Област силистра 2005-2015 г. Силистра 2005г
ПРОФИЛ НА ОБЛАСТ СИЛИСТРА 1.1. ОСНОВНИ ГЕОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ И КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО
- 1.2.2. Защитени територии и обекти
- 1.2.3. Културно-историческо наследство
- 1.2.4. Туристически ресурси и продукти
- Поддържан резерват “СРЕБЪРНА” – познавателен туризъм (за общи и специални интереси - орнитоложки);
1. ПРОФИЛ НА ОБЛАСТ СИЛИСТРА1.1. ОСНОВНИ ГЕОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИРазположение Област Силистра заема площ от 2846,3 кв.км, разположена в най-североизточната част на страната. На север и североизток областната граница съвпада с държавната и съответно с тази на Р Румъния. Останалите й граници са поделени с областите Добрич, Шумен, Разград и Русе. Областният център отстои на 124 км от Русе, на 112 км от Разград, на 88 км от Добрич, а от София – на 437 км. От гледна точка на възможностите за развитие, географското разположение на областта предоставя потенциално/условно предимство (кръстопът на воден коридор 7 и Източен Балкански коридор – след изграждане). Формулата “гранично местоположение – от недостатък в предимство” е приложима и тук. Възможностите за развитие на областта в голяма степен зависят от интегрирането й със съседните области, както и от развитието на трансгранично стопанско сътрудничество.  Административна структура Област Силистра е съставена от 7 общини – 5 с центрове градове и две – села (Ситово и Кайнарджа). Областният център – гр.Силистра (40336 жители1) – е най-големият град и попада в категорията “средни градове”. Общите параметри на съставните общини са представени в следната таблица:
1.2. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ И КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО1.2.1. Природни условия и ресурсиРелеф Територията на областта покрива части от Добруджа, Лудогорието и Дунавската хълмиста равнина (източната й част). Преобладаващата повърхност (във височинния пояс до 200 м н.в.) е равнинна, силно нарязана от суходолия, които придават на релефа хълмист характер. Междудолинните плата на север завършват със стръмен бряг, висок до 100 м. Между този бряг и р.Дунав са се образували крайдунавските низини Побрежие, Попино-Гарванска и Айдемирска, в югозападната част на която е разположено езерото Сребърна, подхранвано от няколко карстови извори. По р. Дунав са се образували острови, обрасли с богата растителност. В южната част на областта (с надморска височина от 200 до 300 м), релефът също е разчленен от суходолията, водещи своето начало от Самуиловските височини и Стани баир, намиращи се извън областта. Бреговите склонове на суходолията са предимно стръмни и голи. Характерът на релефа е благоприятен за развитието на механизирано земеделие. Хълмистите части с наклонени терени и високите части на Дунавския бряг са подходящи за лозови и овощни насаждения. Полезни изкопаеми Областта е бедна на полезни изкопаеми. При с. Колобър са проучени залежи на каолин с мощност на пласта около 18 м (перспективно за експлоатация). По склоновете на безводните долинни участъци на областта се разкриват малки находища на каменно-строителни материали - варовици за бетон и пътни настилки, както и варовици, подходящи за производство на строителна вар. Находища на меки варовици за облицовка има в районите на с. Ирник, с. Златоклас и с. Подлес. По Дунавското крайбрежие има находища на инертни материали (чакъл, пясък). Климат Територията на областта се намира в умереноконтиненталната климатична област. По крайбрежието на р. Дунав средната годишна температура е с 0,6ºС по-висока от останалата територия на областта. Лятото е сухо и горещо – средната юлска температура е 22,8ºС. Есента е продължителна и топла, зимата е сравнително студена. Ранните есенни и късните пролетни мразове не позволяват развитието на ранно и късно зеленчукопроизводство. Валежите (около 450 мм в крайбрежната ивица и над 550 мм в останалата част) са под средногодишните суми за страната – 650 мм. Максимумът е през есента. Снежната покривка се задържа за 48-58 дни. Засушаванията са предимно през септември – октомври, със средна продължителност 50-55 дни. Средната относителна влажност по крайбрежието е 75-80%, а за останалата територия на областта – 71-73%. В северната част на областта преобладават западните и североизточните ветрове, които в крайдунавските низини се ориентират по направление на реката. През зимата силните ветрове понякога продължават по няколко денонощия и причиняват снегонавявания по пътищата, обледеняване на ел.проводниците, почти пълно отвяване на снежната покривка и измръзване на есенниците. Полезащитните пояси са недостатъчни. За южната част на областта са характерни много силните северозападни ветрове, които духат през преходните сезони. През летния период се разразяват гръмотевични бури, придружени с поройни валежи, често и с градушки. Равнинният релеф и откритостта му във всички посоки (без юг) способства за добра проветряемост, но същевременно създава условия за ветрова ерозия. Почви Преобладаващи са излужените черноземи – плодородни почви, особено подходящи за отглеждане на всички по-важни селскостопански култури - пшеница, царевица, слънчоглед, цвекло, люцерна, лозя и овощни дървета. По Дунавското крайбрежие са разпространени алувиално-ливадни почви (най-подходящи за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури), ливадно-черноземни почви, северно от с. Нова Черна – торфено-блатни почви. Върху дебела льосова подложка в югоизточната част на областта са развити силно излужени и оподзолени черноземи (подходящи за почти всички зърнени и фуражни култури) и тъмносиви горски почви (подходящи за отглеждане на пшеница, ечемик, овес, царевица, фуражен грах и др.; неподходящи са за технически култури), по суходолията – еродирани излужени черноземи. Ерозия Ерозията се проявява главно в плоскостно отнасяне на почвения слой и в ровинна ерозия. Ерозионните процеси в Дунавската равнина непрекъснато увеличават своя интензитет, като причиняват значителни вреди на инженерни съоръжения и селското стопанство. Общата площ на ерозиралите терени възлиза на 33 814 дка. Най-силно засегнат от ровинна ерозия е Дунавският бряг. Тя застрашава функционирането на изградени водовземни съоръжения в терасата на р. Дунав. Ровинната ерозия на суходолията при водообилни сезони е оформила стръмни до каньоновидни долинни системи. Проявления има и ветровата ерозия, поради равниния и открит релеф и периодично силните ветрове. Създадени са полезащитни горски пояси с цел предотвратяване на ветровата ерозия и равномерно разпределение на снежната покривка в междуклетъчните пространства. По този начин те изпълняват и влагозадържащи функции. По-значителни свлачища се наблюдават покрай брега на р. Дунав, най-голямо от които е свлачището при гр. Тутракан. Свлачища има и в района на вилната зона на гр. Силистра. Свлачищата, дълбоките суходолия и сляганията на льоса затрудняват строителството на комуникационни и хидромелиоративни съоръжения.
З Горските територии включват площта на Държавния горски фонд и заемат 623 044 дка (21,9% при средно за страната 33,6%). Най-голям е относителният дял в община Алфатар ( 42,2%), а най-малък в Ситово – 12,6%. Населените места и другите урбанизирани територии заемат 143 147 дка площ (5,0% - колкото е средно за страната), като най-голям е относителният им дял в община Силистра. Водните течения и водни площи са с относителен дял 2,0% (при средно за страната 1,8%), с площ 56 284 дка. Териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци са с най-малка площ - 1438 дка (0,1% при средно за страната 0,3%). Площта на териториите за техническа инфраструктура е 15 682 дка (0,7% - колкото е средно за страната). Размерът на обработваемата земя във всички посочени видове територии е 1 707 936 дка (60,0% от територията на областта, при средно за страната 44,8%). Разпределението по общини е следното:
Делът на неизползваната обработваема земя в областта (205 212 дка) е най-нисък за страната – 12% през 2001 – 2002 г. (за сравнение, в област Перник е 75%, в област Кюстендил – 65,8%). Проведената поземлена реформа е в основата на проблемите в земеползването и трудностите в действието на пазарните механизми. Изградените поливни площи в областта са 67 081 дка (само 3,9% от обработваемата земя). От тях, само 34 855 дка (2%) са годни за напояване. Негодни за напояване (поради разрушени и амортизирани хидротехнически съоръжения и напоителни системи) са 32 226 дка. Те могат да бъдат възстановени за напояване. Изградените поливни площи са разположени само в общините Главиница и Тутракан. Необходимо е да се извърши ремонт и възстановяване на поливните площи и обслужващите ги съоръжения. По отношение на собствеността, земеползването има следната структура: Частна собственост са 1 462 410 дка, или 51,4% от общата територия на областта. Това са земеделски земи и малка част от територията на населените места и водните площи. Най-голям е делът на частната собственост върху земите в община Ситово – 63,0%, а най-малък в община Главиница – 42,4%. Държавна собственост са 853 859 дка (30,0% от територията на областта). Това са земите на Държавния горски фонд, Държавния поземлен фонд, част от територията на населените места, преобладаващата част от териториите на водните течения и водните площи, републиканската пътна мрежа и ж.п. линиите. Общинска е собствеността върху 348 986 дка (12,3%) – общински поземлен фонд, включващ ниви, трайни насаждения, мерите и пасищата, както и полските пътища и прокари, част от населените места, водни площи, депата за битови отпадъци, общинската пътна мрежа и др. На религиозни организации е собствеността върху 10 105 дка – главно земеделски земи, както и застроени площи и гори. В категорията “друга собственост” попадат 170 925 дка. Това са земеделски земи с невъзстановена собственост, преобладаващата част от населените места и другите урбанизирани територии, водни площи, пътища и др. 1.2.2. Защитени територии и обектиЗащитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Под режим на защита на територията на областта има три категории защитени територии5 - поддържан резерват, защитени местности и природни забележителности (всичко 11 защитени територии с обща площ - 7 392,5 ха): 1. Поддържан резерват “Сребърна” с площ 902,1 ха. Разположен е на брега на река Дунав. Включва остров Девня с площ 91,6 ха, земеделски земи с площ 135,0 ха в землищата на с. Сребърна и с. Ветрен, заблатени площи с площ 649,8 ха, в землището на с. Сребърна и акватория на река Дунав с площ 25,7 ха. През 1977 г. е обявен за биосферен резерват по критериите на Световната мрежа на биосферни резервати. През 1983 г. е включен в списъка на обектите от световното и културното наследство под егидата на ЮНЕСКО. През същата година към резервата е открит Природонаучния музей и Екологичната станция на БАН. Резерватът “Сребърна” е една от трите български влажни зони с глобална значимост и е включен в Националния план за действие по опазване на най-важните влажни зони в страната. През 1989 г. е включен в списъка на орнитологично важните места в Европа, а през 1993 г. - в списъка на обектите от световното и културното наследство в опасност. Поддържаният резерват “Сребърна” е известен със своето орнитоложко богатство, като най-голяма слава му е донесла единствената в България колония на световно- застрашения вид къдроглав пеликан. Ограниченията, произтичащи от статута на резервата, са пречка за пълно оползотворяване на потенциала му за туризъм. Съществува възможност за разширяване на защитената територия и създаване на Национален парк с поддържан резерват. 2. Защитена местност “Гарвански блата” с обща площ 228,5 ха. Попада в землищата на селата Гарван и Попина, община Ситово и обхваща поземлен фонд. Защитената територия е обявена с цел запазване на естествените местообитания на редки водоплаващи птици и месторастения на редки растителни видове. Към настоящия момент трите водни площи са силно еутрофицирани и са обрасли с блатна растителност. Поради тази причина почти не се срещат водоплаващи птици. Необходими са спешни мерки за възстановяване на нормалното водно ниво. 3. Защитена местност “Калимок - Бръшлен” с обща площ 5952,3 ха. Обхваща поземлен и горски фонд на територията на две области: Русе и Силистра. В област Силистра попада в землищата на селата Цар Самуил, Нова Черна, Старо село и град Тутракан. Защитени са характерни за района екосистеми и ландшафти, местообитания на редки и застрашени растителни и животински видове. 4. Защитена местност “Блатото” Малък Преславец” е с площ 147,3 ха. Попада в землището на село Малък Преславец, Община Главиница. Обявена е с цел запазване на естествените местообитания на водоплаващи и грабливи птици и месторастения на редки растителни видове. 5. Защитена местност “Остров Пожарево”. Общата й площ е 71,0 ха. Намира се в землището на село Пожарево, Община Тутракан. Обявена е с цел запазване на естествените местообитания на защитени и редки видове птици, включени в “Червена книга на РБ” и в списъка на застрашените видове птици в Европа. Остров Пожарево е орнитологично важно място и има световно значение като гнездовище на глобално застрашения вид малък корморан. 6. Защитена местност “Каракуз” е с обща площ 75,1 ха. Защитено е естествено липово находище в местността “Каракуз” в землището на град Алфатар. 7. Природна забележителност “Острата канара”. Намира се в землището на с. Любен, община Ситово и е с площ 1,0 ха. Защитено е скално образование с височина 20 м. 8. Природна забележителност “Находище на божур”. Намира се в държавен горски фонд на площ 4 ха в землището на с. Добротица, община Ситово. Защитено е естествено находище на див божур. 9. Природна забележителност “Блатен кипарис”. Намира се на остров “Радецки”, с площ 0,2 ха. Защитена е изкуствена култура от блатен кипарис, създадена през 1920 г. Културата е в недобро състояние. Голяма част от нея е напълно изсъхнала. Необходимо е извършването на научно изследване и проучване на възможностите за възстановяването и. 10. Природна забележителност “Пещерата” (Гяур пещера). Площта й е 8,5 ха. Намира се в землището на село Голеш, Община Кайнарджа. Защитено е скално образувание. 11. Природна забележителност “Вратата” е с площ 2,4 ха. Намира се в землището на село Краново, Община Силистра. Защитено е скално образувание. Обобщени изводи от анализа и оценката на природогеографския и ресурсен потенциал на областта:
1.2.3. Културно-историческо наследствоТракийско, римско, византийско, турско, възрожденско и съвременно присъствие са напластявали култура и ценности. Те са концентрирани на територията на областния център. “Разсейките” в останалата част на областта са в пропорции, подобни на тези, с каквито се измерват резултатите от сегашната човешка дейност – 80:20. Почти 2/3 от територията на гр. Силистра (1720 дка) е обявена за Национален архитектурно-археологически резерват “Дуросторум-Дръстър-Силистра”6. Високата културно-историческа, познавателна и атрактивна стойност на уникални паметници от римската и средновековната българска епоха превръщат резервата в поле за изследвания, база за туристически продукти, “културен гръбнак” на настоящите поколения и “мост” за прехвърляне на ценности към бъдещите поколения . По-значимите разкрити паметници и културни факти са:
Културно-историческото наследство е “инфраструктурата на приемствеността”. Ресурсите на държавата и общините са несъизмеримо по-малки от потребностите на многократно декларираното желание за “опазване и съхранение”. Желанието за допир на съвременниците до тези ценности и съхраняването им за идни поколения, би могло да се осъществи само чрез тяхното атрактивно експониране и валоризация. Историческата, познавателната и атрактивната стойност на Силистренските културни пластове е сравнима с тази на цяла Северна България. За съжаление, работите по проучване, консервация и експониране все още не са продължени с формиране на завършени туристически продукти, професионална реклама и продажби. 1.2.4. Туристически ресурси и продуктиНаличието на богато природно и културно наследство е само потенциален, но не и реален туристически ресурс. Последният предполага директно включване в продаваеми туристически продукти. За съжаление, повечето обекти с потенциал за туристически интерес имат както средови препятствия (достъп, специализирана инфраструктура, чистота на средата), така и много неизвършени още действия по тяхното експониране (реставрация, визуална информация, атрактивна презентация). В основата на различни форми на алтернативен туризъм биха имали тежест следните обекти на природното наследство:
Другият несъмнено “тежък” потенциален ресурс се обляга на богатото културно-историческо наследство. Почти всички обекти, представени в предишния раздел, биха могли да се вплетат в богата “добруджанска шевица” на туристическо предлагане. В допълнение, винарската изба в Кайнарджа, къщите за гости в с. Ветрен и с. В.Левски и др., са важна “гарнитура” към бъдещи продукти за алтернативен туризъм. Трябва да се подчертае фактът, че дори “силни” и добре експонирани обекти могат да загубят атрактивността си от нелицеприятна среда и обратно, подредена и добре устроена среда може да стане част от атрактивността на обекта, т.е. самата тя да се третира като туристически ресурс. Първите решителни стъпки към създаване на туристически продукти са направени. Сглобени и информационно осигурени са 4 туристически маршрута:
Добруджанската къща в гр.Алфатар е може би най-утвърденият туристически “етикет” на областта. Посещава се редовно от туристически групи от черноморските курорти, но не формира продукт и от там – осезателни приходи. Този списък лесно би могъл да се продължи, но, паралелно с изработване на “менюта” от природно и културно наследство, е необходимо съставянето и прилагането на ясна програма за прагматичните стъпки до реални продажби на маркетабилни продукти. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
