Изказването на азербайджанския президент се прави преди посещението на т. нар. Минска група, която посредничи за разрешаването на конфликта. По неговите думи Азербайджан не отхвърля този формат на преговорите, но смята, че в тях трябва да се включат и други международни организации.

С над 1 млн. души напуснали домовете си и около 30 000 убити конфликтът между Армения и Азербайджан за спорната територия на анклава Нагорни Карабах е един от най-големите проблеми, възникнали след колапса на Съветския съюз в началото на 90-те години. В момента тази част на югозападен Азербайджан, населена предимно с арменци, се контролира от Армения, която го превзе насилствено през 1992 г. Тогава нейните войски окупират и седем съседни области, създавайки коридор (Лачинския коридор), който свързва Нагорни Карабах с Армения. Така Азербайджан губи 15 на сто от територията си. Провинцията е преименувана в Нагорно-Карабахска република, обявила независимостта си на 6 януари 1992 г. и в изключително голяма степен зависи от помощта на Армения. Освен Армения, никоя друга страна не признава републиката.

С посредничеството на Русия през 1994 г. Азербайджан и Армения подписват споразумение за спиране на бойните действия. На територията на Нагорни Карабах няма настанени умиротворителни сили. По линията на фронта има засилено присъствие на арменски и азербайджански войски, между които периодично избухват престрелки. Поради липса на политическо решение на конфликта вътрешноразселените (500 000 азербайджанци и 200 000 арменци), както и бежанците, не могат да се завърнат по домовете си.

Въпреки критиките на някои депутати спикерът на парламента Махмуд ал-Машхадани обяви, че с мнозинство е прието ново удължаване на срока на извънредното положение с 30 дни. Извънредното положение е въведено през ноември 2004 г. и ежемесечно се удължава. С него на иракските сили за сигурност се дават изключителни права за осъществяване контрола върху територията на цялата страна, с изключение на кюрдския автономен район в северната част на Ирак.

Междувременно местни официални източници информират, че в резултат на рекордно високото ниво на насилията рязко се увеличава броят на вътрешноразселените, които се насочват на север в района на град Арбил. Съобщава се също за нов рекорд в броя на жертвите сред цивилното население през септември, които въпреки спада през август с 42%, отново са достигнали равнището на юли и са надхвърлили 1000 души. В хронологията, която прави агенция Ройтерс през септември се отбелязват бомбени атентати, въоръжени нападения и сблъсъци предимно в Багдад, но така също във Фалуджа, Близък Халдия, Мусаяб, Требил, Тал Афар, Бакуба, Близък Бакуба, Наджаф, Дивания, Анбар, Хит, Рамади, Байджи, Сувайра, Махмудия, Ал-Ширкат, Балад, Туз-Хурмату, Мосул, Киркук, Рашад, Джурф Ал-Сахар, Ятриб, Близък Хавиджа, Близък Киркук, Мукдадия, Нумания, Кут, Хавиджа, Близък Сувяра, Басра, Ишаки, Длулуия, Близък Кут, Рашад, Хадитха, Дур, Искандария, Близък Дивания и др.
ПАРЛАМЕНТЪТ ПРИЕ ИЗГРАЖДАНЕТО НА КОМИТЕТ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПОПРАВКИ В КОНСТИТУЦИЯТА

Иракският парламент прие да изгради комитет за изработване проект за поправка на конституцията, с което религиозно-етническите фракции целят да прекратят политическата парализа и избегнат гражданската война. Според наблюдателите новата иракска политическа система, подкрепена от САЩ, е блокирана главно поради искането за автономия на шиитското население, населяващо богатите на нефт южни части на страната. Мнозинството на шиитите и малцинството на сунитите са се споразумели за създаването на закон за автономия на регионите, но тя да бъде отложена до края на 2008 г. В комитета за изменение на конституцията участват 27 души – 12 членове на управляващия шиитски религиозен блок, пет етнически кюрди, четири члена на основния сунитски арабски блок, а останалите са от по-малките фракции. След изработването на конституционните промени те трябва да бъдат приети от две трети от парламента и след това да бъдат подложени на референдум.

От падането на Хюсеин от власт около 35 000 иракски християни са се прехвърлили в Сирия, бягайки от жестокостите на религиозното противопоставяне в Ирак, съобщават иракски източници от сирийската столица Дамаск. Според Емануел Хошба, ръководител на местния офис на Асирийското демократично движение, броят на пристигащите в Сирия иракски християни продължава да е значителен, което се потвърждава от факта, че през 2004 г. те са били 20 000, докато сега надхвърлят 35 000.

В Ирак има около 1,2 милиона християни, което представлява три процента от 26-милионното население на страната.
Сомалия

ПЪРВА КОНТРАОФАНЗИВА НА ПРЕХОДНОТО ПРАВИТЕЛСТВО СЛЕД МЕСЕЦИ ЕКСПАНЗИЯ НА ИСЛЯМИСТИТЕ

Силите на преходното сомалийско правителство, подкрепени от етиопски войски, превзеха контролирания от съюза Ислямистки съдилища град Буур Хакаба, съобщава агенция Ройтерс, позовавайки се на източници от ислямската организация. Това е първата контраофанзива на преходното правителство след като ислямистите през юни завладяха столицата Могадишу и по-късно разшириха своя контрол над повечето от южната и централната част на страната. Според авторитетни източници от ислямисткия съюз това означава гражданска война. Буур Хакаба е стратегически град, намиращ се между Могадишу и провинциалния град Баидоа, където е седалището на преходното правителство на президента Абдулахи Юсуф. От своя страна Етиопия отрича, че подпомага преходното правителство. Преходното правителство също не признава, че получава помощ от Етиопия.

От ВКБООН информират за поток бежанци навлизащи в Кения, бягайки от въоръжените сблъсъци в района на Буур Хакаба. Според експерти на бежанската агенция, ако ситуацията продължава да се влошава до края на годината се очаква броят на бежанците там да достигне 80 000.


Судан

СКЛЮЧЕНО Е МИРНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО И БУНТОВНИЦИТЕ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ

Официални източници информират за сключване на мирно споразумение в еритрейската столица Асмара между бунтовниците от Източния фронт и правителството. Това става след четиримесечни преговори с посредничеството на Мустафа Осман Исмаил, съветник на суданския президент.

Източният фронт е съюз на две бунтовнически групировки – Конгрес на Беджа и по-малката Свободни лъвове на Рашаида, които действат в бедния район по границата с Еритрея. Те обвиняват суданското правителство, че маргинализира бедните райони и искат по-голяма автономия. От Източния фронт заявяват, че за модел на мирното споразумение е послужил мирният договор, който правителството подписа през януари 2005 г. с бунтовниците от Суданското народно освободително движение/армия (SPLM/A), слагащ край на гражданската война в южен Судан.

ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ЗА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА:

АВСТРИЯ Е КРИТИКУВАНА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДЕТЕ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ ОТ ПРИЕМНИ РОДИТЕЛИ

Европейският съд за човешките права разкритикува строгостта на австрийския бежански закон, с чието прилагане дете е взето от чужденка и дадено на семейство за отглеждане, тъй като майката не разполагала с необходимите жилищни условия и финансови средства, а така също статутът й за пребиваване бил неясен.

Казусът е с югославската гражданка Златица Мозер, чието дете Лука е взето от нея след раждането и предоставено на приемни родители за отглеждане. С единодушно решение на съдебния състав Европейският съд за човешките права постановява, че Австрия е нарушила Член 8 на Конвенцията по отношение на частния семеен живот. Наред с това съдът счита, че са нарушени и три изисквания на Член 6 по отношение на честното и публично обсъждане на казуса тъй като:

• 
  на Златица Мозер не е дадена възможност да вземе отношение по докладите на Службата за благоденствието на децата и на Службата за асистиране на Детския съд;
  
• 
  на нея не е осигурено публично изслушване;
  
• 
  не е дадена възможност публично да вземе отношение по съдебното решение детето да се даде за отглеждане.
  

Според коментара на случая ситуацията на Мозер наистина е тежка. Тя се жени за австрийски гражданин шест месеца преди раждането на Лука през 2000 г. Мозер повече не живее със своя съпруг, който междувременно подава искане за оспорване на бащинството. По време на раждането на Лука тя живее в жилище от 40 кв. м с другите си три деца. Към това се прибавя и фактът, че през август 1999 г. е получила петгодишна забрана да пребивава в Австрия поради наемане на работа без разрешение. Забрана за пребиваването в страната е предявена през ноември 2004 г.

В своето решение Европейският съд за човешките права констатира, че австрийските власти не са извършили необходимото внимателно изследване на възможните алтернативи, за да не се разделят майката и сина, като например настаняването на семейството в Дом “майка и дете”. Според съдиите като чужденци те не са лишени от възможността да пребивават в центъра за майки с деца във Виена, функциониращ в съответствие със Закона за благоденствието на децата. Отправя се остра критика към австрийските власти, че след предаването на детето за отглеждане майката не е имала възможност да се среща с него. Съдът също отбелязва, че след като е нарушен Член 8 на Конвенцията по отношение правата на Мозер, предстои австрийският Конституцион съд да анулира забраната за нейното пребиваване в Австрия.

Австрия не прави контестация по отношения на факта, че има намеса в семейния живот на Мазер, но изтъква, че решението за прехвърлянето на родителските права е взето за закрила на “здравето и морала”, както и на “правата и свободите” на Лука.

В края на септември белгийският Бежански департамент (ОЕ) обяви, че ще бъдат издадени разрешения за пребиваване на група от 78 иранци, чиито молби за предоставяне на убежище са отхвърлени. Това става след като иранците са провели седяща стачка в продължение на няколко седмици в обществена сграда, намираща се в брюкселското предградие Етербик. Департаментът официално заявява, че стачката не е оказала влияние за получаване на разрешенията за престой и че в скоро време ще бъдат издадени такива разрешения и на други лица от ирански произход. По думите на кмета на Етербик ОЕ не уточнява техния брой.

Групата протестиращи ирански бежанци влиза в конфликт с кмета на предградието в началото на септември, когато четирима от тях в знак на протест зашиват своите уста. Първоначално кметът разрешава на протестиращите да провеждат своята акция в обществената сграда, но когато някои от тях, с цел да се обърне внимание на техните искания, пристъпват към екстремистки действия, всичките са преместени на друго място. След издаването на заповедта за преместване един от четиримата със зашита уста прави опит да предизвика пожар в сградата. Част от бежанците се дистанцират от него и предупреждават кмета за опасността.
ФРАНЦИЯ:

УДОВЛЕТВОРЕН Е ИСКЪТ НА МЛАД АЛЖИРСКИ ХОМОСЕКСУАЛИСТ ДА НЕ БЪДЕ ЕКСПУЛСИРАН, ВЪПРЕКИ ЧЕ НЕ Е ИСКАЛ УБЕЖИЩЕ

Административният съд на Бордо отхвърли заповедта за експулсиране на 18-годишен алжирец, без валидно разрешение за престой, пристигнал за обучение във Франция.

Младежът влиза във Франция с туристическа виза през 2004 г. и от тогава живее при своя чичо, който има френско гражданство. Аргументът на адвоката е, че ако той бъде репатриран животът му ще бъде поставен в опасност. Съдията приема този аргумент и добавя, че при издаването на заповедта за експулсиране “префектът е направил съдебна грешка, тъй като не е отчел последствията от това действие в условията на персоналната ситуация, в която се намира даденото лице”. Съдията отбелязва, че младежът е влезнал във Франция през 2004 г. “с оскъдно облекло, тъй като е отхвърлен от своето семейство заради хомосексуалността си”. Към това съдията прибавя и факта за “неговата готовност да се интегрира във френското общество”.

Младежът, чието име не се посочва, е от алжирския град Тизи Узу, в който ислямисткото влияние е изключително голямо. Заради връзките с него интимният му приятел е бил изправен пред тамошния съд.

Испанската заместничка на премиера Мария Тереза Фернандес де ла Вега обяви, че са разбити над 700 канала за трафик на хора и са арестувани над 1 000 трафиканти. Основният поток на нелегалния трафик е организиран от Сенегал и Мавритания до Канарските острови. По нейните думи количеството на арестуваните е значително по-високо в сравнение с другите страни-членки на Европейския съюз, където общият брой на задържаните от началото на годината е 2 281. Между другото Де ла Вега информира, че Испания си сътрудничи с Европейската агенция за организиране на оперативна координация на страните-членки на ЕС (FRONTEX) за финансиране на приемателни центрове в Мавритания и Сенегал за приемане на репатрираните от Испания лица.

Говорейки на конференция на европейските обдусмани гръцкият обдусман за децата Георгос Мокос отправи призив към властите във всички страни на Европейския съюз да подобрят своето отношение към децата, търсещи убежище, и по-специално към тези, които са без придружител. В изказването си той обвинява Гърция, че третира тези деца като обикновени престъпници и ги задържа на места, където условията са изключително лоши. Мокос съобщава, че само в Атина през последните няколко месеца са задържани 42 деца, търсещи убежище, без придружител.

Гръцката брегова охрана информира, че за първите осем месеца на годината са заловени 1840 имигранти и лица, търсещи убежище, както и 52 контрабандисти,, идващи в Гърция по море. Основната част от тях са потеглили от Турция.

През миналата година в Гърция по море са пристигнали и са били хванати 3 371 имигранти и лица, търсещи убежище и 112 контрабандисти. Около 90 на сто от задържаните плавателните съдове са потеглили от Турция, а 57 на сто от контрабандистите са турци.
ШВЕЦИЯ:

ОТХВЪРЛЕНА Е МОЛБАТА ЗА УБЕЖИЩЕ НА ИРАНСКИ ХОМОСЕКСУАЛИСТ

Шведският миграционен съд отхвърли молбата за убежище на ирански хомосексуалист. По този повод местните неправителствени организации изказват загриженост припомняйки случая от 19 юли 2005 г., когато двама хомосексуалисти в Иран бяха обесени. Тогава експулсиранията на хомосексуалисти бяха спрени и сега правозащитниците се опасяват от тяхното подновяване.

В своето решение Миграционният съд се позовава на справка на шведското външно министерство, в която се казва, че няма нови случаи в Иран хомосексуалисти да са били осъдени на смърт. Шведските власти приемат официалните твърдения на иранските власти, че екзекутираните двама хомосексуалисти са били извършили и изнасилване на малолетен.

Новият шведски бежански закон, влязъл в сила на 31 март 2006 г. включва провизии, даващи конвенционален статут на лицата, които са преследвани поради своята полова ориентация. Шведските власти обаче считат, че тези случаи могат да бъдат отхвърлени, ако лицето се държи дискретно в своята страна и не привлича внимание към сексуалните си предпочитания даже и в условията на жестоки закони срещу хомосексуалистите. В случая новият закон позволява обжалване на по-висша инстанция, но според правозащитниците не е ясно доколко това ще бъде успешно.

С поредица от еднакви решения Миграционният борд издаде разрешения за постоянно пребиваване на чеченски бежанци, които до сега са имали разрешения за временно пребиваване поради военните действия в тяхната страна.

Допълнителни разрешения за престой са получили и иракчаните от централната част на Ирак заради етническите и религиозните конфликти там. Разрешение за пребиваване е получило даже иракско семейство, което не е било подложено на преследване в Ирак и по всички изгледи не се е нуждаело от закрила. Според наблюдателите взимането на тези решения е повлияно от препоръката на ВКБООН да не се извършва принудително репатриране на иракчани в Централен и Южен Ирак, тъй като в близко бъдеще няма да стане възможно хора да се завръщат там. Междувременно официалните власти констатират нарастване броя на иракските бежанци, които през първите осем месеца на годината представляват 30 % от всички бежанци.

Относно сомалийците Миграционният борд повече не счита, че в Сомалия още се води гражданска война, но не смята за възможно там да бъде извършено принудително репатриране. На тази основа на една сомалийка е дадено разрешение за постоянно пребиваване. Сомалиец е получил разрешение за временно пребиваване, защото е бил отвличан, неговата майка е убита и не смята, че ще получи подкрепа от своя клан.

С влизането в сила на новия Бежански закон на 31 март т. г. според наблюдателите се създава риск подробностите по жалбите на търсещите убежище да станат достояние на широката публика. В съответствие със закона жалбите се разглеждат от шведските административни съдилища, които по традиция правят публични всички свои решения, включително имената и адресите на жалбоподателите. Това е възбудило тревога сред бежанците и правозащитните организации, които са се обърнали към риксдага и правителството, искайки да се предприемат незабавни мерки за промяна на закона. По този повод Министерството на правосъдието е реагирало, като е заявило, че наблюдава ситуацията.

В края на септември норвежката полиция съобщи, че е арестувала Фахрад Мохамед Инджех, който през 1993 г. заедно със своя брат отвлича пътнически самолет и го принуждава да се приземи в Осло. Арестът е извършен по подозрение, че контрабандно внася амфетамини в Норвегия. Задържаният отрича обвинението.

Двамата братя отвличат самолет на Аерофлот от Баку и го принуждават да се приземи в Осло, след което са изпратени в Русия, за да бъдат съдени. През 1997 г. те са освободени и се връщат в Норвегия през Дания, като искат политическо убежище. Властите им отказват закрила, но те получават разрешение за пребиваване на хуманитарна основа, тъй като в Иран ще бъдат изправени пред смъртни присъди.
ИРЛАНДИЯ:

НОВ ИЗЧЕРПАТЕЛЕН ЗАКОН ЗА ИМИГРАЦИЯТА И УБЕЖИЩЕТО

Ирландското правителство утвърди нов проект на Закон за имиграцията, пребиваването и закрилата, който представлява изчерпателен текст, изработен да замени всичките имиграционни закони на страната, някои от които датират още от 1935 г.

В общи линии проектозаконът регулира положението на гражданите, които не произхождат от страните-членки на Европейския съюз, като се транспонира Консулската директива на ЕС относно статута на гражданите на трети страни, които в продължение на значителен период пребивават в Ирландия. Въвеждат се нови мерки за привличане на квалифицирани работници отвън, а така също се включват и мерките, произтичащи от задълженията на Ирландия по прилагането на Женвеската конвенция от 1951 г. за статута на бежанците, както и някои други инструменти, осигуряващи закрила на лицата, застрашени от преследване, физическо насилие и животозастрашаващи действия в страната на произход. Едно от основните изменения, което се въвежда с новия закон е, че терминът “чужда националност”, който ще се прилага само за лица, чийто произход е от страните извън Европейския съюз. При своя коментар на проектозакона ирландският правосъден министър Михаел МакДоуъл, в чийто ресор е имиграцията и предоставянето на убежище, подчертава, че ирландската икономика “се съревновава с икономиките на другите страни-членки за привличане на хора с опит и квалификация, каквито не достигат в Ирландия”.

Горните сведения са получени от Обединената мрежа за регионална информационна (IRIN) на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, източници на ВКБООН и международни информационни агенции. По-подробна информация, точни дати и източници за конкретни събития могат да се получат в отдела.
Октомври 2006 г.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ” В ДАБ