АНАЛИЗ НА ОБЛАСТЕН ПЛАН 2000

Основна стратегическа цел:

Икономическо стабилизиране и устойчиво развитие на Силистренска област

Специфични цели

1. 
   Изграждане, усъвършенстване и развитие на инфраструктурата (техническа инфраструктура - всички системи, социална инфраструктура -оптимизиране, активизиране на третия сектор);
   
2. 
   Индустриално развитие (МСП – предприемаческа и иновативна среда, стимулиране, експортна ориентация);
   
3. 
   Условия за конкурентноспособно селско стопанство (преструктуриране – трайни насаждения, технически култури, нови технологии, животновъдство - породи);
   
4. 
   Стимулиране на икономическото развитие и интеграция чрез ТГС (транспортни връзки, мониторинг на околната среда, бизнес центрове и инкубатори, МСП, селско стопанство – професионални сдружения, тържища, ТГС - “народ до народ” – култура и образование);
   
5. 
   Екологосъобразно икономическо и социално развитие (билки – ерозирали/наклонени терени, опазване на природните ресурси – горски и водни, биоразнообразие, изграждане ПСОВ);
   
6. 
   Заетост и човешки ресурси (качество на човешките ресурси – запазване равнищата на заетост в предприятията, предприемаческа инициатива на населението, безработица/заетост – заетост за маргинални групи, продължаващо образование, квалификация);
   
7. 
   Туристическа индустрия (регионална политика за туризъм, мрежа от туристически центрове, ТГС – туроператори, развитие на алтернативен туризъм – селски, еко-, воден, ловен);
   
8. 
   Институционална среда (механизми за регионално развитие – междуобщинска интеграция, структури за взаимодействие – държава, общини, бизнес, система за мониторинг и контрол, повишена финансова обезпеченост на общините – регионален гаранционен фонд).
   

Подобно на приоритетите, стратегическият пакет от цели също се е запазил непроменен в текущите актуализации на областния план.

• 
  Инфраструктурните проекти са били с твърде малък мащаб, за да решат проблемите и създадат ново качество на инфраструктурните мрежи;
  
• 
  Предприемаческите инициативи са създали обнадеждаваща база за стабилизиране на някои структурни отрасли в икономиката на областта (храни, облекло), но не и достатъчен пазар за трудова заетост;
  
• 
  Тревожните процеси на обедняване и високите нива на безработица продължават, въпреки целевите програми и мерки;
  
• 
  Потенциалите на аграрния сектор остават неоползотворени в аспекта “конкурентноспособност”, въпреки позитивните процеси (висока ползваемост на земята, усвоени възможности за финансиране);
  
• 
  Потенциалите за развитие на туризъм са все още без осезателна стопанска реализация, въпреки доближаването им до такава;
  
• 
  Екологизацията е “червена нишка” в плана, но досегашните действия са недостатъчни за постигане на желаното качество на средата и поведение на хората;
  
• 
  Трансграничното и международното сътрудничество е белязано от много събития и инициативи, но все още няма стопански измерения;
  
• 
  Институционализацията на стратегическото планиране е налице, но отсъстват убедителни факти за ефективни действия.
  

1.4. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ

1.4.1. Демографски процеси

По данни на НСИ, към 2003 г. населението на област Силистра наброява 137 424 човека. През последните 5 г. е регистрирано намаление на населението в областта със средногодишен темп от –2,2. Формиралата се тенденция на демографско намаление е характерна както за Североизточния район за планиране (СИРП), така и за цялата страна.

