Област силистра 2005-2015 г. Силистра 2005г


Раждаемост, смъртност, заболеваемост - обща картина



страница4/19
Дата22.11.2017
Размер2.18 Mb.
#35189
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Раждаемост, смъртност, заболеваемост - обща картина


Общите демографски характеристики и здравното състояние на населението в област Силистра се описват от следните статистически факти:

  • Траен спад на населението – средногодишен темп от –2,2 (при –1,1 за страната); основните причини са засилената миграция (поради безработица и липса на шансове за жизнена кариера на младите хора), намалената раждаемост и трайно увеличаване на смъртността;

  • Общата смъртност нараства от 14,2/1000 през 2000 г., на 15,3/1000 през 2003 г.;

  • Причините за смъртността: болести на органите на кръвообръщението – 72% (един от най-високите за страната), новообразувания – 11%, травми и отравяния – 5%, болести на дихателната система – 4%;

  • Отрицателен естествен прираст, застаряване, увеличаващ се брой пенсионери и инвалидизирани лица.



Параметри на здравната система в областта

Към 31.12.2004 г. доболничната помощ се осъществява от 84 регистрирани индивидуални лекарски практики. Най-нисък среден брой обслужвано население от един семеен лекар е регистриран в община Алфатар, а най-висок – в община Дулово. В областта функционират 118 амбулатории за специализирана медицинска помощ, като 115 от тях са индивидуални, една групова и два медицински центъра. Здравната система на областта разполага и с 21 медико-технически и 3 медико-диагностични лаборатории. Стоматологичните услуги се предоставят от 75 стоматологични амбулатории за първична медицинска помощ и 1 индивидуална практика за специализирана стоматологична помощ.


Стационарното (активното) лечение на населението от областта се осъществява в 3 многопрофилни болници - 2 общински (Дулово и Тутракан) и областна – в гр. Силистра. Общият брой на леглата е 606, а използваемостта им варира от 87% (в Силистра) до 78% (в Дулово). Здравната система разполага с 355 лекари, 63 стоматолози и 746 медицински специалисти. Обезпечеността с лекари на населението в областта е 2.5 на 1000 души.
Елементи на здравната система в областта са и детските ясли, една детска млечна кухня, Дом за медико-социални грижи за деца, ЦСМП в Силистра с филиали в Дулово, Тутракан, Главиница и Кайнарджа и едно РИООЗ. От септември 2000 г., е разкрито звено на Детско и училищно здравеопазване с медицински специалисти в училищата и детските градини както следва: Силистра - 29, Тутракан - ; Дулово - .
Медицинско обслужване се предоставя и на домуващите лица в двата дома за стари хора в гр. Силистра, в които има разкрити отделения за лежащо болни. Домове за възрастни са разкрити и функционират и в градовете Тутракан и Алфатар.

Оценка на състоянието на здравната система в областта

Област Силистра има достатъчна осигуреност с болнични легла и персонал, а материално-техническата база е в задоволително състояние. Финансовото осигуряване на болниците (по отношение на лечението на пациентите) се e подобрило с увеличаване броя на клиничните пътеки, залегнали в Рамковия договор. Въпреки това, необходимо е да се намали престоят на болните в стационара, чрез повишаване ефективността на активното лечение. По този начин ще отпадне и необходимостта от големия брой болнични легла, които на този етап отговарят на потребностите на населението.



Основни проблеми на здравеопазването:


  • Достъпът до здравни услуги (заради липса на здравно осигуряване) е проблем на голям брой лица - 23.4 % от населението;

  • Липсва единна концепция за развитието на здравеопазването в региона;

  • Липсват ясни и общоприети приоритети;

  • Състоянието на майчиното и детското здравеопазване е незадоволително;

  • Финансовото обезпечаване на системата е незадоволително;

  • Оборудването и материалната база на здравеопазването са остарели/амортизирани;

  • Координацията между партньорите в системата е слаба;

  • Липсва единна информационна система за здравните услуги;

  • Ниските възнаграждения на работещите в общинските лечебни заведения пречат на адекватната им мотивация.


За подобряване здравето на населението в областта е необходимо:


  • Създаване на предпоставки за ограничаване на заболеваемостта;

  • Подобряване качеството на извънболничната помощ;

  • Повишаване качеството на болничната помощ;

  • Разширяване на мрежата от заведения, предоставящи профилактични, здравни и рехабилитационни услуги;

  • Подобряване факторите на селищната среда и ограничаване на свързаните с тях заболеваемост и смъртност от остри и хронични болести.



За да се подобри ефективността на здравната система е необходимо:





  • Намаляване броя на здравно неосигурените лица, особено в селата;

  • Профилактика и здравно образование на населението;

  • Изготвяне на общински програми за борба с рисковите за здравето фактори – тютюнопушене, употреба на алкохол и психоактивни вещества;

  • Разкриване на структура за профилактика, ранна диагностика и лечение на СЗЗ;

  • Повишаване квалификацията на персонала;

  • Създаване на условия за разкриване на групови медицински и стоматологични практики;

  • Въвеждане на нови методи на лечение, обновяване на медицинска апаратура и осъвременяване на материалната база;

  • Рехабилитация на болничния сграден фонд, ремонтиране на топлопреносната мрежа;

  • Осъвременяване на автопарка и изграждане на база за санитарен авиотранспорт;

  • Възстановяване на отделението за долекуване и продължително лечение в с. Ветрен и прерастването му в рехабилитационен център за възстановяване на пациенти със сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания;

  • Изграждане на хоспис, осигуряващ палеативни грижи на пациенти с нисък социален статус, инвалидизирани и изпаднали в безпомощно състояние хора;

  • Разкриване на детски ясли за обхващане на децата до 3-годишна възраст /230 деца получават храна от Детска млечна кухня/;

  • Провеждане на епидемиологични проучвания “Селищна среда - здраве” и съпътстващ мониторинг;

  • Разработване и прилагане на конкретни планове за действие в сферата на транспорта, качеството на въздуха, питейната вода, обработка на отпадъците, увеличаване на зелените площи, преработка на отпадни води, проекти за оздравяване на проблемна жилищна среда и др.;

  • Поддържане квалификацията на кадрите, работещи в лечебните заведения;

  • Подобряване на координацията между лечебните заведения;

  • Развитие на сътрудничеството с НПО за подготовка и реализиране на проекти в сферата на здравеопазването;

  • Създаване на условия за реална конкуренция между публичния и частния сектор;

  • Децентрализация в управлението на здравеопазването и здравното осигуряване;

  • Участие в международни проекти и здравни мрежи.

1.4.4. Образование и професионално обучение


Предучилищно и средното образование
Значимостта на образователната сфера за бъдещото развитие на областта се подсилва от дефицитите и относително ниското качество на човешкия ресурс по отношение на образователно равнище и квалификация.
Основните статитически параметри на предучилищното образование показват добра задоволеност с база и кадри:


Детски градини (ЦДГ, ОДЗ, ПДГ)

73

Деца

2577

Среден брой деца в група

20

Персонал - общо, в т.ч.,

570

- педагогически

351

- непедагогически

219

Базата на основното и средното образование също изглежда добре окомплектована и достатъчна по количество:



Училища и персонал

база

ученици

Общ брой училища и обслужващи звена

83

16810

Общообразователни

59

13680

Професионални

9

2852

Специални

3

278

Обслужващи звена

12




Персонал - общо, в т.ч.

2316




- педагогически

1806




- непедагогически

510




Средният брой ученици в една паралелка (20) и този на една класна стая (22) са под оптималните (25), което доказва наличие на училищна база с резервен капацитет и намалял брой деца/ученици. Наличието на компютри и оборудвани компютърни кабинети е един от факторите за качество на обучението. По този показател областта изостава, тъй като на един среден клас се пада само по един компютър.




Среден брой ученици в паралелка

20

Среден брой ученици на 1 класна стая

22

Ученици на един учител

9

Ученици на един наличен компютър

20

Училища с компютърни кабинети

22

Брой компютри в училищата

851

Типичният за страната проблем “училища в криза” не е подминал и Силистренска област. Поради закрити училища в малките селища, всяко пето дете е принудено да пътува до най-близкото отворено училище. Около 22% от всички паралелки (841) са маломерни, което ги изправя пред риска за закриване в близко бъдеще (заедно с утежнен социален проблем от съкратени учителски места). Слетите паралелки са само 18, но е известен фактyt, че те са компромисен вариант на образование. Постоянно намаляващите контингенти от деца в училищна възраст пренасят във времето проблема за закриване на още училища и поставят на сериозно изпитание преструктурирането на училищната мрежа.




Проблемът "училища в криза"

брой

дял

Пътуващи ученици

3304

20%

Маломерни паралелки

189

22%

Слети паралелки

18

2%

В сравнение с други райони, област Силистра има добри стойности по показателя “записваемост”. През учебната 2004-2005 г., само едно на сто деца не е било записано в първи клас. Прогимназиално образование не получават всеки две на сто деца в съответната възраст. Записваемостта в следващата степен на образование рязко намалява. Тя гарантира минимум 16% неквалифицирана работна ръка.



НЕТНИ КОЕФИЦИЕНТИ НА ЗАПИСВАНЕ

в детските градини

0,80

начално образование

0,99

прогимназиално образование

0,98

средно образование

0,84

Анализът на качествените аспекти на образователната система разкрива много по-богата палитра от достойнства, проблеми и дефицити. Специалистите от образователната система дават следните положителни оценки:




  • Добро ваимодействие между институциите – Регионален инспекторат по образованието (РИО), общински отдели, общински комисии, областна управа;

  • Навременно и адекватно синхронизиране на дейността на РИО и училищните общности с държавната образователна политика и нормативни промени;

  • Разбиране сред училищните ръководства и колегии за необходимостта от модеризиране на образованието; единомислие по общата посока на промените - демократизиране, качество и достъпност на образованието;

  • Опит в дейности, повишаващи общия капацитет - разработване и управление на проекти, комплексно планиране по специфични проблеми - гражданско образование, здравно образовние, усвояване на българския език;

  • Развитие на учителски самоорганизиращи се структури за вътрешна квалификация и обмен на опит;

  • Въпреки дефицитното финансиране, образователната система съумява да поддържа добра квалификация на учителите, взискателност към учениците, относително богат училищен живот и извънкласни дейности.

Негативните тенденции, проблемите и потребностите на образователната система в областта могат да се обобщят в следното:




  • Намаляващ контингент деца, маломерни и слети паралелки, некачествено образование, необразовани и неквалифицирани млади хора;

  • Увеличение на пътуващите ученици (сега са около 20%), принудително изразходван ресурс от време, здравни рискове, бюджетно бреме за общините;

  • Дефицитно финансиране, позволяващо само оцеляване на системата на много ниско равнище; без условия за качествено развитие;

  • Поляризация на училищата – “елитна група” (единствено към нея могат да се адресират позитивните оценки) и посредствени, “оцеляващи” училища;

  • Ниско равнище на владеене на бългaрския език, затрудения в овладяване на образователния минимум;

  • Несъответствие между профилите на професионалното образование в областта и търсенето в пазара на труда;

  • Физически и морално остаряла материално-техническа база - учебна среда, комютърна и размножителна техника, спортна база, дидактически средства, литература; училището не само че не може да има атрактивен вид за младите хора и да буди уважение, но дори и не може да изпълнява рутинните си дейности;

  • Недостатъчна активност на училищните общности (учители, ученици) за участие в училищни мрежи, трансгранично сътрудничество, партньорски проекти.

Част от решаването на тези проблеми е зависимо от подобрено училищно управление, но ядрото на проблемната картина изисква цялостна, целенасочена регионална политика по създаване на стимулираща среда, целево финансиране, хора с капацитет, механизми за взаимодействие.


Висше образование

Заведенията, предлагащи висше образование в Силистра, са представени от два филиала на Русенски университет “А.Кънчев” и едно самостоятелно училище:



  • Педагогически факултет, Филиал-Силистра на Русенски университет; подготвя учители по специалността “български език и чужд език”, както и специалисти по “биология и информатика”, “химия и информатика” и “физика и информатика”;

  • Технически колеж – гр.Силистра към Русенски университет “А.Кънчев”; подготвя специалисти в широк диапазон на технически умения14;

  • Висше училище “Земеделски колеж”, Uчебно-научен център Силистра; подготвя специалисти по аграрна икономика и фермерство.

Профилите на подготвяните специалисти покриват широк кръг от дейностите в икономическата и социалната сфера на областта. Проблемът е в реализацията на тези специалисти. Незначителна част от тях намират реализация и продължават жизнената си кариера в областта.



1.4.5. Култура


Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в област Силистра са театрите, музеите, читалищата, библиотеките, галериите, културните институти, културните религиозните домове на различните вероизповедания.
Мрежата от културни институции в областта разполага с един театър15, осем исторически и етнографски музея16, една художествена галерия (гр.Силистра) и 92 читалища и библиотеки. Културният живот се обогатява и от провеждането на пет международни фестивала17.

Читалищата и библиотеките са “капилярите” на културния живот в областта. В чисто статистически аспект, всяка група от около 1500 жители разполага с по едно функциониращо читалище и библиотека. В общините Тутракан, Главиница и Алфатар почти няма селище без читалище с отворени врати. Най-слабо покритие в малките населине места имат общините Дулово, Кайнарджа и Силистра. В читалищата творят десетки любителски състави за деца и възрастни. Библиотеките наброяват 89, като с най-голямо значение е регионалната библиотека “Партений Павлович” в гр. Силистра.





Общини

бр. ч-ща

чит/1000

н.м. без чит.

Силистра

12

0,2

-7

Дулово

9

0,3

-18

Тутракан

27

1,5

12

Главиница

23

1,7

0

Ситово

9

1,4

-3

Кайнарджа

4

0,7

-11

Алфатар

8

2,1

1

Общо за областта

92

0,7

-26

Читалищната материална база е в незадоволително състояние. Голяма част от сградния фонд е в окаяно състояние. Същото се отнася и за библиотечния фонд и техническата база ( осветление, апаратури). Поддържането изисква значителни финансови ресурси, които все по–трудно ще могат да се осигуряват от общинските бюджети. Шансовете за привличане на финансиране чрез проекти по донорски фондове са слабо оползотворени поради липса на капацитет за изготвяне на такива.


Това е тревожно, тъй като в преобладаващия брой селища от областта, читалищата са единствените културни институции. Обикновено провеждането на читалищните дейности е оставено в ръцете на един служител, който по правило е зле платен. По-добро е състоянието на читалищата в големите села (Калипетрово, Айдемир), които намират начини за допълнително финансиране. Търсенето на външни инвеститори и спонсори е една от алтернативите за спасяване и разнообразяване на читалищната дейност.

Обобщение

Населението в областта разполага с богата мрежа от кул­турни институции, обособен сграден фонд, човешки ресурси с подходящо образование и професионален опит, гарантирано финансиране от държавния и общински бюджети, добри традиции и успешни практики в организирането на големи културни прояви. Всичко това е предпоставка за присъствие на културните ценности в трудния живот на повечето хора, за опазване и обогатяване на културното наследство, за социализацията и валоризирането му чрез включването му в туристически продукти.

Бариерите за развитие са свързани както с материалната база, така и със субективния фактор. Сградният фонд и оборудването са амортизирани. Културните дейности не се обвързват с краен резултат, квалификацията в сферата на рекламата и маркетинга е недостатъчна, липсва действителен пазар на труда в културната сфера.


Възможностите за решаване на проблемите могат да се търсят в следните насоки:

  • Децентрализация на финансирането;

  • Инвестиции в инфраструктурата на културните институции;

  • Постигане на по-висок капацитет за намиране на алтернативно финансиране;

  • Механизъм за подпомагане на индивидуалното художествено-творчество;

  • Развитие на предприемачеството в сферата на културата;

  • Обвързаност на културните дейности с туристическото предлагане;

  • Промени в данъчното законодателство, стимулиращи дарителството и спонсорството в културните дейности.


Необходима е “културна” културна политика на областно и общинско равнище
Културата е един от основните езици на модерното общество, а културният диалог- един от основните методи на съвременното общуване. В тази връзка, необходимостта да се насърчава и подпомага сътрудничеството между творците и дейците в областта на културата, обществените и частните меценати, културните мрежи и културни организации( като важно естествено допълнение към местните културни традиции), неимоверно нараства. Следвайки подобни нагласи, общинските културни институции и администрации е желателно да се ръководят от следните насоки:

  • да гледат на културната политика като на важен фактор за социална интеграция, професионална изява и приобщаване на хората към демократичните ценности и като фактор, улесняващ достъпа до културата на възможно най-голям брой граждани;

  • да признават и подчертават културното многообразие в региона, както чрез утвърждаване и развитие на нови форми на културна изява, така и чрез подпомагане на традициите, обичаите и изкуството на етническите малцинства (като важен елемент на местната култура и в духа на модерната доктрина за мултикултурите);

  • да подпомагат културния диалог и взаимното опознаване и обмен на местната култура с културата и историята на различните европейски региони;

  • да съдействат за международното разпространение на местната култура, движенията на творците, професионалистите и културните дейци и да сключват международни споразумения за сътрудничество в областта на културата;

  • да свързват културно-историческото наследство с икономическите фактори и възможностите на бизнеса и туризмаq с цел максималното му разпространение и обществена полезност.

Областната културна политика трябва да се приведе в съзвучие европейските постулати, че културата създава духовната общност, свързва и сближава хората, формира сходни демократични ценности. Затова държавата, съответно областните и общинските институции са пряко задължени да стимулират културното разнообразие, да осигуряват еднакъв достъп на гражданите до културните събития и да съхраняват регионалното културно богатство като ресурс, който е притежание и от полза на цялото гражданско общество.


Областната културна политика залага на следните приоритети:

  • Запазване на мрежата от културни институции – в т.ч. читалищата като просветни центрове за иновации, инициативи и услуги; необходимо е да се подпомогнат в привличането на средства по проекти към донорски фондове;

  • Децентрализация на културната политика и формите на културна изява – чрез делегиране на права и създаване на условия за по-голяма свобода, инициативи и творчество (публичните институции не винаги са в състояние да откликнат правилно и навреме на всички културни, етнически и групови интереси и събития, важни за местните общности);

  • Създаване на подходяща обществена среда и атмосфера за развитие на културата – широки партньорства и публични обсъждания за изработване както на местните културни програми, така и на местните под-законови актове за развитие на културата18;

  • Селективно финансиране и конкуренция при разпределение на средствата – в условията на настоящ и прогнозируем финансов дефицит, е необходим селективен подход (акцент върху професионализма), равнопоставено третиране (на “държавни и недържавни” субекти), конкурентно начало (финансиране чрез защитени проекти) и привличане на частни меценати (предоставянето на паметници на културата на концесия по всяка вероятност ще влезе в модернизирането на културното ни законодателство)19;

  • Интегриране на усилията по представяне на културно-историческото наследство и развитието на туризъм20 - координирани дейности по избор на приоритетни обекти, тяхното експониране и включване в туристически продукти21.



1.4.5. Младежки дейности и спорт





Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница