Област силистра 2005-2015 г. Силистра 2005г



страница6/19
Дата22.11.2017
Размер2.18 Mb.
#35189
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Растениевъдство


В структурата на растениевъдството в областта могат да се обособят три основни производства - зърнени и маслодайни култури, трайни насаждения и тютюн. Първият сектор е представен от пшеница (26.2 % от реколтираните площи), слънчоглед (17.6 %) и царевица (16.0 %). Площите и добивите от трите най-разпространени култури са представени в долната таблица:

Основни селскостопански култури в област Силистра 2003 – 2004 г.




Култури

Площи - дка

Средни добиви - кг/дка

Производство - тона




2003 г.

2004 г.

2003 г.

2004 г.

2003 г.

2004 г.

Пшеница

360991

452221

109

472

39508

213813

Маслодаен слънчоглед

320558

303040

148

226

47483

68414

Царевица

307060

276552

278

619

85303

171164

Силната зависимост от засушавания и други неблагоприятни природни условия се илюстрира по категоричен начин от резките различия в добивите между последните две стопански години. В сравнение с 2004 г., през “лошата” 2003 г. са получени 4,3 пъти по-малки добиви на пшеница от декар, 1,5 пъти – от слънчоглед и 2,2 пъти – от царевица.


Основните проблеми, свързани с тези култури, са:

  • Пшеница – отглеждат се предимно “меки” сортове, нямащи пазарно направление за ЕС;

  • Слънчоглед – изключително колебливи и като цяло, ниски добиви; нарушено сеитбообръщение, застрашени фитосанитарни качества на почвата; специалистите препоръчват да не се увеличават засетите площи;

  • Царевица – колебливи добиви, силна зависимост от напояване (без реални шансове да се осигури такова в адекватни мащаби).

Като цяло рентабилността на производствата от тези култури е изключително ниска. Препоръчва се постепенна промяна в структурата на посевните площи чрез по-сериозно застъпване на традиционни култури (например, бобови) и нетрадиционни (маслено-етерични – кимион, резене). Благоприятна пазарна конюнктура се прогнозира и за култивираните билки.


Трайните насаждения заемат площ от 55 976 дка (към 2004 г.). Това е твърде скромен дял - само 3.2 % от обработваемата земя. Овощните видове са върху 31 195 дка (55.7 %), представени основно от кайсиеви насаждения - 28 129 дка (90.1 % от овощните насаждения). Останалите площи с овощни насаждения (около 10%) са заети от череши, вишни и праскови.
Повечето кайсиеви масиви са разположени в землищата на общините Дулово, Главиница и Силистра. Средните добиви през 2004 г. са 402 кг/дка, при 570 кг/дка за предходната година. В с. Ламбриново има предприятие за шоково замразявяне, но то е с малък капацитет. Сортовият състав на кайсиите, качествата на плодовете, ограничените възможности за поливане и недостатъчните преработвателни мощности са сред основните бариери за пълно оползотворяване на този потенциал и традиция в областта.
Лозовите масиви заемат 24 789 дка (44.3 % от трайните насаждения), като преобладават винените сортове. Най-много лозя има в общините Силистра (53.5 %), Ситово (16.1 %) и Тутракан (13.7 %).
Общ проблем за трайните насаждения е масовото им застаряване 70-80 %. През последните няколко години са реализирани около 2000 дка млади кайсиеви насаждения – предимно частни инициативи, подкрепени от програма САПАРД. Възстановяването и увеличаването на кайсиевите и лозовите масиви е един от приоритетите за развитие на аграрния сектор в областта.
Тютюнопроизводството е широко застъпено в общините Дулово, Главиница, Тутракан и Силистра. Общият размер на засетите площи през 2004 г. е 18 895 дка, при среден добив 203 кг/дка от тютюн “Ориенталски” и 153 кг/дка от сорта “Бърлей”. Ниските изкупни цени, ограничените квоти и свитите пазари за тези сортове правят зависимостта от това производство твърде рискова в средносрочен и дори в близък план. Внедряването на алтернативни култури, производства и дейности е стратегически важно за заетостта и развитието на зависимите местни общности.
Зеленчукопроизводството вече е загубило пазарната си ориентация, следва трайна тенденция на спад и запазва значимостта си предимно за натуралните стопанства.
Хидромелиорации: Само 3,9% от обработваемите площи са изградени като поливни, а се използват около 2% (34 855 дка). Напоителните системи “Попина”, “Айдемир” и “Силистра” не функционират поради амортизация, бракуване и частично разграбване. Функциониращите кладенци за напояване осигуряват вода, но високата й цена и ниската събираемост на дължимите суми от водоползвателите са силни ограничители за поливното земеделие. Ресурсът от плитки подпочвени води в дунавските тераси остава неоползотворен. Необходими са крупни инвестиционни проекти за възстановяване на дунавските напоителни системи. Съществуват и “тежки” аргументи за транспортиране на вода за напояване и към южните части на областта, страдащи от почти пълна липса на такава.
Животновъдство
До началото на прехода, животновъдството в областта е било силно развито. Следвайки общия за страната процес на “преструктуриране”, то губи голяма част от базата и производствата си. Макар и закрепено на много по-ниски позиции (в количествено отношение), през последните години животновъдството в областта бележи осезателно подобряване в качеството на продукцията и стабилизиране в количествено отношение. Показателен е фактът, че Силистренска област е сред малкото, имащи предприятия за преработка на месо и на мляко, лицензирани за европейския пазар.
Животновъдство в област Силистра 2001 – 2004 г. (брой животни)


вид животни

2001

2002

2003

2004

индекс 2004/2003

говеда

19374

16409

15595

16442

105.8

в.т.ч крави

12374

10599

10576

10778

101.9

овце

68801

54967

53001

65939

124.4

в т.ч.овце майки

53862

43722

42555

54716

128.6

свине

35376

39170

29206

48223

199.2

в т.ч. свине майки

5398

4741

4808

5437

113.1

кози

23804

21270

28089

26481

94.3

биволи

54

32

54

46

85.2

зайци

15340

15120

14435

15120

104.7

птици

573360

517056

534152

374547

70.1

пчелни. семейства

13746

15385

22599

29492

130.5

Източник: Областна Дирекция “Земеделие и гори”

.


    Броят на едрия рогат добитък се стабилизира около 16 000, но повечето е разпръснат в малките стопанства и няма пазарна ориентация. В масовия случай се отглеждат от 1 до 5 крави, което прави сектора нерентабилен. Показателен е фактът, че отчетената продукция от мляко е едва 50 000 литра, което би било производството на една средна ферма от 25-30 крави.

Овцете и козите също нямат пазарна реализация, а по-скоро допълват фонда на натуралните стопанства. Отчетеното (продаденото) мляко за промишлена преработка е общо около 11 000 литра.


Свиневъдството е с най-изявена пазарна ориентация. През последната отчетена година (2004), броят на свинете е почти удвоен спрямо предходната. Благодарение на частни инициативи и подкрепата на програма САПАРД, през последните години са създадени няколко средни ферми с модерно оборудване.

Недоразвита възможност за пазарна ориентация и реализиране на допълнителни доходи в малките стопанства е зайцевъдството. Търсенето на зайче месо е голямо, изкупните цени са мотивиращи, условията за развитие – изключително благоприятни. Регистрираният през 2004 г. брой от 15000 заека би могъл да се увеличи многократно.
Птицевъдството е също с нереализиран потенциал както на експортно ориентирана продукция, така и към вътрешния пазар. Тенденцията към спад продължава. Само през 2004 г., птиците са намалели с близо 30% спрямо предходната.


    Традиционно развивано, пчеларството бележи осезателен ръст. Само през последните 4 години, броят на пчелните семейства се удвоява и достига близо 30 000. Производственият капацитет е около 500 тона мед, но малкият мащаб на пчелините и затрудненото сертифициране на партидите затрудняват пазарната му реализация.



Като цяло животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. По-голямата част от продукцията му се затваря в кръговете на натуралната микроикономика. Наблюдава се куриозната ситуация на пазарен дефицит – търсенето на животинска продукция в областта осезателно надвишава предлагането. Преработвателните мощности имат изпреварващо развитие – както в качествено, така и в количествено отношение.
На този фон, основният извод е, че конкурентноспособността на аграрния сектор е ниска. Без целеви субсидии, фермерите не могат да постигнат себестойност, кореспондираща на изкупните цени на преработвателите. Последните носят риска на пазарната реализация и конкуренцията. Те са ориентирът и корективът за производителите на суровините. Нереализирани резерви за повишаване на ефективността на сектора са научното обслужване, сортовият и породният състав, агро-технологиите и агро-мениджмънта.

Стопанисване на земята

Стопанисването на земеделската земя е почти равномерно разпределено между основните групи стопански структури – земеделски кооперации, арендатори, наематели и частни земеделски стопани. Специфичен факт за областта са многото и стабилни земеделски кооперации. Като слабост се отчита сегашното им “застраховане” от природните рискове с разнородно производство. Необходимо е постепенно да се премине към тясна специализация, чиито рискове се компенсират с нормални застрахователни инструменти.

Друг аспект на устойчивото стопанисване е плановата основа, осигуряваща оптимално микро-райониране за културите, площоразпределение, правилни сеитбообороти, инфраструктура за достъп, защитни съоръжения и мерки. Областта се нуждае от актуализирани земеустройствени планове и схеми за райониране на земеделските култури.

Научно обслужване в аграрния сектор

Научното обслужване на аграрния сектор в национален мащаб е на твърде ниско ниво. Системата от научноизследователски институти е преструктурирана и силно редуцирана. Научно-практическите изследвания са крайно ограничени. Още по-ограничено е тяхното прилагане в практиката. Мрежата от агро-бизнес центрове се опитва донякъде да компенсира, но тя има по-скоро объркваща роля, защото често е просто посредник на широко достъпна специализирана информация и не се ангажира с риска от прилагането на “добри практики”. Коментираният дефицит не касае специалистите, обслужващи “рутинните” дейности в сектора, а изследователската и иновативната дейност, присъща и посилна само за специализирани научни звена и лаборатории. Единственото звено с подобен капацитет е Опитната станция по кайсията - Силистра.

Що се отнася до “инкубаторите” за аграрни специалисти, областта разполага с:
Висш земеделски колеж (фермерство и агро-икономика),

УНСС – филиал Силистра (агро-икономика, маркетинг и управление),

Агробизнесцентър – Силистра,

Професионална земеделска гимназия – град Силистра,

Професионално училище по механизация на селското стопанство – с. Средище, общ. Кайнарджа,

Професионално училище по селско стопанство – с. Ситово.


Секторът разполага и с мрежа от продуктови организации, защитаващи интересите на почти всички сектори на производителите:
Асоциация на лозарите и винопроизводителите,

Сдружение на производителите на лозов и овощен посадъчен материал,

Сдружение на тютюнопроизводителите,

Сдружение на овцевъдите,

Национална асоциация на зайцевъдите – Регионално звено - Силистра,

Областен пчеларски съюз – Силистра.


Изхождайки от сравнително ниската технологична съоръженост, сериозното изоставане от критериите за ефективност (налагани от преработвателите и пазарите), както и комплексните изисквания за качество на ЕС22, укрепването на организациите на производителите се превръща в един от решаващите фактори за конкурентноспособността им в новите условия.

Проекти по САПАРД

Предприсъединителната програма САПАРД е основен инструмент за подпомагане на земеделските производители и предприемачеството в селското стопанство. Земеделските производители в областта са лидери по реализирани проекти в страната, като за периода 2001-2004 г. са реализирани 134 проекта с общ размер на инвестициите 80 122 хил. лева:


Проекти по САПАРД в Силистренска област 2001-2004 г.



Година

Брой

хил.лв.

Общо

134

80122

2001

8

7348

2002

25

16482

2003

50

18474

2004

51

37818

Показателен е фактът, че освен фирми, много от проектите са реализирани от земеделски кооперации. Те са усвоили около 25% от средствата на всички спечелени проекти. Предметната структура на проектите се доминира от селскостопанска техника (54% от инвестициите по всички проекти), отглеждане на животни и обработка на месо (32 %), складови стопанства (12 %). За трайни насаждения са инвестирани едва 2 %.




Активността на земеделските кооперации по закупуване на земеделска техника показва тяхната устойчивост, която не е характерна за други области. Трябва да се отбележи и негативният факт, че се закупува твърде разнородна техника от широк спектър производители, което би затруднило и оскъпило поддържането й. Само относително унифициран машинен парк би позволил функционирането на подвижни ремонтни работилници, доказали ефективността си.



Пазар на земя


Транзакции
Пазарът на земеделски земи в Силистренска област е активен. За 2004 г. са сключени 1925 сделки за 23 297 дка земя23 . В сравнение с 2003 г., реализираната земя е с 43 % повече. За 2004 г. е отчетен спад в пазарните цени. Средната цена за областта е 95 лв./дка. Цената се движи в диапазон от 60 –258 лв./дка. Търсенето осезателно превишава предлагането на земя. Купувачи в повечето случаи са арендаторите. Собствениците на земя очакват цената на земята да се повиши и затова излизат на пазара само при извънредни обстоятелства. Прогнозата за значително повишение на цената на земя се свързва с прогноза за “отпушване” на пазарните транзакции и ускоряване на желаната пазарна/естествена комасация.
Арендни отношения
Предоставянето на земя под наем продължава да бъде силно доминиращата форма на разпореждане със земята от страна на собствениците. Мотивацията на този избор се корени в гарантирания ежегоден приход от рента, покриващ сегашната пазарна цена на земята само за период от 7-8 години. Нивото на рентните плащания е в диапазон от 2.50 – 17.0 лв./дка. В допълнение, натуралното реализиране на рентата е основен източник на фуражи за малките стопанства. За 2004 г. са сключени 6675 арендни договора за 113 537 дка земеделска земя. В областта има 2054 арендатори. Най-много земя е арендована в общините Дулово и Ситово.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница