Обхват на макроикономиката макроикономически проблеми цели и инструменти



Дата19.07.2018
Размер94 Kb.
#75886
ОБХВАТ НА МАКРОИКОНОМИКАТА

МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ

ЦЕЛИ И ИНСТРУМЕНТИ.
Обект на МАКРОИКОНОМИКА е националната икономика.
Предмет на Макроикономика е поведението на националната икономика и взаимодействието между съставящите я сектори и съвкупни величини и промени в тях.

В конкретен план Макроикономиката търси решение на 4 групи проблеми:


1.растеж на Брутния национален продукт,съвкупно търсене, съвкупно предлагане и макроикономическо равновесие;

2.макроикономическа нестабилност: ик.цикли, безработица, инфл.,соц.неравенство

3.макроик.регулиране чрез фискална, парична и др.политика за въздействие на правителството върху макроик.зависимости и връщане на икономиката в състояние на равновесие.

4.равновесие на външни ик.отнош и валутен пазар

Обекти на въздействие са:

-производството

-заетостта на акт.население

-цените на стоки и услуги

-външноик.сфера

2.ИНДИКАТОРИ НА РАВНИЩЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКА АКТИВНОСТ
Основните индикатори на равнището на икономическа активност са:

-съвкупен обществен продукт (СОП) – това е сумата от всички произведени блага за определен период, обхванати по техните пазарни цени.

СОП се разглежда от една страна като сума от стойности, а от друга – като съвкупност от полезности.

Той има натурално-веществена и стойностно-парична структура.

Има обаче и няколко недостатъка:

1) в него не се отчита размера на нематериалните услуги;

2) допуска повторно броене, което е неточна мярка за отчитане “пулса” на икономиката.

3) темповете на икономически растеж и ефективността на производство е невярна;



4) отчитайки различието между стойностния и натурално-веществения израз на произведените блага той прикрива задълбочаването на диспропорциите в икономиката.
-междинните продукти – са блага, които се използват за производство на други блага. Използват се еднократно за производствено потребление. Междинният продукт е израз на определени зависимости между отраслите и отделните участници в производството, а не е някакъв нов окончателно завършен продукт.
-крайният продукт – той е свързан със съвкупния продукт и е тази част от него, която във вид на готова продукция се предоставя в разпореждане на обществото и се използва за потребление, за възстановяване на дълготрайни активи, за натрупване или за износ. При него се изключва повторното броене.
-БВПтова е сумата от пазарните стойности на всички произведени през дадена година на територията на една страна крайни стоки и услуги, които отиват за потребление както в страната, така и извън нея.
В него се включват внесените стоки и услуги от други страни. С БВП се измерва цялата делова активност на територията на една страна. В него се включват всички крайни материални блага и всички крайни услуги.
3.ИЗМЕРВАНЕ НА БВП

НОМИНАЛЕН И РЕАЛЕН БВП
БРУТЕН НАЦИОНАЛЕН ПРОДУКТ /БНП/ - измерител на икономическата дейност.БНП включва производството на стоки и услуги от българските фирми вътре и извън страната.
От БВП се изключва производството на чуждестранните фирми произведено в страната , а се прибавя това на българските фирми извън страната.
БНП бива номинален и реален.
Номиналният БНП представлява общата сума на паричната стойност на стоките и услугите, произведени в течение на 1 година и получили своята пазарна оценка.

Реалният БНП е коригираният номинален БНП с помощта на цените от възприетата базова година.
Разликата между БВП и БНП е нетния външен доход – разликата между доходите на наши фирми извън страната и доходите на чужди фирми вътре в страната.
БВП може да е по-малък, по-голям или равен на БНП.
Нетен (чист)БНП е освободен от включените в него амортизационни отчисления.

Номиналният доход може да остане постоянен, докато реалният БНП нараства, ако цените през съответния период са се намалили.
Индексът на цените показва разходите за покупката на стоките, включени в БНП през даден период спрямо разходите за тяхната покупка през приетия за база период.
Ако индексът на парите е по-голям от сто, означава че цените са се увеличили през изминалия период.
Когато индексът си остане 100 означава, че цените не са се изменили и следва че между номиналния и реалния БНП няма разлика.
В редица развити страни индексът на цените остава няколко последователни години непроменен. Когато индексът на цените за определен период остане под 100 означава че те са се понижили и е налице дефлация.
Така реалния БНП нараства по-бързо от номиналния има по-високо значение, защото покупателната способност на паричната единица се повишава.
БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ /БВП/ – включва сумата от пазарните цени на стоките и услугите за крайно потребление, произведени от икономиката за една година.

В него не се включва:

-стоките, които се закупуват с цел препродажба след или без допълнителна преработка, за да се избегне повторното броене;

-производството в домакинствата и личните стопанства, което не е предназначено за пазара;

-покупко-продажбата на ценни книжа, защото не отразява промяна в производството;

-недекларираните и нелегалните производства и продажби;

-бюджетните разходи за изплащане на пенсии, помощи за безработни, изплащането на болнични, защото средствата за социално осигуряване са натрупани през предишни периоди и няма производство на стоки и услуги, срещу тях в тази година;

-покупките на стоки, произведени през други години.


Измерване на БВП:

Един от подходите е продуктов или разходен подход.


БНП се представя като сума от парични разходи за покупка на крайните стоки и услуги през годината.

При разходният подход, се акцентира върху оценката на произведените стоки и услуги, направена от купувачите. Акцента при доходния подход е към доходите, получавани от собствениците на факторите на производството. Паричните разходи за покупката на завършените стоки и услуги за 1 година са равни на БНП, който е равен на сумата от доходите представляващи разходи за производството на завършените стоки и услуги.

При разходния подход най-голямо значение имат разходите за лично потребление – блага с краткотрайна употреба и такива, които имат по-дълъг срок на използване – жилища, автомобили и др.

Вторият базисен компонент на разходния подход са брутните вътрешни инвестиции. Те са бъдещи нови жилища, производствени съоръжения, материални запаси и др. БВП обхваща и чуждестранни инвестиции, но в него се включват и инвестициите, които една страна прави в чужбина.
Третият компонент са държавните покупки на стоки и услуги. Това е всичко, което държавата купува от пазара, в т.ч. образователни, медицински, юридически услуги, разходите за електроенергия, за пътища, заплати на държавни служители и др. Четвъртия компонент е нетния експорт – получава се като от общия експорт спаднем общия импорт.
А.По разходния подход (за крайно ползване)

1.разходи за домакинствата;

2.инвестационни разходи;

3.държавни разходи (бюджетни – социални плащания);

4.разходи за нетен износ (износ-внос)

Б.Ресурно-приходен подход


- БНП се представя като сума от отделните доходи на факторите на производството.

В подхода на доходите най-важния компонент са заплатите и другите възнаграждения на наемните работници. Най-важни са:

1.Приходи от използвани ресурси – наем и ренти, заплати, лихви, печалби;

2.АО и косвени данъци;;

3.акцизи и ДДС, които се включват в цената на стоките и услугите

При измерването на БВП(БНП) главният проблем е да се изключи повторното броене, което може да се получи, защото една стока преди да остане краен продукт изпълнява функциите на междинен продукт (памук – плат – рокля).



за да се избегне повторното броене, трябва да се изключат междинните стоки и услуги, които са били необходими, за да се произведе крайният продукт.
Под икономическо благосъстояние се подразбира общата полезност т.е. общото богатство.
През 70-те год.е разработена методика за измерване благосъстоянието, с определящи показатели:

образование, храна, здраве, жилище, заетост, почивка, соц.осигуряване, човешки свободи и др.


През 80-те год. Нордхауз и Тобин предлагат нова методика за пресмятане съставките на икономически “доброто” и “лошото”, създадени през даден период.
Главните насоки са:
1.оценка на разходите, предизвикани от някои отрицателни стопански резултати – замърсяване на въздуха, натрупване на отпадъци и др. с които трябва да се намали БНП.
2.разходите за полицейска защита и национална отбрана, които трябва да се изключат от БНП
3.оценка на пазарните стоки, услуги и блага, които трябва да се прибавят към БНП.
Новият индикатор за измерване на благосъстоянието – чистото икономическо благосъстояние се основава на БВП, но се отличава от него по 2 аспекта:
1- от чистото икономическо благосъстояние се отстраняват някои елементи на БВП които не влияят върху благосъстоянието на отделните лица;
2- някои важни елементи на потреблението, които не са включени в БВП се отразяват в чистото икономическо благосъстояние.
Следователно чистото икономическо благосъстояние е коригираният показател на националното производство, съдържащ само тези компоненти на потреблението и инвестициите, които непосредствено способстват за икономическото благоденствие на отделните лица.
Парадокси на БНП

БНП не отчита натуралното производство, защото то не получава пазарна оценка:



домашните услуги на хората са изключени.

1)Ако сам си обработвате двора, поправите автомобила и боядисвате къщата, вие не прибавяте нищо към БНП, т.к. Вашата дейност не получава пазарна оценка;



2)Ако родителите наемат гледачка за своето дете, това ще увеличи БНП от една страна, защото заплатата на гледачката ще представлява пазарна трансанция, която ще се прибавя към БНП, а от друга – защото родителите ще могат да увеличат своя доход, т.к. ще се занимават с дейност, която се заплаща;

3)Изключва се домакинската дейност на жените.Сега се използва домакинска техника, която преди се е изпълнявала от домашните прислужници срещу заплащане;

4)много пазарни транзакции не се отчитат, понеже се укриват, за да се избегне данъчното облагане.

Оценките за “втората икономика” сочат, че невключените в БНП транзакции нарастват по-бързо, отколкото расте отчитаната част от подобна дейност;



5)Производството на някои стоки има вреден страничен ефект, който се отразява върху равнището на потреблението. БНП отчита единствено дейността, която се заплаща, или стоките които се купуват. Той не отчита стоките, които са употребени, но не са купени, които са повредени и са намалили своята стойност, прах, отпадъци, увреждания на тялото и мозъка от употреба на наркотици, алкохол и замърсена вода – всички тези стоки имат негативни последици при употребата им и следователно трябва да се изключат от БНП.

Парадоксално е, че тези злини предизвикват нарастване на БНП. Например (пушенето на цигари – увеличава производството на медицински услуги, които минали през пазара увеличават БНП.

Нарастването на престъпността води до увеличаване на полицейските услуги, на разходите за сигурността на дома и юридическите консултации.

Замърсяването на атмосферата увеличава разходите за поддържане на сградите, тяхното боядисване и предпазване от корозия, производството и покупката на климатични, озониращи и вентилационни инсталации, разходите за очистване на водите и производството на различни технологични филтри.

когато производството поражда вреден страничен ефект, той намалява количеството разполагаеми ресурси (например чистотата на въздуха, здравословните характеристики на стоките, околната среда и бъдещата способност на обществото да произвежда блага. БНП не отчита тези негативни странични ефекти. Това създава предпоставка за надценяване на реалното производство.

Проблемите на сравнимостта във времето Саймън Кузнец, изобретателят на БНП отбелязва, че неумението да се включи пълната стойност на човешките усилия е сериозен пропуск на националното сметководство.



БНП изключва свободното време като благо, което всеки цени.

Две държави в едната от които БНП е достигнал напр. 6 хил. $ на глава от населението при средна работна седмица от 30 часа, а друга има същия резултат, но при 50-часова работна седмица, ще се различават съществено, но БНП няма да отрази това различие. По същество то остава скрито. Съвкупното производство в първата страна практически ще бъде по-голямо, защото тя е “произвела” повече свободно време или е жертвувала по-малко човешки усилия-

Друг проблем е когато се сравнява БНП за два периода, които са разделени с 10 и повече години. Огромни изменения са настъпили например в подготовката на храната. Всички тези промени намалиха чувствително значимостта на сравнението на БНП.

БНП отразява производството на стоки и услуги без да оценява тяхната полезност или да отговаря как хората искат да ги използват. Доларовите разходи за обучение или за подпомагане на децата – сираци. Например не се различават по нищо от доларовите разходи за цигари, танкове или някоя и друга бутилка евтино вино. Разходите за реклама се осчетоводяват така, както и разходите за скенер или друга медицинска апаратура. Парите, изразходвани за футболен мач, се пресмятат така, както и изразходваните пари за симфоничен оркестър. БНП не прави никакво различие между тези разходи.



Единственият критерий е дали някой иска да притежава стоката или услугата и дали е готов да плати за нея.

БНП е несъвършена мярка за текущото производство. Той изключва домашното (натуралното) производство и скритата икономика. Не отчита и вторичния негативен ефект на текущото производство като замърсяване на въздуха, водата и околната среда, отрицателното му влияние върху здравето, изчерпването на невъзобновяемите природни ресурси и др. ефекти, които не приемат пазарна оценка.

Въпреки тези недостатъци БНП има голямо значение, защото е удобно средство за отчитане на колебанията в кратки периоди. Без такъв подходящ индикатор икономическата теория ще бъде неспособна да определи причините за икономически растеж и да обоснови съответната икономическа политика, която може да помогне за преодоляване на възникналото забавяне.



Други мерни единици, които се използват за измерване пулса на икономиката са:

1)Национален доход – общия доход, изплатен на собствениците на двата фактора на производството – труд и капитал, през даден период от време, обикновено една година.

НД = БНП – косвените данъци в/у стопанската дейност



2)Личен доход – сумата от целия доход, получен от населението, въз основа на който то консумира стоки, прави спестявания и плаща данъци. Той се различава от националния доход по:

а)някои доходи са припечелени, но не са получени директно. Акционерите не получават целия доход създаден в корпорациите. От него те отделят една част за плащане на данъци. Друга част се връща отново към акционерите, но не се разпределя между тях. Данъците за социално осигуряване са компонент от доходите на заетите, който обаче не се разпределя директно. При пресмятане на личните доходи тези части трябва да се извадят.

б)някои доходи са получени, но не са произведени през текущия период (РЗ)

в) Разполагаем доход – доходът, останал на разположение на лицата, след като се изплатят личните подоходни данъци. Той може да бъде изразходван за потребление или да бъде спестяван.

Брутна РЗ – данъци = Разполагаема РЗ



Богатство – наличния паричен запас

Доход – притока на пари или общата сума на парите.
Каталог: img -> upload -> ico-tk
img -> Дата на провеждане: 15. 12. 2011 програма
img -> Програмата се предлага с тръгване от: софия, пловдив и хасково; габрово, велико търново, казанлък, ст. Загора!!!
upload -> Отчет за управлението 2 ключови данни 11 баланс 12 отчет за приходите и разходите 14
upload -> Икономически основи на фирмата характеристика на производствения процес същност на производствения процес
upload -> Стратегически маркетинг
upload -> Списък на клоновете на “Булбанк” ад, където се приемат поръчки за покупка и за обратно изкупуване на акции
upload -> Отчет за приходите и разходите 9 отчет за паричния поток 10
ico-tk -> Утвърждавам: директор: доц д-р инж. Кр. Георгиева
upload -> Мениджмънт на проекти


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница