Стратегически приоритети на развитието, Конкретни цели и мерки

Стратегически приоритет 1:

Подкрепата за развитие и модернизация на инфраструктурата е от определящо значение за увеличаване на регионалната инвестиционна атрактивност и конкурентнособност в национален и международен план и включване на цялата област в ускорен процес на развитие.

Периферното местоположение на област Силистра налага усилия за преодоляване на структурните проблеми в развитието й като граничен район. Прекият път към преодоляване на този проблем преминава през всеобщо подобряване на инфраструктурата, стимулираща общото икономическо развитие, трансгранично сътрудничество и икономическо приобщаване на цялата територия чрез изграждане на предпоставки за използване на специфичните регионални потенциали.

Облекчаването на проблема “териториалната изолация” (чрез подобрен достъп до транспортни, информационни и комуникационни мрежи и услуги), развитието на трансграничните инфраструктурни системи и бизнес услугите при съхранен екологичен баланс, се търси чрез следните специфични цели:

Дефицитите в изгражданата инфраструктура са една от причините за относителната изолираност на областта от националната територия и почти пълната затвореност на север. Превръщането на област Силистра в кръстопът на Общоевропейския транспортен коридор ОЕТК № 7 и Източен Балкански транспортен коридор между Турция, Румъния, Украйна, Русия и пр., изисква следните мерки и действия:

• 
  Съществуващият ГКПП “Силистра” е с локално значение и строителството на новия ГКПП Силистра-Кълъраш и хидротехническото съоръжение на фериботния комплекс ще “отпушат” Силистра на север, улеснявайки процесите на трансгранично сътрудничество;
  
• 
  РО-РО терминалът “Силистра-Рени” (Украйна), осигуряващ най-късия път за транспорт на стоки през България от Турция и Близкия изток към Украйна, Молдова, Румъния, Русия и Скандинавските страни, ще бъде важен компонент на Източния балкански транспортен коридор;
  
• 
  Задължително е и изграждането на структурни елементи от пътната мрежа, свързани с функционирането на новата презгранична инфраструктура (подходи към новите ГКПП и ферибот, обходен път на Силистра, който да свързва западната и източната промишлени зони).
  

• 
  Изграждане на ферибот Тутракан-Олтеница и подобряване параметрите на второкласния път ІІ-49 Тутракан-Разград, с търсене на най-късата връзка до Автомагистрала Хемус и пристанище Варна (с оглед съкращаване разстоянието между Варна и Букурещ и включване на областта в интензивния товаро-обмен на пристанище Варна);
  
• 
  Модернизиране на пристанище Силистра като единственото у нас, специализирано за обслужване на кораби и вагони с насипни, палетизирани и контейнизирани товари (практическото му превръщане в пресечна точка на два транспортни коридора - сухоземен и воден);
  
• 
  Възстановяване и реконструкция на летище Ламбриново с оглед отварянето му за вътрешни и международни чартърни полети за делови и туристически пътувания и използването му за товарни полети.
  

• 
  Необходимо е да се преустанови практиката на ежегодни “декоративни кърпежи” на пътищата и закрепване на сегашното състояние на ограниченост на пътната мрежа главно в рамките на областта, а да се премине към целенасочено изграждане на нейните основни елементи в съответствие с функционалната потребност;
  
• 
  На първо време, усилията да се насочат основно към гръбнака на пътната мрежа - първокласният път І-7, за привеждането му във вид, готов да поеме международен пътнически и товарен трафик. Възможно е да се търси взаимодействие със съседните области за едновременни действия в тази посока.
  

• 
  В разработения Общ устройствен план на община Силистра са направени проучвания за бъдещ мост, комбиниран за пътен и жп транспорт, с оглед улесняване процесите на транспортно и икономическо сътрудничество между двете страни и усвояване потенциала на транспортните им системи;
  
• 
  Интензифицирането на транзитните потоци по бъдещия международен транспортен коридор изисква както промяна на трасето и експлоатационните възможности на съществуващата жп линия (сегашната скорост от 85 км/ч да стане 160км/ч в съответствие с бъдещите й функции), така и промяна в габаритите и товароносимостта на първокласния път І-7, а също и изграждане на довеждаща инфраструктура.
  

Важните предпоставки за регионален растеж и заетост са свързани с осигуряване на добър транспортен и комуникационен достъп до зоните за развитие на икономически дейности и социални услуги. Модернизацията на регионалната и местната инфраструктура, осигуряваща достъпа до националните мрежи, гарантира интегрираното функциониране на областта като цяло и максимално усвояване на потенциалите за развитие.

Действията ще се съсредоточат в няколко посоки:

Мярка 1: Подобряване на достъпа и развитието на информационните и комуникационни технологии в областта на публичните услуги и услугите за МСП

Липсата на достъп до подходящи телекомуникационни услуги представлява сериозна пречка в развитието на всички райони, особено на изостаналите, периферните и слабо урбанизираните. Недостатъчната изграденост и териториалните диспропорции в развитието на съобщителната мрежа в областта изискват сериозни усилия.

Постигането на тази цел е свързано с:

• 
  въвеждането на широколентови технологии за цифров пренос на информация, водещи до повишаване на ефективността, обхвата и прозрачността от предоставянето на публични услуги на населението (образование, здравеопазване, услуги на местната и областната администрация, данъци и друго социално обслужване на гражданите), както и услуги за местния бизнес (бизнес информационни системи, данъчна информация и други услуги за бизнеса, предоставяни от местната власт);
  
• 
  осигуряването на подходящо обучение на населението и местния бизнес.
  

Тази мярка е насочена към пътищата, осигуряващи вътрешнорегионални връзки, даващи възможност за развитие на специфичния икономически потенциал на областта:

• 
  Засилване ролята на крайдунавското направление чрез възстановяване на разрушени пътни участъци и подобряване състоянието на съществуващите;
  
• 
  Изпреварващо ремонтиране на второкласните пътища в посока изток–запад, така че да изпълняват успешно ролята си на довеждащи и преразпределящи направления към основната ос север-юг;
  
• 
  Поддържане на третокласната пътна мрежа, осигуряваща връзките в областта, успоредно с реконструкцията и модернизацията на железопътните гари в изявените регионални и местни икономически центрове.
  

Областта има предимството да притежава специфичен потенциал за развитие, усвоим именно чрез подходяща инфраструктура.

• 
  Макар и на голяма дълбочина, ресурсите на питейна вода са големи и една обмислена стратегия за “износ” на вода в съседни, бедни на вода общини, може да бъде добра възможност за развитие. Това изисква изграждане на нови и сериозен ремонт и реконструкция на съществуващите амортизирани съоръжения на водоснабдителната система, така че загубите да намалеят и подаваните водни количества да се оползотворяват максимално. Перспективна е и възможността за износ на питейна вода към Румъния, но е необходимо изграждане на станция за обезманганяване на водата;
  
• 
  Все по-големият интерес към използването на възобновяеми енергийни източници е удачно да се реализира чрез създаване на каскада от хидрогенератори, които да се задвижват от водното течение на река Дунав;
  
• 
  Областта попада в зоната на средно-мащабната ветрова енергия, което дава възможност за разработване и включване в проекти за добив на вятърна енергия, в съответствие с националната стратегия за увеличаване използваемостта на възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/.
  

Снабдителната инфраструктура, свързана с доставянето на определен ресурс, е от определящо значение за стандарта на обитаване и възможностите за развитие. В област Силистра, за разлика от други области, съществуват известни проблеми с доставянето на енергия, а не с вода. Периферното разположение на областта в националната територия я поставя и в периферно положение по отношение на националните газопреносни и електропреносни системи, което затруднява сигурността в обслужването и възможностите за алтернативно захранване.

Мярка 1: Повишаване степента на сигурност в електрозахранването

• 
  Град Силистра е един от малкото областни градове с една възможност за резервно захранване при аварии. Изграждането на електропровод 110 кв от п/ст Тутракан до п/ст Силистра ще повиши сигурността на захранване и ще подобри капацитета на мрежата в областта. Ще се подобрят и възможностите за резервно електрозахранване на водоизточниците за осигуряване на нормално функциониране на помпените станции, което да прекъсне аварийното спиране на водоподаването (специфичен проблем за водоснабдяването в областта).
  
• 
  Доразвитие на електроразпределителната мрежа в крайдунавския ареал, където подпочвените води са плитки и посредством малки помпени станции може да се използват за напояване.
  

• 
  Изграждането на газоразпределителна мрежа за битово, обществено и промишлено газоснабдяване на град Силистра, предвид безспорните икономически и екологически предимства на природния газ пред традиционните енергоносители, е една добра перспектива за областта. Предвид отдалечеността от националната газопреносна система, е удачно да се интегрират усилията с евентуални “попътни” консуматори на газ (Алфатар, Дулово).
  

• 
  Действията за подобряване на енергийната ефективност разкриват голям потенциал за подобряване както на конкурентноспособността на икономиката чрез намаляване на енергоемкостта на произведения продукт, така и за повишаване стандарта на обитаване чрез подобряване структурата на енергопотреблението в бита и обществените сгради. Необходими са не само технологични мерки, но и разяснителна, информационна и организационна дейност.
  

Съхраняването на екологичния баланс в територията на областта е насочено към поддържане на чистотата на въздуха, водите и почвите, опазване на защитените природни територии и биоразнообразието, а също така към функционирането на надеждна система за мониторинг и управление на околната среда, за екологично образование и трансгранично сътрудничество.

За подобряване на състоянието на водата, въздуха и почвите се планират мерки, които ще въздействат в няколко направления:

• 
  Намаляване или елиминиране източниците на замърсяване,
  
• 
  Изчистване на замърсяването,
  
• 
  Възпрепятстване преноса на замърсяване от един на друг компонент и предпазване от замърсяване.
  

Освен управление на качеството на атмосферния въздух, опазването на водите и земеделските земи, тези програми включват прилагане на екологична оценка на устройствени планове, планове и програми за развитието на икономически сектори и инвестиционни проекти. Програмите трябва да съдържат и следните технически и технологични мерки:

• 
  Издаване на комплексно разрешение за предотвратяване и контрол на замърсяванията за предприятия, изпускащи опасни вещества, надвишаващи стандартите;
  
• 
  Инвентаризиране на всички източници на замърсяване на речните басейни и контрол върху пречистването на отпадъчните води.
  

• 
  Пречистване на отпадните води:
  
  • 
    Изграждане на градски пречиствателни станции за отпадни води (ГПСОВ);
    
  • 
    Доизграждане на градска пречиствателна станция за отпадни води (ГПСОВ) в Дулово;
    
  • 
    Доизграждане на пречиствателна станция в с. Сребърна;
    
  • 
    Доизграждане на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) на територията на община Ситово;
    
  • 
    Доизграждане канализационната система на областта (до момента е канализирана 45, 7% от урбанизираната среда на областта);
    
  • 
    Намаляване загубите на питейна вода;
    
  • 
    Подмяна на амортизираните водоснабдителни съоръжения;
    
  • 
    Спазване на нормите за качество на питейната вода;
    
  • 
    Обновяване или реконструкция на водопроводната мрежа.
    
• 
  Изграждане на депа за отпадъци:
  

• 
  Изграждане на регионално депо за ТБО община Силистра (област Силистра е включена в Националната стратегия за изграждане на РДТБО);
  
• 
  Изготвяне и реализиране на Проект за саниране на неорганизираните сметища и поетапното им ликвидиране;
  
• 
  Саниране и/или рекултивация на закритите депа на територията на областта;
  
• 
  Обхващане на всички селища в областта в организирано сметосъбиране;
  
• 
  Въвеждане на разделно събиране на ТБО с цел повторна употреба (рециклиране) на суровините;
  
• 
  Създаване на система за контрол при депониране на битови, строителни, опасни и промишлени отпадъци.
  

• 
  Постоянен контрол на обекти, които със своята дейност са потенциални замърсители на почвите;
  
• 
  Прилагане на екологосъобразни практики в селското стопанство; производство на екологично чиста селскостопанска продукция, обусловено от условията в областта: незамърсени почви, въздух и вода, умерена употреба на растително-защитни препарати и достатъчна отдалеченост от големи промишлени замърсители.
  

• 
  Увеличаване на обхвата на защитените територии - създаване на Национален парк “Сребърна”, включващ в обхвата си резерват “Сребърна”;
  
• 
  Изготвяне на Планове за управление на всички защитени територии в областта;
  
• 
  Ликвидиране на бракониерската сеч и други незаконни дейности в защитените територии и по поречието на р. Дунав;
  
• 
  Изграждане на еко-туристическа инфраструктура – устроени и обзаведени екопътеки и “наследствени пътеки”.
  

Мярката включва залесявания на ерозирали и застрашени от ерозия терени, противосвлачищни отводнителни и укрепващи съоръжения, отводнителни и укрепващи съоръжения на речни корита (Алфатар).

• 
  Провеждане на активна информационна и обучителна кампания за повишаване на екологичната култура и съзнание на населението в областта;
  
• 
  Повишаване на екологичното съзнание на подрастващите в училищата;
  
• 
  Използване на програмите за заетост за решаване на екологични проблеми;
  
• 
  Поощряване на граждански инициативи за опазване на природата.
  

• 
  Засилване на интеграцията между общини от България и Румъния в областта на трансграничното замърсяване на въздуха и водите;
  
• 
  Участие на областта в европейски и други международни програми за сътрудничество;
  
• 
  Включване на общини от Силистренска област в мрежа от устойчиви общини.