Индивидуализация и диференциация на обучението (педагогическото умение за индивидуализация и диференциация на обучението)

1. 
   Определение – умения, чрез които се осъществява диференциращата функция на обучението. Обектите на изменение са два:
   

• 
  Непосредствен обект – характеристика на обучението, а именно неговата диференцираща функция.
  
• 
  Опосредстван обект – характеристика на личността, а именно нейните индивидуални особености.
  

2. 
   Компоненти:
   

• 
  Умение за диагностика на индивидуалните особености на учениците.
  
• 
  Умение за прилагане на стратегии за диференциране на обучението.
  

3. 
   Диагностика на индивидуалните особености. На диагностика подлежат съществени за индивида особености – обучаемост, мотивация за учене и индивидуални стилове на учене. Осъществява се чрез наблюдение.
   

1. 
   Показатели за диагностика на обучаемостта чрез наблюдение
   
2. 
   Показатели за диагностика на мотивацията за учене чрез наблюдение
   
3. 
   Три класификации на индивидуални стилове за учене, а именно:
   

II класификация – разделя ги на ученици с конвергентен стил на учене и ученици с дивергентен стил на учене; на ученици с асимилативен стил и ученици с акумулативен стил;

III класификация – разделя учениците на четири /4/ типа:

• 
  Визуален тип;
  
• 
  Слухово-речеви тип;
  
• 
  Предметно-действен тип;
  
• 
  Сетивно-емоционален тип;
  

4. 
   Стратегии за диференциране на обучението.
   

1. 
   Стратегия за диференциране в зависимост от равнището на обучаемост на учениците – те съвпадат със стратегиите за достъпно преподаване и са следните: стратегия-повторение; стратегия-нагледност(важни са видовете нагледност); стратегия преобразуване на текстове;
   
2. 
   Стратегии за диференциране, в зависимост от равнището на мотивацията за учене (стратегиите за мотивиране, които разгледахме – 4 вида)
   
3. 
   Стратегии за диференциране, в зависимост от индивидуалния стил на учене – само за информация