Област силистра 2005-2015 г. Силистра 2005г


ПРОФИЛ НА ОБЛАСТ СИЛИСТРА 1.1. ОСНОВНИ ГЕОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ



страница2/19
Дата22.11.2017
Размер2.18 Mb.
#35189
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

1. ПРОФИЛ НА ОБЛАСТ СИЛИСТРА




1.1. ОСНОВНИ ГЕОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Разположение


Област Силистра заема площ от 2846,3 кв.км, разположена в най-североизточната част на страната. На север и североизток областната граница съвпада с държавната и съответно с тази на Р Румъния. Останалите й граници са поделени с областите Добрич, Шумен, Разград и Русе. Областният център отстои на 124 км от Русе, на 112 км от Разград, на 88 км от Добрич, а от София – на 437 км.
От гледна точка на възможностите за развитие, географското разположение на областта предоставя потенциално/условно предимство (кръстопът на воден коридор 7 и Източен Балкански коридор – след изграждане). Формулата “гранично местоположение – от недостатък в предимство” е приложима и тук. Възможностите за развитие на областта в голяма степен зависят от интегрирането й със съседните области, както и от развитието на трансгранично стопанско сътрудничество.





Административна структура
Област Силистра е съставена от 7 общини – 5 с центрове градове и две – села (Ситово и Кайнарджа). Областният център – гр.Силистра (40336 жители1) – е най-големият град и попада в категорията “средни градове”. Общите параметри на съставните общини са представени в следната таблица:


Общини

Територия - дка

Население

Градско

Силистра

515891

59451

68%

Дулово

566326

30079

23%

Тутракан

448345

18586

54%

Главиница

481230

13564

15%

Ситово

270966

6600

0%

Кайнарджа

314961

5419

0%

Алфатар

248566

3725

53%

Общо за областта

2846285

137424

45%



1.2. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ И КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО




1.2.1. Природни условия и ресурси



Релеф
Територията на областта покрива части от Добруджа, Лудогорието и Дунавската хълмиста равнина (източната й част). Преобладаващата повърхност (във височинния пояс до 200 м н.в.) е равнинна, силно нарязана от суходолия, които придават на релефа хълмист характер. Междудолинните плата на север завършват със стръмен бряг, висок до 100 м. Между този бряг и р.Дунав са се образували крайдунавските низини Побрежие, Попино-Гарванска и Айдемирска, в югозападната част на която е разположено езерото Сребърна, подхранвано от няколко карстови извори. По р. Дунав са се образували острови, обрасли с богата растителност.
В южната част на областта (с надморска височина от 200 до 300 м), релефът също е разчленен от суходолията, водещи своето начало от Самуиловските височини и Стани баир, намиращи се извън областта. Бреговите склонове на суходолията са предимно стръмни и голи.
Характерът на релефа е благоприятен за развитието на механизирано земеделие. Хълмистите части с наклонени терени и високите части на Дунавския бряг са подходящи за лозови и овощни насаждения.
Полезни изкопаеми
Областта е бедна на полезни изкопаеми. При с. Колобър са проучени залежи на каолин с мощност на пласта около 18 м (перспективно за експлоатация). По склоновете на безводните долинни участъци на областта се разкриват малки находища на каменно-строителни материали - варовици за бетон и пътни настилки, както и варовици, подходящи за производство на строителна вар. Находища на меки варовици за облицовка има в районите на с. Ирник, с. Златоклас и с. Подлес. По Дунавското крайбрежие има находища на инертни материали (чакъл, пясък).
Климат
Територията на областта се намира в умереноконтиненталната климатична област. По крайбрежието на р. Дунав средната годишна температура е с 0,6ºС по-висока от останалата територия на областта. Лятото е сухо и горещо – средната юлска температура е 22,8ºС. Есента е продължителна и топла, зимата е сравнително студена. Ранните есенни и късните пролетни мразове не позволяват развитието на ранно и късно зеленчукопроизводство.
Валежите (около 450 мм в крайбрежната ивица и над 550 мм в останалата част) са под средногодишните суми за страната – 650 мм. Максимумът е през есента. Снежната покривка се задържа за 48-58 дни. Засушаванията са предимно през септември – октомври, със средна продължителност 50-55 дни. Средната относителна влажност по крайбрежието е 75-80%, а за останалата територия на областта – 71-73%.
В северната част на областта преобладават западните и североизточните ветрове, които в крайдунавските низини се ориентират по направление на реката. През зимата силните ветрове понякога продължават по няколко денонощия и причиняват снегонавявания по пътищата, обледеняване на ел.проводниците, почти пълно отвяване на снежната покривка и измръзване на есенниците. Полезащитните пояси са недостатъчни.
За южната част на областта са характерни много силните северозападни ветрове, които духат през преходните сезони. През летния период се разразяват гръмотевични бури, придружени с поройни валежи, често и с градушки. Равнинният релеф и откритостта му във всички посоки (без юг) способства за добра проветряемост, но същевременно създава условия за ветрова ерозия.
Почви
Преобладаващи са излужените черноземи – плодородни почви, особено подходящи за отглеждане на всички по-важни селскостопански култури - пшеница, царевица, слънчоглед, цвекло, люцерна, лозя и овощни дървета. По Дунавското крайбрежие са разпространени алувиално-ливадни почви (най-подходящи за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури), ливадно-черноземни почви, северно от с. Нова Черна – торфено-блатни почви. Върху дебела льосова подложка в югоизточната част на областта са развити силно излужени и оподзолени черноземи (подходящи за почти всички зърнени и фуражни култури) и тъмносиви горски почви (подходящи за отглеждане на пшеница, ечемик, овес, царевица, фуражен грах и др.; неподходящи са за технически култури), по суходолията – еродирани излужени черноземи.

Ерозия
Ерозията се проявява главно в плоскостно отнасяне на почвения слой и в ровинна ерозия. Ерозионните процеси в Дунавската равнина непрекъснато увеличават своя интензитет, като причиняват значителни вреди на инженерни съоръжения и селското стопанство. Общата площ на ерозиралите терени възлиза на 33 814 дка. Най-силно засегнат от ровинна ерозия е Дунавският бряг. Тя застрашава функционирането на изградени водовземни съоръжения в терасата на р. Дунав. Ровинната ерозия на суходолията при водообилни сезони е оформила стръмни до каньоновидни долинни системи.

Проявления има и ветровата ерозия, поради равниния и открит релеф и периодично силните ветрове. Създадени са полезащитни горски пояси с цел предотвратяване на ветровата ерозия и равномерно разпределение на снежната покривка в междуклетъчните пространства. По този начин те изпълняват и влагозадържащи функции.

По-значителни свлачища се наблюдават покрай брега на р. Дунав, най-голямо от които е свлачището при гр. Тутракан. Свлачища има и в района на вилната зона на гр. Силистра. Свлачищата, дълбоките суходолия и сляганията на льоса затрудняват строителството на комуникационни и хидромелиоративни съоръжения.

Водни ресурси
Като се изключи р. Дунав, през областта протичат само временни реки по време на интензивни валежи или снеготопене: Царацар, Канагьол, Сухата река и др. Крайбрежната ивица (терасите на р. Дунав в районите на градовете Силистра, Тутракан и на селата Ветрен, Сребърна, Попина, Нова Черна) е богата на плитки подпочвени води. На много места се срещат карстови извори с дебит 1 – 2 л/сек. Карстови води подхранват и езерото Сребърна.
Безводието в областта се дължи на льосовата основа и покритите от нея варовикови пластове, които бързо дренират валежните води. Липсата на повърхностно течащи води на територията на областта донякъде се компенсира с водите на р. Дунав.

Флора и фауна
Горската растителност е представена от широколистни гори (дъб, липа, габър, акация) с богат подлес от храстовидни и треви. На места са възникнали вторични гори с преобладаващи храсти и треви (повечето са трудно проходими и без стопанско значение).
Фауната е с подчертано разнообразие както по отношение на бозайниците, така и по отношение на птиците. Характерни за района са степните животински видове (дребни гризачи). Макар и силно намалели, все още в естествени условия се срещат популации и на по-едрите бозайници.
Традиционно богатата орнитофауна на региона се е обогатила с 19 нови вида през последните няколко десетилетия (сред новите “пришълци” са белоопашатият мишелов, черноглавата овесарка, посевната врана). Поречието на р. Дунав е от изключително значение за редица световно застрашени видове птици2 . Тези зони са идентифицирани като орнитологично важни местообитания и са бъдещи потенциални елементи на Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Езерото Сребърна3, блатото Калимок и остров Пожарево са досегашният “принос” на областта в националната система на “орнитологично важните места” (общо 50 бр.).
Поземлени ресурси
Общата площ на територията на област Силистра (2 846 285 дка4) формира дял от 14,3% от територията на Североизточния район за планиране. С най-голяма площ е община Дулово – 566 326 дка (19,9% от територията на областта). Следват общините Силистра с площ 515 891 дка (18,1%), Главиница – 481 230 дка (16,9%), Тутракан – 448 345 дка (15,8%), Кайнарджа – 314 961 дка (11,1%), Ситово – 270 966 дка (9,5%) и Алфатар – 248 566 дка (8,7%).

З
емеделските територии заемат общо 2 006 690 дка (70,4% от площта на областта при средно за страната 58,7%). Най-голям е относителният дял на земеделските територии в община Ситово – 78,8%, а най-малък в община Алфатар – 53,7% (Виж горната фигура).


Горските територии включват площта на Държавния горски фонд и заемат 623 044 дка (21,9% при средно за страната 33,6%). Най-голям е относителният дял в община Алфатар ( 42,2%), а най-малък в Ситово – 12,6%.
Населените места и другите урбанизирани територии заемат 143 147 дка площ (5,0% - колкото е средно за страната), като най-голям е относителният им дял в община Силистра. Водните течения и водни площи са с относителен дял 2,0% (при средно за страната 1,8%), с площ 56 284 дка. Териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци са с най-малка площ - 1438 дка (0,1% при средно за страната 0,3%). Площта на териториите за техническа инфраструктура е 15 682 дка (0,7% - колкото е средно за страната).
Размерът на обработваемата земя във всички посочени видове територии е 1 707 936 дка (60,0% от територията на областта, при средно за страната 44,8%). Разпределението по общини е следното:



Общини

Обработваема земя

площ дка

дка/човек

1. Алфатар

116944

31,4

2. Главиница

273965

20,2

3. Дулово

333616

11,1

4. Кайнарджа

182584

33,7

5. Силистра

328730

5,5

6. Ситово

182855

27,7

7. Тутракан

289242

15,6
ОБЩО

1707936

12,4

Делът на неизползваната обработваема земя в областта (205 212 дка) е най-нисък за страната – 12% през 2001 – 2002 г. (за сравнение, в област Перник е 75%, в област Кюстендил – 65,8%). Проведената поземлена реформа е в основата на проблемите в земеползването и трудностите в действието на пазарните механизми.


Изградените поливни площи в областта са 67 081 дка (само 3,9% от обработваемата земя). От тях, само 34 855 дка (2%) са годни за напояване. Негодни за напояване (поради разрушени и амортизирани хидротехнически съоръжения и напоителни системи) са 32 226 дка. Те могат да бъдат възстановени за напояване. Изградените поливни площи са разположени само в общините Главиница и Тутракан. Необходимо е да се извърши ремонт и възстановяване на поливните площи и обслужващите ги съоръжения.
По отношение на собствеността, земеползването има следната структура:
Частна собственост са 1 462 410 дка, или 51,4% от общата територия на областта. Това са земеделски земи и малка част от територията на населените места и водните площи. Най-голям е делът на частната собственост върху земите в община Ситово – 63,0%, а най-малък в община Главиница – 42,4%.
Държавна собственост са 853 859 дка (30,0% от територията на областта). Това са земите на Държавния горски фонд, Държавния поземлен фонд, част от територията на населените места, преобладаващата част от териториите на водните течения и водните площи, републиканската пътна мрежа и ж.п. линиите.



Общинска е собствеността върху 348 986 дка (12,3%) – общински поземлен фонд, включващ ниви, трайни насаждения, мерите и пасищата, както и полските пътища и прокари, част от населените места, водни площи, депата за битови отпадъци, общинската пътна мрежа и др.
На религиозни организации е собствеността върху 10 105 дка – главно земеделски земи, както и застроени площи и гори.
В категорията “друга собственост” попадат 170 925 дка. Това са земеделски земи с невъзстановена собственост, преобладаващата част от населените места и другите урбанизирани територии, водни площи, пътища и др.


1.2.2. Защитени територии и обекти

Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.


Под режим на защита на територията на областта има три категории защитени територии5 - поддържан резерват, защитени местности и природни забележителности (всичко 11 защитени територии с обща площ - 7 392,5 ха):
1. Поддържан резерват “Сребърна” с площ 902,1 ха. Разположен е на брега на река Дунав. Включва остров Девня с площ 91,6 ха, земеделски земи с площ 135,0 ха в землищата на с. Сребърна и с. Ветрен, заблатени площи с площ 649,8 ха, в землището на с. Сребърна и акватория на река Дунав с площ 25,7 ха.
През 1977 г. е обявен за биосферен резерват по критериите на Световната мрежа на биосферни резервати. През 1983 г. е включен в списъка на обектите от световното и културното наследство под егидата на ЮНЕСКО. През същата година към резервата е открит Природонаучния музей и Екологичната станция на БАН. Резерватът “Сребърна” е една от трите български влажни зони с глобална значимост и е включен в Националния план за действие по опазване на най-важните влажни зони в страната. През 1989 г. е включен в списъка на орнитологично важните места в Европа, а през 1993 г. - в списъка на обектите от световното и културното наследство в опасност.
Поддържаният резерват “Сребърна” е известен със своето орнитоложко богатство, като най-голяма слава му е донесла единствената в България колония на световно- застрашения вид къдроглав пеликан.
Ограниченията, произтичащи от статута на резервата, са пречка за пълно оползотворяване на потенциала му за туризъм. Съществува възможност за разширяване на защитената територия и създаване на Национален парк с поддържан резерват.
2. Защитена местност “Гарвански блата с обща площ 228,5 ха. Попада в землищата на селата Гарван и Попина, община Ситово и обхваща поземлен фонд. Защитената територия е обявена с цел запазване на естествените местообитания на редки водоплаващи птици и месторастения на редки растителни видове. Към настоящия момент трите водни площи са силно еутрофицирани и са обрасли с блатна растителност. Поради тази причина почти не се срещат водоплаващи птици. Необходими са спешни мерки за възстановяване на нормалното водно ниво.
3. Защитена местност “Калимок - Бръшлен” с обща площ 5952,3 ха. Обхваща поземлен и горски фонд на територията на две области: Русе и Силистра. В област Силистра попада в землищата на селата Цар Самуил, Нова Черна, Старо село и град Тутракан. Защитени са характерни за района екосистеми и ландшафти, местообитания на редки и застрашени растителни и животински видове.
4. Защитена местност “Блатото” Малък Преславец” е с площ 147,3 ха. Попада в землището на село Малък Преславец, Община Главиница. Обявена е с цел запазване на естествените местообитания на водоплаващи и грабливи птици и месторастения на редки растителни видове.
5. Защитена местност “Остров Пожарево”. Общата й площ е 71,0 ха. Намира се в землището на село Пожарево, Община Тутракан. Обявена е с цел запазване на естествените местообитания на защитени и редки видове птици, включени в “Червена книга на РБ” и в списъка на застрашените видове птици в Европа. Остров Пожарево е орнитологично важно място и има световно значение като гнездовище на глобално застрашения вид малък корморан.
6. Защитена местност “Каракуз” е с обща площ 75,1 ха. Защитено е естествено липово находище в местността “Каракуз” в землището на град Алфатар.
7. Природна забележителност “Острата канара”. Намира се в землището на с. Любен, община Ситово и е с площ 1,0 ха. Защитено е скално образование с височина 20 м.
8. Природна забележителност “Находище на божур”. Намира се в държавен горски фонд на площ 4 ха в землището на с. Добротица, община Ситово. Защитено е естествено находище на див божур.
9. Природна забележителност “Блатен кипарис”. Намира се на остров “Радецки”, с площ 0,2 ха. Защитена е изкуствена култура от блатен кипарис, създадена през 1920 г. Културата е в недобро състояние. Голяма част от нея е напълно изсъхнала. Необходимо е извършването на научно изследване и проучване на възможностите за възстановяването и.
10. Природна забележителност “Пещерата” (Гяур пещера). Площта й е 8,5 ха. Намира се в землището на село Голеш, Община Кайнарджа. Защитено е скално образувание.
11. Природна забележителност “Вратата” е с площ 2,4 ха. Намира се в землището на село Краново, Община Силистра. Защитено е скално образувание.
Обобщени изводи от анализа и оценката на природогеографския и ресурсен потенциал на областта:

  • Почвите са най-богатият ресурс за областта. На територията й са разпространени едни от най-плодородните почви – черноземните и алувиалните;

  • Равнинният релеф и малките наклони благоприятстват развитието на уедрено селско стопанство, на транспортната и техническата инфраструктура, както и на селищната мрежа;

  • Значително по-висок относителен дял на обработваема земя от средното за страната;

  • Най-нисък дял в цялата страна на изоставените и неизползвани обработваеми земи; привидно раздробената собственост на земята не възпрепятства сериозно уедреното земеползване;

  • Наличие на уникални защитени територии (поддържаният резерват “Сребърна” и др.);

  • Наличие на минерални извори;

  • Съхранена чистота на въздуха и почвите;

  • Областта е бедна на полезни изкопаеми. Освен перспективното каолиново находище са установени само кариерни материали – варовици, пясък, чакъл, льос (с локално значение);

  • Областта е бедна на повърхностни води (с изключение на тангиращата р. Дунав); има богати ресурси на подземни води, но само в крайдунавската зона;

  • Значително по-нисък дял на горите от средния за страната;

  • Оскъдните валежи (най-ниските в България) и продължителните остри засушавания налагат напояване;

  • Нисък дял на изградените поливни площи (около 4% от обработваемите земи), амортизирани и частично разрушени напоителни мрежи и съоръжения;

  • Климатичните особености възпрепятстват зеленчукопроизводството;

  • Проявления на водна и ветрова ерозия (ай-силно - по брега на р. Дунав и склоновете на суходолията).


1.2.3. Културно-историческо наследство

Тракийско, римско, византийско, турско, възрожденско и съвременно присъствие са напластявали култура и ценности. Те са концентрирани на територията на областния център. “Разсейките” в останалата част на областта са в пропорции, подобни на тези, с каквито се измерват резултатите от сегашната човешка дейност – 80:20.


Почти 2/3 от територията на гр. Силистра (1720 дка) е обявена за Национален архитектурно-археологически резерват “Дуросторум-Дръстър-Силистра”6. Високата културно-историческа, познавателна и атрактивна стойност на уникални паметници от римската и средновековната българска епоха превръщат резервата в поле за изследвания, база за туристически продукти, “културен гръбнак” на настоящите поколения и “мост” за прехвърляне на ценности към бъдещите поколения .
По-значимите разкрити паметници и културни факти са:

  • Силистренската гробница (първата половина на IV век) - изключителна художествена и историческа ценност. Това е най–известният в страната и чужбина античен паметник на Дуросторум, емблематично творение на късноантичната цивилизация, без аналог в територията на Късноримската империя, присъства във всички сериозни изследвания, посветени на тази епоха.

  • Патриаршеската базилика на патриарх Дамян (първата патриаршеска църква в българската държава, втора по големина в страната).

  • Част от колона на хан Омуртаг (все още неоткрит остава “преславен дом на Дунава”, построен от него; изследователските хипотези са насочени именно към Силистра).

  • Северната крепостна стена на средновековния Дръстър (реставрирана и експонирана през 2000 г.).

  • Средновековният катедрален патриаршески и митрополитски храм на Дръстър-Силистра и патриаршеската резиденция от Х век. Импозантна трикорабна базилика до северната крепостна стена на Дръстър, многократно преустройвана в дългата си история на катедрален храм.

  • Дворецът на доростолските епископи през V-VІ в. до раннохристиянската епископска базилика (в централната част на града) в комплекс с руини от римска вила-урбана (II-III в.).

  • Мощехранилницата на Св. Дасий Доростолски (урната-саркофаг на този светец се съхранява в гр. Анкона – Италия). При посещението си в България през 2001 г., Папа Йоан Павел ІІ дари на Силистра част от мощите (дясната раменна кост) на Св. Дасий, положени в мраморна мощехранилница (приблизително копие на урната от Анкона), която днес се съхранява в катедралния митрополитски храм Св. Ап. Петър и Павел.

  • Турски форт “Абдул Меджиди” (Меджиди табия). Намира се южно от гр. Силистра. Това е най-запазеният от шестте пункта на фортификационната система по северната граница на Османската империя. Построена е в периода 1841-1853 г. от немския военен инженер фон Молтке.

  • Куршумлу джамия - в центъра на гр. Силистра, деклариран паметник на културата от местно значение.

  • Гробът на еврейския равин Елиезер Папо (живял в началото на ХІХ век в Силистра, сред 12-те най-известни равини на Израел). Мястото е почитано като особено свято за вярващите евреи. Има негов паметник на брега на р. Дунав, в близост предстои изграждане на синагога.

  • Арменски апостолически храм “Сурп Аствадзадзин”(Св. Богородица), 1620 г. Това е най-старият арменски храм в България.

  • Женски манастир “Покров Богородичен” край с. Айдемир - един от най-новите манастири в Доростолската епархия (1996 г.).

  • Добруджанска къща гр. Алфатар – реставрация с етнографска експозиция, открита през 1984 г. Къщата е основен притегателен център за туристически посещения, както и едно от културните средища на общината.
  • Християнски храм “Св. Троица”, гр. Алфатар трикорабна базилика от 1846 г. с богата украса от икони и дърворезби, изпълнени от майстори на Тревненската школа.

  • Историческа местност “Аязмото”, с. Руйно - средновековна българска крепост от ІХ-ХІ век, охранявала древния стратегически път между столиците Плиска и Велики Преслав с р. Дунав. Местността е свързана и с пребиваването на мюсюлманския светец Демир Баба (Железния баща) в средата на ХVІ век.

  • Ранносредновековна крепост “Картал кале” до с. Руйно (XVIII в.) – разположена на причудливо недостъпно място в суходолие върху руините на малко тракийско селище и късноантично укрепление.

  • Архитектурен резерват “Рибарска махала”, гр. Тутракан – съхранено атрактивно рибарско селище с атмосферата и материалните следи на някогашния основен поминък на Тутракан – рибарството. Има висока културна и туристическа стойност.

  • Историческа чешма край село Кайнарджа – свързана с подписването на Кючук-Кайнарджанския мирен договор през 1774, построена през 1892. Значимостта й се подсилва от уникалните размери – фронт над 70 м. Обявена е за паметник на културата.

  • Женски манастир в с. Каменци (община Кайнарджа). Често посещаван храм заради обнадеждаващите поверия и привлекателната природна среда.

Културно-историческото наследство е “инфраструктурата на приемствеността”. Ресурсите на държавата и общините са несъизмеримо по-малки от потребностите на многократно декларираното желание за “опазване и съхранение”. Желанието за допир на съвременниците до тези ценности и съхраняването им за идни поколения, би могло да се осъществи само чрез тяхното атрактивно експониране и валоризация. Историческата, познавателната и атрактивната стойност на Силистренските културни пластове е сравнима с тази на цяла Северна България. За съжаление, работите по проучване, консервация и експониране все още не са продължени с формиране на завършени туристически продукти, професионална реклама и продажби.




1.2.4. Туристически ресурси и продукти

Наличието на богато природно и културно наследство е само потенциален, но не и реален туристически ресурс. Последният предполага директно включване в продаваеми туристически продукти. За съжаление, повечето обекти с потенциал за туристически интерес имат както средови препятствия (достъп, специализирана инфраструктура, чистота на средата), така и много неизвършени още действия по тяхното експониране (реставрация, визуална информация, атрактивна презентация).


В основата на различни форми на алтернативен туризъм биха имали тежест следните обекти на природното наследство:

  • Поддържан резерват “СРЕБЪРНА” – познавателен туризъм (за общи и специални интереси - орнитоложки);
  • Ловно стопанство “КАРАКУЗ”ловен туризъм (елитарен), при договорени условия – фотосафари;
  • Река Дунавяхтен туризъм, спортен риболов, круизи, туристическа инфраструктура по брега (необходимо устройване на пристанищата);

  • Суходолие “МАЛЪК КАНАГЬОЛ”археологически училища на терен (тракийско светилище “Баджалията”), екотуризъм (нужна инфраструктура), въздушни разходки на ф-ма “Ребус” (елитарна форма за богати туристи).

Другият несъмнено “тежък” потенциален ресурс се обляга на богатото културно-историческо наследство. Почти всички обекти, представени в предишния раздел, биха могли да се вплетат в богата “добруджанска шевица” на туристическо предлагане.


В допълнение, винарската изба в Кайнарджа, къщите за гости в с. Ветрен и с. В.Левски и др., са важна “гарнитура” към бъдещи продукти за алтернативен туризъм.
Трябва да се подчертае фактът, че дори “силни” и добре експонирани обекти могат да загубят атрактивността си от нелицеприятна среда и обратно, подредена и добре устроена среда може да стане част от атрактивността на обекта, т.е. самата тя да се третира като туристически ресурс.
Първите решителни стъпки към създаване на туристически продукти са направени. Сглобени и информационно осигурени са 4 туристически маршрута:

  • “Легенди от земя и камък” (“Добруджански легенди”),

  • “Добруджанска твърд”,

  • “Добруджанска святост”

  • “Дунавски прелести”.

Добруджанската къща в гр.Алфатар е може би най-утвърденият туристически “етикет” на областта. Посещава се редовно от туристически групи от черноморските курорти, но не формира продукт и от там – осезателни приходи.


Този списък лесно би могъл да се продължи, но, паралелно с изработване на “менюта” от природно и културно наследство, е необходимо съставянето и прилагането на ясна програма за прагматичните стъпки до реални продажби на маркетабилни продукти.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница