O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja

- Tekstet që do të hartohen mbi bazë të programit të ri;

- Tekstet ekzistuese që i plotësojnë kërkesat e këtij programi;

- Tekste të tjera alternative për realizimin e këtij programi;

- Gjuha shqipe 8, Bahri Beci;

- Leximi 8, Kujtim Rrahmani.

I. TË DËGJUARIT DHE TË FOLURIT

Rrëfimi personal (autobiografik), i një ngjarjeje të veçantë etj.);

Teksti- tipare të ndryshme të teksteve letrare dhe joletrare;

Eseja dhe lloje të saj (narrative, përshkruese, bindëse - argumentuese);

Shkrimi hulumtues (historik, biografik);

Shkrimi kreativ - tregime;

Elemntet e teatrit dhe të filmit;

Individi dhe bota;

Konflikti - ndikimi i traditës dhe i shoqërisë;

Idiomat, analogjitë, metaforat, krahasimet, në kuptimin e parë figurativ;

Kuptimi i fjalëve në kontekst, ridefinimi, rishikimi dhe argumentimi i tyre;

Struktura, organizimi dhe qëllimi i tekstit;

Ideja kryesore, hollësi të rëndësishme dhe efekte të tjera kuptimore të tekstit.

II. Tekstet letrare dhe joletrare

Ndërrimet historike (metafora, apofonia, metateza, elizioni, përngjitja, shkrirja, kontraksioni);

Ndërrimet e gjalla në gjuhën shqipe (pozicionale dhe kombinatorike);

Struktura morfologjike;

Figurat mitologjike;

Tekstet e vjetra shqipe - analizë në aspektin gjuhësor (Bogdani);

Tiparet e lirikës;

Motive letrare: pavdekësia, fantastika, vdekja, dashuria, aventura, patriotizmi, lufta, humori;

Revista letrare (shkollore).

III. Zhvillimi i gjuhës

Ndërrimet historike (metafonia, apofonia, metateza, elizioni, përngjitja, shkrirja, kontraksioni);

Ndërrimet e gjalla në gjuhën shqipe;

Formimi i emrave dhe mbiemrave;

Ndërrimet e gjalla në gjuhën shqipe;

Formimi i emrave dhe mbiemrave;

Fjala, grupi emëror dhe grupi foljor;

Fjalia dhe formimi i saj;

Lakimi i përemrave vetëvetor, pronorë, pyetës dhe të pacaktuar;

Mënyra kushtore, dëshirore, habitore dhe urdhërore e foljes dhe kohët e tyre, zgjedhimi, diatezat;

Pjesëzat, pasthirrmat;

Fjalitë e përbëra me bashkërenditje;

Fjalitë e përbëra me nënrenditje;

Fjalët me shumë uptime;

Dialektet në territoret ku flitet shqipja, dallimet mes tyre dhe shqipes standarde;

Zhvillimi historik i gjuhës shqipe dhe ndër ndikimet me gjuhët tjera.

Leximi me zë- artistik (pjesëmarrja në role, recitim, komedi);

Ideja kryesore dhe detajet(lidhjet asociative, krahasimet, kontrastet), zhanret dhe kategoritë letrare: subjekti, kompozicioni, tema, komedia, tragjedia, komentim i teksteve;

II. KULTURË E TË SHKRUARIT

Ese, raporte, kërkesa, komente, shkrimi deskriptiv (përshkrues), shprehjet e figurshme dhe frazeologjike (kuptimi I parë dhe I figurshëm);

Rregullat morfologjike, sintaksore dhe leksikore;

Fjalia foljore dhe jofoljore;

Tipet kryesore të fjalive (dëftore, pyetëse, nxitëse, dëshirore, thirrmore) dhe format e tyre (pohore, mohore); fjalitë e pavarura kryesore dhe të varura;

Kryefjala, kallëzuesori i kryefjalës, kundrinori (i drejtë, i zhdrejtë, i zhdrejtë me ose pa parafjalë);

Rrethanori (i vendit, i kohës, i shkakut) si dhe përcaktori dhe ndajshtimi;

Emri, mbiemri, përemrat vetorë, pyetës, lidhorë, të pacaktuar;

Format veprore dhe joveprore të foljeve; foljet e zgjedhimit të parë e të dytë në mënyrën dëftore, lidhore, habitore, kushtore e urdhërore;

Formimi i fjalëve të prejardhura (me parashtesë, prapashtesë, rrënjë) dhe të përbëra; sinonimet, antonimet.

PËRMBAJTJA PROGRAMORE

(34 javë x 4 orë =136 orë në vit)

1. Njohuri të përgjithshme = 4 orë

2. Gramatikë = 36 orë

3. Drejtëshkrim = 8 orë

4. Të flasim = 8 orë

5. Të hartojmë = 8 orë

1. Letërsi = 28 orë

2. Letërsi botërore = 8 orë

3. Letërsi popullore = 8 orë

4. Teknikë e recitimit = 4 orë

5. Lektyrë = 12 orë

1. Katër hartime (Dy në gjysmëvjetorin e parë e dy në të dytin)

2. Një orë për hartim e dy për korrigjim

Gjuhë shqipe

Permbajtjet programore

1. Gjuha shqpe dhe historia e saj

2. Të përshtatim tekste të vjetra në gjuhën standarde

3. Gjuha letrare dhe dialektet

4. Të përshtatim tekste dialektore në gjuhën standarde

5. Ndrrimet fonetike

6. Të jemi miq me njëri tjetrin

7. Të japim e të kërkojmë ndihmë

8. Shprehim dëshirat tona

9. Tekstet treguese

10. Analizë gramatikore e fjalsië, grupi emëror dhe grupi foljor

11. Pikësimi

12. Zgjedhimi foljeve

13. Format veprore dhe joveprore

14. Mënyra kushtore dhe kohët e saj

15. Mënyra dëshirore dhe kohët e saj

16. Mënyra habitore dhe kohët e saj

17. Mënyra urdhërore

18. Ftojmë, falenderojmë, urojmë

19. Të bëjmë përmbledhjen e një teksti

20. Skeçi dhe gazmoret

21. Tekste përshkruese

Kapitulli i III

22. Lakimi i përemrave pronorë

23. Lakimi i përemrave pyetës

24. Lakimi i përemrave të pacaktuar

25. Pjesëzat

26. Pasthirrmat

27. Formimi i emrave dhe mbiemrave

28. Fusha kuptimore e fjalës

29. Diskutojmë për emisionet e radios dhe të televizionit

30. Flasim për gazetat

31. Flasim për revistat

32. Tekstet shpjeguese

33. Fjalia e përbërë me bashkërenditje

34. Fjalia e përbërë me pjesë nënrenditur kohore

35. Fjalia e përbërë me pjesë të nënrenditura shkakore, rrjedhimore

36. Fjalia e përbërë me pjesë të nënrenditura mënyrore e krahasore

37. Fjalia e përbërë me pjesë të nënrendirura kushtore dhe lejore

38. Biografia dhe autobiografia

39. Intervista

40. Hartojmë një raport

41. Tekste argumentuese

 1. "Liria" Din Mehmeti

 2. "Krijimi i rruzullimit" Pjetër Bogdani

 3. "Më fol Shqip" Kiço Blushi

 4. "Trofeu i gjallë" Musa Ramadani

 5. "Skënderbeu" Beqir Musliu

 6. "Shqiptarët" Bajroni

 7. "Vdekja në udhët e Çamërisë" Bilal Xhaferi

 8. "Besa e Konstandinit" Popullore

 9. "Fuqia e Mujit" Popullore

10. "Balëadë nizamësh" Ismail Kadare

11. "Unë luftoj veç për liri" Gjergj Fishta

12. "Shpallja e pavarësisë" Ismail Qemali

13. "Lulja e vetëm" Asdreni

14. "Bajram Curri" Faik Konica

15. "Adili dhe Vita" Jakov Xoxa

16. "Gjumi i diellit" Sabri Hamiti

17. "Emri më i përgjakur në hartën e Evropës" Lamije Haxhiaj

18. "Kthimi i ushtarit në shtëpi" Qerim Ujkani

19. "Këtu" Agim Spahiu

20. "Anës lumit..." Naim Frashëri

21. "Shkodra në mbramje" Ernest Koliqi

22. "Poradeci" Lasgush Poradeci

23. "Moisiu në mal" Fan Noli

24. "Baladë për njeriun që zgjihej me shpresë" Eqrem Basha

25. "Plaku dhe deti" Ernest Heminguej

26. "Arkitekti dhe Perandori" Johan Manuel Gisbert

27. "Don Kishoti kundër mullinjve të erës" Migel De Servantes

28. "Trokitje në derën e çifligut" Franc Kafka

30. "Të jetosh, të dashurohesh, të kuptohesh" Leo Buscaglia

30. "Miqtë e mi lamtumirë" Gabriel Garsia Marquez

31. "Kujtimet e Adrianos" Margerit Jursenar

32. "Djali Blu" Martin Auer

33. "Beselam pse më flijojnë" Rexhep Qosja

34. "Kopraci" Molieri

35. "Romeo dhe Zhulieta" Uilliam Shekspir

36. Teatri

37. Arti i fotografisë

38. Filmi

39. "Një film shkurtër për Shqipërinë" Faik Konica

40. Radio dhe televizioni

Lektyrë

1. Pjeter Bogdani "Kenget e Sibilave"

2. Naim Frasheri "Lulet e veres"

3. Ferid Selimi "Kujtime të thinjura"

4. Ismail Kadare "Keshtjella"

5. Dritero Agolli "Shkelqimi dhe renia e shokut Zylo"

6. Mexhid Mehmeti "Monstrumiada"

UDHËZIME PËR REALIZIMIN E PROGRAMIT

Vendin kryesor në realizimin e përmbajtjes programore e zë metodologjia e mësimdhënies. Mësimdhënësi, gjatë realizimit të procesit mësimor duhet të ketë parasysh strategjinë më efektive, të cilat e mundësojnë mësimin efektiv. Për nxënësit, mësimdhënësi duhet të jetë model në mënyrën e përdorimit të shkathtësive gjuhësore dhe njherit vëmendja e tij duhet të përqëndrohet në disa parime bazë:

I. Përqëndrimi në komunikimin (shkathtësitë e komunikimit) dhe përqëndrimi në gjuhën e gramatizuar;

II. Përqëndrimi në nxënësin dhe të nxënit e tij. Në qendër të vëmendje duhet të jetë nxënësi. Karakterin, përparsitë dhe dobësitë e nxënësit mësuesi duhet të bëjë përpjekje që t`i njohë mirë, ta verifikojë a është tip i mbyllur a i hapur, frikacak apo guximtarë, a merr vetë iniciativa apo duhet të nxitet nga mësuesi etj.

Roli i mësimdhënësit është rol vendimtarë që do të ndihmonte në procesin e mësimdhënies dhe mësimnxënies. Kjo do të varet nga planifikimi i orës mësimore: përdorimi i hapësirës në klasë, d.m.th. mënyra e vendosjes së bankave si dhe aktivitetet që zhvillohen në klasë: mënyra e komunikimit, luajtja e roleve, puna në grupe etj.

BUGARSKI JEZIK

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Цел на обучението по български език са:

- Овладяване нормата на книжовния българския език чрез усвоявяне на граматичната, лексикалната, синтактичната, правоговорната и правописната норма.

- Подтикване на заинтересоваността на учениците към художествени произведения на български език.

- Усавършенстване техниката на бързото четене наум с разбиране на прочетеното.

- Запознаване на учениците със статута и характерните особености на езиците на народите и малцинствата в Сърбия.

- Формиране у учениците на точен критерий за самостоятелен избор, анализ и преценка на художествените произведения.

- Систематизиране на учебния материал по всички тематични области от учебната програма.

Образователните задачи на обучението по български език са:

- Учениците да обогатят речниковия фонд с нови думи и изрази;

- Да тълкуват и изясняват текстове от различни стилове;

- Да отсранят диалектните прояви в езика при служене с книжовната си норма;

- Да усвоят стилистичните стойности на българския език;

- Да си служат с българския книжовен език в различни речеви ситуации;

- Да систематизират учебното съдържание по всички учебни области.

ЕЗИК

Граматика

Езикът като средство за общуване /понятие, социална обусловност на развитието му/; езикът и другите средства за комуникация; езикът - най съвршено средство за комуникация.

Език - общуване - текст

Речево общуване и текст. Правила за успешно общуване. Текстът във сферата на масовата комуникация.

Диалекти и наречия в българския език. Книжовна норма.

Лексикология. Словесно богатство на българския език. Речник. Видове речници. Фразеология. Стилистично значение на думите. Основни разлики между българския и сърбския книжовен език.

Преговор, разширяване и систематизация на материала от предишните класове. Словообразуване - начин на образуване на нови думи в българския език: афискален, композиционен, флексивен и чрез сливане на думи.

Падежни остатъци в българския език - при личните местоимения и съществителните имена.

Преговор и систематизация на знанията за глагола - вид, лице, наклонение, спрежение, време, начин. Лични и нелични глаголни форми, основна функция и значение.

Повторение на всички звукови промени.

Систематизация на знанията за ударението - книжовна норма.

Правопис

Думи с две ударения в българския език.

Писане на сложни думи.

Транскрипция на чуждите думи в българския език.

Ситематизация на материала от предишните класове: употреба на главна буква, Подвижен "Ъ". Пунктуация. Слято и полуслято писане на думи, писане на неударените гласни, писане на звучните съгласни / морфологичен правопис/. Ятово правило. Писане на съкращения.

ЛИТЕРАТУРА

Черноризец Храбър: О писменех /За буквите/

Григорий Цамблак: Похвално слово за Патриарх Евтимий

Емилиян Станев: Крадецът на праскови

Ивайло Петров: Хайка на вълци

Стойне Янков: Завръщане

Паисий Хилендарски: Из "История славянобългарска"

Добри Чинтулов: Стани, стани юнак балкански!

Притча за разблудналия син (Евангелие по Лука - 15: 11-32)

Веселин Ханчев: Посвещение

Детко Петров: Чудо в нашия двор

Светослав Минков: Водородният господин и кислородното момиче

Елисавета Багряна: Стихии

Банчо Банов: Приятелство

Христо Ботев: Борба

Емануил Попдимитров: Груинската река

Добри Жотев: Язък за васульо

Десанка Максимович: Стихотворения за България

Иво Андрич: Разказ - по избор

Добрица Чосич: Откъс от подбран роман

Бора Станкович: Ташана

Извънкласно четене

Иван Вазов: Под игото

Елин Пелин: Гераците

Георги Караславаов: Снаха

Николай Хайтов: Диви разкази / или друг сборник разкази/

Произведения от автори на българите в Сърбия / по избор/ - книга

Произведения от автори на балканските народи / по избор/

Научно-популярни текстове / по избор/

Подробен анализ на темата, идеята, социалния контекст на произведението, психологическа характеристика на образите, композиция.

Модерен и класически / традиционен / прозаичен израз - разлика въз основа на сравнението на анализирани текстове.

Стилистичен анализ на произведението на синтактично и лексикално равнище.

Обобщаване на основните понятия в прозата: разказ, роман, бележка, пътепис, дневник.

Цялостен анализ на лирическо произведение.

Обобщаване на основните понятия в поезията: видове лирика. Стихосложение, видове.

При анализа на произведенията се усвояват следните понятия: мемоари, пътепис, балада, поема. Систематизация на литературните термини от предишните класове.

Усавършенстване на литературното четене / с изисквания като в предишните класове/. Личен тон при четене и казване наизуст на научени прозаични и поетични текстове.

Усавършенстване техниката на бързо четене наум с предварително поставени специални изисквания / както в VII клас /.

Упражнения за "бегло" четене на познат текст с цел придобиване на определена информация. Вживяване на ученика в " беглото" четене на непознат текст, за да се установи дали той ги интересува и дали го четат целия /статя във вестник, непозната книга и др./.

ГОВОРНА И ПИСМЕНА КУЛТУРА

Говорна култура

Разказване на собствени и чужди случки с ефектно начало и край.

Описание на:

- Сложни трудови действия с увеличаванена изискванията за точност на описанието / химически опит, дисекция в час по биология/.

- Портрет - герой от филмово или телевизионно произведение - въз основа на фабула и диалог.

- Хумористично описание. Научно описание.

Дискусия с предварително въвеждане на ученика в писане на теза; събиране на данни от различни източници /енциклопедии, лексикони, наръчници и др./.

Критически отзив за нова книга, филм, радио и телевизионно предаване.

Описание на сложен предмет и сложно трудово действие.

Портретна характеристика / герой от филм / въз основа на фабула и диалог.

Критически очерк за нова книга или филм.

Подтикване на ученика към самостоятелно творчество / четене на работите на ученика, разговор за тях /.

Отзив. Анотация.

Съчинение. Видове съчинения: съчинение - разсъждение, отговор на литературен въпрос, съчинение на свободна тема.

Молба. Протокол. Попълване на различни формуляри.

Шест домашни писмени упражнения и техен анализ по време на час.

Четири училищни писмени упражнения / един час за провеждане и два часа за поправка /.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОГРАМАТА

ЕЗИК: Граматика / фонетика, морфология и правопис/

В процеса на езиково обучение учениците се подготвят за правилно устно и писмено общуване на книжовен български език. Затова изискванията в нея не са насочени само към езикови правила и граматични норми, но и към разкриване на тяхната функция. Например, изречението не се възприема само като граматична част (от гледната точка на структурата му), но и като комуникативна част (от гледна точка на функцията му в комуникацията).

Основни програмни изисквания в обучението по граматика е учениците да се запознаят с езика и да го тълкуват като система. Нито едно езиково явление не би трябвало да се изучава изолирано, вън контекста в който се реализира неговата функция. В 1. и 2. клас в рамките на упражненията за слушане, говор, четене и писане учениците ще изучават езиковите явления без техните наименования, а от 3. до 8. клас концентрично и последователно ще се изучават граматика, съобразена с възрастта на учениците.

Последователността се осигурява със самия избор и разпределението на учебното съдържание, а конкретизирането в зависимост от възрастта се постига чрез формулирането на изисквания за обучението в отделните класове: отбелязване, виждане, усвояване, понятие, разпознаване, различаване, информация, употреба, повторение и систематизиране. С посочването на степента на програмните изискванията на учителите се помага в техния стремеж да не обременяват учениците с обем и задълбочена обработка на езиковия материал.

Осъществява се селекция на основните езикови закономерности и информацията, която се отнасят към тях.

Езиковият материал в програмата насочва учителите при тълкуването на граматичните категории да обосновават на тяхната функция, която учениците са запомнили и научили да прилагат на практика в предишните класове. Последователността и селективността в граматиката най-добре се виждат в съдържанията по синтаксис и морфология от 1. до 8. клас. Същите принципи са проведени и в останалите области на езика. Например, алтернацията на съгласните: к, г, х, я, учениците най-напред откриват в строежа на думите в V клас, а чрез упражнения и езикови игри в този и в предишните класове придобиват навици за правилна употреба на дадените консонанти в говора и писането; елементарни информации за палаталните съгласни получават в шести клас, а знанията за съществените звукови особености на българския език се систематизират в 8. клас. По този начин учениците получават основна информаця за звуковите промени, научават се да ги прилагат в езикова практика, и не са натоварени с описанието и историята на посочените явления.

Елементарн информация по морфология учениците започват да получават от 2. клас и последователно от клас в клас разширяват и задълбочават. От самото начало учениците придобиват навици да откриват основните марфологични категории, например: във 2. клас освен откриване на думи, които обозначават предмети и същества се включва и разпознаването на рода и число на думите, а в 3. клас и разпознаването на лицето на глагола. По този начин учениците се въвеждат логически последователно в морфологичните, но и в синтактичните закономерности (разпознаване лицето на глагола - лични глаголни форми - сказуемо - изречение). Думите винаги трябва да се откриват и анализират в рамките на изречението, в което се проявяват техните функции, значения и форми.

Програмното съдържание, което се отнася до ударението не трябва да се представя като отделна методическа единица. Не само в езиковото обучение, но и в обучението по четене и езикова култура, учениците трябва да се учат на книжовната норма и с постоянни упражнения (по възможност с аудио-визуални записи) да придобиват навици за слушане на правилното произношение на думите.

За овладяване на правописа е нужно да се организират различни по съдържание различни системни упражнения по съдържание. Заедно с това от самото начало на училищното обучение учениците се учат да си служат с правописа и правописния речник (училищно издание).

Упражненията за овладяване и затвърдяване на знанията по граматика до степен прилагането им на практика в нови речеви ситуации произлизат от програмните изисквания, но са обусловени и от конкретната ситуация в класа - говорните отклонения от книжовния език, колебанията, грешките, които учениците допускат в писменото изразяване. Затова съдържанието на упражненията по езиково обучение трябва да се определят в основа на системното развитие на говора и писането на ученика. По този начин езиковото обучение ще има подготвителна функция за правилната комуниция на съвременен книжовен български език.

В обучението по граматика трябва да се работи в следните насоки, показали на практика своята ефектижност:

- Насърчване на съзнателните дейности и мисловна самостоятелност на учениците.

- Премахване на мисловната инерция и ученическата склонност за подражание.

- Запознаване с ценността и стилистичните на езиковите явления.

- Разбиране на ситуационната обуславеност на езиковите явления.

- Свързване на езиковото обучение с художествената литература.

- Откриване на стилистичните функции, т.е. на изразителността на езиковите явления.

- Използване на художествената литература за стимулиране изучаването на майчиния език.

- Системни и осмислени упражнения в говора и писането.

- По-ефективно преодоляване на етапите за разпознаване на езиковите явления.

- Свързване знанията за езика с непосредствената говорна практика.

- Осъществяване на непрекъснати и системни правописни и стилистични упражнения.

- Стимулиране на ежедневната езикожа изразност на ученика.

- Посочване на граматичния строеж на стилистичните граматични средства.

- Използване на подходящи илюстрации на езиковите явления.

В обучението по граматика ефективни са онези дейности, които успешно премахват мисловната инерция на учениците, развиват техният интерес и самостоятелност, с което се стимулира изследователското и творческото им отношение към езика. Изброените насоки в обучението предполагат неговата свързаност с живота, езиковата и художествена практика, т.е. с подходящи текстове и речеви ситуации. Затова използването на извадени от контекста езикови явления е неефективно в обучението по граматика. Изолираните от контекстта изречения представляват мъртви модели подходяши за формално преписване, учене наизуст и възпроизвеждане, а всичко това пречи на съзнателната дейност на учениците и създава предпоставка за възникване на мисловна инерция.

Съвременната методика на обучението по граматика акцентира върху съществените особености на езиковите явления, а това означава върху техните значими свойства и стилистични функции, което предполага изоставяне на формалните и второстепенните белези на изучаваните езикови явления.

В езиковото обучение е необходимо езиковите явления да се отркриват в ежедневието и в езиковото обкържение, които обуславят техното значение. Учениците трябва да се насочват към използването на удобни текстове и речеви ситуации, с които даденото езиково явление естествено се явява и изказва. Текстовете трябва да са познати на учениците, а когато не са трябва да се прочетат и да се раязговаря върху тях.

За да подпомага учениците при откриването на стилистическите функции на езиковите явления, учителят трябва да знае, че запознаването със същността на езиковите явления често става чрез преживяване и разбиране на художествен текст. Това допринеся за развитието на ученическия интерес към езика, тъй като художествената литература поднася граматичното съдържание по-конкретно, по-лесно за прилагане.

Необходимо е учителят да има в предвид значителната роля на системните упражнения, т.е. учебният материал не е овладян добре, ако не е добре упражнен.

Това означава, че упражненията трябва да бъдат съставна част о работата с учебните съдържание, повторението и затвърдняването на знанията.

Методиката по езиково обучение теоретически и практически доказва, че в обучението по майчин език трябва по-бързо да се преодолее равнището на припознаване и възпроизвеждане, а с търпеливо и упорито старание да възприемат значения и навици - за приложимост и творчество. За да се отговори на практика на тези изисквания, ефективно е във всеки момент знанията по граматика да бъдат: функция на тълкуването на текста, с което се преминава от припознаването и възпроизвеждането към практическо приложение.

Прилагане на знанията за езикам на практика и тяхното преминаване в умения и навици се постига с правописни и стилистични упражнения.

Учениците трябва непрекъснато да се да се подтикват към свързване на знанията с комуникативния говор. Един от ефективните начини на работа в обучението по граматика е упражняването в използването на подходящи примери от непосредствената говорна практика. Това доближава обучението по граматика до ежедневните потребности, в които езика се проявява като мисловна човешка дейност. Обучението по този начин по-практично и по-интересно, което носи удовлетворение на ученика и му предоставя възможност за творчество.

В съвременната методика на обучение съществуват редица методически похвати, които трябва да се прилагат в програмното съдържание по езикознание и които дават възможност да се върви по всеки път за усвояване на знанията, който в рамките на учебния час получи своята структура в съзнанието на учениците.

Работата по новата учебна програма предполага прилагане на следните методически похвати:

- Използване на подходящ текст, в който се открива и обяснява дадено езиково явление. Най-често се използват кратки художествени, научно популярни и публицистични текстове, както и примери от писмените упражнения на учениците.

- Използване на изкази (примери от подходящи текущи или запомнени текстове) в речевите ситуации.

- Стимулиране на учениците да разберат цялостно и подробно подходящия теккст.

- Затвърдняване и повторение на знанията за езиковите явления и понятия, които непосредствено допринасят за по-лесното разбиране на учебния материал (ползват се примери от учебен текст).

- Стимулиране на учениците да откриват в текста примери за езикови явления, които са предмет на учебното познание.

- Съобщаване и записване на новия урок и стимулиране на учениците да прилагат изследователски подход при откриването на езиковите явления.

- Осъзнаване важните свойства на езиковите явления (форми, значения, функции, промени, изразителни възможности...).

- Разглеждане на езиковите факти от различна гледна точка, сравнителен анализ, описване и класификация.

- Илюстриране и графично представяне на езиковите понятия и техните отношения.

- Дефиниране на езиковото понятие: подчертаване свойствата на езиковите явления и откритите закономерности и норми.

- Разпознаване, обяснение и прилагане на овладения учебен материал в нови ситуации въз основа на примерите, които дават самите ученици (непосредствена дедукция).

- Затвърдняване, повторение и прилагане на усвоените знания и умения (редовни упражнения в училището и у дома).

Посочените методически похвати се допълват взаимно и се реализират непрекъснато и едновременно. Някои от тях могат да бъдат реализирани преди започването на часа в който се разглежда даденото езиково явление, а някои след неговото завършване. Така например текст, който се използва за усвояване на знания по граматика трябва да бъде представен предварително, а някои езикови упражнения са задача за домашна работа. Илюстрирането, например, не трябва да бъде задължителен етап в учебната работа, а да се прилага когато ефективността му е безспорна.

Успоредно и в единство в посочения съзнателен път протичат всички важни логически операции: наблюдение, съпоставка, заключение, доказателство, дефиниране и даване на нови примери. Това означава, че в часовете, в които изучава съдържанието по граматика няма отделни етапи, т.е. ясно забележими преходи помежду тях. Очевиден е преходът между индуктивния и дедуктивния метод на работа, като и осъзнаването на езиковите явления и упражняването.