ІІІ. Престъпления противдоброто име, честта и достойнството на личността

може и особен субект – квалифициращо обстоятелство

• 
  ИД: само чрез действие
  
• 
  резултатно престъпление (резултатът е и квалифициращо обстоятелство)
  

• 
  всички са умишлени престъпления
  

• 
  “доброто име на личността”: положителната обществена оценка запострадалия, неговата известност в обществото като човек нравствен, морален и професионално компетентен, като човек, достоен за уважение поради тези му качества
  
• 
  “чест”: положителната обществена оценка за личността
  
• 
  “достойнство”: самооценката на човека за собствената му обществена значимост
  

• 
  пострадал: само конкретно физическо лице, което може да възприеме обидните изрази или действия, както и да е способно да формира съзнание и чувство за лична чест и достойнство.
  
• 
  ИД: “каже или извърши нещо обидно за честта или достойнството на другиго”
  
• 
  само чрез действие
  
• 
  Особен признак: “в присъствието на пострадалия”
  
• 
  резултатно престъпление: довършено е когато обидните думи или действия бъдат възприети от пострадалия
  

• 
  пряк или косвен умисъл
  
• 
  необходимо е субектът да съзнава, че думите или действията му са унизителни за честта или достойнството на пострадалия, че съществува възможност те да бъдат чути или видени от него, като деецът цели те да бъдат възприети от жертвата или се отнася безразлично към тази възможност
  

• 
  възможна е и реторсия
  
• 
  квалифицирани случаи на обида: 1) когато е нанесена на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му; 2)когато е нанесена публично или чрез печатно произведение или по друг начин; 3)от длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
  

• 
  пострадал: само конкретно физическо лице
  
• 
  ИД: две форми – 1) разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия; 2) приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление
  
• 
  резултатно престъпление: довършено е с факта на узнаване на твърдението на субекта от адресата му
  
• 
  клеветническото твърдение се отправя пред трето лице, в отсъствието на наклеветения. Присъствието има значение доколкото клеветническото твърдение е в обидна форма – може даима идеална съвкупност от престъпленията обида и клевета
  

• 
  умисъл: пряк и евентуален
  
• 
  деецът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпния характер на приписваното деяние, неистинността на обстоятелството или че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление
  
• 
  при пряк умисъл: деецът е сигурен, че обстоятелството е неистинско или, че не е извършено престъпление, като цели твърдението му да стигне до съзнанието на поне едно трето лице;
  
• 
  при косвен умисъл: две възможности: 1) да не е сигурен относно действителното положение, но да направи твардението или да де не е сигурен, че думитему могат да достигнат до трето лице, но да се примирява с тази възможност
  
• 
  умисълът се изключва когатодеецът е уверен, в истинността на това, което казва, възоснова на някакви обективни обстоятелства. Тогава има фактическа грешка.
  

• 
  когато деецът е осъществил клеветнически твърдения пред множество лица, но последователно, има продължавано престъпление
  
• 
  еднократно наклеветяване пред множество хора едновременно, тогава има клевета, нанесена публично
  
• 
  квалифицирани състави: като при обида – от и на длъжностно лицеили представител наобществеността при или по повод службата или функцията му и нанесена публично
  

• 
  предмет: неправомерно придобита информация за гражданите, съхранявана в архивите на МВР, която се отнася до конкретен гражданин.
  
• 
  без значение е: вида на информацията и позоряща ли е тя, както и отговаря ли на истината
  
• 
  информациятатрабва да е придобита неправомерно
  
• 
  жертва на престъплението е лицето, до което се отнася информацията
  
• 
  ИД: само чрез действие
  
• 
  резултатно престъпление: довършено, когато информациятастане достояние на поне още едно трето лице
  

• 
  пряк умисъл: субектът съзнава, че данните, обстоятелствата или твърденията са основани на информация от архива на МВР, съзнава, че последната е придабита в нарушение на нормативно установените правила, предвижда неизбежното и узнаване от поне едно трето лице.