Стратегии за учебно мотивиране на учениците (Педагогически умения за учебно мотивиране)

1. 
   Същност и видове мотивация за учене. Да мотивираш един ученик означава да му изградиш система от причини, които предизвикват учебна активност. Това са: да се стреми към висока оценка, страхува се от ниска оценка, активен е, защото се влияе от поощрения и наказание, защото има респект, амбициозен е, иска да бъде пръв, изпълнителен е; възприема целта на обучението като ценна за себе си; възприема учебното съдържание като полезно за себе си; учителят има авторитет и той се стреми да изпълни изискванията, които човек, който уважава, преподава; стреми се да се хареса и др. Могат да бъдат обособени две големи групи:
   

• 
  На външните мотиви – не произтичат от спецификата на обучението (стремеж към висока оценка, страх от ниска оценка и т.н.) Те са само едно средство за въздействие за ученика. Тази група може да бъде наречена мотивация-средство.
  
• 
  Целта в развитието на личността е формиране на вътрешни мотиви на обучението (произтичат директно от спецификата на обучението). Спецификата на обучението се състои от най-малко три особености:
  

• 
  Цел – когато ученикът разбира целта на обучението и разбира, че тя ще му донесе конкретни резултати (ще се реализира, ще получи по-голяма заплата и т.н.)
  
• 
  Съдържание – активността на ученика се дължи на съдържателни мотиви, ако той разбира материала като полезен, интересен, нов, предизвикателен, занимателен, научно систематизиран и т.н.
  
• 
  Специфичен процес на обучение – от процеса произтича процесуална активност за решаване на учебни проблеми – ученикът разбира целта на обучението като привлекателна.
  

1. 
   Външната мотивация е нетрайна и неустойчива, защото напуска личността с изчезването на външната награда. А вътрешната мотивация е трайна и устойчива, защото е част от личността.
   
2. 
   Вътрешната мотивация, за разлика от външната, осигурява пълноценна реализация на потенциала на личността, а следователно и неговото пълноценно развитие.
   

2. 
   Теоретичен модел на умението.
   

1. 
   Определение – умението представлява система от високо организирани интелектуални и практически действия на учителя, чрез които се реализира мотивиращото въздействие на обучението. Обектите на изменение на умението са два:
   

• 
  непосредствени обект на изменение - представлява характеристика на обучението, а именно неговото мотивиращо обучение
  
• 
  опосредствен обект на изменение, който представлява характеристика на личността, а именно нейната мотивация за учене.
  

2. 
   Компоненти на умението – състои се от четири компонента и представлява дидактически умения, а именно: стратегия „успехи и неуспехи“, стратегия „методи на обучение“, стратегия „хуманни взаимоотношения“, стратегия „рационални аргументи“.
   

3. 
   Дидактическа стратегия за учебно мотивиране „успехи и неуспехи“. Под стратегия разбираме система от начини за постигане на определена цел. Тази стратегия е основана на две положения:
   

• 
  Положение за мотивиращото въздействие на успеха.
  
• 
  Положение за необходимостта от позитивна преработка на неуспеха.
  

• 
  С кои индивидуални особености е необходимо да се съобрази учителят – тези, които са съществени за обучението. Това се тези, които непосредствено се отразяват върху учебните постижения на учениците – обучаемост, мотивация за учене, индивидуален стил на учене.
  
• 
  Прилагането на индивидуалния подход изисква на първо място диагностика на особеностите на личността. Чрез какви методи учителят осъществява тази диагностика? Има един-единствен метод – наблюдение. Наблюдават се учениците в различни ситуации и се правят заключения.
  
• 
  Необходимо ли е да се прилага отделен индивидуален подход към всеки ученик, въз основа на факта, че всеки представлява уникална личност? В условията на класно-урочната система това е невъзможно. Учителят прилага този подход чрез формиране на т.нар. типологически групи ученици – обединени от наличието на едно и също съчетание на индивидуални особености. Въз основа на обучаемостта и мотивацията за учене може да се формират 4 групи:
  

II – Ученици с висока обучаемост, но с ниска мотивация за учене (могат, но не искат);

III – Искат, но не могат

IV – Не искат и не могат (изоставащи ученици)

• 
  Способности (стабилен фактор);
  
• 
  Усилия (вариативни фактори);
  
• 
  Късмет (вариативни фактори);
  
• 
  Труд
  

4. 
   Дидактическа стратегия за учебно мотивиране „методи на обучение“. Тази стратегия е обоснована на привлекателността на обучението – тя е причина за активност, т.е. ученикът е активен, защото обучението е занимателно, интересно и т.н. Тази привлекателност се постига чрез т.нар. интерактивни методи на обучение, т.е. това са методи, при които има активно (интензивно) взаимодействие между участниците в процеса на обучение. От учителя се изисква да защити собствена гледна точка, да влезе в спор, да се превъплъти в някаква роля. Така се постига усвояване на знанията със собствени усилия (първо предимство на интерактивния метод), второ – правят процеса привлекателен. Всеки интерактивен метод съдържа въпроси и задачи, които провокират мисленето. Съществува голямо разнообразие от интерактивни методи. Ето някои от тях:
   

• 
  Дискусия (свободна, вътрешно групова, междугрупова, дихотомна, трихотомна, ролева)
  
• 
  Евристична беседа – учителят и учениците разговарят по такъв начин, че учениците самостоятелно да открият знанията, които учителят иска да им преподаде (Сократова беседа);
  
• 
  Игрови методи;
  
• 
  Мозъчна атака (Brainstorming) – учителят поставя практически проблем за разрешаване и изисква от учениците да го разрешат; предлагат се всякакви идеи, които се записват (може да са дори нереалистични и абсурдни). Опитът показва, че често новите решения отначало изглеждат абсурдни. След това се провежда „отсрочено обсъждане“ /“Приложно въображение“ – Озбърн/: 1). Всеки предлага своето решение; 2).След два – три дни се провежда обсъждане (за да остане само идеята, а да не мислим за личността, която я е предложила, за да не се влияем от нея).
  

В отрицателния смисъл манипулацията е въздействие с прикрита користна цел (не ме е грижа за този, когото манипулирам). От тази гледна точка в образованието, възпитанието е с положителна цел – манипулацията се прави с благородна цел. От положителна гледна точка манипулацията е прикрито въздействие с прикрита цел, за да се постигне активност. Най-професионалното възпитание е манипулативно. Вместо директен метод (трябва да решите тази задача), се прилага интерактивен метод, за да стане задачата интересна, забавна.

5. 
   Дидактическа стратегия за учебно мотивиране „хуманни взаимоотношения“. Основана е на авторитета на учителя. Авторитетът е причина за активност – ученикът се стреми да изпълни изисквания, поставени от човек, когото уважава. Как учителят изгражда своя авторитет? Компетентността не е достатъчна. Трябва да се добави и умението на учителя да изгражда хуманни взаимоотношения. Кой е продуктивният модел за изграждане на взаимоотношения? Например модел „Уважение и взискателност“ (когато си партньор с ученика – двамата съзнателно и целенасочено работят за изпълняването на обща цел).
   

1. 
   Свободата е мощно средство за самопознание и опознаване на околната среда. Личността има най-голяма възможност да усвои фундаментални житейски истини.
   
2. 
   Свободата е не само средство за самопознание, а и за диагностика на личността. Когато е свободен, човекът показва своите отношения /+ или -/ към нещата, а когато личността е под диктат, тя е прикрита. Следователно свободата е средство за контрол (така опознавам по-добре учениците, мога да прогнозирам по-добре учениците).
   

6. 
   Дидактическа стратегия за учебно мотивиране “рационални аргументи“ – основана е на словесни доказателства за ценност на знанията и смисъла на учене. Учителят търси ярки аргументи за предоставяне на доказателства в полза на обучението.