Област силистра 2005-2015 г. Силистра 2005г



страница5/19
Дата22.11.2017
Размер2.18 Mb.
#35189
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Младежки дейности


Младите хора изпитват в най-остра степен сътресенията от прехода. Повечето градят планове за жизнената си кариера отвъд граница или в по-оживени и икономически активни райони на страната. Бъдещето на областта е в ръцете на оставащите. Условия за масов избор на това решение може да създаде съживена икономика и привлекателни работни места, но преди това – младежка общност, споделена позитивна нагласа, разнообразни забавления.
Една от основните дейности на “Областния съвет за образование, култура, младежка дейност и спорт” е осъществяването на повелите на “Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и региона”:

  • Политика за свободно време – чрез младежки микро-проекти, създаване на младежки центрове;

  • Политика за насърчаване на трудовата заетост и намаляване на безработицата сред младите хора – програми за заетост, преодоляване на социалната пасивност сред младите;

  • Образователна политика за насърчаване участието на младите хора в социалния живот - училищни програми, извън-училищни инициативи;

  • Политика за социална и здравна защита - информационни и консултантски центрове за борба срещу злоупотребата с наркотици и алкохол;

  • Политика, насочена към селските районигарантиране на добри условия за образование, местни младежки изяви и достъп до културни прояви

  • Поощряване на младите таланти – във всички форми на художествена и творческа изява;

  • Институционално участие на младите хора – младежки “парламент”;

  • Създаване на Младежка зона - звена за разработване и реализиране на проекти от младите хора в сферите на образованието, културата, екологията, здравната култура, социалните дейности, спорта.


Спорт

Спортният календар на областта не е богат. Най-изявените спортове са били бокса и шахмата. Областната администрация възнамерява да окаже съдействие за връщането им на професионално равнище чрез:


Бокс


  • Подпомагане създаването на инициативен комитет и пре-регистрация на боксовия клуб;

  • Съдействие за установяване на контакти и спечелване на административна подкрепа;

  • Съдействие за разработване и реализация на проекти за оборудване на боксова зала.

Шахмат


  • Популяризиране на шахмата сред младите хора;

  • Възстановяване на шахматния център;

  • Възстановяване на традиционните турнири;

Политиката за насърчаване на спорта в област Силистра съдържа и следните мерки:



  • Рехабилитация на спортните обекти;

  • Увеличаване на привлекателността и достъпността им за младите хора (да станат предпочитани пред дискотеки и барове);

  • Обновяване на училищните спортни съоръжения (включително и тези в селата);

  • Обогатяване на календара на спортните прояви;


1.5. СТОПАНСКИ СЕКТОР

1.5.1. Развитие на икономиката – тенденции, процеси, проблеми

Областта не беше подмината от общите тенденции в националната икономика през 90-те години на миналия век, като голяма част от негативните тенденции са все още актуални за по-малките населени места и общини. По повечето икономически показатели областта продължава да изостава от средните стойности за страната.



Показателят БВП е един от най-информативните за икономическото състояние. Той показва нестабилна динамика през разглеждания период. През 2002 г. БВП на областта възлиза на 414 807 хил. лв., което е по-малко от нивото от 2001 г. За превръщането на икономическия растеж в трайно явление е необходимо постоянно увеличение на стойностите над средното за страната. Приносът на областта в произведения БВП в СИРП е около 9.2% – 9.7%, а в страната – 1.3%.

Стойности на произведеният БВП през периода 2000-2002 г. в хил.лева




2000

Процент

2001

Процент

2002

Процент

Р България

26752833

100%

29709210

100%

32335083

100%

СИПР

3943218

14,7%

4285027

14,4%

4497815

13,9%

Област Силистра – отн. дял от стараната

364518

1,4%

415861

1,4%

414807

1,3%

Област Силистра – отн. дял от СИРП




9,2%




9.7%




9,2%

Източник: НСИ
Равнището на БВП на човек достига 72.6% от средния размер за страната и 86% от средното равнище за СИРП.

БВП на човек в област Силистра спрямо средния в страната и СИРП за периода 2000-2002 г. в лева





2000

2001

2002

Р България

3274

100%

3754

100%

4109

100%

СИПР

2946

90,0%

3274

87,2%

3463

84,3%

Област Силистра

2396

73,2%

2939

78,3%

2970

72,3%

Спрямо средния размер за СИРП




81,3%




89,8%




85,8%

Източник: НСИ

В структурата на отчетената брутна добавена стойност на област Силистра през 2002 г. прави впечатление големият дял на аграрния сектор, който е традиционен за областта и се обуславя от нейните богати природни ресурси и традициите на населението в този сектор. Твърде малкото влияние на индустрията в общата структура се обяснява със структурните промени, преживяни от отрасъла. Концентрацията на индустрията е основно в областния център, като в останалите общини заетостта в земеделието е около 80%. Секторът на услугите поддържа равнище около 50% от БДС. За в бъдеще, с очакваното развитие на туризма се очаква постепенно повишаване на стойностите и доближаване на средните за страната. Освен от собствения туристически ресурс, областта може да се облагодетелства и от “буферната” си позиция спрямо черноморската дестинация.



Секторна структура на БДС в област Силистра през 2002 г. в %




Аграрен сектор

Индустриален сектор

Услуги

Област Силистра

41,0%

10,3%

48,7%

СИР

19,2%

21,8%

59%

Р България

12,1%

29,1%

58,8%

Източник: НСИ
Въпреки общото увеличение на наетите лица по показателите “икономическа активност” и “коефициент на заетост”, през 2003 г. област Силистра изостава средно с 5 пункта от средните стойности за страната. Единствено при коефициента на безработица се доближава до средния за страната, но тук трябва да се отчете големият брой сезонно наети лица.






Икономическа активност

Заетост

Безработица

България

49,2

42,4

13,7

СИПР

49,8

40,2

19,4

Силистра

44,5

37,6

15,5

Източник: НСИ
Според данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции, в Силистренска област са привлечени около 2 млн. щ. д. преки чуждестранни инвестиции през периода 1992-2003 г., което е индикатор за все още ниската атрактивност на региона за инвестиционна дейност. В близко бъдеще чрез реализация на няколко крупни инфраструктурни проекта (ГКПП, околовръстен път и др.) и създаването на благоприятна бизнес среда за инвеститорите (бизнес парк), се очаква промяна на тази негативна тенденция.

В последните години разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в областта бележат ръст, особено след 2001 г. През 2003 г. те възлизат на 48 558 хиляди лева, което е с 27% повече спрямо 2001 г. Най-голямо е увеличението (43%) в придобитите машини, оборудване и транспортни средства. Там са направени и най-големите разходи (58.7%) от общите разходи за ДМА. Въпреки че се увеличават с над 20%, разходите за земя са все още незначителна част от общите (5%). Строително-монтажните работи бележат леко увеличение и представляват 30% от общите разходи. Близо 90% от всички разходи са в частния сектор.



Средногодишни разходи за ДМА за периода 2001-2003 г. на човек от населението (лв.)




Разходи за ДМА

Област Силистра (хил.лв.)

Средногодишни разходи за ДМА за периода 2001-2003 г на човек от населението (лв)

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Област Силистра

Североизто-чен район

Р България
Общо

38232

42518

48558

930

1869

2852

Сгради и строително-монтажни работи

13491

13914

14743

303

719

1007

Машини, оборудване и транспортни средства

19925

23465

28501

517

902

1514

Източник: Териториално статистическо бюро и НСИ

Средният разход за дълготрайни материални активи на човек от населението в област Силистра през периода 2001-2003 г. е 930 лева на човек, което е приблизително два пъти под средния разход за района и три пъти под средното ниво за страната. Над 90% от всички инвестиции се реализират на територията на община Силистра.



Отраслова и териториална структура на икономиката

През последните години, въпреки трудностите, през които преминаха предприятията от нефинансовия сектор, нетните приходи от продажба бележат ръст. Най-голямо е увеличението в секторите “преработваща промишленост”,“търговия и ремонт” и “строителство”.

В общата структура на нетните приходи, с най-голямо значение през 2003 г. е отрасъл “търговия”, формиращ 45% от общите приходи. На следващо място с 28% се нарежда “преработващата промишленост”. На трето място с 11.7% от приходите се нарежда “селското стопанство”. Тези три отрасъла формират над 85% от нетните приходи в областта и са структороопредялящи за областната икономика. В бъдеще се очаква те да запазят водещите си функции, но е необходимо значително повишаване на тяхната конкурентноспособност.

От останалите отрасли, транспортът допринася с близо 6% за нетните приходи. В бъдеще, в зависимост от реализацията на инфраструктурните проекти (с областно и национално значение) и увеличаването на товаропотока, може да се очаква съществено увеличение на тежестта на отрасъла в областната икономика. Реализацията на тези проекти може да окаже влияние и върху строителството, което формира 4.5% от сегашните приходи.



Нетен размер на приходите от продажби - хил.лв. в периода 2001-2003 г.

Отрасли

2001

2002

2003

Общо

% от общото

Общо

% от общото

Общо

% от общото

Общо

464969




559659




582036




Селско, ловно и горско стопанство

61444

13,2%

68381

12,2%

68007

11,7%

Преработваща промишленост

119995

25,8%

143974

25,7%

162819

28,0%

Строителство

21039

4,5%

20208

3,6%

26200

4,5%

Търговия, ремонт на автомобили и битова техника

213553

45,9%

270066

48,3%

261144

44,9%

Хотели и ресторанти

6595

1,4%

5720

1,0%

6262

1,1%

Транспорт, складиране и съобщения

27764

6,0%

31595

5,6%

33578

5,8%

Операции с недвижимо имущество наемодателна дейност и бизнесуслуги

2801

0,6%

3617

0,6%

5085

0,9%

Образование

90

0,0%

170

0,0%

280

0,0%

Здравеопазване и социални дейности,

2414

0,5%

5267

0,9%

7294

1,3%

Други обслужващи дейности

1827

0,4%

2069

0,4%

1977

0,3%

Източник: Териториално статистическо бюро
Въпреки че постоянно намалява, с най-голям дял на наетите лица в област Силистра продължава да бъде подсектор “преработващата промишленост” - 23.1% от наетите. Това е крайно недостатъчно за развитие на модерна и конкурентна икономика. На следващо място с 13.9% наети лица се нарежда търговията и ремонтът на битови стоки и автомобили, като се забелязва тенденция на постоянно увеличение на наетите в отрасъла. На трето място с 11.2% от наетите се нарежда аграрният сектор. В действителност заетостта в този сектор е много по-голяма, тъй като статистиката не отчита самонаетите в малките натурални и полу-пазарни стопанства.

Резервите за увеличаване на наетите в “преработващата промишленост” са значителни. Наред със стимулиране на инвестиции в нови производства, решение може да се търси и чрез междуобщинско и областно коопериране на сходни производства – развитие на бизнес мрежи и клъстери.



Потенциал за увеличение на наетите лица (с оглед откриването на фериботни връзки и членството на България в ЕС), има и в секторите “транспорт” и “търговия”.

Структура на икономиката на област Силистра през 2003 г.

Отрасли

Нетни приходи от продажби

Наети лица

Брой активни фирми

Хил. лв.

%

Брой

%

Брой

%
Общо

582036




26304

100 %

3390




Селско, ловно и горско стопанство

68007

11,7%

2946

11,20%

298

8,8%

Преработваща промишленост

162819

28,0%

6077

23,10%

348

10,3%

Строителство

26200

4,5%

986

3,75%

107

3,2%

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети, стоки за бита, др.

261144

44,9%

3646

13,86%

1658

48,9%

Хотели и ресторанти

6262

1,1%

552

2,10%

329

9,7%

Транспорт, складиране, съобщения

33578

5,8%

1411

5,36%

197

5,8%

Финансово посредничество

5085

0,9%

232

0,88%







Операции с недвижимо имущество, бизнес услуги

280

0,0%

368

1,40%

199

5,9%

Образование

7294

1,3%

3305

12,56%

16

0,5%

Здравеопазване и социални дейности, ветеринарна лечебна дейност

1977

0,3%

2230

8,48%

172

5,1%

Други обслужващи дейности

2205




2108

8,01%

64

1,9%

Разпределението на наетите по общини е крайно неравномерно: в три от седемте общини – Силистра, Дулово и Тутракан – са концентрирани 85% от работещи лица. Това се дължи както на неравномерно разположените производствени мощности и обслужващите дейности, така и на големия дял самонаети в аграрния сектор. Най-балансирано е разпределението на наетите в аграрния сектор, а най-неравномерно - в индустриалния.

Най-много са наетите в областния център (60.3%), като особено голям е делът им в сектора на индустрията (70% от общото за областта). На следващо място по броя на наетите се нарежда община Дулово – 14.5% от общо наетите, разпределени близко до областната структура, като особено голям е делът им в индустрията – 15,7% от общо наетите в областта. В община Тутракан са 11.8% от наетите лица, като най-голям е техният дял в аграрния сектор (22.5% от наетите в областта). В останалите общини наетите лица са под 5% (Главиница - 5.2%), което ги поставя в крайно неблагоприятно положение с всички икономически и социални последствия. Това е голям проблем пред областната икономика – нужно е създаване на опорни центрове, които да акумулират производства и работна ръка с подобрена квалификация.

Положителен факт е, че макар и с малко (7% към 2001 г.), броят на наетите лица постоянно се увеличава, особено в най-изостаналите общини.



Разпределение на наетите лица по общини и сектори, 2003 г.




Дял от общото

Аграрен сектор

Индустриален сектор

Услуги

Общо за областта

26304

100%

2946

100%

7795

100%

15563

100%

Алфатар

542

2,1%

82

2,78%

139

1,78%

321

2,06%

Главиница

1361

5,2%

523

17,75%

110

1,41%

728

4,68%

Дулово

3912

14,9%

435

14,77%

1228

15,75%

2249

14,45%

Кайнарджа

727

2,8%

22

0,75%

25

0,32%

680

4,37%

Силистра

15855

60,3%

944

32,04%

5482

70,33%

9429

60,59%

Ситово

803

3,1%

277

9,40%

187

2,40%

339

2,18%

Тутракан

3104

11,8%

663

22,51%

624

8,01%

1817

11,68%



    Развитие на малките и средни предприятия

Малкият и среден бизнес е резултат от протичащите процеси на структурната реформа и са основно средство за намаляване на безработицата. Сериозен недостатък на дейността му, който се оформя като негова устойчива черта в национален и регионален контекст, е липсата на предприемачески опит, на квалифициран персонал в областта на икономиката и управлението и на свеж ресурс за инвестиции в производството.

В резултат на настъпилите съществени промени в собствеността на предприятията (ликвидация или раздробяване), както и създаване на нови фирми, общият брой на активните стопански субекти, които оперират в област Силистра през 2003 г. е 3390 фирми.

В национален мащаб, област Силистра е сред районите с най–голяма концентрация на малки и средни фирми - 99.2% от всички действащи предприятия на територията. Най-голям е делът на микрофирмите - 91.1%. В последните години най-голямо е увеличението в броя на средните фирми, което се дължи основно на преминаването на предприятия от “долната” и “горна” категория. Делът на малките фирми (до 50 човека) е 7%. Големите предприятия представляват едва 0.3% от активните стопански субекти.

Според броя на наетите лица, най-голямо е значението на малките фирми, ангажиращи близо 30% от наетите. В микро-фирмите са наети 21.7%, а в големите предприятия 17.7% от наетите лица.




Общо

2001

%

2002

%

2003

%

3291




3261




3390




Микро (до 10 заети )

3006

91,3%

2979

91,4%

3089

91,1%

Малки (от 11 до 50 заети )

226

6,9%

220

6,7%

237

7,0%

Средни (от 51 до 100 заети )

31

0,9%

35

1,1%

37

1,1%

Междинна група (от 101 до 250 заети)

19

0,6%

18

0,6%

18

0,5%

Големи (с над 250 заети )

9

0,3%

9

0,3%

9

0,3%

Почти половината от активните фирми в областта (48.9%) работят в сферата на “търговията, ремонта и техническото обслужване”. На преработващата промишленост се падат 10.3% от предприятията, а на селското стопанство - 8.8% от стопанските субекти. Това са водещите отрасли за областната икономика. През последните години броят на новорегистрираните фирми е по-нисък и трите отрасъла поддържат едно почти постоянно ниво на активни стопански субекти. Операциите с недвижимо имущество представят един от най-динамично развиващите се отрасли в областта (следващ националната тенденция).



Брой активни фирми по отрасли в областта

Отрасли

2001

2002

2003




Общо

%

Общо

%

Общо

%

Общо

3291




3261




3390




Селско, ловно и горско стопанство

251

7,6%

295

9,0%

298

8,8%

Добивна промишленост

2

0,1%

1

0,0%

1

0,0%

Преработваща промишленост

344

10,5%

324

9,9%

348

10,3%

Снабдяване с електро- и топлоенергия, газообразни горива и вода

1

0,0%

1

0,0%

1

0,0%

Строителство

98

3,0%

106

3,3%

107

3,2%

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството

1651

50,2%

1586

48,6%

1658

48,9%

Хотели и ресторанти

363

11,0%

318

9,8%

329

9,7%

Транспорт, складиране и съобщения

224

6,8%

205

6,3%

197

5,8%

Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнес услуги

171

5,2%

177

5,4%

199

5,9%

Образование

15

0,5%

15

0,5%

16

0,5%

Здравеопазване и социални дейности; ветеринарна лечебна дейност

112

3,4%

171

5,2%

172

5,1%

Други обслужващи дейности

59

1,8%

62

1,9%

64

1,9%

Източник: Териториално статистическо бюро
При формирането на приходите от продажба, МСП допринасят с близо 80% от общата сума. Най-голямо е значението на микро-фирмите, допринасящи с 34.6% от общите приходи. Делът на малките предприятия, които допринасят в общите приходи, е 30.6%. Прави впечатление малкият принос на големите предприятия, което не е добър показател за тяхната ефективност. Най-голям ръст на приходите отново отбелязват средните предприятия (85% повече през 2003 г. в сравнение с 2001 г.).

Нетен размер на приходите според големината на предприятията

Видове предприятия

2001

%

2002

%

2003

%

всички единици

464969




559659




582036




Микро до 10 заети

177945

38,3%

192435

34,4%

201496

34,6%

Малки от 11 до 50 заети

131076

28,2%

194904

34,8%

177920

30,6%

Средни от 51 до 100 заети

41807

9,0%

52742

9,4%

77204

13,3%

Междинна група от 101 до 250 заети

60789

13,1%

64400

11,5%

63374

10,9%

Големи с над 250 заети

53352

11,5%

55178

9,9%

62042

10,7%

Източник: Териториално статистическо бюро

Всичко това показва нарастващото значение на МСП за областната икономика. Микрофирмите от региона са ориентирани предимно към локалните пазари на общините. Делът на приходите от продажби, реализирани в общините варира от 80-85%. Това показва, че дейността на фирмите е силно зависима от колебанията в местната икономика.

Традиционни отрасли за микросектора, като търговия, ремонт и занаяти, са пренаситени с фирми и същевременно са подложени на силната конкуренция от страна на навлизащите средни и големи фирми, които са с по-високо качество на предлаганите услуги и изземват пазарния потенциал на микрофирмите. По-голямо пазарно разнообразие имат фирмите от групата на малките и средни предприятия. При тях е увеличен делът на клиентите от други общини и области, но все още нисък на чуждестранните пазари.

Негативно влияние върху растежа на малките и средни предприятия от региона оказва фактът, че според старите критерии за райони за целенасочено въздействие, пет от общо седемте общини на областта попадат в категорията на “изостаналите селски райони”. Натрупаните неравновесия в тези общини се дължат на моноструктурността на икономиката и неразвитостта на икономическата инфраструктура на изостаналите селски райони.



Основни изводи за развитието на икономиката в областта:

  • Голямо влияние на аграрния сектор в областната икономика, особено при формиране на брутната добавена стойност и наетите лица, където разликите със средните за страната стойности са в пъти. Имайки предвид ниската добавена стойност на отрасъла и зависимостта от природните рискове, е целесъобразно намаляване на неговото влияние (относителен дял).

  • Въпреки положителните резултати на областната икономика в последните години (дължащи се основно на гр. Силистра), те са недостатъчни за преодоляване изоставането на областта от средните за България основни икономически показатели (БВП, инвестиции, икономическа активност и др.). Необходимо е постигане на траен икономически растеж (над средния за страната), за да се създаде стабилна и устойчива икономика на областта.

  • Твърде малкото значение на индустрията (наети, приходи) за областната икономика.

  • Все още не са преодолени трусовете от икономическото преструктуриране в повечето сектори. Потвърждение за това е постоянно променящото се количество продукция и нестабилният брой наети лица.

  • Голям икономически дисбаланс в рамките на областта. В три от седемте общини на областта (Силистра, Тутракан и Дулово) са концентрирани над 85% от трудовите ресурси и се формират над 90% от приходите от продажба. Икономическата активизация на останалите общини следва са се търси чрез подобряване на вътрешните инфраструктурни връзки, отваряне на националното пространство и създаване на благоприятна бизнес среда във всички общини.

  • Слаба инвестиционна активност. Чуждите инвестиции са недостатъчни и не водят до ново технологично развитие и ноу-хау, което да повиши местната конкурентноспособност. Те са основно с малки стойности в текстилната и шивашка промишленост, машиностроенето и търговията.

  • Изградената бизнес инфраструктура е предпоставка за развитието на предприемачеството в общината, но тя се нуждае от укрепване и разширяване обхвата и качеството на предоставяните бизнес услуги.

  • Голямо влияние на търговията, в която работят 49% от активно действащите фирми, допринасящи с 45% от нетните приходи от продажба. Това говори за тяхната висока добавена стойност.

  • Голямата заетост в земеделието, особено в селските райони (към 80%), ограничава икономическия растеж и намалява общата конкурентоспособност на областта.



1.5.2. Развитие на селското и горското стопанство

Селско стопанство


Селското стопанство има стуктуроопределяща роля в икономиката на област Силистра. Изключително благоприятното съчетание на природно-климатичните условия в областта са обусловили високата му степен на развитие. Брутната добавена стойност, създадена в аграрния сектор през 2003 г., има дял от 38.4 %. За сравнение, делът на селското стопанство в националната икономика е 11.4 %, а в СИРП - 22.2 %.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница