Димитър Шишков, депутат от ДБГ: Ако РБ се разцепи, изчезваме от политиката

Кабинетът се раздели с двойкаджията по рейтинг

Агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания СОВА ХАРИС проведе в периода 19-26 ноември 2015 г. представително за пълнолетното население на България изследване. Проучването е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю и обхваща 1000 души. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.

На фона на глобалните политически и икономически кризи, довели дори до военни конфликти и масова миграция в близост до нашия регион, обстановката в България засега е стабилна. Управляващото мнозинство и държавните институции успяват да поддържат необходимия баланс. Вероятно това е причината преобладаващата част от хората да приемат варианта сегашното мнозинство да изкара пълния си мандат до следващите редовни парламентарни избори. Само около половината от избирателите декларират политически предпочитания към някоя партия, което говори за значителна апатия в обществото ни. Желаещите промяна на сегашното статукво са твърде малко - едва 15 на сто от избирателите. Явно политическата стабилност, гарантирана от управляващите в момента, има водещо значение.

В съотношението на предпочитанията към основните политически субекти не регистрираме изненади. Очаквано след успеха на местните избори ГЕРБ затвърждава лидерските си позиции

С наложения от лидера им нов курс на изграждане на баланси, а не на конфронтация, най-популярната партия не изглежда притеснена от своите опоненти. По-скоро проблемите й са с гражданското общество при опитите да провежда реформи с цел оптимизиране на обществените финанси. Постоянните отстъпки, които управляващите са принудени да правят, изглеждат твърде обезпокоителни в дългосрочен план.

След като не успя да реализира успешен управленски мандат, БСП изпадна в дълбока криза. Състоянието на столетницата се обуславя и от липсата на вътрешнопартийни реформи, които да осигурят обновяване на актива й. Позицията й на основна парламентарна опозиция и на втора политическа сила с около 10% подкрепа засега не я превръщат в алтернатива на управляващите.

ДПС прие ясна и категорична линия за следване на либералната идея и подкрепа на сегашното мнозинство в парламента. В дългосрочен план това може да допринесе за укрепване на позициите на Движението. Резултатите от местните избори разшириха влиянието на Реформаторския блок. Това е следствие и на факта, че присъствието им в изпълнителната власт не ги обезличи. Постоянството, с което РБ се стреми да прокара определени реформи, се забелязва от поддръжниците им, макар че все още не могат да се откроят съществени резултати. Вътрешната сплотеност обаче и механизмът на вземане на решения от формацията продължават да излъчват противоречиви послания в обществото. При Патриотичния Фронт симбиозата между традиционно утвърдена партия и нов политически субект се превърна в успешна формула. Компрометирането на АТАКА също води до подобряване на позициите на патриотите. Чрез видимото си парламентарно присъствие и отказ от участие в изпълнителната власт ПФ се налага като партия на принципите, а не на облагите от управлението.

Шестият политически субект, който заслужава внимание от гледна точка на значимост на електорална подкрепа, е АБВ. Кризата в БСП и участието на хората на бившия президент Георги Първанов в изпълнителната власт засега укрепват позициите на партията. Необходимостта от нова визия за лявото, от нови лица и общи действия и тук откроява сериозни дефицити. Предстоящата кампания за президентски избори ще покаже перспективите за лявото политическо пространство. Възможна е както консолидация, така и задълбочаване на противопоставянето.

В настоящата ситуация е нормално общественото мнение да се фокусира върху изпълнителната власт. Само повишената ефективност на кабинета може да осигури стабилност в страната. Доминиращата фигура, която налага стила на работа и определя основните насоки, безспорно е тази на премиера. Одобрението към начина, по който Бойко Борисов се справя със задълженията си, се задържа на високо ниво през цялата година. Към момента той получава най-висока подкрепа от общественото мнение в сравнение с всички членове на кабинета. С най-близка оценка до тази на премиера е министър Лиляна Павлова. Успехите в ръководения от нея сектор, съчетани с медийното й присъствие, я поставят в благоприятна светлина. Все пак при нея регистрираме известно отстъпление в рамките на годината, което можем да си обясним и с неудачния начин, по който се предприе повишаването на цената на винетките. Сред най-добре справящите се с работата си министри хората поставят Ивайло Калфин и Томислав Дончев. И двамата се изявяват като експерти, които компетентно решават проблемите в областите, които ръководят. Близо до оценката на отличниците е и тази на здравния министър Петър Москов. Засега чрез активните послания към обществото той създава убеждение в хората, че ще има положителни промени в трудния сектор, който ръководи.

Инерцията от миналия мандат, която използва министърът на културата Вежди Рашидов, съчетана с директния му стил и достъпен начин на изразяване, продължават да убеждават около една четвърт от хората, че той успешно се справя с работата си. В група към него можем да приравним и министъра на младежта и спорта Красен Кралев. Той е от малкото членове на Кабинета, които са повишили оценката за своята дейност. Това обаче не може да се каже за вицеприемиера и министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Владислав Горанов през настоящата година е успял да повиши оценката за своята работа, което може да тълкуваме като положителен знак, защото министърът на финансите по принцип не е сред най-приетите фигури, тъй като ролята му обикновено е да "стяга колана" на държавата. С около 18 на сто одобрение министърът на транспорта и информационните технологии Ивайло Московски заема златната среда.

В този сектор са и вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева, и външният министър Даниел Митов. От най-ниската получена оценка в началото на годината, министърът на образованието се е преместил със седем места нагоре. В неблагоприятния сектор с по-ниски оценки за дейността си са министърът на земеделието и храните, министърът на икономиката, министърът на околната среда и водите и министърът на отбраната. В дъното на тази своеобразна класация остават министърът на енергетиката и министърът на туризма. Очевидно посланията, които те излъчват за дейността си в общественото пространство, не получават одобрение. Най-малко положителни оценки за своята работа получава вече бившият министър на правосъдието Христо Иванов. Явно информацията, която тече към обществото относно реформата в съдебната власт, засега е разочароваща. Причините за това очевидно са комплексни, но персоналната отговорност не може да отмине ръководителя на сектора. На този фон оставката на Иванов изглежда логична.