Общини	1999	2000	2001	2002	2003	Средногодишен темп намаление
Главиница	14667	14662	13743	13693	13564	-1,7
Дулово	32762	32880	30443	30150	30079	-1,8
Тутракан	20111	20083	19152	18928	18586	-1,9
Ситово	7278	7194	6740	6676	6600	-2,0
Кайнарджа	6152	6157	5485	5427	5419	-2,5
Силистра	67069	66538	61294	60307	59451	-2,6
Алфатар	4353	4313	3927	3813	3725	-3,3
Област Силистра	152392	151827	140784	138994	137424	-2,2

Отрицателен прираст на населението е регистриран във всички общини на областта, като с най-голямо намаление са Алфатар, Кайнарджа и Силистра. Градското население на област Силистра наброява 61344 д. (2003 г.) – 44,6% от общото население на областта (средно за страната 69,8%), а селското – 76080 д. (55,4%). В демографското развитие на центъра на областта - град Силистра за годините 1999-2003 г. не се наблюдават големи изменения – броят на населението на града е в границите 40-45 хил.д.

Разпределението на населението по възрастови групи е по-благоприятно от средните стойности на показателя за страната и близко до това на СИРП. Съотношението между трите основни възрастови групи (0-14 г.: 15-64 г.: 65+) е 15,0: 69,2: 15,8% (2003 г.). Наблюдават се различия по общини. С най-благоприятна възрастова структура е Дулово. Със стационарен тип възрастова структура е Главиница. Най-влошена е възрастовата структура в Алфатар и Ситово. Характерно за община Силистра е високият дял на населението от 15 до 64 г., което е основният източник при формирането на трудовия потенциал.
Структурата на населението по пол показва сравнително равномерно разпределение, с лек превес на жените. На 100 мъже се падат 102 жени (средно за СИРП – 104, за страната - 106). Фертилните контингенти в областта (23,0% - 2003 г.) са с по-нисък дял от този за страната (24,2%). За периода 1999-2003 г. техният брой намалява в резултат предимно на миграции.
Естественото движение е един от факторите, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2003 г. в област Силистра са родени 1208 деца. Коефициентът на раждаемост⁸ е 8,8‰ – близък до средния за страната (8,6‰) и по-нисък от средната стойност за СИРП (9,4‰). Съществуват различия в раждаемостта по местоживеене – тя е по-висока при селското население (9,4‰) в сравнение с градското (7,9‰). Тази демографска ситуация е характерна и за другите области от района с изключение на Варна. Смъртността на населението в областта е със стойности над средните за страната (14,3‰) и СИРП (13,5‰), както и с по-високи стойности от тези за раждаемостта. През 2003 г. умрелите лица в областта са 2114 или 15,4 на 1000 д. Коефициентът на смъртност е по-висок при селското (17,3‰ – 2003 г.), отколкото при градското население (12,8‰). Детската смъртност в областта (15,7‰) е със стойности близки, но над средните за страната (12,3‰) и СИРП (13,5‰). Основен “принос” има тревожно високата детска смъртност в селата на областта.
Естественият прираст се формира от равнищата на раждаемостта и смъртността. За периода 1999-2003 г., той варира в диапазона от –5,6‰ (1999 г.), -7,5‰ (2002 г.), до –6,6‰ за 2003 г. Във всички общини на областта естественото възпроизводство се осъществява при отрицателен естествен прираст, като в две от тях отрицателният прираст е много висок (Алфатар и Ситово), дължащ се главно на високата смъртност и в по-малка степен на раждаемостта. Следната фигура представя показателите “раждаемост”, “смъртност” и “естествен прираст” по общини за периода 1999-2003 г.:





1 – общ.Алфатар, 2 – общ.Главиница, 3 – общ.Дулово, 4 – общ.Кайнарджа,

5 – общ.Ситово, 6 – общ.Тутракан, 7 – общ.Силистра, 8 – обл.Силистра

През 2003 г. в областта са осъществени 2277 заселвания и 2941 изселвания. Механичният прираст е отрицателен (-664 д.). В сравнение с предходни години, интензитетът на механичното движение на населението на общината след 2001 г. намалява.

Важна характеристика на населението е образователното му равнище. За периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование, което е характерно за всички области и райони в страната. С изключение на гр. Силистра, образователното равнище за областта е под средното за страната. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на областта – гр. Силистра. Сравнително по-висок е и делът на високообразованите лица в община Тутракан, дължащ се на историческото развитие на общинския център. Населението в градовете се характеризира с по-висок дял на високообразованото население в сравнение със селата.
Неграмотните лица намаляват (от 7622 д. през 1992 г. на 5318 д. през 2001 г.), но запазват висок относителен дял (4,0% от населението на 7 и повече години в областта) – над средната стойност за страната (1,8%) и района (2,4%). Само в две общини (Силистра и Тутракан) неграмотните лица са с нисък дял, а в останалите 5 общини делът на неграмотните лица е над средната стойност за областта, като най-голям е техният дял и численост в община Дулово (виж долната таблица).

Етническата структура на населението показва, че от българската етническа група се е самоопределило 60,9% от общото население на областта (2001 г.), от турската – 33,7% и от ромската – 4,0%. За периода 1992-2001 г. се наблюдава абсолютно намаление на населението на всички етноси. Основните вероизповедания са източно православното християнство и мюсюлманското.

Очертаващата се тенденция в развитието на населението се характеризира с постепенно намаляване на общото население и възпроизводствения потенциал при общо повишаване на образователното равнище.

1.4.2. Икономическа активност, заетост и безработица

Икономическа активност
Икономически активните лица⁹ в област Силистра са 67 108 д. (2004 г.). Коефициентът на икономическа активност е 57,5% ¹⁰. Този показател за областта е по-висок от средния за страната (55,3%) и сходен с този за СИРП (57,5%). Най-висока е икономическата активност на населението от общини Силистра и Тутракан.

Заетост

През 2003 г. коефициентът на заетост¹¹ за област Силистра е 37,6%. За сравнение, коефициентът на заетост за страната е 42,4%, за СИРП – 40,0%. Наетите лица през 2003 г. наброяват 26304 д.¹² През последните 5 години изменения в броя на наетите се наблюдават и в трите сектора на икономиката. Намалява делът на наетите в първичния (от 12,1% през 1999 г. на 11,2% през 2003 г.) и във вторичния сектор (от 33,3% на 29,6%) на икономиката. Наетите в третичния сектор бележат увеличение за периода от 54,6% на 59,2%.

Безработица
Равнището на безработица в област Силистра (19,52% - 2004 г.) е тревожно високо – 1,5 пъти над средното равнище за страната (12,67%) и 1,2 пъти над това в СИРП (16,59%). Долната фигура илюстрира големите различия на този проблем по общини. Само за община Силистра равнището на безработица (12,35%) е около средното за страната. С по-ниско равнище на безработица от средното за областта, но по-високо от средното за страната е община Тутракан (18,03%). Останалите общини са с изключително високо равнище на безработица – от 24,98% за община Дулово до 48,06% - за община Кайнарджа, където всеки втори от активното население е безработен.



През 2004 г. безработните лица в областта са включени в редица програми за заетост и обучение - НП “От социални помощи към осигуряване на заетост”, НП “Възобновяване и опазване на българската гора”, НП “Опазване на реколтата”, НП “Помощ за пенсиониране”, НП “Заетост на младежи с висше образование в публичната администрация”, Програма за ре-социализация на освободените от “местата за лишаване от свобода” и др. Макар и осезаем, ефектът от тези програми е крайно недостатъчен за решаване на този остър проблем.
Мерките за насърчаване на заетостта¹³ са предимно с кратък срок на реализация. Разкритите нови работни места са чрез “Гаранционен фонд за микрокредитиране”, проекти по програма ФАР на ЕС - Проект "Професионална квалификация - предпоставка за мобилност на пазара на труда", Програма "Инициативи на пазара на труда", Проект “Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население” - компоненти “Професионално обучение в строителни професии на безработни от малцинствен етнически произход” и “Строителство и създаване на трудова заетост”.
Основните проблеми на област Силистра в сферата на заетостта и безработицата са свързани с ниската заетост, високата безработица и значителните различия по общини. Тенденциите в развитието на заетостта и безработицата очертават нарастване броя на заетите лица и постепенно слабо намаляване на безработицата.

1.4.3. Здравеопазване

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 2.18 Mb.

Сподели с приятели: