О п р е д е л е н и е №17 в името на народа днес, 17 май 2018 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив сградата на съда, в закрито съдебно заседание



Дата22.10.2018
Размер167.56 Kb.
#92773




О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
17
В ИМЕТО НА НАРОДА
Днес, 17 май 2018 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив – сградата на съда, в ЗАКРИТО съдебно заседание в състав:


ВОЕНЕН СЪДИЯ: майор Величка ВЛАШЕВА

при секретар Виолета ДРАГИЕВА, разгледа чнд № 41/2018 г.

След като се запознах с материалите по делото и при обсъждане на въпросите по чл. 243, ал. 5 от НПК

У С Т А Н О В И Х:


  1. Делото е подсъдно на съда.

  2. Няма основание за спиране на наказателното производство.

Настоящото производство е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Досъдебно производство № 37-Сл/2016 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив е било образувано на 02.04.2016 г. при условията и по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК и е било водено срещу *** З.С.Д. за установяване дали на 02.04.2016 г. около 02.15 ч., в гр. Пловдив на бул. “***“ е управлявал л.а. „***“ ***, с рег. № ***, собственост на водача, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, или по-точно 1,38 промила, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ № ARDM 0253, като предизвикал ПТП, вследствие на което нанесъл щети по пътните съоръжения – унищожени два броя метални платна и стълбчета в разделителната ивица между платната за движение, собственост на Община Пловдив - престъпление по чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. “а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

По делото има лице привлечено като обвиняем лице на 11.05.2016 г. – *** З.С.Д. *** на л. 18, том І.

Извършено било ново привличане на обвиняемия на 29.08.2016 г. на л. 21, том ІІ.

По отношение на обвиняемия има взета мярка за неотклонение „***“.

В хода на досъдебното производство се установява следното, че с постановление от 30.09.2016 г. на л. 3, том ІІІ на прокурор при ВОП – Пловдив наказателното производство било прекратено. С постановление от 05.01.2017 г. на л. 7, том ІІІ прокурор при Военно-апелативна прокуратура – София върнал досъдебното производство за допълнително разследване.

Последвало е постановление от 26.04.2017 г. на л. 11, том ІV прокурор при ВОП – Пловдив, като отново наказателното производство било прекратено.

С последващо постановление от 10.01.2018 г. на л. 5, том ІV прокурор при Военно-апелативна прокуратура – София върнал досъдебното производство за допълнително разследване.

Последвало е постановление от 16.04.2018 г. за прекратяване на наказателното производство като е посечено основание за това, че от доказателствения материал може да се направи извода, че обвиняемият *** Д. от субективна и обективна страна не е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б “А“ от НК и наказателното производство следва да бъде прекратена на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК – деянието не съставлява престъпление. Съдът констатира, че явно се касае до техническа грешка при посочване на материалната норма по НК, по която спрямо обвиняемия *** Д. е повдигнато обвинение, тъй като те са различни по своето съдържание, а в случая то е по чл. 343б, ал. 1 от НК. Съгласно повдигнатото обвинение спрямо обвиняемото лице е водено ДП № 37-Сл/2016 г., за установяване дали на 02.04.2016 г., около 02.15 ч., в гр. Пловдив на бул. “***“ е управлявал л.а. „***“ ***, с рег. № ***, собственост на водача, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, или по-точно 1, 38 промила, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ № ARDM 0253 – видно от протокол за привличане в качеството на обвиняемо лице на л. 21, том ІІ от ДП.

В хода на досъдебното производство е била установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият *** *** З.С.Д. е постъпил на служба в БА на 18.05.2013 г. На заеманата длъжност „***“ във в.ф. *** – *** бил назначен със Заповед № ЛС -103/ 23.10.2014 г. на Командир на в.ф. *** – ***.

Познавал служебните си задължения, ***зание – „***“ (със Заповед № РД-1051/14.10.15 г.).

До момента не бил осъждан и не бил освобождаван от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а НК.

В хода разследването се установи следната фактическа обстановка:

На 01.04.2016 г. вечерта обвиняемият *** Д., след работно време посетил беседка, намираща се в гр. Пловдив, ж.к. ***, до ***. На тази беседка бил заедно със св. Р., с когото са колеги. До това място пристигнал управлявайки личния си автомобил „*** ***“ с рег. № ***. При пристигането му, както е показал св. Р. на л. 30, т. ІІ от ДП, обвиняемият *** Д. нямал вид на човек, който да е употребил алкохол. Беседката била място обособено от живущите в квартала като кът за отдих с оглед показанията на св. Р.. Там често се събирали живущите от блока за игра на карти и си провеждали разговори. Обвиняемият останал на беседката около един – два часа, като видно от показанията на св. Р. същият е посочил, че не може да уточни точен час, в който обвиняемият *** Д. си е тръгнал. По време на престоя му на беседката със св. Р. двамата водили разговор на общи теми. По време на разговора св. *** Р. употребил алкохол – бира, но не видял обвиняемия *** Д. да употребява алкохол. Военнослужещият започнал да заспива на масата в беседката и към 00,30 ч. си тръгнал, като се качил в личния си автомобил и го подкарал в неизвестна посока. Преди това казал на св. *** Р., че се прибира.

Обвиняемият *** Д. живеел сам в общинско жилище, намиращо се на адрес: гр. Пловдив, бул. “***“ № ***, ***, видно от писмо изх. № 5800-408 от 30.05.2016 г. на л. 55,том ІІ от ДП.

След като тръгнал от срещата си със св. *** Р., за времето от 00,30 ч. до 02,20 ч., бил на неустановено място, като там употребил алкохол.

Към 02,20 ч. – 02, 30 ч. отново се качил на личния си автомобил, който управлявал по бул. „***“, в посока от север към юг, в участъка от булеварда, намиращ се между стадион „***“ и кръстовището на бул. „***“ и бул. “***“. Посоката му на движение отговаряла на приближаване към дома му, който се намирал в непосредствена близост до другия край на кръстовището, между двата булеварда. Въпреки, че за да достигне до дома си трябвало да премине през кръстовището, обвиняемият направил обратен завой на кръстовището и отново поел по бул. „***“, но в срещуположна на жилището си посока, управлявайки автомобила в посока север от кръстовището, отдалечавайки се от дома си.

След като направил обратния завой обвиняемият загубил контрол над управлението на автомобила си и се врязал с предна лява част на автомобила в металните прегради, състоящи се от отделни метални решетъчни платна, монтирани стационарно по средата на затревената ивица, изградена между платната на бул. „***“ .

В следствие на ПТП-то били причинени имуществени вреди на пътната инфраструктура, стопанисвана от ОП „Организация и контрол на транспорта“ – Пловдив, в размер на 182,88 лева, изразяващи се в унищожаване на два броя метални платна в разделителната ивица на пътното платно и един брой метално стълбче за съединяване на платната.

Към момента на ПТП-то уличното осветление по бул. „***“ работило и имало добра нощна видимост. По отношение на метеорологичната справка за времето на 02.04.2016 г., видно от приложената справка с изх. № НО-114-929 от 18.04.2016 г. на л. 43, том І е установено, че температурата на въздуха е 10,4 градуса по целзий. Влажност на въздуха 90%. Вятър няма, а видимостта е до 2000 м.

Мястото на ПТП-то се намирало на 22 метра по пряка визуална линия от търговски обект – денонощен магазин, стопанисван от фирма „***ООД. По това време на денонощието дежурен служител в търговския обект бил свидетеля ц.л. Г.К., видно от уведомление на л. 60, том ІІ от ДП. Към момента на случилото се ПТП св. К. обслужвал хладилните витрини, намиращи се пред магазина.

След ПТП-то обвиняемият останал в колата няколко минути. Свидетелят К. не отишъл до автомобила, но наблюдавал случващото се. Към момента нямал представа кой управлявал автомобила. Св. К. продължил да зарежда хладилните витрини. Около катастрофиралия автомобил се спрели няколко различни, неустановени лица, които си тръгнали и, които били непознати на св. К.. Обвиняемият сам излязъл от автомобила си. Пешком и със спокоен равномерен ход, тръгнал в посока кръстовището на бул. „***“ и бул. “***“, т.е. в посока към дома си, факт установен впоследствие от проведения следствен експеримент. Св. К. проследил с поглед движението на обвиняемия и видял, че обвиняемия пресякъл уличното платно на бул. „***“ в посока Военна болница и след това пресякъл уличното платно на бул. „***“ в посока юг (към аптеката и игралната зала), където в непосредствена близост се намирал дома на военнослужещия, обстоятелство, което св. К. узнал при проведения следствен експеримент впоследствие.

След около десет минути обвиняемият *** Д. се върнал на мястото на ПТП-то, като носил със себе си теглителна кука със здраво пристегнато към нея въже. Факт, възприет и от св. К., който в показанията си на л. 27, том ІІ е показал, че възприемайки обратното връщане на обвиняемия *** Д., е показал, че съшият е носил нещо в себе си, в ръката си е държал нещо, което му се е сторило, че е въже.

В този момент по бул. “***“ случайно, не по сигнал за ПТП, преминавал полицейски автомобил в състав полицейските служители на сектор ПП „Пътна полиция“ – Пловдив – свидетелите – мл. *** Т. и *** Ч..

Полицейските служители, виждайки ПТП-то, спрели до катастрофиралия автомобил. В МПС-то не окрили водача му. Поради тази причина попитали, кой е водача на МПС и при тях дошъл обвиняемия *** Д.. Полицейските служители предприели действия по установяване на самоличността му.

Поискали документите на обвиняемия *** З.Д.. Поискали да го тестват, защото много силно миришел на алкохол. Бил видимо неадекватен и пиян – силно миришел на алкохол, говорът му бил много „завален“, „влачил“ като говорил, изговарял провлечено думите, много време забавял отговорите на зададените му въпроси, походката му била нестабилна.

На полицейските служители направило впечатление, че първоначално обвиняемият не искал да дава алкохолна проба. Искал колегиално да не го тестват. Първоначално отричал той да е карал.

Полицейските служители тествали обвиняемия с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабричен № ARDM 0253, като уредът отчел показания 1,38 промила алкохол.

Полицейските служители съставили акт за установяване на административно нарушение № 16-1030-000945/02.04.2016 г. на л. 30, том І, в който отразили, че обв. *** З.Д. е управлявал собствения си лек автомобил с несъобразена скорост и че управлявал след употреба на алкохол. В акта обвиняемият собственоръчно написал възражение „Не съм се движил с несъобразена скорост“. Не възразил срещу констатацията за управление след употреба на алкохол.

Полицейските служители издали талон за медицинско изследване на кръвта № 0405663, който бил връчен на обвиняемия, но той отказал да даде кръвна проба на л. 40, том І.

Обвиняемият се обадил, около 03,00 ч. на 02.04.2016 г., на свидетеля *** Н. – ***а, в който служил. Докладвал за ПТП-то, звучал много притеснен, на три пъти попитал дали ще го уволнят.

На мястото на ПТП-то дошъл камион на „Пътна помощ“, св. Б., чиито водач бил случайно уведомен от неустановен водач на автомобил.

Била уведомена РС „Военна полиция“ – Пловдив и започнало разследване на инцидента.

Не бил подаван сигнал за ПТП на Национален телефон 112. Не били съхранени записи от камери и микрофони, с които бил оборудван полицейския автомобил. Не били съхранени записи от камери на игралната зала, покрай която преминал обвиняемия на път за дома си.



Горната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата по делото.

Въз основа на установената фактическа обстановка могат да се направят следните изводи:

1. По отношение на причинените щети – унищожени и повредени елементи – метални платна от разделителната ивица между платната на бул.***. Щетите са в размер на 182,88 лева и в този смисъл не надхвърлят 14 минимални работни заплати, поради което деянието е несъставомерно.

2. По отношение на обвинението и приетата линия на защита от обвиняемия: В резултат от проведените разпити на свидетеля ц.л. К. и очни ставки с негово участие, както и в резултат от проведения следствен експеримент л. 44 – л. 45, том ІІІ се доказа, че свидетелят ц.л. К. е разполагал с обективна визуална и времева възможност да проследи всички описани от него събития – като време, място и действия. Провери се и възможността му за правилна преценка за изминало време, като в съдебно заседание, при разпита му пред съдия, в хода на ДП, бе зададен съответен въпрос и беше констатирана правилната му ориентация за изминалото време. Били проверени при сходни, дори идентични условия, възможността на К. да наблюдава походката и траекторията на движение на обвиняемия към дома му. Било е установено, че времетраенето на придвижването от мястото на ПТП-то до жилищната сграда, в която живее обвиняемия е 1,38 м. (една минута и тридесет и осем секунди). Установило се, че е било обективно възможно, във времево отношение, обвиняемият да напусне мястото на ПТП-то, да извърши описаните от него действия (търсене на теглително въже и употреба на алкохол) и да се завърне на мястото на ПТП-то в рамките на твърдения от него и свидетеля ц.л. К. времеви интервал от десетина минути.

Поведението на обвиняемия пред полицейските служители и обстоятелствата, за които те свидетелстват – наличие на миризма на алкохол и признаци на алкохолно опиянение, намират своето обяснение в употребения от обвиняемия алкохол в дома му след ПТП.

Първоначалните опити на обвиняемия да склони полицейските служители да не изпълнят служебните си задължения и да не го тестват за алкохол, както и опита да ги заблуди, че не бил управлявал той автомобила се обясняват от съзнаването от обвиняемия, че е нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата, като е напуснал мястото на ПТП-то и съзнаването от него, че все пак е употребил алкохол, макар и след ПТП-то и, че контролният уред, при евентуална проба, няма как да не отчете тази употреба.

След приобщаване към доказателствата по досъдебното производство на антропологични данни за обвиняемия са били назначени две съдебно-медицински експертизи на л. 32, том ІV и допълнителна СМЕ на л. 61, том ІV.

Първоначалната експертиза била възложена на Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – Пловдив, като ръководителят на катедрата служебно определил *** П. Т. като вещо лице, което да изготви експертното заключение. Допълнителната експертиза била възложена на същото вещо лице – доц. Т., тъй като той е следвало да доизясни експертното си заключение, като отговори на допълнително поставени въпроси.

Вещото лице, както в първоначалното си, така и в допълнителното си заключение, изразява становище, че обвиняемия бил употребил алкохол преди ПТП, като обосновал извода си въз основа на доказателствата по делото и въз основа на научнообосновани методи, като взел предвид времето за резорбция на алкохол и състоянието на обвиняемия. Вещото лице аргументирано е приел, че ако обвиняемия бил приел след ПТП-то посоченото от самия него количество алкохол, трябвало алкохолната му концентрация да бъде в порядъка от 1,25 промила до 0,99 промила, а не тази, която била установена с техническо средство – 1,38 промила.

Заключение на вещото лице било направено въз основа на проучване на медицински изследвания в тази насока, които отчитат различни фактори, имащи значение за резорбцията на алкохол. Заключението, като достатъчно аргументирано, се приема от водещия разследването следовател, като обосновано и обективно. Това заключение води до извода, че обвиняемият е приел алкохол преди ПТП-то.

За да бъде съставомерно деянието по чл. 343б, ал. 1 НК, законът изисква да се установи – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

Няма доказателство, което да опровергае обясненията на обвиняемия, че бил употребил в дома си около *** – 200 мл. алкохол, след ПТП-то. Приема се, че действително обвиняемият управлявал МПС, след като бил употребил алкохол, преди да настъпи ПТП-то, но и че употребил алкохол след ПТП-то.

Ако приетият алкохол (след ПТП-то по твърдение на обвиняемия) могъл на собствено (самостоятелно) основание да доведе до концентрация на алкохол в кръвта от 0,99 до 1,25 промила (съгласно допълнителното заключение на вещото лице), това означава, че при приета от вещото лице концентрация на алкохол от 1,47 промила към момента на ПТП (чрез „връщане“ на концентрацията 1 38 промила, измерена с техническото средство), приетият от обвиняемия алкохол преди ПТП-то довел до концентрация на алкохол в кръвта на обвиняемия преди ПТП-то в границите от 0,48 до 0,22 промила, което налага извода, че употребеният алкохол преди ПТП-то не е бил в количество, което да сочи на съставомерно деяние.

Субект на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК може да бъде всяко лице, управлявало моторно превозно средство, след като е употребило алкохол и наличието на алкохол следва да бъде над 1.2 %о.

От обективна страна престъплението се характеризира с това, че употребата на алкохол, следва да бъде установена по надлежния ред, сочи прокурорът в постановлението си.

Форма на вина – пряк умисъл. Деецът следва да съзнава общественоопасния характер на деянието, да предвижда неговите общественоопасни последици и да цели неговото настъпване.

След приключване на разследването прокурор при Пловдивската военно-окръжна прокуратура (ПВОП) с Постановление от 16.04.2018 г. е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК. От възприетата обстановка и събрания доказателствен материал представителят на ПВОП е приел, че може да се направи извод, че обв. *** Д. от субективна и обективна страна не е осъществил състава на престъпление и наказателно производство следва да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 пр. 2 НПК – деянието не съставлява престъпление.

Препис от горното постановление на прокурора е бил връчен лично на обв. *** Д. на 19.04.2018 г.

Обвиняемият *** Д. е останал недоволен единствено от основанието, което прокурора е посочил в постановлението за прекратяване и е обжалвал акта на прокурора пред Военен съд – Пловдив, чрез своя защитник адв. И. от АК – Пловдив.

І. По допустимостта на жалбата

Жалбата срещу постановлението на прокурор при ПОВП за прекратяване на досъдебно производство № ДП № 38-Сл/2016 г. е подадена от лице, което притежава необходимата активна процесуална легитимация – защитник на обв. *** Д., видно от приложения договор за правна помощ на л. 35, том ІІІ от ДП.

Жалбата е с вх. № 132 и е подадена в законоустановения срок на 23.04.2018 г.

Съдът, след като прецени гореизложеното, установи, че жалбата е процесуално допустима.


ІІ. По обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство
В жалбата адв. И. от АК – Пловдив, защитник на обвиняемия *** Д. е навел доводи, че изцяло приема изложените констатации по отношение на фактическите обстановка, посочена от представителя на ПВОП. Единствено моли съда да извърши преценка относно основанието за прекратяване на наказателното производство. Защото от една страна представителя на ПВОП е приел, че Д. от субективна и обективна страна не е осъществил състава на престъплението, което покрива хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК, а именно, че противоправното или престъпното деяние не е извършено, а от друга страна прокурорът е приел, че обвинението, което е повдигнато на обв. *** Д. не съставлява престъпление,, като този му довод припокрива хипотезата по чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК.

Ето защо моли съдът, след преценка на доказателствата, относно правното основание за прекратяване, да обсъди, коя от двете хипотези е налице. Сочи, че едно деяние по своята правна същност или е такова и от доказателствата не се доказва да е осъществено от обективна и субективна страна, или по смисъла на НК не е престъпление. Налице е вътрешно противоречие в постановлението на ПВОП. Ето защо моли съда единствено да измени постановлението на основание чл. 243, ал. 6, т. 2, предл. 1 от НПК, относно основанието, въз основа на което е прекратено наказателното производство, а именно, че се касае за хипотеза по реда на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК.


В постановлението си за прекратяване на наказателното производство прокурорът е изложил следните свои правни съображения, които според него са му дали основание, за да прекрати наказателното производство, вписвайки, че от събрания доказателствен материал може да се направи извод, че обв. *** Д. от субективна и обективна страна не е осъществил състава на престъпление и наказателното производство следва да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК – деянието не съставлява престъпление.

Съдът, след преценка на прекратителното основание, и при съпоставка с доказателствения материал приема, че постановлението от 16.04.2018 г. на прокурора за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 37-Сл/2016 г. по описа на ПВОП в действителност е налице вътрешно противоречие в постановление относно основанието, което е вписано като прекратително основание – чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК – деянието не съставлява престъпление и събраните по делото доказателства, че липсва обективната и субективната страна на престъплението. В действителност съдът приема, че е налице хипотезата по реда на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК. За да достигне до този извод съдът излага следните изводи:

В жалбата е наведен единствено довод относно прекратителното основание, че се касае за основание за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК, а не чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК. Съдът счита, че в конкретния случай е налице постановление за привличане на обв. *** Д., за установяване дали на 02.04.2016 г., около 02.15 ч., в гр. Пловдив, на бул. “***“ е управлявал л.а. „***“ ***, с рег. № ***, собственост на водача, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, или по-точно 1,38 промила, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ № ARDM 0253 – видно от протокол за привличане в качеството на обвиняемо лице на л. 21, том ІІ от ДП.

Съдът приема, че в конкретния случай е налице прекратително основание по реда на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК, т.е. че деянието не е извършено и да приеме жалбата за основателна излага следните доводи:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се доказа, че обвинението, което е повдигнато на обв. *** Д. по реда на чл. 343б ал. 1 от НК, попадащо в Глава ХІ, Раздел ІІ от НК и за да е извършено следва да е осъществено от обективна и субективна страна. От обективна страна, за да е осъществено деянието следва да се установи, че обв. *** Д. в момента на констатиране на деянието от полицейските служители е управлявал МПС л.а. „***“ ***, с рег. № *** и с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез техническо средство „Алкотест Дрегер“ № ARDM 0253
Съдът не приема довода, изложен в постановлението, че обективната страна на престъплението се характеризира само с употребата на алкохол, която следва да бъде установена по надлежния ред. Напротив самото престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК е двуактно, т.е. същото ще е осъществено чрез две отделни прояви – привеждане на организма на водача в пияно състояние, след като е употребен алкохол (състояние, което може да се установи не само въз основа на писмени доказателства, но и въз основа на свидетелски показания постановление на ВС № 1/83 г., т. 4 б. ”д”) и то в количества по-големи от 1,2 промила и управление на МПС, т.е. обв. *** Д. следва да е управлявал МПС при отпочване на действията по проверката му от полицейските служители. Като самото МПС трябва да е било и в движение и обв. *** Д. да се е намирал в него. Тези две прояви поотделно не осъществяват престъпен състав, но свързвайки ги помежду си водят до осъществяване на състава по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Видно от събраните по делото гласни доказателства св. К. е възприел действията на обвиняемия *** Д., а именно, че след удара на МПС-то в металните прегради, представляващи решетъчни платна, монтирани стационарно по средата на затревената ивица, изградена между платна на бул. “***“ е възприел как обв. Д. напуска МПС-то. Едва в един по-късен момент на мястото, както сочат двамата полицейски служители в показанията си – св.Т. на л. 23, том І и св. Ч. на л. 24, том І по време на дежурството им на 02.04.2016 г. и при движението им по бул. „***“ забелязали МПС л.а. „***“ ***, с рег. № ***, което вече се е било блъснало в оградите на разделителната ивица между двете платна. Полицейските служители спрели служебния автомобил. Попитали кой е водача, тъй като в посоченото по-горе МПС не се е намирал такъв. При св. Ч., който попитал кой е управлявал МПС дошъл обв. *** Д., който обяснил, че воланът му затегнал и поради тази причина се ударил в предпазната ограда на пътя. От това следва изводът, че полицейските служители не възприели към този момент водач вътре в купето на МПС-то, т.е. МПС-то не е било в движение, тъй като обв. Д. в този момент се завръщал от жилищният блок, в който живеел. На въпроса от страна на служителите на полицията, кой е водачът, той чистосърдечно ги уведомил, че е той. Липсва самото констатиране по управление на МПС.

Наличието на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, както и в настоящия случай е квалификация, съответстваща на т.нар. ”пияно състояние”. Същото е установено с всички допустими доказателствени средства по НПК. В настоящия случай по категоричен начин се установи, че е налице наличие на алкохол в кръвта на обв. *** Д., но не се доказа самото управление на МПС-то. Това дава основание на съда да приеме, че обвинението, което е повдигнато на обв. *** Д. не е осъществено от обективна страна, липсва установяване на самото управление на МПС.

От СУБЕКТИВНА страна деянието следва да бъде доказано, че е извършено умишлено. В действителност, за да се приеме наличието и на субективната страна, следва да се докаже, че обв. *** Д. е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е и искал настъпването на обществено-опасните му последици. В конкретният случай се установи, че към момента на отпочване на самото събиране на данни относно факта, кой е водача на МПС, обв. *** Д. не се е намирал вътре в купето на МПС, което не е било и в движение. Факт потвърден и от полицейските служители. Ето защо липсва и състав на чл. 11, ал. 2 от НК. При тази съпоставка, относно горните констатации, съдът приема, че в действителност деянието по реда на чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е налице повдигнато обвинение спрямо обв. *** Д. не е извършено нито от обективна, нито от субективна страна, което съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК попада в хипотезата на предложение първо, а именно, че деянието не е извършено, а не на предложение второ по тази норма. Съдът приема изложените фактически констатации всички останали фактически констатации, касаещи фактическата обстановка.

Предвид гореизложеното съдът следва да се позове на нормата по реда на чл. 243, ал. 6, т. 2, предл. 1 от НПК, като измени единствено основанието за прекратяване на наказателното производство по ДП № 37-Сл/2016 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив като приема, че е налице хипотезата по реда на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК, а именно, че деянието, за което е повдигнато обвинение спрямо обв. *** Д. по реда на чл. 343б, ал. 1 от НК не е извършено, а не че не съставлява престъпление по чл. 24 ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК, като в останалата част следва да го потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 предл. 1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ постановление от 16.04.2018 г. на прокурор при Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 37-/Сл/2018 г. единствено в основанието за прекратяване на наказателното производство, като вместо по реда на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК ПРИЕМА, че е налице прекратително основание по реда на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НПК, а именно, че деянието, за което е повдигнато обвинение спрямо обвиняемия *** З.С.Д. по реда на чл. 343б, ал. 1 от НК не е извършено, а не че не съставлява престъпление, като ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част.

Определението може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия пред Военно-апелативен съд – София в седмодневен срок от съобщаването му.


ВОЕНЕН СЪДИЯ:
Каталог: img -> File -> prisadi
prisadi -> Заседание доказателства по делото съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по Присъда №16 от 16. 11. 2015 г по нохд №22 / 2015 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Мотиви по Присъда №13 от 18 март 2014 г по нохд №47/2014 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Г., към 20. 00 часа, на стадиона в с., общ., обл., непосредствено след края на футболната среща от „**“ между отборите на с., общ и с., общ., Б. Д. Б., като съизвършител с ц л. Л. Л. Б., Ударил с юмрук в гърдите М. Г. Г
prisadi -> Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по нохд №232/16г по описа на военен съд Пловдив
prisadi -> О п р е д е л е н и е №15 в името на народа днес, 28 август 2015 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив сградата на съда, в закрито съдебно заседание


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница