О п р е д е л е н и е номер седемнадесети февруари Година 2014 С. В и м е т о н а н а р о д а софийският окръжен съд, Наказателно отделение, Първи въззивен състав На седемнадесети февруари Година 2014 в закрито заседание

На седемнадесети февруари Година 2014

В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОЛГА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

2. ЯНА НИКОЛОВА

Секретар

Като разгледа докладваното от съдията Николова

В.ч.н. дело по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.345 вр. чл.341, ал.2 вр. чл.249, ал.3 НПК, образувано по частен протест от районния прокурор на районна прокуратура гр.Сливница срещу разпореждане от 03.12.2013 г. на съдията-докладчик по н.о.х.д. № 699/13 г. по описа районен съд - гр.Сливница, с което на основание чл.249, ал.2 НПК е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на двамата обвиняеми на досъдебното производство.

С подадения по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.341, ал.2 НПК частен протест е поискана отмяната на посочения съдебен акт с доводи за неговата неправилност.

В протеста са развити подробни съображения, с които се мотивира довода за неправилност на обжалвания съдебен акт, които по същество се свеждат до твърдението, че първият съд извън своите правомощия е върнал делото на прокурора, като е дал указания за приложението на материалния закон. Същевременно се твърди, че съдържанието на обвинителния акт изцяло удовлетворява изискванията на чл.246 НПК, като не са допуснати сочените от първия съд процесуални нарушения, които да ограничават правата на обвиняемите.

С посочените доводи е поискана отмяната на обжалваното разпореждане на съдията-докладчик и връщане на делото на първоинстанционния съд за насрочване и разглеждане в открито съдебно заседание.

Настоящият въззивен състав в рамките на своите правомощия по чл.345, ал.1 и ал.2 НПК, като взе предвид доводите, изложени в частния протест, атакуваното разпореждане на Сливнишкия районен съд и материалите по делото, намира за установено следното:

Съдебното производство е било образувано по реда на чл.247, ал.1, т.1 НПК по внесен обвинителен акт от районна прокуратура гр.Сливница, с който е повдигнато обвинение срещу двамата обвиняеми В. Г. С. и П.Б. . както следва: срещу обв.В.С. - за престъпления по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.7 и т.10, пр.3 и пр.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК, по чл.339, ал.1, пр.1 и пр.2 НК и по чл.339, ал.1, пр.2 НК и срещу обв.П.Петров – за престъпления по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.10, пр.3 и пр.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, по чл.339, ал.1, пр.1 и пр.2 НК, по чл.339, ал.3, пр.2 НК и по чл.339, ал.4, пр.2 вр. ал.3 НК.

При решаването на въпросите по чл.248 НПК съдията-докладчик е възприел, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.248, ал.2, т.3 НПК, ограничили процесуалните права на обвиняемите, мотивирали прекратяването на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им.

Най-напред първият съд е приел, че е налице неяснота в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на обвинението, повдигнато на обв.В.С., за двете престъпления по чл.339, ал.1 НК, като е приел, че очертаната фактология в обвинителния акт сочи състава на едно престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, което обаче не било отразено в правната квалификация на деянието и по този начин е внесена неяснота в обвинението. Указал е сочената неяснота да се отстрани, като прокурорът изложи „становището си относно тезата си за квалифициране на престъпната дейност на обв.С. в две отделни престъпления…като се изложат доказателства в подкрепа на всеки един от съставомерните елементи на хипотезата, съответно това да бъде отразено, както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт”.

На второ място първият съд е счел, че е налице противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговата заключителна част по отношение на повдигнатото срещу обв.П.Петров обвинение за престъпления – по чл.339, ал.1, пр.1 и пр.2 НК и едновременно по чл.339, ал.3, пр.2 и ал.4 НК, тъй като двете обвинения са взаимно изключващи се. Първият съд е развил съждения в насока, че в хипотезата на чл.339, ал.1 НК съставомерен обективен елемент на деянието е липсата на надлежно разрешение за придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, каквото се твърди в обвинителния акт обв.П.П.в да не е притежавал, същевременно хипотезите на чл.339, ал.3 и ал.4 НК предполагат наличието на надлежно разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Посочените изводи на съдията-докладчик, мотивирали прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора, не намират правна подкрепа, като доводите на прокурора, развити в частния протест срещу обжалваното разпореждане, са основателни и споделени от въззивната инстанция.

Не са налице сочените от съдията-докладчик неясноти и противоречия в обвинителния акт. Предназначението на обвинителния акт е дефинирано с ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д.№ 2/2002 г., ОСНК – да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Изискванията към съдържанието на обвинителния акт са поставени в разпоредбата на чл.246 НПК и в конкретния случай внесения обвинителен акт напълно ги покрива. В обвинителния акт се съдържат достатъчни по обем и съдържание данни, относно времето, мястото и начина на извършване на деянията и участието на обвиняемите в осъществяването им. В този смисъл е неоснователен упрекът, отправен от съдията-докладчик към съдържанието на обвинителния акт, за неясноти или непълноти, каквито няма. Фактическата обстановка е изложена ясно и последователно, а дали правната й квалификация, предложена от прокурора е правилна, е въпрос от кръга на визираните по чл.301 НПК, на който съдът следва да отговори с присъдата си. Доколкото прокурорът е dominus litis в досъдебната фаза на наказателното производство, негова е преценката при какви факти и правна квалификация да повдигне обвинението, в рамките на които съдът ще следва да се произнесе с присъдата си и според правомощията си – да признае за виновен и да осъди подсъдимия или да го оправдае. Противното би означавало на съдът да бъде предоставена възможност в полза на една от бъдещите страни в съдебния процес, съответно във вреда на друга, да преценява доказаността на обвинението или неговата правилна правна квалификация, което влиза в противоречие със задължението му да бъде безпристрастен арбитър в спора между тях.

Предвид на изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне на друг състав на първия съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия. Връщането на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд се налага от изложените в обжалвания съдебен акт съждения на съдията-докладчик по въпросите, свързани с правната квалификация на деянията, за които е повдигнато обвинението, което е основание същият да се счита предубеден по смисъла на чл.29, ал.2 НПК.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 НПК Софийският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:
ОМЕНЯВА разпореждане от 03.12.2013 г. на съдията-докладчик по н.о.х.д. № 699/13 г. по описа районен съд - гр.Сливница, като

ВРЪЩА делото на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ЧЛЕНОВЕ: 1.